№ 1391
гр. Велико Търново, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100981 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Ю. О. срещу Л. Л. О., с
която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че двамата са във
фактическа раздяла от края на м. ноември 2023 г., когато ответникът неочаквано и
без предупреждение е напуснал семейното им жилище. Заявява, че и към момента
няма никакъв контакт със съпруга си и не знае къде е неговото местонахождение.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и че
не може да се възстанови нормалното му съществуване.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата и нейният процесуален представител поддържат
молбата и молят за допускане на искания развод.
Ответникът, редовно призован, не се явява не заема становище по молбата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът
им е сключен на 27.9.2020 г. в гр. Велико Търново.
От показанията на св. Полина В. – дъщеря на ищцата, става ясно, че на
29.11.2023 г. без всякакво предупреждение ответникът е напуснал семейното
жилище и от този момент насетне тя и ищцата нямат никаква информация за
неговото местонахождение. Свидетелката заявява, че и преди това се е случвало
ответникът да отсъства за по седмица-две от семейното жилище, без през това
време да потърси ищцата, като твърди, че майка й многократно е правила опити да
1
запази връзката им, но ответникът не е отговарял на тези опити.
В показанията си св. Екатерина Монева заявява, че година преди ответникът
да напусне семейното жилище ищцата й е споделила, че отношенията им не вървят
добре. Потвърждава казаното от св. В., че и преди окончателното напускане на
семейното жилище ответникът е изчезвал от същото за по няколко дни, без да
държи връзка с ищцата.
Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че
предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, е доказан по основание. От показанията на свидетелите може да се направи
несъмнен извод, че в отношенията между съпрузите липсва взаимна привързаност,
че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде
заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Извод за това състояние е
най-вече установената трайна фактическа раздяла, продължила близо една година,
с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Именно
настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната
връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и
настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на
брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. По направеното искане за
прекратяване на брака по вина на съпруга, съдът съобразява показанията на
разпитаните свидетели, от които се установява противобрачното поведение на
ответника, изразяващо се във внезапното напускане на семейното жилище и
прекъсването на всякакви контакти с ищцата. Тук следва да се отбележи, че
ответникът не ангажира каквито и да било доказателства, с които да обори
ангажираните от ищцата такива, като същият дори не намери за необходимо да
отговори на посочените брачни провинения. Горното налага извода, че вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е именно на ответника.
Предвид посоченото в исковата молба, след прекратяването на брака
съпругата следва да запази брачното си фамилно име – О..
Страните не си дължат издръжка, предвид липсата на искания в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК и с оглед искането на ищцата,
разноските по брачното дело следва да бъдат възложени на виновния съпруг. Ето
защо ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
окончателната държавна такса за развода, която съдът определя в размер на 50.00
лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
1 225.00 лева, представляваща направените разноски за първоначална държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на
27.9.2020 г. в гр. Велико Търново между Л. Л. О., ЕГН ********** и М. Ю. В. /след
2
брака О./, ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга Л. Л. О., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака съпругата М. Ю. О. ще
запази брачното си фамилно име – О..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Л. Л. О., ЕГН ********** да заплати на М. Ю. О., ЕГН **********
сумата от 1 225.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Л. Л. О., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
размер от 50.00 /петдесет/ лева за допускане на развода, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3