Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
VI тричленен състав, в открито съдебно
заседание на шести октомври през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Галина
Владимирова и прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КАНД № 1594/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ – Варна
против Решение № 718/31.05.2022 г. постановено по АНД № 1227/2022
г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно
постановление № 23-0001482/16.09.2021 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ – Варна, с което, за нарушение
на чл. 32, § 1, изречение второ, предложение първо във връзка с чл. 33, § 3,
изречение първо от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 104, ал. 3 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на „Стенон“ ООД, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че двата
субекта на нарушението по чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 са дадени в
условията на кумулативност, т.е. европейският законодател е обвързал правилното
използване на тахографа с действие, както от страна на водача, така и от страна
на превозвача, поради което извършването на административно нарушение от водача
и реализиране на неговата административнонаказателна отговорност не изключва
възможността за ангажиране на безвиновната юридическа отговорност на транспортното
дружество. Сочи се, че наличието на данни за осъществена превенция относно
работата и действията на водача следва да бъде доказано от превозвача, тъй като
това е факт, от който черпи благоприятни правни последици, като в оперативната
самостоятелност на административнонаказващия орган /АНО/ е да прецени налице ли
са достатъчно доказателства за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на определено лице – субект на административно нарушение. Отправя
се искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за осъществено
процесуално представителство съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ. Моли
се за произнасяне по размера на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Ответникът по касация – „Стенон“ ООД, ЕИК
*********, по подробно изложени доводи в депозиран писмен отговор на
касационната жалба, оспорва същата и моли за отхвърлянето ѝ като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения съгласно представен списък. Моли размерът на претендираното
юрисконсултско възнаграждение да бъде редуциран до определения по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление административнонаказателната отговорност на „Стенон“ ООД е
ангажирана за това, че на 17.07.2020 г., в гр. Варна, ул. „Войнишка“ № 7, вх.
А, ет. 1, ап. 4, в качеството на превозвач, при извършване на обществен превоз
на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, видно от пътен лист
сер. „А“ № 002352/17.07.2020 г., не е осигурило правилното функциониране на
аналогов тахограф марка „Kienzlе“, тип 1318-27,
сер. № 2430625, одобрен тип е1-57, монтиран в специален автомобил марка „Ман“ с
рег. № ***, кат. N3, от водача П. Й. А., като превключвателният механизъм на аналоговия
тахограф е поставен в режим „период на разположение“, вместо в режим „почивка“,
за периода от 13:30 часа на 17.07.2020 г. до около 08:00 часа на 18.07.2020 г.,
видно от тахографски лист от 17.07.2020 г. на водача П.
А.. Деянието на „Стенон“ ООД е квалифицирано като
нарушение на чл. 32, § 1, изречение второ, предложение първо във връзка с чл.
33, § 3, изречение първо от Регламент (ЕС) № 165/2014, за което срещу
дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, но при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и
неправилно приложение на закона. Счел е, че е налице нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното
постановление липсва описание на нарушението вменено на дружеството, поради
което не става ясно какви действия е следвало да предприеме превозвачът на
посочената в наказателното постановление дата, как и по какъв начин е следвало
да осигури правилното функциониране на тахографа. Първостепенният съд е констатирал,
че посоченото от АНО от фактическа страна сочи на неправомерно поведение на водача
и не е достатъчно, за да се приеме, че транспортното предприятие не е изпълнило
някое от вменените му с Регламент (ЕС) № 165/2014 задължения. Изложил е мотиви,
че в чл. 32, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 са предвидени две основни
изисквания за транспортните предприятия и водачите – да осигурят правилното
функциониране на тахографа и да осигурят правилното му използване, като първото
е регламентирано в § 2-5 на чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и негов субект са
превозвачите, а второто е изведено в чл. 34, § 5, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 и е вменено като задължение на водачите, поради което транспортното
предприятие не може да бъде субект на вмененото в случая нарушение. Така
мотивиран, ВРС е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Решението на Районен съд – Варна е правилно
постановено.
Изискванията относно производството,
монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в
автомобилния транспорт, са регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) №
165/2014.
Съгласно чл. 2, § 2, буква ж) от Регламент
№ 165/2014 „аналогов тахограф“ означава тахограф, който използва тахографски
лист в съответствие с настоящия регламент. Правилното функциониране и
използване на тахографите е регламентирано в чл. 32 от Регламент (ЕС) №
165/2014. Според § 1, изречение второ от посочената разпоредба на правото на
Европейския съюз транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното
функциониране и използване на аналоговите тахографи и на тахографските листове.
Разпоредбата на чл. 33 от Регламент (ЕС) №
165/2014, озаглавена „Отговорност на транспортните предприятия“, регламентира
задълженията на транспортните предприятия във връзка с правилното функциониране
и използване на тахографите и тахографските листове.
При тази нормативна уредба правилно ВРС е
приел, че в обобщение на регламентираните задължения отговорността на
превозвача се изразява в осъществяване на ефективен контрол върху дейността на
своите водачи, които боравят с тахографите, монтирани в превозните средства,
независимо дали те са от дигитален или аналогов тип.
В съдържанието на АУАН и на наказателното
постановление не е посочено конкретно кое от вменените на превозвачите
задължения не е изпълнено от страна на санкционираното дружество. Отбелязано е
само, че не е осигурено правилното функциониране на аналоговия тахограф в
управлявания от водача П. Й. А. специален
автомобил марка „Ман“ с рег. № ***, като на
17.07.2020 г. превключващият механизъм не е поставен от режим „период на разположение“
в режим „почивка“. Описаното по този начин деяние единствено навежда до извод
за наличие на неправомерно поведение от страна на водача, но не е достатъчно за
да се приеме, че предприятието не е изпълнило някое от вменените му от Регламент
(ЕС) № 165/2014 задължения. В тази насока следва да бъде отбелязано, че принципно
правилно е становището на касационния жалбоподател, че преценката относно
наличието на достатъчно данни за ангажиране на административнонаказателна
отговорност е в оперативната самостоятелност на АНО, но в правомощията на съда
е да провери законосъобразността на постановения санкционен акт.
От обстоятелствената част на наказателното
постановление е видно, че отговорността на превозвача е ангажирана за нарушение
на предвиденото в чл. 32, § 1, изречение второ, предложение първо от Регламент
(ЕС) № 165/2014 задължение за осигуряване на правилно функциониране на тахографа.
Като изпълнително деяние АНО е посочил, че превозвачът не е осигурил правилното
функциониране на монтирания в автомобила аналогов тахограф, въз основа на което
е приложил санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 3 от ЗАвтП, предвиждаща
административнонаказателно санкциониране на превозвач или на лице по чл. 12б,
ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното
функциониране на тахографа.
В посочената за нарушена правна норма на
чл. 32 § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 /цитирана по-горе в настоящото
изложение/ са предвидени две форми на изпълнително деяние – функциониране и използване на
тахографа, субекти на които са съответно транспортните предприятия и водачите. Настоящият
тричленен съдебен състав напълно споделя изложените от ВРС мотиви, че
европейският законодател е изброил изрично изискванията за правилно функциониране на тахографите и те са
посочени в § 2-5 на чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Изискването за
осигуряване правилното задействане на превключвателните механизми съобразно
режимите за работа и престой на превозното средство е изведено в чл. 34, § 5,
буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, но касае използването на тахографа, а не неговото функциониране, т.е. същото е вменено в задължение на водача, а не на
транспортното предприятие, поради което последното не може да бъде
субект на вмененото с АУАН и наказателното постановление административно
нарушение.
Издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и правилно е отменено от районния съд, чието решение не
страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор и предвид своевременно направеното
искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски. Видно от представения с отговора на касационната
жалба списък по чл. 80 от ГПК „Стенон“ ООД претендира разноски в общ размер на 600
лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения – по 300 лева за всяка
съдебна инстанция съответно по договор за правна защита и съдействие от
30.09.2021 г. и по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2022 година.
Доколкото с обжалваното решение Районен съд – Варна е присъдил в полза на
дружеството направените от него разноски по договор за правна защита и
съдействие от 30.09.2021 г., с настоящото решение в полза на касационния
ответник следва да се присъдят единствено разноските, направени в настоящото
производство по договор за правна защита и съдействие № 63/11.07.2022 г. /л. 15
от делото/, в размер на 300 лева. Възражението на касатора за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият е определен в
минималния размер по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 718/31.05.2022 г.
постановено по АНД № 1227/2022 г. по описа
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна да заплати в полза на „Стенон“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 300 /триста/
лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.