Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Хасково 20.07.2012 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд …………………………………наказателна колегия в публично заседание на десети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:
Кольо Димитров
Членове: Филип Филипов
Красимир
Димитров
При секретаря Д. Х. и в присъствието на прокурора Георги Гешев , като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов ВНОХД № 395 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 313 и сл. от глава
ХХІ от НПК.
С Присъда № 404 от 30.05.2012 г. постановена по НОХД № 74 /2012 год. , Районен съд – Свиленград е признал подсъдимата М.Г.К.
*** за виновна в това, че на 15.08.2011г. на МП „Капитан Андреево"-шосе на път за излизане от Р.България за Р.Турция, нарушила разпоредбите на
закон- чл.11 ал.1 от Валутния Закон-„ Местни и чуждестранни физически лица могат
да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в
наличност при спазване на определените в този закон изисквания " и чл.11 ал.3 от Валутния закон - „При износ на суми над 25 000
лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност местните и
чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи размера и
произхода на паричните средства, включително на платежните инструменти на
приносител, като представят удостоверение от съответната териториална дирекция
на НАП, че нямат просрочени
задължения ", както и разпоредбите на Наредба №10 от 16.12.2003г.за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.10 А от Валутния закон, издадена от Министерство на финансите,
обн. в ДВ бр.1 от 06.01.2004г. изм.в ДВ бр.48 от 15.06.2007 г., а именно: чл.2 ал.2 „
Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и да внасят парични
средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове
или друга валута след деклариране пред митническите органи по реда на чл.8 на
собственика на паричните средства и получателя за когото те са предназначени,
на тяхната стойност и вид , на произхода и предназначението им, както на транспортното
средство и маршрута",чл.2 ал.4 „При износ на парични средства над 25 000
лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута митническите органи
допускат изнасянето на паричните средства след представяне на удостоверение от
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че лицето няма
просрочени задължения " чл.8, ал.1 - „Местни и
чуждестранни физически лица задължително попълват и представят пред
митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл.2 ал.2 и 5 и чл.5 и 6", чл.8, ал.2 - „Декларацията по
ал.1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е
предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите
органи",относно режима на износа на валутни ценности и задълженията за
тяхното деклариране, като в качеството си на „местно физическо лице" по смисъла на § 1, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Валутния закон не е декларирала пред митническите
органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната валута в наличност, а именно: 55050
/петдесет и пет хиляди и петдесет/ евро и 5510 /пет хиляди петстотин и десет/
щатски долара с равностойност в български лева, както следва -107 668, 44 /сто и седем хиляди шестстотин
шестдесет и осем лева и четиридесет и четири ст./ лева 7531,34 / седем хиляди
петстотин тридесет и един лева и тридесет и четири ст./ лева, съгласно
централния курс на БНБ за 15.08.2011 година или всичко на обща стойност 115199,78
/сто и петнадесет хиляди сто деветдесет и девет лева и седемдесет и осем ст./
лева, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери поради което на осн. чл. 251,
ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.”Б „ от НК я осъдил на наказание „Пробация" с пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от 2 /две/ години и 6/шест/ месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен
служител" за същия срок . С присъдата си съдът
на осн.чл. 251 ал.2 във вр.с ал.1 във вр. с
чл.53 ал.1 6. „Б „ от НК отнел в полза на
държавата сумата от 2060
евро и 910 долара като собствени
на подсъдимата , а по отношение на сумата от 52 990 евро и 4600 долара постановил да се върнат на собствениците им - 8370 евро на Е. Р. Р , 20 000 евро на С. И. К. , 4600 долара и 620 евро на Х. Ш. М. и 24 000 евро на Й. П. Ф. .
Недоволен от
присъдата е останал прокурор при РП – Свиленград ,
който я протестира в срок с оплаквания за неправилност относно приложението на чл. 55 ал.1 т.2 б. „ Б” от НК
. Прокурорът счита , че така наложеното на подсъдимата наказание било
неправилно определено и занижено , понеже не били налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства
обуславящи приложението на чл. 55 от НК , като не били отчетени в
достатъчна степен отегчаващите вината и обстоятелства а именно изключително високата стойност на
предмета на престъплението. Нарушение било допуснато и с разпореденото връщане
на част от веществените доказателства , което противоречало на практиката при
подобен вид дела решавани от въпросният състав на първоинстанционният съд ,
понеже по реда на чл.251 ал.2 от НК
предметът на престъплението се отнемал , независимо чия собственост е ,като в
случая въпреки положените усилия не се установило безспорно , че разпитаните
свидетели са собственици на въпросните пари. С протеста се иска атакуваната
присъда да бъде изменена , като на подсъдимата се определи и наложи наказание при
условията на чл. 54 от НК , а именно „ лишаване от свобода” в размер от една
година и шест месеца чието изпълнение се отложи по реда на чл. 66 ал.1 от НК за
срок от 4 години и на осн. чл. 251 ал.2 от НК се отнеме в полза на държавата
предметът на престъплението – 55050 евро и 5510 долара – с обща стойност от
115 199,78 лв.
Жалба против присъдата от подсъдимата или защитникът и не е подавана .
Окръжна Прокуратура – Хасково
изпраща представител , който поддържа подаденият протест. В пледоарията си прокурорът
сочи, че било допуснато процесуално нарушение на досъдебната фаза , понеже на
досъдебното производство , въпреки дадените от подсъдимата обяснения относно
собствеността на парите предмет на престъплението , доказателства в тази насока
не се събрали. Такива били събрани за пръв път на съдебното следствие от
първата инстанция чрез разпит на лицата които твърдели , че са собственици на парите
, но освен техните показания и обясненията на подсъдимата , други доказателства
в тази насока не се събрали. С оглед обаче размера на сумите , които разпитаните
като свидетели лица твърдели , че дали на подсъдимата , не било изяснено дали те
не са и съучастници . Релевират се и други допуснати нарушения на досъдебната
фаза , залегнали в обвинителният акт и в атакуваната присъда. В тази насока се твърди
, че Наредба № 10 /2003 г. на МФ не била от категорията актове изброени в
чл.251 от НК, чието нарушаване е обективен елемент от състава на престъплението
. Повдигнатото на подсъдимата обвинение обхващало текстове от наредбата – чл. 2
ал.4 и чл. 8 ал.2 , които били ирелевантни и не касаели престъплението . Иска
се атакуваната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на
първата инстанция. Прави се и алтернативно искане за оправдаване на подсъдимата
по посочените норми на наредбата които да отпаднат от обвинението и се уважи протеста,
като на подсъдимата се наложи наказание „ лишаване от свобода „ чието
изпълнение се отложи по реда на чл. 66 от НК и се отнемат в полза на държавата парите
предмет на престъплението .
Подсъдимата М.К. редовно призована се явява
лично и със защитникът си адв. О. от ХАК, която оспорва протеста , намира обжалваната
присъда за правилна и законосъобразна , а наложеното наказание за справедливо и
иска да бъде потвърдена. В пледоарията си защитата твърди , че не били
допуснати съществени процесуални нарушения обосноваващи отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане, прокурорът преценял на кого и какво
обвинение да повдигне , но от събраните доказателства се установило , че парите
били собственост на разпитаните пред първата инстанция свидетели и чл. 251 ал.2 от НК се прилагал във връзка с
чл.53 ал.1 б. „ Б” от НК , каквато била и съдебната практика. Извършеното от
подсъдимата деяние се улеснило от поведението на митническият служител който на
инкриминираната дата не бил на работното си място и не изпълнил задължението си
да разясни изискванията на ВЗ относно декларирането на валутата и наказанието и
било определено правилно.
Подсъдимата в в личната си защита
споделя изложеното от защитникът си , като в последната си дума иска
атакуваната присъда да бъде потвърдена .
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по
посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно на осн. чл. 314 от НПК намира , че атакуваната присъда следва да
бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционният съд без настоящата инстанция да разглежда
същото по същество, като
следва да се отбележи , че действително не са събрани категорични и безспорни доказателства
относно собствеността на парите предмет на престъплението , обуславящи
неприлагането на чл. 251 ал.2 от НК , чието приложение е свързано с чл. 53 ал.1
б.” Б” от НК , но не това е основанието за отмяна на присъдата която следва да бъде отменена поради следното: С обвинителният
акт подсъдимата е предадена на съд за престъпление по чл.251 ал.1 от НК като е посочено , че нарушила чл.11 ал.1 и ал.3 от Валутния закон , чл. 2 ал.2 , ал.4 и
чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба № 10 /16.12.2003 г. за
износа и вноса на парични средства , благородни
метали , скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически
регистри по чл.10 а от ВЗ, издадена от МФ обн.
Д.В. бр. 1 / 2004 г. изм. д.в. бр. 48/2007 г., чрез недеклариране пред митническите органи във валутна
митническа декларация на размера на пренасяната валута в наличност – 55050 евро и 5510 щатски долара на обща стойност 115 199.78 лв.
като предмета на престъплението е в особено големи размери. Нормата на чл. 251 ал.1 от НК е бланкетна и в нея е необходимо да се посочи
конкретното допуснато от дееца нарушение по съответният нормативен акт. В
случая както в обвинителният акт така и в присъдата е прието , че подсъдимата е допуснала
нарушение на чл. 2 ал. 4 от Наредба № 10 /16.12.2003 г. , но тази норма не вменява задължение на лицата излизащи от страната , а вменява
на митническите органи да не допускат износ на суми на стойност над 25
000 лв. без представяне на удостоверение от съответната
териториална дирекция на НАП , че лицето няма
просрочени задължения , поради което няма как да бъде нарушена от подсъдимата. На следващо място ,
след извършване на
престъплението и преди изготвянето и внасянето на обвинителният акт в първоинстанционният съд , цитираните
в обвинителният акт и залегнали в присъдата и мотивите към нея норми посочени като нарушени от подсъдимата са изменени . Валутният закон е изменен
с д.в. бр. 96 / 06.12.2011 г. , като е променено съдържанието на
чл.11, сега действащите чл.11 ал.1 и ал.3 от ВЗ съществено се
различават от тези действали към момента на деянието, създаден е нов чл.11 А
уреждащ пренасянето на парични средства през границите на страната от и за
трета страна . В
този нов текст изрично съществува норма - ал. 5 на чл.11 а уреждаща кога задължението
за деклариране се
смята за неизпълнено. Такава уредба е липсвала към момента на деянието.
Настъпилото изменение засяга релевантните материално правни норми и
следва да се прецени с оглед чл.2 ал.2 от НК, но това не е направено и съобразено
както от прокурора , така и от съда. Освен изложеното , Наредба № 10/ 2003г. на МФ по която също са вменени
нарушения на подсъдимата и е материално правна норма попълваща бланкетната диспозиция на чл. 251
ал.1 от НК е изцяло отменена с
Наредба № Н-1 / 01.02.2012 г. на МФ обн.
Д.в. бр. 10 / 03.02.2012г. което също не е съобразено. Безспорно по см. на чл. 2 ал.1 от НК за всяко
престъпление се прилага законът действал към момента на извършването му. При
настъпила обаче до влизане на присъдата в сила законодателна промяна , засягаща
приложимото материално право , то предвид императивната разпоредба на чл. 2
ал.2 от НК тази промяна следва да бъде отчетена като се прецени и приложи най –
благоприятният за дееца закон. Приложението на чл.2 ал.2 от НК е задължително и
следва да бъде посочено от съда в присъдата , а в мотивите обсъдени настъпилите
законодателни изменения като се прецени и обоснове приложението на по-
благоприятният закон , това обаче не е направено . Неприложението на чл. 2
ал.2 от НК и неизлагането на мотиви в
тази насока , представлява винаги съществено отстранимо процесуално
нарушения по см. на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК ,водещо до нарушаване правата на страните , изразяващо се в непълнота на мотивите , която не може да бъде отстранена за
пръв път от въззивната инстанция , защото не може да се провери действителната
воля на съда с оглед чл. 2 ал.2 от НК. Горното
налага обжалваната присъда да бъде отменена на осн. чл. 335 ал.2 вр.чл.348 ал.3
т.1 от НПК и делото върнато за ново разглеждане от нов състав на първоинстанциония
съд. Водим от горното съдът :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда №
404 от 30.05.2012 г. постановена по НОХД № 74 /2012 год. на Районен съд – Свиленград.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Свиленград за ново разглеждане от друг състав на същият съд.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: Членове: 1. 2