№ 17
гр. Варна, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501996 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна
жалба вх. № 68391/27.08.2024г. от И. К. К., ЕГН **********, с адрес
**************, ******1 срещу решение №2735/17.07.2024г. постановено по
гр. дело №20233110104751/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
прието за установено по отношение на въззивницата, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1118.52 лева,
представляваща незаплатена главница; 66.40 лева, представляваща договорна
лихва за периода 21.06.2018г. до 20.09.2019г.; 369.76 лева – дължимо
обезщетение за забава за периода 22.06.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 29.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното
погасяване на задължението, дължими по Договор за потребителски паричен
кредит №3094945 от 07.02.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и
индивидуален договор за продажба от 20.09.2019г., за които е издадена
1
Заповед за изпълнение №452/31.01.2023г., по ч.гр.д. №1123/2023г. по описа на
ВРС, 25с. в полза на ищеца суми, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Счита се, че не се дължат договорните
лихви и обезщетението за забава, тъй като са погасени с изтичането на три
годишната давност. Искът е предявен на 13.04.2013г. Цесията е сключена на
20.09.2019г., съответно давността е изтекла на 20.09.2022г.
По отношение на липсата на задължение за главница се поддържа, че
договор от 07.02.2018г., на който се позовава ищеца не съществува.
Сключеният договор между въззивницата и третото лице е с дата 08.02.2018г.
Счита се, че за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
договорът за кредит е действителен. Поддържат се направените възражения в
отговора на исковата молба за неговата нищожност поради липса на съгласие
от страна на кредитора / подписан е от неизвестно лице, без имена и заемана
длъжност, а не от представляващия дружеството/кредитодател/, поради липса
на основание /липсва съдържание за целта за отпускане на кредита, както и по
какъв начин ще бъде усвоен по сметка или чрез заплащане на стока и услуга/,
поради липса на представителна власт, поради липса на волеизявление и
компетентност, поради непредаване на заемната сума.
Във въззивната жалба е въведено и оплакване, че не почива на
доказателствата по делото извода на съда, че заемната сума е усвоена чрез
рефинансиране и преструктуриране на стар договор за кредит от 19.11.2013г.
На следващо място в жалбата са направени възражения по отношение на
извода на съда, че ответницата няма право да се позове на нищожност на
договора за цесия, на основания за унищожаването му, за развалянето му или
прекратяването му, тъй като не е страна по него. Счита се, че съдът е
допуснал нарушение, като не се е произнесъл по възраженията за нищожност,
направени в отговора на исковата молба.
По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в който се застъпва
2
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение. Посочва се, че обосновано е
прието, че договорът за банков кредит е действителен. Ответницата не може
да се позовава на липсата на представителна власт у лицето подписало
договора за кредит, като това действие следва да се счита за потвърдено по
аргумент от чл.301 от ТЗ.
За неоснователно се счита направеното възражение за погасяване на
лихвите по давност. Касае за разсрочено задължение на части, като
давностният срок ще започне да тече от падежа на последната погасителна
вноска /посочена е съдебна практика/.
Считат се за неоснователни възражения за нищожност на цесията, а
въпросът за цената на прехвърленото вземане е ирелевантен към спора.
Моли да отхвърляне на подадената жалба.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез особения си представител. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу И. К. К. искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД да бъде прието за установено,
че ответницата дължи по издадената заповед за изпълнение
№452/31.01.2023г., по ч.гр.д. №1123/2023г. по описа на ВРС следните суми:
1118.52 лева, представляваща незаплатена главница, 66.40 лева,
представляваща договорна лихва за периода 21.06.2018г. до 20.09.2019г.,
386.26 лева, обезщетение за забава за периода 22.06.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 29.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до
окончателното погасяване на задължението, дължими по Договор за
потребителски паричен кредит №3094945 от 07.02.2018г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
3
прехвърлени в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018г. и индивидуален договор за продажба от 20.09.2019г.
В исковата молба се твърди се, че е сключен договор за потребителски
паричен кредит №3094945 от 07.02.2018г., по силата на който, „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на И. К. К. кредит в размер на
1458.52лв., която сума е следвало да върне на 23 месечни погасителни вноски
от по 114.35лв., при възнаградителна лихва от 14.99 %, ГПР 11.79%.
Кредитът бил усвоен по посочената в договора разплащателна сметка.
По погасителен план падежът на последната вноска е 21.12.2019г.,
поради което е настъпил падежа на цялото задължение. Поради неплащане е
начислена и лихва за забава.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и
индивидуален договор за продажба от 20.09.2019г., кредитодателят е
прехвърлил вземанията на ищеца произтичащи от договора за кредит.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответницата дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответницата И. К. К., в който се
оспорват предявените искове по основание и размер.
Счита се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради
липса на съгласие от страна на кредитора / подписан е от неизвестно лице, без
имена и заемана длъжност, а не от представляващия
дружеството/кредитодател/, поради липса на основание /липсва съдържание за
целта за отпускане на кредита, както и по какъв начин ще бъде усвоен по
сметка или чрез заплащане на стока и услуга/, поради липса на
представителна власт, поради липса на волеизявление и компетентност,
поради непредаване на заемната сума.
Договорът за цесия също се счита за нищожен, поради липса на предмет
/несъществуващо задължение по нищожен договор за кредит/ липса на
плащане на продажната цена на вземането, поради заобикаляне на закона и
привидност, поради неуведомяване на длъжника, поради непредаване на
документите по кредитното досие.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
Решение №2735/17.07.2024г. постановено по гр. дело
№20233110104751/2023г., в частта, в която са отхвърлен искът за приемане за
4
установено по отношение на ответника, че дължи сумата за разликата над
369.76лв. до пълния предявен размер от 386.26лв., обезщетение за забава за
периода 22.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 29.01.2023г.
е влязло в законна сила.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е подписан
договор за потребителски паричен кредит №3094945 от 08.02.2018г. /посочен
с погрешна дата в исковата молба/, по силата на който, „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД се задължава да предостави на И. К. К. кредит в размер на
1458.52лв., която сума е следвало да върне на 23 месечни погасителни вноски
от по 114.35лв., при възнаградителна лихва от 8% през гратисния период и
14.99 % извън гратисния период, при ГПР 11.79%.
От заключенията на вещите лица по първоначалната и повторната
съдебно счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен, като с
него е погасен остатък от друг кредит №1325008/19.11.2013г.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на кредитодателя, въззивната инстанция
приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответницата,
като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа. За тях съдът следи служебно,
5
поради което не е необходимо оплакване във въззивната жалба.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от
Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент /8% през гратисен период от 9 месеца и
14.99% за останалия срок/, условия за издължаване на кредита.
В нарушение обаче на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на
разходите за извънгратисния период, като не са посочени всички разходи и
допускания.
Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Т.е годишният процент на разходите не може да бъде по – малко число
от годишният лихвен процент, тъй като последният е компонента при
формирането на първия. Както съдът посочи по – горе за извънграсния период
лихвения процент е 14.99%. ГПР е отразен с 11.99%, който е вероятно верен
само за гратисния период, където лихвения процент е 8%, а разликата до
11.99% да са останалите разходи и допускания. Но никъде в договора, нито в
общите условия е посочено какво се включва като допълнителни разходи и
при какви допускания се формира 11.99 % ГПР.
Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит
страда от цялостна недействителност на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит, поради което се дължи връщане само на главницата,
като дадена без основание.
Този извод обосновава безпредметност на останалите основания за
нищожност, които се поддържат във въззивната жалба. Следва само да се
посочи, че всичките разгледани по същество са неоснователни. На липса на
представителна власт у подписалото лице за кредитора може да се позове
6
само той/мнимо представлявания/, но не и други лица. А договорът
категорично е имал вписано основание - предоставяне на заемна сума срещу
получаване на възнаградителна лихва.
От заключението по повторната съдебно счетоводна експертиза, което
следва да се кредитира като пълно и всестранно /проучване и на
счетоводството на кредитодателя/се установява, че ответницата е заплатила
сумата от 525.58лв. Или остатъчната чиста стойност за връщане е 932.94лв.
След като съдът установи съществуването на вземането по основание и
размер у патримониума на заемодателя, следва да се произнесе същото годно
ли е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия при съобразяване на
въведените оплаквания във въззивната жалба.
От представения по делото рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 22.11.2018г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания и Приложение №1 се установява, че вземанията по отношение на
въззивницата са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД.
Договорът за цесия е действителен и не страда от пороци водещи до
неговата нищожност поради липса на предмет по отношение на вземането за
остатъчната чиста стойност за връщане от 932.94лв., тъй като съдът установи
съществуване на вземане у патримониума на цедента.
В останалата част от вземанията досежно 185.58лв. - главница, 60.86лв. -
договорна лихва, 37.78лв. – обезщетение за забава, които се включват в
общия размер на цедираните вземания от 1222.70лв., съгласно заключението
по повторната съдебно счетоводна експертиза договорът за цесия е нищожен
поради липса на предмет.
Възраженията за нищожност поради заобикаляне на закона и
привидност са бланкетни, не са подкрепени от факти, не са и ангажирани
доказателства в тази връзка.
Останалите възражения - липса на плащане на продажната цена на
вземането, неуведомяване на длъжника и непредаване на документите по
кредитното досие не съставляват основание за нищожност на договора за
цесия.
Прехвърлянето на вземанията е съобщено на длъжника в хода на
7
процеса чрез връчване на книжата по реда на чл.131 от ГПК, тъй като
въззиваемото дружество съгласно приложено пълномощно на л.30-32 от
първоинстанционното дело. Този факт следва да бъде приет за настъпил в хода
на процеса и съобразен на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
По този начин е договорът за цесия е породил действие спрямо
ответника по спора и той дължи връщане на установената по – горе сума на
ищеца/цесионер.
Направеното възражение във въззивната жалба за погасяване на
вземанията по давност не следва да бъде разглеждано. Същото е заявено за
първи път пред настоящата инстанция и се счита за преклудирано с
изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК.
Предвид горното предявеният иск е основателен само за сумата от
932.34лв. и като такъв подлежи на уважаване, което обуславя потвърждаване
на първоинтанционното решение в тази му част.
В останалата част следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна/ищец се следват
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 397.21лв. за първа
инстанция, 44.53лв. за заповедното производство и 59.37лв. за въззивна
инстанция / при определено 100.00лв. юрискосултско възнаграждение/.
На въззивницата/ответник се следват разноски на основание чл.78, ал.3
от ГПК в размер на 893.67лв. за първа инстанция.
Пред настоящата инстанция е представен списък за разноските,
съдържащ 75.80лв., държавна такса и 2000.00лв., адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази направеното възражение за прекомерност,
постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022г. и използва Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като
ориентир извърши преценка на вида и количеството на извършената работа,
фактическата и правна сложност на делото намира, че следващото се
възнаграждение е в размер на 457.11лв.
Предвид горното подлежащите на присъждане съразмерно разноски са в
размер на 216.48лв.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2735/17.07.2024г. постановено по гр. дело
№20233110104751/2023г. по описа на Районен съд – Варна в частта, в която е
прието за установено по отношение на И. К. К., ЕГН **********, с адрес
**************, ******1, че дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* по издадената заповед за изпълнение №452/31.01.2023г.,
по ч.гр.д. №1123/2023г. по описа на ВРС следните суми: 185.58лева,
представляваща незаплатена главница; 66.40 лева, представляваща договорна
лихва за периода 21.06.2018г. до 20.09.2019г.; 369.76 лева – дължимо
обезщетение за забава за периода 22.06.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 29.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното
погасяване на задължението, дължими по Договор за потребителски паричен
кредит №3094945 от 07.02.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и
индивидуален договор за продажба от 20.09.2019г. и изцяло в частта на
разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* срещу И. К. К., ЕГН **********, с адрес **************,
******1 искове с правно чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че дължи по издадената заповед за изпълнение
№452/31.01.2023г., по ч.гр.д. №1123/2023г. по описа на ВРС следните суми:
185.58лева, представляваща незаплатена главница; 66.40 лева, представляваща
договорна лихва за периода 21.06.2018г. до 20.09.2019г.; 369.76 лева –
дължимо обезщетение за забава за периода 22.06.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда - 29.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до
окончателното погасяване на задължението, дължими по Договор за
потребителски паричен кредит №3094945 от 07.02.2018г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018г. и индивидуален договор за продажба от 20.09.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2735/17.07.2024г. постановено по гр. дело
№20233110104751/2023г. по описа на Районен съд – Варна в частта, в която е
прието за установено по отношение на И. К. К., ЕГН **********, с адрес
**************, ******1, че дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* по издадената заповед за изпълнение №452/31.01.2023г.,
по ч.гр.д. №1123/2023г. по описа на ВРС следните суми: 932.94лева,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски паричен
кредит №3094945 от 07.02.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
9
Файненсинг“ ЕАД, което вземане е цедирано в полза на заявителя с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и индивидуален договор
за продажба от 20.09.2019г.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с адрес **************, ******1
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2 съдебно деловодни разноски в размер на 397.21лв. за първа
инстанция, 44.53лв. за заповедното производство и 59.37лв. за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на И. К. К., ЕГН **********, с адрес
**************, ******1 съдебно деловодни разноски в размер на 893.67лв.
за първа инстанция и 216.48лв. за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10