№ 3
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Кр. Ил. Ст.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600178 по описа за 2021 година
С присъда №7/03.06.2021г. постановена по НОХД№ 565/2020г.
Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Ц.Л. Ш., със снета по делото
самоличност, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на
14.09.2018г. в с. Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен, като допуснал нарушение
на чл.15, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, задължаваща го преди започване на работа и до
завършване на строежа да извърши оценка на риска, нарушение на чл.16, т.3
от същата Наредба, задължаваща го да предприеме съответните предпазни
мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна
якост или временна нестабилност на строителната конструкция, нарушение
на чл.27, т.1 от същата Наредба, задължаваща го да следи за спазването на
изискванията на ЗБУТ от работещите, причинил по непредпазливост смъртта
на повече от едно лице – на Д.Н. К. и К.В.Т. – двамата от с. Жеравна, общ.
Котел, обл. Сливен, чрез действия, които спадат към правно регламентирана
дейност - стротел и бригадир на строителна бригада, представляващи
източник на повишена опасност, които той няма право да упражнява, поради
1
което и на осн. чл.123, ал.3, вр. ал.2, предл.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го
ОСЪДИЛ на три години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при
първоначален „Общ“ режим.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Ш. да заплати
направените разноски по делото по досъдебното производство и пред първата
инстанция, както и направените по делото разноски от частните обвинители.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия Ш., който я обжалва със съображения за неправилност,
необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост. Претендира
нейната отмяна, оправдаване на подсъдимия, алтернативно – отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на СлОС или на ОП -
Сливен, или изменение на присъдата, намаляване на наказанието лишаване от
свобода при условията на чл. 55 и прилагане на чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание новият упълномощен защитник на подсъдимия
представи заверено копие от Трудов договор №2 от 05.10.2021 г. относно
подсъдимия, който беше прочетен и приложен към доказателствената
съвкупност.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -
Бургас заявява, че депозираната от защитника на подсъдимия въззивна жалба
е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Сочи, че в хода на
проведеното следствие от първоинстанционния съд, фактическата обстановка
е била изяснена в нейната пълнота. Твърди, че при изпълнение на
задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК, съдът е осигурил възможността на
страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства. Намира, че описаната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, като съдът е изпълнил задължението си да
анализира събраните по делото доказателствени източници и въз основа на
съвкупната им преценка да обоснове своите фактически и правни изводи.
Сочи, че липсват основания, които да мотивират промени в направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Излага съображения,
2
че при така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа
обстановка по делото, първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е направил и своите изводи, че деянието извършено на 14.09.2018
г. на строителен обект в с. Жеравна, общ. Котел, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - строително монтажна дейност, подсъдимият Ц.Л. Ш. в
качеството си на бригадир на строителна бригада, нямащ право да упражнява
такава дейност, представляваща източник на повишена опасност, е допуснал
нарушение на редица разпоредби на Правилника за безопасност на труда при
строително-монтажни работи, задължаващи го преди започване на работа и
до завършването на строежа да извърши оценка на риска, да предприеме
съответните предпазни мерки за защита на работниците от рискове,
произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на
строителната конструкция, като е причинил смъртта на Д. К. и К.Т. и с това е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.123,
ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Намира направените пред Окръжен съд -
Сливен възражения, че Ш. не следва да носи наказателна отговорност по така
въведеното му обвинение, тъй като той не е изпълнявал на първо място
функцията на бригадир на бригадата за несъстоятелни, тъй като съобразно
събрания доказателствен материал е видно, че подсъдимият Ш. работи като
строител и съответно организира група от хора, които да работят заедно с
него, като той наема обектите, получава от инвеститора парите за обекта,
предмет на реконструкцията и не на последно място разпределя парите на
хората, които са наети от него да работят на съответния обект. Според
прокурора Ш. напълно съзнава факта, че той организира цялата бригада и се
явява бригадир на същата, като в същото време е и строител. Позовава се на
показанията на свидетелите, които са наричали Ш. бригадира. Навежда довод,
че подсъдимият Ш. сам се е уговорил за реконструкцията на къщата с
инвеститора – св.К. - собственик на обекта, като е била уточнена и сумата, а
именно 25 000 лева, че той е лицето, което е наело останалите строителни
работници и с тях е започнал ремонта на къщата. Твърди, че според
свидетелските показания подсъдимият е действал освен като строител и като
ръководител на бригадата. Позовава се на съдебната практика -
Постановление на Пленума на ВС № 2/27.09.1979 г., съгласно което, дори
деецът да е нямал специални знания или друга правно - регламентирана
3
дейност, щом се е наел да извърши такова занятие или такава дейност,
същият носи наказателна отговорност по чл.123 от НК, тъй като е намирал
обекти, събирал е бригада, включително е определял възнаграждението на
всеки един работник. Сочи, че действително той е нямал право да упражнява
тази дейност макар и да има уменията да я извършва, нямал е нужната
квалификация, документи за правоспособност, но въпреки това е извършвал
тази дейност, макар и същата да е източник на повишена опасност. Твърди, че
в случая не е установено виновно поведение на самите пострадали,
позовавайки се на съдебно- медицинската експертиза, която е категорична, че
настъпването на смъртта на двамата пострадали е вследствие на остро шоково
състояние, породено от множеството травматични увреждания, причинени
именно от срутването на северната стената на къщата - обект на
реконструкция. Позовава се на заключението на съдебно-строителната
експертиза, според което не са взети никакви мерки по обезпечаване на
сигурността, укрепване и запазване устойчивостта на тухлената стена при
изпълнение на строително - ремонтните дейности. Твърди, че в основата за
настъпването на злополуката е неосигуряването на предпазни средства от
страна на ръководителя на обекта, а именно подсъдимия Ш., както и
невземането на каквито и да е мерки по обезпечаване на сигурността,
укрепването и запазването на устойчивостта на тухлената стена, което отново
е задължение на подсъдимия като бригадир на групата извършваща СМР. По
отношение на наложеното наказание, изразява мнение, че
първоинстанционният съд е подложил на внимателна и задълбочена
преценка всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като
правилно е преценил, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК - при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Досежно начина на изтърпяване на наказанието сочи, че в
конкретния случай се налага изолация на подсъдимия по време на понасяне на
определеното от съда наказание. Твърди, че липсва несъответствие между
отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената
опасност на деянието и дееца - от друга, поради което първоинстанцинното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
Повереникът на частните обвинители адв. Д. заявява, че присъдата
постановена от първоинстанционния съд е правилна, обоснована и
законосъобразна, справедлива и съответстваща на деянието извършено от
4
подсъдимия. Сочи, че съдът е коментирал всички събрани в хода на делото
писмени и гласни доказателства - разпити на свидетели, справки, експертизи
и изключително аргументирано е изложил мотивите си за налагане на
присъдата. Моли съда да потвърди присъдата по НОХД № 565/2020 г. на
Окръжен съд – Сливен, по отношение на подсъдимия Ц.Л. Ш. и да присъди
разноските по съответните представени пълномощни.
Защитата на подс. Ш., адв. К. изразява несъгласие с изложените
фактически и правни аргументи на обвинението. На първо място оспорва
приетото както от органите на досъдебното производство, така и от
първоинстанционния съд като доказано обстоятелство, че подсъдимият има
качеството на строител и бригадир, от една страна самостоятелно и от друга
страна в съвкупност. Излага съображения, че тези понятия са правно
регламентирани в ЗУТ, в Закона за Камарата на строителите, както и в
другите подзаковони нормативни актове, които регламентират строителната
дейност. Защитата не оспорва обстоятелството, че строителството е правно
регламентирана дейност, която представлява повишен източник на опасност.
Намира, че следва внимателно с оглед събраните доказателства по делото да
се направи преценка дали подс. Ш. съответства на законовите изисквания, за
да се приеме, че той е и строител, и бригадир. Позовава се на уредбата в ЗУТ,
която препраща към § 1, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно която
строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си
физически лица притежаващи необходимата техническа правоспособност,
което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с
издадените строителни книжа. Твърди, че внимателният анализ на
доказателствената съвкупност сочи, че подсъдимият не отговаря на нито едно
от цитирани законови изисквания, за да притежава качеството на строител по
смисъла на цитираните законови разпоредби. Позовава се на безспорното
между страните обстоятелство, че подсъдимият няма техническа
правоспособност. На второ място твърди, че по делото не е приложен, а и не
се спори между страните, че е сключен писмен договор с възложителя, за да
изпълнява строежа в съответствие със строителни книжа, каквито няма
издадени, позовавайки се на показанията на възложителя, който е заявил, че е
посетил преди започване на СМР на наследствения имот, получен от неговата
съпруга, съответните органи и отдели както в Община - Котел, така и в
5
Община - Сливен, където от съответните длъжностни лица е бил
информиран, че за осъществяване на планирания ремонт не е необхоД. да
бъдат издадени каквито и да е било строителни книжа, становище на
съответните длъжностни лица, което е в грубо нарушение закона. Не оспорва
наличието на предвидена хипотеза в чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на
строителите, когато собственикът инвеститор има възможност сам да
изпълнява строежа по така наречения „стопански начин“, когато строежът е
от пета категория, каквато е еднофамилната къща, като могат да се
изпълняват тези дейности и от нерегистрирани строители. Твърди, че не се
спори, че подсъдимият не притежава необходимите качества да бъде
строител, но и той не е регистриран в Камарата на строителите. Сочи, че в
този случай възложителят е бил длъжен да назначи по трудов договор
правоспособен технически ръководител и да поеме всички отговорности и на
строителя, като наема правоспособни подизпълнители за отделните видове
дейности, което той не е изпълнил. Изразява несъгласие с мотивите на съда на
стр. 20, така и на стр. 21, че именно строителят по правилата на чл. 163а от
ЗУТ следва да назначи технически ръководител, тъй като задължение да бъде
назначен технически ръководител не е на строителя, бил той вписан или не в
Камарата на строителите, съответстващ или не, а само фактически
изпълняващ действия по строителството, а това е задължение на възложителя
и именно този възложител е трябвало задължително да сключи писмен
договор с правоспособен технически ръководител, нещо което в настоящата
хипотеза не е сторено. Възразява срещу становището както на органите на
досъдебното производство, така и на съда, че подсъдимият е и бригадир
съгласно § 1, т. 8 от цитираната наредба. Твърди, че бригадирът е определен
като ръководещ, на когото е възложено от строителя или от техническия
ръководител да организира и ръководи трудовия процес. В конкретната
хипотеза, след като подсъдимият не притежава по изложените съображения
качеството на строител, няма как същият да възложи на трето лице каквито и
да било функции, за да може това трето лице да придобие качеството на
бригадир. Намира за абсурдна тезата на първоинстанционния съд, че едно
лице може да съвместява и двете качества, както на строител, така и на
бригадир, защото това би означавало, подсъдимият ако и той да е строител,
да възложи сам на себе си съответните дейности, за да придобие и другото
качество на бригадир. Моли съда да приеме, че от гледна точка на субекта на
6
престъплението, подсъдимият не е осъществявал функциите си съгласно
законовите изисквания нито в качество на строител, нито в качеството на
бригадир. Твърди, че досежно допуснати нарушения от трети лица, съдът в
своите мотиви изключително йезуитски е избегнал да коментира становището
на защитата пред първоинстанционния съд на стр. 25 от мотивите, където
казва: „Следва да се отбележи, че съдът правораздава в рамките на
очертаното с обвинителния акт фактическо и правно обвинение, повдигнато
от прокуратурата срещу определено лице“. Намира, че съдът е длъжен да
изложи и аргументи спазени ли са от трети лица, вменените им в закона
задължения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, въпреки че формално тези лица не са привлечени към
наказателна отговорност, но имат пряко отношение към настъпилия
вредоносен резултат и е следвало да намери своята рефлексия при
реализацията на наказателната отговорност от страна на подсъдимия. Моли
съда да приеме, че подсъдимият не е осъществил нито от гледна точка на
годен субект, както и от обективна страна състава на престъплението, за
което е признат за виновен и осъден. По отношение на правната
квалификация излага съоражения, че подсъдимият също е пострадал, тъй като
е бил частично затрупан от рухналата стена, но след като на него пръв му е
оказана помощ, той заедно с друго трето лице, са положили максимални
усилия да окажат помощ на други двама пострадали, като са ги изровили, но
за съжаление тази помощ е била закъсняла и пострадалите са починали.
Намира, че тази оказана помощ би следвало да се съобрази за евентуална
преквалификация на деянието по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 3 и във вр. с ал. 2 от НК
- привилегирован състав, който изисква редуциране на наказанието от една
страна, а от друга изисква и съответен размисъл за начина на неговото
изпълнение. Алтернативно, претендира тези действия на подсъдимия да бъдат
отчетени като допълнително смекчаващи неговата отговорност
обстоятелства, което да намери своето отражение по отношение реализацията
на наказателната отговорност досежно вида, размера и начина на изтърпяване
на наказанието. Намира, че съдът следва да съобрази и обстоятелството, че и
към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт
подсъдимият е полагал тежък физически труд, и че същият всъщност е
продължавал да осъществява дейност, за която няма квалификация. Именно
това го е мотивирало да положи усилия да сключи трудов договор и към
7
настоящия момент да реализира трудова дейност по различен начин, на друго
място. Позовавайки се на тези допълнителни съображения, защитата
претендира при условията на алтернативност отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и евентуално постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан, или да се приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление. Ако и това искане на защитата бъде отхвърлено,
моли присъдата да бъде изменена единствено и само в нейната
наказателноосъдителна част досежно размера на наложеното наказание и
начина на неговото изтърпяване. Намира, че настъпилият тежък вредоносен
резултат - настъпила е смъртта на повече от едно лице, не следва да намери
отражението си двукратно – тогава, когато деянието бива квалифицирано като
по-тежко наказуемо такова и на второ място, още веднъж при реализацията на
наказателната отговорност. Като последна алтернатива претендира изменение
на присъдата по отношение на начина на изтърпяване на определеното
наказание, като се приложи института на условното осъждане.
Подсъдимият Ш. в своята лична защита заявява, че поддържа казаното
от защитника му и няма какво да добави.
В последната си дума заявява, че съжалява много за случилото се, за
загубата на колегите и приятелите си, с които са работили заедно. Моли да не
влиза в затвора.
Въззивната жалба е подадена съгласно чл.318 от НПК в 15-дневния
преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от
НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени
във въззивната жалба, изслуша устно изразените становища на страните в
съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, и провери атакуваната присъда, както по отношение
оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно
разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира въззивната жалба за
неоснователна.
Сливенският окръжен съд е провел съдебното следствие при стриктно
спазване на процесуалните правила, изследвал е всички относими към
предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и
по време на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства.
8
Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ц.Л. Ш. е роден през 1963 г., български гражданин, с основно
образование. Същият живее в с. Жеравна, общ. Котел, женен, неосъждан /реабилитиран по
право/.
Свидетелите ТИ. К. и Р.В. К.а притежавали недвижим имот, находящ се в с.
Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен. Имотът бил закупен през 2016 г. от св. К.а за сумата от
3000 лв., въз основа на което бил издаден и нотариален акт за покупко- продажба.
Намиращата се в имота къща била в лошо състояние, което не позволявало нейното
обитаване и ползване по предназначение, поради което семейство К.и решили да й направят
основен ремонт.
Те изтеглили паричен кредит в размер на 30 000 лева и тъй като не били наясно с
ремонтните дейности и техните цени, св. К. влязъл в контакт с техния съселянин - подс. Ш..
Последният бил известен на хората в с.Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен с това, че
извършва строително-монтажни дейности, като за целта ръководи съставена от него
бригада, в която в различни периоди били включени различни лица, между които:
свидетелите П.Н.Б., Г.Н.В., К.П.М., Х.М.И. с прякор „бай Х.” и пострадалите Д. Н. К. /на ../
и К.В.Т. /на ../. Участниците в бригадата, между които и двамата пострадали, работели
тежък физически труд, независимо от възрастта и заболяванията им, тъй като не им
достигали средства, а в с.Жеравна нямали друго препитание.
Семейство К.и постигнали устна договорка с подс. Ш., без да сключват договор,
съгласно която той с бригадата си да извършат ремонт на къщата за сумата от 25 000 лева, в
която сума следвало да бъдат включени възнагражденията за труд на работниците и
строителните материали.
Преди започване на работата по обекта, св.К. и неговата съпруга - Р. К.а, обсъдили с
подс. Ш. виждането си, какво да се прави по къщата, която била на два етажа. Идеята била
тя да остане двуетажна, но да се промени разположението на стаите на първия етаж.
Свидетелят К. и подс. Ш. се разбрали помежду си, че заплащането ще става „на ръка” на
подс. Ш., който ще се разплаща с членовете на бригадата си. Плащането следвало да става
съобразно свършената работа.
Във връзка с извършването на конкретния ремонт, св. К. посетил Община Котел, от
където разбрал, че ако къщата ще се изгражда на основите на старата и няма да бъдат
извършвани никакви конструктивни промени по нея, не е необходима никаква
документация.
Междувременно подс. Ш. се срещнал с хората от бригадата си и разговарял с тях за
предстоящия ремонт. Той определил, кои работници да работят на обекта и каква дейност на
извършват. Независимо, че св. К. не искал постр.Д. К. да работи на обекта, предвид водени
преди години дела между пострадалия К. и кооперация, председателствана от св. К.,
подс.Ш. включил и постр. К. в екипа за конкретния строеж.
Работата по обекта започнала през м. юни 2018 г. със събаряне на остатъка от
покрива на къщата. Към момента на започване на работата покривът на къщата бил почти
съборен, а вследствие на течовете гредоредът между първия и втория етаж на самата къща
бил изгнил. Стените на старата къща били изградени от тухли и вар.
Първоначално на обекта работили едни работници, а по-късно и други, според
9
естеството на работата и техните умения и възможности. Някои от работниците извършвали
строителни работи и на други обекти - дувари, камини и др. в с. Жеравна, общ. Котел, в с.
Нейково, общ. Котел, в с. Катунище, общ. Котел, а подс. Ш. с някои от работниците и в
гр.Свиленград. Поради това, те не работили всеки ден и в постоянен състав по къщата на
сем. К.и. Като цяло работата вървяла добре и сем. К.и били доволни от темпа на работа и
извършваното от бригадата на подс. Ш.. Предвид обстоятелството, че липсвал план, респ.
скица на строежа, подс. Ш., след като бил информиран за желанията на собствениците,
решавал на момента всички възникващи в процеса на работа въпроси по обекта.
Строителните материали се закупували в някои случаи от св. К., заедно с подс. Ш.. В
други случаи св. К. давал пари на подсъдимия и последният закупувал строителни
материали.
При започване на строително-ремонтните дейности покривът бил съборен, а
изгнилият гредоред бил свален. Първоначалната идея за ремонт на къщата била - със
запазване на трите стени на втория етаж - запад, север и изток, но впоследствие се решило
строежът да бъде удължен с около 4 метра на изток. В тази връзка по указания на подс. Ш.,
работниците на строежа, между които и пострадалите Д. К. и К.Т., разрушили по-голямата
част от източната стена на втория етаж, а другите стени останали. За укрепване на северната
стена бил оставен само един „зъб”, представляващ една малка част от източната стена -
около 1 метър. След като това било направено, бригадата започнала изграждането на
кофража за плочата.
Подсъдимият Ш., независимо дали присъствал всеки ден на обекта, ръководил
строителните дейности - вземал решения при решаване на задачите свързани със
строителството, а същевременно ръководил строителната бригада. Той решавал, кои стени
да се съборят и кои да останат, как да се изпълни строежът и кой от работниците, каква
дейност да извършва. Той нямал образование в сферата на строителството и не бил
надлежно квалифициран за подобен тип работа. Макар и без необходимата квалификация,
извършвайки дейност като строител, подс. Ш. е допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР, тъй като преди започване на работа по обекта,
като такъв не е извършил оценка на риска. Допуснал е нарушение на чл. 16, т. 3 от същата
наредба, тъй като отново в това му качество, подс. Ш. не е предприел съответните
предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост
или временна нестабилност на строителната конструкция, доколкото за укрепването на
цялата северна стена, находяща се на втория етаж на къщата, не е използвал специално
предназначени за това средства, а е оставил само един „зъб”, представляващ една малка част
от източната стена - около 1 метър. Извършвайки дейност като бригадир на производствено
звено (бригада), подс. Ш. е допуснал нарушение и на чл. 27, т. 1 от същата наредба, тъй като
не е изпълнил задължението да следи за спазването на изискванията на Закона за безопасни
условия на труд от неговите работници.
В резултат на тези нарушения на 14.09.2018г. се стигнало до инцидент. На 14.09.2018
г. бригадата започнала работа по обекта около 9.00 часа сутринта. По-голямата част от
кофража на плочата вече бил готов. Свидетелят Х.И. бил на втория етаж и правел еркер, а
св. К.М. му подавал строителни материали откъм южната страна на къщата.
Междувременно пострадалите Д. К. и К.Т. били на първия етаж и правили трегер, намиращ
се в източната част на къщата. След като двамата пострадали си свършили работата, те
отишли при свидетелите Г.В., П.Б. и при подс. Ц. Ш., които правили кофража за витото
стълбище, което щяло да свързва първия с втория етаж. Същото се намирало в близост до
северната стена. Откъм тази стена били сложени подпори на кофража, но липсвали такива
10
там, където щяло да бъде стълбището, т.к. без план работниците не знаели до къде ще
стигне то. По едно време подс. Ш. усетил, че върху него се сипят камъчета и пясък.
Погледнал нагоре и видял как северната стена започнала да пада. Подсъдимият Ш. извикал
силно, като впоследствие се озовал под падналите тухли. Свидетелят П.Б. издърпал подс. Ш.
и двамата започнали да викат пострадалите Д. К. и К.Т., но никой не се обадил. Те
предположили, че пострадалите са затрупани и започнали да разриват купа от тухли. Когато
стигнали до тях установили, че постр. К. е мъртъв, а постр. Т. след като взел няколко глътки
въздух също починал. Подаден бил сигнал на телефон 112, като на място пристигнали
полицейски органи, пожарна, линейка и служители на Дирекция „Инспекция по труда” -
Сливен, които съставили акт за спиране на строежа (л. 44-45, папка № 1 от сл.д.).
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 216/2018 г. (л. 67-70, папка № 1 от
сл.д.), вследствие на затрупването на тялото на постр. К.В.Т. с тежки строителни отпадъци
при срутването на стената по време на извършване на строителните работи, същият е
получил съчетана механична травма с обхващане на главата, гръдния кош и корема.
Констатирани са: тежка черепно-мозъчна травма с кръвонасядания, охлузвания и
натъртвания на тъканите в областта на лявата половина на лицето; масивна разкъсно-
контузна рана в лявата част на челнотеменната област на главата с многофрагментни
линеарни счупвания на черепните кости, изграждащи челнотеменните области на главата;
повърхностни контузионни огнища на мозъка, обхващащи само коровите слоеве на двете
големи мозъчни хемисфери; точковидни кръвоизливи на мозъка с оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки; вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия
тилен отвор. Установена е тежка гръдна травма със счупване на гръдната кост и
множествени счупвания на десните ребра от второто до деветото и на левите ребра от
второто до четвъртото, с контузионни кръвоизливи на белите дробове, предимно на десния
бял дроб. Констатирана е механична асфиксия - затрупване и притискане на снагата със
строителен материал, като в такива случаи се говори за т.нар. „имобилизационна асфиксия”.
Вследствие притискането на гръдния кош и корема се получава обездвижване
/имобилизация/ на гърдите и корема и се затруднява движението на гръдния кош и корема
при осъществяването на външното дишане. Притискането на снагата е било приживе, което
е видно от отока и подпухването на лицето със синкавоморав цвят на същото и наличието на
множество кръвонасядания и натъртвания на меките тъкани в областта на гръдните стени
отпред и корема. Констатирана е и коремна травма, изразяваща се в контузия на черния
дроб отпред - отгоре, с кръвоизливи без разкъсване на паренхима на черния дроб и без
хемоперитонеум. В заключението на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че
причината за настъпването на смъртта на постр. К.В.Т. от една страна е изпадането му в
състояние на остро шоково състояние вследствие на множествените травматични
увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема, а от друга страна острата
дихателна недостатъчност, която се дължи на механичната асфиксия вследствие
притискането на снагата и невъзможността гръдния кош и корема да участват в дишането.
Това притискане е било приживе, което е видно от изброените по-горе признаци.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 215/2018 г. (л. 72-75, папка № 1 от
сл.д.), вследствие на затрупването на тялото на постр. Д. Н. К. с тежки строителни отпадъци
при срутването на стената по време на извършване на строителните работи, същият е
получил съчетана механична травма с обхващане на главата, гръдния кош и корема. При
външния оглед и аутопсията на трупа са установени: повърхностни травми в теменните
области на главата и в областта на челото; повърхностни травми в областта на носа и
11
устните; повърхностни контузионни огнища на коровите слоеве на теменните области на
двете големи мозъчни хемисфери; точковидни кръвоизливи на мозъка с оток на мозъка и
меките мозъчни обвивки, с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в
големия тилен отвор. Констатирана е гръдна травма, изразяваща се в счупване на десните
ребра от второто до петото и контузионни огнища на десния бял дроб. Установена е
механична асфиксия - затрупване и притискане на снагата със строителен материал, като в
такива случаи се говори за т. нар. „имобилизационна асфиксия”. Вследствие притискането
на гръдния кош и корема се получава обездвижване /имобилизация/ на гърдите и корема и
се затруднява движението на гръдния кош и корема при осъществяването на външното
дишане. Притискането на снагата е било приживе, което е видно от отока и подпухването на
лицето със синкавоморав цвят на същото и наличието на множество кръвонасядания и
натъртвания на меките тъкани в областта на гръдните стени отпред и корема. Установена е и
коремна травма, изразяваща се в контузия на черния дроб с разкъсване на същия отпред -
отгоре, с размери около 4-5 см, както и наличие на кръв в коремната кухина. В
заключението на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че причината за
настъпването на смъртта на постр. Д. Н. К. е комплексна. От една страна е имало значение
изпадането му в остро шоково състояние вследствие на множествените травматични
увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема, а от друга страна, е имало
значение и механичната асфиксия вследствие притискането на снагата от затрупването на
тялото му със строителни материали от срутената стена и настъпилата по този повод остра
дихателна недостатъчност. Това притискане е било приживе, което е видно от изброените
по-горе признаци. Сочи се, че самостоятелно и двата фактора са били в състояние да доведат
до настъпването на смъртта на постр. Д. Н. К.. Установена е и концентрация от 0.54
промила етилов алкохол в кръвта на трупа на пострадалия, отговаряща на лека степен на
остро алкохолно отравяне. Лицата с такава концентрация на етилов алкохол в кръвта са леко
повлияни от действието на етиловия алкохол. Според вещото лице в конкретния случай
наличието на етилов алкохол в кръвта на постр. К. не е оказало някакво влияние върху
настъпването на смъртта му.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство строително-техническа експертиза (л. 83-90, папка № 1 от сл.д.), строителната
конструкция на жилищната сграда е била масивна с ивични основи от каменна зидария,
носещи стени от каменна зидария на калов разтвор с хоризонтални пояси от дървени дялани
греди („сандвичи”) и от тухлена зидария от плътни тухли на варов разтвор. Междуетажната
и таванска конструкции са изградени от дървен гредоред и дървена скатна покривна
конструкция с покривно покритие - старобългарски керемиди. Сочи се, че степента на
завършеност на сградата е на фаза „груб строеж” за първи етаж, без армировъчни и
бетонови работи за междуетажната плоча и без инсталации. Съгласно заключението, в
жилищната сграда се е извършвало преустройство с ново архитектурно разпределение на
две нива с обособяване на нови помещения, с изграждане на нови - конструкция, покрив,
електрически и ВиК инсталации, като са изградени и нови фасади. Освен това сградата
става с по-голяма застроена и разгърната площ, т.к. същата се разширява на изток.
Строителните дейности са определени от вещото лице като „реконструкция,
преустройство и разширение”, което по смисъла на параграф 5 ДР на ЗУТ, т. 38 е „строеж” и
е от „пета категория”, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” и б. „г” от ЗУТ. За изпълнението на
„строеж от пета категория” е необхоД. възлагане, изготвяне и одобряване на инвестиционен
проект със съдържание съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, подлежащи на съгласувателен режим с
Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като с. Жеравна, общ. Котел
12
е обявено за архитектурен резерват с Решение №151/07.07.1964 г. на Държавен комитет по
строителство и архитектура. След това е било необхоД. издаването на разрешение за строеж.
Всичко това е следвало да бъде извършено по реда на Глава Осма „Инвестиционно
проектиране и разрешаване на строителство” от Закона за устройство на територията.
Вещото лице сочи, че за обекта липсва одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж.
По отношение на срутилата се северна стена, находяща се на втория етаж, е
констатирано, че същата е изпълнена от тухлена зидария от плътни тухли на варов разтвор с
дебелина на 1 тухла - 25 см, дължина на стената 9.65 м и височина 2.3 м. Обемът на стената
33
е 5.55 м и е с тегло 9.99 т, при прието обемно тегло 1.800 т/м. Стената е без външна
мазилка, с изпълнена вътрешна варова мазилка, като стъпва върху оградната външна стена
на първия етаж на жилищната сграда, която е изпълнена от каменна зидария на калов
разтвор с хоризонтални пояси (три броя) от дървени дялани греди („сантрачи”) при ширина
0.60 м. Камъкът е ломен необработен от едноразмерен до много дребен и е зидан безредово.
Стената е с външна вароциментова, пръскана мазилка и с вътрешна глинена мазилка. По
отношение на жилищната сграда и в частност тухлените стени на втория етаж липсват данни
кога е изграждана.
Тухлената стена на втория етаж е изпълнена в северната външна част от каменна
зидария, като южната половина на дебелината на стената ляга по цялата си дължина върху
дървена дялана греда, което предполага намаляване на устойчивостта.
Видно от заключението на експертизата, причината за срутването на тухлената стена
е загубване в определен момент на нейната устойчивост.
Вещото лице е посочило, че при евентуално наличие на одобрен инвестиционен
проект, в част „Конструкции” проектантът е можел да прецени, кои носещи конструктивни
елементи от старата жилищна сграда могат да се запазят и да укаже начина на изпълнение с
цел запазването им, чрез изготвянето на работен проект за организация и изпълнение на
строителството, включително и чрез провеждане на „авторски надзор”, даване на указания и
предписания на място по време на строителния процес. Освен това задължителен елемент от
всеки инвестиционен проект е и част „План за безопасност и здраве”, осигуряващ безопасни
условия на труд на строителите съгласно Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и
поредица от нормативни документи, осигуряващи безопасността на труда в строителното
производство.
В заключението на строително-техническата експертиза е посочено от техническо
гледище, че цялата отговорност по управление на строителния процес, вземането на
решения по отношение на архитектурата, конструкцията, инсталациите, включително и по
осигуряване на безопасни условия за работа, е в лицето на бригадира - строител, респ. подс.
Ш.. В конкретния случай не са взети никакви мерки по обезпечаване на сигурността,
укрепване и запазване на устойчивостта на тухлената стена при изпълнение на строително-
ремонтните дейности. Вещото лице сочи, че стена е подобни размери, стояща почти
свободно, свързана само със западната оградна стена на сградата, може да се срути по много
причини - от неустойчива основа, включително до допълнително натоварване от
продължителен дъжд и натиск от вятър, както и от вибрации по време на изпълнение на
строителните дейности в сградата. Според заключението, без изпълнено допълнително
надеждно укрепване на същата, като се имат предвид последващите строителни дейности -
монтаж на армировка на плоча, пояси, греди и особено полагане на бетон на същите
дейности, непосредствено свързани с големи вибрации, срутването на стената неминуемо е
13
щяло да се случи. От техническа гледна точка действията на подс. Ш. са определени като
непрофесионални с оглед липсата на осигуряване устойчивостта на стената, която
подсъдимият е решил да запази като елемент от бъдещата сграда.
Изложените фактически обстоятелства съдът е приел за установени по категоричен
начин въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност.
На първо място съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателствени
средства - показанията на разпитаните по делото свидетели - ТИ. К., Р.В. К.а, П.Н.Б., Г.Н.В.,
К.П.М., Х.М.И., К. Д. К., И.Д. Д.ва, Н.Г. В., Я.Д.Г., както и обясненията на подс. Ш..
Правилна е преценката, че показанията на свидетелите са пряко относими към
предмета на доказване, доколкото съдържат информация относно начина, по който е
постигната договорката за ремонта на процесната къща, лицата, ангажирани със строително-
ремонтните дейности, техните функции и процеса на извършване на конкретните дейности.
С основание съдът е констатирал известни различия в показанията на отделните свидетели,
но правилно е приел, че съобщените от тях данни са еднопосочни относно съществените за
делото въпроси - кое лице е ръководило строителната бригада, кой е заплащал
възнагражденията на работниците и кой е организатор и ръководител на строителния
процес. Правилно съдът е заключил, че разминаванията в цитираните показания касаят
отделни детайли, концентрирането върху които би изместило фокуса от въпросите, стоящи в
предмета на делото и от решаването на които е поставен изходът на процеса.
Обосновано съдът е ценил с доверие показанията на свидетелите Т. К. и Р. К.а -
възложители на строителните дейности за процесния имот. От техните показания безспорно
се установява воденето на преговори между тях и подс. Ш., за да се ангажира последният с
реконструкцията на къщата. Правилна е преценката, че тези показания са подробни,
последователни и съответни едни на други, както и на останалите приобщени доказателства
досежно основните въпроси по делото - кой е поел ангажимент за извършване на СМР, как е
извършван процесният строеж, кой е бил ръководител на строителната бригада, имало ли е
строителни книжа и осигурени ли са били безопасни условия при извършваните строително-
монтажни работи. И двамата свидетели са категорични, че са водили преговори само с подс,
Ш., за да поеме ремонта на къщата. Не са разговаряли с други хора, не са възлагали работа
на отделни майстори или работници. Според св. К.а подс. Ш. бил най-добрият майстор в
региона и затова настоявали точно той да ремонтира къщата. Свидетелят К. е заявил, че
единствената му уговорка била с подсъдимия, с който ходили на оглед, последният да си
каже мнението, като се съгласил и поел ангажимента да ремонтира къщата. Свидетелят К. е
категоричен, че е плащал суми само на подсъдимия, съгласно договореностите между тях.
Не е заплащал на трети лица или на работниците за извършваните строителни дейности.
Подсъдимият Ш. е определял, колко пари трябва да даде свидетелят и последният ги е
плащал. Подсъдимият му казвал, какви материали са необходими и от къде да се закупят.
Свидетелят питал подс. Ш. дали определена промяна може да бъде направена и
подсъдимият преценявал и решавал, кое може да стане и разпореждал на хората, какво да
правят всеки конкретен ден. Договорката между сем. К.и и подс. Ш. била за сумата от 25 000
лв., която включвала материали и труд. Свидетелят К. нямал познания в областта на
строителството и поради това се доверявал на подсъдимия. Първоначално обмисляли
вторият етаж да се събори изцяло, но по предложение и усмотрение на подсъдимия част от
стените на втория етаж останали. Подсъдимият вземал решенията, коя стена да остане, коя
да падне, а св. К. изцяло му се доверявал. От показанията на свидетелите К. и К.а се
установява, че са липсвали каквито и да е строителни книжа за обекта. В тази връзка св. К.
съобщава за свое посещение в Община - Котел, при което бил уведомен, че след като
14
къщата няма да промени квадратурата си, не се нуждае от строителна документация за
ремонта. Наред с това св. К. признава, че къщата реално е увеличила площта си, тъй като
към съществуващите по нотариален акт 79 км.м., се добавила и площта на пристройка
/съществувала по скица, съборена при строително-ремонтните дейности и включена реално
към първия етаж/ и общата площ на новата конструкция, според тези показания, станала
около 105 кв.м. Правилно съдът е заключил, че показанията на свидетелите К. и К.а
кореспондират помежду си, както и с останалите ценени доказателствени материали, поради
което им се доверил изцяло, включително на прочетените показания на св. К., които
допълват дадените в хода на съдебното следствие.
Обосновано решаващият съд е приел, че тези показания кореспондират със
сведенията, съдържащи се в показанията на свидетелите К. Д. К. и И.Д. Д.ва - съответно син
и дъщеря на постр. Д. К.. Свидетелите К.К. и И.Д. съобщават, че баща им - постр. Д. К., е
работил в бригадата на подс. Ш., независимо от напредналата си възраст и недобро
здравословно състояние. Посочват като ръководител и бригадир подс. Ц. Ш., тъй като той
организирал хората, разпределял работата и задачите, определял и плащал
възнагражденията, като преценявал, кой какво следва да получи. Не се спори по делото, че
договорката за процесния обект е била между св. Т. К. и подс. Ш., а останалите хора, които
са работили на обекта, са получавали нареждания от подсъдимия какво да правят. В тази
насока са и показанията на св. К. К., според който пред него самия, сутрин в центъра на с.
Жеравна, докато пият кафе, подсъдимият събирал хората, раздавал им пари и поставял
задачите. Установено е по делото, че към момента, когато се ремонтирала процесната къща,
подсъдимият държал три обекта и разпределял хората по тях. Според показанията на св.
И.Д., подс. Ш. бил „началник на всички”, защото давал работа на всички хора от с. Жеравна,
които нямали какво да работят и нямали средства да се издържат. Подсъдимият бил
организатор на работата - събирал хората, възлагал им работа и им плащал възнаграждения.
Съдът обосновано се е доверил на показанията на свидетелите К.К. и И.Д., тъй като
същите изцяло кореспондират с останалите кредитирани доказателствени източници. Макар
да имат и качеството на частни обвинители по делото, двамата свидетели последователно
разказват за живота на баща си - постр. Д. К., както и за начина на работа на бригадата
/групата/ на подс. Ш., която се е занимавала със строително-ремонтни дейности.
Свидетелите споделят, че е имало случаи, в които баща им е работил и с други бригади и на
други обекти, но са категорични за процесния обект, че баща им е работил за подс. Ш.,
който е избирал работниците, възлагал работата, определял е кой какво да прави и е плащал
възнагражденията.
Правилна е преценката, че обсъдените до тук показания намират подкрепа и в
данните съобщени от свидетелите - работници на процесния обект, които допълват
посочените от другите свидетели обстоятелства, като изясняват допълнително процеса на
възлагане и извършване на строителните дейности на къщата на сем. К.и. Разпитани по
делото са К.П.М., П.Н.Б., Х.М.И., Г.Н.В.. Според св. К.М. - общ работник, майсторите на
обекта са били двамата пострадали - К.Т. и Д. К., както и св. Х.М.И. - бай Х. и подс. Ц. Ш..
По повод на ремонта същият не е разговарял със св. Т. К., въпреки че се познавали от деца.
Майсторите му казвали, какво да прави на обекта, а парите на работниците ги плащал
подсъдимият. Дори когато подсъдимият отсъствал от обекта, пак той заплащал
възнагражденията.
Свидетелят П.Н.Б. - общ работник на процесния строеж, също описва, кои лица са
работили в бригадата на този обект. Когато подс. Ш. бил там, св.Т. К. давал парите на
подсъдимия и последният се разплащал с работниците. В тази им част съдът правилно е
ценил показанията на св. Б.. Последният обаче е заявил още, че когато подсъдимият
15
отсъствал – св.Т. К. плащал на хората. Посочил е също така, че св.Т. К. е договарял ремонта
на къщата освен с подсъдимия, така също и с останалите работници, вкл. със св. К.М.. Съдът
с основание не е кредитирал показанията на свидетеля П.Б. в последната им част, тъй като
същите противоречат с показанията на свидетелите Т. К., Р. К.а, К.К., И.Д. и К.М. – защото
всеки от тези свидетели е категоричен, че договорката за ремонта на къщата е постигната
между сем. К.и и подс. Ш., който е направил и избора на работници. Пак подсъдимият е
определял и заплащал възнагражденията на работниците. Правилно съдът е заключил, че
според преобладаващата част от цитираните показания именно подсъдимият е разпределял
задачите между работниците, както и работниците на отделните поети от него обекти.
Предвид изложеното решаващият съд правилно не се е доверил на показанията на св. П.Б. в
посочената част, тъй като същите са изолирани спрямо останалите ценени доказателствени
източници. Правилен е изводът, че в посочената им част показанията на св. Б., дадени в хода
на съдебното следствие, противоречат и с депозираните от него данни в досъдебната фаза,
поради което последните са приобщени по реда на чл.281 от НПК. Същевременно
показанията на св. Б. от досъдебното производство кореспондират с показанията на
свидетелите Т. К., Р. К.а, К.К., И.Д. и К.М. относно ръководните функции на подсъдимия
спрямо останалите работници, както по отношение поставянето на конкретните задачи, така
също и досежно разпределението на работниците по обекти и заплащането на
възнагражденията им. Съдът с основание се е доверил на показанията на св. Б. от
досъдебното производство, предвид наличието на съответствие между тях и показанията на
останалите свидетели, посочени по-горе.
Обосновано съдът е ценил показанията на св. Х.М.И., който от 20 години работил в
процесната строителна бригада. Свидетелят е посочил, че подсъдимият е водил бригадата,
решавал и нареждал какво да се прави на обекта, а те само изпълнявали, като той му е
плащал. Същият е съобщил, че дори когато подсъдимият отсъствал, преди да замине
разпореждал на хората, какво да правят. Въпреки, че св. Х.И. е бил майстор, също е
получавал нареждания от подсъдимия какво да прави на обекта. Свидетелят е заявил: „Аз
един пирон не съм забил без знанието на Ц., докато Ц. не ми нареди, аз нищо не мога да
направя, аз съм един изпълнител, каквото ми каже, това правя.”. Според показанията на този
свидетел: „Тази бригада е с бригадир Ц.. Той е ръководителят на бригадата.” Съдът
правилно се е доверил изцяло на показанията на св. Х.М.И., тъй като същите са логични и
кореспондират с посочените по-горе кредитирани доказателствени материали. Тези
показания установяват по несъмнен начин ръководната функция на подсъдимия при
извършване на строителните дейности, както и организирането на групата / бригадата и
принципа на работата за период от много години.
Съдът е обсъдил с внимание показанията на св. Г.Н.В. - общ работник на процесния
строеж и племенник на подсъдимия. Правилно съдът им се доверил в частта, в която
съответстват с останалите кредитирани доказателства, а именно, че подсъдимият е заплащал
на работниците, а св. Г. В. е пишел надниците. Обосновано съдът не е кредитирал с доверие
показанията на този свидетел, че никой не питал подсъдимия, какво да прави, а всеки
решавал, какво да прави на обекта, а при спор - решавали заедно със собственика. Правилна
е преценката, че тези данни не срещат подкрепа в останалите обсъдени по-горе свидетелски
показания относно организацията и начина на работа на групата. В посочената им част
показанията са в противоречие и с прочетените показания на св.Г. В. от досъдебната фаза.
Съдът с основание е ценил именно прочетените показания, тъй като същите съответстват с
останалите кредитирани доказателствени материали, независимо, че свидетелят е отрекъл
същите в съдебно заседание. Правилно съдът е посочил, че това подеведение на св. В. е
обяснимо с наличието на роднинска връзка между св. Г. В. и подс. Ш..
16
По делото е разпитан като свидетел и бащата на св. Г.В. - св. Н. В.. Последният също
има наблюдения относно ремонтните дейности на процесния обект за определени периоди,
когато се е намирал в с. Жеравна. За кратко свидетелят е работил на обекта в началото на
ремонтните дейности, като твърди че е бил извикан от св.Т. К. и от св.Х.М.И.. Свидетелят Н.
В., както и останалите гореспоменати свидетели, разказва преки впечатления от деня на
инцидента - разположението на работниците по позиции и извършваната от тях дейност, тъй
като се намирал на обекта. Съдът е съобразил и тези показания, макар същите да нямат пряк
принос към предмета на делото, тъй като този свидетел не е работил постоянно на обекта,
но случайно е присъствал на място в деня на инцидента. Същевременно и доколкото в
някакъв етап е бил ангажиран с работа на обекта, св. Н. В. сочи: „По принцип Т. даваше на
Ц. парите и Ц. ни плащаше, защото Т. К. казваше „аз имам ангажимент и не мога да се
занимавам” и Ц. плащаше.”.
Анализът на показанията на свидетелите работници на обекта установява, че за
конкретни дейности /извозване на боклук и др./ са ползвани и услуги на трети лица, но този
факт не променя изводите за достоверността на останалата съобщена информация, както
правилно е приел решаващият съд при изграждане на изводите си по фактите и правото.
Правилно съдът е ценил и показанията на св. я.Г. директор Дирекция „Устройство
на територията, екология и строителство” в Община - Котел. Свидетелката няма детайлни
спомени, кога св. Т. К. е посетил съответната дирекция в Община - Котел. Същата е
разяснила по принцип, какви указания се дават на гражданите, които се интересуват от
ремонт на къщи в с.Жеравна. Пояснила е статута на селището като архитектурно-строителен
резерват и особеностите за извършване на ремонт на сгради в него. Съдът правилно е ценил
показанията на свидетелката, доколкото носят информация за начина на извършване на
ремонти, видовете ремонтни дейности и необходимите за това документи и строителни
книжа. В показанията й обаче липсва конкретика за настоящия случай, тъй като
свидетелката не помни детайли от посещението на св. К. в Община -Котел.
Обосновано и законосъобразно съдът е заключил, че в кредитираната им част
показанията на свидетелите са логични и последователни, те се допълват взаимно и са
изцяло относими към предмета на делото. В посочените по-горе части съдът правилно ги е
ценил, тъй като от същите се установяват основната част от фактите относно дейността на
процесната група/бригада, ръководните функции и конкретни действия на подсъдимия,
които обстоятелства са включени в предмета на доказване, с оглед предявеното с
обвинителния акт обвинение.
Правилен е изводът, че от свидетелските показания, писмените доказателства и
строително-техническата експертиза се установява разгънатата площ на къщата, която е
надхвърляла 100 кв. м.. Вещото лице е изследвало от техническа гледна точка причините за
срутването на стената, като този въпрос съдът е обсъдил в правните изводи.
Съдът с основание е кредитирал събраните в хода на производството писмени
доказателства. Същите не се оспорват от страните и са приобщени към доказателствената
съвкупност по делото по надлежния процесуален ред - чрез прочитането им. Правилно съдът
е приел, че писмените доказателствени материали допринасят в значителна степен за
установяване на фактите, включени в предмета на доказване. От изисканите в хода на
съдебното следствие справки от КАТ при ОД на МВР - Сливен за МПС бивша и настояща
собственост на подсъдимия е видно, че до инкриминираната дата подсъдимият е притежавал
няколко леки и товарни автомобили, а в актуален план е собственик на един лек автомобил
и едно ремарке. С два леки автомобила и един товарен автомобил подсъдимият се е
разпоредил малко след процесния инцидент - в края на м. септември 2018г.
17
В приобщената характеристична справка е отразен семейният статус на подсъдимия -
женен с две деца, ангажираността му с дейност в областта на строителството, а също така, че
се ползва с добро име в обществото.
Всички писмени доказателствени материали съдът правилно е ценил като относими
към предмета на делото и съответни на свидетелските показания.
Правилно съдът е поставил акцент на заключенията на назначените по делото
съдебно-медицински експертизи и строително-техническа експертиза. Обосновано е
кредитирал тези заключения, тъй като същите са подробни, обосновани и съдържащи
отговори на поставените въпроси. В заключенията на съдебно - медицинските експертизи,
подробно възпроизведени по-горе, ясно е посочена причината за смъртта на двамата
пострадали, като несъмнено настъпването й е в резултат на срутването на процесната стена.
Съдебният лекар е аргументирал настъпването на смъртта поради изпадането на всеки от
двамата пострадали в състояние на остро шоково състояние вследствие на множествените
травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема, а от друга страна
острата дихателна недостатъчност, която се дължи на механичната асфиксия вследствие
притискането на снагата и невъзможността гръдния кош и корема да участват в дишането.
Категорични са изводите и на строително-техническата експертиза досежно вида на
строителната конструкция, степента на завършеност на сградата на фаза „груб строеж” за
първи етаж, без армировъчни и бетонови работи за междуетажната плоча и без инсталации.
Конкретно са описани извършваните CMP, а строителните дейности са определени от
вещото лице като „реконструкция, преустройство и разширение”, което по смисъла на
параграф 5 ДР на ЗУТ, т. 38 е „строеж” и е от „пета категория”, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 5, б. „а” и б. „г” от ЗУТ, както и необходимите документи за извършване на
такъв тип строителство. Вещото лице е констатирало, че за обекта липсва одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж. Липсва като задължителен елемент от всеки
инвестиционен проект - част „План за безопасност и здраве”, осигуряващ безопасни условия
на труд на строителите съгласно Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
В заключението на строително-техническата експертиза подробно са изследвани
характеристиките на срутилата се северна стена, находяща се на втория етаж, както и
причините за срутването й. Вещото лице установява, че в конкретния случай не са взети
никакви мерки по обезпечаване на сигурността, укрепване и запазване на устойчивостта на
тухлената стена при изпълнение на строително-ремонтните дейности. Причината за
срутването на тухлената стена е загубване в определен момент на нейната устойчивост.
Поради размерите и тежестта на почти свободно стоящата стена, без изпълнено
допълнително надеждно укрепване на същата, срутването на стената е било неминуемо.
Съдът правилно е ценил посочените заключения, тъй като същите са ясни,
категорични, обосновани и липсва основание за тяхното дискредитиране.
Съдът обосновано е съобразил и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание пред първата инстанция, съобразявайки двояката им функция на доказателствено
средство наред с останалите доказателства по делото и на средство за защита на
подсъдимия. В този смисъл съдът с основание не е кредитирал същите в частта, в която
подсъдимият отрича съпричастност към дейностите по ръководство на строителната бригада
и не счита за свое задължение осигуряването на безопасни условия на труд и обезопасяване
на строителната конструкция. Позовавайки се на липсата на образование в областта на
строителството и знанията на други членове на групата, между които и двамата пострадали,
заявява, че той не може да носи отговорност за останалите, тъй като всеки отговаря за себе
18
си, а безопасността на строежа е ангажимент на собственика на къщата. В посочената им
част депозираните обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания,
както и със заключението на строително-техническата експертиза. Съдът с основание се е
доверил на свидетелските показания и експертните изводи, поради което не е кредитирал
обясненията на подсъдимия като достоверни. Правилно съдът е приел тези обяснения като
защитна теза, тъй като същите изразяват позиция на подсъдимия по предмета на делото, а по
същество противоречат на останалите събрани по делото доказателства, на които съдът е дал
вяра.
Въз основа на задълбочения и подробен анализ на доказателствената
съвкупност решаващият съд е направил законосъобразни правни изводи.
Обосновано съдът е заключил, че с деянието си подсъдимият Ц.Л. Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 123,
ал. 3, предл. 2, вр. ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 14.09.2018 г. в с.
Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен, като допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на СМР /Наредбата/,
задължаващ го преди започване на работа и до завършването на строежа да
извърши оценка на риска, нарушение на чл. 16, т. 3 от същата наредба,
задължаващ го да предприеме съответните предпазни мерки за защита на
работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна
нестабилност на строителната конструкция и нарушение на чл. 27, т. 1 от
същата наредба, задължаващ го да следи за спазването на изискванията на
ЗБУТ от работещите, по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице - на Д. Н. К. и К.В.Т. и двамата от с. Жеравна, общ. Котел, обл.
Сливен, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност -
строител и бригадир на строителна бригада, представляващи източник на
повишена опасност, които той няма право да упражнява - престъпление по чл.
123, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК.
За престъплението причиняване на смърт при професионална
непредпазливост е характерно, че изпълнителното деяние е елемент от
упражняването на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност. От тази категория са занятията или дейностите, при
които незнанието или немарливото изпълнение на занятието или дейността,
създава опасност за живота на хора. Тъй като тези занятия или дейности са
източник на повишена опасност, те са правно регламентирани с правила,
които осигуряват безопасното им упражняване или поне свеждат до минимум
риска от увреждане на хората. За да е налице престъпление по чл. 123, ал. 1 от
19
НК от обективна страна е необхоД. изпълнителното деяние да нарушава
норма, с която се уреждат правилата за безопасност, което нарушение или
пряко въздейства върху пострадалия и по този начин причинява смъртта му
или пък въздейства върху условията за безопасно упражняване на занятието
или дейността, поради което отново е в пряка причинна връзка с
настъпването на смъртта. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено
с действие или бездействие, като елемент от упражняването на правно
регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена
опасност. Именно тогава - при нарушаване на правилата за безопасност, при
извършване на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена степен на обществена опасност, при
която е причинен вредоносен резултат, се ангажира и наказателната
отговорност на дееца по този текст. Нормата на чл. 123 от НК е бланкетна
като се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен или
поднормативен акт. Това са текстовете, които конкретизират дължимото
поведение на виновните лица и съдържанието на признаците на престъпния
състав. Правно регламентираното занятие или дейност, представляващо
източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко
изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен
характер. Ето защо субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК могат да
бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираната дейност, но и
лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването
на такава дейност, когато правилното й извършване е свързано с правилното
ръководство, организацията и контрола на същата. Друг характерен белег на
убийството при професионална непредпазливост е, че възможността да се
носи отговорност по чл. 123 от НК не зависи от наличието на правно
установена връзка между работник и работодател с наличието на надлежно
сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на служебна
дейност - при наличие на причинно-следствена връзка между
действието/бездействието на субекта на престъплението и настъпилия
противоправен резултат.
Разпоредбата на чл. 123 от НК предвижда наказателна отговорност за
причиняване на смърт другиму, поради незнание или немарливо изпълнение
на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност. Под „правно регламентирано занятие или
20
дейност“ се разбира такава, за упражняването на която се изискват специални
знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени
по съответен ред, за упражняването на които лицето има специално
разрешение. Субекти на престъплението по чл. 123 от НК могат да бъдат не
само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но
и лицата които имат нормативни задължения във връзка с организацията,
ръководството и контрола на тази дейност. Субекти могат да бъдат също и
лица, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа, ако
не е прекъсната причинно-следствената връзка - ППВС № 2 от 27.09.1979 г.
Безспорно е установено от обективна страна, че подсъдимият не притежава
квалификация в сферата на строителството, позволяваща му да извършва строителни
дейности от посочените категории - строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.
5, б. „а” и б. „г” от ЗУТ. Подсъдимият има основно образование. По данни от гласните
доказателствени средства той работи като майстор, но няма образователно-
квалификационна степен, нито организационна структура с квалифицирани служители, за да
ръководи строителен процес и да решава въпросите, възложени на строителя с нормативната
уредба.
Категорично е установено чрез свидетелските показания и заключението на
строително-техническата експертиза, че извършваните дейности по къщата на сем. К.и
представляват „реконструкция, преустройство и разширение”, което по смисъла на параграф
5 ДР на ЗУТ, т. 38 е „строеж” и е от „пета категория”, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” и б.
„г” от ЗУТ.
Строителството е правно регламентирана дейност, тъй като са заложени по
нормативен път основните правила за осъществяването й. Тя представлява източник на
повишена опасност, с оглед естеството й, с приложими множество нормативни актове,
съобразно вида на строителството, включително и такива, регламентиращи безопасни и
здравословни условия на труд, тъй като дори най-малкото незнание или немарливо
изпълнение на дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. За
упражняването на подобна дейност се изискват специални знания или опитност по силата на
нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които
лицето има съответно разрешение, обективирано в съответното удостоверение, съгласно
Закона за Камарата на строителите. В настоящия случай подсъдимият не отговаря на
изискванията за извършване на строителни дейности, съгласно посочения Закон за Камарата
на строителите, а същевременно не са били спазени и разпоредбите на чл.137 и сл. и чл. 157
и сл. от ЗУТ. Разпоредбата на чл.14, ал.2 от Закона за Камарата на строителите /в редакцията
към инкриминираната дата/ визира изключения от общите правила, като предвижда
възможност строежи на жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, на вилни сгради и
строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г" от ЗУТ да се изпълняват и от строители, които
не са вписани в регистъра. В настоящия случай строежът представлява такъв по чл.137, ал.
1, т. 5, букви „в“ и „г“ от ЗУТ, съгласно заключението на строително-техническата
експертиза. Но дори при строежи в случаите по чл.14, ал.2 от Закона за камарата на
строителите, съгласно чл.157, ал.2 от ЗУТ, т.е. когато се извършва от строител, който не е
вписан в регистъра, обектът е следвало да има технически ръководител. Последният по
правилата на чл.163а от ЗУТ се назначава на работа при строителя.
21
Съгласно обвинението, подсъдимият е допуснал инкриминираните нарушения, с
които е запълнена бланкетната диспозиция на чл.123 от НК, като е извършвал правно
регламентирана дейност в качеството на строител и бригадир.
Съгласно уредбата в ЗУТ, към която препраща § 1, т.2 от Наредба № 2 от 22.03,2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на СМР, а именно чл. 163, ал.1 от ЗУТ - строителят е физическо или юридическо лице,
включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие
с издадените строителни книжа. Чл.163, ал.2 от ЗУТ регламентира основните задължения на
строителя, между които изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората
на строителната площадка. Чл.163а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ задължава строителя да назначи по
трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо
ръководство на строежите, а технически правоспособни са лицата, получили дипломи от
акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или
"архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и
придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и
"Техника". В чл.163а, ал.4 от ЗУТ /в редакция към инкриминираната дата/ са определени
лицата, които могат да бъдат технически ръководител - строителен инженер, архитект или
строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на
отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите от пета категория - и отговорностите
по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1 от ЗУТ. Други технически правоспособни лица по ал. 2
могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и
монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-
квалификационна степен.
Само в случаите по чл,163а, ал.5 от ЗУТ, когато строежът се изпълнява от
възложителя, той е длъжен да осигури технически ръководител. В този случай техническият
ръководител носи отговорност за спазването на изискванията на чл.163, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.229, ал.1 и ал.3 от ЗУТ физически лица могат да извършват
проучвателни, проектантски, контролни, строителни и надзорни дейности, ако притежават
техническа правоспособност съобразно придобитата им специалност и образователно-
квалификационна степен. Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от
акредитирано виеше училище с квалификация "архитект", "строителен инженер",
"инженер", "урбанист" или "ландшафтен архитект".
Съгласно горната законодателна уредба, за да извършва дейност като строител,
подсъдимият е следвало има придобита специалност и образователно-квалификационна
степен по изброените специалности, с каквито той не е разполагал. Същият не е имал
назначени по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват
техническо ръководство на строежа, нито технически ръководител по реда на чл.163 а ал.1-4
от ЗУТ. В случая не е налице хипотезата на чл.163а, ал.5 от ЗУТ, тъй като строежът не е бил
осъществяван от възложителя - св. К. не е участвал в строителните дейности, нито е
ръководил същите, а е възложил всички СМР на подс. Ш., съгласно постигнатата
договореност помежду им. Вярно е, че липсва изискуемият се по ЗУТ писмен договор, но от
гласните доказателствени средства се установява по несъмнен начин възлагането на
подсъдимия да извърши строежа, да взема решения по всички въпроси, касаещи
строителството - както относно конструкцията, материалите, запазването и събарянето на
стени и пр., включително и избора на работници, които да участват в строителния процес,
22
независимо, че св. К. не е искал някои от тях да работят на строежа по лични съображения.
Свидетелят К. и съпругата му ясно заявяват липсата на знания и умения относно извършване
на строителни дейности, а същевременно подс. Ш. се ползвал с висока оценка, като строител
в региона. Самият подсъдим в обясненията си признава, че няма специално образование по
строителство, нито е карал курсове, а се е учил сам и е усвоявал умения от други майстори.
Доколкото в конкретния случай не са били съставени никакви писмени документи за
извършваните строително-ремонтни дейности, нито е изискана и изготвена необходимата
задължителна документация за извършваната реконструкция /проект със съответните части,
разрешение за строеж, откриване на строителна площадка, заповедна книга, актове и
протоколи по време на строителството и т.н./, съдът правилно е заключил, че липсата на
писмен договор между възложителя и строителя не опровергава данните от гласните
доказателствени средства, кое лице е било овластено да извършва всички дейности, които
ЗУТ и подзаконовите нормативни актове възлагат на строителя. Правилна е преценката, че
несъмнено всички тези дейности са били възложени на подс. Ш. и той се е ангажирал да ги
изпълнява и реално ги е извършвал, без да притежава необходимата квалификация за това.
С оглед приобщените доказателства в тяхната съвкупност съдът обосновано е приел
за категорично доказано, че макар да е нямал съответната образователно-квалификационна
степен по специалност, позволяваща му да работи като строител, нито организационна
форма, съгласно условията на закона, подсъдимият фактически е работил като строител по
смисъла на § 1, т.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и е имал задълженията
по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, задължаващ го преди започване на работа и до завършването
на строежа да извърши оценка на риска, както и по чл. 16, т. 3 от същата Наредба,
задължаващ го да предприеме съответните предпазни мерки за защита на работещите от
рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната
конструкция. Тези свои задължения подсъдимият е нарушил, тъй като нито е извършил
оценка на риска, нито е предприел съответните предпазни мерки относно процесната стена,
която е решил да запази като част от бъдещата конструкция на новостроящата се сграда.
Строителната конструкция, съгласно §1, т.2 от Наредба № 3 от 21.07.2004 г. за
основните положения за проектиране на строежите и конструкциите на строежите и за
въздействията върху тях, е съвкупност от взаимосвързани конструктивни елементи,
предназначена да носи натоварвания и да осигурява подходяща коравина на строежа. Видно
от заключението на строително-техническата експертиза, процесната стена, която
подсъдимият е решил да запази /според гласните доказателствени средства/ като част от
строителната конструкция, е била с дължина почти 10 метра, височина 2.30 метра и
собствено тегло близо 10 тона. Тя е била почти свободно стояща, нестабилна, с неустойчива
основа и неминуемо е щяла да падне, без допълнително укрепване, ако не на процесния ден,
то в бъдещ момент при последващите действия - монтаж на армировка на плоча, пояси и
греди, и особено при полагане на бетон на същите, което е свързано с големи вибрации. С
оглед събраните доказателства съдът правилно е приел за несъмнено допускането от
подсъдимия в качеството му на строител на инкриминираните две нарушения на Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР - по чл. 15, ал. 1 и по чл. 16, т. 3 от Наредбата.
Доказано е и третото нарушение, посочено в диспозитива на обвинителния акт, а
именно нарушение на чл. 27, т. 1 от същата Наредба, задължаващ подсъдимия да следи за
спазването на изискванията на ЗБУТ от работещите. Това задължение е включено в обхвата
на задълженията на „бригадира“, съгласно посочения текст от Наредбата.
В § 1, т. 8 от същата Наредба бригадирът е определен като работещ, на който е
23
възложено от строителя или от техническия ръководител да организира и ръководи
трудовия процес при извършване на отделни или комплекс от СМР от двама или повече
работещи, за което е специално инструктиран.
Несъмнено освен като строител по смисъла на закона, подсъдимият е изпълнявал и
функциите на бригадир, тъй като той е ръководил пряко трудовия процес при извършване на
конкретни действия от всеки от ангажираните работници. Свидетелите К. К. и Х.М.,
конкретно сочат разпореждания на подсъдимия към лицата, работещи за него - кой каква
дейност да извършва всеки ден и във всеки един момент - кой да маже, кой да кара камиона
и т.н. Безспорно между подсъдимия и работниците не е имало сключени трудови договори -
налице са многобройни писмени доказателства в папка 2 от следственото дело относно
производствата, развили се пред Инспекцията по труда и административните съдилища.
Този факт сам по себе си не изключва доказаните по несъмнен начин в настоящия
наказателен процес отношения, които са били установени между подсъдимия и лицата,
които са работили на строежа, на които той е възлагал конкретни задачи и е заплащал
впоследствие възнаграждения. Свидетелят Х.М.И. е категоричен, че 20 години е работил в
бригадата на подсъдимия все по същия начин и всичко, което е извършвал е било по
заповед на подсъдимия - „един пирон“ не можел да забие без негово разрешение.
Въпреки, че е разпореждал, кой какво да върши конкретно на строежа, подсъдимият
не е изпълнил задължението да следи за спазването на изискванията на ЗБУТ от работещите
- напротив, според дадените обяснения той не считал това за свое задължение, тъй като
според него всеки сам трябвало да се грижи за себе си и да носи отговорност за себе си.
Правилно съдът е приел за неоснователна защитната теза, че за безопасността на условията
на труд на строежа отговарял собственикът, а не подсъдимият. Собствениците на къщата не
са имали никакво участие в строителните дейности, те не са определяли, кой какво да върши
на строежа, нито са възлагали на други лица, освен на подсъдимия, ремонта на къщата.
Именно подсъдимият, в качеството на строител и бригадир, тъй като фактически е
съвместявал и реално е упражнявал тези две функции, е следвало да обезпечи - чрез
своевременна оценка на риска, съответно чрез предприемане на съответните предпазни
мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или
временна нестабилност на строителната конструкция, както и като следи за спазването на
изискванията на ЗБУТ от работещите, тяхната безопасност при извършване на строителните
дейности, които е приел да извърши на процесния строеж.
В т. 4 от Постановление № 2/1979 г., Пленум на ВС (изм. с Постановление № 7/1987
г.) са дадени указания, че щом като някой се е наел да извършва занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, без да има право
на това, при настъпил съставомерен резултат следва да носи отговорност по чл. 123, ал. 2,
респективно чл. 134, ал. 2 от НК. Съдебната практика е константна по въпроса за
разграничителния критерий между двата вида непредпазливост - по чл. 122 от НК и по чл.
123 от НК, а именно характера и естеството на извършената работа, а не дали деецът е имал
или не право да я извършва, поради което, щом някой се е наел да осъществи занятие или
друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, без
да има право за това, какъвто е настоящият случай, и настъпи съставомерен резултат, следва
да отговаря за престъпление по чл. 123, ал. 2 от НК /Постановление № 2 от 27.09.1979 г. на
Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987 г. на Пленума на ВС, Решение № 26
от 12.07.2012г. на ВКС по н. д. № 2956/2011 г., I н.о., Решение № 494 от 08.12.2009 г. на
ВКС по н. д. № 489/2008 г., I н. о..
Правилно съдът е приел за неоснователна защитната теза за липса на отговорност на
подсъдимия, тъй като между него и работниците нямало трудови отношения, а относно
24
възнагражденията подс.Ш. бил посредник между собствениците на къщата и работниците.
Този въпрос също е обсъждан и убедително разрешен от съдебната практика.
Възможността да се носи отговорност по чл. 123 НК не зависи от наличието на
правноустановена връзка между работодател и работник и наличието на надлежно сключен
валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на посочената служебна или
трудова дейност. /Решение № 506 от 24.01.2012г. на ВКС по н. д. № 2384/2011 г., III н. о.,
Решение № 87/29.07.2014 г. по н.д. № 105/2014 г., трето н.о./. Правилно съдът е заключил, че
от съществено значение за квалификацията на деянието е характерът на изпълняваната
дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я
осъществява, а не наименованието на заеманата длъжност./Решение № 97/2015 г. по н. д. №
129/2015 г., III н.о. на ВКС, Решение № 82 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 938/2017 г., I н.
о./.
Съдът е обсъдил и друг въпрос поставен от защитата - ако срутването на стената
беше настъпило в момент, в който подсъдимият не е бил на обекта, кой щеше да носи
наказателна отговорност. Правилно съдът е посочил, че отговорът на този въпрос също е
даден еднозначно от съдебната практика. Съгласно утвърденото становище на ВКС -
субекти на престъплението по чл. 123 от НК могат да бъдат и лица, които по време на
злополуката не са били на работа, поради напускане или поради отпуск, щом като тя е
настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността
на труда, при условие, че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и
настъпилия резултат. /Решение № 82 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 938/2017 г., I н. о./.
Съдът е обсъдил и дал отговор на заявеното от защитника на подсъдимия
възражение относно конкретните показания на свидетели, които целели да избегнат
евентуална отговорност за инцидента - свидетелите К. и Х.И.. Решаващият съд обосновано е
съобразил не само показанията на тези свидетели, но и всички останали приобщени
доказателствени материали, като правилно е приел, че несъмнено изпълнител на строежа е
бил подсъдимият в качеството на строител, а същевременно той е бил пряк ръководител на
строителните и организационни дейности. В този смисъл съдът обосновано е приел за
доказана обвинителната теза за допуснати от подсъдимия като строител и бригадир
инкриминирани нарушения на правилата за безопасността на труда. Именно в причинна
връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения са настъпили общественоопасните
последици, съгласно посочената в заключенията на съдебно-медицинските експертизи
причина за смъртта на двамата пострадали. Предвид изложеното решаващият съд
законосъобразно и обосновано е приел за неоснователно искането на защитата за
оправдаване на подсъдимия, тъй като от обективна страна е доказано безспорно, че
извършваната от подсъдимия дейност като строител и бригадир в нарушение на посочените
разпоредби на Наредба №2/2004 г., е довела до съставомерния по чл.123, ал.З, предл.2, вр.
ал.2 от НК резултат - смъртта на повече от едно лице.
Правилно съдът е посочил, че отговорността на подсъдимия би могла да отпадне,
само когато деецът е действал съгласно предписаното в закона и въпреки това,
общественоопасните последици са настъпили. Наказателната отговорност е лична и не може
да бъде зависима с оглед съпричастността или не и на други лица към престъпното деяние.
/Решение № 125 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 7/2010 г., III н. о./. По повод заявената
теза за евентуална съпричастност на трети лица, съдът правилно е отбелязал, че
правораздава в рамките на очертаното с обвинителния акт фактическо и правно обвинение,
повдигнато от прокуратурата срещу определено лице. В конкретния случай, предвид
гореизложените съображения, съдът правилно е намерил обвинението за доказано по
безспорен начин. С обвинителния акт са въведени твърдения за настъпване на
25
съставомерния резултат поради нарушенията на правилата за безопасност от страна на
подсъдимия, както поради незнание, така и поради немарливо отношение към задълженията,
произтичащи от относимите към извършваната дейност законови и подзаконови нормативни
актове относно безопасността на труда при извършване на СМР. Съдът законосъобразно и
обосновано е приел, че деянието е извършено поради незнание, тъй като подсъдимият няма
необхоД.то образование и знание за нормативната уредба относно дейността като строител
и бригадир, не притежава необходимите знания, опит и квалификация, респ. не е оценил,
какви рискове и опасности крие предприетият подход към ремонтните дейности със
запазването на процесната стена. Правилно съдът не е споделил позицията на подсъдимия,
че двамата пострадали са съборили „зъб”-а, който е държал въпросната стена, която
подсъдимият е решил да запази като част от бъдещата сграда, и поради това пострадалите
били отговорни за нейното укрепване, респ. е следвало да предупредят останалите членове
на бригадата. Вещото лице по строително-техническата експертиза е категорично, че
процесната стена е била нестабилна, с неустойчива основа, подложена на различни видове
въздействие и е можела да падне във всеки един момент, особено с оглед предстоящите
дейности - монтаж на армировка, пояси и греди, полагане на бетон. Тя е щяла да бъде
изложена на вибрации, които не би могла да понесе и струтването й е било неизбежно.
Експертът е анализирал характеристиките на стената - дължина, височина, собствено тегло,
факта, че е била оставена почти свободно стояща, с неустойчива основа, и е заключил, че от
техническа гледна точка категорично неправилно е било решението за запазване на стената,
без допълнително надлежно укрепване. При това експертно становище, позоваването от
подсъдимия на действия на пострадалите и изискването на самостоятелни действия от тяхна
страна за укрепване на стената, без негово разпореждане, правилно е ценено от съда като
защитна позиция. В тази насока са показанията на св. Х.М.И., който е категоричен, че за
всяко едно действие на строежа е било необхоД. разпореждане на подсъдимия, дори и за
дейността на майсторите. Предвид тези и останалите ценени гласни доказателства, съдът с
основание е приел обясненията на подсъдимия за извършени действия от пострадалите без
негово знание за недостоверни. Същевременно подсъдимият не е изпълнил задължението по
чл.27, т.1 от Наредбата да следи за спазването на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд от работещите на обекта.
По гореизложените съображения апелативната инстанция намира за неоснователни
направените от защитата възражения, че подсъдимият не е имал качеството нито на
строител, нито на бригадир, още по малко да съвместява сам тези две функции, поради което
същият не е осъществил нито от гледна точка на годен субект, нито от обективна страна
състава на престъплението, за което е обвинен.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел обвинението за доказано от обективна
страна, като е възприел правилна правна квалификация по чл. 123, ал.3, предл.2, вр. ал.2, вр.
ал.1 от НК, тъй като е причинена смъртта на повече от едно лице в резултат на нарушенията
на правилата за безопасност на труда, посочени в обвинителния акт, допуснати от
подсъдимия, спадащи към правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, под форма на
престъпната небрежност. Подсъдимият не е целял настъпването на престъпния резултат, не
е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
както и да ги предотврати. От показанията на разпитаните свидели и според писмената
характеристична справка, подсъдимият от много години се занимава със строителство, макар
да няма образование в тази сфера или необходимата квалификация. Предвид
дългогодишната си практика и опит, като строител, същият е следвало да предвиди, че
26
процесната стена - изложена на различни видове природно и човешко въздействие и
неустойчива поради естеството и размерите си, е трябвало да бъде укрепена и да бъдат взети
мерки за осигуряване на безопасността на труда. Можел е да предвиди, че без допълнително
укрепване на стената биха могли да настъпят неблагоприятни последици за работниците.
Този извод следва от заключението на строително-техническата експертиза. И трите
нарушения, допуснати от подсъдимия са били предотвратими - можел е да извърши оценка
на риска преди започване на строежа, да предприеме предпазни мерки за защита на
работещите от рискове, произтичащи от недостатъчната стабилност на запазената стена като
част от строителната конструкция, както и да следи за спазването на ЗБУТ от самите
работещи. При предприемане на нормативно предписаните действия общественоопасните
последици е можело да бъдат предотвратени. Предвид изложеното решаващият съд
обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият от обективна и субективна страна е
извършил деяние, представляващо престъпление по чл. 123, ал.3, предл.2, вр. ал.2 предл.2,
вр. ал.1 от НК и го признал за виновен.
Като причини и условия за извършеното деяние съдът правилно е отчел
несъответното поведение на подсъдимия със задълженията в дейността на строител и
бригадир по осигуряване безопасността на труда, извършване на дейност, за която не е
надлежно квалифициран, неправилното разбиране, че на строежа всеки работник носи
отговорност само за себе си.
Неоснователна е претенцията на защитата за преквалифициране на деянието по по -
благоприятния текст на чл.123, ал.4 от НК предвид данните, че подсъдимият макар и сам
пострадал от срутването на стената, след като на него пръв му е оказана помощ, той заедно с
друго лице са положили максимални усилия да окажат помощ на другите двама пострадали,
като са ги изровили. Бизспорно е установено по делото, че тази помощ е била закъсняла, тъй
като единият от пострадалите е бил вече починал, а вторият е починал при изравянето му.
Дали деецът е направил всичко зависещо от него, се преценява конкретно с оглед
възможностите му, обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам
или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима,
т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е
насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на
пострадалия. Съществено е да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
тези пострадали, които са живи. В този смисъл неоснователна се явява претенцията за
преквалифициране на деянието по чл.123, ал.4 от НК, тъй като оказаната помощ от страна
на подсъдимия вече не е била необходима, тъй като пострадалите са починали
непосредствено след затрупването им. Тези действия на подсъдимия несъмнено следва да се
отчетат при индивидуализацията на наказанието като допълнително смекчаващо
обстоятелство.
Съдът извърши проверка на присъдата и досежно алтернативно направеното
оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление, съдът правилно е съобразил, предвиденото за
съответното престъпление наказание, императивните критерии на чл.54 от НК
и целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Отчел е степента на
обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия, взел е
предвид подбудите, мотивирали го да извърши конкретното престъпление,
27
преценил е всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността му и е спазил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК, относно постигането целите на наказанието.
За престъпление по чл.123, ал. 3, предл.2, вр. ал.2, вр.ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години. Допълнителната разпоредба на
чл.160 от НК регламентира възможността за престъпление по чл.123 от НК да се постанови
„лишаване от права“ по чл. 37, ал.1, т. 6 или т.7 от НК.
При определяне конкретния размер на наказанието лишаване от
свобода, съдът правилно е съобразил принципно високата степен на
обществената опасност на деянието и конкретната индивидуална тежест на
извършеното престъпление, характеризираща се с множеството нарушения на
разпоредби на Наредба №2/22.03.2004г., предписващи осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително
монтажни работи.
В дейността по индивидуализация на наказанието съдът правилно е изследвал
обстоятелствата по чл.54 от НК, а именно степента на обществена опасност на деянието и
дееца, причините й условията за извършване на престъплението и всички други смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Правилна е преценката, че деянието се отличава с изключително висока степен на
обществена опасност, обусловена от вида и броя на конкретно допуснатите с бездействието
на подсъдимия нарушения, настъпилия тежък резултат от престъплението - смъртта на две
лица, определящ и квалификацията на деянието. Високата степен на обществена опасност се
определя и от обстоятелството, че подсъдимият от години се занимава с процесната дейност,
без необходимата квалификация, като това продължава до началото на м. октомври 2021г.,
когато е сключил трудов договор с Рубин 2015 ЕООД Сливен и е започнал работа на
автомивка Сливен, видно от представения пред апелативния съд трудов договор. Този факт
обуславя една значително по-висока степен на обществена опасност на деянието на
подсъдимия, тъй като същият продължително време и системно е извършвал действия,
принадлежащи към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, която не е квалифициран да упражнява, както правилно е заключил и решаващия
съд. В резултат на престъплението са лишени от живот двама мъже, които са полагали
тежък физически труд, независимо от възрастта и здравословните си проблеми. Като
допълнителен аргумент за високата степен на обществена опасност на деянието съдът
правилно е ценил и обстоятелството, че подсъдимият е известен в обществото с
многогодишен опит и практика.
От друга страна, съдът правилно е приел, че личността му е с ниска степен на
обществена опасност обуславяща се от наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Решаващият съд законосъобразно и обосновано е ценил като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало /реабилитиран е за
предходно осъждане/, оказаното съдействие при провеждане на производството в
досъдебната и съдебната му фаза, добрите характеристични данни. Настоящата инстанция
намира, че като смекчаващи обстоятелства следва да се ценят и трудовата ангажираност на
дееца, семейното му положение, и най вече обстоятелството, че макар и сам пострадал от
срутването на стената, е положил максимални усилия заедно с другите работници на обекта
28
да изровят затрупаните пострадали.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се съобразят броя на
нарушените разпоредби - три на брой, както и трайното упражняване на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той е
нямал право да упражнява.
Предвид изложеното решаващият съд правилно е заключил, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства не обуславят възможността за
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК. В конкретния случай не
са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер
смекчаващи обстоятелства, като не е налице и втората предпоставка на тази
разпоредба, тъй като и най - лекото, предвидено в закона наказание не се
оказва несъразмерно тежко за подсъдимия, както правилно е заключил и
решаващият съд.
Продължителността на производството в рамките общо на три години, макар и не
по вина на подсъдимия, не се явява изключително по естеството си обстоятелство, тъй като
времето, в което делото е било разследвано, изцяло е било подчинено на обективно,
всестранно и пълно разкриване на обективната истина. Сложността на казуса, обективната
необхоД.ст от време за изготвянето на назначените експертизи, прекратяването на
производството в досъдебната му фаза и времето за съдебна проверка на постановлението
на РП - Котел /първоначално делото е водено за деяние по чл.122 от НК/ с последващата
отмяна, са все обстоятелства, които обосновават относителна разумност на срока, в който е
приключило разследването. По делото не се констатира същото да е било спирано или да е
имало периоди, в които да не са извършвани следствени действия. Тази непрекъснатост на
процеса и обективната необхоД.ст от провеждане на всички следствени действия, макар и
протекли в период около 2 години, не съставляват изключително обстоятелство, което да
обоснове приложението на чл. 55 от НК, както правилно е посочил решаващият съд.
Наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не формират извод за
несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт би било
проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би
било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.
При така установените индивидуализиращи обстоятелства съдът
правилно е приел, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се
реализира при при условията на чл.54 от НК, при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, още повече, че са налице и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното решаващият съд правилно е приел, че съобразно
целите на генералната и специалната превенция, наказание в законовия
минимум от 3 години „лишаване от свобода“ може да изпълни целите на
29
закона. Същото е отмерено с оглед на всички индивидуализиращи
наказателната отговорност обстоятелства, адекватно на извършеното деяние и
обществената опасност на личността на подсъдимия, поради което се явява
справедливо и съответстващо на моралната укоримост на престъплението. То
е съобразено с целите визирани в чл.36 от НК, подходящо да повлияе на
подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави, да му въздейства предупредително и да го възпре да върши
други престъпления. Така определено наказанието е необхоД. и достатъчно за
постигане и на генералната превенция с оказване на възпитателен и
предупредителен ефект върху другите членове на обществото, като по този
начин ще окаже възпиращо въздействие върху останалите членове на
обществото, на които не следва да се внушава безнаказаност за посегателства
срещу телесната неприкосновеност на личността и същевременно ще
допринесе най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, да
осъзнае противоправната същност и моралната укоримост на извършеното от
него.
Относно начина на изпълнение на наложеното наказание съдът обосновано и
законосъобразно е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за
общо предупредителния ефект спрямо обществото, за да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл. 36 от НК се налага ефективното му изтърпяване. Този извод се
обуславя и с оглед настъпилия тежък обществено опасен резултат. Макар да няма законови
пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, съдът обосновано е приел за необхоД.
изолирането на подсъдимия от обществото чрез ефективно изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода” - за да се поправи и превъзпита към спазване на законите,
да се въздейства предупредително върху него и най-вече да му се отнеме реално
възможността да извърши друго престъпление.
При определянето размера на наказанието и начина на неговото
изтърпяване, съдът следва да съблюдава принципите на целесъобразност,
справедливост и хуманност, които са в основата на наказателната репресия и
преследваните с нея цели. В конкретния случай е необхоД. да бъде упражнена
по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като по този начин, наред с
поправянето на последния, ефективно ще бъде въздействано възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото. При решаването
на въпроса дали е целесъобразно приложението на чл.66, ал.1 от НК
индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат анализирани в
светлината на диалектическата им връзка, какъвто е и замисълът на
законодателя, личната е средство за осъществяване на общата. При това съдът
30
е длъжен преди всичко да прецени дали поправянето и превъзпитанието на
дееца може да бъде постигнато с отлагане изтърпяването на наложеното
наказание. Но това съвсем не го освобождава от задължението да съпостави
този си извод с нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на
наказанието и необхоД. условие за отмерване на справедлива санкция.
Наказанието е справедливо, когато съответства както на тежестта и моралната
укоримост на извършеното престъпление, така и на личната на дееца. И това е
възможно само при постигане на необходимия баланс, целящ поправителното
и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и обществените очаквания
за упражнената държавна принуда спрямо извършителите на подобен род
посегателства. Този процес изисква внимателна оценка на конкретната
обществена опасност на деянието и отражението му в обществото. В
конкретния случай въззивната инстанция намира, че с прилагането на
института на условното осъждане при деяние с висока степен на обществена
опасност, предвид наличните три нарушения на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР и настъпилия тежък
вредоносен резултат - смъртта на две лица, въпреки добрите характеристични
данни и трудовата ангажираност на дееца, не може да се въздейства
предупредително и възпиращо не само спрямо извършителя, но и върху
другите членове на обществото.
Ето защо, с оглед постигане целите на чл.36 от НК, подс. Ш. следва да
изтърпи наказанието ефективно, независимо, че липсват формални пречки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК. Вярно е, че в конкретния случай
подсъдимият е показал наченки на започнал процес на превъзпитание, но
същият ще следва да продължи този процес изолиран от обществото, за да
може действително това наказание да изиграе своя възпиращ и
превъзпитателен ефект върху него. От друга страна, чрез индивидуалната
превенция ще се постигне и генералната превенция.
Съдът правилно е съобразил принципната невъзможност да наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т. 6 или т.7 от НК, съгласно допълнителната
разпоредба на чл.160 от НК, тъй като никой не може да бъде лишен от права, които не
притежава.
Правилно и законосъобразно съдът е постановил наказанието три години „лишаване
от свобода”, на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи при
първоначален общ режим.
Законосъобразен е съдебният акт и по отношение на направените по
31
делото разноски, които предвид осъдителния характер на присъдата, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, са възложени в тежест на подсъдимия.
Последният правилно е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Сливен
сумата от 883.04 лв. - разноски във фазата на досъдебното производство и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд
сумата от 65 лв. - разноски пред първата инстанция. Съдът правилно е осъдил
подсъдимия да заплати на всеки от частните обвинители по 500 лв. за
направените в съдебната фаза пред първата инстанция разноски за повереник,
както и общо на тримата частни обвинители сумата от 200 лв.,
представляващи направени разноски за повереник за досъдебното
производство.
Предвид направените от частните обвинители разноски пред
въззивната инстанция подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на
същите по 500 /петстотин / лева съгласно представените пълномощни.
При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По гореизложените съображения присъдата на Сливенския окръжен
съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и
справедлива.
Водим от горното и на основание чл. 338, вр. чл.334, т.6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7 от 03.06.2021 год. постановена по
НОХД № 565/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц.Л. Ш. да заплати на П. К. К., К. Д. К. и И.Д. Д.ва по 500
/петстотин/ лева за всеки от тях, направени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
32
1._______________________
2._______________________
33