РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
гр. Пловдив, 13 . 02 . 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VI с-в, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия : Здравка
Диева
С участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1938/2018г., за да се произнесе , взе
предвид следното :
Производство по
реда на чл.215 ал.1, ал.4 ЗУТ във вр. с §16 ПР ЗУТ.
Н.Г.А.,
представлявана от адв.Г.П. обжалва отказ, обективиран в писмо изх.№
94012-19733/14.06.2018г. на Главния архитект на Район Централен - Община
Пловдив, за издаване на удостоверение за търпимост по §16 ПР ЗУТ, за строеж : жилищна
сграда с идентификатор 56784.520.965.1 в ПИ 56784.520.965 по КККР, представляващ
ПИ 1718, кв.514 по плана на Първа градска част - гр.Пловдив, с административен
адрес ***.
Становища на
страните :
-
Жалбоподателката счита отказа за незаконосъобразен и е поискано да бъде отменен
по следните съображения : - не е упоменато пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва; - липсват мотиви и изследване за наличие или липса на предпоставките
за издаване на удостоверение за търпимост, като единственото основание е
посочената издадена Заповед № РД-18-389/26.04.2018г., но не е ясно как заповед
за премахване на незаконен строеж влияе върху установяване предпоставките за
издаване на удостоверение за търпимост; - не е съобразена разпоредбата на § 127
ПЗР ЗУТ. Поддържа се, че Заповед РД-18-389/26.04.2018г. не е връчена на
оспорващото лице, освен което преди нея е имало друг административен акт със
същия предмет и адресат, който е оттеглен - Заповед № РД-17-967/22.08.2017г., с
прекратяване на съдебното производство по обжалването на тази заповед по
адм.д.№ 2556/2017г., АС-Пловдив.
По същество в
съдебно заседание и в писмено становище, адв.П. поддържа основателност на жалбата
: Заповед за премахване № РД-18-389/26.04.2018г. е послужила като основание за
издаване на отказа без да е влязла в сила. Тази заповед е връчена на
20.12.2018г., след съобщение от 17.12.2018г. Тя е последваща, след като е имало
предходна с идентичен предмет и съдържание, която е оттеглена по адм.д. № 2556/2017г.
на АС-Пловдив и не е спазено изискването на чл.156 ал.3 АПК. Органът, премахващ
незаконни строежи прави самостоятелна преценка дали са налице предпоставки за търпимост.
Главният архитект и органът по премахване правят самостоятелни проверки, като
преценката на единия не обвързва по никакъв начин другия. Такава преценка не е
правена, напълно недопустимо главният архитект е мотивирал отказа си със
заповед за премахване и не са посочени конкретни правни основания. „Когато се
оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да
установи дали са налице условията за издаването му - тъй като в конкретния
случай отказът е обоснован единствено на факта, че има издадена заповед за
премахване, то това е факта, който подзащитникът ми е трябвало да обори в
съдебното производство, което е сторено. Заповедта не е съобщена към момента на
издаване на отказа и не е влязла в сила към същия момент.“. Заявено е искане за
присъждане на направените в съдебното производство разноски. Твърди се, че изложените
в отказа съображения са неотносими към търпимостта на строеж и производството
по чл.225 ЗУТ не може само по себе си да е фактическо основание за отказ за
издаване на удостоверение за търпимост.
- Ответникът Главен
архитект на Район Централен-Община Пловдив с пълномощник юрисконсулт К.С.
оспорва жалбата като неоснователна с искане за отхвърлянето й, ведно с
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за депозит за СТЕ. В
писмено становище е заявено, че издадена и оспорена Заповед №
РД-17-967/22.08.2017г. за премахване на „Триетажна сграда – изградена частично
върху имот публична общинска собственост”, е оттеглена в рамките на съдебното
производство по оспорването му /адм.д.№ 2556/2017г., АС-Пловдив/ поради събрани
допълнителни данни за сградата, след което е издадена Заповед №
РД-18-389/26.04.2018г., с която е наредено премахване на „Триетажна масивна
сграда с тавански етаж, без изба”. Поддържа се, че в заповедта от 26.04.2018г.
са изложени съображения относно търпимостта на сградата – липсата на
кумулативно изискуемите предпоставки за приложение на §16 ал.1, ал.2 и ал.3 ПР
ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Цитираната заповед е съобщена на жалбоподателката
на 08.05.2018г. чрез залепване и законосъобразността на административният акт
не следва да бъде коментирана в настоящото съдебно производство, като по
оспорването на заповедта е образувано адм.д.№ 3893/2018г., АС-Пловдив. Непосредствено
след известяване за издадената заповед № РД-18-389/26.04.2018г., оспорващото
лице е поискало издаване на удостоверение за търпимост със заявление № 94012-19733
/7/ от 28.05.2018г., в отговор на което е издадено процесното писмо. Поддържа
се, че писменото уведомление препраща към
мотивите на издадената заповед за премахване. В тази вр. – органът по издаване
на актове по чл.225а ЗУТ е различен от този, който следва да се произнася по
искания за издаване на удостоверения за търпимост, но преценката се прави въз
основа на идентични за двете производства предпоставки. Счита се, че СТЕ
потвърждава извода на гл.архитект : сградата попада в улична регулация,
предвидена по плановете от 1959г., 1965г., 1971г., 1978г., 1994г. и експертът е
констатирал, че извършеното строителство не съответства на действащия ПУП
относно застроителната част. Предвид данните от СТЕ е заявено, че гл.архитект
на Район Централен – Община Пловдив е издал законосъобразен административен
акт, макар под форма на писмо и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да се отразят върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в оспорения отказ. Счита се, че правото
на защита на жалбоподателката не е нарушено.
1. Преписката
не съдържа информация за дата на връчване на писмо изх.№
94012-19733/14.06.2018г. В същото /л.21/ не е посочено пред кой орган и в какъв
срок подлежи на обжалване. Жалбата е подадена пряко в деловодството на АС –
Пловдив на 25.06.2018г. При непосочен изрично срок за оспорване, приложима е
разпоредбата на чл.140 ал.1 АПК /"Удължаване сроковете за обжалване при нередовно
съобщаване" - когато в административният акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца“/. Липсата
на указания в тази насока са предпоставката за удължаване на срока за оспорване
без да повлияват върху законосъобразност на акта. Оспорването е осъществено от
адресат на писмо, квалифицирано на индивидуален административен акт – отказ,
при безсрочност поради липса на доказателства за дата на съобщаване на
писменото уведомление на заявителя.
Характерът на
акта – писмено уведомление на гл.архитект на Район Централен-Община Пловдив се
преценява въз основа качеството на жалбоподателя – заявител за издаване на
удостоверение за търпимост /л.22/ във вр. със съдържанието и последиците на
обжалваното писмо. Същото е подписано от гл.архитект на Район Централен, касае
искане вх.№ 94012-19733 /7/ от 28.05.2018г. /л.22/ и е със следното съдържание
: „Във връзка с Ваше заявление под горния входящ номер за издаване на
Удостоверение за търпимост по §16 от ПЗР към ЗИД ЗУТ на жилищна сграда с
идентификатор 56784.520.965.1 и имот с идентификатор 56784.520.965 по КК и КР
на гр.Пловдив, представляващ ПИ 1718, кв.514 по плана на Първа градска част –
гр.Пловдив, с административен адрес : ***, Ви уведомяваме за следното : За
изградената „Триетажна масивна сграда с тавански етаж, без изба е издадена
заповед за премахване № РД-18-389/26.04.2018г. Във връзка с горното Ви информираме,
че обектът не попада в приложното поле на §16, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.“.
В заявлението
от 28.05.2018г. не е отразено на коя разпоредба изрично се позовава заявителя и
документът е образец с вписани §16 / §127 ал.1 от ПР ЗУТ. Няма спор относно обстоятелството, че
жалбоподателката е собственик на ПИ 56784.520.965, ведно със съществуваща в
имота сграда с идентификатор 56784.520.965.1 със застроена площ от 75 кв.м., на
един етаж – съгласно описанието в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 11.07.2016г. /л.8/.
Според
съдържанието на писменото уведомление, гл.архитект се позовава на издадена
заповед, а не на влязла в сила заповед и е посочено, че обектът не попада в
приложното поле на §16, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, което е предпоставка за издаване
на отказ, макар писменото уведомление да не е наименовано пряко на отказ.
Последиците от съдържанието на отговора по заявлението ориентират към неблагоприятен
административен акт – отказ да бъде удовлетворено заявено искане. Независимо от липсата на разпоредителна
част, волята на административния орган да откаже издаване на удостоверение за
търпимост е ясна, предвид което писмото има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК : налице е изрично волеизявление –
обектът не попада в приложното поле на §16 ал.1 ПР ЗУТ с фактическо основание
за неиздаване на поисканото удостоверение : „издадена заповед за премахване №
РД-18-389/26.04.2018г.“. В писмото
изрично е отразен вх.номер на заявлението и дори без позоваване на факта на
образувано административно производство, органът недвусмислено е изразил воля
за отказ да удовлетвори искането и позиция по основателността на допустимото
искане. Следва извод за допустимост на оспорването.
2. Отказът за
издаване на удостоверение за търпимост е издаден от компетентен административен
орган. Писменото уведомление съдържа конкретно правно основание и с позоваване
на издадена заповед за премахване на триетажната сграда от 26.04.2018г., следва,
че е направена препратка към изложените в тази заповед съображения от
обстоятелствената й част. По отношение мотивите като фактически основания,
съдебната практика възприема, че може да се съдържат и в документи или актове
от административната преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза
попада разглеждания случай /вкл. е допустимо излагането на мотивите за даден
административен акт да бъдат отделно от него, но в рамките на административната
преписка, Решение № 590 от 2017г. по адм.д.№ 8276/2016г., ВАС; ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС/.
Започването на
производство по премахване на незаконен строеж не е основание да се откаже
издаване на удостоверение за търпимост на строежа и в производството по реда на
чл. 225а ЗУТ административният орган е задължен да изследва предпоставките за
търпимост на строежа. Както бе посочено, гл.архитект се е позовал на
„издадена”, а не влязла в сила заповед за премахване на строежа – предмет на
заявлението за издаване на удостоверение за търпимост. Оттеглената в съдебно
производство предходна заповед не е посочена в отказа и дали са налице
основания по см. на чл.156 ал.3 АПК за издаване на заповедта след оттеглянето
на предходната - не е в обхвата на спора. Заповедта от 26.04.2018г не е влязла
в сила към дата на издаване на отказа, като предвид събраните по делото доказателства,
същата не е била съобщена при издаване на отказа. Настоящото съдебно
производство не е в преюдициална зависимост от съдебното производство по
оспорване на заповедта по чл.225а ЗУТ и на самостоятелна преценка подлежат
съображенията от обстоятелствената част на заповедта, към която като „издадена“
препраща отказът. Двете производства са самостоятелни, макар при обсъждане на идентични
факти.
2.1. Административната
преписка съдържа : оспореният отказ; заявлението от 28.05.2018г.; Заповед №
РД-18-389/26.04.2018г. на Кмета на Район Централен – Община Пловдив, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж : триетажна масивна сграда с
тавански етаж, без изба, разположен в имот с планоснимачен номер ПИ 1718,
кв.514 по плана на Първа гр.част – Пловдив и в имот публична общинска
собственост – улица, с административен адрес ур.Крумово № 14, гр.Пловдив,
извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж /правни основания –
чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ, собственик на имота и извършител на строежа – Н.А..
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че строителството не попада в
хипотезата на § 16 ал.1, ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, „тъй като
не са изпълнени кумулативно изискуемите законови предпоставки за нейното приложение“,
л.23, 24. Преписката съдържа и три нотариално заверени декларации – всички от
29.05.2018г. /л.25-27/, в които Ш.А. /***/, А.Ш. /***/ и Ш.А. ***/ идентично са
декларирали, че построената в имот с идентификатор 56784.520.965 по КККР на
гр.Пловдив, намираща се в гр.Пловдив *** – еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ 75 кв.м., с идентификатор 56784.520.965.1, е завършена през 1986г. В скица
на СГКК – Пловдив от 04.07.2016г. на ПИ 56784.520.965 – за ПИ е отразена площ
75 кв.м., номер по предходен план 1718, кв.514 по плана на Първа
гр.част-Пловдив и в ПИ има сграда – ПИ 56784.520.965.1 със застроена площ също
75 кв.м., на един етаж /еднофамилна
жилищна сграда/, собственик Д.А. по нот.акт от 25.03.1993г. – един от праводателите
според нот.акт от 11.07.2016г.
2.2. С
представяне на преписката процесуалният представител на ответника заяви, че към
м.08.2018г. няма данни Заповед № РД-18-389/26.04.2018г. да е обжалвана, а
оспореният отказ, съдържащ се в писмо изх.№ 94012-19733/14.06.2018г. не може да
се установи на коя дата е получен, л.20. В хода на делото бе поддържана теза за
съобщаване на Заповед № РД-18-389/26.04.2018г. по реда на §4 ал.1 ДР ЗУТ /писмено
изявление на л.48, л.80/, за което е представена служебна бележка от
08.05.2018г., документираща залепване на информационното табло на район
Централен и на вратата на строежа на съобщение № 389-2018 от 08.05.2018г. /л.50/.
В съдебно заседание бе заявено /л.116 гръб/, че съобщението за тази заповед е
получено от адресата – настоящата жалбоподателка през м.12.2018г., след което
би следвало прилагане процедурата по §4. В тази вр. жалбоподателката представи
и са приети писмено уведомление с изх.номер от 17.12.2018г. /л.72/ за заповедта
и явяване за връчването й, което се твърди да е станало на 20.12.2018г., л.71. Независимо
от противоречивите твърдения на ответника относно връчване на заповедта, съдът
приема, че не е спазен редът по §4 ал.2 пр.2-ро ДР ЗУТ, тъй като липсват данни
за изпълнение на предвидените предпоставки за осъществяване на този ред. Тъй
като отказът е основан не на влязла в сила заповед за премахване на строежа по
чл.225а ЗУТ, а въз основа на издадена заповед, препратката към издадена заповед
се възприема за насочена към обстоятелствената й част. Действително, поради
късното съобщаване на заповедта от 26.04.2018г., адресатът на отказа не е могъл
да се запознае с фактическите съображения на гл.архитект, но при съдебно
оспорване правото на защита е осъществено и в хода на делото жалбоподателката
разполага с възможност за запознаване с преписката и доказателствени искания. Освен
това, в случая редовно е съобщен Констативен акт /КА/ № 24/23.03.2018г., въз
основа на който е издадена заповедта и против КА е подадено възражение, л.83. Допуснатото нарушение не е такова от категорията на
съществените, а именно което е или би могло да доведе до нарушаване правото на
защита или да промени крайния резултат по заявлението.
3. Във вр. с
указания по доказателствената тежест при отказ, адв.П. представи /л.44 и сл./ данни
за прекратяване на съдебното производство по адм.д.№ 2556/2017г. на АС-Пловдив
поради оттегляне на оспорена заповед № РД-17-967/22.08.2017г. за строеж, за
който е поискано издаване на удостоверение за търпимост и по отношение на който
е издадена следваща заповед, посочена в отказа.
В хода на
съдебното производство са приети писмени доказателства относно предвижданията
от първия до действащия ПУП за ПИ 965 /ПИ 1718/ : комбинирана скица за ПИ 1718
с отреждане за улица, кв.514 по плана на Първа гр.част – Пловдив, одобрен със
Заповед № ОА1022/01.06.1994г. и ПИ с идентификатор по КККР 56784.520.965,
одобрена със Заповед на ИД на АГКК № РД 18-48/03.06.2009г. /л.51/ с означени в
цвят : улична регулация, имотна граница, линия на тротоара, имотни граници по
КК; текстова и графична част – регулация и застрояване на Заповед №
ОА1022/01.06.1994г. /л.75-77/; служебна справка от Община Пловдив /л.78/
относно данни за наличие или липса на отчуждителни процедури за ПИ 1718, кв.514
по плана на Първа гр.част-Пловдив, основана на проверка в отдел „Общинска
собственост и жилищна политика” – не са установени данни за отчуждаване на ПИ
56784.520.965, представляващ имот с пл.№ 1718, кв.514; Констативен акт /КА/ № 24/23.03.2018г.,
въз основа на който е издадена заповедта за премахване от 26.04.2018г. /л.84/ и
възражение против КА /л.83/ - в КА е отразено, че в имот с пл.№ 1718, кв.514 по
плана на ПГЧ с отреждане за улица е изградена триетажна масивна сграда с тавански
етаж, изпълнена от стоманобетонова носеща конструкция – колони и греди, с
ограждащи и преградни стени от тухлена зидария, с изпълнени три междуетажни
стоманобетонови плочи в източната част на сградата и две междуетажни плочи в
западната част, двускатен покрив с керемиди; обособени са три жилища и гараж,
като таванския етаж се ползва общо без вътрешно преграждане, като височината на
таванския надзид е 1,50м.; на югозападната фасадна плоскост на сградата са
изпълнени еркерни издатини на третия и таванския етаж. „Така извършеното
строителство не е предмет на застроителния план” и не са представени строителни
книжа – проекти, РС.
В нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот за собственост на жалбоподателката от 11.07.2016г. /л.87, л.8/ - ПИ 965 е 75 кв.м. с
номер по предходен план 1718, като имотът е придобит ведно с реализирана в него
Сграда с идентификатор 965.1 със застроена площ 75 кв.м. В този нот.акт е
отразен документът на собственост на продавачите – нот.акт от 25.03.1993г. по
нот.д.№ 2799 /л.88/ - имот пл.№ 1718 е с площ 50 кв.м. и в имота е построена
жилищна сграда с площ 30 кв.м. При съставяне на нот.акт от 1993г. е представен
нот.акт от 1987г. /л.88 гръб, л.89/ - към този момент имотът е с площ от 50
кв.м., с пл.№ 1718 и с намираща се в него едноетажна жилищна сграда. Идентично
е описан имотът със сградата и в нот.акт № 5892/03.12.1987г., л.90.
Според
удостоверение от Район Централен-Община Пловдив /л.91/ - „Проектно трасе на
ул.Крумово в различни варианти присъства във всички регулационни планове, като
в първия от тях – одобрен със заповед № 628/11.02.1959г., ПИ 1718 ведно с ПИ
1716 съответстват на стар имот пл.№ 17, попадащ също в улична регулация. ПИ
1718 по предходен и отменен кадастрален план съответства на част от ПИ
56784.520.965 по КК на гр.Пловдив. Останалата част включва територия от
ул.Крумово-общинска собственост”.
Представени и
приети са още : комбинирана скица на ПИ 965 по КК и съответстващ му имот пл.№
1718 по отменени КРП с означени в цвят – зелен по плана от 1994г., син по плана
от 1978г., с червен – улична регулация по действащ РП /л.92/; ситуационен план
– извлечение от действащ РП, одобрен със Заповед № ОА 1022/01.06.1994г. /л.93/;
ситуационен план – извлечение от отменен предходен КРП, одобрен със Заповед №
86/24.04.1978г. /л.94/; ситуационен план – извлечение от отменен предходен КРП,
одобрен със Заповед № 628/11.02.1959г.
Според приета
без оспорване СТЕ /л.96 и сл./ : Строежът, по отношение на който е издаден
оспорения отказ се намира изцяло в ПИ с пл.№ 1718, кв.514 по действащия план на
Първа гр.част-Пловдив и частично върху ПИ – публична общинска собственост /***“/.
Действащият план е одобрен със Заповед № ОА-1022/01.06.1994г., а КК е одобрена
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г.
По КРП, одобрен
със заповед № 628/11.02.1959г. – поземленият имот, в който е сградата, заедно
със съседния от изток, са включени в общ имот с пл.№ 17, кв.514 по плана на Първа
гр.част. В имота е била изградена един брой сграда с предназначение за жилищни
нужди и с обозначение в плана „ПЖ“, с
приблизителна площ около 35 кв.м. По посочения КРП се е предвиждало да бъде
реализирана „улица през процесния поземлен имот с посока югозапад-североизток“.
По КРП, одобрен
със заповед № 1606/15.06.1965г. , имотът, в който е сградата е с нов пл.№ 1718,
кв.514 по плана на Първа гр.част – Пловдив. Конфигурацията му е идентична с
тази от предходния план, с изключение на югоизточния ъгъл. В имота е
съществувала гореописаната сграда със сигнатура „ПЖ“, със същите габарити както
по предходния план. По посочения КРП също се е предвиждало реализиране на улица
през процесния недвижим имот с посока „запад-изток“.
По КРП, одобрен
със Заповед № 508/01.09.1971г. имотът е със същия пл.№ 1718 в кв.514, Първа
гр.част-Пловдив, при идентична конфигурация с предходния КРП и съществуваща
описаната сграда „ПЖ“. По този план имотът попада частично в прилежащия терен
на застроителното петно на ново строителство /многофамилна жилищна сграда/ и
частично в трасето на нова вътрешно-квартална улица с посока север-юг.
По КРП, одобрен
със Заповед № 86/24.04.1978г. , имотът е със същия пл.номер и същата
конфигурация като в предходния план и в него пак е съществувала описаната
сграда „ПЖ“. По този план, ПИ с пл.№ 1718 е включен в п.II – комплексно
застрояване, кв.496 по плана на Първа гр.част. Имотът попада във
вътрешно-блоково пространство – прилежащ терен на застроителното петно на ново
строителство /многофамилна жилищна сграда/.
При тези данни
СТЕ счита, че по изброените в хронология планове имотът е попадал в
предвиждания за комплексно застрояване по см. на ЗТСУ и ППЗТСУ /улица или ново
жилищно строителство/, поради което е налице блокирана възможност за каквато и
да било инвестиционна инициатива от собствениците на ПИ 1718, с изключение на
временното строителство.
По действащият
КРП от 1994г., имотът е със същия пл.номер и конфигурация, без промяна в
кадастралните граници. По този план в имота е отразена също описаната сграда
„ПЖ“.
По КККР,
одобрена със заповедта от 03.06.2009г., имотът получава идентификатор
56784.520.965. СТЕ констатира, че имотът по КК не е идентичен с имот пл.№ 1718
по предходния кадастрален план – от 1994г. : по КК площта на ПИ е завишена с
около 16-18 кв.м. /измерено графично/.
При оглед на
място е установено, че строежът представлява двуфамилна жилищна сграда, състояща
се от частичен полуподземен етаж, два жилищни етажа и тавански етаж
/неизползваем/ - с надзид около 1,20-1,50м. Полуподземният частичен етаж е
разположен в североизточна посока по ул.Крумово и се ползва като гараж. При
огледа експертът не е допуснат до това помещение – гаража. Първи и втори етаж
са обособени като жилищни /едностайно и двустайно жилище, на двата етажа със
санитарен възел/ и има стълбищна клетка.
СТЕ отбелязва,
че имот пл.№ 1718 по действащия ПУП от 1994г. е с отреждане „за улица“, л.101. Поради
това е направен извод, че извършеното строителство не съответства на действащия
ПУП относно застроителната част. Според СТЕ регулацията по плана от 1994г. не е
приложена. Налице е несъответствие между имотните граници по КК и действащия
РП. На експерта не са представени одобрени проекти, РС и др.
В.Л. счита въз
основа на наличния картен материал, че „може да се приеме, че строежът е
осъществен в периода от 01.06.1994г. до 03.06.2009г.“ - дати на одобряване на
действащия ПУП и КК.
Строежът е изпълнен
от стоманобетонова носеща конструкция – колони и греди с ограждащи преградни
стени от тухлена зидария и са налице изпълнени 3 бр. междуетажни стоманобетонови
плочи в североизточната част на сградата и 2 бр. междуетажни плочи в
югозападната част на сградата. Покривът е двускатен с дървена конструкция и
покрит с керемиди. Сградата е електроснабдена и водоснабдена.
Според СТЕ
регулацията по действащ ПУП не е приложена.
Строежът е разположен в ПИ 1718 по плана от 1994г. и частично в улица, като
имотът по действащия ПУП от 1994г. е с отреждане „за улица“. По разположението
си строежът граничи единствено от североизток със съществуваща двуетажна сграда
в съседен ПИ 1716 /идентификатор 963.
СТЕ се цени
като компетентно изготвена с приложени специални знания и фактически изводи,
съответни на доказателствата за предвижданията на плановете в хронология.
Обективно са съпоставени данните от оглед на място с писмените доказателства по
делото.
4. Заявлението
за издаване на удостоверение за търпимост е подадено на 28.05.2018г., писменото
уведомление – отказ е с изх. номер от 14.06.2018г. Отказът за издаване на
удостоверение за търпимост е индивидуален административен акт - чл. 214 т. 2 ЗУТ и в § 16, § 127 ПЗР ЗУТ не е регламентирана процедура и срокове за издаване
на удостоверението. Поради липса на изрична уредба, следва прилагане на общата
норма - чл. 57 ал. 5 АПК, тъй като за издаването на удостоверение за търпимост
е необходимо събиране на доказателства относно време на извършване на строежа, съответствието
му с нормативните изисквания, респ. допустимостта му по действащите към времето
на извършването му устройствени планове и нормативи, или по сега действащите
такива. В случая отказът е издаден в рамките на приложимия срок.
По
отношение фактически основания е налице препратка към издадена на 26.04.2018г.
заповед за премахване на незаконен строеж – триетажна масивна сграда с тавански
етаж, без изба. Заповедта не е влязла в сила към момента на издаване на отказа,
поради което не е налице стабилитет на административен акт, въз основа на който
е издаден. Оспореният акт е самостоятелен, макар с позоваване на фактически
констатации от друго административно производство. В конкретиката на фактите
подходът на гл.архитект произтича от данни за Заповед за премахване на незаконен
строеж № РД-17-967 от 22.08.2017г. – триетажна сграда, изградена частично върху
имот, публична общинска собственост, оттеглена в хода на съдебно производство
по оспорването й /Определение № 98 от 16.01.2018г. по адм.д.№ 2556/2017г.,
АС-Пловдив, л.5/ и приключило последващо административно производство по реда
на чл.225а ЗУТ със Заповед № РД-18-389/26.04.2018г. по отношение същия строеж,
но с разлика в описанието и в хипотезата на чл.156 ал.3 АПК. Както бе посочено,
производствата по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и
издаване на удостоверение са отделни и при съдебно оспорване на отказа за
издаване на удостоверение за търпимост подлежат на самостоятелна проверка
фактическите основания, възприети от органа.
Приетите
за установени от административния орган факти, обосновали издаване на
неблагоприятен акт подлежат на опровергаване от жалбоподателя /доказателствена тежест
по см. на чл.170 ал.2 АПК/, а ответникът е доказателствено задължен да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му /чл.170 ал.1 АПК/ - указания за което
са направени в първото съдебно заседание. Гл.архитект е приел липса на
предпоставки за прилагане хипотезата на §16 ал.1 ПР ЗУТ, което съответства на
периодът в трите нотариално заверени декларации от административната преписка.
В същите единно е декларирано, че еднофамилната жилищна сграда е завършена през
1986г.
В допълнение се
отбелязва, че в производството по издаване на заповед за премахване на
незаконен строеж компетентният административен орган действа служебно и негова е преценката да
издаде или не заповед за премахването на строеж като незаконен. В
производството по установяване и премахване на незаконен строеж,
административният орган е длъжен да изследва и търпимостта на строежа по §16 и
§127 ал.1 ПЗР на ЗУТ, тъй като при установяване на такава, строежът не подлежи
„на премахване и забрана за ползване. §16 ал.1 ПР ЗУТ и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ
регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за строежи,
за които няма строителни книжа - незаконни строежи. Статутът на търпимост на
строеж възниква по силата на закона при наличието на нормативно установени
кумулативни условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на
премахване и забрана ползването на основание неговата незаконност. В тази вр.
се съобразява установената съдебна практика за неотносимост на издадено от
главния архитект удостоверение за
търпимост в производството по установяване и премахване на незаконния
строеж - удостоверението за търпимост няма обвързващо действие за органа по
чл.225 и чл.225а от ЗУТ, тъй като закона му е придал удостоверителен характер и
само по отношение на „прехвърлителна сделка“ в разпоредбите на §16 ал.1, предл.
второ и §127,ал.1, предл. второ ПР на ЗУТ. Посоченото потвърждава
самостоятелност на двете административни производства – преценката на двата
различни компетентни органа обосновава издаване на акт от всеки поотделно, макар
и въз основа на идентична фактическа установеност /за разлика от обусловеността
на производството по установяване на незаконен строеж от процедурата по
узаконяване, при отграничение от изключението в случай, когато производството
по узаконяване е започнало преди издаване на заповед за премахване на незаконен
строеж или при висящо производство в административна или в съдебна фаза по
оспорване на заповедта - евентуално приключване на административното
производство по узаконяване с положителен акт отрича възможност за издаване на
заповед по чл.225 респ.чл.225а ЗУТ.
При липса на
установена от закона зависимост на едното от другото производство, не е
недопустимо гл.архитект да се позове на невлязла в сила заповед за премахване
на незаконен строеж, за който е поискано издаване на удостоверение за търпимост
– като препратка към фактическите основания.
4.1.
По отношение период на изграждане : Преписката съдържа три нотариално
заверени декларации – всички от 29.05.2018г. /л.25-27/, в които Ш.А. /***/, А.Ш.
/***/ и Ш.А. ***/ идентично са декларирали, че построената в имот с
идентификатор 56784.520.965 по КККР на гр.Пловдив, намираща се в гр.Пловдив ***
– еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м., с идентификатор
56784.520.965.1, е завършена през 1986г. Следователно, това е поддържания от
жалбоподателката период и съответно на същия период е посочената в отказа
разпоредба - §16 ал.1 ПР ЗУТ. Свидетелски показания не са ангажирани, вкл. от
страна на деклараторите и се съобрази, че удостоверителното волеизявление на
нотариуса се свежда до удостоверяване отразеното в документа като заявена от
лицата воля, но не и че тя е действителната такава. Тоест, декларациите са само
индиция за съдържащите се в тях факти, които могат да бъдат доказани чрез
свидетелските показания на лицата, подписали декларациите, каквито не бяха
ангажирани. Извън това, декларираните факти биха могли да бъдат възприети за
убедителни при съпоставка с останалите събрани доказателства, обосноваващи
извод за осъществяване на строежа – завършването му, именно в декларирания
период. В тази насока се съобрази, че нанасянето
на строеж в действаща кадастрална карта няма отношение към търпимостта, тъй
като кадастърът, съгласно чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, представлява съвкупност
от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите
имоти, за собствеността и други вещни права върху тези имоти, които намират
отражение в КК и КР, вкл. и построеното в имотите, без да се държи сметка за
законността на строежа. Отразен в кадастъра обект обаче би бил факт, който да
ориентира достоверно към период на изграждането му. В КК, одобрена през 2009г. е
отразена площ на ПИ 965 /номер по предходен план – 1718, кв.514 по плана на
първа гр.част/ - 75 кв.м. и сграда в ПИ 965 с идентификатор 965.1 също с площ
75 кв.м. и на един етаж. Предвид данните за собственост в КК – Д.А., нот.акт №
134 от 25.03.1993г., следва, че КК от 2009г. не е изменена след придобиване на
имота от страна на Н.А., ведно със сградата в него – с нот.акт № 55 от
11.07.2016г. Както бе посочено, в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
за собственост на жалбоподателката от 11.07.2016г. /л.87, л.8/ - ПИ 965 е 75
кв.м. с номер по предходен план 1718, като имотът е придобит ведно с
реализирана в него Сграда с идентификатор 965.1 със застроена площ 75 кв.м. и
на един етаж. Според предходните нот.актове - нот.акт от 25.03.1993г. по
нот.д.№ 2799 /л.88/ - имот пл.№ 1718 е с площ 50 кв.м. и в имота е построена
жилищна сграда с площ 30 кв.м. Според нот.акт от 1987г. - към този момент
имотът е с площ от 50 кв.м., с пл.№ 1718 и с намираща се в него едноетажна
жилищна сграда. Независимо от установимата промяна в площ на имота и площ на
съществуващата в него сграда /към 1993г. – 30 кв.м. сграда; към 2016г. – 75
кв.м. сграда/, се зачита доказатественото действие на кадастъра по см. на чл.2
ал.5 ЗКИР, при което причината за промяна в площта на имота не е търсима в настоящото
производство. Но според доказателствата – към 2009г. и през 2016г., сградата в имота е на 1 етаж. Фактът ориентира към
извод за изграждане на останалата част от строежа – след 2009г. – в хипотеза на
липса на поискано изменение на КК, респект. след 11.07.2016г. Ведно с
посоченото, във всички предходни планове спрямо действащият КРП /ПУП/ от 1994г.
и в същия – сградата е обозначена със сигнатура „ПЖ“, а не „МЖ“ /паянтова, а не
масивна/ и е едноетажна. При тези данни с основание гл.архитект възприема
констатация за триетажна масивна сграда.
При
съпоставка с декларираното завършване на жилищната сграда със застроена площ 75
кв.м. с идентификатор 56784.520.965.1 – през 1986г., е налице несъответствие –
както спрямо информацията от документите за собственост на имота със сградата в
него, така и по отношение КК – за етажност на сградата. В случай, че сградата в
съществуващият й вид е завършена през 1986г., фактът би бил отразен в КК. В
хипотеза на завършване на сградата през 1986г., но с площ от 75 кв.м. на един
етаж – обстоятелството не съответства на заявеното искане за удостоверение за
търпимост относно настоящата сграда. В хода на съдебното производство не бе
поддържано искането да касае едноетажна сграда „ПЖ“.
Съгласно
§16 ал.1 ПР ЗУТ : „Строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими“. Предвид констатацията за
неотразена в КК от 2009г. триетажна сграда, обективно следва извод за период на
изграждане след тази дата, изключващ прилагане нормите за търпимост. В
заявлението не е посочено дали касае етаж от сграда, а е отразено общо за обект
в гр.Пловдив ***. В тази вр. се съобрази, че сградата в имота до 1994г. е била
със сигнатура „ПЖ” и площ около 30-35 кв.м., а фактическата констатация на в.л.
от оглед на място е - двуфамилна жилищна сграда, състояща се от частичен
полуподземен етаж, два жилищни етажа и тавански етаж /неизползваем/ - с надзид
около 1,20-1,50м; първи и втори етаж са обособени като жилищни /едностайно и
двустайно жилище, на двата етажа със санитарен възел/ и има стълбищна клетка;
строежът е изпълнен от стоманобетонова носеща конструкция – колони и греди с
ограждащи преградни стени от тухлена зидария и са налице изпълнени 3 бр.
междуетажни стаманобетонови плочи в североизточната част на сградата и 2 бр.
междуетажни плочи в югозападната част на сградата. Неоспорената фактическа
установеност в цитираната част ориентира към извод за нова сграда, а не за
надстрояване или пристрояване, вкл. и с арг. от увеличената площ на ПИ след
1993г. /данни от нот.акт за 50 кв.в. площ на имота и 30 кв.м. площ на сградата
в него – ПЖ/, а не към 1986г.
В допълнение се
отбелязва, че липсва информация за констатация съществуващата сграда „ПЖ”,
отразена в плановете до 1994г. да е незаконна, респект. не са приложени
доказателства за осъществено предписанието по см. на § 2 ал.4 ПР ЗТСУ /отм., ДВ
бр.100 от 1977г./ и поради това следва да е относима ал.1 от §2 ПР ЗТСУ /отм./
в частта по т.1, предвид действали преди ЗТСУ /отм./ Строителните правила и
норми за изграждане на населените места /обн. Изв. бр. 75/1959г./, утвърдени на
основание чл. 52 ал. 2 ЗПИНМ /отм./. По отношение на сградата „ПЖ” няма
твърдения от страна на жалбоподателя да е приложен § 2 ал.3 ПР ЗТСУ /отм./ - не
е поддържано узаконяване на сградата, съществувала до и към одобряване на
действащия ПУП от 1994г.
4.2. Период на
изграждане на строежът не е посочен изрично в заявлението за издаване на
удостоверение за търпимост, но при отказ в тежест на жалбоподателя е
установяването на търпимостта, тъй като е страна, заинтересована от настъпване
на благоприятни правни последици. В жалбата е заявено неизследване
предпоставките по §127 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Разпоредбата на
§127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ не изключва приложението на §16
ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, а се явява нейно допълнение, като законодателя въвежда
четвърти период за обявяване на строежи, за които няма издадени строителни
книжа, за "търпими". Новият период касае строежи извършени за времето
от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. / влизане в сила на ЗУТ / : според § 127 ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ - „Строежи,
изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими
по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими“. По
отношение § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ – двете хипотези не са поддържани от
жалбоподателката, освен което липсват данни за изпълнение на предписанието за
деклариране на строежа пред одобряващите органи в сроковете по двете алинеи от
нормата. Тук се отбелязва, че дори хипотетично строежът да е осъществен в
периода от 01.06.1994г. до 03.06.2009г. - дати на одобряване на действащия ПУП
и КК, отразено в СТЕ, липсва деклариране на строежа пред одобряващите органи в
сроковете по двете алинеи и триетажна сграда не е отразена в КК.
По отношение триетажната масивна сграда не бяха представени доказателства
за период на изграждане извън нот.заверените декларации, които пък отричат
периодите след 1986г. Според декларациите сградата е завършена към 1986г. с
площ 75 кв.м., която площ е отразена в КК. Но в КК сградата е на 1 етаж и дори
да е имало изменение в етажността, предвид одобряване на КК през м.юни 2009г.,
следва, че това е осъществено след 2009г. Строежът не е нанесен във вида, в
който съществува, в действащия ПРЗ от 1994г., както и в КК на гр. Пловдив,
одобрена 2009г. Периодът изключва възможност за удостоверяване на търпимост по
см. на §127 ал.1 ПЗР ЗУТ – за строежи, изградени до 31.03.2001г. При
действащите норми, за строежи изградени след визираната крайна дата в §127
ал.1 /31.03.2001г./ не се изследва търпимост, тъй като тези строежи не попадат
в обхвата на законовата регламентация на режима на търпимост.
4.3. По
доказателствено искане на ответника е допусната и приета без оспорване СТЕ,
според заключението по която : Строежът се намира изцяло в ПИ с пл.№ 1718,
кв.514 по действащия план на Първа гр.част-Пловдив и частично върху ПИ –
публична общинска собственост /***“/. Предвид данните в експертизата за
предвижданията на всеки от предходните планове, както и предвиждането на
действащия ПУП, в.л. счита, че е блокирана възможност за каквато и да било
инвестиционна инициатива от собствениците на ПИ 1718, с изключение на временното
строителство. По действащият КРП, одобрен със Заповед № ОА-1022/01.06.1994г., имот
пл.№ 1718 е с отреждане „за улица“. Поради това е направен извод, че
извършеното строителство не съответства на действащия ПУП относно
застроителната част. Според СТЕ регулацията по плана от 1994г. не е приложена. С
оглед период на изграждане на триетажната масивна сграда според доказателствата
по делото – след 31.03.2001г., когато
влиза в сила ЗУТ, не следва да бъде обсъждано прилагането на чл.148 ал.1 т.1
ППЗТСУ /отм./. Освен това, нормата на чл.148 ал.1 ППЗТСУ /отм./ регламентира
изключение от правилата и не следва да се тълкува разширително - строежът не
представлява пристройка, допустима като
временен строеж по смисъла на чл. 148 ал. 1
т. 1 / ”пристройка към законно направена малкоетажна сграда със
застроена площ до 40 кв.м със зимнично помещение до 12 кв. м.” / или по чл.150а
ППЗТСУ отм., вкл. по см. на чл.152 ППЗТСУ отм. В реда на изложеното
следва да бъде отчетено, че в хода на съдебното производство не са представени
доказателства за задоволяване на неотложна жилищна нужда с временен характер,
нито е поддържан такъв довод.
В случая е изтекъл срокът по чл.208
ал.1 ЗУТ – 10 години вр. с обхватът на чл.64 ЗУТ /считано от дата на влизане в
сила на ЗУТ - §70 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр. 61 от 2007г./, който е преклузивен /Т.Р.
№ 4 от 2016г. по т.д.№ 6/2015г., ВАС/, но към дата на подаване на заявлението и
дата на издаване на отказът не се твърди де е осъществена възможността по чл.134
ал.2 т.1 ЗУТ вр. с чл.208 ал.2 ЗУТ /нова, след Т.Р. – ДВ, бр. 13 от 2017г. : „Отчуждително
производство по Закона за
държавната собственост или по Закона за общинската собственост,
започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за
изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в
сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот.
Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако
между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното
производство.“. Проверката за законосъобразност на отказът е по реда на чл.142
ал.1 АПК – към момента на издаването му. В съдебното производство не са
представени допълнителни доказателства, обосноваващи извод за преценка по см.
на чл.142 ал.2 АПК. Писменото изявление на ответника /л.80/ за това, че имотът
е посочен в инвестиционната програма на Община Пловдив за отчуждаване през
2019г. не е подкрепено с доказателство и е удостоверено от Община Пловдив
/л.78/, че няма данни за отчуждителна процедура относно ПИ 1716, съответстващ
на ПИ с идентификатор по КК 965. По отношение констатацията за неприложена
улична регулация следва извод, че част от имота не попада в улица, а в
отреждане за улица, като до реализиране на предвиждането - местоположението на
имотът и сградата в него, само по себе си не е основание за отказ за издаване
на удостоверение за търпимост. При неприложена улична регулация в частта, засягаща
ПИ 1718, респект 965 по КК, не е налице несъответствие с ПУП по действащия ЗУТ
/Решения №№ 8456/17г. ; 5833/2017г. на ВАС, Второ О./. В тази насока, съгл.
чл.21 ЗТСУ /отм./ до изм. през 2000г., застроителният и регулационен план като
единна градоустройствена форма обхваща: ЗРП за обществени мероприятия на
общините, държавата и ЗРП за дворищнорегулационните парцели /ДРП/. Действащия
КРП е от 1994г., одобрен при действие на ЗТСУ /отм/, но Тълкувателно решение №
3 от 15.VII.1993г. /за ДРП/ не е относимо за уличната регулация, тъй като по реда на ЗТСУ отм. улично-регулационният план няма
пряко отчуждително действие, а се провежда процедура по отчуждаване и
обезщетяване /вкл. по реда на ЗУТ/. Предвид установеното относно неприложена
улична регулация във вр. с липсата на поискано изменение на плана по реда на
чл.134 ал.2 т.1 ЗУТ от страна на жалбоподателката, се съобразяват нормите на
ЗУТ за временните строежи /чл.49-53а/.
Предпоставките за изграждане на временни строежи са изчерпателно
посочени в чл.49 ЗУТ, а видовете строежи – в чл.50 ЗУТ. Те се различават от
тези за търпимите строежи и според доказателствата по делото се касае за
заварена сграда /”ПЖ”/ - сграда с площ от около 30-35кв. м., отразена в
предходните и действащ план от 1994г. С различна площ – 75 кв.м., но на един
етаж е отразена в КК и при зачитане доказателственото действие на кадастъра
поради липса на опровергаващи доказателства, е могло да се извърши предвиденото
в чл.53 ЗУТ : „Заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 могат при спазване на изискванията
на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и
да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и
вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено
носещите конструкции.”. Режимът на временните строежи е разрешителен – чл.51,
52 ЗУТ. Освен това, дори да се приеме, че строежът попада в обхват на чл.50 т.1
б. „а” ЗУТ, макар че СТЕ установи и едновременно с това таванско помещение по
см. на чл.50 ал.1 б.”б” ЗУТ, което е допустимо само вместо строеж по б.”а” ,
предпоставките по см. на чл.49 ЗУТ не са налице. Следователно, строежът –
триетажна масивна сграда с тавански етаж, без изба, не би могъл да се
квалифицира на временен строеж, която характеристика би го ползвала в
хипотезата на чл.53а ЗУТ, тъй като законът не предвижда удостоверяване търпимост
по отношение временни строежи. Съгласно чл. 49 и сл. ЗУТ за осъществяване на
временно строителство са необходими определени като налични предпоставки, както
и виза за проектиране. Тези условия в конкретния казус не са налице, поради
което строежът не би могъл да бъде квалифициран като временно строителство. По отношение търпимост или квалификация
„временен строеж”, последиците касаят прилагане разпоредбите на §16 ал.4 ПР
ЗУТ, респект. чл.22 ал.13, ал.14 ЗОС – при отчуждение.
От значение в случая е, че искането не касае първи етаж от триетажната
сграда и не се установи първия етаж да е идентичен със съществуващата в ПИ 965
сграда – „ПЖ” с площ около 30-35 кв.м., а доказателствата по делото водят до
извод за изградена масивна триетажна сграда с тавански етаж – след 2009г.
Относно прилагане нормите за временен строеж – както бе посочено, дори да се
приеме, че строежът попада в обхват на чл.50 т.1 б. „а” ЗУТ, СТЕ установи
едновременно с това и таванско помещение по см. на чл.50 ал.1 б.”б” ЗУТ, което
е допустимо само вместо строеж по б.”а”, а предпоставките по см. на чл.49 ЗУТ
не са налице /вкл. „Установеният като незаконен строеж не може да бъде
трактуван като временно строителство.“ –
Решение №1846/2019г., ВАС, Второ О./.
Въпросът за недопускането на засягане на част от съседна сграда /при
изслушване на СТЕ/, е извън предмета на спора и би имал отношение като предмет
на преценка при проучвано и осъществяване на евентуално принудително изпълнение
при влязла в сила заповед за премахване на строеж.
Отказът е издаден
от главния архитект на район Централен – Община Пловдив, който е компетентен
орган в административно производство по издаване на удостоверение за търпимост.
Съдът преценява законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт по предявеното пред административния орган правно основание за издаването
му и установените по преписката факти и обстоятелства. Приложеното правно
основание бе преценено във вр. с фактическите основания, възприети от административния
орган и е налице хипотезата, при която мотивите могат да предхождат акта, да се
съдържат в друг документ от административната преписка и административният акт
препраща към заповед от 26.04.2018г. - част от преписката. Препратката не е към
влязла в сила заповед за премахване, а към издадена преди подаване на
заявлението заповед, вкл. при наличие на възражение против констативния акт за
установяване на незаконен строеж /л.85/. В случая не е посочена конкретна
хипотеза в заявлението, но с оглед приложените нот.заверени декларации,
съответна е посочената в отказа норма - §16 а1 ПР ЗУТ. В жалбата е цитиран §127
ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което бяха проверени предпоставките за прилагането й,
ведно с тези относно временните строежи вр. със СТЕ.
Жалбата се
приема за неоснователна с присъждане на направените съдебни разноски – 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. депозит за СТЕ /увеличеният депозит в
размер на140лв. не е внесен в указания срок/.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
жалбата против отказ, обективиран в писмо изх.№ 94012-19733/14.06.2018г. на
Главния архитект на Район Централен - Община Пловдив, за издаване на
удостоверение за търпимост по §16 ПР ЗУТ, за строеж : жилищна сграда с
идентификатор 56784.520.965.1 в ПИ 56784.520.965 по КККР, представляващ ПИ
1718, кв.514 по плана на Първа градска част - гр.Пловдив, с административен
адрес ***.
Осъжда Н.Г.А. ,
ЕГН **********,*** да заплати на Район Централен – Община Пловдив - съдебни
разноски в размер на общо 300лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от
съобщението за постановяването му.
Административен
съдия :