Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 23.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2080 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „******, предявена срещу „ДЗИ – О.З.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 82464,42 лева –
заплатено по имуществена застраховка обезщетение за пълна липса на превозван
товар, представляващ 23149 кг. олово на блокове, заедно с обезщетение за забава
върху главницата за периода 03.09.2016 г. – 22.06.2017 г. в размер на 6718,40
лева, като при условията на евентуалност главницата се претендира и от превозвача
„Р.****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, което
отговаряло за цялостна или частична липса на превозвания товар.
В
исковата молба се твърди, че на 07.06.2016 г. на товарна композиция,
собственост на превозвача „Р.****“ ЕООД, състояща се от влекач, марка „Волво“,
модел „ФХ 13“, с регистрационен № ******и от прикачено към влекача ремарке
марка „Кроне“, модел „СДП 27“, с регистрационен № ******, били натоварени
притежаваните от „КЦМ“ АД 23149 кг. олово във формата на 475 блока,
разпределени в 19 връзки, който товар бил предназначен за доставка на купувача Banner
GmbH в гр. Линц,
Република Австрия. Организацията на превоза била възложена на „Р.Б.“ ООД, в
качеството му на спедитор, а превозваната с посочената товарна композиция стока
била застрахована при ищеца срещу рисковете при извършването на превоза от
склада на товародателя „КЦМ“ АД до склада на получателя на товара, по силата на
абонаментна застрахователна полица № ********* от 01.04.2014 г. и на застрахователна полица №
110116781291 от 07.06.2016 г..
По
време на извършване на превоза - на 10.06.2016 г. около 15.30 часа, водачът на
товарната композиция оставил ремаркето с натоварената стока за временен престой
на охраняем паркинг в гр. Ботевград, собственост на „Н.Г.“ ЕООД, като при
връщането си на охраняемия паркинг на 12.06.2016 г. около 10:30 часа, установил
липсата на ремаркето, заедно с превозвания товар. След подаден сигнал, по
случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 267/2016 г. по описа на РУ
на МВР – гр. Ботевград. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие „КЦМ“
АД предявило пред ЗАД „Б.В.И.Г.” претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за загубата на превозвания товар в размер 82464,42 лева, във връзка
с която при ищеца била образувана щета № 110216161600060 и след преглед на
представените към претенцията документи и извършване на оценка на щетите, на
13.07.2016 г. на застрахованото лице било изплатено застрахователно обезщетение
в пълния претендиран размер. Гражданската отговорност на превозвача „Р.“ ЕООД
за вреди, причинени при извършвани от същия превози на стоки била застрахована
при ответника „ДЗИ – О.З.” АД, поради което със заплащане на застрахователното
обезщетение, ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу
застрахователя по гражданската отговорност на превозвача. На 03.08.2016 г.
ответникът получил регресна покана от ищеца за заплащане на сумата 82464,42
лева, представляваща заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, но в
отговор на поканата, с писмо с изх. № 92-5963/26.08.2016 г. отказал плащането й,
тъй като влекачът, с рег. № ******, с който бил извършен превоза по време на
настъпване на застрахователното събитие, не бил включен в обхвата на
застрахователното покритие на сключената с превозвача застраховка. Отказът бил
неоснователен, тъй като сключеният между превозвача и ответника застрахователен
договор бил за застраховане на отделни транспортни средства с посочени
регистрационни номера, а не за транспортни композиции, като в същото време
щетата не била настъпила по време на превоз, а в период, в който застрахованото
ремарке е било отделено от влекача по време на престой. Тъй като застраховката
„Отговорност на превозвача“ била вид застраховка „Гражданска отговорност“, по
аналогия следвало да се прилагат разпоредбите на КЗ, разпределящи отговорността
между застрахователите при настъпили вреди. С изтичане на тридесетдневния срок
от получаването на регресната покана на 03.09.2016 г., ответникът дължал и
обезщетение за забава върху регресната претенция в размер на законната лихва.
При
условията на евентуалност сумата от 82464,42 лева се претендира и от превозвача
на товара „Р.****“ ЕООД, който отговарял за цялостната липса на стоката от
момента на приемането ѝ за превоз до момента на доставката до крайния
получател.
Предпочитаният
ответник „ДЗИ – О.З.” АД е подало отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер, като поддържа, че не били налице предпоставките за
суброгиране на ищеца в правата на увреденото лице. Налице бил изключен риск по
чл. 6.8 от общите условия на ищеца за застраховане на товари по време на
превоз, поради което плащането било извършено без основание, а към датата на
настъпването на събитието за застрахованото лице - „КЦМ“ АД липсвал
застрахователен интерес. Отрича настъпилото събитие да е в обхвата на
застрахователната защита по сключената с „Р.“ ЕООД застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“, обективирана в полица №
510215228000003/17.12.2015 г., тъй като отговорността за влекача, с който бил
извършен процесния превоз не била застрахована при ответника. Не могло да се
направи аналогия с правилата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за разпределяне на отговорността на
застрахователите, поради съществените разлики в характера и обекта на тази
застраховка със застраховката „Отговорност на превозвача“. Между страните
нямало спор, че щетата не била настъпила по време на превоз, което било
самостоятелно основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Евентуално поддържа, че застрахователното събитие настъпило поради груба
небрежност от страна на служител на превозвача – оставяне на ремаркето на
паркинг, който не бил предназначен и не могъл да осигури защита на съдържащия
се в ремаркето товар.
Евентуалният
ответник „Р.“ ЕООД, счита предявения срещу него иск за неоснователен, тъй като
настъпилото застрахователно събитие се покривало от сключения застрахователен
договор с предпочитания ответник, който следвало да носи отговорност за
възстановяване на щетите. Поддържа, че договорът бил сключен за застраховане на
отделните превозни средства, а не за транспортни композиции, а служител на „ДЗИ
– О.З.” АД бил допуснал и техническа грешка при изписване на регистрационните
номера на застрахования влекач в застрахователната полица, с оглед на което
както влекач с регистрационен номер ******, така и ремарке с регистрационен № ******
попадали под застрахователната закрила на сключения с „ДЗИ – О.З.” АД договор.
В
допълнителната искова молба ЗАД „Б.В.И.Г.” поддържа исковете, като оспорва
възраженията на предпочитания ответник за наличие на изключен риск по
застрахователното правоотношение между ищеца и собственика на товара.
Отклонението на транспортната композиция от обичайния ѝ маршрут и
престоят на ремаркето на охраняем паркинг били свързани със сигурността на
извършвания превоз и попадали в обхвата на застрахователното покритие. В тежест
на „ДЗИ – О.З.” АД било да докаже твърденията си за допусната груба небрежност
от страна на физическото лице, управлявало товарната композиция.
Предпочитаният
ответник е подал допълнителен отговор, в който поддържа възраженията срещу исковете.
Оспорва твърденията на ищеца за извършен необходим ремонт на влекача, наложил
отклонението му от обичайния маршрут и престоя на ремаркето с товара на
паркинг, като на това основание ищецът не следвало да изплаща обезщетение на
собственика на товара. Обстоятелствата около настъпване на кражбата и
възникване на вредата не били доказани, а в общите условия за застраховане на
товари при превоз, самата кражба винаги представлявала изключен риск. Ищецът не
бил уведомен своевременно за настъпване на кражбата. Превозът на товара бил
възможен единствено при прикачване на ремаркето към влекач, поради което за
възникване на отговорността на ответника е било необходимо да бъдат
идентифицирани и двете части на товарната композиция. Щетата не се покривала от
застраховката „Отговорност на превозвача“, тъй като била настъпила в момент, в
който ремаркето не било част от товарната композиция. Твърдението на „Р.“ ЕООД
за извършена от служител на ответника техническа грешка при вписване на
регистрационните номера на застрахованите превозни средства шест месеца след
получаването на застрахователната полица и след плащането на премията по нея
било неоснователно и направено единствено с оглед предявения евентуален иск.
Проявената от служител на превозвача груба небрежност при извършване на
превоза, както и обстоятелството, че композицията на превозвача не отговаряла
на изискванията за сигурен превоз на товара, което се доказвало от посочените
отклонения от първоначалния маршрут, освобождавали ответника от отговорност. По
делото нямало данни за направена от собственика на товара рекламация към превозвача.
Преди подаване на исковата молба към ответника били предявени претенции само в
качеството му на застраховател на отговорността на спедитора „Р.Б.“ ЕООД, но не
и на превозвача, затова нямало основание да дължи обезщетение за забава.
Евентуалният
ответник не е подал допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Между страните не се спори и от представената абонаментна
полица № *********, се установява, че между ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.” и трето за
спора лице - „КЦМ“ АД, ЕИК ******, било постигнато съгласие застрахователят да
осигури застрахователно покритие на товари по време на превоз при специални
условия, като отговаря за вреди, възникващи по време на превоза, независимо от
вида на превозното средство, за загуба или повреда при настъпване на рисковете,
уговорени в договора. В чл. 4 от полицата страните изрично включили като покрит
риск и кражбата на товара вследствие кражба на цялото МПС. Застрахователното
покритие се осигурявало от „склад до склад“, което страните дефинирали да означава
от момента на изнасяне от склада на застрахования до внасяне на всяка бройна
или тегловна единица в склада на получателя в крайното място или в друг склад,
който обаче не следвало да се третира като междинен такъв по време на превоза.
С добавък № 1/2016 към абонаментната полица действието й било продължено и за
следващ годишен период, считано от 01.04.2016 г.. Съгласно абонаментната полица
е сключена и застрахователна полица №110116781291 от 07.06.2016 г. за товар,
представляващ първично рафиниран олово метал с нето тегло 46220 кг., превозван
от „КЦМ“ АД, гр. Пловдив до Баннер ГмбХ, Линц, Австрия с камиони ******- ******и
******- ******, с покритие на всички рискове от склад до склад.
Видно
от международна товарителница при условията на Конвенцията относно договора за
международен превоз на стоки по пътищата (CMR), на 07.06.2016 г. от склад на
изпращача „КЦМ“ АД, гр. Пловдив на превозвача „Р.****“ ЕООД били предадени 19
връзки, съдържащи 475 блока олово с общо тегло 23168 кг., които да бъдат
доставени до разтоварен пункт в гр. Линц, Австрия. В товарителницата са вписани
регистрационните номера на МПС, с които да се осъществи превоза – ******и ******.
Съгласно
представената фактура, издадена от „КЦМ“ АД, гр. Пловдив на купувача „Баннер“
ГмбХ, Австрия, цената на 23168 кг. олово възлизала на сумата 38330,35 евро.
В
издадено от РУ на МВР – гр. Ботевград удостоверение № 000-2561/13.06.2016 г. е
отразен факта, че се провежда разследване по досъдебно производство ЗМ
№267/2016 г. срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 10.06.2016
г. до 12.06.2016 г., в гр. Ботевград, от паркинг на „Н.Г.“ ЕООД, е отнел чужду
движими вещи – полуремарке „Кроне СДП 27“, с регистрационен номер ******,
собственост на „Р.“ ЕООД, заедно с натовареното в него - 23 тона оловни
кюлчета, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои.
В
резултат на отправена от застрахованото лице „КЦМ“ АД, гр. Пловдив, претенция
за изплащане на обезщетение за настъпилата кражба на оловните блокчета,
застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.” му заплатило сумата 82464,42 лева с преводно
нареждане от 13.07.2016 г., като размерът на обезщетението, съгласно доклад по
щета № 110216161600060, включвал стойността на открадната стока по фактура и
увеличение от 10 %.
Представен
е разходен касов ордер № 112, който удостоверява, че „Н.Г.“ ЕООД е получило
плащане на сумата 20 лева в брой за предоставен платен паркинг на МПС ******.
Видно
от застрахователна полица № 510215228000003/17.12.2015 г. между предпочитаният ответник
„ДЗИ – О.З.” АД и евентуалния такъв възникнало правоотношение по имуществена
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, валидно за периода 24.12.2015
г. – 23.12.2016 г., със съдържание задължението на застрахователя да покрие
отговорността на „Р.“ ЕООД като превозвач с МПС, рег. № ******, марка ДАФ /******/
и ******, марка Волво /******/. Застрахователното покритие било съгласно
Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по пътищата (CMR) и било валидно за всеки превоз от
момента на издаване на CMR-товарителницата
до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено за краен пункт.
В
производството не е спорно, че между ответниците съществувало застрахователно
правоотношение за предходен период, видно от застрахователна полица
№510214228000003/17.12.2014 г., в която МПС са означени като ******, марка
Волво, модел FH 13
/******/, като първият регистрационен номер е поправен (задраскан) и е посочен
№ ******. В издадения сертификат за периода 24.12.2014 г. – 23.12.2015 г.
регистрационните номера на МПС са означени като ******, марка Волво, модел FH
13 /******/, т. е. при
допусната техническа грешка. В сертификата за периода 24.12.2015 г. –
23.12.2016 г. регистрационния номер на ремаркето е вярно отразен - ******, но
влекачът е останал с погрешен регистрационен номер, така както е бил посочен в
сертификата, издаден от „ДЗИ – О.З.” АД за предходната година.
Видно
от заявление за промяна на регистрацията от 30.03.2015 г. МПС с рег. № ******
представлява лек автомобил „Пежо партнер“ и е собственост на трето за спора
лице – „Ф.****“ ЕООД.
За
уреждане на суброгационната претенция, ищецът отправил до ответника „ДЗИ – О.З.” АД покана за плащане на
изплатеното обезщетение в размер на 84464,42 лева, която е получена от адресата
на 03.08.2016 г.. В претенцията платилият застраховател се позовал на
застрахователна полица № 51016213000008, която няма за предмет покриване
отговорността на превозвача „Р.“ ЕООД, а тази на спедитора „Р.Б.“ ООД. В
отговор на поканата предпочитаният ответник заявил, че превозът във връзка с
който са настъпили вредите бил осъществен с транспортна композиция: влекач с
рег. № ******и ремарке с рег. № ******, като влекачът не бил застрахован при
„ДЗИ – О.З.” АД. С писмо, изх. № 04039/13.10.2016 г. ищецът отправил изявление,
че се позовава на покритата с полица № 51016213000008 отговорност на спедитора
„Р.Б.“ ООД, без да претендира реализиране на отговорността на превозвача. Действително,
видно от сертификат към полица № 51016213000008 застраховано по същата лице е „Р.Б.“
ООД, за който не е спорно, че възложил извършването на превоза на „Р.“ ЕООД.
В
производството е прието заключение на съдебна оценителна експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и съответно на останалия доказателствен материал,
поради което и основава изводите си на същото. Вещото лице заключава, че пазарната
оценка на предаденото за превоз олово на блокове, определена съгласно данните
на Лондонската стокова борса към 07.06.2016 г. и представляващо борсовата му цена
възлиза на сумата 68882,69 лева. Ограничението по чл. 23, ал. 3 от Конвенция CMR обезщетението да не надхвърля 8,33 SDR на килограм бруто тегло било спазено
и към 06.07.2016 г. и към момента на предявяването на исковата молба.
В
производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на Ю.В.Й.,
който управлявал товарната композиция и чиито показания съдът не намира
основание да счита за недостоверни, поради което и ги кредитира. Въз основа на
показанията се установява, че след натоварване на МПС със стока от „КЦМ“ АД,
Пловдив, поради установена повреда в спирачната система автомобилът бил оставен
за извършване на ремонтни дейности в автосервиз около с. Богоров, като след приключване
на ремонта, водачът оставил ремаркето на платен паркинг в гр. Ботевград, а с
влекача се прибрал в гр. Етрополе. Паркингът представлявал оградена площ, с
врата, отваряща се с дистанционно управление и денонощна охрана. В неделя,
отивайки да прибере ремаркето, свидетелят констатирал липсата му, съобщил на
управителя на дружеството и полицията. При констатиране липсата на ремаркето,
собственикът на паркинга обявил, че паркингът не е охраняем, а само платен, без
да са налице поставени охранителни камери. Престоят на ремаркето на този
паркинг бил наложен от необходимостта водачът на присъства на сватбено
тържество.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 213, ал. 1,
изр. 2 КЗ (отм.) вр. чл. 17, т. 1 вр. чл. 23 Конвенция CMR, предявен
срещу „ДЗИ – О.З.” АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), но приложима към
процесното правоотношение с оглед момента на възникването му (§ 22 ПЗР на КЗ),
с плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования („КЦМ“ АД) срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя, покрил
риска "Гражданска отговорност" на причинилия вредите.
Следователно, основателността на
предявения иск, се обуславя от кумулативното наличие на елементите: договор за
имуществена застраховка „Карго”, плащане от застрахователя по реализиран покрит
риск в рамките на сключения договор, гражданска отговорност на лице, по
отношение на което ответникът има качеството застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Възраженията
на предпочитания ответник, че застраховката „Отговорност на превозвача“ не
съставлява разновидност на застраховката „Гражданска отговорност“ и
разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.) е неприложима, са неоснователни. В решение №
27 от 29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
разяснено, че застрахователният договор, чийто предмет е пасивът на имуществото
на застрахования, покрива риска от неговото увеличаване поради възникване на
парични задължения. От този вид са договорът за застраховка „Гражданска
отговорност“, договорът за застраховка „Заболяване“, договорът за застраховка
на правни разноски, договорът за застраховка на финансови загуби. При тези
договори, за разлика от другите имуществени застраховки, липсва застрахователна
стойност, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят плаща
обезщетение, равно на паричното задължение на застрахования, но не повече от
застрахователната сума, ако такава е поставена като лимит от застрахователя.
При договора за застраховка „Гражданска отговорност“ предмет на застраховане е
отговорността на застрахования, която може да възникне въз основа на
непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени от
неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен
предварително.
Договор
за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на
застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на
стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската
му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от
възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени. Поради това в приложение № 1 „Видове застраховки“,
раздел II, буква А. „Видове застраховки. Рискове“, т. 10.2 застраховката
„Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ е
посочена като подвид на застраховката „Гражданска отговорност“.
Посоченият
договор следва да бъде разграничен от договора за застраховане срещу рисковете
на превоза, уреден в чл. 215 КЗ (отм.), който покрива всички рискове, на които
е изложен превозваният товар. Този договор представлява вид имуществено
застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания
товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на
превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в
местоназначението - чл. 215, ал. 2 КЗ (отм.) и, ако не е уговорено друго,
застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз - чл.
215, ал. 3 ТЗ (отм.). Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не
отговорността на превозвача. Такава е именно сключената от „КЦМ“ АД с ищеца ЗАД
„Б.В.И.Г.” имуществена застраховка.
В
обобщение - договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с
предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или
повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на
търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка
„Гражданска отговорност“. Това означава, че приложима е именно разпоредбата на
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) при уреждане на суброгацията на платилия застраховател
по застраховката срещу рисковете на превоза.
Налице
е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора лице – „КЦМ“
АД, в рамките на което застрахователят се задължил да престира обезщетение за
реализиран риск по отношение на превозван с
МПС ******- ****** товар, представляващ олово на блокове, настъпил от
момента на натоварването му на 07.06.2016 г. до доставянето му в крайната точка
на местоназначението – гр. Линц, Австрия. Съгласно постигната между страните
уговорка в обхвата на покритие се включвал и риска кражба на товара, ако бил
резултат на кражба на цялото МПС (чл. 4 от абонаментната полица), поради което
възражението на ответника „ДЗИ – О.З.” АД, че плащане не е било дължимо, тъй
като кражбата съставлявала изключен, съгласно общите условия на ищеца риск, е
изцяло неоснователно. Договорени са били специални условия, регулиращи
конкретното застрахователно правоотношение, поради което и общите такива са
дерогирани.
Страните
по „Карго“ застраховката изрично предвидили отговорността на застрахователя да
има действие „от склад до склад“, което съставлява предвиденото „друго“ по
смисъла на чл. 215, ал. 4 КЗ (отм.) и по тази причина застрахователното
покритие не се изключва при прекъсване на превоза или отклонение от пътя (обичайния маршрут на
превоза). В този смисъл причините, обусловили паркирането на превозното
средство, съдържащо товара на паркинг в гр. Ботевград, са ирелевантни за
отговорността на застрахователя, тъй като тя не се изключва в този случай.
Съгласно общите условия на ЗАД
„Б.В.И.Г.” по клаузи „Пълно покритие“ за застраховане
на товари по време на превоз (т. 8.1.2.1) застраховката се прекратява при
складиране, различно от това по време на обичайния маршрут на превоза, но под „складиране“
следва да се разбира разтоварване на стоката от превозното средство, а такова
действие в процесния случай не е извършено, затова и това изключение е неприложимо.
Страните не спорят, че от паркинг в гр. Ботевград, където водачът Ю.Й.
оставил за престой ремарке с регистрационен номер ******, в което бил натоварен
застрахования товар, същото е било
противозаконно отнето от трето, неустановено лице, без съгласие на неговия
собственик, поради което е осъществена хипотезата на кражба, така, както е дефинирана
в чл. 194, ал. 1 НК и в който смисъл понятието следва да се счита употребено в
застрахователния договор, сключен между ищеца и „КЦМ“ АД. Дали паркингът е бил
охраняван или не, е факт ирелевантен за пораждане отговорността на
застрахователя. Осъществена е кражба на товара, заедно с транспортното
средство, в което същият се е намирал, поради което и за ЗАД „Б.В.И.Г.” е
възникнало задължение да заплати обезщетение в полза на застрахованото лице -
„КЦМ“ АД, което задължение е изпълнено с престиране на сумата 82464,62 лева.
Доводите
на предпочитаният ответник, че лицето, получило плащането („КЦМ“ АД) не било
материалноправно легитимирано, поради липса на застрахователен интерес, са
неоснователни. Получилият застрахователното обезщетение е именно застрахованият,
като „ДЗИ – О.З.” АД не е доказало да е отпаднал правния му интерес.
Действително, товарът е бил обект на договор за продажба, но няма доказателства
към кой момент страните по този договор са уговорили да се осъществи
транслирането на правото на собственост и риска. А именно страната, която
твърди липса на застрахователен интерес следва да докаже факта/тите, от който/които
извежда тази липса, а такива факти този ответник нито не е конкретизирал, нито
пък доказал.
С извършеното плащане на
застрахователно обезщетение ищецът – застраховател по застраховка „Карго”, встъпва в правата на увреденото лице („КЦМ“
АД) срещу прекия причинител на щетата - превозвача „Р.“ ЕООД (чл. 213, ал. 1,
изр. 1 КЗ (отм.) до размера на престираното на обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ
(отм.), ищецът може да предяви вземането си направо към „ДЗИ – О.З.” АД, което
се е съгласило да отговаря за вредите, причинени при извършване на сухопътен
превоз при условията на Конвенция СМR от страна на превозвача.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.” АД оспорва да има качеството застраховател по отношение на влекач
с рег. № ******, тъй като това МПС не фигурирало в застрахователната полица,
валидна към настъпване на застрахователното събитие. Не оспорва обаче да е
застраховал отговорността на превозвача по отношение на превози, извършвани с ремарке,
с регистрационен № ******.
Съгласно
§6, т. 17 ЗДвП „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено
от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. В случая, страните по
застрахователното правоотношение са сключили застраховка както по отношение на
теглещото ремаркето моторно превозно средство (влекач) (без значение как е
индивидуализирано в полицата), така и по отношение на самото ремарке, което
означава, че ги разглеждат като самостоятелни пътни превозни средства, с които
да бъдат извършвани превози. В случая, обезщетените от ищеца вреди са настъпили
в резултат на престъпно отнемане само на ремаркето (като самостоятелно пътно
превозно средство), в което се е намирал и превозваният товар. Вредите не са настъпили
в резултат на кражба на цялата композиция, т. е. при наличие на функционална и механична връзка
между влекача и ремаркето. Напротив – вредите (липсата на 23149 кг. олово на
блокове) са резултат от отнемане на ремаркето от фактическата власт на
собственика му, в момент, в който същото не е било свързано по какъвто и да
било начин с влекача, тъй като е установено, че е оставено за престой на
паркинг, за ползването на който е заплатена парична сума в размер на 20 лева.
Затова е безпредметно да се изследва въпросът бил ли е влекачът обект на
застрахователна закрила или не. За разрешаването на спора е от значение, че
ответникът „ДЗИ – О.З.” АД е поело задължението да носи риска от пораждане на
гражданска отговорност в тежест на превозвача „Р.****“ ЕООД при осъществяване
превоз с пътно превозно средство с регистрационен № ******, което именно е
обект на престъпното посегателство кражба. За този извод е без значение дали
отговорността за превоз, извършен с влекач, с регистрационен № ******, е
покрита от предпочитания ответник или не. Отнето е ремаркето като самостоятелно
пътно превозно средство, заедно с натоварената в него стока - олово на блокове.
Това е достатъчно в тежест на „ДЗИ – О.З.” АД да се породи отговорност за
вредите, причинени от превозвача, ако са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската му отговорност.
Договорът
за превоз е сключен при условията на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR), съответно в застрахователния
договор изрично страните уговорили, че покритието по същия е съобразно тази
конвенция. В случая с противозаконното отнемане на ремаркето е реализирана
хипотезата на пълна загуба на товара, а няма съмнение, че на основание чл. 17,
т. 1 Конвенция CMR превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й
за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
В
решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е
разяснено, че в Конвенция CMR
е уредена отговорността
на превозвача спрямо правоимащия при липса или повреда на стоката, като в
нормата на чл. 17 са уредени случаи на освобождаване от отговорност, които
произтичат от грешки на правоимащия (такива не се твърдят), недостатък на
стоката (неприложимо в случая), обстоятелства, които превозвачът не е могъл да
избегне, не е могъл да преодолее последиците им или от особени рискове,
посочени в Конвенцията. По силата на правилото на чл. 17, т. 3 на Конвенция CMR за освобождаване от отговорност
превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с
което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е
наел превозното средство, или на негови служители, както и отговорността му
може да бъде ангажирана, ако факторите, за които отговоря, са допринесли за
настъпване на щетата - чл. 17, т. 5 на Конвенцията. Следователно уредбата на
отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки предвижда ангажиране на отговорност за щети,
настъпили вследствие на обективни обстоятелства (такива, които са могли да
бъдат избегнати, включително и при недостатъци на превозното средство), както и
виновна отговорност, но с разграничение съобразно с факторите, допринесли за
настъпването на щетата (чл. 17, т. 2 и т. 5).
В
този смисъл за застрахователния риск и за обема на отговорността на
застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ следва да се съобрази
практиката на ВКС по решение № 15/01.06.2012 г. по т.д. № 279/2011 г. на ВКС, I
Т. О. Функционалната обусловеност на застрахователната отговорност по
застраховка „Отговорност на превозвача“ от отговорността на превозвача по
договор за превоз, за който се прилага Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, налага извод, че застрахователно обезщетение по
тази застраховка се дължи както при виновни действия на превозвача, така и при
отговорност без вина на превозвача за причинени на трети лица щети по време на
превоза.
В
обобщение - отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на
превозвача“ е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки, когато обект на
застраховането са стоки, за превоза на който се прилагат правилата на Конвенция
CMR.
При
доказана пълна липса на превозвания товар, ответниците са тези, които носят
тежестта да установят осъществяването на факти, обуславящи отпадането на
отговорността на превозвача. Такива факти не се твърдят и не се доказват.
Твърдението на ответника „ДЗИ – О.З.” АД, че вредите са резултат от проявена от
превозвача, респ. негов служител, груба небрежност не опровергават, а
потвърждават извода, че превозвачът носи отговорност за пълната липса на
превозвания товар, а по силата на застрахователното правоотношение
отговорността му следва да бъде реализирана по отношение на застрахователя дал
съгласие да я покрива. Затова искът е доказан по основание.
По отношение обема на отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател по застраховката „Гражданска отговорност на
превозвача”, следва да се има предвид следното. По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), която норма предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, се извежда принципът за
реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В приложението му,
съдът намира, че при настъпване на застрахователно събитие - покрит риск по
договор за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на
настъпване на събитието. В резултат на реализирания риск, правната сфера на „КЦМ“
АД е увредена със стойността на липсващата транспортирана стока – 23149 кг.
олово.
С
решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на
ВКС, по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице.
В
случая, съгласно чл. 23, т. 1 и т.
2 Конвенция CMR, когато превозвачът дължи обезщетение за цялостна или
частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на
мястото и по времето, когато е била приета за превоз, т. е. към
07.06.2016 г.. Стойността на стоката се
определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара,
или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и
качество. Съгласно кредитираното заключение на съдебно-оценителната експертиза
стойността на липсващата стока към момента на натоварването й (07.06.2016 г.),
определена по борсовия курс на Лондонската стокова борса възлиза на сумата
68882,69 лева, която сума определя обема на отговорността на превозвача, респ.
и обема на задължението на покрилия гражданската му отговорност застраховател.
Тази стойност е много близка до уговорената между доставчика (изпращач) и
получателя цена в размер на 38330,35 евро (74967,65 лева), поради което неоснователни
са възраженията на ищеца, че определената от вещото лице, при прилагане на Конвенция CMR, пазарна
цена не съответствала на текущата цена по мястото на натоварването.
Застрахователят
по имуществена „Карго“ застраховка встъпва в правата на увреденото лице до
размер на платеното обезщетение, но само доколкото това обезщетение не
надвишава размера на действително претърпените вреди (действително дължимото
обезщетение). При това положение отговорността на предпочитания ответник следва
да бъде ангажирана единствено за обезщетението, определено по правилото на чл. 23
Конвенция CMR,
тъй като „ДЗИ – О.З.” АД не може да бъде задължено да престира обезщетение над
размера на действителните вреди. Това, че застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.” е
престирал в полза на „КЦМ“ АД обезщетение, надхвърлящо обема на действително
претърпените вреди (включващо и 10% увеличение) не е от значение при определяне
обема на регресните му права.
По
изложените съображения предявеният главен иск е основателен за сумата 68882,69
лева, представляваща
пазарна стойност на пълната загуба на товар, представляващ 23149 кг. олово на
блокчета към момента на натоварването му – 07.06.2016 г., като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 82464,42 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно иска с правна квалификация чл. 213, ал. 1,
изр. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 17, т. 1 вр. чл. 23 Конвенция CMR, предявен
срещу „Р.“ ЕООД.
Отхвърлянето на главния иск срещу
предпочитания ответник за разликата над размера от 68882,69
лева да предявения размер от 82464,42
лева налага разглеждането на претенцията срещу евентуалния ответник „Р.“ ЕООД.
Искът обаче е неоснователен, тъй като отговорността на този ответник в
качеството му на превозвач по договор, сключен при условията на Конвенция CMR може да бъде ангажирана само до размера
на сумата 68882,69 лева, който размер е определящ и за границите на отговорността
на предпочитания ответник, негов застраховател, съответно отхвърлянето на иска
спрямо евентуалния ответник се налага по съображенията, обусловили отхвърлянето
на иска по отношение на „ДЗИ
– О.З.” АД.
По отношение на акцесорния иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу „ДЗИ – О.З.”
АД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва
релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая съдът възприе извод за частична основателност на предявения срещу „ДЗИ –
О.З.” АД главен иск, което означава, че в правната сфера на този ответник е
възникнало задължение за престиране на сумата 68882,69 лева, което същият не оспорва не е
погасил, т. е. налице е и неизпълнение.
Разпоредбите
на чл. 213а, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.) предвиждат застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което е причинило вредата на застрахованото имущество, да предявява претенцията
си срещу този застраховател, като прилага преписката с доказателствата, с които
разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно
произшествие (в случая за реализирания покрит риск), като последният в срок от
30 дни от представяне на всички доказателства по регресната претенция, е длъжен
да определи размера и изплати задължението си или мотивирано да откаже
плащането.
В
производството не е установено до предпочитания ответник ищецът да е отправил
искане за престиране на обезщетение във връзка с покритата гражданска
отговорност на „Р.“ ЕООД. Такава претенция е релевирана само по отношение
отговорността на спедитора „Р.Б.“ ООД (изрично в този смисъл писмо на ищеца
изх. Л № 04039/13.10.2016 г.), поради което и „ДЗИ – О.З.” АД не е поставено в
забава по отношение регресната претенция, основана на застрахователното правоотношение,
възникнало с превозвача. До предявяване на исковата молба ищецът не доказва да
е отправил покана до задълженото лице, която да го постави в забава, за да
дължи обезщетение в размер на законната лихва. При това положение, акцесорната
претенция за заплащане на сумата 6718,40 лева е неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на
разноските за производството се поражда за всяка от страните, съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от исковете, в приложение на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК.
Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 11166,89
лева, формиран от заплатена държавна такса в размер на 6865,89 лева, заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер 3846 лева по договор, сключен с АД
„Денчева и К.“, внесени депозити за възнаграждение на вещо лице и свидетел в
общ размер от 450 лева, както и такса от 5 лева за издаване на съдебно
удостоверение. Ответното дружество релевира възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от
23.07.2004 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 23 май 2017 г., като в чл. 7, ал. 2, т.
4 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по дела с определен материален интерес над 10000 лева, да е
830 лева + 3 % върху разликата над 10000 лева. В конкретния случай,
материалният интерес е 89182,82 лева и определеното по правилата на Наредбата
минимално възнаграждение е 3205,48 лева. При начисляване на ДДС
възнаграждението възлиза на сумата 3371,48 лева. Делото обаче се отличава с известна
правна и фактическа сложност, по същото са проведени няколко съдебни заседания,
ето защо заплатеното възнаграждение в размер на 3849 лева (с ДДС), е адекватно
на осъществената правна защита и същото не подлежи на намаляване. Така от
извършените релевантни разноски ищецът има право на присъждане на сумата 8625,04
лева, пропорционално на уважената част от исковете.
Предпочитаният ответник доказва
извършени разноски в общ размер от 4404 лева, представляващи заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
сключен на 13.10.2017 г. с АД „Д.и И.“. Възражението на ищеца за прекомерност
на възнаграждението е неоснователно по изложените по-горе съображения. От така
установения размер на разноските, „ДЗИ – О.З.” АД има право на сумата 1002,46
лева в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Евентуалният ответник „Р.“ ЕООД
доказва извършени разноски в размер на 3900 лева, заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. М.М. на
11.09.2017 г., което възнаграждение не се явява прекомерно и възражението на
ищеца в този смисъл е неоснователно. Тези разноски следва да бъдат присъдени на
евентуалния ответник в цялост, като се възложат в тежест на ищеца.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******,
на основание чл. 213, ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.), сумата 68882,69
лева (шестдесет и осем хиляди
осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) – суброгационно
вземане за престирано на застраховано лице обезщетение за пълна липса на
превозван товар, представляващ 23149 кг. олово на блокове, предаден на
превозвача „Р.“ ЕООД, ЕИК ****** на
07.06.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба – 23.06.2017 г. до окончателното й погасяване, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 8625,04 лева (осем хиляди шестстотин
двадесет и пет лева и четири стотинки) – разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над сумата 68882,69 лева до предявения размер от 82464,42 лева
и акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
6718,40 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 03.09.2016 г.
– 22.06.2017 г..
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „******, срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
евентуален иск, с правна квалификация чл. 213,
ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 17, т. 1 вр. чл. 23 Конвенция CMR, за заплащане на сумата над 68882,69
лева до размера от
82464,42 лева – регресно вземане за престирано на застраховано лице обезщетение
за пълна липса на превозван товар, представляващ 23149 кг. олово на блокове,
предаден на ответника на 07.06.2016 г., като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за
заплащане на сумата 68882,69 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******,
да заплати на „ДЗИ – О.З.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1002,46 лева (хиляда и два лева и
четиридесет и шест стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******,
да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3900 (три хиляди и деветстотин) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: