Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Кристина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 1132 по описа за 2021 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Е.З., срещу решение №
20248722/11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 72916/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 117
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението
е неправилно и необосновано, като са изложени съображенията за това.
Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което
да се уважат изцяло предявените от нея искове за увеличение на месечната
издръжка на децата на страните и за промяна на режима на личните отношения на
бащата с общите им деца. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна А.Д.С. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата. Заявява, че не претендира
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт.
С решение № 20248722/11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 72916/2019 г.,
СРС, ІІІ ГО, 117 състав е изменил издръжката за детето Н.А.С., определена с
решение по гр. д. №8308/2019 г. на СРС, 86 състав, като е осъдил А.Д.С. да
заплаща на сина си Н.А.С., чрез неговата майка П.Е.З. месечна издръжка от 220
лв., считано от 11.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил
и двете претенции за увеличение на издръжките в останалите им части. Допуснал е
предварително изпълнение на решението- чл. 242 ГПК. Съдът е отхвърлил исковете,
предявени от П.Е.З., срещу А.Д.С. за изменение на постановените мерки относно
контактите му със синовете им, постановени по гр. д. №8308/2019 г. на СРС, 86
състав. Осъдил е А.Д.С. да заплати на СРС такса от 50 лв.
Според чл. 51, ал. 4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска
при изменение на обстоятелствата, при които е утвърдено от съда споразумението
при развод по взаимно съгласие. Правната възможност да се изменят
мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата
за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за
всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на
родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на
децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за
ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки
съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства
съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и
съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията,
които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови
обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче
съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на
детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.
Изслушана във въззивното производство на 07.11.2022 г.,
майката П.Е.З. заявява, че е с висше образование. Работното й
време е от 8 до 17 часа, но може да работи откъдето иска, включително и от
къщи, което й позволява да си гледа децата.
В момента живее сама с двете деца. Може да разчита на помощта на
родителите си, на сестра си, на зет си и на приятели. Сестра й и зет й живеят в
София. Родителите й живеят в Пазарджик, но като ги повика, за един час са тук.
Децата не контактуват по никакъв начин с баща си. Когато е излязла експертизата
е казала на Н.да звънне на баща си и да спрат да си „измиват“ ръцете с нея, че
му забранява да говори с баща си. Н.е блокирал баща си в телефона. И К.има телефон, но баща му не се
е интересувал за номера. Тя не им е забранявала контактите с баща им. През
месец март 2021 г. бащата последно е идвал да ги вземе в режима на лични
контакти. Децата трябва да поддържат контакти с баща си, ако те искат. Никога
не би забранила той да ги вземе от училище и да поиграе с тях. Не са се
виждали, защото всеки път бащата идва със съжителката си. Карала е Н.да се
обади на баща си и на баба си. Един път е водила децата до Съединение. От
тогава бабата се обажда, лелята на бащата се обажда. Тази година е водила
децата в Гърция на гости на първа братовчедка на бащата, където са се запознали
с братовчедите си. Води децата при този, който се поинтересува от тях. Тя не
пречи на никой да се обади по телефона и да пита как са децата и дали се
нуждаят от нещо. Не е скрила децата. Оставя децата сами да решат кога искат
контакт с баща си.
Изслушан в същото съдебно заседание бащата А.Д.С. заявява, че е със средно
професионално образование, ел. техник, ел.монтьор. От месец май 2022 г. е
безработен, но редовно изплаща издръжката на децата. Съжителства с Р.Д.. С
децата контактува, когато Н.трябва да му се оплаче по някакъв начин по
телефона, че нещо е станало, което на него не му харесва или когато има нужда
нещо да му каже. Тази година са му се обадили по телефона от аерогарата, че ще
пътуват за Виена. Има режим на лични контакти по бракоразводното дело, но е
несъвместим, тъй като когато ходи да взема децата, постоянно К.реве, някакви
водевили са, че ще дойдат полицаи да го арестуват, в смисъл детето се страхува
да дойде, и поради тази причина бащата не иска, а и не иска да дели децата. За
него и двамата са му на едно място в сърцето. Не бива да се делят, а да са си
заедно децата. Не може да каже кой създава пречки да вижда децата, дали те не
искат. Децата са постоянно с майката. С Н.разговорите му са ограничени. До 15
септември не е знаел дори, че К.има телефон и не му знае телефонния номер.
Постоянно му се натяква, че в неудобно време звъни. Примерно, ако звънни в
19,30 часа му се казва:“ Сега не може, защото се прибираме от тренировка.“ или
пък ако звънне в 20-20,30 часа му се казва: „Много е късно“. И трябва
разговорите им да са през телефона на майката. Определения от съда режим не се
спазва. Но режима, постановен от съда, го устройва. В момента изплаща месечно
420 лв. за издръжка на децата, въпреки, че е безработен гледа на не закъснява с
плащането. Предвид сегашните обстоятелства-безработен
е, живее под наем, няма как да заплаща повече.
При изслушването му от въззивния
съд в откритото съдебно заседание, проведено на 26.09.2022 г., детето Н.А.С. е заявило, че от
много време живее с майка си. С баща си не се е виждал от много време, защото
той не идва и не го търси. По телефона му се е обадил единствено да му честити
рождения ден. Когато брат му е имал рожден ден, им се е обадил по вайбър. Не е
виждал баща си отдавна и по никакъв начин не контактува с него. Иска да се вижда с баща си, но без Р.. За да
е с Р., баща им не е с тях, тъй като тя постоянно го контролира. Първия път,
когато ги е взел, баща им ги е завел на заведение. Втория път ги е завел в друг
ресторант, където ги е запознал с Р. и Н.не я е харесал, брат му също много не
я е харесал. С Р. не комуникират много. Когато са се запознали с нея, само са
си казали имената и са отишли да играят. Баща му живее с Р. и с котки. Баща им
ги е взимал, но брат му е спрял да идва, след като баща им ги е взел за една
седмица, защото е казал, че е мизерно и не му харесва. Започнал е да взема само
него, защото той иска да вижда баща си, важното е да е с баща си и да си
прекара добре. Дори и брат му да не иска да се вижда с баща си, Н.иска да се
вижда с него. Опитал се е да навие брат
си да ходи с тях и той да се забавлява, но той не е поискал. Не знае дали баща
му звъни на майка му.
Социалния работник, присъствал на
изслушването на детето заявява, че К.е споделил същите неща като Н., че също не
иска да вижда съжителката на баща си, но е съгласен да вижда баща си без нейно
присъствие. Счита, че в интерес на децата е режима на лични контакти с бащата
да бъде стеснен, а размера на издръжките им от бащата- завишен.
Настоящия съдебен състав счита,
че нито един от разпитаните в първата инстанция свидетели не установяват
изменение на обстоятелствата, при които е бил определен предходния режим на
лични отношения на бащата със синовете му, налагащ промяната му.
Въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза,
която е дала заключение относно емоционалната
привързаност на децата към всеки един от родителите им и съжителстващите с тях
лица, отношението на децата към всеки един от родителите им и съжителстващите с
тях лица, психоемоционалното състояние на децата, наличието при децата на
конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет
на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при децата и
относно подходящ режим на лични отношения на децата с бащата, както и да
отговори на въпроса, определения с влязло в сила съдебно решение режим на лични
отношения, подходящ ли е за децата.
Експертизата дава заключение, че двете
деца Н.и К.С.са отглеждани от двамата родители. Бащата е участвал активно в
живота на децата до раздялата на родителите. Децата имат добра свързаност с
двамата родители и са с добра емоционална връзка с тях. Децата нямат изградена
връзка със съжителстващото с бащата лице, но нямат и негативни преживявания
спрямо това лице.
Според експерта детето Н.е спокойно
дете с адекватни реакции, нормално развитие в умствен и емоционален план,
отговарящ на възрастта му. Детето е общително, отговаря точно и конкретно на
поставените въпроси. Държи се внимателно към родителите си. По време на
изследването вещото лице е установило
добро емоционално състояние на детето, без проява на признаци на негативни
преживявания и мисли. Детето К.преживява вътрешен конфликт, който вероятно е
свързан с родителските взаимоотношения. Детето преживява несигурност, потиска
своите преживявания и по време на проективното изследване символно демонстрира,
че иска да избяга от тази ситуация.
Психологът не установява индикации за
конфликт на лоялност към никой от родителите. Децата са със запазена
привързаност и лоялност към двамата родители. Не е идентифицирал признаци на
изразена лоялност или отхвърляне на някой от родителите.
При изследване родителския капацитет
вещото лице установява, че всички показатели при майката са средни, което
определя майката като балансиращ тип родител. Майката е с добър родителски
капацитет. Бащата е тип контролиращ родител, също с добър родителски капацитет.
Психолога към момента не установява никакви
признаци при изследваните деца за родителско отчуждение и към този момент не са
налице действия от страна на никой от родителите за тяхното отчуждаване от
другия родител.
Според вещото лице и двамата родители заявяват своето желание да
участват във вземането на решения, свързани с отглеждането на децата,
здравословното им състояние и тяхното развитие. Бащата не изразява желание да
бъде отглеждащ родител, но иска да има регламентирано време, което да споделя
със своите деца. Предлага като подходящ, следния режим на лични отношения на
децата с неотглеждащия родител: Всяка първа и четвърта седмица от събота 10
часа до понеделник 18 часа, с ангажимент за подготовка за училище. Зимната и
пролетната ваканция родителите да си разделят по равно, като изключение се
прави само за личните и семейните празници. Четните години за Коледа и Нова
година децата са при отглеждащия родител, а нечетните при неотглеждащия с
преспиване. През лятото два пъти по 15 дни да бъдат с неотглеждащия родител,
като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който живеят децата. Децата
да празнуват рождения ден на всеки от родителите си с преспиване.
Рожденият ден на
децата да се празнува в четната година при отглеждащия родител, а в нечетната
при другия родител. Според експерта определения с влязло сила решение режим също
е подходящ, но децата с напредване на възрастта ще имат все по-голяма
необходимост да общуват с двамата родители. Във връзка с това предлага по-
разширен режим.
Съдът счита
заключението на вещото лице за пълно, ясно, обосновано и безпристрастно
изготвено.
В социалния доклад на
ДСП-Красно село, представен във въззивното производство, се заключава, че
основни грижи за децата се полагат от майката, с помощта на разширеното й
семейство. Базовите потребности на децата се задоволяват адекватно. Между
децата и майката има изградена
емоционална и доверителна връзка и те се чувстват добре в средата, в
която се отглеждат понастоящем. Децата нямат пълноценни контакти с баща си. Н.се
чувства засегнат от начина, по който са протичали контактите с баща му и
вмешателството на чуждо лице в отношенията помежду им.
В социалния доклад на
ДСП-Възраждане, представен във въззивното производство, е отразено, че бащата е
виждал синовете си последно на 15.09.2021 г., когато ги е изненадал в училище
за първия учебен ден. Заключава се, че грижите за отглеждането и възпитанието
на децата се полагат от майката. Режимът на контакти на бащата е ограничен от
майката.
Въззивният
съд намира, че в настоящия случай не е настъпило изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК и т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д.
№ 3/1974 г., налагащо изменение на режима на лични отношения на децата с техния
баща. Неосъществяването на режима на лични контакти на бащата с децата в обема,
определен с влязло в сила решение, не е причина за промяната му в посока
неговото стесняване. Определения режим е право, а не задължение за родителя. С
оглед висшия интерес и правата на децата да общуват пълноценно и с двамата
родители, като гаранция за тяхното психично благополучие и
развитието им като пълноценна личност, в интерес на децата
е не допускането на промяна на постановените мерки относно режима на лични
отношения на децата с техния баща. Настоящата инстанция счита, че децата имат
необходимост да наблюдават мъжки тип модел на поведение (с оглед възрастта, в
която се намират), между децата и бащата има изградена връзка на привързаност и
доверие (установено при изслушването на бащата и детето Н., заключението на СПЕ
и социалните доклади), която следва да бъде съхранена. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че претендираният от майката режим на лични
отношения на децата с техния баща, не би позволил пълноценно общуване между тях
(в присъствие на майката) и е по- рестриктивен и ограничен и от този на лишен
от родителски права родител.
Предвид всичко изложено дотук, настоящия съдебен състав счита, че
решението, в частта му, в която СРС е отхвърлил предявените от П.Е.З., срещу А.Д.С.
искове за изменение на постановените мерки относно контактите му със синовете
им, постановени по гр. д. №8308/2019 г. на СРС, 86 състав, е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Относно отхвърлените искове за изменение на издръжката на двете деца:
В настоящия случай при получаваното от бащата брутно трудово възнаграждение
средномесечно в размер на 679,13 лв. районният съд правилно е отхвърлил
предявения иск за увеличение на месечната издръжка на децата- за Н.- в
разликата му над 220 лв. месечна издръжка. Доказателства за други доходи на
бащата не са събрани в първоинстанционното производство, а във въззивното са
ангажирани такива за средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на
656,49 лв., като не се оспорва твърдението на въззиваемия, че от месец май 2022
г. е безработен. Непосредствено след развода бащата е сключил договор за наем
на недвижим имот с месечен наем в размер на 350 лв., тъй като семейното жилище
на страните е предоставено за ползване на жената. Въззиваемият не би могъл да
отделя средства за покриване на увеличените нужди на децата си (доколкото
последните са пораснали, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите
им от средства за съществуване, образование, както и за извънкласни занимания и
лечение), тъй като би накърнил собствената си необходима издръжка. Родителят
дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди
може да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца, като в противен
случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред, от които ще могат
да получат и по-реални издръжки от тези, които пряко сили биха били отделени от
екзистенц-минимума на самия родител (в този смисъл и теорията – Ненова, Л.,
“Семейно право на РБ”, стр. 490, изд.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част, в която са отхвърлени
исковете за увеличение на месечната издръжка на децата- за Н.- в разликата над
220 лв., е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е
съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата
и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на
настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части,
като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
следва да бъде потвърдено.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителски права, предпоставен от
невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20248722/11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 72916/2019 г. на
СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Д.С. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска за издръжка е окончателно и не подлежи на обжалване, а в
останалата част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.