Решение по дело №4887/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2117
Дата: 10 декември 2018 г. (в сила от 23 януари 2019 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20185330204887
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      2117

                                  гр. Пловдив, 10.12.2018г.

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4887/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                         

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 18–1030-005140/26.06.2018г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор "Пътна полиция" Пловдив, с което на В.Г.К., ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150А ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал.8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят К., чрез процесуалния си представител адв. Н.Я., моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

С обжалваното постановление административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 16.06.2018г. около 17.20ч. в гр. Пловдив, на ул. "Лозарска" № 57, управлявал мотоциклет "Сузуки Бергман" с рег. № , собственост на П. А. Ч., без да притежава нужната категория за управляваното от него МПС, а именно категория А, както и за това, че не е заплатил глоба наложена с Наказателно постановлени № 17-1030-009292/09.02.2018г.

За така извършеното нарушение на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0626545/16.06.2018г., с който актосъставителят Р.И.А. квалифицирал извършените нарушения по чл. 150А ал. 1 от ЗДвП и по чл. 157, ал.8 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя К. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150А ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал.8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП.

По делото е разпитан актосъставителя А. който заявява че не помни конкретния случай но поддържа описаното в акта. Същия му беше предявен и свидетеля заяви че той го е подписал и написал, като обясни описаните нарушения как са били установени. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични и съответни на събраните доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, като в тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДВП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност. Спазени са сроковете посочени в чл. 34 от ЗДвП.

По отношение на нарушението посочено в т. 1 от НП:

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушения на разпоредбите на чл. 150А ал.1 от ЗДвП, тъй като на 16.06.2018г. на посоченото в АУАН и НП място е управлявал процесния мотоциклет без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада превозното средство, а именно категория А. По същество това нарушение не се оспорват от жалбоподателя, който дори не излага конкретни доводи. Съдът намира че нарушението е описано достатъчно ясно и недвусмислено от описанието се разбира че жалбоподателя е наказан именно защото е управлявал МПС – мотоциклет без да притежава СУМПС валидно за категория „А“ каквото се изисква при управлението на мотоциклет. Жалбоподателя дори не твърди да е притежавал такава категория. От приложената справка за нарушител водач е видно че действително жалбоподателя К. няма придобита категория „А“. С обжалваното НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 150А ал.1 от ЗДВП, редакцията на който към датата на извършване на нарушението гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Безспорно жалбоподателя К. не е притежавал такова и въпреки това е управлявал МПС.

За нарушението на чл. 150А ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя К. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, която разпоредба /относима към датата на нарушението/ предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4.

При индивидуализиране размера на наказанието наказващият орган не е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 27 от ЗАНН, а именно, да отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имущественото състояние на нарушителя, степента на засегнатост на обществените отношения. Незаконосъобразно той ги е определил и наложил в средния предвидения в закона размер. Тъй като в НП липсват мотиви на наказващия орган в тази насока, както и не са изложени мотиви за тежестта на нарушението, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че следва да измени постановлението в частта му относно размера на наложенотое наказание и същото да бъде намалено до размер на 150 лева. Посочената сума се явява над минимума определен от законодателя - 100лева, като се отчете като отегчаващо обстоятелство наличието на други нарушения по ЗДвП, за които нарушителя е санкциониран с влезли в сила постановления през последните години. Съдът счита, че така определеното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

По отношение на нарушението посочено в т. 2 от НП:

В тази част наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП от фактическа страна нарушението е описано с думите: "Не заплатил глоба по НП № 17-1030-009292/09.02.2018г." Сверявайки посочения номер на наказателно постановление със справката за нарушител водач на жалбоподателя се вижда че НП № 17-1030-009292 не е издадено на 09.02.2018г. Посочената дата е относима към датата на която НП е влязло в сила. Изписана по начина посочен в АУАН и НП обаче създава неяснота която не бива да се преодолява чрез събиране на допълнителни доказателства за да се установи волята на административно-наказващия орган. Посочения подход е недопустим и е следвало да се посочи и датата на издаването на НП и датата на неговото влизане в сила. Освен посоченото следва да се отбележи че съгласно ЗДвП управлението на МПС с влязло в сила наказателно постановление е напълно допустимо поведение дори и наложената по същото глоба да не е платена, като в чл. 157, ал.8 ЗДвП изрично е прието, че НП замества контролния талон за срок от един месец, следователно след изтичането на този срок, влязлото в сила наказателно постановление не замества издадения контролен талон и водача следва да се съобразява с това. Тоест, нито в АУАН, нито в обстоятелствената част на атакуваното НП са описани фактическите признаци на извършеното от дееца нарушение съответно на описаното в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП поведение. Словното описание на нарушението изобщо не съответства на посочената за нарушена правна норма и по-скоро съответства на нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП в която е посочено че наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление. Съгласно трайната съдебна практика така цитираните и посочени в НП като нарушени разпоредби изобщо не съдържат конкретно задължение за водача на МПС. Нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП единствено регламентира срокът в който НП заменя контролния талон, отнет по повод друго нарушение, но не съдържа конкретно правило за поведение на водача, което той да може да наруши. В този изричен смисъл Решение № 1430 от 13.07.2016 г. по н. д. № 1126 / 2016 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1363 от 14.6.2013 г. по н. д. № 737/2013 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив. Това несъответствие между словното описание на извършеното нарушение и цифровата квалификация на същото е съществено процесуално поведение пряко нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и ограничаващо го да разбере какво точно нарушение е извършил. Всичко посочено е основание за отмяна на НП в частта за допуснато нарушение по чл. 157, ал.8 ЗДвП, вр. чл. 185 ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи и това че НП № 17-1030-009292/09.02.2018г. отразено в справката за нарушител водач като НП № 17-1030-009292/15.01.2018г. е отбелязано в същата като платено. Жалбоподателя не твърди подобно обстоятелство, но по делото не става ясно кога е платено – дали преди датата на извършеното нарушение 16.06.2018г. или след нея. Следователно не може да се приеме безспорно и това че към посочената дата, действително НП № 17-1030-009292/15.01.2018г. не е било платено.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 18–1030-005140/26.06.2018г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор "Пътна полиция" Пловдив, с което на В.Г.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание - Глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 150А ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената глоба на 150 лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 18–1030-005140/26.06.2018г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор "Пътна полиция" Пловдив, с което на В.Г.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал.8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.