Решение по дело №595/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1406
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Дело: 20224430100595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1406
гр. Плевен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430100595 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от И. И. К. против ЗАД
„ДаллБогг :Живот и здраве“.В молбата си ищецът твърди, че на 26.10.2021г. в
гр. Плевен между управляваният от него л.а. “ *** възникнало ПТП с
материални щети.Местопроизшествието било посетено от служители на МВР
и бил съставен констативен протокол и АУАН серия СА акт №
534915/26.10.21г. В същият се твърди, че на същата дата , в 07.,50 ч. в гр.
Плевен , *** като водач на МПС не съобразил скоростта си на движение с
релефа на пътя/ надлъжен наклон,ограничена видимост от крайпътна
растителност при навлизане в кръстовище и предвидимо препятствие /
намиращ се в кръстовището товарен автомобил/ в следствие на което ищецът
ударил другия автомобил ударил странично , с което причинил ПТП с леко
ранен водач.Твърди се, че с цитирания АУАН му е било вменено нарушение
на чл. 20 ал.ІІ от ЗДвП. Посочва, че категорично не е бил съгласен с
констатациите в акта , както и не билх съгласен, че фактическата обстановка,
описана в АУАН отговоря на обективната действителност. Бил твърдо убеден,
1
че единствено виновното поведение на водача на товарния автомобил е
причината за настъпилото ПТП. По тези причини заявил възражения както в
самия АУАН , така и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН направил писмени
възражения пред АНО. По повод същите е извършена проверка, при която
било установено , че възраженията са основателни и съставения срещу него
АУАН е бил прекратен на осн. чл. 54 от ЗАНН.Твърди се, че виновният за
ПТП водач е с валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност “ при
ответното дружество. По тази причина и съгласно чл. 380 от КЗ отправил към
последното застрахователна претенция, която е заведена при ответника като
щета №0801-007067/2021-01. Представил и всички изискани документи ,
включително / на по-късен етап / и писмото , което получил от началник
сектор „ Пътна полиция „ при ОД на МВР- Плевен, че съставения срещу него
АУАН ще бъде прекратен. От представители на ответника бил извършен
оглед на автомобила, като материалните щети по същия били оценени на 4
258,68 лв. Посочва, че е съгласен с тази оценка.С изходящ от ответника
документ № 6477/17.12.21г. бил уведомен , че в случая ще бъде изплатена
само 50% от стойността на щетата, тъй като въпреки отменения АУАН ,
дружеството приема, че има нарушение на чл. 20 ал.П от ЗДвП от
ищеца.Подал допълнителни възражения срещу тази позиция, но с нов
документ - изх. № 422/25.01.33г. бил уведомен , че становището на ответника
остава непроменено и ще бъде изплатено само 50 % от констатираната щета.
На 21.12.21г. ответникът превел сумата от 2 129,34 лв. по банкова сметка на
ищеца№***.Счита, че събитието се явява случайно такова , по смисъла на чл.
11 от ЗАНН вр. чл. 15 от НК, тъй като в случая не бил длъжен и по никакъв
начин не можел да предвиди настъпването на последиците.Съгласно трайната
практика и разбиране в доктрината случайното събитие е обстоятелство, факт
с правно значение , който изключва вината / съпричиняване на обществено
опасните последици/. В тази връзка единствения начин да предотврати
настъпилото ПТП е било по някакъв начин да предположи, че другият водач
няма да спази Закона ,което е практически невъзможно за който и да е
водач.В случая няма спор , че описаното кръстовище е неурегулирано -
такова на равнозначни пътища. При конкретния казус безспорно
управлявания от мен автомобил се намирал от дясната страна на товарния
автомобил. При това положение другият водач на МПС грубо нарушил
императивното правило ,визирано в чл. 48 от ЗДвП.Твърди, че към онзи
2
момент скоростта на движение на ищеца е била съобразена по смисъла на чл.
20 ал.11 от ЗДвП и в момента, в който навлизал в кръстовището другият
водач без дори да погледне надясно, с превишена скорост навлязъл в
кръстовището и с неправомерното си поведение сторил така , че настъпилото
ПТП да стане непредотвратимо. Твърди се, че за разлика от ищеца, другият
водач, дори не се опитал да спре.Посочва, че тези безспорни факти при нужда
ще бъдат потвърдени и от неговия спътник, седящ в момента на ПТП на
предната дясна седалка на автомобила на ищеца. На следващо място в АУАН
/ и протокола за ПТП/ е отразено, че съм имал ограничена видимост от
крайпътна растителност. От една страна това твърдение противоречи на
действителността и нормалната житейска логика с оглед височината на
товарния автомобил, нито една крайпътна растителност не би била в
състояние да ограничи видимостта на ищеца към автомобила, респ. - да го
възприеме.
От друга страна това твърдение пряко противоречи и с отразеното в
АУАН -че другия автомобил се е намирал в кръстовището . Такова твърдение
е правен и житейски поnsenе - просто не е възможно крайпътна растителност
да попречи да възприеме намиращ се в кръстовището товарен
автомобил.Твърди , че съвсем отделен в тази връзка е факта, че / както
възразил и в самия АУАН / другият автомобил при навлизането на водача на
л.а., в кръстовището не е бил в кръстовището, а навлязъл в него. Отделен
аргумент , че описаното в АУАН / протокола/ не отговаря на истината е
факта, че съприкосновението межда двата автомобила е както следва : в
предна дясна врата на товарния автомобил и предна лява част на ищеца. А в
случай , че обстановката в АУАН / протокола/ е обективно отразена / че
товарния автомобил е вече бил в кръстовището/, то съприкосновението щеше
да бъде с неговата задна част.
В предвид гореизложеното, моли съда, след като се убеди в
основателността на твърдение, че при описаното по-горе ПТП няма
съпричиняване от страна на ищеца, да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 2129,34 лв. представляваща неизплатената
част от нанесените материални щети / целите в размер на 4258,68 лв./ от
описаното ПТП ведно със законната лихва върху сумата, считана от датата на
завеждане на настоящата ИМ до погасяване на дълга.Претендира разноски.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответника ангажира становище, че
предявената искова претенция е неоснователна, като прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Между страните не е налице спор относно факта на настъпилото
застрахователно събитие: на 26.10.2021г. в гр. Плевен между управляваният
от ищеца л.а. “ ***, с водач П. М. и че е възникнало ПТП с материални
щети.не е спроно, че водачът на буса е имал застраховка „ГО“ при ответника-
застрахователна полица№ ВG 8308121002320039 , издадена на
11.08.2021г.Местопроизшествието е било посетено от служители на МВР и
бил съставен констативен протокол –л.98 и АУАН на двамата водачи.За
ищеца АУАН серия GА акт № 534915/26.10.21г., че на същата дата , в 07.,50
ч. в *** “ като водач на МПС не съобразил скоростта си на движение с
релефа на пътя/ надлъжен наклон,ограничена видимост от крайпътна
растителност при навлизане в кръстовище и предвидимо препятствие /
намиращ се в кръстовището товарен автомобил/ в следствие на което ищецът
ударил другия автомобил ударил странично, с което причинил ПТП с леко
ранен водач. За водача на буса АУАН серия GА акт №534916, че на
кръстовище на *** “- разнозначни пътища, като водач на т.а.не спира да
пропусне приближаващия отдясно л.а. БВМ, управляван от другия участник
посочен в ПТП- чл.48, пр. 1 от ЗДвП.
Не е спорно, че в резултат на извършените огледи по щетата, в
присъствието на ищеца в настоящото производство е съставен Опис
заключение по щета реф. №0801-007067/2021-01 при ответника. В
присъствието на ищеца е направен опис на уврежданията. Застрахователят е
и изготвил експертна оценка по щетата, съгласно която е определено като
стойност на уврежданията сумата от 4258,68 лв., е която ищецът е изразил
съгласие. Предвид настъпилите увреждания и наличието на съпричиняване
при настъпване на ПТП предвид несъобразената скорост на л.а. БМВ 530И е
рег. ***, е което същият е нарушил чл.20 ЗДвП ДаллБогг в качеството си на
застраховател на МПС е рег.№ЕН7041КК е заплатил на ищеца в настоящото
производство 50 % от настъпилите вреди - 2129,34 лв.
Спорен по делото е въпроса налице ли е съпричиняване от страна на
4
ищеца и дължи ли се и остатъка от определеното обезщетение.
Въз основа на изложеното, съдът приема, следното:
Съдът приема, че искът е допустим, т.к. ищецът е изпълнил
задължението по чл.498, ал.1 от КЗ, като ищецът не е бил съгласен с размера
на определеното за плащане обезщетение. Правната квалификация на
предявеният иск е по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е.
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
От приложената административно-наказателна преписка от ОД на
МВР, отзел „Охранителна полиция“, сектор „ПП“-Плевен , е видно, че АУАН
на ищеца е бил отменен и прекратено административно-наказателното
производство спрямо И. К., а спрямо водача на буса е завършило с издадено
НП№21-0938-004187/08.11.2021г, влязло в сила на 09.03.2022г. –л.85, че не
пропуснал МПС ,което му е било отдясно при равнозначни пътища.
Разпитани са като свидетели- водачът на буса и пътникът при ищеца,
представен е и снимков материал, което е било необходимо при изготвяне на
допусната САЕ, съобразно удара. Св.д.П.М. е заявил, че имало препятствия ,
5
което му е попречила да възприеме другият автомобил. На представените и
предявени снимкови материали и от ищеца, свид. М. е заявил, че точно така
са стояли нещата и това са точните снимки от ПТП-то. Същият е заявил, че си
и признал вината, намалил е при преминаване през кръстовището , но не е
спрял напълно и е не е имал поставен предпазен колан. Свид. *** К. е
посочил, че са се движили бавно и е имало видимост и буса е навлязъл
директно в кръстовището.
От назначената САЕ, която е подробна, при съобразяване на всички
доказателства по делото, мястото на удара, деформациите по автомобилите,
мястото на вещите след удара, се установява, че водача на буса е имал
техническа възможност да забележи л.а.“***, като направление минимум
един метър преди предната част на буса да навлезе в кръстовището. Освен
това е не е възможност да спре, след навлизането в кръстовището, като сам се
е поставил в тази ситуация, тъй като е можел да спре преди кръстовището, да
се убеди , че няма други МПС и тогава да премине. За водача на л.а, който е
бил с предимство, единствено е имало възможност да вдигне крака от газта.
При съобразяване на събрания доказателствен материал, който е
непротиворечив, съдът приема, че при описаното по-горе ПТП няма
съпричиняване от страна на ищеца и неправомерно ответника е отказал да
заплати цялата дължима сума като обезщетение и която е определена от
експерти от ответника и не е имало спор за размера й. При това положение
следва да се уважи исковата претенция в пълен размер.
При това положение следва да се осъди да заплати в полза на ищеца и
направените разноски в размер на 961,18лв., съгласно приложен списък по
чл.80 от ГПК.
Воден от горното,
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „ЗАД ДаллБогг :Живот и
Здраве“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА И. И. К., ЕГН**********, сумата от 2129,34лв, представляваща остатък
от определено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
6
вреди по МПС“БМВ“ с рег.***, вследствие от ПТП, настъпило на
26.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2022г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК"„ЗАД ДаллБогг:Живот и
Здраве“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА И. И. К., ЕГН**********, направените разноски в размер на 961,18лв.,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7