Р Е Ш Е Н И Е
№
260759 10.03.2021г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7058 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против А. Ш. А. се твърди, че за периода от *** до ***г. ответникът
има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 989.73 лв. и мораторна
лихва към главницата, за периода от *** до *** в размер на 142.81 лв., за
обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № *. Твърди, че за потребените за
посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно
посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период,
за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали
от публично известни общи условия. Ответникът имал качеството на потребител
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил собственик на водоснабдения
недвижим имот – къща. Отчетът бил извършван при условията на липсващо
измервателно устройство, тъй като задължение на всеки абонат било монтирането
на такова устройство. Изложени са съображения за проведено заповедно
производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № *** по описа на
ПРС за ***г. заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се
и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
сочи, че през процесния период нито един месец никой от дружеството не е идвал
да отчита водата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е
издадена заповед за изпълнение № *** от ***, с която е разпоредено А. Ш. А. да
заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 989.73 лв. – главница, представляваща неплатени
задължения за питейна и отведена канална вода за периода от *** – *** за обект, находящ се в гр.П., ул. „***“
№ *; 142.81 лв. – обезщетение за забава за периода *** – ***, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното
погасяване, както и разноските по делото от 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
По делото е приложена справка за неплатени задължения на А. Ш. А., аб. №
***, адрес ***, за периода ** – ***, в размер на 989.73 лв. главница и 142.81
лв. лихва. Представена е и справка за водомер - № ***, на посочения абонат.
Представен е опис на фактури, за периода *** – ***.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор гр.Пловдив, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от
09.06.2006г. Представени са и копия от карнети за част от процесния период.
Постъпило е писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, с
което е представена декларация по реда на чл.14 ЗМДТ от *** за имот, находящ се
в гр.П., ул. „***“ № *.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.М., който
изяснява, че обектът в гр.П., ул. „***“ № * го е отчитал от месец *** до
момента. Имотът бил двуетажна къща, отчитането било по тарифа, като по карнет е
отразено, че водомерът е повреден. Имотът бил водоснабден. Потребителят не бил
уведомявал инкасатора, че ще отсъства, заварвал го бил на място и имало положен
подпис от представител на собственика на имота. Количеството било определяно по
тарифа – 10 куб.м. всеки месец, като за двама души. По информация от съседи в
имота имало четири души. Ако са 4 души, начисляването пак би било 10 куб.
Инкасаторът не бил уведомяван те да са си монтирали нов водомер.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Не е спорно между страните
по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на
Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение № *** от
*** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда
едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са
процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите
и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на
гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. По делото
няма спор, че отношенията по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия, като няма възражения ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия.
Не се оспорва ответникът да има качеството на потребител по отношение на
предоставените от ищцовото дружество услуги, това се установява и от
постъпилата по реда на чл.192 ГПК декларация по чл.14 ЗМДТ от *** за имот,
находящ се в гр.П., ул. „***“ № *, видно от Таблица * по която, ответникът
фигурира.
Не се спори, че отчетът е извършван при
условията на липсващо измервателно устройство, поради което и възраженията по
писмения отговор, че никой не е идвал да отчита имота, са ирелевантни. В
отговора си ответникът изрично посочва, че водомерите са били взети и до
момента нямат водомери. Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба №4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и
подписа на потребителя или негов представител. Според чл.39 (5) по изключение
се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена
и пречистена вода да се заплаща, както следва - по 6 куб. м при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия. По делото
са представени копия от карнети като от същите е видно, че не са вписвани
показания на уреда, а само начислените количества вода в графата „разлика” – 10
куб.м. Доколкото не се оспорва, че в имота липсва измервателно устройство,
съдът намира, че начисленията са извършвани в съответствие с нормативната база.
В тази насока съдът взе предвид и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на св.М., които се възприемат като обективно дадени, според които
начисленията са извършвани като за двама души, а по данни на съседи имотът се
обитава от четирима човека.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за главница за доказан
по основание и размер, който иск следва да бъде изцяло уважен. По делото се
установи наличието на главен паричен дълг, като с оглед разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава, считано от изтичането на 30
дни от датата на издаване на всяка от описаните фактури, отнасяща се за
съответния фактуриран период.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. С оглед
разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение, съдът намира, че на страната следва да се присъдят направените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в исковото
производство от 75 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ш. А.,
ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
със *** С. Л. Н. сумата от 989.73 лв. /деветстотин осемдесет и девет лева и 73
ст./- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от *** г. до *** г., за обект, находящ се в
гр. П., ул. „***“ № * по партида с абонатен номер ***; 142.81 лв. /сто
четиридесет и два лева и 81 ст./ - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от *** г. до *** г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- *** г. до окончателното й погасяване за които суми е
издадена заповед № 10425 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
*** по ч.гр.д. № ***по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА А. Ш. А., ЕГН ********** *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със *** С. Л. Н.
направените по заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, както и направените в настоящото производство разноски
в общ размер от 125 лв. /сто двадесет и
пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.