О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
1344
гр. Пловдив, 13.08.2020г.
Пловдивски
окръжен съд, ГО, VII
въззивен състав,
в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
мл. съдия ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов ч.гр.д. № 1204 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10458/11.02.2020г.
на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, чрез адв. К. Б., срещу Определение № 556 от 15.01.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 6092/2019г., по описа на СРС, 13 състав, с което е изменено
разпореждане от 18.11.2019г. по гр.д. № 7535 от 2018г. по описа на ПРС, 13 гр. с-в,
както следва: кредиторът „МАКС КОЛЕКТ“
ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на адв. К.И.Б., в качеството й на
процесулане представител на А.К.С., ЕГН: ********** възнаграждение по чл. 38,
ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 360 лв.
В частната жалба са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради
противоречие с материалните и процесуалните правила. Частният жалбоподател поддържа,
че в случая действията на процесулания представител на длъжницата по
заповедното производство се изразяват само в депозиране на заявление по чл. 414 ГПК, за което има утвърден образец от министъра на правосъдието, в които се
попълват личните данни на длъжника. Излагат се съображения, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съобразно фактическата и правната
сложност на делото, с оглед на обстоятелството, че в Наредба № 1 от
09.07.2004г. не е определен минимален размер на адвокатското възнаграждение за
подавана на възраждение по чл. 414 ГПК, както и съобразявайки се с това, че
същото може да бъде приравнено на такова по чл. 6, т. 5 от Наредбата – за
изготвяне на книжа и молби. Релевират се и доводи, че подаването на
възражението по чл. 414 ГПК е само една от възможностите за защита на длъжника
срещу заповедта, поради което и определянето на адвокатското възнаграждение за
този вид защита не следва да е обвързано от материалния интерес и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 7 от Наредбата е неприложима. Поредвид
гореизложеното се моли определенеито на първоинстанционния съд да бъде
отменено, като присъденото адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния
представител на длъжницата А.К.С. в размер на 360 лв. на основание чл. 6, т.5
от Наредба № 1 да бъде редуцирано до размер от 50 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на частната жалба от страна на адв. К.И.Б., процесуален представител на
А.К.С., с който излага съображения, че
същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Сочи се, че в
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
кеото се поддържа, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в
размер на 300 лв., а не сочените от жалбоподателя 50 лв. Излагат се съображения
и че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 при положение, че има изрична правна норма,
определяща размера на дължиото се адвокатско възнаграждеие за заповедното
производство. Претендират се разноски.
Пловдивски
окръжен съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната
жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
По същество частната жалба е
основателна.
В полза на жалбоподателя е издадена
Заповед № 3233/16.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 6092/2019г. на РС – Пловдив, 13 състав. Против същата заповед
своевременно е подадено възражение по чл. 414 ГПК от А.К.С., чрез пълномощника
й – адв. К.Б. – САК, като към последното е представен договор
за правна защита и съдействие и списък за разноските по чл.
80 от ГПК за сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение. От така
приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че същият е с предмет
- оказване на правна консултация и съдействие по ч.гр.д. 6092/2019г. по описа
на 13-ти гр. с-в, ГО, СРС, като процесуланото представителство включва действия
по подаване, преглеждане, изискване, получаване, заверяване, подписване, в т.ч.
и чрез елетронен подпис, всякакви книжа, документи и материали.
С разпореждане от
18.11.2019г. ПРС е обезсилила процесната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и издадения в тази връзка изпълнителен лист от
17.04.2019г.
С Определение № 556 от 15.01.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 6092/2019г., по описа на СРС, 13 състав, постановено
във връзка с депозирана молба по чл. 248 ГПК от длъжника, е изменено
разпореждането от 18.11.2019г. по гр.д. № 7535 от 2018г. по описа на ПРС, 13
гр. с-в, като кредиторът „МАКС КОЛЕКТ“ ООД е осъден да заплати на адв. К.И.Б.,
в качеството й на процесулаен представител на А.К.С., ЕГН: **********
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата в размер
на 360 лв.
Прекомерността
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, на която се е позовал жалбоподателят
пред заповедния съд и която подържа в частната си жалба пред ПОС, следва да се
прецени съобразно с правната квалификация и извършените процесуални действия по
установяване на релевантните за делото факти и събрани доказателства, както и с
настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора. В
конкретния случай релевантно за преценката на размера на адв. възнаграждение е
изготвянето и депозирането на възражение по реда на чл.
414 от ГПК, което е обхващало и обема на представителната власт.
Действително,
в Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е регламентиран минималният
рамер на адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга, като е
предвидена и възможност да бъде договорян свободно и максималния размер на
адвокатския хонорар. Същевременно обаче основен принцип се явява и адвокатското
възнаграждение да бъде адекватно на фактическата и правна
сложност на делото, тъй като обратното би означавало да се допусне злоупотреба
с процесуални права, най-вече по отношение на противната страна.
В
горепосочената Наредба № 1 не е
предвидена изрично предвидена разпоредба, която да обхваща процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което и на осн. параграф 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждението следва да се
определи по аналогия, като се изходи от вина на самото процесуално действие.
Следва да се
отчете и обстоятелството, че за възражението по чл.
414 от ГПК е налице утвърден с Наредба № 6/20.02.2008 г. от Министъра
на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение,
към заповедта винаги е приложена и бланка за възражение, която се връчва на
длъжника и която съдържа указания за попълването й.
В конкретния
случай пълномощника на длъжника-ответник е попълнил само възражението-бланка,
като по своята същност това действие съответства на "...други молби",
визирани в чл. 6, 5 от Наредба № 1/2004 г. и като съдържание е по-малко от
предвиденото посочени във всички хипотези на цитирания текст възнаграждението
за които е определено в размер на по 50 лв.
При така изложените
съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено, а подадената частна жалба
да бъде уважена. Присъдените с обжалваното
определение разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемата следва да се
намалят до размер на 50 лв. по изложените по – горе съображения.
Производството
с правно основание чл. 248 от
ГПК не е ново самостоятелно производство, различно от исковото или заповедното
производство по делото, по което съдът се е произнесъл с акт по съществото на
спора, но не се е произнесъл по отношение на разноските, или макар и да се е
произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, страните не са
не са удовлетворени и са поискали изменение на решението само в частта на
разноските. Напротив то е продължение на това предходно производство. По
молбата с правно основание чл. 248 от ГПК на страна по
исковото или в заповедното производство не се образува ново, отделно
производство от това по делото, по което съдът се е произнесъл по съществото на
спора и по разноските. Поради това не следва да се присъждат разноски на
страните за адвокатска защита : нито на страната, инициирала производството по
чл. 248 от ГПК, нито на противната страна по това
производство. По изложените съображения на страните по делото не следва да се присъждат
разноски в настоящото производство.
Така
мотивиран Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 556 от 15.01.2020г., постановено по ч.гр.д. № 6092/2019г., по
описа на СРС, 13 състав, с което се допълва разпорежадене от 18.11.2019г. по
гр.д. № 7535 от 2018г. по описа на ПРС, 13-ти състав,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ разпорежадене от 18.11.2019г. по
гр.д. № 7535 от 2018г. по описа на ПРС, 13-ти състав, като
ОСЪЖДА „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208, представляван от Х. Й. Й.,
чрез пълномощника юрисконсулт К.Б., да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН: **********,
с адрес ***, офис – партер, в качеството й на процесуален представител на А.К.С.,
ЕГН: **********,*** възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 и ал. 2 от Закона за
адвокатурата в размер на 50 /петдесет/ лв. - разноски в заповедното
производство, като отхвърля искането й за разликата до 360 лв.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.