Решение по дело №5117/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.София, ………..02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                               

         

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ А.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                                                          2.ХРИСТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Даниела Генчева и прокурора Красимир Кирилов, като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВ внохд №5117/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 20.03.2017г., постановена по НОХД №6319/2016г. по описа на СРС, НО, 15 състав, подсъдимият Т.Е.А. е признат за виновен за това, че на 25. 05. 2014 г. около 17:30 часа в магазин „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, в съучастие като съизвършител със С.К.М. /съизвършител/ и С.М.З. /съизвършител/, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на С.С.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и охлузване на носа вдясно, кръвонасядане на птията вляво, кръвонасядане на дясното рамо по задната му повърхност, кръвонасядане под дясната лопатъчна област, оток на дясната мишница с кръвонасядания и подкожен хематом, охлузване на десния лакът, които увреждания са реализирали критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, като деянието е извършено от Т.А. по хулигански подбуди - без да е предизвикан, се е саморазправил със С.С.Х., осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба”'в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

 

 

Със същата присъда подсъдимият С.К.М. е признат за виновен в това, че на 25.05.2014 г. около 17:30 часа в магазин „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бул. „*****, в съучастие като съизвършител с лицата Т.Е.А. /съизвършител/ и С.М.З. /съизьършител/, чрез нанасяне на удари с крака, причинил на С.С.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и охлузване на носа вдясно, кръвонасядане на шията вляво, кръвонасядане на дясното рамо по задната му повърхност, кръвонасядане под дясната лопатъчна област, оток на дясната мишница с кръвонасядания и подкожен хематсм, охлузване на десния лакът, които увреждания са реализирали критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неспасно за живота” като деянието е извършено от С.М. по хулигански подбуди - без да е предизвикан, се е саморазправил със С.С.Х., осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го признава за невинен и оправдава в частта по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК да е нанасял удари с ръце на пострадалия С.Х..

Със същата присъда признава подсъдимия С.М.З. за виновен в това, че на 25.05.2014 г. около 17:30 часа в магазин „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бул. „*****, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с лицата Т.Е.А. /съизвършител/ и С.К.М. /съизвършител/, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на С.С.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и охлузване на носа вдясно, кръвонасядане на шията вляво, кръвонасядане на дясното рамо по задната му повърхност, кръвонасядане под дясната лопатъчна област, оток на дясната мишница с кръвонасядания и подкожен хематом, охлузване на десния лакът, които увреждания са реализирали критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота” като деянието е извършено от С.З. по хулигански подбуди - без да е предизвикан се е саморазправил със С.С.Х., осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с поради което и на основание чл. 54 от НК му налага на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години.

СРС осъжда освен това подсъдимите Т.Е.А., С.К.М. и С.М.З. да заплатят солидарно на гражданския ищец С.С.Х. сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 25. 05. 2014 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплатят солидарно в полза на държавата по сметка на ВСС сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимите са възложени направените по делото разноски от МВР и СРС, както и тези направени от частния обвинител и граждански ищец С.С.Х..

Срещу съдебния акт на районния съд е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Т.А. и допълнение към нея. В нея се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин, оспорва се доказателствената стойност на част от свидетелските показания. Според защитата били налице лични мотиви, като изключват хулигански подбуди. Предлага се присъдата да бъде отменена, като вместо това се постанови обратна оправдателна присъда, а гражданският иск да се отхвърли.

Срещу съдебния акт на районния съд е постъпила въззивна жалба и от подсъдимия С.М. и допълнение към нея. В нея се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин, оспорва се доказателствената стойност на част от свидетелските показания. Предлага се присъдата да бъде отменена, като вместо това се постанови обратна оправдателна присъда, а гражданският иск да се отхвърли.

В разпоредително заседание на въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. Впоследствие, в съдебно заседание е допуснал такова и е разпитал като свидетел М.Д., както и подсъдимия С.М..

В открито заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимият А.- адв. П., поддържа жалбата и иска да се отмени осъдителната присъда на СРС, като вместо нея се постанови нова оправдателна и се отхвърли изцяло граждански иск.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимият М. - адв. М., поддържа жалбата и иска да се отмени осъдителната присъда на СРС, като вместо нея се постанови нова оправдателна и се отхвърли изцяло граждански иск.

Подсъдимият С.З. се присъединява към въззивните жалби на другите двама подсъдими.

Във въззивното съдебно заседание защитата на подс.З. – адвокат Н., поддържа изцяло заявеното от неговите колеги по отношение на другите двама подсъдими. Намира, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Моли съда на отмени присъдата на СРС и да постанови нова оправдателна и отхвърли изцяло граждански иск.

Представителят на държавното обвинение счита, че жалбитe са неоснователни. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С.Х. – адвокат В., поддържа изцяло казаното от прокурора. Твърди, че от разпитания във въззивно заседание свидетел не се променят установените факти по делото. Моли да се потвърди изцяло присъдата.

В правото си на лична защита подс. А. твърди, че не е извършил деянието, за което е обвинен и моли за оправдателна присъда.

В правото си на лична защита подс. М. твърди, че не е извършил деянието, за което е обвинен и моли за оправдателна присъда.

В правото си на лична защита подс. З. твърди, че не е извършил деянието, за което е обвинен и моли за оправдателна присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIV въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:  

Подсъдимият Т.Е.А. е роден на *** ***, с ЕГН: **********. Същият е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан. Живее в гр. София, ж.к. „*****.

Подсъдимият С.К.М. е роден на *** ***, с ЕГН: **********. Същият е българин, български гражданин, неосъждан, неженен, средно образование. Живее в гр. София, ж. к. „*****.

Подсъдимият С.М.З. е роден на *** ***, с ЕГН: **********. Същият е българин, български гражданин, осъждан, неженен, средно образование, с адрес гр. София, ж. к. „*****.

На 25. 05. 2014 г. свидетелите С.С.Х. и съпругата му - З.П.Х.се намирали в магазин „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бул. „*****, тъй като трябвало да напазаруват.

По същото време свидетелите М.Г.С. и Й.С.Д.- полицейски служители при МСБР „Сигма”-ОСПС- СДВР били назначени като охрана и опазване на обществения ред на абитуриентски бал на зрелостници от 79-то СОУ „Индира Ганди”, на който сборен пункт бил паркингът на магазин „Кауфланд”. След празнуващите бил и подсъдимият Т.Е.А.. На същото място се намирали и подсъдимите С.К.М. и С.М.З.. С.Х. и неговата съпруга влезли в магазин «Кауфланд» около 17. 30 часа.

Още на входа на магазина пострадалият Х. чул зад гърба си закани, отправени по отношение на неизвестно лице. Когато се обърнал, видял подсъдимия Т.А. и още едно момче, които тичали, а същевременно викали и използвали нецензурни думи. Докато минавали покрай С.Х., едното от момчетата го бутнало по рамото. Пострадалият им направил забележка да бъдат по-внимателни. Двете момчета продължили да тичат, а след това С.Х. забелязал, че същите гонят едно момче, което успяло да се скрие в магазин «Кауфланд». Кратко време след това, към пострадалия Х. се насочили подсъдимите Т.А. и С.М., като подсъдимият А. го ударил с юмрук в лицето. Свидетелят Х. се опитал да го хване, за да предотврати последващи удари, като двамата се сборичкали, вследствие на което пострадалият паднал на земята. Докато бил на земята, подсъдимите Т.А. и С.М. го ритали по тялото. Скоро след това на мястото на инцидента дошъл и подсъдимият С.З., който също започнал да рита и удря с юмруци пострадалия Х.. Побоят бил наблюдаван и от свидетелките Л.Т.и Ю.М., които работели на територията на магазин «Кауфланд».

Боят продължил около пет минути, през което време съпругата на пострадалия - свидетелката З.Х.се опитвала да намери помощ за преустановяване на инцидента. От магазина се появил служител на «Кауфланд», който разтървал участниците в побоя. Тримата подсъдими избягали навън. Малко по-късно на паркинга пред магазина излязъл и пострадалият С.Х., който пред свидетелите Й.Д.и М.С. посочил подсъдимия Т.А. като един от участниците в нанесения му побой, вследствие на което А. бил задържан от полицейските служители.

Вследствие на инцидента, пострадалият имал наранявания по лицето и тялото, за които посетил лекар и била изготвена Съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че в резултат на нанесения побой на пострадалия С.С.Х. са причинени следните травматични увреждания: оток и охлузване на носа вдясно, кръвонасядане на шията вляво, кръвонасядане на дясното рамо по задната му повърхност, кръвонасядане под дясната лопатъчна област, оток на дясната мишница с кръвонасядания и подкожен хематом, охлузване на десния лакът, които по своята медико-биологична характеристика представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.

От проведените действия по разследването свързани с разпознаване на лица на живо, обективирани по надлежния ред в протоколи и в присъствието на поемни лица, свидетелите С.С.Х., Л.К.Т.и Ю.Б.М.по категоричен и безспорен начин посочили подсъдимите като участниците в побоя.

След извършване на деянието пострадалият Х. изпитвал физически болки в продължителен период от време, като освен това бил обиден и психически травмиран от нанесения му побой.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите С.Х., З.Х., Ю.М., Л.Т., Й.Д., М.С., П.Х. и Д.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК, както и от останалите доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 52 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 55 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 57 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 63 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 65 от ДП), от изготвените по делото Съдебно-медицинска експертиза (л. 37 от ДП), Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена по отношение на Т.А. (л. 43 - 50 от ДП), Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена по отношение на С.З. (л. 111 - 116 от ДП), както и от останалите писмени доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът е преценил правилно доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които им е дал вяра. Действително по делото са налице някои противоречия между доказателствата, които са били събрани от районния съд, налагащи детайлно обсъждане. Най-същественото от тях е кои точно лица са нанасяли удари на пострадалия и колко са били те – двама или трима. Районният съд е направил много задълбочен анализ на тези противоречия като правилно се е мотивирал защо въпреки тяхното наличие свидетелските показания на пострадалия и неговата съпруга, на полицейските служители и на работещите в магазин Кауфланд свидетели трябва да се кредитират. Всъщност въззивният съд счита, че в процесния случай показанията на тези свидетели са не толкова противоречиви, а по-скоро взаимно допълващи се. Предвид естеството на случилото се – побой, в който участват общо трима нападатели и един пострадал, който протича за кратко време, нито едно от лицата не е познато на свидетелите и е минало доста време от момента на побоя до момента, в който са дадени впоследствие свидетелските показания, е нормално да са налице дребни несъответствия в описването на цялостната картина на случилото се. Не са налице  основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации въпреки дадените по време на въззивното съдебно следствие показания на св.М.Д. и обясненията на подс.С.М.. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствената оценка, направена от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

Настоящият съд не кредитира показанията на св.Д.., които тя даде във въззивното производство. Същата твърди, че въпреки че е присъствала на мястото не е видяла никой от тримата подсъдими да е удрял пострадалия, а само е имало сблъскване между тях, при което пострадалият е скъсал сакото на сина й – подс.Т.А., и го е повалил на земята. Тези свидетелски показания са в пълно противоречие, както с всички останали свидетелски показания, така и протоколите за разпознаване на лица и със заключението на съдебно-медицинската експертиза. Същите освен това са и напълно нелогични, тъй като не могат да дадат обяснение как пострадалият е получил описаните в заключението на СМЕ множество травми. Освен това съдът ги намира и пристрастни и заинтересовани поради роднинската връзка на свидетеля с подс.А..

Подобна фактическа обстановка на описаната от св.Д.. дава в обясненията си пред въззивния съд и подс.М.. Съдът не кредитира тези обяснения защото те също са в пълно противоречие, както с всички останали свидетелски показания, така и протоколите за разпознаване на лица и със заключението на съдебно-медицинската експертиза. Същите освен това са и напълно нелогични, тъй като не могат да дадат обяснение как пострадалият е получил описаните в заключението на СМЕ множество травми. Същите очевидно са повлияни от заинтересоваността на подсъдимия от крайния изход на делото.

Неоснователни са възраженията на защитата, че първоинстанционният съд не е изложил в мотивите си съображения от кои доказателства се установява участието на всеки подсъдим в осъществяването на деянието. Напротив, в мотивите към присъдата на СРС подробно са посочени свидетелските показания и протоколите за разпознаване на лица, от които е направен този извод. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС да кредитира показанията на свидетелите С.Х., З.Х., Ю.М., Л.Т., Й.Д., М.С., П.Х. и Д.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК, както и от останалите доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 52 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 55 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 57 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 63 от ДП), Протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 65 от ДП) и заключението на Съдебно-медицинска експертиза (л. 37 от ДП), от които именно се установява приносът на всеки от тримата подсъдими в осъщественото деяние. Същите правилно са кредитирани като непротиворечиви в основните факти, взаимно допълващи се и логични. С изключение на показанията на свидетелите Х., при които може да се приеме, че те биха могли потенциално да бъдат повлияни поради заинтересованост от изхода да делото, всички останали доказателства нямат такъв субективен елемент.

Неоснователно е направеното възражение в жалбата на защитата на подс.М. за непълнота на доказателствата, тъй като няма изготвена съдебно-психиатрична експертиза за него макар той да е бил непълнолетен към инкриминираната дата. Видно от снетата и неоспорена самоличност на същия, към момента на осъществяване на деянието той вече е имал навършени 19 години. По делото не са налице обстоятелства, които да са налагали изготвянето на СПЕ за същия като пълнолетно лице.

Солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Подсъдимият Т.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК така, както е описано в обвинителния акт на СРП.    

Подсъдимият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК така, както е описано в обвинителния акт на СРП, с изключение на частта, в която се твърди че е нанасял удари с ръце на пострадалия, за което правилно и законосъобразно е бил признат за невиновен и оправдан на осн.чл.304 от НПК.   

Подсъдимият С.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК така, както е описано в обвинителния акт на СРП.   

Въззивният съд напълно споделя правния анализ извършен от контролираната инстанция относно осъществените признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав, направен поотделно за всеки от тримата подсъдими. Поради това настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги повтаря, а ще разгледа направените във въззивното производство възражения от защитата по тези въпроси.

На първо място според настоящият съд, нито в хода на досъдебното производство, нито при разглеждането на делото от първоинстанционния съд са били допуснати съществени процесуални нарушения относно начина, по който е било формулирано обвинението. И в постановленията за привличане на обвиняем и в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт точно, ясно и непротиворечиво е бил описан престъпния състав, за който им е било повдигнато обвинение. Достатъчно подробно е описано както изпълнителното деяние, така и причинения престъпен резултат, причинно-следствената връзка между тях, вината и хулиганските подбуди. При това положение в никакъв случай не може да се възприеме тезата, че е било нарушено правото на защита на подсъдимите.

Неоснователно е и следващото възражение на защитата, че не е обосновано нито в обвинителния акт, нито в присъдата защо се приема, че престъпното деяние е извършено по хулигански подбуди. Според въззивният съд, и в обстоятелствената част и диспозитива на прокурорския акт, и в мотивите на СРС, ясно и достатъчно подробно е посочено, че хулигански подбуди са налице и при тримата подсъдими, защото те са извършили деянието без да са предизвикани, саморазправили са се с пострадалия на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност.

Освен това в мотивите си първоинстанционния съд, при анализа от правна страна, изрично се е обосновал, че  деянието е извършено при липса на личен мотив във взаимоотношенията с пострадалия и че те са проявили демонстративно неглижиране на установения правопорядък и ярко незачитане на чуждите достойнство и телесен интегритет.

Тези правни изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Принципно, причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди може да се осъществи само с действие, като субектът цели да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При него отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист, както и евентуални други конкретни мотиви. Този състав квалифицира причиняването на телесната повреда не защото подсъдимият е хулиган въобще и по принцип е имал хулигански действия, а защото мотивът за извършване на конкретното деяние е хулигански и хулиганските действия непосредствено предхождат или съпровождат извършването на престъплението.

Съгласно Р. 156-95-І, когато е обусловено от хулигански подбуди, убийството само по себе си може да е достатъчно непристойно и грубо, нарушаващо обществения ред, и да изразява явно неуважение към обществото и в този случай не е нужно хулиганските подбуди да се проявят във всички случаи в хулигански действия, различни от убийството, респективно да го предшестват или съпровождат. Макар това съдебно решение да се отнася до престъплението убийство, същото намира приложение и по отношение на причиняването на телесни повреди по хулигански подбуди.

Във връзка с определеното на подсъдимия наказание, СГС намира, че законосъобразно районният съд е приложил по отношение на подсъдимите на А. и М. разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Налице са всички материалноправни предпоставки, за да бъдат освободени от наказателна отговорност тези двама подсъдими и вместо това да им се наложи административно наказание „глоба“.

Правилно първоинстанционният съд е взел предвид по отношение на тези двама подсъдими сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието и е съобразил като смекчаващо отговорността обстоятелството, че в конкретния случай продължителността на производството е повече от стандартната, въпреки липсата на фактическа и правна сложност на делото, за която подсъдимите да са допринесли със своето процесуално поведение.

Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

Според настоящия съдебен състав така наложеното наказание глоба в минимален размер е адекватно на извършеното нарушение и ще способства за постигане на законоустановените цели на наказанието.

Въззивната инстанция не споделя съображенията на районния съд, поради които е преценил, че по отношение на подс.З. не са налице условията за приложение на чл.78а, ал.1 от НК. СРС е приел очевидно, че осъждането на подс.З. с присъда по нохд№19650/13г. на СРС, влязла в сила на 26.06.2014г., с която е наложено наказание пробация, е пречка да се освободи от наказателна отговорност, тъй като не отговаря на изискването предвидено в чл.78а, ал.1, б.“Б“ от НК. Нещо повече, приел е този факт – осъждането, като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Въззивният съд не споделя тези доводи, но на друго основание счита, че разпоредбата на чл.78, ал.1 от НК е неприложима по отношение на този подсъдим. Първо следва да се има предвид, че наличието на материалноправните предпоставки (една от които е изискването да е неосъждан за престъпление от общ характер) за приложението на чл. 78а, ал.1 НК се преценява към момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на съдебния акт. По същия начин следва да се процедира и при преценката кое осъждане да се вземе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай деянието на подс.З. е извършено на 25.05.2014 г., а видно от приложената към делото справка за съдимост, към този момент подсъдимият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Едва след извършване на престъплението по настоящото дело, той е бил признат за виновен в извършване на 21.02.2013г. на престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК, като присъдата по н. о. х. д. №19650/2013г. на СРС е влязла в законна сила на 26.06.2014г.

Тук районният съд не е съобразил съществуващата в чл.78А, ал.7 от НК забрана за приложението на чл.78а, ал.1 - 5 от НК при множество престъпления. Именно това е основанието, поради което спрямо него не може да се приложи освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл.78, а, ал.1 от НК. Очевидно е от справката за съдимост на подсъдимия, че към момента на извършване на настоящото престъпление, той е извършил и други престъпления в условията на реална съвкупност помежду им, за които е имало внесен отделен обвинителен акт и  постановена отделна присъда.

При това положение с оглед разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК, престъплението по настоящото дело не може да се приеме, че е било част от едно продължавано престъпление с деянията по първата присъда - по  н. о. х. д. №19650/2013г. на СРС, влязла в сила на 26.06.2014г., тъй като в тази разпоредба се изключва приложението на чл.26, ал.1 – 5 от НК по отношение на престъпленията, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него, какъвто е именно случая с престъплението по настоящото дело по отношение на обвинителния акт по  н. о. х. д. №19650/2013г. на СРС.

Освен това престъплението по настоящото дело не може да бъде част от единна продължавана дейност и с престъпленията по н. о. х. д. №19650/2013г. на СРС, тъй като престъпленията по тези две дела са престъпления против личността на различни граждани, което е самостоятелна пречка предвидена в чл.26, ал.6 от НК, за да се разглеждат тези отделни, но еднакви по вид престъпления като едно продължавано престъпление.

Поради изложеното въззивният съд приема, че престъплението по настоящото дело е извършено в реална съвкупност с престъпленията по другата присъда и в този смисъл е налице случай на множество престъпления, който съгласно чл.78А, ал.7 от НК категорично изключва приложението на чл.78А, ал.1 от НК. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №493 от 13.02.2015г. по н.д.№1574/14г. на І Н.О. на ВКС, Решение №178 от 28.05.2015г. н.д.№538/15г. на ІІІ Н.О. на ВКС, решение № 44 от 19.02.2013 г. по н. д. № 2161/2012 г. на І Н. О. на  ВКС, Решение № 559 от 03.06.2014 г. по внохд № 5402/2013 г. на СГС, Решение от 12.02.2013 г. по внохд № 5328/2012 г. на СГС, ТР№2/2010г. на ВКС.

С оглед на обстоятелството, че престъплението е извършено от подсъдимия З. преди да навърши пълнолетие, то по отношение на същия правилно определянето на наказанието е било съобразено с редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, предвиждаща замяна на предвиденото в закона за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. е чл. 130, ал. 1 от НК наказание от „лишаване от свобода” до три години, с наказание „лишаване от свобода” до две години.

При индивидуализиране на наказанието по отношение на подс.С.З. като отегчаващо отговорността обстоятелство не следва да се взема предвид предходното му осъждане, а като смекчаващо вината обстоятелство - неговата млада възраст към датата на извършването на деянието. Възрастта му е била взета предвид вече при формулирането на правната квалификация на деянието, включваща чл.63, ал.1 от НК и това съответно е довело до редукцията на наказанието. Не може предвид забранат в чл.56 от НК отново същото обстоятелство да се използва и като семкчаващо отговорността обстоятелство.

Правилно районният съд е съобразил факта, че между извършване на престъплението, предмет на повдигнатото обвинение в настоящето производство, и приключването на делото пред първоинстанционния съд, е изтекъл значителен период от време, който следва също да бъде отчетен при индивидуализацията на наказанието като смекчаващо обстоятелство, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а продължителността на производството не се дължи на процесуално поведение на подсъдимия З.. Предвид това, контролираният съд правилно и законосъобразно е определил наказание „лишаване от свобода” към неговия минимум, а именно 3 /три/ месеца, изпълнението на което отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години. И според настоящия съдебен състав не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието ефективно с цел неговото превъзпитание. Условното осъждане ще постигне целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК - да се предупреди подсъдимият да не извършва други престъпления под страх от ефективно изтърпяване и на отложеното наказание, както и да го превъзпита към спазване на законите. То ще изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал спрямо подсъдимия С.З. и ще способства за правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание.

Предвид акцесорния характер на граждански иск и признаването на тримата подсъдими за виновни по повдигнатото обвинение правилно районният съд е намерил за основателна гражданската претенция на пострадалия С.Х.. Гражданският иск е напълно доказан по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимите, а именно причинените от тях телесни увреждания, пострадалият Х. е претърпял значителни неимуществени вреди, които са пряка последица от извършеното от Т.А., С.М. и С.З.. Престъпното посегателство на подсъдимите е в причинна връзка с претърпените от пострадалия неимуществени вреди.

Относно размера на дължимото от подсъдимите Т.А., С.М. и С.З. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настоящият съд също съобрази, че вследствие на извършеното престъпление, С.Х. е преживял не само физическа болка и страдание, но и психически стрес. Видно и от събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П.Х. и Д.П., след извършеното от подсъдимите деяние, пострадалият дълго време е изпитвал болки и същевременно е бил обиден от случилото се.

Отчитайки всички тези обстоятелства и по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, правилно районният съд е преценил, че предявеният граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло в размер 3000 лева и е осъдил солидарно тримата подсъдими в да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата от 3 000 /три хиляди/лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 25. 05. 2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

Законосъобразно са осъдени подсъдимите да заплатят солидарно в полза на държавата по сметка на ВСС сумата от 120 /сто и двадесет/ лева представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно всеки един от подсъдимите е осъден да заплати поотделно на частния обвинител и граждански ищец С.С.Х. сумата в размер на 333, 33 лева /триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени разноски за повереник в общ размер от 1000 /хиляда/ лева.

Предвид изхода на делото, районният съд законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е поставил в тежест на подсъдимите направените от държавата в хода на производството разноски.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в жалбата, допълнението и в съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна. 

 

Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.03.2017г., постановена по НОХД №6319/2016г. по описа на СРС, НО, 15 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………   ЧЛЕНОВЕ: 1…………………    2……………………