РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Пазарджик, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично при закрити врати
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 39 от ТЗ.
Образувано е по подадена молба вх. № 4248 от 22.11.2021 г. на „М.-М.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. С., община П., ул. „**“ № **, чрез
адв. В. от ПзАК, с правно основание чл. 625, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 626, ал. 1 ТЗ. В
уточнителна молба вх. № 260540 от 18.01.2021 г. молителят сочи, че посочените
основания за откриване на производство по несъстоятелност неплатежоспособност и
свръхзадълженост са евентуално съединени, като главният иск е основан на
неплатежоспособността.
Фактическите твърдения, изложени в молбата са, че молителят е търговско
дружество, което не може да изпълнява задълженията си по търговски сделки, като
затрудненията са трайни и продължителни. Посочват се издадени в полза на кредитори
на дружеството заповеди за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК.
Отделно от това се сочи и образувано данъчно-изпълнително производство за сума над
159 918 лева. Излагат, че датата на която молителят е преустановил плащанията към
кредиторите си е 21.05.2019 г., която следва да се приеме за начална дата на
неплатежоспособността. Моли се за уважаване на молбата.
Съдът съобрази следното:
За откриване на производство по несъстоятелност е необходимо наличие на три
кумулативни предпоставки, от които две материалноправни (по основателността), а
1
третата – процесуална (по допустимостта на молбата). Процесуалната предпоставка е
длъжникът да е лице, по отношение на което може да бъде открито производство по
несъстоятелност, а материалноправните са молбата за откриване на производството по
несъстоятелност да е от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ и длъжникът
да е в състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост. Производство по
несъстоятелност може да бъде открито по правило по отношение на търговците (чл.
607а ТЗ) и по изключение спрямо ограничен кръг други субекти, изрично посочени в
закона.
По допустимостта на производството:
Длъжникът е лице, по отношение на което може да бъде открито производство
по несъстоятелност, същият е търговец – чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Сезиран е
компетентният съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ – окръжният съд по седалището на
търговеца към момента на подаване на молбата.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Дружеството „М.-М.“ е вписано в ТР с капитал от 5 000 лева, от които внесен
3 500 лева, и посочен предмет на дейност. Искането за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството е направено от молителя и на двете
основания, визирани в чл.607а от ТЗ – неплатежоспособност и свръхзадълженост, при
условията на евентуалност, като главният иск е основан на неплатежоспособността.
От изслушаното по делото заключение по съдебноикономическата експертиза,
прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че към
датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ осчетоводените задължения на
дружеството са в размер на 789 597.96 лева. Извън тази сума е сума в размер на
49 419.62 лева, включваща разноски и дължими такси по изпълнителни дела, както и
изискуеми лихви и разноски по кредити от „**“ АД в размер на 11 923.61 лв. и 1 427.29
лв. Общо задълженията на „М.-М.“ ЕООД възлизат на сума в размер на 852 368.48
лева, от които към кредитори частноправни субекти 147 364.94 лева, търговски банки -
547 083.78 лева и публични задължения и лихви 157 919.74 лева. Включвайки всички
задължения, вкл. солидарни такива, общият дълг на молителя към 21.11.2021 г. възлиза
на 917 221.29 лева. Експертът изрично сочи, че най-старото задължение е за март 2018
г. в размер на 1 568.31 лева - осигуровки и 5 160.01 лева ДДС. От 02.06.2019 г.
молителят не разполага с парични средства. До 2018 г. сумата на активите на
дружеството е надвишавала сумата на задълженията, имало е реализирана печалба от
дейност и търговецът не би следвало да изпитва обективни затруднения при погасяване
на падежиралите си парични задължения. В периода 2015 - 2018 г. показателите за
ликвидност са в референтните граници основно в резултат на отчитаните големи
касови наличности. Към 31.12.2019 г. е декларирана загуба от дейността в резултат на
отнасянето като разход на сумата от 672 000 лева, за която е взета сечтоводна операция
2
за разчет със собственика, като една част от формираната загуба е покрита с
неразпределената печалба от минали години, но по-голямата част е останала като
непокрита загуба. След взетата счетоводна операция през 2019 г., с която отчитаните
парични средства са разходени, стойността на показателите за ликвидност са под
референтните граници, с което удостоверяват затруднение за текущо погасяване на
увеличаващите се падежирали задължения. За 2019 г., 2020 г. и 2021 г. показателите за
ликвидност сочат на трайно и непреодолимо състояние на неспособност за плащане на
паричните задължения, тъй като търговецът не притежавадостатъчно текущи
(краткосрочни) активи, в това число парични средства, материални запаси и реално
събираеми вземания за покриване на падежиралите си парични задължения. Към
31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. стойностите на показателите за финансова
автономност и финансова задлъжнялост са отрицателни величини, тъй като
собственият капитал на дружеството е бил отрицателна величина, дружеството е било
декапитализирано. Отчетената през 2019 г. загуба е надвишила формираните резерви.
Тези данни сочат, че „М.-М.“ ЕООД е било декапитализирано и свръхзадлъжняло.
Направен е извод, че към 31.12.2019 г. и следващите години дружеството е било в
пълна зависимост от своите кредитори. През 2020 г. дружеството е прекратило
дейността си, поради което липсват и приходи, с които да се погасяват
съществуващите задължения към кредиторите. По данни от техническа експертиза,
налична по делото на л. 19, вещото лице е направило извод, че общата пазарна цена на
възбранените на дружеството имоти е 460 000 лева, като същата е значително по-малка
от от сумата на общия дълг на търговеца към 21.11.2021 г., възлизащ на 917 221.29
лева. Последното плащане към кредитор е извършено от търговеца на 14.01.2019 г.,
когато са осчетоводени погасените от обслужващата банкова сметка лихви по кредити
в размер на 369 лева, а на 07.02.2019 г. са преведени 296 лева за ДДС по сметка на
НАП. Както се посочи вече, през 2019 г. е осчетоводен разход - изплатена сума в брой,
възлизаща на 671 921.93 лева по счетоводна сметка 494 „Разчети със собствениците“,
т. е. сумата е изплатена на собственика.
Според разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производството по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен, а съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне,
или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата
и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Съдът кредитира заключението по СИЕ, като приема, че до 2018 г. включително
молителят не е изпитвал затруднения при погасяване на частните и публични
3
задължения, възникващи във връзка с упражняваната от него дейност, но към
31.12.2019 г., респ. и следващите години, молителят „М.-М.“ ЕООД е в пълна
зависимост от своите кредитори. Обстоятелството, че през 2020 г. и нататък
дружеството не е извършвало дейност, логично рефлектира и върху натрупания общ
дълг в размер на 917 221.29 лева към края на месец ноември 2021 г. Както
неплатежоспособността, така и свърхзадължеността са обективни трайни
икономически състояния, които са правно дефинирани в чл. 608, ал. 1 и чл. 742, ал. 1
от ТЗ. Предмет на делото е първото релевирано от молителя основание, а именно
неплатежоспособността на дружеството, като по отношение на нея и началния ѝ
момент се формира сила на пресъдено нещо с постановеното по молбата по чл. 625 от
ТЗ решение. Състоянието трябва да е налице към момента на устните състезания. При
определяне на началния момент на това състояние се изхожда от принципа на
непрекъснатост на същото. Влошаването на икономическото състояние на търговеца,
имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Констатираната
неплатежоспособност налага съдът да постанови решение, с което да обяви същата при
условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, както и да определи началната дата. Законодателят не е
регламентирал някакви формални изисквания за определяне началната дата или
юридически факти, с настъпването на които да се определя тя. Съдът е задължен
самостоятелно да преценява началния момент на това състояние, въз основа на
обективните данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, тъй като
решението му има действие спрямо всички. За определяне на началната дата на
неплатежоспособност съдът не е ограничен до вземанията, с които се легитимира
молителят по чл. 625 от ТЗ, а взема предвид и тези по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 от ТЗ.
Състоянието на неплатежоспособност на длъжника се предполага в случаите, в които
не е изпълнено изцяло или частично което и да е от съществуващите изискуеми
парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 от ТЗ на длъжника, тъй като това
неизпълнение по силата на закона е приравнено на „спиране на плащанията”.
В случая безспорно се установи, че дружеството е преустановило дейност през
2020 г., като считано от 14.01.2019 г. досежно частните вземания, респ. от 07.02.2019 г.
досежно публичните вземания е спряло плащанията към кредиторите си. Тежестта на
доказване, че затрудненията са временни или че е налице имущество, достатъчно да
покрие задълженията без опасност за кредиторите се носи от длъжника – Решение №
488 от 04.07.2006 г. на ВКС по т. д. № 169/2006 г., I т. о. Влошаването на
икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи
внезапно или постепенно. Сам молителят сочи, че датата на която е преустановил
плащанията към кредиторите си е 21.05.2019 г. Съдът приема, че именно 21.05.2019 г.
е началната дата на неплатежоспособност, от която преустановяването на
обслужването на дълговете е следствие на трайно наложилата се невъзможност на
предприятието да покрива текущите задължения.
4
Производството по несъстоятелност следва да се открие на сезиралото съда
основание, а именно главното - за неплатежоспособност, а релевираното като
евентуално основание - свръхзадълженост не следва да се разглежда (диспозитив
спрямо него не са постановява).
С оглед категорично установеното по делото, че молителят не разполага с
налично имущество, с което да покрие началните разноски в производството по
несъстоятелност, производството по несъстоятелност ще следва да се открие при
условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, доколкото не са внесени указаните с определение от
28.02.2022 г. разноски в размер на 7 000 лева, представляващи първоначални такива за
откриване на производство по несъстоятелност.
Водим от горното и на основание чл. 607а, ал. 1 вр. чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 и чл.
632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на длъжника „М.-М.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: с. С., община П., ул. „**“ № **.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособност – 21.05.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„М.-М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. С., община П., ул.
„**“ № **.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на
„М.-М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. С., община П., ул.
„**“ № **
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.-М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: с. С., община П., ул. „**“ № **.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да добави “в несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „М.-М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.
С., община П., ул. „**“ № **, да заплати от масата на несъстоятелността в полза на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за
производството, съгласно чл. 620, ал. 1 от ТЗ.
СПИРА производството по търговско дело № 169/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като указва на длъжника и
кредиторите, че производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от
вписване на настоящето решение в ТР по молба на длъжника или кредитор, ако
депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ
в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
5
Препис от решението служебно да се изпрати на Агенцията по вписвания за
вписване в Търговския регистър.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и има действие по отношение на
всички.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6