Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Радомир, 07.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на 5 май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 180 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищцата К.С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, пл.“С.“ № . е предявила срещу
ответника „И.С.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, офис 11, ЕИК **********,
иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, с който моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че е погасено по давност вземането по
дължими суми по вноски по Договор за потребителски заем в размер на 387.55 лв.,
договорната лихва, представляваща печалба на дружеството в размер на 47.45 лв. по договор за
потребителски заем, за периода за периода от 30.11.2007 г., до 18.01.2008 г.,
законната лихва за забава върху главницата по т.9а от Договора, за периода от
21.12.2007 г., до 10.11.2010 г. в размер на 142.58 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението- 01.12.2010 г., до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв., в общ размер на 1237.72 лв., както и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „И.С.К.“
ООД е подал отговор в
срока по чл.131, ал.1 ГПК като е изразил становище, че искът е допустим, но
неоснователен, тъй като в полза на ищеца не е изтекъл предвидения петгодишен
давностен срок.
В исковата си молба
ищцата твърди, че ответното дружество „И.С.К.“ ООД се е снабдило с изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 362/2010 г. по описа на Районен съд – Р. против нея за
следните суми: главница в размер на 626,69 лева по договор за потребителски
кредит от 09.06.2009 г., 125,00 лева - присъдени разноски, такса в полза на ЧСИ
в размер на 171,16 лева, 350,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и
такси в размер на 66,00 лева. Твърди още, че след снабдяването с изпълнителен
лист от ответното дружество, било образувано изпълнително дело № ./2017 г. по
описа на частен съдебен изпълнител Неделчо Митев, с рег. № 841, с район на
действие - Софийски градски съд. Ищцата сочи, че не дължи процесиите суми
поради изтекла погасителна давност, тъй като от датата на издаване на
изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело бил изтекъл
предвиденият в ЗЗД давностен срок.
Ответникът е
оспорил иска, като в отговора си твърди, че въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ./2010 г. по описа на ЧСИ
В.. С последните си молби по делото дружеството- взискател е посочило конкретни
способи за принудително изпълнение, като същите са подадени на 30.03.2011 г.,
08.09.2011 г. На 21.01.2013 г. е направено искане от взискателя делото да бъде
продължено от ЧСИ Р. А., но същото е отхвърлено. На 09.06.2014 г. ЧСИ А. В. е
извършила превод за погасяване на дълга по делото в размер на 86 лв. в последствие
с постановление на ЧСИ В. изпълнителното дело е било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочено, че последното валидно изпълнително
действие по делото е извършено на 06.04.2010 г. Твърдението на ответната страна
е, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 09.06.2014 г. Дружеството
е поискало връщане на изпълнителния лист, като с молба вх. № ./17.01.2017 г.
дружеството е депозирало пред ЧСИ Митев искане за образуване на изпълнително
производство, като е посочило конкретни способи за принудително изпълнение.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна.
Не се спори между
страните, че ответното дружество „И.С.К.“ ООД се е снабдило с изпълнителен лист
по ч. гр. д. № ./2010 г. по описа на Районен съд – Р. против ищцата за следните
суми: главница в размер на 626,69 лева по договор за потребителски кредит от
09.06.2009 г., 125,00 лева - присъдени разноски, такса в полза на ЧСИ в размер
на 171,16 лева, 350,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и такси в
размер на 66,00 лева. След снабдяването с изпълнителен лист от ответното
дружество, било образувано изпълнително дело № ./2010 г. по описа на ЧСИ А. В.,
като същото е прекратено. След него е образувано въз основа на същия
изпълнителен лист изпълнително дело № ./2017 г. по описа на частен съдебен
изпълнител Н. М., с рег. № ., с район на действие - Софийски градски съд.
Ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като от датата на
издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Н.
М. бил изтекъл предвиденият в ЗЗД давностен срок.
По делото е
изискано и приложено изп.д. № ./2017 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на
действие СГС. Същото е образувано на 17.01.2017 г. С отговора си ответникът е представил
писмени доказателства- молба от 22.07.2010 г. до ЧСИ А. В., молби от 30.08.2011
г., от 08.09.2011 г., от 15.11.2011 г. до ЧСИ А. В., с които е направено искане
за извършване на справка от НАП, протокол от 22.01.2013 г. за отказ да се
прехвърли делото на ЧСИ Р. А., молба от 21.01.2013 г. за продължаване на
изпълнителните действия, молба за връщане на изпълнителния лист от 12.01.2017
г., изпълнителен лист от 05.07.2010 г., молба до ЧСИ Н. М. от за образуване на
изпълнително дело.
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил
иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно- погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Правният интерес е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен
иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице както
при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от
предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния
случай, настоящият състав на съда намира, че предвид обстоятелството, че по
отношение на ищцата е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично
задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за
претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е
допустим, тъй като ищцата се позовава на новонастъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е
допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
По
основателността:
Предявеният
отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът
дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост
на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността
за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с
предприемане на действия за принудително изпълнение- чл.116, б."в" ЗЗД.
Доколкото ищецът
не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС по делото се явява обстоятелството дали по образувано
изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките
на течението на давностния срок.
В случая страните
спорят дали вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е погасено по давност. От приложеното изпълнително дело на ЧСИ Анелия
Василева е видно, че са налице многобройни действия, прекъсващи изтичането на
давностния срок с предприемането на действия за принудително изпълнение е
бил прекъсван, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, а според чл.117 ЗЗД, от прекъсването
на давността почва да тече нова давност.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № ./2013 г., ОСГТК, т. 10, давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането /чл.116 б. „в“ ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предвид това
настоящият съдебен състав намира, че не се доказаха от ответната страна наличие
на действия, прекъсващи давността, поради което искът се явява изцяло основателен и доказан. Посочването на конкретни
способи за принудително изпълнение с подадените на 30.03.2011 г., 08.09.2011 г.
молби не е сред действията, които прекъсват давността. Същото се отнася и до
искането от взискателя делото да бъде продължено от ЧСИ Р. А.. Като
доказателство по делото, в съответствие с разпределението на доказателствената
тежест, извършено с доклада по делото, ответникът не е приобщил доказателства
относно твърдения превод в размер на 86 лв. за погасяване на дълга от ЧСИ А. В..
След като не са налице действия сред изброените по- горе, прекъсващи давността,
то съдът намира, че от датата на издаване на изпълнителния лист- 05.07.2010 г.,
до датата на запорното съобщение от ЧСИ Н. М.- 23.01.2010 г. са изминали повече
от пет години. В настоящия случай следва да бъде приложена общата петгодишна
давност, предвид това, че вземането не попада в изрично упоменатите в чл.111 ЗЗД. През този период не са налице действия от рода на изброените по- горе,
които биха довели до прекъсване на давността, респ.- да започне да тече нова
давност. Всичкото това води до единствения правилен извод, а именно- изтичане
на погасителната давност и уважаването на иска.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът намира, че следва да осъди ответника
да заплати на ищеца направени по делото разноски, които възлизат на 400 лв.- за
изплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна
помощ. Предвид освобождането на ищцата от внасянето на държавни такси,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС- Радомир сумата от 50 лв.-
държавна такса.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, по предявения иск от
ищцата К.С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, пл.“С.“ № .,
срещу ответника „И.С.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, офис 11,
ЕИК **********, че е погасено по давност вземането на ответника спрямо ищцата по
дължими суми по вноски по Договор за потребителски заем в размер на 387.55 лв.
/триста осемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/, договорната лихва,
представляваща печалба на дружеството в размер на 47.45 лв. /четиридесет и
седем лева и четиридесет и пет стотинки/ по договор за потребителски заем, за периода
за периода от 30.11.2007 г., до 18.01.2008 г., законната лихва за забава върху
главницата по т.9а от Договора, за периода от 21.12.2007 г., до 10.11.2010 г. в
размер на 142.58 лв. /сто четиридесет и два лева и петдесет и три стотинки/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 01.12.2010 г.,
до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв.
/двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто
лева/, в общ размер на 1237.72 лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА „И.С.К.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***, офис 11, ЕИК **********, да
заплати на К.С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, пл.“С.“
№ ., сумата от 400 лв. /четиристотин лева/- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „И.С.К.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***, офис ., ЕИК **********, да заплати
по сметка на РС- Радомир сумата от 50 лв. /петдесет лева/- държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/