Н.о.х.д. №1573/2017
год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия Н.А.С.
ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 25.04.2017г., в гр.Хасково,
отнел чужди движими вещи, а именно- 1 бр. мобилен телефонен апарат "************************",
черен на цвят, с IMEI: ************************, на стойност 415,20 лева,
собственост на „Теленор България" ЕАД София ЕИК ********* и 1 бр.черен на
цвят кожен калъф за мобилен телефон, на стойност 16 лева, собственост на М.О.Ф.
***, всички вещи на обща стойност 431,20 лева, от владението на М.О.Ф. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои– престъпленине чл.194
ал.1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск
по чл.45 от ЗДД от ощетеното ЮЛ - „Теленор България" ЕАД София ЕИК
********* против Н.А.С. ЕГН ********** *** за сумата в размер на 415,20 лв.,
представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 25.04.2017г. – до окончателното изплащане на
сумата.
РП-Хасково
поддържат обвинението. По безспорен начин било доказано както от признанията,
така и от свидетелските показания и другите доказателства, че деянието било
извършено от подсъдимия и той следвало да понесе своята отговорност за извършеното
престъпление по чл.194 ал.1 от НК. Действително подсъдимият към настоящия
момент бил реабилитиран, като имал само едно наложено наказание за извършено
деяние по чл. 194 ал.1 от НК. Прокурорът сочи, че служебно му било известно, че
декември месец подсъдимият имал и една условна присъда с наказание 4 /четири/
месеца „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години. Според прокурора в
конкретния случай най-подходящо наказание за подсъдимия след редукцията било 4
/четири/ месеца „лишаване от свобода“, с тригодишен изпитателен срок. Следвало
да бъде уважен изцяло и предявения граждански иск.
Подсъдимият Н.А.С. разбира обвинението и се
признава за виновен. Съгласен е с фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, в производството по съкратено съдебно следствие. Съдът чете
определение по чл.372 ал.4 от НПК.
Защитникът
на подсъдимия пледира за минимално наказание. Най-справедливото, съразмерно на
престъплението наказание било „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца,
с тригодишен изпитателен срок. С такова
наказание щели да се спазят правилата за индивидуализация на наказанието, като
щели да бъдат постигнати целите на чл.36
от НК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, изложеното в
обвинителния акт, а именно:
Св.А.А.Й.и св.М.О.Ф. живеели на съпружески
начала.
На
21.12.2016г. св.Й.сключила с „Теленор България" ЕАД в гр.Хасково, Договор
за лизинг с предмет - мобилен телефон "************************", c
IMEI: ************************ за срок от две години. Веднага го предоставила
да го използва св.М.О.Ф.. Той употребявал мобилния телефон, като за
съхранението му използвал черен на цвят кожен калъф, закупен лично от него.
На 25.04.2017г., около 14.00 часа св.М.О.Ф.
се намирал в магазин, стопанисван от родителите му в гр.Хасково на ул. "*******"
№ ** за продажба на мебели втора употреба. В мобилния апарат била поставена сим
карта с номер **********. Св. М.Ф. провел разговор по телефона, след което го
оставил на маса в магазина, която била разположена в ляво от вратата. След това
св.Ф. излязъл през задната врата на магазина и отишъл до заложна къща, намираща
се наблизо.
Предната и задната врата на магазина св.М.Ф.
оставил отключени.
След около 20 минути, св.М.О.Ф. се
върнал в магазина, при което установил, че мобилният телефон "************************",
черен на цвят, с IMEI: ************************, заедно с черен на цвят кожен
калъф, в който бил поставен, липсва от масата. В калъфа на мобилния телефон се
намирали още и личната карта на св.М.О.Ф., както и тази на жената, с която
живеел на съпружески начала - св.А.А.Й..
Междувременно подсъдимият Н.А.С., когото
наричали „Н." се разхождал из гр.Хасково като минал по ул."********"
до № **. Знаел, че там има магазин за мебели втора употреба и решил да влезе в
магазина, за да разгледа.
Влязъл в магазина, но в него нямало
никой. Забелязал на масата мобилния телефон "************************",
c IMEI: ************************, поставен в черния кожен калъф и взел решение
да го вземе, въпреки че знаел, че не е негов. В изпълнение на така взетото
решение Н.А.С. взел телефона с калъфа и личните документи и го поставил в джоба
на дънките си.
След това подсъдимият се запътил към
квартала, в който живеел в гр.Хасково, а именно - ж.к.„***********", където
срещнал свой приятел - св.С.М.Р., когото наричали „С.". Поискал от него да
му съдейства да продаде мобилния телефон. По неустановен начин се разпоредил с
личните документи на св.Ф. и св.Й.
Двамата – подсъдимият Н.А.С. и св.С.М.Р.
отишли до трети свой познат - св.С.А.С., когото наричали „И." и
подсъдимият му „продал" мобилния телефон за 100 лева. Не му споделил за
произхода на вещта.
Св.С.А.С. имал намерение да задържи
телефона, но на следващия ден, на 26.04.2017г. взел друго решение и го заложил
в Заложна къща „Щедрите" в гр.Хасково, на бул."Сан Стефано"№ 22
като вещта била оценена на 130,00 лева.
Там като комисионер работела св.Г. П. И.
На св.С.А.С. бил издаден заложен билет №
3180745 с падеж 11.05.2017г. Няколко дни след това, св.С.А.С. срещнал св.П.Б.К..
Същият разработвал в гр.Хасково, на ул."********"№ * търговски обект
за продажба на мобилни устройства и аксесоари. Св.С.А.С. се уговорил със св. П.Б.К.
последният да му заплати 280,00 лева, за да откупи телефона - мобилен телефон
"************************", c IMEI: ************************ от
заложната къща, като поел ангажимент по-късно да му донесе зарядно устройство и
да подпишат договор за продажбата.
Така двамата отишли в заложна къща
„Щедрите" в гр.Хасково, св.С.А.С. взел оставения на 26.04.2017г. мобилен
телефон като го предал на св.П.Б.К.. Той от своя страна го продал на св.А. А. К.,
който го използвал със сим карта с номер **********, регистрирана на „Ново
българско строителство"ООД гр.Хасково с управители - св.Д.В.Д.и св.Д.Д.Т..
Калъфът св.П.Б.К. изхвърлил, понеже бил
изхабен.
С протокол за доброволно предаване от
10.08.2017г. св.А.А. К. предал 1 бр. мобилен телефон "************************",
с IMEI: ************************.
Видно от заключението на назначената
съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на мобилен телефон "************************",
c IMEI: ************************ към 25.04.2017г. възлиза на 415,20 лева, a
стойността на 1 бр. черен кожен калъф за мобилен телефон към същата дата - на
16,00 лева или всички вещи са на обща стойност 431,20 лева.
Подсъдимият
Н.С. е осъждан, но реабилитиран към момента на извършване на деянието.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното :
Подсъдимият Н.А.С. ЕГН ********** *** е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194 ал.1 от НК, като на 25.04.2017г., в гр.Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно- 1
бр. мобилен телефонен апарат "************************", черен на
цвят, с IMEI: ************************, на стойност 415,20 лева, собственост на
„Теленор България" ЕАД София ЕИК ********* и 1 бр. черен на цвят кожен
калъф за мобилен телефон, на стойност 16 лева, собственост на М.О.Ф. ***,
всички вещи на обща стойност 431,20 лева, от владението на М.О.Ф. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено
при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществено-опасния
характер на извършеното, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е
искал именно настъпването на обществено-опасните последици.
Подсъдимият е осъждан веднъж, но е реабилитиран към момента на извършване на
настоящото деяние.
Съгласно задължителните
указания, дадени с ППВС № 6/71г., т.2.1, предмет на кражбата може да бъде
движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност, както и ценни и други книжа, които материализират имуществени права
/относно последното - и TP № 116/1983г. на ОСНК/.
Личните документи в случая,
нямат потребителска стойност, нито материализират имуществени права. По смисъла
на чл.1, ал.5, чл.2 и чл.3 от Закона за българските лични документи,
документите за самоличност - лична карта, паспорт и свидетелство за управление
на МПС са лични документи, те са собственост на Държавата и служат за
удостоверяване на самоличност, респ. на правоспособност за управление на МПС.
Делото протече по реда на съкратеното
съдебно следствие.
Съдът
чете определение по чл.372 ал.4 от НПК.
В тази връзка съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин :
Съставът на чл.194 ал.1 от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода” до 8 години. Няма специален минимум.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Чл.58а ал.1 от НК
предвижда в такива случаи наказанието да се определя първо по общите правила и
след това да се намалява с 1 / 3. Съдът обсъди съотношението на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени оказаното
съдействие на съда, изразеното критично отношение, тежкото финансово състояние
на подсъдимия. Като отегчаващи – лошите характеристични данни. Ето защо съдът
определи наказанието при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства –
към минималния размер от 6 месеца „лишаване от свобода”. След това с оглед
чл.58а ал.1 от НК съдът намали наказанието с 1 / 3 – т.е. с 2 месеца и определи
на подсъдимия Н.А.С. окончателно редуцирано наказание „лишаване от свобода” за
срок от 4 месеца. Осъждането е условно защото са налице предпоставките на чл.66
ал.1 от НК. Подсъдимият е реабилитиран и няма пречка изпълнението на
наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
По делото бе предявен и граждански иск
по чл.45 от ЗДД от ощетеното ЮЛ - „Теленор България" ЕАД София ЕИК
********* за сумата в размер на 415,20
лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 25.04.2017г. – до окончателното
изплащане на сумата.
Телефонът е бил лизингов. Лизингът нито
купува, нито продава и няма транслативен ефект, защото представлява особен
договор за наем. Това означава, че собственик на телефона към момента на
кражбата е бил „Теленор България" ЕАД София. Той е и субекта, активно
легитимиран да предяви иска по чл.45 от ЗЗД. Претенцията е основателна защото
са налице елементите на генералния деликт – противоправно поведение, вреда,
вина и причинна връзка. Съгласно извършената оценителна експертиза, стойността
на телефона към момента на извършване на деянието е била 415,20 лв. Това е и
претендирания размер. Ето защо съдът уважи изцяло претенцията по гражданския
иск по чл.45 от ЗЗД на „Теленор България" ЕАД София, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 30 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия : /п/ не се
чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.