Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 29.02.2024 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
дванадесети декември година 2023
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Г.Х. - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4910 по
описа за 2008 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е установителен иск за собственост с правно основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ.
По обстоятелствата изложените в искова молба и в уточнителна
молба вх.№74298 /21.06.2013г. /след указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК/ ищците Н.С.Б. ЕГН ********** и М.С.Д. ЕГН **********,
като наследници на А.Г.Л., са предявили срещу Н.Д.Х. ЕГН **********, Д.С.Д. ЕГН
**********, Л.С.Д. ЕГН **********, Ц.С.Д. ЕГН**********, В.С.С. ЕГН **********, Г.В.Д. ЕГН **********, Т.В.Д. ЕГН **********, К.В.Д. ЕГН **********, С.В.Д. ЕГН
**********, К.В.М. ЕГН **********, Е.З.М.ЕГН
**********, Е.Б.Д. ЕГН ********** и Л.Б.Д. ЕГН ********** - всички наследници
на Д. И.В., иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците А.Г.Л. /Г./,
бивш жител ***, починал през 1959 год. към момента на образуване на ТКЗС е бил
собственик на следния недвижим имот, а
именно: нива, находяща се в землището на гр.София, местност „Могилите” е площ
от 3000 кв.м., при съседи: от изток - С.М., от запад - наследниците на В.Г., от
север - сестри Г.и от юг - братя К., на основание нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот чрез съдебна делба № 87, том 13, дело № 1874/08.07.1919
година (т.8 от нот. акт), вписан със записка за вписване № 642, том 20 от 1919
год., като съгласно справка с изх.№ 94-00-332/16.02.2011 год. на район Подуяне,
СО и скица към нея бившият имот с пл.№ 109954, к.л. 298 е със съседи: от изток: бивш имот с пл.№
101953, к.л. 298, 275 с бивш собственик С.В.С.; от запад: бивш имот с пл.№
108966, к.л. 298, 275 с бивш собственик П.В.Г.и бивш имот е пл.№ 101966, к.л.
298, който е неиндентифициран бивш
собственик; от север: бивш имот с пл.№ 101967, к.л. 298, 275 с бивш собственик Ц.В.Т.и
от юг: бивш имот е пл.№10195501, к.л. 298.
При условията на обективно и субективно
съединяване ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу „ФБХ С.” ЕООД, както и ревандикационният иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу „Р.к.”
ООД, по които искове производството е прекратено.
Ищците са изложили фактически твърдения,
че са наследници на А.Г.Л., починал през 1959г., който е бил собственик на
описана нива от 3.000 дка в м.”Могилите”, землище на гр.София. Твърди се, че
наследниците на А.Г.Л. са подали заявление до поземлената комисия с вх. № П267
от 02.06.1992 година с искане за възстановяване на имота в съществуващи
(възстановими) стари реални граници. Имотът е заявен с пореден № 3 от
заявлението и установен с Нотариален акт № 87, т.13, д. 1874 от 1919 година. Поддържат, че по отношение на този имот
приложение намират разпоредбите на чл.10 и сл. от ЗСПЗЗ и чл.11 и сл. от
ППЗСПЗЗ. Процесният имот е бил нива /земеделски имот/ преди образуване на ТКЗС,
което се установява от посочения по-горе НА. Въз основа на подаденото в срок заявление с
вх.№ П267/02.06.1992 година, Общинска служба по земеделие Панчарево, се
произнесла с Решение № П267/06.06.2013 година, с което на основание чл.18ж,
ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ признала правото на собственост на наследниците
на А.Г.Л. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот:
Нива от 3.000 дка (три декара), четвърта категория, находящ се в землището на
Подуяне в м.“Могилите“. Към Решението на ОСЗ- Панчарево е приложен и връчен на
наследниците заверено извлечение от Регистър на старите имоти (с отразени
уважени възражения), в който процесният имот е индивидуализиран, както следва:
имот с кадастрален номер 109954, кад.лист 298, заявление 267 на името на А.Г. (Г.), като е описан и нот.акт № 87/07.08.19 г., т.13, дело №
1874, а имотът е изчислен графично с площ от 2868 кв.м. Решение №
П267/06.06.2013 година за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Подуяне е влязло
в законна сила, но производството по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ към настоящия момент
не е приключило, предвид изпълнение на процедурата по чл.11 от ППЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че съгласно удостоверение
с изх.№ ВС- 01/2844/08.10.2007 год., издадено от Областна дирекция „Земеделие и
гори” - София-град, Общинска служба по земеделие и гори „Панчарево” процесният имот с пл.№ 109954, собственост на наследодателят
им съвпада с имот с пл. № 1954 от кад.лист № 298 по скица на ОП „Софийски
кадастър” от 16.05.2002 година, поради били насочени да решат възникналия спор
за материално право по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Сочи се още, че процесният имот е неправомерно
възстановен на ответниците - наследниците на Д. И.В. с Решение № 16К/24.01.2002
година, въпреки, че никога не е бил собственост на техния наследодател. Считат, че до възстановяването на имота на
ответниците - физически лица като наследниците на Д. И.В. се е стигнало в
резултат на представена клетвена декларация с невярно съдържание; на скица, в
която невярно е отразено местоположението, границите/съседите на имот 1954,
както и въз основа на неоснователно искане от страна на ответниците-физически
лица за поправяне на номерацията на имота им от 1954 на 109954. Признаване правото
на собственост върху имота с площ от 2.900 дка и възстановяване на 2.000 дка от
него на наследниците на В. не се установява с приложения по делото нотариален
акт № 179/32г„ тъй като имотът по този НА е с различна площ и съседи, не се
установява и с издаденото удостоверение №ДИ-86-00- 23/03.10.1991 година и
клетвена декларация. Излагат, че процедурата по възстановяване собствеността на
наследниците на Д. И. В. е изцяло опорочена.
В законовия срок по чл.131 от ГПК ответниците Л.С.Д., Ц.С.Д., В.С.С., К.В.М., Е.З.М.чрез пълномощника си адв. Й.Д. са депозирали отговор на исковата молба, с който
изцяло оспорват предявения иск. Поддържат довод, че искът за собственост е
недопустим, евентуално неоснователен. Твърди се в отговора, че имотът описан в
нотариален акт от 1919г., с който ищците се легитимират не е идентичен с имота
възстановен на ответнициците с решение на ОСЗ. Сочат, че ответниците са
наследници на Д. И. В., който е бил собственик на имот с площ от 6 декара в
м.“Могилите“, в змлището на гр.София. Пред поземлена комисия наследниците на В.
представили нот. акт №179, том 1, дело №719
от 1932г. и нотариално заверена декларация с рег.№11692 от 25.02.1994г. С решение №16К от 25.12.1994г. ПК при Община Кремиковци е възстановила на
н-ците на Д. Ив. В. нива от 2 дка в м.“Могилите“, имот №1954, к.л.298 от
кадастрален план изработен 1956г. Съставен бил и нотариален акт за собственост
върху имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ №19, н.д.№654 / 28.02.1997г. С в.с.
решение от 20.10.1999г. на СРС, ГО, 45 с-в по гр.д.№1951 /1995г. била прогласена нищожност на решението на ПК
от 1994г. Сочи се, че с решение №16К от 24.01.2002г. на ПК пр Община Кремиковци
е приизнато правото на собственост на н-ците на Д.
Ив. В. върху нива от 2.900 дка, находяща се в строителните границии на гр.София
–Подуяне, м.Могилите, имот №1954, к.л. 298 от кадастрален план
изработен 1956г., заявен с пореден номер 6 от заявлението. Сочи се, че със
същото решение е възстановена нива от 2 дка, четвърта категория находяща се в
строителните границии на гр.София –Подуяне, м.Могилите, имот №1954, к.л. 298 от
кадастрален план от 1956г., съгласно скица от 22.07.1993г. та СОФГЕО. С
нотариален акт №198, том I, н.д.№171 / 08.12.2004г. на нотариус С. Г.ответниците били признати за собственици на празно дворно
място /бивша нива/ от 2000 кв.м., с ноходящо се в строителните граници на Подуяне,
м.Могилите, съставляващо поземлен имот №79 в кв.9 по плана гр.София, м.Левски
Зона Г, одобрен със Заповед № РД-09-61 от 14.01.1997г. / бивш пл.№1954 ,
кадастрален лист 298 от кадастрален план изработен 1956г., при граници по
скица: улица, ПИ №№37, 36, 32,31 и ПИ №709.
С протоколно определение постановено
в о.с.з. на 11.03.2014г., производството по гр.д. № 4910 /2008 г. по описа на СГС, ГО, I - 7
състав е прекратено по отношение на предявените от Н. С.Б.
и М.С.Д. иск с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността срещу „Р.К.” ООД и по иска с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК предявен срещу Ф. „С.”
ООД, поради недопустимост на тези искови претенции, с оглед липсата на правен
интерес. Определението за частично прекратяване на производството по
делото по субективно съединените исковете по чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от
ЗС срещу Ф. „С.” ООД и „Р.К.” ООД е влязло
в сила на 16.02.2017г.
След влизането в сила протоколно
определение от 11.03.2014г., предмет на
делото е само иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за материално право
относно процесния недвижим имот към един минал момент, между ищците като
наследници на А.Г.Л. /Г./, бивш жител ***, починал през 1959 година и
ответниците като наследници на Д. И.В..
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. В.Б. поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответниците Л.С.Д., Ц.С.Д., В.С.С., К.В.М., Е.З.М.чрез
пълномощника си адв. Й.Д. оспорват
предявения иск. Представят писмена защита.
В хода на делото на 15.02.2019г. е починала
ищцата М. С.Д., като на основание чл.227 от ГПК в качеството на ищци са
конституирани нейните наследници и правоприемници В.Л.Д., М.О.Р. и Р.О.П..
В хода
на процеса на 02.11.2021г. е починала ищцата Н.С.Б., като на основание чл.227
от ГПК в качеството на ответници са конституирани нейните наследници и правоприемници
С.Б.Б. и З.Б.Б..
В хода
на делото на 04.07.2010г. е починала ответницата Н.Д.Х., като на основание
чл.227 от ГПК в качеството на ответници са конституирани нейните наследници и
правоприемници В.В.Х. –син и Ф.В.П. – внук.
В хода
на делото на 05.01.2011г. е починал ответникът Т.В. Т., като на основание
чл.227 от ГПК в качеството на ответници са конституирани неговите наследници и
правоприемници Р.Г.Д., Г.Т.А. и Ц.Т.Б..
В хода
на делото на 13.01.2012г. е починал ответникът Г.В.Д., като на основание чл.227
от ГПК в качеството на ответник е конституирана неговата наследница и
правоприемник К.Г.Д..
В хода
на делото на 23.04.2012г. е починал ответникът Д.С.Д., като на основание чл.227
от ГПК в качеството на ответници са конституирани неговите наследници и правоприемници А.Г.Д., В.Д.К. и Г.Д.Д..
В хода
на делото на 24.10.2017 г. е починала ответницата А.Г.Д., като на основание
чл.227 от ГПК в качеството на ответници са конституирани нейните наследници и
правоприемници В.Д.К. и Г.Д.Д..
В хода
на делото на 30.09.2014г. е починал ответникът Г.Т.А., като на основание чл.227
от ГПК в качеството на ответници са конституирани нейните наследници и
правоприемници Н.С.А., Р.С.А. – К.и В.В.Т..
В хода на делото на 24.02.2022г.
е починал ответникът К.В.Д., като на основание чл.227 от ГПК в качеството на
ответници са конституирани неговите наследници и правоприемници Д.Т.Д. и Г.К.Д..
В хода
на делото на 25.02.2023г. е починал ответникът Л.С.Д., като на основание чл.227
от ГПК в качеството на ответници са конституирани нейните наследници и
правоприемници Д.Е.Х. и И. Е. Х..
В хода
на делото на 07.04.2023г. е починал ответникът В.В.Х.,
като на основание чл.227 от ГПК в качеството на ответници са конституирани
неговите наследници и правоприемници И.Н.Х.,
Н.В.Х. и А. В.Х..
Софийски
градски съд, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че ищците Н.С.Б.
ЕГН ********** и М.С.Д. ЕГН ********** са дъщери и законни наследници на А.Г.Л./Г./
роден на ***г. бивш жител ***, починал на 28.02.1959г., което е видно от
приетото удостоверение за наследници №746/24.04.2007г. издадено от СО, р-н
„Подуяне“./л.15, т.1 от делото/
По делото не е спорно, а се установява и от
прието удостоверение за наследници №1112/24.08.2004г. издадено от Столична
Община, р-н „Подуяне“, че ответниците Н.Д.Х.
ЕГН **********, Д.С.Д. ЕГН **********, Л.С.Д. ЕГН **********, Ц.С.Д. ЕГН**********,
В.С.С. ЕГН **********, Г.В.Д. ЕГН **********, Т.В.Д.
ЕГН **********, К.В.Д. ЕГН **********, С.В.Д.
ЕГН **********, К.В.М. ЕГН **********, Е.З.М.ЕГН
**********, Е.Б.Д. ЕГН ********** и Л.Б.Д. ЕГН ********** са наследници на Д. И.В., бивш жител ***, починал на
16.12.1967г. /л.75 от делото/
С нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот чрез съдебна делба № 87, том 13, дело №
1874/08.07.1919 година (т.8 от НА) на I
–ви Нотариус при Софийски Окр. съд,
вписан със записка за вписване № 642, том 20 от 1919 година, А.Г.Л.
/Г./ е признат за собственик на недвижим имот: нива, находяща се в землището на
гр. София, местност „Могилите” е площ от 3000 кв.м., при съседи: от изток - С.М.,
от запад - наследниците на В.Г., от север - сестри Г.и от юг - братя К.,
(т.8
от нот. акт №87 и т.8 от записка за вписване № 642), на основание съдебна
делба./л.8-л.14, том 1 от
делото/
От приетата с писмо на ОСЗ - София
град вх.№ 264213/06.02.2023 по делото
административна преписка по заявление с вх.№ П 267 /02.06.1992г. се установява,
че в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, наследниците на А.Г.Л. /Г./ са заявили за
възстановяване пред Поземлената комисия – недвижим имот - нива, находяща се в
землището на гр. София, местност „Могилите” е площ от 3000 кв.м. Видно от съдържащото се в преписката заявление
с вх.№ 267/02.06.1992 г. ищцата Н.Б., като наследник на А.Г.Л.,
заявила за възстановяване процесния имот – нива от 3. 000 дка в м. „Могилите”, под номер три. /л.1273-л.1274, том 4 от делото/.
Към заявление с вх.№ П267 /02.06.1992г. на н-ци на А.Г.Л.
е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот чрез
съдебна делба № 87, том 13, дело № 1874/08.07.1919г. /л.1275, том 4 от делото/.
По подаденото заявление вх.№П267/02.06.1992г., с Решение
№ П 267 от 06.06.2013 г. на Общинска служба по земеделие, община Панчарево е
признато правото на собственост на наследниците на А.Г.Л. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху процесния имот – нива от
3.000дка в землището на Подуяне,
местността „Могилите”, заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с нотариален
акт. №
87, том 13, дело № 1874/08.07.1919г. / л. 628, том 2 от делото/
От друга страна наследници на Д.
И. В. заявили със Заявление № 16
/10.09.1991г. пред органа на поземлена собственост за възстановяване осем
поземлени имота, сред които и нива от 1,500 дка в местността „Долен герен“
/Могилите/. Видно от приетата административна преписка на ОСЗ – Панчарево с
вх.№16К /10.09.1991г. на наследници на Д. Ив. В., че с решение №16К от
25.12.1994г. ПК при Община Кремиковци е
възстановила на н-ците на Д. Ив. В. нива от 2 дка в
м.“Могилите“, имот №1954, к.л.298 от кадастрален план изработен 1956г. Съставен
бил и нотариален акт за собственост върху имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ
№19, н.д.№654 / 28.02.1997г. С влязло в сила решение от 20.10.1999г. на постановено
по гр.д.№1951 /1995г. на СРС, ГО, 45 състав
е прогласена нищожност на решението на ПК от 1994г. С решение №16К от 24.01.2002г. на ПК пр Община
Кремиковци е признато правото на собственост на н-ците
на Д. Ив. В. върху нива от 2.900 дка, находяща се в строителните границии на
гр.София - Подуяне, м.Могилите, имот №1954, к.л. 298 от кадастрален план
изработен 1956г., заявен с пореден номер 6 от заявлението./л.183 –л.246, том 1 от делото/
С писмо на Областна
дирекция „Земеделие и гори“ - София град, ОСЗГ - Панчарево, с изх.№
ВС-01/2844/08.10.2007 г., във връзка със заявление №267/ 02.06.1992г. на н-ци на А.Г.Л., уведомила ищцата Н.Б.,*** от кад.л. №298 по скица от обявения помощен план по чл.13а,
ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ е възстановен на наследниците на Д. И. В. с решение №16К
от 24.01.2002г., доказан с удостоверение №ДИ-86-00-23/03.10.1991г., като във
връзка с чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ възникналия спор за материално право с
наследниците на Д. В. следва да бъде решен от компетентния съдебен орган./л.16, том 1 от делото/
От приетото извлечение от Регистъра на
старите имоти - Подуяне, се установява, че на името наА.Г.
(Г.), е записан недвижим имот, който е индивидуализиран, като имот с кад. номер
109954, кад.лист 298, по заявление 267, като е отразено, че правото на
собственост върху имота се установява с документ за собственост атт 07.08.1919
г., том 13, н. дело № 1874, като имота е с площ от 2868 кв.м. в в
местност “Могилите“ ./л.631, том 2 от
делото/.
Приети са неоспорени справка е рег.№ 94-00-
332/16.02.2011 година на район Подуяне-СО, комбинирана скица на ГИС-София между
имот № 109954 от помощния план и актуалния кадастрален план и извадката от
помощния план, които доказателства са приложени към молба е вх.№ №
74289/21.06.2013 г., които са обсъдени от вещото лице геодезист в допуснатата
по делото СТЕ./л.634 - л.636, том 2 от
делото/
В приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза с вещо лице инж.И.Ш.,
/оспорено от отвениците, представлявани от адв.Д./ е обосновано, че е налице идентичност между имот №
109954, к.л.298 в м. „Могилите“ и имота, подробно описан в т.8 от Нотариален
акт № 87, том 13, дело № 1874/1919 г., приложен към исковата молба и имота описан в
Решение № П267/06.06.2013г. на ОСЗ - Панчарево, приложен към молба е вх.№
74289/21.08.2013г. Сочи се, че в изработения през 1956г. кадастрален план
процесния имот е индивидуализиран - имот е номер 1954 с площ около 3000 кв.м. Според СТЕ за имотите, попадащи в местност „Могилите“, в землището на Подуяне
1956г. е изработен кадастрален план, в който са нанесени два имота с № 1954,
единият от които е с площ около 3 000кв.м., с другия - около 2000 кв.м. Към
плана от 1956г. вещото лице не е открило разписен списък. Вещото лице геодезист
пояснява, че според изработения помощен план на имотите в район Подуяне (бивша
м. Могилите) имота на н-ците на А.Г.Л./Г./
е с номер 109954, а този на ответниците – н-ци
на Д. В. - с номер 101954. След проверка в Столична община, дирекция
"Териториално планиране", отдел "Териториален кадастър",
„ГИС-София" ЕООД, Служба по геодезия, картография и кадастър - София,
Общинска служба по земеделие Изток вещото лице е установило, че съгласно Регистъра на старите имоти към
помощния план на район „Подуяне" като собственик на имот № 109954 и имот
пл.№ 1954, к.л.298/56г. в м. Могилите е записанА.Г. /Г./.
Разположението към момента на образуване на
ТКЗС на имотите в м. Могилите според представените документи за собственост: в
т.8 на НА № 87, том 13, дело № 1874/1919г. - на ищците и в т.7 на НА №179, том
I, дело № 719/1932г. - на ответниците е отразено в комбинираната скица към
приетата СТЕ. Комбинирана скица съдържа посочване местоположението и границите
на имотите според кадастралния план от 1956г., помощния план, регулационния
план и одобрената кадастрална карта
В прието заключение на СТЕ е
обоснован извод, че според кадастралния план от 1956г. и според помощния план липсва
идентичност между имота на ищците н-ците
на А.Г.Л./Г./ и този на ответниците. На комбинираната скица-
приложение към СТЕ е графично онагледено къде се намират един спрямо друг двата
имота, като процесният имот е защрихован в жълт цвят./л.1381, том 4 от делото/
В заключението е пояснено, че процесният
имот е нанесен със заповед № РД-09-51/14.01.1997г. в границите на регулационния
план на на гр. София, местност „кв. Левски-зона Г“, одобрен със заповед №
РД-50-09-159/13.04.1984г. Сочи се, че в действащия ПУП на местност „кв.
Левски-зона Г“, одобрен с Протокол 23, решение 4, т. 3 от 19.03.2001г. процесния
имот е УПИ III79 в квартал 22, а в КККР е имот с идентификатор 68134.601.79.
След преценка по реда на чл.202 от ГПК,
съдът възприема приетото заключение на съдебно-техническата експертиза с вещо
лице инж.И.Ш., като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
За изясняване на спорния по въпрос за собствеността върху
процесния имот преди масовицацията на земеделските земи в открито с.з. на
12.03.2019г. са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите - З.А.Т.,
П.Т.В., К.Т.Г..
От показанията на свидетелката З.А.Т. /83г., първа братовчедка
на ищците/ се установява, че наследодателят на ищците Г.А.е имал имот в гр.
София, местността „Могилите“, който е наследствен и първоначална е бил от общо
16 дка. Сочи, че от тези 16 дка след смъртта на Г. наследниците се делили и на всички се паднали по 3 дка, вкл. и 3 дка имало и на бабата на свидетелката Т..
Свид. З.Т. пояснява, че нейната баба и А. - бащата на Н. са брат и сестра. Знае, че имотът на ищците също е 3 дка нива в
местността „Могилите“. Там имало седем могили и като деца братовчедите тичали
там. Сочи, че сега това е в кв.„В. Левски“, като се води „Левски Г“. Знае, че
за делбата след смъртта на Г.А.има делбен протокол и
по този протокол фактически са получили нотариални актове оот 1919г.
Свидетелят П.В./59г., втори братовчед на
ищците/, посочи в показанията си, ищците притежават наследствен имот в гр.
София, местност „Могилите“, защото и неговото семество има имот том, който е
родствен имот. Свид. В.сочи, че ищците са им съседи от източната страна. Знае, чеА.Г.в е името на наследодателя им, който е брат на В.Г.в – прадядо на свидетеля. Пояснява, че сега имотът попада в „Левски Г“.
В съседство имало къщи, които са заселени с цигани и просто не е възможно да се
обработва. Според свидетеля Т.по документи имотът е към 3 дка. Н. е получила
имота в наследство от А. Г.в. А. и неговите братя и сестри – общо 4 братя и 2
сестри са се делили, когато починали родителите им, за което имало документ.
Показанията на свидетелите З.А.Т. и П.Т.В.
са непротиворечиви, взаимно допълващи и
житейски логични, поради което съдът ги кредитира.
Свидетелката К.Т.Г. сочи в показанията
си, че Д. В. им е съсед по имот. Свид. Г. сочи, че техният имот е малко по-голям,
а този на В. може би е 2200 кв.м. Сочи, че те са от северната страна на имота
на Д. В..С.С. също граничил конкретно с имот на В..
Сочи, че не са влизали в ТКЗС имотите, доколкото знае. През 1998-2000 г.
поземлените комии започнали да връщат имотите. През 2002 г. вече давали
окончателните решения. Като са върнати имотите на Д. В. не знам някой да е имал
претенции към този имот. Д. си го е ползвал и като нива го е обработвал.
С оглед установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на иска и рододата
подсъдност:
Предявеният
иск е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ
е установителен, предявява се винаги като положителен установителен иск и има
за предмет установяването със сила на присъдено нещо, че даден земеделски имот
е бил собственост на ищеца и на на неговия наследодател към един минал момент -
момента на обобществяването на имота чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга,
образувана въз основа на тях селскостопанска организация, неправомерно
отнемане, одържавяване по ЗТПС /отм./ и др. Правен интерес от иска по чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на
собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че
към момента на обобществяването имотът е бил тяхна или на наследодателя им
собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза, както и в
случаите, когато спорният имот им е възстановен с решение на административния
орган по поземлената собственост, ползващо се с конститутивен ефект. За да е
налице правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, е необходимо още по
отношение на ищеца да е налице висяща реституционна процедура, или да е налице
правна възможност такава да бъде предприета, защото целта на този иск е да се
възстанови правото на собственост на правоимащото лице /ищеца/ върху
обобществен земеделски имот по специалния ред, установен в ЗСПЗЗ, по някой от
способите предвидени в същия закон, респ. да се получи обезщетение в хипотезите
по чл. 10б от ЗСПЗЗ.
В случая, в полза на ищците е издадено
решение на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността
върху процесния имот с декларативно, а не с конститутивно действие /т. нар.
предварително решение/, т. е., спрямо ищците, като наследници на А.Г.Л.
реституционната процедура не е приключила, а ответниците
/наследници на Д. В./ имат в своя полза издадено решение с конститутивно
действие, то е налице и спор за материално право и ищецът има правен интерес от
иска, тъй като при евентуален благоприятен за него изход от спора Общинска
служба "Земеделие" - София ще измени /респ. отмени/ решенията си в
хипотезите на чл. 14, ал. 7 и/или ал. 7а от ЗСПЗЗ.
Въз основа на изложеното, съдът
приема, че искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
е допустим.
След повдигната от СРС препирня за
подсъдност с определение № 2985 /11.11.2021г. постановено по ч.гр.д. №3178 / 2021г.
на САС, ТО, 9-ти състав Софийски градски съд е определен за компетентен да разгледа и се
произнесе като първа инстанция по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,
предявен с искова молба вх.№31274 /14.11.2008г./вж. приложено ч.гр.д. №3178 /
2021г. на САС/
По основателността на иска:
За
успешното провеждане на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, е необходимо ищците да
установят, че наследодателят им е бил собственик на спорния земеделски имот към
момента на кооперирането му въз основа на предвиден в закона придобивен способ,
респ. че е наследник по закон на бившия собственик, както и факта на
кооперирането на имота. В това производство ограниченията за доказване
придобиването на собствеността само с писмени доказателства, установени със ЗИД
на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 13/2007 год., не намират приложение - тези ограничения са
въведени само за исковите производства по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а не и за
производствата по искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Съвкупният
анализ на събраните по делото писмени
доказателства, кредитираните от съда свидетелски показания и приетото
заключение на СТЕ сочи на извод, че преди образуване на ТКСЗ, наследодателят на
ищцитеА.Л.Г./Г./ е бил собственик на процесния имот към момента на
образуване на ТКЗС, на основание извършена съдебна делба. Установи се, че А.Г.Л. /Г./ е бил собственик
на процесния имот: нива, находяща се в землището на гр. София, местност
„Могилите” е площ от 3000 кв.м., при съседи: от изток - С.М., от запад -
наследниците на В.Г., от север - сестри Г.и от юг - братя К., съгласно нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот чрез съдебна делба № 87, том 13, дело № 1874/08.07.1919 година
(т.8 от Нотариалния акт), вписан със записка за вписване № 642, том 20 от 1919
година, представляващ бивш имот е пл.№ 109954. к.л. 298 според регистъра на
старите имоти, видно от справка е рег.№ 94-00- 332/16.02.2011 година на район
Подуяне-СО, комбинирана скица на ГИС-София между имот № 109954 от помощния план
и актуалния кадастрален план и извадката от помощния план.
От приетото извлечение от Регистъра на
старите имоти /доказателство, представено с молба вх. № 74289/21.06.2013 г./,
се установяви, че процесният имот е индивидуализиран, като имот с кадастрален
номер 109954, кад.лист 298, заявление 267 и е записан на името на наследодателя
на ищците -А.Г. (Г.), в т.ч. е удостоверено, че правото на собственост върху
имота се установява именно с нотариалния акт на ищците, който е приложен към
исковата молба: НА № 87/07.08.19 г., т.13, дело № 1874. В този смисъл е и
заключението на вещото лице, по приетата от съда съдебно- техническа
експертиза.
От приетото по делото заключение на СТЕ
изготвено от вещо лице геодезист се установи, че към момента на образуване на
ТКЗС /масовизацията/ имотът на наследодателя на ищците е бил земеделска земя -
нива, като е налице пълна идентичност между бивш имот № 109954, к.л. 298 в м.
„Могилите“ и имота, подробно описан в т.8 от нотариален акт № 87, т.13, дело №
1874/08.07.1919 г., приложен към исковата молба, като според изработения през
1956 г. кадастрален план имотът на А.Г.Л. /Г./ е индивидуализиран под № 1954 с
площ от около 3000 кв.м.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
ищците проведоха успешно пълно доказване, че към момента на масовизацията и
образуване на ТКЗС в землището на гр.
София процесната нива е била собственост на
наследодателя на ищците А.Г.Л. /Г. на основание съдебна делба. Това налага
извод, че предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е основателен
и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 3
679, 50лв., съдебно деловодни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК на л.1385,
том IV
от делото.
С оглед изложеното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иск с правно основание чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ,
предявен от Н.С.Б.
ЕГН ********** с правоприемници в процеса С.Б.Б. и З.Б.Б., и М.С.Д. ЕГН **********, с правоприемници
по делото В.Л.Д., М.О.Р. и Р.О.П., чрез адв.В. Б.
–САК, съдебен адрес ***, оф.21, срещу Н.Д.Х. ЕГН ********** с
правоприемници в процеса: В.В.Х. и Ф.В.П.,
Д.С.Д. ЕГН ********** с правоприемници в процеса: В.Д.К. и Г.Д.Д., Л.С.Д. ЕГН ********** с правоприемници
в процеса: Д.Е.Х. и И. Е. Х., Ц.С.Д. ЕГН **********, В.С.С.
ЕГН **********, Г.В.Д. ЕГН ********** с правоприемник в
процеса К.Г.Д., Т.В.Д. ЕГН ********** с
правоприемници в процеса: Р.Г.Д. и Ц.Т.Б.,
К.В.Д. ЕГН ********** с правоприемници в процеса: Д.Т.Д. и Г.К.Д., Г.Т.А.
/правоприемник на ответника Т.В. Т./, последната също починала в хода на делото
с конституирани правоприемници: Н.С.А., Р.С.А. – К.и В.В.Т.,
С.В.Д. ЕГН **********, К.В.М. ЕГН **********,
Е.З.М.ЕГН **********, Е.Б.Д. ЕГН ********** и Л.Б.Д. ЕГН ********** - всички наследници на Д. И.В., че
наследодателят
на ищците А.Г.Л. /Г./, бивш жител ***, починал през 1959 год., към момента
на образуване на ТКЗС е бил собственик на
следния недвижим имот, а именно: нива,
находяща се в землището на гр.София, местност „Могилите” е площ от 3000 кв.м.,
при съседи: от изток - С.М., от запад - наследниците на В.Г., от север - сестри
Г.и от юг - братя К., на основание нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот чрез съдебна делба № 87, том 13, дело № 1874/08.07.1919 година
(т.8 от нот. акт), вписан със записка за вписване № 642, том 20 от 1919 год.,
като съгласно справка с изх.№ 94-00-332/16.02.2011 год. на район Подуяне, СО и
скица към нея бившият имот с пл.№ 109954, кадастр. лист 298 е със съседи: от изток: бивш имот с пл.№
101953, к.л. 298, 275 с бивш собственик С.В.С.; от запад: бивш имот с пл.№
108966, к.л. 298, 275 с бивш собственик П.В.Г.и бивш имот е пл.№ 101966, к.л.
298, който е неиндентифициран бивш
собственик; от север: бивш имот с пл.№ 101967, к.л. 298, 275 с бивш собственик Ц.В.Т.и
от юг: бивш имот е пл.№10195501, к.л. 298.
ОСЪЖДА
В.В.Х., Ф.В.П., В.Д.К., Г.Д.Д., Д.Е.Х.,
И. Е. Х., Ц.С.Д. ЕГН **********, В.С.С. ЕГН **********, К.Г.Д., Р.Г.Д., Ц.Т.Б., Д.Т.Д. и Г.К.Д., Н.С.А., Р.С.А.-К., В.В.Т., С.В.Д. ЕГН **********, К.В.М. ЕГН **********, Е.З.М.ЕГН **********, Е.Б.Д.
ЕГН ********** и Л.Б.Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на С.Б.Б. и З.Б.Б., В.Л.Д., М.О.Р. и
Р.О.П., петимата
със съдебен
адрес ***, оф.21., сумата от 3 679, 50 лв. разноски по делото пред
СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: