Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и първи септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВ.А ВЛАДОВА
при секретаря Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1315 по описа
за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от К.А.Д., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 54, ет.1,
ап.2, представлявано от управителя Р.Н. главни обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й имуществени вреди в
размер на 17280 лева, изразяващи се
в лишавне от правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на
ползване върху незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с
ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Каастралната карта на
гр.Варна находящи
се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 в
периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г., както и обезщетение за причинените
и неимуществени вреди в размер на 30 000
лева, изразяващи се в преживян стрес, емоционален дискомфорт, физически
и психически болки и страдания от проявилото се заболяване на ищцата – карцином
и синдром на Кушинг през м.06.2014г. в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника изразяващо се в незаконосъобразното разрушаване на сградите, ведно със законната лихва върху сумите
считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното им изплащане, както и предявени в условията на
евентуалност срещу Р.Д.Н., ЕГН **********
с адрес: *** кумулативно съединени искове за заплащане на същите суми, на
същото основание.
В исковата
и уточняващите молби ищцата твърди, че с договор обективиран в нот.акт №
65/1999г. в нейна полза е било учредено пожизнено право на ползване по отношение
на недвижими имоти в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54, представляващи:
жилищна сграда с ид. 10135.1505.190.3 по КК на гр.Варна състояща се от стая,
кухня, стълбищеи антре, 2 избени помещения, стълбище към избата, ½
ид.част от външен тоалет с ид.10135.1505.190.5 по КК на гр.Варна и ¼
ид.част от дворното място, в което е построена сградата съставляващо имот с пл.
№ 3 в кв.445 по плана на гр.Варна с ид.10135.1505.190 по КК на гр.Варна.
Посочва, че с влязло в законна сила решение за делба на имота между ищцата и дъщеря й
е постановено изнасяне на имота на публична продан, а в образуваното
изпълнително дело, същият е бил възложен на „Гранд Хил Инвест“ ЕООД. Излага, че
неправомерно и несъобразявайки запазеното й право на ползване по отношение на
имота, ЧСИ Станимира Костова-Данова с постановление от 01.10.2013г. е въвела
дружеството във владение, въз основа на което в периода от 10-12.06.2014г.
сградите в имота били принудително
разрушени. Излага, че до премахването им жилищната сграда е била
годна за ползване - с подови
настилки-ламинат и теракот, а алуминиева и дървена дограма и климатик, а
външният санитарен възел е бил комплектован с тоалетна чиния, умивалник,
казанче, бойлер, душ и фаянск по стените и теракот по пода. Твърди, че
в следствие на разрушаването на сградите, по отношение на които с влязло в
законна сила решение е признато правото й на ползване, е претърпяла имуществени
вреди в размер на 17280 лева изразяващи се в лишаване от това й право за
периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г., а също и неимуществени вреди
изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания в
следствие на проявилите се от преживения стрес заболявания – карцином и синдром
на Кушинг, за които претендира обезщетение в размер на 30 000 лева. Моли за уважване на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците „Гранд Хил Инвест“ ЕООД и Р.Д.Н. са депозирали писмен отговор чрез процесуалния си представител, в
който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Не оспорват, че дружеството е собственик на процесния имот - жилищна
сграда с ид. 10135.1505.190.3 по КК на гр.Варна състояща се от стая, кухня,
стълбище и антре, 2 избени помещения, стълбище към
избата, ½ ид.част от външен тоалет с ид.10135.1505.190.5 по КК на
гр.Варна и ¼ ид.част от дворното място, в което е построена сградата
съставляващо имот с пл. № 3 в кв.445 по плана на гр.Варна с ид.10135.1505.190
по КК на гр.Варна по силата на влязло в сила на 24.04.2013г. постановление за
възлагане на недвижимия имот по изп.дело № 201117190400071 на ЧСИ Ст.Янкова.
Оспорват твърденията на ищцата, че е носител на пожизнено право на ползване по
отношение на целия процесен имот като твърдят, че
евентуално е притежавала права само доколкото такива са и били учредени от
нейната дъщеря Виктория, а именно ½ ид част от жилищната сграда и
¼ ид.част от тоалетната. Оспорват, че сградата /с ид.10135.1505.190.3/ и тоалетната /с ид.10135.1505.190.5/
са били разрушени по разпореждане на ответното дружество и с негово участие.
Оспорват се и твърденията на ищцата за претърпени имуществени и неимуществени
вреди. Твърдят, че тоалетната в имота в била изградена незаконно към жилищната
сграда с вътрешна връзка реализирана за сметка на премахната носеща стена на
сградата, което е довело на нарушване на конструктивната цялост и носимост на
сградата. Твърдят, че пристройката към сградата, представляваща баня и тоалетна и ВиК
инсталация, освен че е била незаконно
изградена
е
била застрашена
и от самосрутване, което е било констатирано от длъжностни лица при район
„Одесос“, във връзка с което на 07.01.2014г. е дадено и предписание за
премахването й с цел предотвратяване на потенциални вреди от самосрутването й.
Въз основа на предписанието, на 12.06.2014г. са предприети действия по
премахване на незаконната пристройка от „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, по отношение
на която се твърди, че ищцата не притежава права. При премахване на бетонната
плоча на постройката са се срутили част от жилищната сграда и покрива й, за
което е уведомена районната администрация. Твърдят, че премахването на
незаконната пристройка, а от там и разрушването на сградата са следствие на
противоправните действия и бездействия на самата ищца, която е отговорна за нестабилно
изградената пристройка и за нарушената конструктивна цялост на външните зидове
на сградата, която е била построена през 1907г. без колони, а носещите елементи
са били компрометираните стени. Излагат, че през
годините сградата не е била поддържана и ремонтирана, поради което е станала
опасна за живота и здравето на живущите в същия двор. Твърдят,
че премахването на незаконната пристройка служеща за баня и тоалетна е било
предприето въз основа на предписанието на общинските органи, а събарянето на самата
жилищна сграда е следствие на нарушената и конструкция във връзка с
изграждането на пристройката. В този смоисъл се твърди съпричиняване на вредата
от самата ищца, която е допуснала изграждането на незаконната тоалетна и
застрашила стабилността на жилищната сграда. Оспорват се основанието и размера
на претендираното обезщетение от 17280 лева, изразяващо се в лишавне от правото
да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване върху
незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с ид.10135.1505.190.3 и с
ид.10135.1505.190.5 в периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г., като се
твърди, че ищцата не е ползвала фактически имота от 2010г., а отделно от това
размерът е силно
завишен предвид състоянието, в което са се намирали постройките.
Оспорва се
и искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка със заболяванията на ищцата – дисплазия и рак на шийката на матката и
синдромът на Кушинг. Излагат, че първото заболяване се причинява от човешки
папилома вирус, а не от стрес, а по отношение на синдрома на Кушинг посочва, че
е установен през 2013г. и след опаративно проведено лечение на ищцата
е констатирано нормализиране на симптоматиката във връзка с което тя самата е
отказала последващо препоръчано оперативно и медикаментозно лечение. Отново се
оспорва като завишен размерът на претендираните вреди от 30 000 лева и се
прави възражение за евентуално редуциране на размера им във връзка със
съпричиняването им от страна на ищцата. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни, а в условията на евентуалност за намаляване на размера им
поради съпричиняване на ищцата. Претендират за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата – К.Д., чрез
процесуалния си представител поддържа предявените главени и евентуални искове и
моли да бъдат уважени. Не оспорва, че изградената тоалетна към жилищната сграда
е била незаконно изградена, но твърди, че ответникът не е могъл законно и без
нейното съгласие да предприеме действия по премахването й. Оспорва жилищната
сграда да е била застрашена от самосрутване и да е представлявала опасност за
живущите в имота. Оспорват се твърденията на ответниците, че сградата с
ид.10135.1505.190.3 се е самосрутила в следствие на премахването на незаконно
изградената тоалетна. Уточнява, че приетите за съвместно разглеждане граждански
искове по воденото НЧХД №
3018/2017г. по описа на ВРС не се дублират с настоящите претенции за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, тък като по наказателното
дело предмет на произнасяне са причинените имуществени вреди във връзка с
повреждането и унищожаването на наличните в имота вещи към момента на
събарянето им, както и неимуществени вреди – неприятни преживявания на ищцата
във връзка именно с повреждането на вещите й. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответниците - „Гранд Хил Инвест“ ЕООД
и Р.Д.Н., чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове като
неоснователни и молят да бъдат отхвърлени. Поддържат твърденията си, че ищцата
не е носител на правото на ползване по отношение на цялата жилищна сграда с
ид.10135.1505.190.3, а само на ½ ид.част от нея, както и че разрушването
и е станало в следствие на законното премахване по предписание на общината на
незаконно изградената към нея пристройка и предвид лошото техническо състояние
на сградата. Оспорват основанието и размера на претенцията за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди. Оспорват и наличието на причинно-следствена връзка между
събарянето на сградата и твърдените от ищцата неимуществени вреди свързани с
проявилите се заболявания. В случай на извод за основателност на претенциите
правят възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която е допусната
сградата да съществува в толкова лошо състояние. Молят исковите претенции да
бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност да бъдат намалени по размер.
Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С нот.акт №
65, том 2, рег. № 3640, дело № 290/1999г. К.А.Д. и С.Й.Д.са дарили на В.В.В./дъщеря
на дарителката/ собствената си притежавана в режим на СИО ½ ид.част от
жилищна сграда находяща се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 състояща се
от стая, кухня, стълбище и дървено антре, две избени помещения и стълбище за
избата, от ½ ид.част от външен тоалет и от ¼ ид.част от дворното
място, в което е построена сградата. В нот.акт е посочено, че дарителната К.Д.
си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия имот. Нотариалният
акт със запазеното право на ползване е вписано в служба вписвания на същата
дата, видно от предствената справка от Агенция по вписванията по персоналната
партида на К.Д..
Имотът е бил
допуснат до делба между съсобствениците К.Д. и В.В.при равни квоти и с решение
по гр.д. № 8688/2007г. по описа на ВРС по извършване на делбата имотът- жилищна
сграда, ½ ид.част от външния тоалет и ¼ ид.част от дворното място
е изнесен на публична продан.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 23.01.2013г. на ЧСИ С.Я.по
изп.дело № 20117190400071 делбеният имот принадлежащ на К.Д. и В.В.и
представляващ: ¼ ид.част от ПИ с ид.10135.1505.190 по КК на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 с площ от 330 кв.м., ведно с жилищна сграда с
ид.10135.1505.190.3 със застроена площ
от 30 кв.м. за къщата и 15 кв.м. за избата, сградата с ид.10135.1505.190.4 по
КК на гр.Варна и сградата с ид.10135.1505.190.5 по КК на гр.Варна, с площ от 3
кв.м. са възложени на „Гранд Хил Инвест“ ЕООД.
Видно от съдържанието на писмо от Община
Варна чрез кмета на район „Одесос“ от
07.01.2014г. /л.148/ е извършена справка за законността на сградите собственост
на „Гранд Хил инвест“ ЕООД – сграда с ид.10135.1505.190.3 и с
ид.10135.1505.190.5. По отношение на двете сгради е констатирано, че са
изградени без строителни книжа, но представляват търпими строежи, тъй като са
изградени преди 31.03.2001г. По отношение на сградата с ид. 10135.1505.190.3 е
посочено, че същата е обединена със стая от долепената на калкан двуетажна
сграда чрез избиване на отвор за врата. Констатирано е също, че на нивото на
пода на сграда с ид....190.3 е изградена незаконна пристройка – тоалет с
незаконно изградена към нея ВиК инсталация. Посочено е, че подът на тоалетната
е стоманобетонна плоча, която е нестабилно подпряна с метална тръба в ъгъла.
Дадено е предписание до Р.Н. в срок от 30 дни
от получаване на писмото да премахне тоалета, изграден върху стълбището
и ВиК инсталацията към него. На 17.01.2014г. е изпратено ново писмо го „Гранд
Хил инвест“ с указания за необходимостта за предприемане на действия по
изпълнение на даденото на 07.01.2014г. предписание по премахване на незаконно
изградената тоалетна и ВиК инсталацията към него, като са указани и последиците
от неизпълнението, а именно – налагането на глоба.
Видно от издадено удостоверение издадено от Община
Варна, район „Одесос“ на 11.11.2014г. /л.45/, в него е посочено, че при
извършени проверки не е констатирано, че западното крило на сградата в имота, а
именно сградата с ид.10135.1505.190.3 е застрашена от самосрутване, нито са
давани предписания за ремонт или събарянето й. Предписано е само събаряне на
незаконно изграденото в нея помещение – тоалет и ВиК инсталация в него.
Съдът, след
извършена служебна справка с НЧХД № 3018/2017г. по описа на ВРС констатира, че
същото е образувано по тъжба на К.Д. против Р.Д.Н. за извършено от последния
престъпление по чл.216, ал.6 от НК свързано с унищожаването и повреждането на чужди
вещи, извършено по непредпазливост. С определение от 05.12.2017г. по делото,
съдът е приел за съвместно разглеждане предявеният от тъжителката граждански
иск за присъждане на имуществени вреди в
размер на 10 000 лева, представляващи стойността на повредените и унищожени
нейни вещи от ответника, както и иск за присъждане на неимуществени вреди в
размер на 5000 лева свързани с неприятните изживявания по повод извършеното
престъпление /повреждане и унищожаване на личните на К.Д. вещи/.
С
констативен протокол на комисия при Община Варна от 18.07.2014г. /л.47/е
констатирано, че сградата с ид.10135.1505.190.3 описана в постановлението за
възлагане на недвижим имот от 23.01.2013г. е премахната.
По делото е
представена епикриза издадена на 21.05.2017г. от Клиника по обща и
онкогинекология при МБАЛ София, видно от която на К.Д. е направена конизация на
маточната шийка във връзка с
констатирана тежкостепенна диспазия. Следващото лечение на констатираното
заболяване е проведено през м.04.2015г. в СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов
Марков-гр.Варна“ ЕООД, поради констатирано обилно кървене в продължение на 1
месец. Извършена е нова конизация във връзка с установени морфологични промени
с HPV-инфекция.
От заключението на проведената Съдебно-Медицинаска
експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Е.И. се установява,
че още през 2007г. ищцата К.Д. е била диагностицирана с онкологично заболяване
– хистологично доказан рак на маточната шийка във връзка с което е извършено
конусовидно изрязване на маточната шийка. На 07.04.2015г. поради обилно кървене
е направено сепарирано пробно абразио с лечебна и диагностична цел.
Хистологичното изследване е установило папиломатоза, хиперкератоза и тежка
дисплазия на плосък епител с изразена койлоцитна трансформация и морфологични промени свързани с HPV инфекция /Human Papilova Virus – човешки папилома вирус/ с
препоръка за повторна конизация на маточната шийка. Повторната конизация е
извършена през м.05.2015г., като пациентката е изписана с препоръка за
радикална хистеректомия. Същата е извършена на 30.06.2015г. със запазване на
аднексите, яйчниците и маточните тръби. Проведена е следоперативна лъчетерапия.
В заключението се посочва, че ракът на шийката на матката е на второ място сред
карциномите на женските полови органаи с най-висока честота между 30-59г, като
в 90% от случаите появата на заболяването се асоциира с инфекция с HPV /Human Papilova Virus – човешки папилома вирус/, който е полово преносим. Не са налице данни
в литературата, които да сочат, че ракът на шийката на матката може да се причини
от стрес или напрежение. Лечението се свързва с извършването на конусовидно
изрязване, което по отношение на ищцата е направено през 2007г., след което
същата е подлежала на активно наблюдение на всеки 3 месеца през първите 2
години и на всеки 6 месеца до 5-тата година, за каквито задължителни прегледи липсват
данни в представената по делото документация.
В заключението по повторната
Съдебно-медицинска експертиза на вещото лице С.С. се установява, че
онкологичното заболяване на ищцата К.Д. /рак на маточната шийка/,
диагностицирано през 2007г. е причинено от вирусно заразяване с човешки
папилома вирус, а не от стрес и/или отслабен имунитет. Последните са могли
единствено да способстват придобитата вирусна инфекция да се развие по-бързо.
Вещото лице посочва, че първоначалната конизация на ищцата през 2007г. е довела
до пълното й излекуване, доказателство за което е, че ако на място са били
останали ракови клетки, те в рамките на
2 години и 4 месеца са щели да се
развият и да доведат до изключително прогресиране на заболяването, каквото не
се установява при ищцата. Констатираното през 2015г. обилно кръвотечение, във
връзка с което е направена нова конизация, а след това и радикална хистеректомия е следствие на
повторно заразяване на ищцата с човешки папилома вирус, а не на рецидив на
заболяването.
Видно от съдържанието на издадената на
21.10.2013г. епикриза от Клиниката по хипоталамо-хипофизарни, надбъбречни и
гонадни заболявания към УСБАЛЕ „Акад.Иван Пенчев“ ЕАД гр.София, на 10.10.2013г.
К.Д. е постъпила за лечение на двустранни надбъбречни аденоми, диагностицирани
като Субклиничен синдром на Кушинг установени през м.08.2013г. От снетата
анамнеза става ясно, че от години пациенката е с кризи, изразяващи се в болки в
корема, изпотяване, втрисане, сърцебиене и задух. Същата е провеждала лечение и
профилактика в същата клиника и в периодите от 09.04.2014г. до 14.04.2014г. и в
периода от 09.10.2014г. до 20.10.2014г.
Във връзка със заболяването СА коли уретри.
Синдром на Кушинг.АКТХ-независима форма, към 30.09.2015г. К.Д. е
освидетелствана със 100% временна нетрудоспособност за срок от 2 години.
От проведената по делото Съдебно-медицинска
експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице М.Б. /ендокринолог/ и
от отговорите и на поставените въпроси в съдебно заседание се установява, че К.Д.
е диагностицирана със субклиничен синдром на Кушинг /заболяване на
надбъбречната жлеза/ през 2013г., което се свързва с повишени нива на кортизол
От проведените образни и хормонални изследвания – през м.08.2013г. и
м.04.2014г. и до момента не се установява съществена динамика в размерите на
двустранните аденоми на надбъбречните жлези нито значително повишаване на
нивата на кортизол, което означава, че не е установено влошаване на състоянието
на ищцата във връзка със Синдрома на Кушинг след диагностицирането му. Дадено е
заключение, че липсата на оперативно лечение и на приема на Кетоконазол не са
предпоставки за развитие на синдрома на Кушинг. Появата на симптоми като
артериална хипертония, вегетативни оплаквания и емоционална лабилност могат да
са следствие на предменопаузалната възраст на ищцата, но може да са провокирани
и от емоционален стрес, който принципно повишава нивото на кортизола, каквото
обаче, при ищцата не е констатирано.
По делото е проведена Съдебно-техническа и
оценителна експертиза, заключението по която е поддържано в съдебно заседание
от вещото лице М.А.. От същото се установява, че процесните сгради с
ид.10135.1505.190.3 /жилищна сграда/ и с ид.10135.1505.190.5 /стопанска
постройка по описание външен тоалет/ са съборени. Съборената жилищна сграда е
била изградена през миналия век с носещи тухлени стени зидани с кал, основите
са от необработени камъни зидани с кал и междуетажна дървена конструкция и
дървена покривна конструкция, чиято експлоатационна годност е 30 години. Вещото
лице посочва, че премахването на незаконно
изградената тоалетна върху същестуващото стълбище изисква премахване на
покривната конструкция на сградата, която е подпряна с метални тръби, като е
невъзможно това да се случи без да се засегнат носещите тухлени стени,
гредореда на подовата конструкция и покрива. Премахването на незаконно
построениата тоалетна е довела до нарушваване на носимоспособността на
жилищната сграда с ид.10135.1505.190.3 и е било необходимо изпълване на
укрепителни и възстановителни раноти. Вещото лице посочва, че няма данни да е
извършван „основен ремонт“ на сградата по смисъла на §5, т.42 и т.44 от ЗУТ.
Дадено е заключение, че средно-пазарният наем на сградата с ид.10135.1505.190.3
–по отношение на която се ползва само първия жилищен етаж, а сутеренът е оценен
като складови помещения и външния тоалет
с ид.10135.1505.190.5 за периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г. е 7820
лева.
В повторната Съдебно-оценителна експертиза на
вещото лице П.Д. се посочва, че средномесечния пазарен наем за периода от
12.06.2014г. до 12.06.2017г. само на жилищния етаж на сградата с
ид.10135.1505.190.3 по КК на гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 е в
размер на 5176 лева, а на жилищния и сутеренния етаж от сградата за същия
период е в размер на 6544 лева.
Проведена е и тройна Съдебно-техническа
експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещите лица Т.О., С.П. и В.М..
Същите след справка в архива на Община Варна са констатирали, че процесната
сграда е проектирана през 1910г. и е
построена без разрешение за строеж. Липсват данни за издаване на разрешение за
извършване на основен ремонт на сградата по време на експлоатацията й.
Установено е включително чрез проведен оглед на място, че сградата с
ид.10135.1505.190.3 се е състояла от жилищен етаж – включващ преходни кухня и
стая, който е момента е разрушен и сутерен /полуподземен етаж/ с 4 помещения, в
две от които е извършван ремонт като стаите и таванът са обшити с дървени
плоскости. Височината на помещенията в сутеренния етаж е 1,18м., поради което не
отговарят на строителните правила и норми за задоволяване на жилищни нужди, а
може да се ползват само като складови помещения. По отношение на сградата с
ид.10135.1505.190.5, вещите лица са констатирали, че са налични изводи за
електрическа и водопроводна инсталация, поради което се прави извод, че
предназначението на това помещение е било баня и тоалетна. Вещите лица
посочват, че жилищната сграда без незаконно изградената вътрешна тоалетна не
отговаря на изискванията за жилище. Дадено е заключение за стойността на
пазарния наем за периода от 12.07.2014г. до 12.07.2017г. на сградата съответно
само на жилищния етаж и ½ ид.част от външната баня/тоалетна - 5160 лева, за жилищния етаж, сутерена и
½ от външната баня/тоалетна – 6600 лева, само за жилищния етаж без
вътрешната баня/тоалетна – 3960 лева и за жилищния етаж и сутерена, без
вътрешната бяна/тоалетна – 5040 лева. Съгласно отговорите на вещите лица в
съдебно заседание, сутеренът е оценяват като складово помещение, поради липсата
на височина за жилищен етаж и липса на осветеност. Посочили са, че в двора, в
който са построени процесните и други сгради има един водомер, който е зачислен
във „ВиК“ и който се води на титуляр – П.К.. Не се дава категоричен отговор на
въпроса дали жилищната сграда с ид.10135.1505.190.3 е била във състояние годно
за безопасно ползване. Категорично посочват, че сградата се е нуждаела от
ремонт – както вътре в помещенията, така и отвън по фасадата и на покрива, но
въпреки това е било възможно отдаването му под наем, което обстоятелство е
съобразено при даване на заключения за размера на среднопазарния наем.
Видно от представената справка във „ВиК-Варна“
ООД от 13.08.2018г. и приложената към него справка за недобора, за имот находящ
се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 съществува партида с кл. №
1110403 и титуляр П.Н.К., като за периода от 27.11.2009г. до 30.06.2014г. е
отразено потребление само до 24.10.2012г.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й.П.Г.,
П.Р.П., Г.К.Д. и В.М.Ж. /234-239/.
От показанията
на св. Й. Г. – семеен приятел на ищцата се установява, че къщата на К. ***
представявала жилищен етаж състоящ се от стая-дневна, спалня и баня и тоалетна,
в които се влизало през спалнята, както и избен етаж с отделен вход. Къщата
била в добро състояние и имала всички необходими за живеене вещи – печка,
аспиратор, бойлер. На 3-4 години се боядисвали стените, но няма впечатления да
са извършвани сериозни ремонти свързани с къщата – носещи стени, покрив и др. К.
живеела постоянно в имота до 2008-2009г., когато заедно с партньора си закупили
нов апартамент и се преместили в него към 2012г. Свидетелката излага, че за
последно е посещавала имота през лятото на 2013г. – имало ток и вода. На
15.06.2014г. случайно минавайки покрай имота констатирала, че 4-5 човека
изваждали вещи от къщата, а на покрива имало хора, които хвърляли цигли.
Уведомила К., която пристигнала след кратко време и се обадила на полицията.
След няколко дни, минавайки с автомобила си свидетелката установила, че
сградата е окончателно съборена. К. преживяла тежко събарянето на сградата,
била разстоена и свързвала с това зачестилите си здравословни проблеми. Била
емоционално свързана с тази къща, тъй като там била отглеждала децата си. Станала
асоциална, спряла да контактува и да посещава партита и служебни сбирки.
Развила психоза, притеснявали я светлините, движението на кръстовищата. Същата
вечер у дома си К. припаднала и загубила съзнание. Такива припадаци получавала
и през 2015г. и през 2017г. К. имала гинекологичен проблем по повод на който и направили две операции,
втората през 2015г. – тотална хистеректомия. Назначена и била лъчетерапия,
която и се отразявала много зле – повръщала, била отпаднала и нямала сили да се
движи. Установило се още, че К. страда от синдром на Кушинг, във връзка с който започвала да се зачервява от
врата нагоре, да се променя формата на главата й и да получава задух.
Впечатленията на свидетелката били, че тези симптоми у К. се появили след
2014г. Изнервяла се от движението на
много хора и от напрежение.
В
показанията си свидетелят П.П.посочва, че познава К. от 2004г., когато тя и
децата й живеели в къща на ул.“Братя Миладинови“ № 54. Къщата била добре
поддържана и представлявала жилищен етаж с 2 преходни стаи и баня и тоалет, а
долния етаж бил сутерен пригоден за живеене. Къщата била стара, строена през
1900г. – тухлена, с измазани и боядисани стени, окачен таван. Подът на стаята
бил покрит с теракот, а в спалнята – с ламинат. Състоянието на покрива било
много добро и нямало течове. К. викала майстори, които поправяли повредите на
собствения и покрив от долепената от нейната къща стара изоставена двуетажна
сграда – били частично сваляни циглите, поставяна била черна хартия и били
нареждани наново. Свидетелят и К. се преместили да живеят в друг апартамент
през 2010г., но продължили да посещават тази къща всяка събота и неделя и дори
преспивали там. В сградата имало ток и вода, а също била напълно обзаведена с мебели
и всички кухненски уреди – печка, хладилник, климатик. На 10.06.2014г.
минавайки с ищцата покрай имота видели, че има скупчени хора, които на
запитване какво правят отговорили, че имат нареждане да съборят сградата в
дъното на имота /процесната къща/, при която К. им разяснила, че тя има право
на ползване и не е давала съгласие да се събаря. На 11.06.2014г., отново
минавайки покрай сградата, свидетелят констатирал, че същата група хора отново
са в двора и изнасят покъщнината от сградата, а други били на покрива е сваляли
керемидите. Обадил се на ищцата, която дошла и след като видяла, че къщата и се
събаря се обадила на тел.112. На място пристигнали заместник кмета и главния
архитект на „Одесос“, както и двама полицаи. Съставен бил предупредителен
протокол на Р.Н., който бил собственик на сградата, която се събаряла. Същият
наредил на работниците да продължат да събарят. На другия ден установили, че
цялата сграда е съборена. Същата вечер К. се почувствала зле, започнала да
трепери и припаднала. След като К. си направила пълни изследвания се
установило, че има ендокринологичен проблем и сграда от рядко заболяване –
синдром на Кушинг. Симптомите му се появили след събаряне на къщата й през
2014г. К. изпаднала в депресия, била подтисната и не искала да разговаря с
никой. Била много привързана към къщата, която била на баба й и дядо й. През
2015г. и били направени две операции във връзка с друго заболяване – рак на
шийката на матката, което било открито през 2007г.
От
показанията на свидетеля Г. Д. се установява, че познава имота, който Р.Н. ***,
тъй като го посетил през м.10.2013г. Имотът представлявал стара къща, в която
по странична стълба влезли в една от стаите. Вътре нямало ток и вода. В къщата
имало следи от течове, стените били напукани, а улуците висели. Не се виждали
следи от ремонти по покрива и по фасадата. Второто посещение било през м.03.2014г.,
когато покривът вече бил пропаднал и улуците били паднали.
Свидетелят В.Ж.
посочва, че е виждал имота, който Р.Н. закупил през м.януари 2013г. само отвън.
Покривът на сградата не бил в много добро състояние, а улуците били паднали.
Виждало се, че част от керемидите липсват. През есента на 2013г. при повторно
посещение успели да влязат и вътре, тъй като Р. вече имал ключове от имота. В
сградата имало видими следи от течове по окачения таван. В стаята имало кръгла
маса, няколко стола, гардероб, на земята имало стари дрехи. Таванът на места
бил компрометиран и се виждал покривната гредоредна конструкция, а там където
липсвали керемидите се виждало и небето. В сградата нямало ток и вода. Мръсният
канал на банята и тоалетната на етажа не бил заземен. Банята и тоалетната били
построени върху издадена плоча на къщата, която отдолу била подпряна нестабилно
с метална тръба. Фасадата на сградата била напукана. Сградата била в окаяно
състояние и Р. се притеснявал да не стане инцидент и да бъдат наранени хора.
През пролетта на 2014г. пукнатините в къщата били толкова големи, че свидетелят
можел да провре ръка. На 12.06.2014г. свидетелят, след като бил уведомен от Р.,
че започва да премахва незаконната постройка, отишъл на място и видял, че
работници са се качили на покрива и
отстраняват циглите и улуците, които са останали. Там присъствали и ищцата и
нейния мъж, които изкарвали покъщнината и я товарили на откритото ремарке
докарано от мъжа на ищцата. К.Д. водела спокойно разговор и не ставало ясно, че
е против събарянето на незаконната част.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Смисълът на деликтната отговорност е да бъдат поправени вредите, които
виновно са причинени другимо, поради което задължението за обезщетяване има
санкционен характер и възниква от общото задължение да не се вреди.
За да бъде реализирана деликтната отговорност следва да са налице
няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно виновно противоправно поведение от страна на
ответника в следствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия
обезщетяването й, същата да е причинена виновно, като е необходимо и наличието
на причинна връзка между действията и бездействията на причинителя и настъпилия
резултат - увреждането. Вредата, която е настъпила следва да е пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
По своя характер отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа е за чужди противоправни виновни действия или
бездействия. Тази отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна
функция, тъй като произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица, за подбора, действията и контрола на които отговаря възложителя.
Следователно основателността на предявените главни искове срещу „Гранд Хил инвест“ ЕООД за обезщетяване на причинени
имуществени и неимуществени вреди налага установяване по реда на пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно:
вреди, причинени на ищцата от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа /в случая се твърди, че ответникът
е възложил работа по събаряне на процесните постройки/, вредите да са
причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на изпълнителя /твърденията са за предприето умишлено събаряне на сградите от ответника чрез
трети лица, на които е възложено/ и при наличието на причинна връзка между
деянието и виновното причиняване на вредата. В тежест на ответника
е да установи, че процесните сгради са се самосрутили, в какъвто смисъл са
наведените възражения в отговора на исковата молба.
В настоящия случай ищцата К.Д. претендира по предявените от нея главни
искове за осъждане на ответника „Гранд Хил Инвест“ ЕООД да и заплати
обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди явяващи се
следствие от противоправните действия на ответника свързани с умишленото
разрушаване на недвижими имоти /сграда с ид.10135.1505.190.3 и сграда с
ид.10135.1505.190.5 по КК на гр.Варна/, находящи се в гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 54, по отношение на които същата има учредено пожизнено право на ползване.
По въпроса за материално-правната легитимация на ищцата.
На първо място спорът между страните е досежно материалноправната
легитимация на ищцата като носител на правото на ползване по отношение на
процесните сгради – жилищна сграда – с ид.10135.1505.190.3 и стопанска страда с
ид.10135.1505.190.5 по КК на гр.Варна, с оглед обема на вредите, които са
произтекли за нея от събарянето им. В тази връзка твърденията на ищцата са, че
същата е носител на право на ползване по отношение на цялата жилищна сграда /с
ид...190.3/ и ½ ид.част от външния тоалет /сграда с ид...190.5/, което й
е било учредено с нот.акт за дарение № 65, том 2, рег. № 3640, дело № 290/1999г. С този нот.акт К.Д. и С.Д. са дарили на дъщерята
на ищцата В.В.притежаваната от тях в режим на СИО собственост, представляваща
½ ид.част от жилищната сграда, от ½ ид.част от външния тоалет и
от ¼ ид.част от дворното място. Останалата ½ ид.част (от
жилищната сграда, от ½ ид.част от външния тоалет и от ¼ ид.част
от дворното място) се притежават от К.Д. в лично качество, т.е по отношение на
тях правото и да ги ползва е елемент от правото й на собственост. Следователно
учреденото с нот.акт № 65/1999г. право на
пожизнено пролзване в полза на К.Д. се отнася само за това, с което същата и С.Д.
са се разпоредили в полза на В.В.чрез дарение, а именно по отношение на
½ ид.част от жилищната сграда с ид. 10135.1505.190.3, ¼ ид.част
от външната тоалетна с ид.10135.1505.190.5 и 1/8 ид.част от дворното място, в
което е построена сградата с ид.10135.1505.190. Именно в този обем учрденото на
К.Д. ограничено вещно право на ползване е противопоставимо на всяко трето лице,
включително на собственика – „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, доколкото останалите и
права притежавани в качеството на собственик са погасени с факта на изнасяне на
целия имот на публична продан, съгласно решението за извършване на делбата по
гр.д. № 8688/2007г. по описа на ВРС и придобиването им от първия ответник.
Решението по гр.д.
№ 5673/2014г. по описа на ВРС не формира сила на пресъдено
нещо по въпроса за обема на притежаваното от ищцата право на ползване по
отношение на процесните сгради предвид постановеното по повод инстанционния му
контрол решение на ВКС по гр.д. № 5545/2015г., с
което първото е отменено и искът на К.Д. за установяване на правото и на
ползване върху цялата жилищната сграда и ½ ид.част от външната тоалетна
са отхвърлени поради погасяването му в резултат на събарянето им в хода на
производството.
По отношение на виновните и противоправни действия на ответника свързани
със събарянето на процесните сгради съдът намира следното.
Установи се по безспорен начин, че
към 12.06.2014г. жилищната сграда с ид. 10135.1505.190.3 и външната тоалетна с
ид. 10135.1505.190.5 са били фактически разрушени. В тази връзка твърденията на
ответниците е, че жилищната сграда се е самосрутила поради лошото си техническо
състояние при законно предприетите от ответника действия, предписани от Община
Варна, кметство Одесос, по премахване на незаконно пристроената тоалетна/баня върху
нестабилно подпряна с метална тръба стоманобетонна плоча представляваща
продължение на пода на жилищния етаж. Следва да се отбележи, че пристройката,
макар и незаконно построена, следва главната вещ – жилищната сграда и е нейна
принадлежност /чл.98 от ЗС/, поради което съдът приема, че и по отношение на
нея ищцата се явява легитимирана като носител на право на ползване върху
½ ид.част от нея /по аналогия с правото на ползване на ½ ид.част
от жилищната сграда, чиято принадлежност е пристройката/. Процедурата по
премахване на сграда или част от строеж, може да стане със заповед на кмета на
Общината по реда на чл.196, ал.3 от ЗУТ, когато същият създава непосредставена
опасност за здравето или живота на гражданите, или по инициатива на
собственика, който следва да уведоми общинската администрация по реда на чл.197
от ЗУТ. В настоящият случай втората хипотеза е неприложима, доколкото ответникът
„Гранд Хил инвест“ ЕООД макар и собственик на сградата е бил длъжен да зачете и
да се съобрази със запазеното право на ползване на ищцата и да предприеме
евентуални действия по събаряне на сградата с ид.10135.1505.190.3 ведно с
незаконната й пристройка само с нейно съгласие, каквото очевидно е липсвало. Не
се установи от представените по делото доказателства кметът на Община Варна /на
кметство Одесос/ да е издал заповед по чл.196, ал.3 от ЗУТ за премахване на
цялата или на част от сградата с ид.10135.1505.190.3, която заповед на
основание чл.196, ал.4 от ЗУТ да е била съобщена на заинтересованите лица – в
това число й на ищцата К.Д. с оглед възможността същата да бъде оспорена по
съдебен ред. Нещо повече, в заключенията си вещите лица по всички проведени технически
експертизи еднозначно и категорично посочват, че пристройката към жилищната
сграда с ид. 10135.1505.190.3 представляваща баня-тоалетна е незаконно изградена
/без строителни книжа/. Този факт е бил известен и на Кмета на район Одесос,
който видно от кореспонденцията с „Гранд Хил инвест“ ЕООД от 07.01.2014г. и от
14.01.2014г. /л.148,149/ изрично е посочил, че „тоалетът, чийто под
/стоманобетонна плоча/ е подпрян със стоманобетонна тръба и ВиК инсталацията
към него са незаконно изградени“. Премахването на незаконните строежи обаче не е след регламентираните в чл.195 от ЗУТ правомощия на Кмета на общината, а
компетентентността за издаване на заповеди
за премахването им принадлежи на ДНСК и неговите териториални звена. По делото не са ангажирани доказателства за издадено по надлежен ред
предписание от органите на ДНСК за премахване на незаконния строеж, нито пък
заповед на кмета на Общината по чл.196, ал.3 от ЗУТ за премахване на опасен
законен строеж, поради което съдът приема, че всички предприети от ответното
дружество действия по премахване на незаконно-изградената пристройка към
жилищната сграда са станали не по възлагане на закона /кмета/, а изцяло по
негова инициатива при несъобразяване на запазеното право на ползване на ищцата
върху ½ ид.част от сградата и незаконната пристройка към нея.
Събраните по делото гласни доказателства не установяват по категоричен
начин дали действията на ответното дружество на 11.06.2014г. и на 12.06.2014г.
са били насочени към премахване само на пристройката /баня и тоалетна/, при
което сградата се е самосрутила или и към цялата жилищна сграда с ид.
10135.1505.190.3, но в случая релевантният извод е, че ответникът не е
разполагал с правомощие да предприема без съгласието на ищцата каквито и да
било действия от посочения вид, поради което самосрутването или събарянето й се
явява следствие на неправомерното му виновно поведение. Дори да се приеме, че
ответното дружество е предприело законосъобразно действия по премахване само на
незаконно изградената тоалетна на етажа, то същият е следвало да съобрази
начинът на свързване на последната със жилищната сграда, техническото състояние
на същата, така че да предотврати повреждането й /събарянето й/- изцяло или
частично, включително да поправи вредите, които евентуално са настъпили като
нежелано следствие. И ако по отношение на жилищната сграда са допустими
предположения за причините довели до фактическото й разрушаване, то такива не
са налице по отношение на постройката с ид.10135.1505.190.5, служеща според
заключенията на вещите лица като външна баня и тоалетна. Същата не е била
функционално и технически свързана с жилищната сграда, което налага извод, че
събарянето й е било целенасочено действие, а не последица на случайно настъпило
събитие.
По въпроса за авторството на вредоносното деяние не е налице спор между страните. Ответникът „Гранд Хил Инвест“ ЕООД е
собственик на процесните обекти по силата на възлагателното постановление на
ЧСИ С.Я.от 23.01.2013г. и същият не оспорва, че на 11-12.06.2014г., чрез
управителят си Р.Н. е предприел чрез възлагане на трети лица действия по
премахване на незаконно изградената пристройка към жилищната сграда, довела до
събаряне на същата. В този смисъл е и издаденото на 18.07.2014г. удостоверение
от Община Варна, район Одесос, че жилищната сграда с ид.10135.1505.190.3
находяща се на ул.“Братя Миладинови“ № 54 е съборена по
желание на собственика. На това основание съдът намира, че ответното дружество
се явява отговорно по реда на чл.49 от ЗЗД за вредите причинени на ищцата К.Д.
от действията на третите лица, на които е възложило работата по събаряне на
процесните сгради.
По искът за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди
изразяващи се в лишаване от упражняване на правото на ползване на ищцата по отношение
на незаконосъобразно
разрушените от ответника сгради с ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5
находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 54 за периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г.:
Учреденото по надлежен ред право на ползване на ищцата по отношение на
обектите – жилищна сграда и външен тоалет е противопоставимо на собственика на
имота, поради което ограничаването на това право или лишаването на носителя му
от правото да го упражнява представлява вреда и поражда правото да се
претендира обезщетение. В случая К.Д. претендира присъждане на обезщетение за
причинена имуществена вреда изразяваща се в лишаване от правото и да ползва
имотите в периода от датата на събарянето им – 12.06.2014г. до датата на
предявяване на иска – 12.06.2017г. Обезщетението е в размер на средномесечниа
пазарен наем на имотите, определен съобразно обема на притежаваното право и
състоянието на имотите. По делото са проведени три съдебно-оценителни
експертизи – две единични и една тройна, като съдът намира, че при формиране на
извод за размера на дължимото на ищцата обезщетение следва да кредитира
заключението на тройната СТЕ, поддържано в съдебно заседание от вещите лица О.,
П. и М.. Същото е компетентно и безпристрастно изготвено и е съобразено с предназначението
и техническите характеристики на двата имота към момента на събарянето им, след
отчитане на състоянието на жилищната сграда, предполагащо провеждането на значителни
ремонти действия по самата сграда и покрива й. Според трите вещи лица, дадената
оценка е за сграда, която въпреки отдалечената година на построяването си е
била годна да се ползва за задоволяване на жилищни нужди, което кореспондира на
събрания доказателствен материал – показанията на св.Г. иП., коресподнецията между
ответното дружество и Кмета на район Одесос, както и снимките от албума
приложен по делото /л.363-368/ изготвени на 15.05.2014г. от МВР, Сектор „БНТЛ“
при ОД на МВР, гр.Варна по повод подаден сигнал за домна кражба. Съдът намира,
че следва да кредитира вариант 2-ри на заключението касаещ средномесечния
пазарен наем на жилищната сграда ведно с незаконно изградената тоалетна/баня,
сутеренния етаж под жилищния етаж, както и ½ ид.част от външната
тоалетна. Както бе посочено по-горе съдът приема, че по отношение на тези
обекти ищцата е имала учредено право на ползване – но в по-малък от
претендирания обем – ½ ид.част от жилищната сграда, присъединената
незаконна пристройка /тоалетна/баня/ и сутерена и ¼ от външната тоалетна
– по силата на нот.акт № 65/1999г. Обстоятелството,
че пристройката към жилищната сграда е била незаконно изградена не се отразява
на възможността за ползването й /до момента на премахването й по възлагане от
компетентен за това орган – ДНСК/, респективно не е основание за неприсъждане
на обезщетение за лишаването от ползването й.
Следователно посоченият общ размер на средномесечния пазарен наем за
посочения в заключението период /12.07.2014г. до 12.07.2017г./, аналогичен на
процесния период - 12.06.2014г. до 12.06.2017г. от 6600 лева следва да бъде
редуциран на половина предвид обема на учреденото в патримониума на ищцата
право на ползване по отношение на процесните обекти. На това основание исковата
претенция за осъждане на ответника „Гранд Хил Инвест“ ЕООД за присъждане на
обезщетение за причинените имуществени вреди за периода от 12.06.2014г. до
12.06.2017г. се явява основателна за сумата от 3300 лева, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното
и изплащане, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД. За разликата над 3300 лева до
пълният претендиран размер от 17280 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По искът за присъждане на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди изразяващи
се в преживян стрес, емоционален
дискомфорт, физически и психически болки и страдания от проявилите
се заболявания на ищцата – карцином и синдром на Кушинг
през м.06.2014г.
Ищцата твърди, че неправомерното поведение на ответника „Гранд Хил Инвест“
ЕООД изразяващо се в незаконно събаряне на сградите с ид. 10135.1505.190.3 и с
ид. 10135.1505.190.5, по отношение на които същата има учредено право на
ползване и е причинило стрес, емоционален дискомфорт, болки и страдания
свързани с появилите се заболявания – Синдром на Кушинг и рак на маточната
шийка. Твърдяните неимуществени вреди следва да са в причинно-следствена връзка
с протовоправното поведене на ответника, за да бъде възложена нему
отговорността за обезщетяването им.
Проведените по делото три съдебно-медицински експертизи с участието на
вещите лица М.Б. /по отношение на заболяването Синдром на Кушинг/, Е.И. и С.С.
/по отношение на онкологичното заболяване/ не установяват по категоричен и
безспорен начин, че фактът на събарянето на процесните сгради – виновно
причинено от ответника е допринесъл за възникването, развитието или
задълбочаването на заболяванията.
Ендокринологичното заболяване на ищцата /Субклиничен синдром на Кушинг/ е
било диагностицирано през 2013г., т.е преди процесните вредоносни събития от
2014г., поради което дори да се приеме, че би могло да се причини от стрес,
очивидно не е провокирано от тях. От заключението на вещото лице Б. се
установява, че проведените през м.06.2014г., м.10.2014г. и през 2015г. образни
изследвания на надбъбречните жлези на ищцата, в които са открити аденоми, не са
установили повишаване на кортизоновите нива над горните референтни стойности,
което дава основания на съда да приеме, че не е налице й влошаване на
здравословното й състояние по този критерий. Нещо повече, вещото лице посочва,
че проявите на емоционална лабилност на ищцата и вегетативни оплаквания, за
които по снетата през 2013г. анамнеза се установява, че датират доста преди
изследването, могат да бъдат симптоми както на стрегосенно въздействие, така
също и на предменструалната възраст на ищцата, поради което не се доказва да са
обусловени от противоправните действия на ответника.
Недоказани са и твърденията на ищцата за обусловеност между поведението на
ответника свързано със събаряне на процесните сгради и преживени болки и
страдания свързани с диагностицираното онкологично заболяване – рак на
маточната шийка. Установи се от представените писмени доказателства и от
заключенията на двете СМЕ, че първите симптоми на заболяването датират от
2007г., когато на ищцата е извършена конизация /изрязване на маточната шийка/,
като са дадени изрични предписания за провеждане на периодични /тримесечни/
изследвания, с оглед проследяване на състоянието. Липсата на данни за нови
интервенции до 2015г. мотивират заключенията на двете вещи лица, че ищцата е
била излекувана, а диагностицираната при хистологичното изследване през
м.04.2015г. дисплазия, по повод на която е проведена рекониозация, а в
последствие и радикалната
хистеректомия е причинено от ново
заразяване с HPV инфекция /човешки папилома вирус/. И двете вещи лица посочват, че
конкетното акушеро-гиникологично онкологично заболяване на ищцата има
подчертано вирусна етиология, което изключва да е причинено от стрес. При това
положение съдът приема, че не е налице причинно-следствена връзка между
събитията от м.06.2014г. и онкологичното заболяване на ищцата, по начин същите
да са го породили или усложнили, поради което искането на ищцата за присъждане
на обезщетение за тези неимуществени вреди следва да бъде оставено без
уважение.
За пълнота на изложението следва да бъдат обсъдени и твърденията на ищцата
за претърпени неуимуществени вреди свързани с причинен стрес и емоционален
дискомфорт от събарянето на сградите, по отношение на които и е било учредено
пожизнено право на ползване.
Както бе посочено обезщетителната функция на
деликтната отговорност, не е да защити субективни права на увредения, а да
преодолее за сметка на делинквента вредните последици от това нарушение. Целта
на обезщетението за неимуществени вреди изразява желанието на законодателя да
възложи на делинквента задължението чрез една парична сума да даде на увредения
възможност за преодоляване на част от страданията посредством придобиването на
нови блага. Правната теория, а и съдебната практика приемат, че освен в случай
на накърнени лични /неимуществени/ блага е допустимо обезщетяването й на
неимуществени вреди последвали от унищожаването или повреждането на вещ, стига
нарушването на имуществените права да е предизвикало достойни за обезщетяване
отрицателни емоции.
Установи се от показанията на
свидетелите Г. иП., че К.Д. е била привързана към къщата, която някога
принадлежала на нейните баба и дядо и в която самата тя живяла до 2008-2009г. и
отгледала децата си. В деня, в който станала свидетел на събарянето й К. била
много разстроена и припаднала. След събитията през м.06.2014г. станала
затворена и депресирана, ограничила социалните си контакти и служебните сбирки,
изнервяла се от движението на много хора, появили се здравословните й проблеми.
В същото време съдът отчита, че колкото и да е била привързана към къщата на
своите баба и дядо ищцата е престанала да бъде нейн собственик от началото на
2013г., напуснала я е още през 2008-2009г., за да заживее в нов апартамент, и
не е полагала необходимите усилия за поддържането й в добро техническо и
експлоатационно състояние, с оглед заключението на вещите лица, че сградата се
е нуждаела от основни ремонти дейности. За нея тя е престанала да бъде дом, в
който се събира семейството й. Отделно от това, отчитайки свидетелските
показания и останалите ангажирани по делото доказателства съдът намира, че
относително по–голямо негативно въздействие върху ищцата, формирало и желанието
й за социална изолация, в периода след м.06.2014г. са оказали сполетелите я
заболявания - няколко хирургични интервенции, курсове лъчетерапия, многобройни
посещения при лекари и изследвания, които както бе посочено по-горе обаче не са
основание за присъждане на обезщетение. С оглед изложеното и при приложение на
принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливост при обезщетяване на вредите, съдът
намира, че следва да присъди в полза на ищцата обезщетение за причинени от
ответника „Гранд Хил Инвест“ ЕООД неимуществени вреди от събарянето на
процесните сгради, по отношение на които ищцата е разолагала само с право на
ползване върху ид.част, в размер на 1000 лева. Съобразно направеното искане
сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 12.06.2014г. до окончателното й изплащане, а за разликата до
пълния претенидран размер от 30 000 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Следва да се отчете също и фактът, че по НЧХД № 3018/2017г. по описа на
ВРС е приет за възместно разглеждане предявен от ищцата против Р.Н. граждански
иск свързан с обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди явяващи
се следствие от унищожаването и повреждането на покъщнината от имота с
ид.101135.1505.190.3 по КК на гр.Варна, поради което съдът по настоящото дело
не присъжда обезщетение за причинените от този факт негативни преживявания,
което също се отразяват на крайния размер на дължимото по настоящото дело
обезщетение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредата – събаряне на процесните сгради поради това, че с
бездействието си ищцата е допуснала сградата да се окаже в недопустимо лошо
техническо състояние довело до самосрутването й. Както вече бе посочено евентуалното
самосрутване на сградата с ид.10135.1505.190.3, което съдът не приема за
доказано, е следствие на незаконно предприетите именно от ответника действия по
премахване на пристройката към нея. Дали ищцата ще извършва ремонти дейности на
сградите или не има значение единствено за продължителността на нейното право
на ползване и в случай да бездействие в тази посока, довело до погиването им,
то правото на ползване би се погасило без собственикът да бъде отговорен за
това. По тази причина намира, че сумата на определеното обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди не подлежи на допълнително редуциране по реда
на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване на вредата от пострадалото лице.
Уважаването, макар и частично, на главните искове не предполага разглеждане
по същество на заявените в условията на евентуалност аналогични искове срещу
втория ответник – Р.Н., предпоставка за което е пълното отхвърляне на първите.
Всяка от страните е направила искане за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно
изхода на спора такива се следват и на двете страни. Ищцата, съобразно
представеният списък по чл.80 от ГПК е направила разноски в размер на 4971,20
лева – заплатена държавна такса, разноси за депозити и адвокатско възнаграждение.
Предвид уважената част от исковете, на ищцата се следват разноски в размер на
452,12 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника „Гранд Хил
Инвест“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ответникът - „Гранд Хил Инвест“
ЕООД е сторило разноски в общ размер на 3348 лева, включващ и заплатеното
адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от исковете му се
следват разноски в размер на 3043,50 лева, които следва да бъдат възложени в
тежест на ищцата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 54, ет.1,
ап.2, представлявано от управителя Р.Д.Н. ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Д., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 3300 /три хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаване
от правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване
върху незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с ид.10135.1505.190.3 и
с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящи
се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 в
периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до
окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3300 лева до пълния претендиран
размер от 17280 лева, както и сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - преживян стрес,
емоционален дискомфорт, физически и
психически болки и страдания в резултат на виновното и противоправно поведение
на ответника изразяващо се в незаконосъобразното разрушване на сгради с
ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта
на гр.Варна, находящи
се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
увреждането – 12.06.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Гранд
Хил Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 54, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Р.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Д., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 452,12 /четиристотин петдесет и два и 0,12/ лева –
сторени съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
К.А.Д.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 54, ет.1, ап.2, представлявано от
управителя Р.Н. сумата от 3043,50 /три хиляди четиридесет и три и 0,50/ лева –
сторени съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: