Р Е Ш Е Н И Е
27.07.2021 г.
Номер 195 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на тринадесети юли 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 87 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията.
Е.Й.А. ***, е подал жалба срещу Заповед № РД 04-90/27.01.2021 г. на Кмета на Община Д., с която при констатациите за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня”, находящ се в УПИ ХVІІ – 4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Д., ПИ с ид. 68789.14.113, с административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № 4, с извършител Е.А.. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт, постановен при липса на мотиви. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски.
Ответната страна – Кметът на Община Д., чрез процесуалния си представител юк. Ш. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмена защита.
По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза изготвена от в. л. арх. А.А., неоспорена от страните, която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
По постъпило заявление /вх. № 94-С-1265/28.10.2018 г./ от С.С.Ни образувана преписка относно извършено незаконно строителство, служители на отдел „Устройство на територията“ при Община Д. извършили проверка на място и по документи на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня“, находяща се в УПИ ХVІІ – 4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Д., с административен адррес: ул. „***“ № 4. Съставили Констативен акт № 8/22.12.2020 г., съставен по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, връчен лично на Е.Й.А. на 22.12.2020 г., в който е установено следното:
Имотът, в който е разположен строежът е собственост на Е.Й.А., съгласно Постановление за възлагане на поземлен имот от 24.07.2014 г. от частен съдебен изпълнител, вписан в Служба по вписванията с акт с акт № 67, том 15, вх. регистър № 3555/12.08.2014 г.; ½ ид. част на М.Е.А.и Д.Е.А., съгласно нотариален акт № 127, том І, рег. № 898, дело № 111/11.03.2020 г., вписан в Служба по вписванията вх. регистър № 740/11.03.2020 г., акт № 129, том 3, дело № 406/2020 г.
При извършената проверка на 22.12.2020 г. е установено, че в дъното на УПИ ХVІІ – 4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Д., ПИ с ид. 68789.14.113 по КК на гр. Д. на вътрешните регулационни линии с УПИ ХVІІІ – 4450 / ПИ с ид. 68789.14.112/ и УПИ ХІІ-4499, кв. 127 по регулационния план на гр. Д. /ПИ с ид.68789.14.114 /, върху съществуваща стоманобетонова плоча от подземна постройка /склад/ е изграден строеж: „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – ятна кухня“. Строежът е с размери 4.70/5.00 м. и височина от 2.36 до 2.70 м., изпълнен от дървена конструкция /колони, греди и столици/, с едноскатен покрив, дъсчена обвивка и покритие от битумни керемиди.
Към УПИ ХІІ-4499, кв. 127 по регулационния план на гр. Д. /ПИ с ид. 68789.14.114 по КК на гр. Д./ конструктивните елементи са захванати върху съществуваща плътна ограда, като между тях е монтирана РVC дограма.
Към УПИ ХІІІ-4450, кв. 127 по регулационния план на гр. Д. /ПИ с ид. 68789.14.114 по КК на гр. Д. конструктивните елементи са захванати върху плоския покрив на съществуваща сграда от допълващото застрояване с ид. 68789.14.112.1 по КК на гр. Д. и между тях също е монтирана РVC дограма.
Постройката е подпряна на 4 броя дървени колони върху стоманобетоновата плоча от подземната постройка /склад/, захванати посредством стоманени обувки и свързващи дюбел болтове. Обектът е електроснабден.
Строежът е изграден от Е. ЙЪорданов А. през 2018 г., видно от представената нотариално заверена декларация рег. № 78/06.01.2020 г.
Изграденият строеж е в завършен вид и е от шеста категория.
Установен е строеж, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и е започнало административното производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. При проверката е присъствал Е.А., който е подписал констативният акт и същият е оформен по надлежния ред на 22.12.2020 г. Срещу акта е постъпило възражение в законоустановения 7 – дневен срок /вх. № 94-Е-767/30.12.2020 г./, което не е било уважено, поради липса на представено издадено разрешение за строеж.
Въз основа на съставеният констативен акт и образуваното административно производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и във връзка с обстоятелствата, установени при извършената проверка, Методи Чимев - Кмет на Община Д., издава Заповед № РД-04-90/27.01.2021 г., в която по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 е констатиран незаконен строеж и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ е наредил да се премахне незаконен строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня“, изграден в УПИ ХVІІ – 4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Д., с административен адрес: ул. „***“ № 4.
Издаденият административен акт е връчен на жалбоподателя А. на 19.02.2021 г. Жалбата е подадена с вх. № 94-Е-161/08.03.2021 г., с пощенско клеймо от 05.03.2021 г. т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.
По делото са представени и приети писмени доказателства: представени от ответника с вх. № 1379/16.03.2021 г.; вх. № 1662/31.03.2021 г. заключение от в.л. арх. А.А. по допуснатата съдебно – техническа експертиза /вх. № 3212/05.07.2021 г./, както и писмен отговор вх. № 2521/25.05.2021 г.; вх. № 2889/16.06.2021 г. и вх. № 3505/20.07.2021 г., съгласно текста.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на община Д.. Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.
По съществото на спора, съдът счита за установено, че са налице основанията за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ . По делото се установява, че изграденият и предмет на спора строеж, съгласно представеният по делото констативен акт, е извършен без необходимите строителни книжа и документи, без издадено разрешение за строеж по реда на чл. 148 ал. 2, във вр. с чл. 147 ал. 1 т. 1, вр. с ал. 2 от ЗУТ.
Жалбоподателят не е представил изисканите му строителни документи за извършеният строеж. Не са издавани разрешение за строеж, както и други строителни книжа и документи, за процесният строеж – „второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня“, като такива не бяха представени в производството по делото, въпреки дадената възможност от съда за това.
За посоченият строеж обаче, не може да се издаде удостоверение за търпимост по реда на §16 ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на § 16 ал. 1 пр. 1 на ПР на ЗУТ, строежи изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От доказателствата по делото се установява, че изграденият строеж е извършен през 2018 г. /виж нотариално заверена декларация на лист 32 по делото от страна на жалбоподателя от 06.01.2020 г. / и не отговаря на изискванията на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на § 127 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, строежи изградени до 31. Март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Като бе посочено по – горе, строежът е изграден през 2018 г. и не отговаря на цитираните условия.
Съобразявайки горните изисквания, Гл. архитект на Община Д. е дал становище, че следва да се проведе процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ – за премахването му.
По местоположението си строеж „второстепенна постройка към допълващото застрояване – лятна кухня“ е изграден в дъното на УПИ ХVІІ-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Д., със съответния идентификатор, на вътрешната регулационна линия с УПИ ХVІІІ – 4450 и УПИ ХІІ-4499 върху стоманобетоновата плоча от подземна постройка /склад/.
Съгласно чл. 42 ал. 2 от ЗУТ “Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граници на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради“. Процесният навес няма изградена калканна стена /по смисъла на т. 56 от § 5 от ДР на ЗУТ/ към УПИ ХVІІІ-4450 и надвишава с около 0.80 м. съществуваща ограда в УПИ ХІІ-4499.
Не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че процесният строеж може да се причисли към понятието „слънцезащитно съоръжение“ по смисъла на чл. 151 т. 1 2 от ЗУТ. Такъв по смисъла на чл. 93 ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е: “ не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят без да се иска разрешенние – леките слънце защитни устройства на прозорците, балконите, лоджите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви“. В случая е налице строеж с едноскатен покрив, дъсчена обшивка и покритие от битумни керемиди, РVC дограма, стени има изградено отводнение на покрива, чрез улук и водосточна тръба, същият е електрифициран и в този смисъл няма как да бъде приет за слънцезащитно съоръжение и за предпазване от дъжд и сняг.
Неснователни са и твърденията, че сградата не представлява строеж от шеста категория, а е преместваема конструкция. В приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. А, изрично е посочено, че „строежът е шеста категория – изграденият навес представлява постройка от допълващото застрояване и като такъв подлежи на издаване на разрешение за строеж, без изготвяне на инвестиционен проект – чл. 147 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗУТ /редакция към 2018 г./ Налице е безспорно обект, който отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно чл. 148 ал. 1 от ЗУТ „строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“. Такова разрешение за строеж в случая липсва. Макар да не се изисква инвестиционен проект, за процесната постройка е било необходимо издаването на разрешение за строеж.
Съгласно чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ “Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. В несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. Без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“. В случая за процесният строеж е налице т. 2.
Съгласно § 5 т. 36 от ДР на ЗУТ, ”строителни книжа” са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строеж, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. В случая, за процесният строеж - предмет на оспорване по делото, изискващите се документи не са били налице. Горното квалифицира процесният строеж като незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.
С оглед на изложеното е налице цитираната хипотеза от ЗУТ и атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, съобразен с целта на закона.
С оглед изхода на спора, съдът ще присъди разноски по делото на ответната страна – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Е.Й.А. ***, срещу Заповед № РД 04-90/27.01.2021 г. на Кмета на Община Д..
ОСЪЖДА Е.Й.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Д. сума в размер на 100 /сто/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: