№ 384
гр. Сливен, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100848 по описа за 2024 година
Предмет на производството са предявени два иска с пр. осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл. 143 от ЗЗП , вр. чл. 21 от ЗПК, осъдителни искове с пр. осн. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2020 г. между ищцата и ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 2312744, по силата на
който е усвоена сума в размер на 1500 лв. за срок от 12 месеца. В чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и
одобряване на кредита в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след
предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 били определени и вида на обезпеченията,
които кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 била предвидена санкция за
потребителя при непредоставяне на обезпечение. В чл. 4, ал. 3 било предвидено, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване бил 14 дни, а ако
заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не пораждал действие между
страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на
неговото сключване, на кредитополучателя се предоставял Договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД носещ същия идентификационен номер като номера на
договора за заем, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство, от
кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на
1828,08 лв. Съгласно раздел IV „Възнаграждение“ от договора за предоставяне на
поръчителство, било предвидено „Кредисимо“ АД да приема вместо поръчителя изпълнение
на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички
1
вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин
сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„Кредисимо“ АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с
внесената сума се погасявали с приоритет задълженията към поръчителя.
С Решение № 332 от 25.04.2023, постановено по гр. дело № 3739 по описа на
Районен съд – Сливен, е прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и
Договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че от издадената от кредитора справка
по договор за заем № 2312744 от 24.11.2020 г. е видно, че за ползването на кредита за
период от 30 дни (от 24.11.2020 г. до 23.12.2020 г.), ищцата е заплатила по двата договора
сума в общ размер на 1633.26 лв., както и че същата е послужила за заплащането на 1500 лв.
– главница и 24,28 лв. договорна лихва на „Кредисимо“ ЕАД и 108,98 лв. – възнаграждение
за поръчителство на „Ай Тръст“ ЕООД.
По отношение на предявения осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД се сочи, че
съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По отношение на предявения осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД се сочи, че
съгласно чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение с което:
Да осъди на основание чл. 23 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 146 от ЗЗП, във връзка с чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД да
заплати на Е. Г. Д. сума в размер на 24,28 лв., представляваща недължимо платени суми във
връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба, до датата на окончателното й заплащане.
Да осъди на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, да заплати на Е. Г. Д. сума в размер на 108,98 лв.,
представляваща разликата до пълния размер на недължимо платените суми във връзка с
договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се признава изцяло по основание
и размер предявения иск и се моли съда да постанови решение на основание чл. 237 от ГПК,
предвид направеното признание на иска. Моли се да бъде приложена разпоредбата на чл. 78
ал.2 от ГПК и да не се присъждат на насрещната страна разноски за производството, тъй
като ответното дружество признава иска и с поведението си не е дало повод за завеждане на
делото. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че нормата на чл. 78 ал.2 от ГПК не
намира приложение, се моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски. В
2
случай, че съдът все пак приеме, че ответното дружество дължи адвокатски хонорар по реда
на чл. 38 от ЗА, се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв.
възнаграждение.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се признават изцяло предявените
искове, като се счита, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане
на делото. Признава се факта, че ищецът е платил сумата от 108,98 лв., която е разпредЕ. за
погасяване на възнаграждение за поръчител по процесния договор. Моли се да бъде
постановено решение на основание чл. 237 от ГПК, предвид направеното признание на иска.
Моли се да бъде приложена разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК и да не се присъждат на
насрещната страна разноски за производството, тъй като ответното дружество признава иска
и с поведението си не е дало повод за завеждане на делото. В случай, че съдът приеме, че не
са налице предпоставките на чл. 78 ал.2 от ГПК, се прави възражение за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на ищеца адв. възнаграждение.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния й представител, в която не възразява да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба, няма възражения по доклада.
Представя списък на разноските. По същество моли съда да уважи изцяло предявените
искове като основателни и доказани, по изложените в исковата молба аргументи и да
постанови решение при признаване. Претендира направените разноски по делото, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В с.з. ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирана е молба от юриск. Е. В., в качеството й на процесуален
представител, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност няма възможност
да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа депозирания отговор. Признава
изцяло по основание и размер предявените искове. Няма възражения по проекто-доклада.
Няма искания за други доказателства. По същество моли съда да постанови решение на
основание чл. 237 от ГПК предвид направеното от ответното дружество признание на иска.
Моли съда да приложи нормата на чл.78 ал.2 от ГПК и да не присъжда на насрещната
страна разноски за производството, тъй като ответникът признава иска и с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото.
В с.з. ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител. Постъпила е молба от юриск. В.М.-С., в качеството й на процесуален
представител, в която моли делото да се гледа в нейно отсъствие, тъй като поради служебна
ангажираност няма възможност да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа
депозирания отговор, с който е направено пълно признание на предявения иск по основание
и размер. Няма възражения по проекто-доклада. Няма искания за нови доказателства. По
същество моли съда да постанови решение на основание чл. 237 от ГПК предвид
направеното от ответното дружество признание. Моли съда да приложи нормата на чл.78
ал.2 от ГПК и да не присъжда на насрещната страна разноски за производството, тъй като
3
ответникът признава иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 24.11.2020 г. между ищцата и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2312744, по силата на който е усвоена сума в
размер на 1500 лв. за срок от 12 месеца. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на
кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В
чл. 4, ал. 1 били определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да
представи, а в ал. 2 на чл. 4 била предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на
обезпечение. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване бил 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до
посочения срок, договорът не пораждал действие между страните.
Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото
сключване, на кредитополучателя се предоставял Договор за предоставяне на поръчителство
с „Ай Тръст“ ЕООД носещ същия идентификационен номер като номера на договора за
заем, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство, от
кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на
1828,08 лв.
Не се оспорва от страните , „е ищцата е заплатила общо сума в размер на 1633.26
лева, от които главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 24.28 лева и
възнаграждение за поръчителство в размер на 108.98 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Видно от постъпилите отговори на исковата молба от ответните дружества, същите
признават предявените искове.
С молба от 26.04.2024 г. ищцата, чрез процесуален представител, моли съдът да
постанови решение по признание на исковете.
Предвид изложеното и признаването на иска от страна на ответника, съдът следва да
признае за установено по отношение на И.П.С., че Ж.Г.П. е собственик на имота и да осъди
ответника да му предаде владението.
Ответното дружество Кредисимо ЕАД следва да заплати на ищцата на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК направените разноски в производството в размер на 50,00 лв. д.такса .
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е
оказал безплатно адвокатска помощ.
В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения възлиза на 400 лв.
Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
пълномощникът на ищцата не се е явил в с.з. и ответното дружество признава иска..
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2
ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната
по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата
от 200 лева с ДДС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, Ай Тръст ЕООД следва да
заплати на ищцата д.т. в размер на 50 лева и да заплати на адв. П. П. адв. възнаграждение в
размер на 200 лева
Решението се основава на признание на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“ ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д. с ЕГН ********** от *****. сумата 24.28 лева ,
представляваща недължимо платениа сума по договор за потребителски кредит № 2312744,
ведно със законната лихва, считано от 12.02.2024 г. до окончателното й изплащане и
разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“ ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д. с ЕГН ********** от *****. сумата 108.98 лева ,
представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство №
2312744, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2024 г. до окончателното й изплащане
и разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ на
5
адвокат П. С. П. САК по следната банкова сметка **** при
РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД, сумата 200 лева адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146 А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. САК сумата 200 лева адв. възнаграждение по следната банкова сметка ****
при РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6