Р Е Ш Е Н И Е № 106
гр. ВРАЦА, 11.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.03.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
И. Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`39 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК. Заседанието е подготвително на осн. чл. 267 от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 18627/20.12.18 г. на М.Х.П. ***,
подадена чрез процесуалния й представител адв. Р.Ц.П. *** срещу решение на
районен съд гр. Враца № 788/29.10.18 г. постановено по гр. дело № 515/18 г. по
описа на същия съд, с което на осн. чл. 250 ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 5, ал.
І и чл. 9 ал.І от ЗН, районен съд гр. Враца е осъдил жалбоподателката М.П. да
заплати на ищцата Й.Х.С. сумата 2 633.33 лв. представляваща, съответно на
правата й по ЗН, наследено вземане на покойния й наследодател Х.Й.С произтичащо
от сключен от него на 18.05.17 г. приживе
устен договор за влог на парични средства в размер на 7 900 лв. Със
същото решение, жалбоподателката М.П. е осъдена да заплати и на другата ищца Е.Х.
Б. сумата 2 633.33 лв. също представляваща, съответно на правата й по ЗН,
наследено вземане на покойния й наследодател Х.Й.С произтичащо от сключен
приживе от него на 18.05.17 г. устен договор за влог на парични средства в
размер на 7 900 лв. С атакуваното решене, въззивницата е осъдена да заплати и
съдебни разноски.
В жалбата подробно се обосноват оплаквания за допуснати от районен съд
нарушения на процесуални и материални правни норми. Въззивницата намира, чрез
представляващия я адвокат, че първостепенният съд не е обсъдил събраните гласни
доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, а обсъждането е станало
избирателно и превратно, което е довело и до неправилно приложение на
материалния закон. В тази връзка, въззивницата М.П., без да отрича, че на
18.05.17 г. е получила в брой от баща си Х.С. сумата 7 900 лв., оспорва че тази
сума е получена по сключен между тях договор за влог по чл. 250 от ЗЗД. Според
нея сумата би могло да бъде получена на различно основание - изпълнение на някакво
задължение, изпълнение на морален дълг, дарение, авансово престиране по бъдещ
договор и др. И тъй като ищците не доказали на какво основание тя е получила
сумата 7 900 лв., тя не влиза в наследственото имущество на покойния й баща Х.С..
Ето защо, жалбоподателката намира, не дължи на ищците по 2 633.33 лв. /съпруга
и дъщеря на покойния Х.С./ представляващи наследствения им дял от сумата 7 900
лв.
В жалбата се навеждат се и оплаквания, че предявеният и приет за
разглеждане от районен съд евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД /неоснователно обогатяване/ е недопустим, тъй като не било уточнено от
ищците на коя от хипотезите съдържащи се в текста на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се
позовават. В тази връзка, според жалбоподателката производството по делото
следва да се остави без движение, с указания към ищците.
В заключение, жалбоподателката моли за отмяна на атакуваното решение
като неправилно и незаконосъобразно и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявените от ищците главни и евентуално
предявени искове. Въззивника М.П. претендира и присъждане на съдебни разноски.
Ответниците Й.С. и Е.Х.Б., чрез
адв. И.П.М., представят отговор, в който мотивират становище за неоснователност
на жалбата.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Въззивнита жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от
надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
Обжалваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСВАТЕЛНА при
следните съображения:
Й.И.С. и Е.Х.Б. в качеството си на наследници, съответно преживяла
съпруга и дъщеря от първи брак, на покойния Х.Й.С починал на 10.06.17 г., са
предявили пред районен съд гр. Павликени срещу М.Х. П. друга дъщеря от първи
брак на покойния, осъдителни искове за заплащане на всяка от тях по 2 633.33
лв. По възражение на ответницата за местна подсъдност, делото е прекратено пред
районен съд гр. Павликени и изпратено за разглеждане пред районен съд гр.
Враца, образувано е гр. дело № 515/18 г. В молба вх. № 12.03.18г. на стр. 9, по
указание на районен съд, ищците са отстранили нередовностите на исковата си
молба излагайки обстоятелствата, на които основават претенециите си, както и
исканията си към съда. Ищците твърдят, че покойният Х.Й.С и съпругата му,
първата ищца Й.И.С., тъй като били болни и нуждаещи се от грижи хора,
последователно живели и били подпомагани от семейството на ищцата Е.Х.Б. ***, след
влошаване на отношенията между тях, семейство С. се преместило в гр. Павликени,
където грижи за тях полагали сина на Й.С. от първия брак и съпруга му. След
ново влошаване на отношенията, семейството се преместило и прекарало зимата на
2016/17 г. в село Карайсен, където си купили къща. Но здравословното състояние
и на двамата се влошило и през пролетта на 2017 г. решили да заживеят при другата
дъщеря от първия брак на покойния Х.С. - ответницата М.Х. ***. Враца. На 18.05.17
г. съпрузите изтеглили парични суми от влоговете си и в същия ден, в дома си в
село Карайсен, общ. гр. Павликени предали лично на ответницата М.Х. следните
суми: Й.И.С. сумата 9 900 лв. и Х.С. сумата 7 900 лв. Парите били дадени на
ответницата за да ги съхранява и тъй като в бъдеще семейството ще живее при
нея, да могат в случай на нужда на ползват сумите, без да се налага да ги
теглят от банка, доколкото са болни и трудно подвижни. Скоро след това, се
наложило ищцата Й.С. да се лекува в болница, престояла около 6 дни, като
била изписана на 29.05.17 г. В този
период в село Карайсен за Х.С. се грижел съпруга на М.П., свидетелят С.П.. След
изписването на Й.С. от болница, съпрузите решили, че ще си останат в село
Карайсен и нямат да отидат да живеят в село Рогозен при ответницата, тъй като Х.С.
не бил доволен от отношението на С.С.. Съпрузите
си поискали парите от ответницата, но тя не им ги върнала. На 10.06.17 г. Х.С.
починал. След това, по настояване на преживялата съпруга ищцата Й., ответницата
й върнала дадената сума от 9 900 лв., но задържала сумата 7 900 лв. дадена й от
покойния Х.С..
При изложените обстоятелства, според ищците, покойния им баща сключил с
ответницата М.Х. устен, неформален договор за влог, като й предоставил на
18.05.17 г. собствените си 7 900 лв. И тъй като приживе, въпреки настояванията
му, тя не върнала парите, ищците като наследници на Х.С., преживяла съпруга и
дъщеря, заявяват искане ответницата М.Х. да бъде осъдена да им върне, на всяка
от тях по 2 633.33 лв, които суми представляват наследствената им част от
вземането на наследодателя им от ответницата по договор за влог. В съотношение
на евентуалност, при идентични обстоятелства, предявяват искане за връщане на
сумите като получени без основание.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата М.Х. е представила отговор, в
който не оспорва следните обстоятелства: Роднинските връзки с ищците; смъртта
на покойния си баща и наследодател починал на 10.06.17 г. в село Карайсен;
обстоятелството, че първоначално Х.С. и съпругата му живели при ищцата Е.Х. ***,
в резултат на влошаване на отношенията им, те заживели в село Карайсен от м.
09.2016 г. до смъртта на Х.С. настъпила на 10.06.17 г.; ответницата не оспорва
също, че на 18.05.17 г. в дома на покойния Х.С. в село Карайсен, в присъствието
на Й.С. и съпруга й С.С., той й предал собствените си 7 900 лв. Ответницата М.Х.
оспорва, че сумата й е предадена на основание договор за влог, тъй като не била
кредитна институция за да приема пари на влог. Тя твърди, че баща й и предал
сумата за вече положените грижи към него и за да подготви помещенията в
жилището си в село Рогозен за обитаване. Твърди, че баща й приживе никога не си
е искал парите обратно. Ответницата не оспорва, че след смъртта на Х.С. върнала
дадената й от ищцата Й.И. сума от 9 900лв.
При така заявените в исковата молба обстоятелства и искания и
становището на ответницата, настоящият състав на окръжен съд намира, че
обжалваното решение на районен съд гр. Враца е постановено при пълно,
всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по спора, поради което
на основание чл. 272 от ГПК изцяло препраща към него в тази част, като намира
за безпредметно отново да я излага в своето въззивно решение. Първостепенният
съд е направил всестранен анализ на събраните по делото доказателства и въз
основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението
релевантни факти и обстоятелства, а също и е направил правни изводи за
основателност на предявените от ищците субективно съединени искове, които
напълно се споделят от настоящата инстанция. Окръжен съд възприема и правната
квалификация на предявените искове дадена от първостепенния съд.
В конкретния случай, тъй като по делото не се спори за това кога и при
какви обстоятелства покойният Х.С. е предал на дъщеря си ответницата М.Х.
сумата 7 900 лв. и до момента ответницата е задържала тази сума, правният спор
се свежда до това, дали основанието за предаване на сумата е устен, неформален
договор за влог, при което ищците в качеството си на наследници на покойния
влогодател имат право на осн. чл. 252 от ЗЗД да искат от ответницата да им
върне тази част от вложената сума, която съответства в дела им в наследството.
Или с оглед становището на ответницата, исковите суми са недължими, тъй като
покойният С. й е дал на 18.05.17 г. сумата 7 900 лв. за грижите, които тя е
положила за него до този момент, а също и за да подготви помещения в жилището
си в село Рогозен, които да се обитават от С. и съпругата, когато отидат да
живеят при нея.
Според нормата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуване договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Като взе предвид тази нормативна уредба и съобрази събраните
по делото гласни доказателства и обстоятелствата, по които страните не спорят,
според окръжен съд ищците са провели пълно и главно доказване, че на 18.05.17
г. между покойния им наследодател Х.С. и ответницата е сключен устен договор за
влог за сумата 7 900 лв., който се урежда от нормите на чл. 250 и сл. от ЗЗД. В
подкрепа на изложения извод, окръжен съд цени показанията на свидетелката Н.К.
и свид. Д.П.. И двете установяват, а това не се оспорва и от страните в
производството, че покойният Х.С. бил конфликтен по характер, а освен това и
здравословното му състояние било влошено. Той се придвижвал трудно, като си
помагал с две патерици. Той бил подпомаган основно от съпругата си ищцата Й.С.,
но също и от дъщеря си Е.Х. ***, а след това и от семейството на свид. Н.К. в
гр. Павликени. Според свид. К., докато били в гр. Павликени, сем. С. превели в
банка, по см. на нейния съпруг сумата 14 000 лв., но с уговорката, че това са
си техни пари, като при нужда да се теглят суми и да им са дават за да
задоволяват нуждите си. Според свидетелката, те вършели тези услуги на сем. С.,
а когато напуснали гр. Павликени им върнали цялата останала сума. Свид. Д.П.
твърди, че когато семейството се върнало да живее в село Карайсен, поради напредналата
си възраст те не можели да излизат, като се налагало тя да им дава в заем пари,
които те винаги връщали, когато свид. Н.К., която ги посещавала, им донесе от
собствените пари. След като Х.С. взел решение в бъдеще да заживее под грижите и
в дома на ответницата М. Х. ***, преди да заживее при нея, в дома си в село
Карайсен, той й предал сумата от 7 900 лв., която тя приела, за да му я пази и
му дава суми да посреща нуждите си без да са налага да иска пари от нея или да
ходи в банка, доколкото е болен и се движи трудно. Според окръжен съд това именно
е постигнатата между страните договорка, която отговаря на установените в
процеса релевантни факти за характера покойния С., здравословното му състояние
и житейска ситуация, в която се е намирал. В подкрепа на извода, че на 18.05.17
г. в село Карайсен между Х.С. и ответницата М.Х. е сключен именно договор за
влог за процесните 7 900 лв. е и безспорният по делото факт, че на същия ден,
при идентични обстоятелства, съпругата на Х.С. - ищцата Й.И.С. предала на М.Х.
собствените си 9 900 лв., като тази сума й била върната от М.Х. след поискване.
Поведението на ответницата е косвено доказателство, че на 18.05.17 г. между нея
и Й.И.С. е сключен договор за влог на сумата 9 900 лв. А ответницата не твърди
и не представя доказателства, че с баща си покойния Х.С. тя е сключила друг вид
договор, различен от този въз основа на който е получила 9900 лв. от съпругата
му. Не се доказаха и заявените от ответницата в отговора на исковата молба
факти обосноваващи възражението за недължимост на исковите суми - според нея тя
е получила сумата от 7900 лв. за положените до момента грижи по отношение на
баща й Х.С. и за подготовка на помещения в дома й в село Рогозен за обитаване
от него. Всички свидетели, включително и разпитания съпруг на ответницата,
свидетелят С.П., са единодушни, че преди предаване на парите на 18.05.17 г.,
ответницата М.Х. и семейството й не са полагали грижи на Х.С. и съпругата му.
Населените места, в които живеели били на големи разстояния и семейството на
ответницата посещавало сем. С., рядко и само, когато ги поканят. Не се установи
и получените 7 900 лв. да са изразходвани за да се подготвят помещенията в дома
на ответницата за бъдещото заживяване при нея на Х.С. и съпругата му. Според
свидетеля М.Б. ремонтът се изразявал в построяване на ограда и барбекю и бил
реализиран около година преди смъртта на Х.С., тоест подобренията са направени
за нуждите на ответницата и преди баща й изобщо да формира решението си да
заживее при нея.
В заключение, предявените искове са основателни и доказани, при което
следва да бъдат уважени. Идентичният правен извод на първостепенния съд налага
решението му да бъде потвърдено, като освен изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК
окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд.
Следва да се посочи, че при уважаване на исковите претенции по
предявените главени искове, съдът не дължи решение по обективно и субективно
съединените искова в съотношение на евентуалност, в случая с правно осн. чл.55, ал. 1 от ЗЗД.
При изхода от спора, на осн. чл.
78 ал. 3 от ГПК и във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на адв. И.П.М. от
Софийска адв. колегия, процесуален представител на въззиваемата Й.И.С. /пълн.
на стр. 41/, следва да се присъдят разноски в настоящото производство в размер
на 414.31 лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТДЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 788/29.10.18 г. постановено
по гр. дело 515/18 г.
ОСЪЖДА М.Х.П. с ЕГН ********** *** да заплати на осн. чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗА на адв. И.П.М. от Софийска адв. колегия с личен № ********** сумата
414.31 лв. представляваща съдебни разноски /адв. хонорар/ за осъществено
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател ...... Членове
1...... 2.........