Решение по дело №3263/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 396
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20214520103263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Русе, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520103263 по описа за 2021 година
Ищецът “ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица”, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
твърди, че на 29.08.2016г. между „БТК” ЕАД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 14062675002 за ползване на
интернет услуга при условия на тарифен план VIVACOM FiberNet 30 с месечна абонаментна
такса 17.80 лева с включен ДДС. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до
29.08.2018г. За ползваните от ответника услуги по договора са му били издадени фактури за
потребените от него електронни съобщителни услуги, които той не е заплатил. По тази
причина и на основание т.43 от Общите условия на Мобилния оператор за
далекосъобщителни услуги, ищецът е ограничил предоставянето на услугите и едностранно
е прекратил договора с потребителя. Датата на деактивация на процесния абонамент е
23.10.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът е в неизпълнение на договора си,
заведен под клиентски номер 14062675002, като същият не е спазил крайния срок за
ползване на абонаментите VIVACOM FiberNet 30 – съответно до дата 29.08.2018г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно уговореното в чл.2 от договора, а именно, че
ако последния бъде прекратен преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
1
месечни абонаметни за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. След
прекратяване на индивидуалния договор на ответника, БТК ЕАД са издали по клиентски
номер 14062675002 на дата 09.11.2017г. крайна фактура № **********, в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 126.00 лева, от които се претендира само част от сумата до размер на 44.49 лева –
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси за всяка абонаментна услуга
от сключения договор. Тази неустойка не е била заплатена от абоната на БТК ЕАД. С
договор за цесия от 16.10.2018г. сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, първия
прехвърлил на втория вземането си срещу ответника по договор за предоставяне на
мобилни услуги с клиентски № 14062675002 от 29.08.2016г. и издадената въз основа на него
фактура. С пълномощно „БТК” ЕАД упълномощило „С.Г. Груп” ООД от негово име да
уведомява длъжниците за извършената цесия. С договор за цесия от 01.10.2019г. сключен
между „С.Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД, първия прехвърлил на втория вземането си срещу
ответника по договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № 14062675002 от
29.08.2016г. и издадената въз основа на него фактура. Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп” ООД, с
което дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Същото е връчено на
ответника заедно с връчването на исковата молба и приложенията към нея – на 23.06.2021г.,
поради което същият следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии и същите са
породили действие спрямо него. Ищцовото дружество за дължимите суми по договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски № 14062675002 от 29.08.2016г. и издадената
въз основа на него фактура, подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1158/2021г. по описа на
РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по
настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на С.Й., че му дължи сумата от 44.49 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски № 14062675002 от 29.08.2016г. и издадената въз основа на него фактура
№ **********/09.11.2017г., представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси
на всяка абонаментна услуга от сключения договор, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
29.01.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1158/2021г. по описа на РРС. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
2
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът СТ. Й. Й. оспорва изцяло предявения иск, като прави възражение за
изтекла погасителна давност на претендираното вземане за неустойка от ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 29.08.2016г. между „БТК” ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № 14062675002 за ползване на интернет услуга
при условия на тарифен план VIVACOM FiberNet 30 с месечна абонаментна такса 17.80 лева
с включен ДДС. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 29.08.2018г., а за
ползваните от ответника услуги по договора са му били издадени фактури за потребените от
него електронни съобщителни услуги, които той не е заплатил. По тази причина и на
основание т.43 от Общите условия на Мобилния оператор за далекосъобщителни услуги,
ищецът е ограничил предоставянето на услугите и едностранно е прекратил договора с
потребителя. Датата на деактивация на процесния абонамент е 23.10.2017г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така абонатът е в неизпълнение на договора си, заведен под клиентски номер
14062675002, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM
FiberNet 30 – съответно до дата 29.08.2018г. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
уговореното в чл.2 от договора, а именно, че ако последния бъде прекратен преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаметни за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка. След прекратяване на индивидуалния договор на
ответника, БТК ЕАД са издали по клиентски номер 14062675002 на дата 09.11.2017г. крайна
фактура № **********, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги в размер на 126.00 лева, от които се претендира
само част от сумата до размер на 44.49 лева – представляваща сбор от трикратния размер на
месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор. С договор за цесия от
16.10.2018г. сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, първия прехвърлил на втория
вземането си срещу ответника по договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски
№ 14062675002 от 29.08.2016г. и издадената въз основа на него фактура. С пълномощно
„БТК” ЕАД упълномощило „С.Г. Груп” ООД от негово име да уведомява длъжниците за
извършената цесия, а с договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г. Груп” ООД и
„ЮБЦ” ЕООД, първия прехвърлил на втория вземането си срещу ответника по договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски № 14062675002 от 29.08.2016г. и издадената
3
въз основа на него фактура. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп” ООД, с което дружеството уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019г. Същото е връчено на ответника заедно с връчването
на исковата молба и приложенията към нея – на 23.06.2021г., поради което същият следва да
се счита за надлежно уведомен за двете цесии и същите са породили действие спрямо него.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договор за предоставяне на мобилни
услуги с клиентски № 14062675002 от 29.08.2016г. и издадената въз основа на него фактура,
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 1158/2021г. по описа на РРС, като издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на
ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради
което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
„БТК” ЕАД и ответникът били в облигационни правоотношения по силата на
сключен между тях на 29.08.2016г. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 14062675002 за ползване на интернет услуга при условия на тарифен план
VIVACOM FiberNet 30 с месечна абонаментна такса 17.80 лева с включен ДДС. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 29.08.2018г., а за ползваните от ответника услуги
по договора са му били издадени фактури за потребените от него електронни съобщителни
услуги, които той не е заплатил. По тази причина и на основание т.43 от Общите условия на
Мобилния оператор за далекосъобщителни услуги, ищецът е ограничил предоставянето на
услугите и едностранно е прекратил договора с потребителя. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 23.10.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът е в
неизпълнение на договора си, заведен под клиентски номер 14062675002, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM FiberNet 30 – съответно до
дата 29.08.2018г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно уговореното в чл.2 от договора, а
именно, че ако последния бъде прекратен преди изтичането на уговорения срок по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаметни за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. След прекратяване на индивидуалния договор на ответника, БТК ЕАД са издали
по клиентски номер 14062675002 на дата 09.11.2017г. крайна фактура № **********, в
4
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 126.00 лева, от които се претендира само част от сумата до
размер на 44.49 лева – представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси за
всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Доказано е и по делото, че приложеното към исковата молба уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп” ООД, с което дружеството
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г., е връчено на ответника заедно с връчването
на исковата молба и приложенията към нея – на 23.06.2021г., поради което същият следва да
се счита за надлежно уведомен за двете цесии и същите са породили действие спрямо него, а
от там и ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо С.Й..
Основното възражение на ответника е, че е изтекла погасителната давност на
претендираното вземане за неустойка от ищеца, за което той прави надлежно възражение в
законовоопределения срок – с подаването на отговора, на исковата молба. Съгласно чл.111,
б.”б” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от
неизпълнен договор. Началният момент, в който е започнал да тече срока на погасителната
давност, съдът намира, че е датата 09.11.2017г., когато е била издадена от „БТК” ЕАД
фактура № **********, в която е начислена неустойката за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги. Съгласно чл.29 от Общите условия на
Мобилния оператор за далекосъобщителни услуги, предоставените услуги по договорите се
отчитат месечно и се заплащат през месеца следващ този на ползването им, а периодът за
заплащане е 15 дни от издаване на фактурата. Тези срокове обаче касаят заплащането на
ползваните услуги, но не и начислени неустойки, за които между страните не са договаряни
допълнителни срокове за плащане, следователно неустойката следва да се дължи от датата
на начисляването й със съответната издадена фактура. Фактура № **********/09.11.2017г.
не е представена по делото от страна на ищеца, за да се види, че в нея е посочен друг срок за
заплащане на задължението на ответника. Тригодишния срок за заплащане на неустойката
по процесната фактура изтича на 09.11.2020г. Правилно е и възражението на ищцовото
дружество, че съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, за срока от 13 март 2020г. до 20.05.2020г. включително – за 69 дни, давностните
срокове, включително и този по чл.111, б.”б” от ЗЗД са спели да текат. Като към датата
09.11.2020г. се прибавят 69 дни, когато давностният срок е спрял да тече, то следва, че
тригодишната погасителна давност на вземането за неустойка на ищеца е изтекла на
18.01.2021г. Искът на ищеца обаче е предявен на 29.01.2021г. с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК, т.е след изтичането на тригодишния давностен срок. Поради това съдът
намира, че претендиранато вземане на ищеца в качеството му на цесионер е погасено по
давност и не се дължи от ответника, поради направено от него надлежно възражение за
изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен
5
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, като погасен по давност.
Ответникът не претендира разноски по делото, а и не са представени доказателства да
са направени такива от негова страна, поради което и разноски не следва да му се присъждат
поради отхвърлянето на предявения положителен установителен иск.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против СТ. Й. Й. от гр.Варна, бул.”Владислав
Варненчик” № 115, бл.43, вх.А, ет.6, ап.16, с ЕГН: **********, положителен установителен
иск, с който се иска да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 44.49 лева /четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 14062675002 от 29.08.2016г. и издадената въз
основа на него фактура № **********/09.11.2017г., представляваща сбор от трикратния
размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
1158/2021г. по описа на РРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6