Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Плевен, 13.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №322 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.172, ал.5 от ЗДП.
Образувано е по жалба от Х.П.П. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника му адв.М.К. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ
№22-0938-000182/29.03.2022 год. , издадена от Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С жалбата се навеждат доводи, че заповедта е постановена
при съществено опорочаване на процесуалните правила, същата е неправилна и
незаконосъобразна. Моли съда да я отмени, претендира разноски. Счита, че заповедта не е издадената на посочената в нея
дата , а в един по късен период- на датата, на която е връчена на жалбоподателя - 8.04.2022г.
Твърди, че не е извършил посоченото в
заповедта нарушение и не е бил водач на автомобил в нощта на 28.03.2022 около
23.30 часа. На тази дата неправомерно му бил съставен АУАН GA № 609022 от 29.03.2022
г . , без да е извършил вмененото му нарушение. Сочи, че в момента на извършване на проверката, автомобилът
не е бил в движение, бил паркиран със загасен двигател и светлини, а П. се
намирал извън него на метри от колата. Съпругата му шофирала на път за вкъщи в посока хотел Сторгозия и
като се изкачили на равното до хотела , я помолил да отбие встрани на паркинга,
тъй като П. не се чувствал добре. От месеци претърпявал драстична оперативна
интервенция на зъбите, извадени му били до момента 9 горни зъба и приемал антибиотици
и обезболяващи. Сочи, че предстои изваждането и на долните и поставяне на
протези. Изготвена му била временна
протеза, която, като държи твърде дълго
/ когато е пред хора / започва да му стяга и да му се повдига от нея, тъй като му притиска венците, които още не са
зарастнали . Затова казал на жена си , за малко да отбие на паркинга да се
разтъпче , тъй като махнал протезата след качването в колата и искал да излезе
на въздух, за да му премине гаденето. Съпругата
му спряла колата на паркинга, загасила я,
за да изчака П. и двамата излезли от
автомобила, като оставили вратите отворени. П. се отдалечил на няколко
метра , а съпругата му отишла отзад до
детето, да види как е. Тогава към тях на паркинга се приближил
патрулен автомобил, който не бил на КАТ
, а на охранителна Полиция. Паркирал до автомобила на жалбоподателя и както П. бил навън на няколко метра от
колата, полицаите приближили до него и
му поискали документи. Започнали разговор. П. им обяснил, че не е шофирал, и не
носи в себе си документи, че автомобилът е семейна собственост, че със семейството
се прибирали и шофирала съпругата му, а автомобилът е закупен на името на
дъщеря им. Тогава те поискали да проверят П. за алкохол. Той отказал, тъй като не е шофирал и не е водач на
автомобила , а водач на автомобила била съпругата му. Те поискали и нейната
лична карта, за да установят самоличността й и тя им я предоставила, не и направили
проба за алкохол. И на двамата полицаи заявили, че е шофирала съпругата на П..
Въпреки това проверката продължила и извикали още два патрула, при пристигането
на които за около 10 минути, всички продължавали да стоят на паркинга и след като обяснили ситуацията
за пореден път, след пристигането на КАТ, те не са направили проба за алкохол, а
описаният като очевидец Р.Р.В. от първия патрул потвърдил пред катаджията, че П. не иска да даде проба,
без да изясни причините за това. Нито един от пристигналите в последствие
патрули, не били очевидци на пристигането на първия патрул, а никой от тях -нито
свидетели, нито съставители, не е визуално възприел кой е шофирал автомобила.
Твърди, че е шофирала съпругата му и въпреки
че първият патрул не е заявил на колегите си, че е шофирал П., му съставили акт. Поддържа, че
когато патрулът се приближил, за да извърши проверка на самоличността,
семейният автомобил бил паркиран изгасен
и със разтворени врати и всички били извън колата. Ето защо счита, че той не е извършил никакво нарушение и проверката е
извършена незаконосъобразно. П. и съпругата му се подчинили на полицейското
разпореждане и дали личните си карти, като съпругата на П. заявила, че притежава
свидетелството за правоуправление и двамата имат златен талон и нямат никакви нарушения. Счита, че полицаите
от охранителна полиция може да са се подвели по състоянието на П., тъй като той
не е могъл да говори членоразделно при извадени 9 предни зъба. Сочи, че по време на среща с хора се насилва да носи
временната протеза, но тя му създава неудобства и болки и я махнал веднага като
тръгнали, затова помолил да спре, тъй
като му станало неприятно. Ето защо счита,
че проверката за алкохол не е извършена
правомерно според П., по време на движение на автомобила . Твърди, че не е подаван сигнал със стоп палка, светлини или
каквото и да било. На паркинга на хотел Сторгозия при паркиран автомобил, в който
и двамата със съпругата си били извън автомобила, са предоставили личните
карти, за да се установи проверка на самоличността им. Макар че казали, че съпругата му управлява и трябвало
на нея да и направят проверка , такава не била извършена , а поискали на П.,
без да е бил водач на автомобила, който заявявал, че не е управлявал автомобила и по тази причинна не
следва да му се ангажира каквато и да било административна отговорност. Още на
следващия ден подал допълнителни възражения по случая. Посетил КАТ и след това им били поискани допълнителни
писмени обяснения. Правил справка в КАТ и изрично питал дали има наложена
някаква принудителна мярка, такава нямало. Затова счита, че заповедта е
антидатирана и че са издадени две заповеди с идентично съдържание, като едната
му била връчена на 8.04.2022г., а втората на 14.04.2022г. Сочи, че на
30.03.2022г. подал възражение срещу АУАН
GA № 609022 от 29.03.2022 г ., дал и допълнителни писмени обяснения на
7.04.2022г. пред С. К., на когото била възложена проверката. Към тази дата
разбрал, че се извършва проверка по повод на подадените от П. възражения, с цел изясняване на случая. Допълнителни
обяснения на 7.04.2022г. дала и съпругата му, която управлявала автомобила. Тъй
като към тази дата П. се поинтересувал дали срещу него има някакви взети
ограничителни мерки, към този момент нито му е бил иззет, нито поискан талона
на автомобила, нито свидетелството за правоуправление, което било у П. при
даването на допълнителните обяснения на 7.04.2022г. Към тази дата -7.04.2022г.
срещу него не е имало издадена заповед
за ПАМ, попитал К. може ли да управлява
автомобила си , тъй като не е неправоспособен водач, случая се изяснява и му
било отговорено, че няма пречка. Ето защо П. продължил да управлява семейният им
автомобил и да изчака резултатите от възраженията си и проверката. Сочи, че през цялото време са се отзовавали на всички
разследвания и са предоставили всички данни за изясняване на случая. За негова голяма изненада сутринта на 8.04.2022г. в 8, 20 часа
били спрени по време на движение за рутинна проверка на пътя за с.Ясен
до заведение Цър Пър. П. отново бил със съпругата си и детето. Представил
документите си за проверка , и когато бил извикан патрул на КАТ, поискали да
направят проба за алкохол. Дал веднага проба, тъй като бил водач на автомобила и се установило, че е
0.00. Вместо да продължат по пътя си, тъй като всички документи били
предоставени и нямало никакво нарушение, видели , че полицаите нещо се съветват
отстрани помежду си. След около час и
половина, в който задържали П. заедно със съпругата му и детето на пътя, проверяващият
му съставил акт и му разпоредил да свали номерата на автомобила Полицаите
обяснили, че има издадена
заповед на таблета , за която в началото на проверката, първият патрул нищо не бил споменал. П. бил
изключително шокиран и притеснен, а дъщеря му получила нервен срив. По-късно отишъл
в КАТ да види какво се случва и там му била връчена процесната Заповед за ПАМ в 13.15 часа. Поради факта , че до 8.04.2022г.не
е знаел за тази заповед, отново
неправомерно му било вменено нарушение сутринта в 8, 20 часа , без никой
да е уведомявал П. и да му е връчвал до този момент заповедта. Счита,
че заповедта от 29.03.2022 год. е антидатирана и е издадена по-късно, когато е
бил спрян повторно на 8.04.2022 год. за проверка.
Сочи, че семейството му търпи сериозни вреди. Съпругата
му е правоспособен шофьор, без нито едно
наказание, а детето им има нужда от ползването на този автомобил. Собственик е
нъпълнолетното дете, а с прекратяване на регистрацията на автомобила майката е
лишена от правото да управлява автомобила. Сочи, че целите на прилагане на ПАМ са определени с чл. 22 ЗАНН и специалните
закони и са свързани с административните нарушения и наказания. При тази
законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане
на мярката, е установено по надлежен ред управление на МПС, в
нарушение на разпоредбите на чл. 174, ал.З, предл.1 ЗДВП. В настоящият случай според
П. проверката е извършена в нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, в сила от 1.01.2021 г. Позовава се на чл.1 ал.1 ... , според който текст с тази
наредба се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни
средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от
тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. След като пристигналия
патрул и нито един полицейските служители не е възприел визуално , че „
наказаното лице“ е водач на автомобила, а автомобилът се е намирал в състояние
на покой, паркиран с изгасени светлини и наказаното лице е на метри разстояние
от автомобила, то е налице съществено процесуално нарушение при извършване на
проверката, което опорочава издаването на заповед за ПАМ. ПАМ трябва да
отговаря на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, а именно да е
съобразена с интензитета на извършеното нарушение и да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява
от адв.К. с пълномощно на л.7 от делото,
поддържат жалбата на заявените в нея
основания, излагат подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта,
претендират нейната отмяна и присъждане на разноските за призоваване на
свидетели.
Ответникът- Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен в
съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение фабр.№609022/29.03.2022 год.,
съставен от мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е повдигнато
административно обвинение срещу Х.П.П. затова, че на 28.03.2022 год. в 23,30
часа в гр.Плевен, жк „Сторгозия“, пред хотел „Сторгозия“, с посока на движение
към бл.51, като водач и управлява лек автомобил Ауди Ку 7с рег.№******-не е
негова собственост, и след многократно
поканване да бъде изпробван по надлежния ред с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. №ARD:-0254 за
употреба на алкохол, водачът категорично отказва да бъде изпробван, включително
след консултация с адвокат. На водача е издаден талон за кръвно изследване с
номер 097076/29.03.22 год. и осем броя холограмни стикери за сигурност и
валидност с номер А042277. С АУАН на П. е вменено нарушение на чл.174, ал.3,
предл. първо от ЗДП, затова, че след многократно поканване да бъде изпробван по
надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за употреба на
алкохол, водачът категорично отказал да бъде изпробван, включително след
консултация с адвокат. Актът е връчен на
П. на 29.03.2022 год. лично срещу подпис.
Против
съставения АУАН П. е подал възражение с вх.№316000-11720/30.03.2022 год.на
л.77-80, във връзка с което е извършена проверка, видно от писмо
рег.№316р-12813/12.04.2022 год. на л.90 и е изготвена справка с рег.№316р-16145/11.05.2022 год. В хода на
проверката във връзка с подаденото възражение са събрани сведения от Х.П. и
неговата съпруга С.П., както и от служители на полицията.
Въз
основа на АУАН е издадено приложеното на л.65 от делото Наказателно
постановление №22-0938-001085/12.05.2022 год. от Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с което П., за нарушението
на чл.174, ал.3 от ЗДП е наказан с административни наказания глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и за
нарушения на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДП с административни наказания
глоба, всяко в размер по 10 лева.
Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед
за прилагане на ПАМ №22-0938-000182/29.03.2022 год. от Началник сектор ПП при
ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По данни от приложената
на л.10 от делото заповед, същата е връчена на П. на 8.04.2022 год., а жалбата
срещу нея е подадена на 18.04.2022 год. и е заведена с
вх.№316000-14390/18.04.2022 год.
Следователно, жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, от надлежна
страна-неин адресат, пред компетентния съд.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
този текст, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Издателят на оспорената заповед Даниел Дойчев П. заема длъжност Началник
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен. Издателят на заповедта е оправомощен със Заповед №316з-27/3.01.2018
год. Последната е приложена на л.13-14 от настоящото дело, издадена е от
Директора на ОД на МВР-Плевен и с нея са възложени правомощия за издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Плевен, за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР-Плевен, какъвто е
издателят на процесния административен акт. От своя страна и видно от мотивите
на оправомощителната заповед № 316з-27/3.01.2018 год., тя е издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/9.12.2016. на министъра на вътрешните работи,
приложена на л. 39 от делото. С тази
последно цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за
контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт.
В хипотезата на
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца на водач,
за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. В случая мярката е приложена
поради отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение
на предписанието на контролните органи
за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
Волеизявлението за налагане на принудителна
административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК. В процесната заповед подробно са описани
нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но
и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана в заповедта чрез
възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установените в
мотивите на заповедта нарушения са описани точно, ясно и подробно, в т.ч.
точно, ясно и подробно е описано и едно от нарушенията- по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП, станало основание за прилагане на мярката, а именно- отказ да се
извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор
и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. От
друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорената
заповед. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, тъй като с АУАН е констатирано нарушение на разпоредбата
на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП-отказ да се даде проба за установяване наличието
на алкохол. Както заповедта, така и АУАН
са надлежно връчени на жалбоподателя,
АУАН му е връчен лично в деня на
проверката след съставянето му, видно от положения подпис върху разписката за
връчване. Този съставен АУАН №609022/29.03.2022 год., в който са обективирани
фактите, изпълващи процесната хипотеза за прилагане на ПАМ, на първо място съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното. АУАН
представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления
и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл.
154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от
административната преписка. Събраните доказателства по административната
преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в
настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени,
защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни,
логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на
АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен
орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН
- съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е
извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и
относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на
преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като
извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а
следва да се прецени само валидността на този акт. За съда се налага извод, че
АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на
административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП досежно отказа на водача да бъде изпробван за наличие на
алкохол в кръвта, съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В
този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт
по смисъла на чл. 59, ал.2, т. 4, пр. 1 от АПК.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че оспорената
заповед съдържа както самостоятелно изложени в нея мотиви-както правни, така и
и фактически основания за издаването си, така и препращане към съставения АУАН,
на който се съдържа позоваване в оспорената заповед, което е допустимо и
законосъобразно , по аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
некоректно посочване на точния час на установяване на нарушението. В оспорената
заповед за прилагане на ПАМ, както и в съставения АУАН №609022/29.03.2022 год.
е вписан час 23:30 часа, като в процесната заповед е използван предлогът
„около“ за обозначаване на часа, което означава не точно в 11:30 часа, а
приблизително, около този час. Видно е от приложения по делото диск с
видеофайлове, на който беше извършен неколкократно оглед в съдебни заседания,
следното: В диска се съдържат пет видеофайла, като първият по време видеофайл с
№20220328232951 започва в 23:29:54 часа, а последният /времево/ видеофайл с
№20220328234954 приключва 23:53:40. Т.е. вярно е отбелязването в оспорената
заповед, че нарушението е установено около 23:30 часа. Защото проверката , при
която е установено нарушението, е
започнала в 23:29 и сл. Именно след този час е установено
описаното и в АУАН, и в оспорената заповед нарушение-отказ на П. да бъде изпробван за установяване наличието
на алкохол в кръвта. В рамките на часовия интервал между 23:29 часа и 23:53
часа, била извършена цялостно проверката, при която е била установена
самоличността на водача на автомобила, били са изискани неговите и на
автомобила документи-лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен
талон и проверени предоставените документи, били са изискани и проверени и
документи на други лица, пътували в автомобила, изискано е съдействие от патрул
на КАТ, който единствено е компетентен да съставя актове за нарушения от вида на процесния. Изобщо, в рамките на
този часови диапазон са били извършени необходимите за установяване на голяма
част от съставомерните признаци на описаните нарушения проверки, за да бъдат
коректно отразени установените при тези проверки деяния, приети за административни нарушения.
Именно в този часови диапазон П., видно от отразеното във видеофайловете,
неколкократно е бил канен да даде проба за алкохол, каквато той категорично е
отказал. Например, във файл №20220328233451, в 23:38:02 и сл. , полицейски
служител указва на П.: „ако искаш,
откажи проба за алкохол, това е твое право…“, на което П. малко по-късно
отговаря: „…абе аз не съм карал, бе човек..“ Във файл №20220328234453, в 23:44
и сл. часа П. е поканен да даде проба за алкохол и той , в отговор, навежда
твърдения, че не е хванат да управлява автомобила; в същия файл в 23:49,
полицейски инспектор отново пита П.: „желаете ли да бъдете изпробван за
употреба на алкохол ………, само ми кажете дали желаете проба или не..“, на който
въпрос П. отново отговаря „не“. Т.е., в рамките на извършената цялостна
проверка в този часови интервал, П. неколкократно е бил канен да даде проба за
алкохол, която той категорично е отказал с мотив, че не е бил установен да управлява автомобила, т.е. че не е имал качеството водач на МПС. Самото
установяване на факта кой е бил водач на автомобила се е извършило в малко
по-ранен момент, преди 23:30 часа, при разминаване на полицейския автомобил с
автомобила, който е бил управляван от П., но отново около този час. При разпита
си в с.з. на 17.11.2022 год. свидетелят В., който при разминаване на
автомобила, управляван от П. и на полицейския автомобил, в който свидетелят се
е намирал, е възприел именно П. като водач на автомобила, като съобщава, че
между часа на проверката пред хотел „Сторгозия“ и между часа на разминаване на
двата автомобила не е имало разлика
повече от три минути, като не е сигурен кой точно час е записан . Но според
свидетеля в нарядния дневник е записан часа, когато е бил спрян автомобила,
когато автомобилът е бил в покой. Налага се извод, че отделните елементи от
състава на административното нарушение, станало основание за прилагане на ПАМ,
са установени в часови диапазон на 28.03.2022 год., около, приблизително към
11: 30 часа, така , както е вписано в оспорената заповед-един от елементите
малко преди този час, други-след този час. Поради което не е налице твърдяното
от жалбоподателя процесуално нарушение, свързано с некоректно отразяване на
точния час на извършване/установяване на нарушението, станало основание за
прилагане на мярката.
Настоящият състав на съда намира, че е спазена и
процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване
на П. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане
на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че
спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът
не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на
административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено
нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са
оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си
на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален
административен акт се явява законосъобразен от процесуалноправна гледна точка.
Не бяха представени доказателства от жалбоподателя в подкрепа на неговите
твърдения за антидатиране на процесната заповед.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона.
От граматическото и логическо тълкуване на
разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално
правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството
водач на МПС и да е отказало да даде проба за установяване наличието на алкохол
в кръвта. За целите на настоящото производство, както вече беше посочено,
достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за
установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да
изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и отказал
ли е да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Този въпрос следва да
бъде решен в рамките на административно наказателното производство, което се
развива пред РС, ако бъде обжалвано НП. Този извод съдът прави с оглед
посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса за
отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за
отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му
деяние с АУАН, се решава в друго, не и в настоящото производство. При наличие
на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение,
компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той
има право да приложи или да не приложи ПАМ, като в конкретния случай административният
орган е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на
мярката.
Независимо от горното обаче, по делото бяха събрани
множество доказателства, от които се установяват предпоставките за прилагане на
принудителната административна мярка. Доказателствата са събрани, тъй като
пълномощникът на жалбоподателя оспори вписаното както в АУАН, така и в
процесната заповед за прилагане на ПАМ
обстоятелство, че П. има качеството на водач на МПС. Според настоящия състав на
съда оспорването на качеството „водач“ на МПС на П. е неуспешно. Съдът приема,
че въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства това качество по
отношение на П. се установи.
По делото бяха разпитани като свидетели полицейските
служители Р.Р.В. и А.И.Г.-л.195 и сл. от
протокола от проведеното на 17.11.2022 год.с.з., които съобщават следното: Св. В.
съобщава, че на посочената в акта дата с колегата си Г. са били назначени
автопатрул в ж.к. „Сторгозия“ и при обход около хотел „Сторгозия“ се разминали
с автомобил, който последвали с включени светлинни сигнали, за да извършат
проверка. Пред хотел „Сторгозия автомобилът спрял и от предна лява врата на
водача слизал мъж. Св.В. съобщава, че решението да спрат за проверка точно този
автомобил, било провокирано от несигурното движение на автомобила в тъмната
част на денонощието, имало едно зачудване от негова страна, при разминаването
автомобилът почти отбил вдясно и почти спрял. Св.В. съобщава, че още при
разминаването на двата автомобила, св. е възприел, че управлява мъж. В
автомобила още са пътували на предна дясна седалка до водача жена,
отзад-момиче. Съобщава още, че когато се е приближил към автомобила, св.В. е
възприел, че човек слиза от предна лява врата , единият му крак бил в
автомобила, с другия слизал, вратата била отворена, водачът наполовина бил
навън. Св.В. е възприел съпругата на П. на предна дясна седалка до водача. Св.А.Г.
съобщава при разпита си в с.з. на 17.11.2022 год., че е бил водач на патрулен автомобил и с колегата си В. са
патрулирали на Сторгозия. В района на хотел „Сторгозия“ се разминали с черен
автомобил и възприели, че кара мъж. Възприели са го, защото фаровете са го
осветили. Поведението на водача провокирало екипа да го спрат и да му извършат проверка.
След като се разминали с автомобила,
обърнали веднага и карали през цялото време след него. Пред хотел
„Сторгозия“ водачът на следвания от полицейския патрул автомобил отбил вдясно,
патрулът подал светлинен сигнал. При спирането пред хотел „Сторгозия“, от
шофьорската врата слязъл мъж и застанал до автомобила. Св. Г. съобщава, че е
възприел да управлява мъж-„…..беше мъж, мъж караше. Видях с очите си как слиза
мъжът от шофьорската врата на автомобила“. Св.Г. възприел още, че на предна
дясна седалка до водача е седяла жена, и едно дете отзад в автомобила. Настоящият
състав на съда кредитира с доверие показанията на тези двама
свидетели-единствени очевидци на единия от елементите на фактическия състав
нарушението по чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДП , съставляващ едновременно и
една от материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно –
качеството на Х.П. на водач на МПС на описаното в оспорената заповед място.
Съдът ги кредитира с доверие, защото те са ясни, конкретни, последователни,
абсолютно категорични и неколебливи, и взаимно кореспондентни относно факта, че
П. е управлявал МПС и че те са го възприели лично като водач, както в момента
на разминаване на двата автомобила, тъй като е бил осветен от фаровете на
полицейския автомобил, така и в момента на слизане от автомобила – от предна
лява страна, от където слиза водачът. Съдът ги кредитира още, защото няма данни,
които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност-стана
ясно при разпита им в съдебно заседание, че те не са следили водача отнапред,
не са отишли по сигнал. Съвсем спонтанно, при разминаване с автомобила,
управляван от П., именно неговото поведение на пътя ги е провокирало да го
последват, да дадат светлинен сигнал и да го спрат за проверка. От техните
показания съдът прави един възможен извод - че именно Х.П. е управлявал
процесния автомобил в деня и на мястото на проверката, описани в процесната
заповед. Техните показания в качеството
им на такива на свидетели-очевидци – възприели непосредствено и категорично,
без съмнения относно самоличността, -водача на автомобила-, са станали
основание за вписаните в АУАН №609022/29.03.2022 год. констатации относно
деянието и неговия автор, съставляващо административно нарушение, видно от
титулната част на акта, където В. и Г. са вписани от актосъставителя Х. като
свидетели на установяване на нарушението. Защото Актът
за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица
по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава
една необходима и незаменима фаза от развитието на административно
наказателното производство. До съставянето на акта, обаче, се стига чрез извършване на предварителна
дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на
деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговият автор и дали е извършено
виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред
на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване
на обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие
с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на източника, от
който постъпва доказателствената информация, доказателствата се подразделят на
първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват първоизточник
на информация за установяване на обстоятелства по административнонаказателното
производство. В случая такива годни първоначални доказателства по
административнонаказателната преписка съставляват единствено показанията на св.
В. и св.Г., възприели лично, непосредствено, ясно, категорично и неколебливо,
че именно Х.П., а не неговата съпруга, е управлявал процесния автомобил, описан
в заповедта за ПАМ. Показанията на св.Х., който е съставил акта за нарушение по
данни, снети от свидетелите –очевидци В. и Г., за които показания /на св.Х./ пълномощникът
на жалбоподателя твърди, че са недостоверни, не са свързани от една страна с
релевантни за отговорността на жалбоподателя факти, защото състоянието на
съпругата С.П., такова, каквото е възприето от Х., от една страна не изяснява факта
кой е бил водач на МПС, а от друга съставлява не безспорно установен факт, а
оценка на св.Х. затова как той е възприел нейното състояние и поведение. В този
смисъл Х. в качеството си на актосъставител, неочевидец на този елемент от
деянието, свързан с факта на управление на МПС, е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението,
да събира доказателства и да създава процесуално условие за издаване на
законосъобразно и обосновано наказателно постановление. От своя страна, преди
да издаде НП, наказващият орган е извършил самостоятелна проверка на
обстоятелствата по случая и разследване на спорните обстоятелства кой е бил
водач на автомобила, във връзка с депозираното от П. възражение по съставения
акт. При тази проверка АНО е снел обяснения от Х.П., неговата съпруга и
полицейските служители-очевидци на нарушението А.Г. и Р.В.. Обясненията на
полицейските служители В. и Г. са приложени на л.85 и л.86 от делото и от тях също
се установява, че на процесните дата и място, свидетелите В. и Г., при
разминаване с лек автомобил Ауди Ку 7 с рег.№*****, управляван от мъж, който се
е движил, криволичейки по пътя, веднага след разминаването, са обърнали и са го
последвали, като след като са го спрели, от предна лява врата е слязъл мъж, който е бил установен като Х.П.-жалбоподателят.
Тези писмени сведения са събрани редовно в административнонаказателното
производство, не са оспорени от жалбоподателя като писмени документи в
съдебното производство и отразените в тях сведения не са оборени. Те
кореспондират изцяло с показанията, дадени от св. В. и Г. при разпита им пред
съда, писмените сведения са депозирани
в много кратък срок след датата на проверката на П.-само няколко дни
след нея и затова съдът също ги кредитира с доверие. Съдът кредитира с
доверие и изготвената след проверка от
АНО Справка с рег.№316р-16145/11.05.2022
год., в която са обективирани резултатите от извършеното разследване на
случая, инициирано с подаденото от П. възражение против акта за нарушение,
констатациите в която са относими и към административното производство по
издаване на оспорената заповед. В справката органът, след разследване на
спорните обстоятелства чрез снемане на писмени обяснения на участниците в производствата, е стигнал до извода, че
именно П. е бил водач на процесния автомобил, описан в оспорената заповед. Тази
справка съставлява официален удостоверителен документ за отразените в нея и
стоящи извън нея факти с правно значение, не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК пред съда и се ползва с материална доказателствена сила
за отразеното в нея. Отразените в тази справка факти и обстоятелства се
доказват и от установеното при преглед на видеофайловете, находящи с в
приложения по делото диск, в който са снети записите от боди-камерата на единия
от полицейските служители, участвали при извършване на проверката на процесната
дата. Например, при оглед на видеофайл №20220328233952 за часовия диапазон от
23:39 до 23:44 се установява следното: В 23:42: 27 и сл.часа се установява от
разговора между полицейски служител и жалбоподателя, в който П. неколкократно
сочи, че не е бил „хванат“ зад волана, че П. съобщава: „..Даже можех и да не
спра пред вас, щото……“. Тези негови думи са отразени в справката, която , както
беше посочено, не е оспорена от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК и
удостоверява в качеството си на свидетелстващ документ отразените в нея
обстоятелства. Други реплики /те не са отразени в справката от проверката/,
съдът установи при преглед на видеофайл 20220328233451, изречени от
жалбоподателя П. в часовия интервал след 23:37:44, а именно: „жена ми
караше…..“, на което полицейският служител отговаря „аз казвам друго, че ти си
карал“, след което П. отговаря : “ма не
съм карал бе, брат, жена ми го карала……“, по нататък в интервала след 23:38:05
часа П. каза отново : „абе аз не съм карал бе, човек“, на което полицейският
служител отговаря :“това ша съ реши в съда, не мога да са размина аз със тебе и
да дадеш газ …….. двете жени стоят по седалките и ти си отпред у колата, и кой
е карал…..“, на което на записа се вижда, че едната от двете жени, които са
били в автомобила с П., казва „не е дал газ“, а П. уточнява „как ще дам газ, бе
човек“ . Съдът не може да определи
еднозначно дали това са случайно изпуснати реплики от П., дали действителното
съдържание, което е вложил в тези реплики, е това, което съобщава, говорейки по
начин при тези инцидентни реплики, сякаш той е управлявал автомобила. Но
цялостния извод, който съдът прави при преценка съвкупно на всички
доказателства, е еднозначен и сочи, че именно П. е бил водач на процесния
автомобил по време на проверката. Според съда показанията на полицейските
служители са напълно достатъчни, за да обусловят този извод у съда, тъй като те
са били очевидци на случая и пряко, непосредствено и еднозначно са установили при разминаването,
че именно мъж е управлявал автомобила, а
в последния, от трите лица, нахождали се
в него, единствено жалбоподателят е мъж; те са го възприели и при слизането от
автомобила именно от предната лява врата на МПС, където е ситуирано шофьорското
място. Липсата на записи от камерата на автомобила, с каквато безспорно се
установи, че е бил оборудван патрулния автомобил на свидетелите В. и Г., не
опровергава личните и непосредствени възприятия на полицейските служители в
момента на разминаването, както и не опровергава, нито разколебава изводите , че П. е бил водач на автомобила ,
описан в процесната заповед, защото останалите събрани по делото доказателства
са безпротиворечиви и категорични относно този факт от една страна, и от друга
страна-записите от камерите на самия автомобил са друго, първично
доказателство, което би могло да даде информация за нарушението и неговия
автор, но не са единствено такова доказателство. Записът от камерите е
първично доказателство, наред с останалите събрани първични от актосъставителя
доказателства, каквито са обясненията на свидетелите-очевидци. Затова и липсата
на такъв запис от автомобила, при наличие на други събрани категорични първични
доказателства, каквито са обясненията на очевидците, не прави констатациите,
отразени в оспорената заповед, недоказани. Обстоятелството, че от записа от
боди –камерата, разположена върху форменото облекло на единия от полицейските
служители, е заснета единствено частта от проверката след спиране на
автомобила, управляван от П. и след момента на слизането му от автомобила, е
обясним с това, че боди камерата работи само, когато се извършва проверка,
тогава се включва, според показанията на св.В., дадени в с.з. Фактът обаче, че
записът от боди –камерата е отразил единствено частта от проверката след
спиране на управлявания от П. автомобил и слизането му от него, когато
автомобилът е бил паркиран, в покой, също не опровергава извода на съда, че П.
е бил водач на този автомобил в определен кратък часови интервал преди това. Защото по делото не са събрани никакви
доказателства и дори не се твърди от момента на управление на автомобила Ауди Ку 7 с рег.№***** до момента на отпочване на проверката по установяване
самоличността на водача и изясняване на обстоятелствата във връзка с издадената
заповед, която проверка е извършена извън автомобила, когато той вече е в
покой, полицейските служители да са загубили визуален контакт с автомобила или
с неговия водач. Само и единствено при загуба на визуален контакт върху
управлявания автомобил, дори и за кратко време, при която е възможно например размяна
на водачите, или слизане на водача от
автомобила и замяната му с друг или да са се случили други обстоятелства, не би
могло категорично да се установи кой е водачът. В случая данни за такива или
други обстоятелства, разколебаващи извода, че П. е управлявал автомобила, не се
твърдят и не се установяват от доказателствата по делото. Затова факта, че на
записа от боди-камерата се вижда
автомобил в покой, който не се управлява , не налага различни изводи от дотук направените
от съда.
Единствените данни, които са в противовес
на събраните по делото доказателства, са твърденията на самия жалбоподател,
обективирани в различни материали по административната преписка, че той не е
управлявал автомобила и че не е бил „хванат“, както се изразява той, на волана
на автомобила . Данни за такива твърдения се съдържат на множество места в записите от боди-камерата на полицейския
служител, обективирани в приложения по делото диск с видеофайлове; в подаденото
от П. възражение против съставения акт за нарушение; в депозираното от П. пред
адм.орган сведение на л.81-82. Съдът
приема обаче твърденията на жалбоподателя П. за защитна негова теза, по две
причини: На първо място, при оглед от съда на видеофайл 20220328233952, в
часовия интервал след 23:42:30 и сл., съдът установи следния разговор между П.
и полицейски служител: Пол.служител пита
П. „Жена ти къде беше тва, в този момент“, на което П. отговаря: „жена ми беше,
караше“; Полицейският служител пита П.: „къде беше жена ти в този момент—на
предна дясна седалка, нали така“, на което П. отговаря: „не е вярно, дъщеря ми
беше………, дъщеря ми беше на предна дясна седалка, нещо не си видял“,
полицейският служител пита :„ами жена ти къде е била, на задна“, на което П.
отговаря „Не, отпреде караше, аз бех отзаде“.
От тези цитирани твърдения на П., обективирани в записа от боди
–камерата, във видеофайл 20220328233952, в часовия интервал след 23:42:30 и сл,
се установяват освен твърденията на П., че съпругата му е управлявала
автомобила, още, че при проверката, обективирана на записа, твърденията му, че
дъщеря му е седяла на предна дясна седалка до шофьора, а самият той е бил отзад
, на задна седалка в автомобила. Твърденията му , обективирани в записа, че дъщеря
му е седяла на предна дясна седалка до шофьора, а самият той е бил отзад , на
задна седалка в автомобила, се опровергават категорично от впоследствие
изнесените от самия П. твърдения в жалбата против оспорената заповед, във
възражението против съставения акт за нарушение, както и от сведенията, дадени
от полицейските служители в административното и административнонаказателното
производство. От всички доказателства се установява, че съпругата на П. е била
на предна дясна седалка, а дъщерята-отзад в автомобила. Което от своя страна
разколебава и последователно развиваната от П. теза, че не той, а съпругата му
е управлявала автомобила, което многократно се чува да повтаря в записите от боди-камерата,
обективирани в приложения по делото диск. На второ място тези негови твърдения
са единствени, изолирани по своето съдържание и смисъл от всички останали
събрани по делото писмени доказателства, неоспорени пред съда по установения
затова ред и в този смисъл – необорени, от които съдът приема за доказано, че
се установява качеството водач на П. на процесния автомобил Ауди Ку 7 с
рег.№***** при процесната проверка, описана в оспорената заповед. Сведенията, дадени писмено от съпругата на
П. в административнонаказателното производство, приложени на л.83-84 от делото,
в които тя също подкрепя тезата на жалбоподателя, че той не е управлявал
автомобила, в началните изречения , са написани от името на П.-в титулната част
е посочено, че са дадени от С.П., а след това в изложението са използвани
изрази като : „подаденото от мен
възражение“, „съпругата ми управляваше“, „съпругата ми спря автомобила…….., тъй
като не се чувствах добре и накарах съпругата ми да спре“. В тази част
сведенията са изложени като преразказ от името на жалбоподателя, а не от свое
име, а след това разказът продължава от името на С.П.. Сведенията на съпруга
обаче, дадени писмено в административнонаказателното производства, съдът не кредитира
с доверие, тъй като ги приема за заинтересовани-от една страна П. в качеството
на съпруга на жалбоподателя е житейски оправдано и логично да подкрепя неговата
защитна теза, за да бъде осуетено административнонаказателно/наказателно
преследване срещу съпруга й; от друга страна, което е по-съществено-писмените й
обяснения, както беше посочено, са нелогични, непоследователни, част от тях
дадени от името на жалбоподателя, а отделни нейни фрази, които се чуха от
записите на боди –камерата, са и противоречиви
помежду си-от една страна твърди, че съпругът й не е управлявал автомобила, а
от друга, както беше посочено вече в решението твърди- “не е дал газ“,
визирайки съпруга си. Ето защо, независимо от
качеството на С.П. на съпруга на жалбоподателя, поради
непоследователността и противоречието на
сведенията, дадени от нея, съдът не ги кредитира с доверие в частта относно
съобщеното от П., че съпругът й не е управлявал автомобила.
Налице е и втората материалноправна
предпоставка на закона за прилагане на процесната ПАМ-отказ на водача да даде
проба за алкохол, установен по съответния ред, което също се установява от
данните от видеозаписите от боди-камерата, от събраните писмени и гласни
доказателствени средства.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е доказал по несъмнен начин
наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва
настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС.
В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б
"б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината; чрез нея
се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание
(арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има
временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната
административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно
развитие на административнонаказателния/наказателния процес, в който именно ще
се реши въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му
административно нарушение/престъпление, при което му се наложи следващата се
санкция.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона- осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране
целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно
поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението.
Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.П. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез пълномощника му адв.М.К. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ
№22-0938-000182/29.03.2022 год. , издадена от Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на оспорване, по аргумент от
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/