|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. С., 27.10.2015г. |
|
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ-ри Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Деветнадесети октомври |
две |
||||||||||||
|
хиляди и петнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
|
РАЛИЦА Д. |
|||||||||||||
|
|
ЕЛЕНА МАВРОВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Ш. |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Д. |
гр. дело N |
10709 |
по описа за |
2014г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
С решение № 143/08.07.2014г.
по гр.д. № 836/14г. на IV г.о. на ВКС е отменено на
основание чл.303 от ГПК влязло в сила
решение на СГС по гр.д. № 15609/11г.
Въззивното
производство е образувано по жалба
на Й.В.М. и Р.А.М. срещу решение от 25.05.2011г. на СРС,
34 състав, постановено по гр.д. № 45260/09г. в частта, в която е отхвърлен
искът им по чл.108 от ЗС срещу Б.М.М. и П.Ц.М..
Жалбоподателите твърдят,
че в обжалваната част решението е необосновано и несъобразено с доказателствения
материал. Имотът е придобит с нот. акт № 86/68г. от В.В., техен наследодател и съгласно удостоверение за
наследници от 1984г. и акт за сключен брак през 1972г.
От заключението на вещото лице се установява, че през 1970г. е открита процедура по регулиране
на парцелите. Съгласно това В.В. е придобил по регулация процесните
имоти. Със заповед № 287/70г. се създава имот
VIII-439, който е процесният и се придава към
техния имот. С придаването му регулационната линия е такава, каквото е и към
настоящия момент. С декларация от 24.04.1978г. тогавашните собственици с
нотариална заверка са уредени сметките по регулация. Прекратяването на
процедурата по обезсилване на нот. акт № ****. не води след себе си недопустимост от
позоваването на порочността му. Той е издаден неправомерно. С него се продават
80 кв.м., които са включени в имота, собственост на въззивниците
по регулация.
Затова молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с която да
уважи предявения иск по чл.108 от ЗС срещу Б.М.М. и П.Ц.М..
Ответниците М. в депозиран писмен отговор оспорват
жалбата.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното
и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с иск по чл.108 от ЗС. В исковата молба
ищците М. твърдят, че са
собственици при условията на СИО на
дворно място с площ от 1260 кв.м., а по скица УПИ VIII-438 1435 кв.м. и поземлен имот 438 с площ от 1315
кв.м., съставляващо парцел VIII-438 от кв.19 по плана на гр.С., м. „Д.“ при съседи: от две страни
улица, Г.К., И., Б.Т.Д. и наследници на С. А. и построената в него едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. Към настоящият момент съседи на
имота са : от две страни улица, от изток УПИ ХХV-437- ответниците М. и УПИVI-437.
Първоначално парцел 437 е бил съсобствен, а след
делби и прехвърлителни сделки е разделен между ответниците, а именно УПИ ХХV437 за ответниците
М. и УПИ VI-437 за Л. Б. Т. и П.Х.Т.. Ищците твърдят, че претендират 110 кв.м. от
УПИ XXV-437 при
граници: УПИXXV-437, ул. „Б.З.“,
УПИ, VIII-438 . Ищците твърдят, че тези 110кв.м.
се владеят от ответниците М.. Затова молят съда след
като признае, че са собственици на процесните 110
кв.м. да осъди ответниците да им предадат владението
върху тях, както и да се обезсили нот. акт № 134/05г.
В депозиран писмен отговор ответниците М. оспорват иска. Сочат, че закупеният от тях
имот е част от имот, който през 1942 г.
е закупен от прадядото на техния
продавач Т.Д.М. с нот. акт № 140/42г. с площ на
2 306 кв.м. от кв.19. Това са имоти
с №373, № 372 и част от имот № 366. През 1950г. имотът се продава на
наследниците на Т.М.- ТР.К. Т., Б.Т.Д.
и М. Ц.Х. по мъж К.а Т.. През 1966г.
границата между имот № 437 и имот № 438 подлежи на регулация. Последната влиза в сила със заповед №
304/25.09.1966г., но имотните граници не се променят. В протокола за делба от
1972г. имот № 437 е разделен на две части като дял първи се получава от Б. Д. и Е. Д.а, а
дял втори от М. Ц.Х. и ТР.К. Д.. През
1978г. с нот. акт № 24/78г. е заплатена регулацията
по придаваемата част от имот пл. № 438 към имот пл. №
437 от 154 кв.м. Тази част е заплатена
от Б. Д. и Е. Д.а. Придаваемата част от имот пл. №
437 към имот пл. № 438 не е заплатена от
ищците и до момента. През 1987г. с протокол
№ 2904/87г. дял първи се поделя между Н.Б.Е. и Л. Б. Т. и частта с
неуредени сметки по регулация остава в
имота на Н.Е., който ответниците са закупили през
2005г.
С нот. акт № ******.
В.И.В. е придобил на основание давностно
владение дворно място с площ от 1260
кв.м., съставляващо парц.VIII-438 от
кв.19 по плана на с. Д. с неуредени
сметки по регулация.
Не се спори, а и видно от
протокол от 06.12.1984г. по гр.д. № 21095/84г. е, че е извършена съдебна делба и в дял и
изключителна собственост на Т.В. е даден парц.VIII-438
от кв.19 с площ от 1050 кв.м. по плана на гр. С., м. „Д.“.
С нот.
акт № ******. Т.В. е продала на Й.М.
дворно място с площ от 1260 кв.м., съставляващо парц.VIII-438 от кв.19
с неуредени сметки по регулация за 335 кв.м.
Не се спори, а и видно от удостоверения за наследници №
98/14.06.1996г. и № 238/27.08.1984г.
на Т.Н.В. и В.И.В. е, че Й.М. е техен
законен наследник.
Безспорно е, че ищците Р.М.
и Й.М. са съпрузи видно от удостоверение за граждански брак от 27.08.1972г.
С оглед изложеното в
отговора ответниците М. са представили писмени доказателства проследяващи правото на
собственост върху закупения от тях имот.
С нот.
акт № 140/03.09.1942г. Т.Д.М. е
закупил от Б.М.П. имоти, съставляващи
части от парц.
IX-373, от парц. XI-372, от парц.VIII-366
всичките от кв.19а по плана на с. Д. с обща площ от 2 306 кв.м.
С нот.
акт № 127/29.12.1950г. Т.Д.М. е продал на Б.Т.Д. 1/2 ид.ч.,
на М. Ц.Х. по мъж К.а Т. 1/4 ид.ч. и на ТР.К. Д.
¼ ид.ч. от имотите, описани в нот. акт № 140/1942г.
На основание на съдебна
спогодба за извършена делба по гр.д. № 867/72г.
дял първи се дава на Б.Т.Д. и Е. Г.
Д.а, представляващ парц.VI-437
от кв.19 по плана на с.Д..
С нот.
акт № 24/78г. Б. Д. и Е. Д.а са признати за собственици на имот, придобит по
регулация, а именно: 150 кв.м., които се придават от имот с пл. № 438, бивша собственост на В.И.В.,
които се вземат от имот на СГНС и 4 кв.м. от имот бивша собственост на СГНС.
С постигната съдебна
спогодба за делба по гр.д.№ 111/87г. в дял на Н.Б.Е. се дават 680/1180 ид.ч. от парц. VI-437 от кв.19 по плана на с.Д.. Л. Б. Т. получава
500/1180 ид.ч. от същия парцел.
Видно от представеното
удостоверение за наследници № 33/10г. на Т.М. е, че М.Т.М., К. Т. Д., Б.Т.Д., Ц. Т. Д. са законни
наследници на Т.Д.М.. Те са починали и са оставали като
законни наследници праводателите
на ответниците М..
С договор за доброволна
делба от 11.03.2005г. в общ дял на Е. Е. и Б.Е. е поставен УПИ XXV-437 от кв.19 по плана на с. Д..
Не се спори, че с нот. акт № **14.03.2005г. Б.М. и П.М. на основание договор
за покупко- продажба придобиват правото на
собственост върху УПИ XXV-437
от кв.19 по плана на с.Д. с площ от 656 кв.м., заедно с построената в него
стара жилищна сграда със застроена площ от 58, 38 кв.м.
С нот.
акт № 134/17.08.2005г. ответниците М. са придобили на основание договор за покупко- продажба собствеността върху 80 кв.м. от поземлен
имот с площ от 1180 кв.м. с пл. № 437 от кв.19 по плана на с.Д..
С нотариално заверена
декларация от 24.04.1978г. В.В. и Б. Д. са заявили, че
сметките по регулация между тях са уредени.
От приетата основна и
допълнителна експертиза се установява, че първият кадастрален план за с. Д.,
отнасящ се за процесния имот е одобрен със заповед №
304/28.09.1966г. Със заповед № 287/24.08.1970г.
се одобрява изменение на границите
на имоти с пл. № 437 и пл. № 436, а от парц. IV-436
създават нови парцели IV-437 и V-436 кв.19. На скицата вещото
лице е очертало имот пл. № 438 и имот пл. № 437. Първият е по цифри 1, 2, 3, 4,
5, 6, 7,18,8,9,10, 11, 12, 13, 1, а вторият по цифри 4, 14, 15, 16, 17, 18, 7,
6, 5 , 4. За имот 437 са отредени два
парцела: IV-437 и VI-437. За парц. VI-437 са уредени сметките по регулация за придаващата
се към него част от имот пл. № 438 с площ от 150 кв.м. по цифрите 2, 3 , 4, 5,
19, 2. Въз основа на съдебна делба от
1987г. пар. VI-437 се разделя на две части-
северна и южна. Със заповед № РД-09-31/15.02.2005г. се променя дворищната
регулация на парцела и от него се образуват парц. VI-437 и
парц. ХХV-437. Южната част е с уредени
сметки по регулация и остава в собственост на Л. Б. Т.. Северната част,
сега парц.XXV-437 остава
в собственост на Н. Е.. Ищците са собственици на парц.
VIII-438 с неуредени сметки по регулация. Вещото лице при
огледа на място е установило, че по оранжевата
линия по цифри 2, 19, 20, 6, 17 върху скицата е изградена сграда, която
не е по парцелните или имотни граници. Процесният имот се състои от две части. Първата е оцветена
с жълт цвят и има площ от 22 кв.м. и тя
е приобщена към сегашен парц. VI-437. Тя е част от имот с пл. 438 и трябва да остане в
парцела на ищците. Втората част от процесния имот е оцветена в оранжево и е с площ от 120
кв.м. Тя е част от парцела на ищците, но и
част от имот № 437. За същата част е съставен и нот.
акт № 134/05г., макар в него да е
посочена площ от 80 кв.м. Според вещото лице тази част правилно е приобщена към
имота на ответниците
М.. От оценителния протокол на лист 105 от делото се вижда, че е оценена и частта от имот № 437 с площ от 272
кв.м., предаваща се към парцел VIII-438 означена на скицата по цифри 6, 5, 16, 17, 18, 7, 6. За тази част
няма съставен нотариален акт. Графично тя има площ от 120 кв.м., а по нот.акт тя е 80 кв.м. В съдебно заседание, проведено на
16.03.2011г. вещото лице е заявило, че представената декларация от 1978г. не променя изводите му.
Съдът възприема заключението
като компетентно и безпристрастно, с
изключение на частта, в която прави изводи относно правилността на включването
на част от единия имот в другия.
Районният съд е уважил иска по чл.108 от ЗС срещу ответниците Л.Т. и П.Т.,
в която част решението е влязло в сила.
Отхвърлил е иска по чл.108 от ЗС спрямо ответниците М..
При първото разглеждане на
делото от въззивната инстанция е допусната и приета техническа експертиза,
която е посочила, че отговори се съдържат в експертизите, приети
пред СРС. По отношение на декларацията от 24.04.1978г. вещото лице е заявило,
че е положен подписа само на Б.Т.Д. като
собственик на парц. VI-437, а в оценителните протоколи като собственици
са посочени още М.Х. и ТР.Ц.. Сметките по регулация се уреждат с нот. акт № ***., но не за процесния
имот. Според вещото лице с декларацията не са уредени сметките по регулация.
Към 03.11.1970г. и 24.04.1978г. УПИ XXV-437
не е съществувал в регулационния план.
Той е проектиран след съдебната делба от 1987г. и изменението на плана от
2005г. От делбата от 24.04.1972г. е
видно, че парц. VI-437 е бил с неуредени сметки по
регулация. Тогава имотът е бил с площ от 1180 кв.м. и става собственост на Б. Д.
и Е. Д.а.
Съдът възприема заключението
на вещото лице като компетентно и
безпристрастно.
В производството по отмяна
на влязло в сила решение са представени писмени доказателства- 2 бр. споразумения от
23.11.1997г. и 17.12.1997г., заповед № РД-16-52/22.02.91г., скица и решение от 20.06.1997г. по а.х.д. № 2112/94г.
на СГС, IIIб отделение, с което е отменена заповед №
РД-16-52/22.02.1991г. в частта, с която е одобрена дворищната регулация за парц. VIII-250, IX-249, XI-250, XIX-270 XX-270 от кв.19. Приети са
два броя скици, протокол № 7/78г.
за придаване на 150 кв.м. от имот пл. № 438 към
парц. VI-437 и 4 кв.м от имот на СГС към
същия парцел. От този протокол е видно, че придаваемите
части са оценени. С писмо от 1978г. до I нотариус е поискано издаване на нотариален акт на
основание чл.134 от ЗТСУ. Приета заповед № 304/28.09.1966г., с която се
одобрява уличната и дворищната регулация
за с. Д., включително и за кв.19.
При новото разглеждане на
делото от въззивния съд тези писмени доказателства са
приети, както и е допуснато изслушване на нова техническа експертиза. Според
нея за с. Д. е изработен РП , одобрен
със заповед № 368/23.08.1929г., КП от 1960г., въз основа на който
е изработен РП , одобрен със заповед № 304/28.09.1966г. и КП от 1981г.,
въз основа на който е изработен РП, одобрен със заповед № РД-16-52/22.02.1991г.
Вещото лице е проследило кадастралния и регулационен статут на имота на
жалбоподателите. В КП от 1960 г. той е с
пл. № 438, за който по РП от 1966г. е отреден
парц. VIII-438 от кв.19. Той е с площ от 1260 кв. и с
неуредени сметки по регулация от 335 кв.м. В КП от 1981г. този имот е заснет с
пл. № 250, за който по РП от 1991г. са
отредени парц. VIII-250
и парц.XI-250 от кв.19. В тази част РП е
отменен. Имотът на ответниците е с пл. № 437 по КП от
1960г., за който по РП от 1966г. е отреден парц. VI-437.
Той е съседен от изток с имот пл. № 438. По
РП от 1991г. имот 437 е с пл. №
251. Според вещото лице от декларацията от 24.04.1978г. не може да се направи
извод за това как са уредени сметките по регулация. Няма данни за уредени
сметки по регулация за придаваемите 272 кв. от
имот 437 към имот 438 и 235 кв.м. от имот 436 към парц.VI-437.
Вещото лице е посочило, че границата между имоти № 438 и № 437 минава по
цифрите 14, 4, 5, 6, а регулационната линия по РП от 1966г. между парцелите е по цифрите 16, 25. По
отношение на двете споразумение от 23.11.1997г. и 17.12.1997г. вещото лице е посочило, че няма официален документ във връзка с тях. С писмо
№ 9400-26/21.06.2006г. са поканени
собствениците на имоти № 437 и № 438, както и на съседните, да се явят на
04.07.2006г. за подписване на документи за прилагане на регулацията и уреждане
на сметките за придаваемите части. На РП от 1991г. е
показана ограда по границата между имоти
№ 250 и № 251 по цифрите 32, 33, 34, 35, която е различна от границата между имоти № 437 и №
438 по РП от 1966г. По него тя е по цифри 14, 4, 5, 6, 7. Регулационната линия,
за която се споразумяват на 17.12.1997г. в южната си половина съвпада с
имотната граница между имоти № 250 и № 251 по РП от 1991г./отменен/. В
северната половина по линия 36, 34 тя почти съвпада с имотната граница по цифри
32, 33, 34, като площта заключена между тях е 35 кв.м., оцветена в сиво на
приложение № 2. По молба от 22.10.2004г. на Б.Е., Е. Е. и Л.Т.
е изготвен проект за изменение на РП, който е бил одобрен със заповед №
РД-09-31/16.02.2005г., която е в сила и
сега. Със закупуването на 80 кв.м. от ответниците М.
с нот. акт № 134/05г. през 2005г. те изграждат ограда
по границата от споразумението от 17.12.1997г. по линията 36, 34, 35 По
информация на жалбоподателите тази ограда е премахната и е поставена нова по регулационната линия между парц. VIII-438 и парц.VI-437 по РП от 1966г. по цифрите 16, 25, 28. Вещото
лице е направило извод, че в имота на
жалбоподателите с пл. № 438 се включва
част от имота на ответниците по нот.
акт № 134/05г. с размер на 1,3 кв.м., а в парц. VIII-438 се включват цялата реална
част от 80 кв.м. по цифрите 15, 16, 25, 26, 15.
Съдът възприема заключението като компетентно и
безпристрастно.
При така установената
фактическа обстановка и с оглед отменителното решение
на ВКС от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно
разглеждане е иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Това е ревандикационна
претенция, с която разполага невладеещият собственик срещу владеещия
несобственик. Нейната основателност се обуславя от наличието на три кумулативно
дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на имота, ответникът да го владее и това да е без правно основание.
В тежест на ищеца е да
установи своята активна материалноправна
легитимация чрез пълно и главно
доказване и с всички допустими и относими доказателствени
средства. Жалбоподателите М., ищци пред СРС,
основават правото си на собственост на
договор за покупко- продажба, материализиран в
нот. акт № 66/1990г.,
придобито по време на брака им в режим на семейна имуществена общност.
Спори се относно 110 кв.м., които са част от придадени към имота им по регулация от имота
на ответниците М.. С оглед на това трябва да се обсъди регулационния статут и история на парц. VIII-438 и парц. XXV-437 както и кой регулационен план е действащ към настоящия момент. Не се спори,
че този от 1991г., отнасящ се до двата
имота е отменен с решение по адм.д. № 2112/84г. на
СГС, поради което приложим е плана от
1966г. По него за имот № 438 е отреден парц. VIII-438, а за имот 437 е отреден парц. VI-437. Към настоящият момент последния е разделен на два УПИ- VI-437 и
УПИ-XXV-437. Не се спори
по делото, че по протокол по
регулационна преписка № 321/1970г. от
имота на Б. Тр.Д., М.Х. и ТР.Ц. се отчуждават 272
кв.м. и се придават към парц.VIII-438, собственост на
В.И.В., наследодател на Й. М.. След
делбата през 1972г. М.Х. и ТР.Ц. не са съсобственици на парц.VI-437от
кв.19. По отношение на придаваема част от
272 кв.м. следва да се прецени дали
регулационния план от 1966г. е приложен. Към момента на одобряването му е бил в
сила ЗПИНМ. Според чл.39, ал.3 от него
собствеността на придадените по
ДРП недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на плана. Т.е. той има непосредствено отчуждително действие. Такова е предвидено и в чл.110, ал.1
от ЗТСУ/отм./. За да се приеме, че е приложен дворищнорегулационния
план е необходимо да има заплащане на
обезщетение за придаваемите части/ Р №
251813.07.2011г. по гр.д. № 879/10г., I г.о. на ВКС, Р № 18/22.06.2012г. по гр.д № 338/11г., I г.о.
на ВКС, Р № 304/12.07.2010г. по гр.д. № 263/10г., II г.о. на ВКС/. С приемането на пар.74а
от ППЗПИНМ в сила до 09.07.1956г. не е предвидено заплащане на обезщетение за придаваемите части
по силата на дворищнорегулационните планове.
Такова е било дължимо при отчуждаване на основание уличната регулация. Към
1966г., когато влиза в сила сега действащия регулационен план за процесните имоти,
намира приложение нормата на пар.100 и следващите по
ППЗПИНМ във вр. с пар.93 от
същия правилник. От съществено значение за спора е приетата по делото нотариално заверена декларация от
24.04.1978г., подписана от собствениците
на парц. VIII-438 и парц. VI-437 В.В. и Б. Д.. Към
момента на съставянето й приложимият
материален закон е ЗТСУ/отм/. Според чл.111, ал.1 от
него в редакцията, действаща към този момент, правоимащите могат
да заявят с нотариално заверено заявление до председателя на ИК на ОБнС, че са
надлежно обезщетени за отчуждените имоти. Съгласно чл.110, ал.2 от ЗТСУ/отм/ Б. Д. е длъжник
по дворищната регулация. Видно от отбелязванията върху декларацията е, че тя е представена
пред надлежния орган- ОбНС, поради което с нея трябва да се свързват правните последици
на уредени сметки по регулация,
включително и за тези по протокол по
рег. преписка № 321/70г. за придаващите се 272 кв.м. от имота на Б. Д. към
имота на В.В..
Именно в тази площ се включват и
спорните 110 кв.м. от имота на ответниците М.. Това
от друга страна означава и че регулационния план от 1966г. е приложен и
границата между двата имота преминава по линията 16, 25, 28 между парц. VIII-438 и парц.
VI-437, а между парц
VIII-438 и УПИ XXV-437 по линията 16-25,
приложение 1а на скицата на вещото лице към техническата експертиза, приета
пред настоящата инстанция. Следователно частта от имота на ответниците
по цифри 15, 16, 25, 26, оцветена в зелено,
е част от имота на въззивниците като придадена
по регулационния план от 1966г. Трябва
да се посочи, че такова разрешение, като това по чл.111, ал.1 от ЗТСУ/отм/ е дадено и в пар.102, ал.3 от ПП на ЗПИНМ. Индиция за представянето на декларацията от 24.04.1978г.
пред надлежния орган е и писмо от РНС „Девети септември“ до първи нотариус, в което тя е описана. Въз
основа на нея и платено обезщетение за придаваемите части е
издаден нот. акт № 24/05.09.1978г.
По отношение на
представените пред ВКС две броя споразумение за въззивната
инстанция има задължителни указания, а именно
да обсъди дали те имат правни последици и относно презумптативната представителна власт на съпрузите.
Двете споразумения са сключени на 23.11.1997г. и 17.12.1997г. Първото между Й.М. и Л.Т., а второто между нея, Л.Т.,
Е. Е. и Б.Е.. Към този
момент като материалноправна
норма е бил в сила чл.32, ал.2 от ЗТСУ/отм/. Според нея влезлите в сила дворищнорегулационни
планове могат да се изменят със
съгласието на всички пряко заинтересувани собственици. В хипотезата на тази
разпоредба, законът не установява
изискване новият план да бъде създаден на основата на първоначалното
положение преди регулацията на недвижимите имоти, нито установява правилото, че
ако от деня на завземане на придадените имоти по законния ред/ в хипотезата на
чл.32, ал.1, т.2, 4 и 5 ЗТСУ/отм./ е
изтекъл 10 годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни, нито
правилото, че парцелните граници се приемат за имотни/ в хипотезата на чл.32,
ал.1 ,т.1 и т.3 от ЗТСУ/отм./, ако до деня на откриване на производството по
изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за
тях обезщетение е било изплатено. Не са предвидени допълнителни предпоставки,
които следва да бъдат реализирани, за да се приеме, че регулацията е приложена
и парцелните граници следва да се приемат за имотни. При изменението на дворищнорегулационния план на основание чл.32, ал.2 от
ЗТСУ/отм/ регулационните линии стават имотни от момента на влизане в сила на заповедта за
изменението на плана. Т.е. предвиден е
смесен фактически състав с гражданскоправен и
административен елемент, но с гражданскоправни последици. Кумулативното осъществяване и
на двата води до пораждане на правни последици. По делото няма данни и не се твърди във връзка с тези две
споразумения да е издадена заповед за изменение на дворищнорегулационния
план, за да се счита, че парцелните граници са станали имотни съгласно
постигнатите споразумения / Р № 222/04.05.2010г. по гр.д. № 136/09г., II г.о.
на ВКС. Затова те не са породили
правните последици, които законът свързва с тях и не се отразяват на границите на имотите, такива каквито са
установени с дворищнорегулационния план от 1966г.
Поради изложените мотиви не следва да се обсъжда доколко тези споразумения
обвързват Р.М. като съпруг и съсобственик на парц. VIII-438 от кв.19.
Съгласно заключението на техническата
експертиза, приета пред настоящата инстанция, 80 кв.м. от имота на ответниците принадлежат на този на въззивниците.
Не се спори, че те ги владеят. Тази
фактическа власт е без правно основание.
Затова искът по чл.108 от ЗС е основателен и доказан за 80 кв. и за тях следва
да бъде уважен.
Това налага отмяна на
решението на СРС в частта, в която е
отхвърлена ревандикационната
претенция за 80 кв.м. В останалата част, в
която тя е отхвърлена до пълния предявен размер от 110 кв.м. решението
трябва да се потвърди.
Нот. акт № ***. не може да
бъде отменен на основание чл.537, ал.2
от ГПК, тъй като с него е удостоверена сделка по покупко-
продажба на процесните 80 кв.м. На отмяна по силата на тази разпоредба
подлежат само констативните нотариални актове/ ТР № № 3/29.11.2012г. на ОСГК на
ВКС/.
Поради този изход на спора
на Р.М. се дължат разноски в размер на 632,73лв. съобразно уважената част от
иска за производството пред настоящата инстанция.
В тежест на ответниците се дължат разноски от жалбоподателите в
размер на 178, 64 лв. съобразно уважената част от иска. По разноските на ответниците съдът излага
следното: Пред настоящата инстанция те
са направили 600 лв. разноски/ 300 лв.
адвокатско възнаграждение и 300 лв.
депозит за вещо лице по техническата експертиза/ По гр.д. № 15609/11г. на СГС няма данни за
платен адвокатски хонорар в размер на
200лв., по гр.д. № 1519/13г. на ВКС има
доказателства за внеси 30 лв. държавна такса за допускане до касационно
обжалване, но не и за платено адвокатско възнаграждение от 550 лв. По гр.д. №
836/14г. на ВКС има данни само за внесени 25 лв. държавна такса, но не и за
договорен и заплатен адвокатски хонорар от 500 лв. По гр.д. № 45260/09г. на СРС са им
присъдени разноски, поради което такива не следва да им се присъждат от
настоящия съд. Не следва да се присъждат разноски по изпълнителното дело, тъй
като те се дължат в това производство.
С оглед на изложеното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение от 25.05.2011г.
на СРС, 34 състав, постановено по гр.д. № 45260/09г. в частта, в която е
отхвърлен иск по чл.108 от ЗС срещу Б.М.М. и П.Ц.М. до размер от 80 кв.м. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.108 от ЗС по отношение на Б.М.М., ЕГН ********** и П.Ц.М., ЕГН ********** и двамата с
адрес : с. Д., ул. „Б.З.“ № ** и със съдебен адрес:***, партер, чрез адв. Р.И., че Й.В.М.,
ЕГН ********** и Р.А.М., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** и със съдебен
адрес за Р.А.М.:***, партер, чрез адв. М.Г. са СОБСТВЕНИЦИ
на реална част от 80 кв.м. , оцветени в
оранжево на скицата на вещото лице-
приложение 1б, приета пред настоящата инстанция и обозначени с цифрите 15 , 16, 25, 26, 15 и която е неразделна част
от решението.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН **********
и П.Ц.М., ЕГН ********** и двамата с адрес : с. Д.,
ул. „Б.З.“ № * и със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.
Р. И. да предадат владението на Й.В.М., ЕГН ********** и Р. А.М., ЕГН **********
и двамата с адрес: *** и със съдебен адрес за Р. А.М.:***, партер, чрез адв. М.Г. върху описаната по- горе реална част.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН ********** и П.Ц.М., ЕГН ********** и двамата с
адрес : с. Д., ул. „Б.З.“ № * и със съдебен адрес:***, партер, чрез адв. Р.И. да заплатят на Р. А.М., ЕГН **********,*** и със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. М.Г. сумата от
632, 73 лв. / шестстотин тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки/
разноски по делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Й.В.М., ЕГН **********
и Р. А.М., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** и със съдебен адрес за Р. А.М.:***,
партер, чрез адв. М.Г. да заплатят на Б.М.М., ЕГН ********** и П.Ц.М., ЕГН ********** и двамата с
адрес : с. Д., ул. „Б.З.“ № ** и със съдебен адрес:***, партер, чрез адв. Р.И. сумата от 178,64 лв./ сто и седемдесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски по делото пред всички инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта, в която искът по чл.108 от ЗС, предявен от Й.В.М. и Р. А. МИ. срещу Б.М.М. и П.Ц.М. е отхвърлен
над 80 кв.м. до пълния размер от 110 кв.м.
В останалата част решението
на СРС е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|