Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова и участието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
адм. дело № 2372 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „ДИО ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 47, ет. 1,
представлявано от управителя Е.Д.Т., депозирана чрез пълномощника адв. М., с
която е предявена искова претенция срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”-София за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение за съдействие, правна помощ и явяване пред две съдебни инстанции
по 300 лв., във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, отменено с Решение №
782 от 22.04.2019г. на Районен съд – Варна по АНД № 5038/2018 г., като
решението на Районен съд – Варна е оставено в сила с решение № 1408/09.07.2019
г. по КАНД №1517/2019г. на Административен съд – Варна.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител поддържа исковата молба и отправя искане същата
да бъде уважена на заявените в нея основания, като претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, редовно
призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по исковата
молба и по съществото на спора.
Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за основателност на исковата
претенция, поради което същата следва да се уважи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, на „ДИО ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Цариброд“ № 47,
ет. 1, представлявано от управителя Е.Д.Т. за
нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ на дружеството, ЕИК ********* е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева.
По жалба на дружеството с решение № 782 от 22.04.2019 г. на Районен съд –
Варна по АНД № 5038/2018 г. на Варненския районен съд, НП е отменено. Подадена
е била касационна жалба от Дирекция „ИТ” и образувано КНАХД №1517/2019г. по
описа на Административен съд-Варна. Решението на въззвия съд е оставено в сила с
решение № 1408/09.07.2019 г. по КАНД №1517/2019г. на Административен съд-Варна.
Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие с
№327663 от 10.05.2019г. и с № 327670 от 20.05.2019г., за платено на
процесуалния представител адв. Ташев сумата в размер общо 600,00лв. за двете
съдебни инстанции. От приложените по делото
доказателства се установява, че
упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред
въззивната инстанция, включително като е изготвил жалбата срещу атакуваното
постановление, съдържащо искане за отмяна на наказателното постановление въз
основа на изложени подробни аргументи за неговата незаконосъобразност, отговор
по касационната жалба на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна и явяване в
открити съдебни заседания.
В подкрепа на твърденията за имуществени вреди, по настоящото дело е приобщено
приключилото НАХД № 5038/2018г. на Районен съд – Варна, както и
КНАХД №1517/2019г. по описа на Административен съд-Варна. По делото е приложено
пълномощно, както и Договор за правна защита и съдействие с предмет правна
защита и процесуално представителство по НАХД №5038/2018г. и КНАХД №1517/2019г.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя
от приобщените доказателства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или
по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Варна, правното основание на иска
е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред
компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища. Исковата молба е
подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните
изисквания за реквизити, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество,
исковата молба е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява
специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест
за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи
от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени вреди.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Варна, отменено с влязло в сила съдебно решение,
съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице
на ответника, по следните съображения:
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт,
който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността
на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на
дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита
при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата
на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка
между наказателното постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси.
След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния
ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е съществувало
наказателно постановление, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да
съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето
може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита,
включително като наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. Правото на защита, включващо и
правото на адвокатска такава, е основно конституционно право, което не може да
бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за
възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата на процесуална
възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС обуславя извод, че направените от него
разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за
обезщетяването ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен
такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление.
В горната насока са и мотивите
в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република България.
Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
Съгласно чл.
63 ал. 3 ЗАНН /Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г./ В съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е приета с доп. ДВ. бр.94 от
29 ноември 2019г. НАХД №5038/2018г. по описа на ВРС е образувано на 09.11.2018г.
по жалба подадена от „Дио Трейд” ЕООД, чрез представляващия управител Т., чрез
директора на Дирекция „ИТ”-Варна до ВРС на 24.04.2018г. и заведена с вх.№18054078,
а КНАХД №1517/2019г. е образувано на 03.06.2019г. по касационна жалба на
Дирекция „ИТ”-Варна. Открито съдебно заседание, с което е даден ход на спора по
същество по НАХД№ 5038/2018г. на ВРС е проведено на 17.04.2019г., а това по
КНАХД №1517/2019г. на 20.06.2019г., поради което и на ищецът не е било дължимо присъждане
на разноски. Независимо от горното същите са били претендирани.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е доказан по основание.
Ищецът претендира вреди общо в
размер на 600 лева, включващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по НАХД №5038/2018г. на Районен съд – гр. Варна и
КНАХД №1517/2019г. по описа на Административен съд-Варна. От приложените
доказателства е видно, че ищецът е заплатил по договор за правна защита и
съдействие за процесуално представителство за оспорване на наказателното
постановление, предмет на НАХД № 5038/2018г. на Районен съд – гр. Варна и по
КНАХД №1517/2019г. по описа на Административен съд-Варна, адвокатско
възнаграждение общо в размер на 600 лева. Същевременно съдът е отменил изцяло
обжалваното пред него наказателно постановление. При наличието на тези факти,
съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди в
размер на 600 лева, представляващи заплатения адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивната и касационна съдебна инстанция, е доказан и по
размер, така както е предявен.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредба № 1), действаща към датата на образуване и приключване на съдебното
оспорване за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е глоба, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 от с.н. върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева, а
по силата на чл.2, ал.4 от Наредбата, възнаграждение за процесуално
представителство се дължи поотделно за всяка инстанция. От изложеното е видно,
размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната и касационната инстанция е определен в минималния предвиден от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. такъв.
Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на
незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили
претендираните имуществени вреди. По изложените съображения, искът е доказан по
основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че следва да
осъди Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”-София да заплати
на „Дио Трейд” ЕООД, сумата в размер на 600 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди, от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017 год. на директора на
дирекция „ИТ“ Варна, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД
№ 5038/2018г. по описа на ВРС и КНАХД №1517/2019г. по описа на Административен
съд-Варна. Доколкото ищецът не претендира лихви за забава съдът не дължи
произнасяне по същите.
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца
внесената държавна такса в размер на 25 лв. и при липса на възражение за
прекомерност сумата в размер на 450 лева адвокатско възнаграждение платени по
приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.35/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”-София да заплати
на „ДИО ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 47, ет. 1, представлявано от управителя Е.Д.Т.
сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, от
незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №
03-008170/21.07.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, отменено с Решение № 782 от 22.04.2019 г. на Районен съд – Варна
по АНД № 5038/2018 г., оставено в сила с решение № 1408/09.07.2019 г. по КАНД №
1517/2019 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”-София да заплати
на „ДИО ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 47, ет. 1, представлявано от управителя Е.Д.Т., сумата в размер на 475 /четиристотин
седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: