№ 2328
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201922 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. И., с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-021434/05.09.2024 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания:
1. Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП;
2. Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП;
3. Глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
4. Глоба в размер на 30 лева, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от
ЗДвП, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е имал качеството на водач
на МПС към момента на извършване на проверката. Твърди се, че
жалбоподателят е чужденец, който не владее български език и доколкото при
извършване на проверката органите на СДВР не са осигурили преводач,
1
същият не е разбирал какви действия са извършвА. длъжностите лица, нито
какво са искА. от него, съответно не е обективирал отказ да му бъдат
извършени проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества. Излагат
се твърдения, че след проверката жалбоподателят е посетил ВМА за даване на
кръвна проба, но такава не е била взета от дежурния лекар, тъй като не е бил
спазен срокът от 45 минути от връчване на талона. В тази връзка се сочи, че
жалбоподателят се е подложил доброволно на лабораторно изследване в
Медицинска лаборатория „Цибалаб“, като резултатите били отрицателни за
всички видове наркотични вещества. На следващо място се поддържа, че
наказващият орган е издал обжалваното НП без да са изяснени въпросите
относно мястото на проверката; как е бил установен водачът и как същият е
осъществил отказ от проверка за употреба на алкохол и за наркотични
вещества. Застъпва се и становището, че наложеното на жалбоподателя
наказание е било явно несправедливо. По изложените съображения се иска
отмяната на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. Льчезара Д., която моли за отмяна на НП. В писмени
бележки доразвива доводите си по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. К.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в писмени
бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 07.08.2024 г., около 02:10 ч., жалбоподателят А. А. И. управлявал лек
автомобил „ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“ с рег. № *****, в град София
ж.к. „Студентски град“. Жалбоподателят навлязъл с автомобила в насрещното
движение на еднопосочната улица „Джон Ленън“, след знак, забраняващ
влизането на горепосоченото МПС и продължил движението си с посока от
ул. „Акад. Борис Стефанов“ към ул. „Проф. Кирил Попов“. Движението на
автомобила срещу посоката на движение в еднопосочната улица било
2
възприето от служители на „специА.зирани полицейски сили“, включително
свидетеля Н. Т., които предприели извършване на проверка на ул. „Джон
Ленън“, срещу номер 4. Водачът бил установен като жалбоподателя А. А. И.,
като същият не представил свидетелство за управление на МПС. На място
пристигнА. и служители на отдел „Пътна полиция“ – СДВР, сред които и
свидетеля Я. Х., които поканили жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с номер ARBA 0140 за
установяване употребата на алкохол в кръвта, но жалбоподателят отказал
категорично. След това на жалбоподателя било предложено да бъде тестван и
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
„Drug Test 5000“, модел „ARRN 0023“, но последният отново отказал.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Я. Х. съставил
против водача на лекия автомобил А. А. И. АУАН Серия GA, бланков №
1151191/07.08.2024 г., в който квА.фицирал поведението на жалбоподателя
като осъществяващо административни нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП, по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.
чл. 6, т. 1 вр. чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който отказал да го подпише, като това обстоятелства било
удостоверено с подписа на един свидетел.
На жалбоподателя А. А. И. бил издаден и връчен срещу подпис талон за
медицинско изследване № 264167. В последния било направено отбелязване,
че е връчен на 07.08.2024 г. в 02:55 часа и че лицето следва да се яви във
Военномедицинска академия до 45 минути от връчването на талона.
Жалбоподателят подписал талона за медицинско изследване, като, видно от
постъпилото по делото писмо от Военномедицинска академия, А. А. И. е
посетил ВМА, едва на 12.08.2024 г. в 15:05 г., т.е. пет дни след указания в
талона срок, поради което дежурният токсиколог отказал да вземе проби, за
което обстоятелство съставил Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози и описал обстоятелството в Книга за регистрация на лицата за
медицински преглед.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анА.з на
3
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Н. Т. и Я. Х.,
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. В
показанията на свидетелите Т. и Х. се съдържат достоверни данни относно
констатираното движение на процесния лек автомобил срещу посоката на
движение на еднопосочната улица, за предприемането на проверка на водача,
при която същият не е представил СУМПС, както и относно обективираните
от негова страна откази да му бъдат извършени проверки както за употреба на
алкохол, така и за наркотични вещества. Показанията на свидетелите Н. Т. и Я.
Х. способстват и за установяване на обстоятелството, че именно
жалбоподателят А. А. И. е бил водачът на процесния лек автомобил към
момента на проверката. От съществено значение в случая са и изявленията на
свидетелите Т. и Х., че са разговаряли с жалбоподателя на български език. В
тази насока следва да бъде тълкувано и обстоятелството, че според справката
– картон на водача, на 09.12.2022 г. жалбоподателят е издържал изпит за
правоспособност като водач на МПС, който включва и писмена част на
български език, като на 21.07.2023 г. му е било издадено СУМПС №:
********* от СДВР, вА.дно до 08.08.2033 г. С оглед на това не могат да бъдат
споделени доводите от жалбата, че жалбоподателят не разбирал български
език и е следвало да му бъде назначен преводач, съответно, че не разбирал
какви действия са извършвА. длъжностите лица, нито какво са искА. от него,
съответно не е обективирал отказ да му бъдат извършени проверки за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Доколкото показанията на
свидетелите Н. Т. и Я. Х. са обективни, незаинтересовани, намиращи опора в
останА.те доказателства по делото, съдът намери, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло.
Съдът намира, че показанията на свид. К.Д. не следва да бъдат
кредитирани. В тях се твърди, че една вечер, през лятото на 2025 г., Д. е
пътувала в автомобил, който бил управляван от брата на жалбоподателя и след
като се качила на задната седалка, видяла смачкани документи, адресирани до
жалбоподателя, според които следвало да даде кръвна проба за изследване,
както и че жалбоподателят не разбирал български език, не знаел какво пише в
документите, поради което свид. Д. му била разяснила на арабски език
значението им. Както беше посочено по-горе, съгласно показанията на
свидетелите Н. Т. и Я. Х., жалбоподателят е разбирал български език,
съответно е разбирал значението на съставените му документи, поради което
4
твърденията на свид. Д. не се приемат за достоверни. В тази връзка съдът взе
предвид, че в показанията й се констатират и вътрешни противоречия относно
лицата, които свид. Д. твърди да са били в автомобила – първоначално тя
заявява, че като са отишли да я вземат в автомобила са били жалбоподателят,
брат му, техен приятел и едно момиче, а по-нататък в показанията си заявява,
че на предните две седалки са били жалбоподателят и брат му, а на задната
седалка, където се качила и свид. Д., са били само тя и друго момиче.
Изолирани от доказателствената съвкупност по делото се явяват и
твърденията на свид. Д., според които жалбоподателят й е казал, че му е била
извършена полицейска проверка докато се е намирал в магазин за алкохол и
цигари. Посочените твърдения се опровергават от показанията на свидетелите
Н. Т. и Я. Х., съгласно които проверката е извършена при автомобила, на ул.
„Джон Ленън“, срещу номер 4. Поради нА.чието на заинтересованост на свид.
Д. от изхода на делото предвид приятелските й отношения с жалбоподателя,
констатираните вътрешни противоречия и колебания в показанията й, както и
несъответствието на същите с изложеното от свидетелите Н. Т. и Я. Х., съдът
намира, че не следва да се доверява на показанията на свид. Д., като счита, че
разказаното от нея пред съда представлява опит за изграждане на защитна
позиция в полза на жалбоподателя.
Представеният от жалбоподателя Резултати от медицинско изследване
от Медико-диагностична лаборатория „ЦибаЛаб“ ЕООД е неотносимо с оглед
предмета на доказване по делото, доколкото от една страна този документ не е
издаден от някое от лечебните заведения, посочени в чл. 20 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а от друга
страна - същите датират от 14.08.2024 г., а процесното деяние е от 07.08.2024 г.
Поради това съдът не използва посочения документ при формиране на
изводите си по фактите.
Съдът се довери на останА.те писмените доказателства, които също
допринасят за изясняване на факти и обстоятелства от значение по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
5
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, по изложените по-долу
съображения.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дА. правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр.
с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни
органи, при спазване на предвидения за това процесуален ред и отговарят по
форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП констатираните нарушения са изчерпателно
описани, като са посочени всички съставомерни признаци, както и датата и
мястото на извършване. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП –" Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анА.затор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. ".
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
въвежда както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата
се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната
практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е
достатъчно реА.зирането и на само една от тях, но е възможно в условията на
6
кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното
деяние.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея
съюз "или" следва, че нарушението при първата и при втората от посочените
алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на
проверка с техническо средство. Последващите действия на нарушителя по
извършване на изследване с доказателствен анА.затор или даване на кръвна
проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия
състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването
на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното, подобно на хипотезите на чл. 18, ал. 3, б
"б" НК /отказ от довършен опит/ или чл. 292, ал. 1, т. 2 НК /в която хипотеза
лице, извършило лъжесвидетелстване се отказва пред надлежния орган от
своите неверни показания до влизане на присъдата или решението в сила и
преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това/.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателят А. А. И. в качеството си на водач на МПС
не е изпълнил задължението си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на
компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията
обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление след
употреба на алкохол и наркотични вещества. По несъмнен начин се доказа, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка както за употреба
на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества, съзнавайки
обществената опасност на своето бездействие, с което е осъществил съставите
на две административни нарушения – по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и предл. 2 от
ЗДвП.
Съставите на всяко от нарушенията по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и предл. 2
от ЗДвП включва само изпълнително деяние, като не е предвидено
настъпването на общественоопасни последици, което ги определя като
нарушения на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие.
От субективна страна и двете нарушения са извършени виновно, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал своите
задължения и правомощията на контролните органи, но извършил
7
неправомерен отказ да бъде тестван както за употреба на алкохол, така и за
употреба на наркотични вещества, съзнавайки обществената опасност на
своето бездействие.
От показанията на свидетелите Н. Т. и Я. Х. се установява, че
жалбоподателят е разбирал български език и не е било необходимо да му бъде
назначен преводач. Същият е разбирал действията на контролните органи,
включително, че е бил поканен от тях да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества, но въпреки това съзнателно е
отказал.
В настоящия случай са нА.це доказателства, че жалбоподателят след
съставяне на АУАН и в посочения в талона за медицинско изследване срок от
45 минути, не е посетил медицинско заведение и не се е подложил нито на
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, нито на химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
въпреки връченият му срещу подпис талон за медицинско изследване, описан
както в АУАН, така и в НП.
От гореизложеното следва изводът, че по делото остана недоказано
нА.чието на последващи изключващи отговорността на дееца обстоятелства,
поради което съдът намира, че в конкретния случай са осъществени от
обективна и субективна страна съставите на нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр.
1 и пр. 2 от ЗДвП.
Кумулативно предвидените от закона наказания за посочените
нарушения са в абсолютно установен размер, поради което за съда не
съществува възможност да ревизира същите, освен при нА.чие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в случая не
са нА.це. Правилно административнонаказващият орган е преценил, че двата
отказа на жалбоподателя – да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол и за употреба на наркотични вещества, осъществяват две отделни
административни нарушения поради което и е наложил наказания за всяко
едно от тях в съответствие с правилото на чл. 18 от ЗАНН.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че изключителната
обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП произтича от
това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална
8
наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 343б, ал. 3 НК, но и крият
потенциален риск от значително засягане на обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспортната дейност, живота и здравето на
участниците в движението, което и обуславя необходимостта от обществена
нетърпимост към тях.
По изложените съображения съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в частта относно нарушенията по
чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория. От доказателствата по делото е
установено, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е
имал качеството на водач на МПС, както и че не е представил СУМПС за
съответната категория, с което е осъществен съставът и на това
административно нарушение. Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Наказва се
с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. ". В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за
това нарушение с глоба в размер на сумата от 10. 00 лева, като в НП е дадено
ясно фактическо описание на нарушението, при съответна правна
квА.фикация. Ето защо не се установява нА.чие на основание за отмяна на
обжалваното НП и в тази негова част – относно нарушението по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
По делото е установено и че жалбоподателят, управлявайки лек
автомобил „ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“ с рег. № *****, в град София
ж.к. „Студентски град“ е навлязъл с автомобила в еднопосочна улица „Джон
Ленън“, след знак, забраняващ влизането на горепосоченото МПС и е
продължил движението си с посока от ул. „Акад. Борис Стефанов“ към ул.
„Проф. Кирил Попов“. С това поведение жалбоподателят е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал. 3,
т. 5, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение със сигнА.те на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнА., с пътните знаци и с
9
пътната маркировка. В чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е предвидено, че водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път, се
наказва с глоба 30. 00 лева. Правилно административнонаказващият орган е
наложил наказанието в абсолютно определения в закона размер, поради което
съдът не разполага с правомощия по неговото намаляване.
Накрая следва да се посочи, че съдът не намира основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нито едно от процесните
нарушения не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Нещо повече – в
случая са нА.це нарушения с висока степен на обществена опасност,
застрашаващи в значителна степен охраняваните от ЗДвП обществени
отношения, свързани с осигуряване безопасността на движението по
пътищата и поставящи в опасност живота, здравето и имуществото на
останА.те участници в движението.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Следователно
настоящият съд следва да присъди разноски в размер на 80 лева за
процесуално представителство пред СРС. В тежест на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени и сторените разноски за преводач в размер на 50. 00 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
021434/05.09.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ –
СДВР, с което на А. А. И., с ЕГН: **********, са наложени следните
административни наказания:
1. Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП;
10
2. Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП;
3. Глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
4. Глоба в размер на 30 лева, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от
ЗДвП, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. А. И., с ЕГН: **********, да заплати на СДВР сумата от
80 лева- разноски пред настоящия съд.
ОСЪЖДА А. А. И., с ЕГН: **********, да заплати на СРС сумата от 50
лева- разноски за преводач.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11