Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 45 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.А.В. ***,
депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Р.Т.А. от ШАК,
против Предписание №2/23.01.2023г. на главен инспектор при ОДБХ – гр.Шумен,
официален ветеринарен лекар, с което на основание чл.131, ал.2, т.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Заповед № РД 12-66/23.01.2023г. на
директора на ОДБХ - Шумен е предписано да се преустанови отглеждането на
селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВД животновъден
обект, със срок на изпълнение – до 31.01.2023г. Оспорващата релевира доводи за
неспазване на изискването за форма на акта, предвид липсата на посочени в него
фактически и правни основания. Твърди се в жалбата, че обжалваното предписание
е мотивирано с издадена Заповед № РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ –
Шумен, с която се заличава животновъден обект – кравеферма и се обезсилва
Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 17/30.03.2018г. Издаването
на цитираната заповед е в следствие извършена проверка в периода
12-14.10.2022г., чиито констатации са отразени в протокол от 13.10.2022г. В
съставения протокол няма дадени предписания със срок на изпълнение. Процесното
Предписание №2/23.01.2023г. е издадено три месеца след извършената проверка.
Сочи се също, че издателят на предписанието не е бил член на комисията,
извършила проверката, не е посещавал животновъдния обект и оставало неясно как
е направил преценката за издаване на акта. Въз основа на изложените аргументи
се отправя искане за отмяна на Предписание №2/23.01.2023г.
В съдебно заседание оспорващата,
представлявана от пълномощник и процесуален представител адв.Р.Т., поддържа
жалбата и искането за отмяна на акта като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна – главен
инспектор при ОДБХ – Шумен, официален ветеринарен лекар съгласно заповед № РД-11-1876/18.08.2022г.
на изпълнителния директор на БАБХ, д-р М.М.лично и чрез процесуалния си
представител ст.юрисконсулт **, оспорва жалбата, като изразява становище, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството.
Релевира доводи за материална законосъобразност на предписанието, като твърди,
че същото напълно съответства на приложимите материално правни разпоредби.
Сочи, че съгласно Заповед № РД 12-66/23.01.2022г. на директора на ОДБХ – Шумен,
която подлежи на предварително изпълнение, животновъдният обект се явява
нерегистриран, което е основание за издаване на процесния акт. Въз основа на
изложените съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено.
Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждание.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващата С.А.В. е имала
регистриран животновъден обект кравеферма с вет. рег.№9783-0137, предназначен
за отглеждане на говеда, намиращ се в с.Каменяк, община Хитрино, област Шумен,
стопански двор, имот №272, за което има издадено и Удостоверение за регистрация
на животновъден обект №17/30.03.2018г.
Със Заповед № РД
09-1123/07.10.2022г. на министъра на земеделието е назначена комисия със задача
– извършване на проверка в животновъдния обект на жалбоподателката. Резултатите
от проверката са обективирани в Доклад рег. №93-6901/13.12.2022г., изготвен и
подписан от членовете на назначената комисия, а именно: д-р **– гл.експерт в дирекция
„Животновъдство“ при МЗ, д-р **– гл. експерт в дирекция „Животновъдство“ при МЗ,
д-р **– гл. експерт в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ - Варна и
д-р **– гл. инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ - Варна. Установено
е, че животновъдният обект на жалбоподателката с рег.№9783-0137 и
животновъдният обект, собственост на друго лице - **с рег.№9783-0106, се
намират в една сграда, която е съсобствена на двамата стопани. Въз основа на
констатираното състояние на сградата, комисията е приела, че конструкцията на
сградата не позволява в нея да има два животновъдни обекта за отглеждане на
ЕПЖ, които да отговарят на приложимите изисквания на Наредба №44 от
20.04.2006г. Видно от Доклада, Комисията е изготвила заключения от проверката,
като в т.2 е приела наличие на системни нарушения за животновъдния обект на оспорващата,
които водят до хипотезата на чл.138, ал.1, т.2 от ЗВД - заличаване на
регистрацията по чл.137 от ЗВМД и обезсилване със заповед на Директора на ОДБХ
на удостоверението за регистрация. Докладът е одобрен от министъра на
земеделието, както и е разпоредено препис от доклада да се връчи на
жалбоподателката.
В изпълнение на т.III от Заповед
№ РД 09-1123/07.10.2022г. на министъра на земеделието е извършена проверка и от
служители на ОДБХ - Шумен, за която проверка е съставен Констативен протокол за
извършена проверка на основание чл.129 и чл.130 от ЗВД от 13.10.2022г. В същия е
отразен броят и състоянието на отглежданите животни в обекта на оспорващата;
описан е и сградният фонд, като също е констатирано, че в сградата има още един
животновъден обект, който е собственост на **с рег.№9783-0106.
Въз основа на констатираните
нарушения, дадените заключения и препоръки в Доклад рег.№93-6901/13.12.2022г.
на комисията, назначена със Заповед № РД 09-1123/07.10.2022г. на министъра на
земеделието, както и въз основа на констатациите, обективирани в КП от
13.10.2022г., със своя Заповед № РД 12-66 от 23.01.2023г. на основание чл.138,
ал.1 във вр. с чл.138, ал.1, т.2 от ЗВД, чл.59 и чл.60 от АПК, директорът на
ОДБХ – Шумен наредил заличаване регистрацията на животновъден обект кравеферма
с вет. рег. №9783-0137, предназначен за отглеждане на говеда, намиращ се в с.
Каменяк, община Хитрино, област Шумен, стопански двор, имот 272, собственост на
С.А.В. и обезсилил Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№17/30.03.2018г. поради допуснати системни нарушения на ветеринарномедицинските
изисквания. Със същата заповед на основание чл.60 от АПК е разпоредено
предварително изпълнение на заповедта.
От приложеното по делото
Определение №76/30.01.2023г. по ч.адм.д. №26/2023г. по описа на ШАдмС, влязло в
законна сила на 08.02.2023г., се установява, че е отхвърлено искането на
жалбоподателката за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед № РД 12-66 от 23.01.2023г. на Директора на ОДБХ град
Шумен.
Въз основа на Заповедта на директора
на ОДБХ - Шумен, с която е заличена регистрацията на животновъдния обект на
жалбоподателката, с Разпореждане №1/23.01.2023г., издадено от д-р М.М.- главен
инспектор при ОДБХ – Шумен, той и официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Шумен,
на основание чл.131, ал.2, т.2 във вр. с чл.131, ал.1, т.2 и т.3 от ЗВД е
наложена забрана на цялото количество сурово мляко, добито ежедневно в
стопанството, за употреба в хранителната верига.
С Предписание №2/23.01.2023г.,
издадено от д-р М.М.- главен инспектор при ОДБХ – Шумен, той и официален
ветеринарен лекар при ОДБХ – Шумен, на основание чл.131, ал.2, т.1 от ЗВД и
заповед № РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ – Шумен, е указано да се
преустанови отглеждането на селскостопански животни в нерегистриран по реда на
чл.137 от ЗВД животновъден обект, като е определен срок за изпълнение – до
31.01.2023г. Като мотиви на издадения акт е посочено, че със заповед № РД
12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ – Шумен се обезсилва Удостоверение за
регистрация № 17/22.03.2018г. и се заличава животновъден обект с № 9783-0137.
Отглеждането на животни в този обект е в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВД.
Несъгласна с постановените
актове, на 06.02.2023г. С.А.В. депозира настоящата жалба, с искане за отмяната
им. Жалбата, с която е сезиран съда, е насочена и против Разпореждане
№1/23.01.2023г. Въз основа на оспорването в тази му част е образувано АД №
44/2023г. на ШАдмС.
Настоящото производство по АД №
45/2023г. на ШАдмС е с предмет на разглеждане жалбата против Предписание
№2/23.01.2023г. на главен инспектор при ОДБХ – гр.Шумен, официален ветеринарен
лекар.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото писмени
доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаването на
оспорения акт. Същата по същество не се оспорва от жалбоподателя.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Предписание
№2/23.01.2023г. на главен инспектор при ОДБХ – гр.Шумен, официален ветеринарен
лекар, съдържащо белезите на индивидуален административен акт, доколкото същото
пряко и непосредствено засяга правата и интересите на неговия адресат, поради
което подлежи на пряк съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена
в 14-дневния срок от датата на издаване на акта, от лице, което е засегнато
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, имащо
правен интерес да оспори горепосочения административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема оспорването за неоснователно предвид следните
съображения:
При извършения служебен контрол
за валидност на оспореното предписание съдът констатира, че същото е издадено
от д-р **, на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“
при ОДБХ – Шумен, съгласно заповед на л.47 от делото. Предписанието е издадено
на основание чл.131, ал.2, т.1 от ЗВД. Цитираната разпоредбата сочи, че когато
при извършване на проверки в обектите по чл.129, ал.1 от ЗВД контролните органи
установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им, те предприемат мерки,
една от които е да дават указания, в които определят срокове за отстраняване на
нарушенията, като тази мярка се прилага с предписание. По аргумент от чл.8,
ал.1, във вр. с чл.7, ал.1 от ЗВД контролът по здравеопазването се извършва от
официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти. Чл.9, ал.1 от ЗВД
указва, че официалните ветеринарни лекари са служители на БАБХ, назначени по
служебно правоотношение и определени със заповед на изпълнителния директор. От
представените по делото доказателства е видно, че издателят на акта – д-р М.М.е
служител на БАБХ, назначен по служебно правоотношение, който със заповед №
РД-11-1876/18.08.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ е определен за
официален ветеринарен лекар. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено
императивното изискване за материална компетентност на издателя на обжалвания
акт.
Процесното предписание не страда
от пороци във формата, които да обуславят неговата незаконосъобразност. Спазена
е изискуемата писмена форма, предписанието съдържа мотиви и следващ се от тях
диспозитив. От съдържанието на акта може да се установят волята на неговия
издател и разпоредените с него правни последици. Предписанието съдържа
изложение на фактическите основания, обусловили обективираното в него
властническо волеизявление. Изрично в обстоятелствената част е посочено, че със
заповед № РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ – Шумен се обезсилва
Удостоверение за регистрация № 17/22.03.2018г. и се заличава животновъден обект
№ 9783-0137. Отлеждането на животни в този обект е в нарушение на чл.51, ал.1
от ЗВД, което съставлява фактическото основание за разпореденото предписание. С
оглед изложеното съдът
приема, че оспорваният акт е надлежно мотивиран и същият не страда от порока,
визиран в чл.146, т.2 от АПК, поради което възраженията на оспорващата в
обратна насока следва да бъдат отклонени като неоснователни.
Съдът намира за неоснователни
доводите на оспорващата за допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила при издаване на акта, аргументирани с твърдението, че
издателят на предписанието – д-р М.М.не е бил член на комисията, която е извършила
проверка на животновъдния обект, респективно същият никога не е посещавал
обекта и било неясно как е преценил да издаде процесния акт. Действително от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че д-р М.М.не е
участвал при извършване на проверката в процесния обект. Това обстоятелство по
никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на издадения от него акт.
Както се посочи и по-горе, предписанието е издадено предвид констатирана от
органа заповед № РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ – Шумен, с която се
обезсилва Удостоверение за регистрация № 17/22.03.2018г. и се заличава
животновъден обект № 9783-0137, с оглед на която отлеждането на животни в този
обект е в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВД. Видно от цитираната заповед № РД12-66
от 23.01.2023г., със същата е наредено заличаване регистрацията на животновъден
обект кравеферма с вет. Рег.№9783-0137, предназначен за отглеждане на говеда,
намиращ се в с.Каменяк, община Хитрино, област Шумен, стопански двор, имот 272,
собственост на С.А.В. и е обезсилено Удостоверението за регистрация на
животновъден обект №17/30.03.2018г. С разпореждане по чл.60 от АПК е допуснато
предварително изпълнение на издадената заповед, поради което към момента на
издаване на процесното предписание регистрацията на животновъдния обект на
жалбоподателката е била заличена. Конкретното нарушение, към чието отстраняване
са насочени указанията, съдържащи се в процесното предписание, е свързано с
констатацията за отглеждане на селскостопански животни в нерегистриран
животновъден обект. Установяването на факта дали дадено стопанство е
регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВД се извършва чрез
издаване на удостоверение по чл.137, ал.6 от ЗВД, поради което и доколкото
чл.130, т.1 от ЗВД регламентира и документална проверка, съдът намира, че
неучастието на издателя на процесния акт в извършените проверки на място в
обекта не представлява процесуално нарушение. Компетентният орган е установил
липсата на регистрация на животновъдния обект при извършена документална
проверка (както изрично е посочено в обжалваното предписание), въз основа на издадената
заповед на директора на ОДБХ – Шумен, с която се обезсилва удостоверението за
регистрация на ЖО. Това, че органът не е участвал в извършените проверки на място
не се явява нарушение, тъй като фактът се удостоверява с писмено доказателство,
което е сторено. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното предписание е
издадено при съблюдаването на специфичните административно производствени
правила, регламентирани в ЗВД.
Неоснователно се явява
възражението, че не било разпоредено на органа, издал обжалваното предписание,
нито от комисията, назначена от министъра на земеделието, нито от Директора на
ОДБХ - Шумен, да издаде акт с такова съдържание. В разпоредбите на чл.129-131
от ЗВД законодателят е регламентирал реда, начина и основанията за издаване на
актове от вида на процесния, като никъде не е посочено, че следва някой друг
орган да е наредил издаване на акта. Сочи се в законовите норми единствено
констатирано нарушение, при наличието на което компетентният орган издава
съответния акт.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Предписанието е издадено на
основание чл.131, ал.2, т.1 от ЗВД. Според цитираната норма, когато при
извършване на проверки в обектите по чл.129 ал.1 контролните органи установят
нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко
от следните мерки: 1.дават указания, в които определят срокове за отстраняване
на нарушенията; 2.налагат забрани; 3.разпореждат унищожаване или насочване за
термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход,
странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини,
фуражни добавки и комбинирани фуражи, като мерките се прилагат по т.1 - с
предписание, а по т.2 и 3 - с разпореждане. В случая са налице визираните
материалноправни предпоставки за издаване на акт с такова съдържание. При
установяване на нарушения се издават предписания с характер на принудителни
административни мерки – арг.чл.131, ал.2, т.1 от ЗВД. В процесното предписание
е посочено нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВД – отглеждане на животни в
нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВД животновъден обект. Разпоредбата на
чл.51, ал.1 от ЗВД указва по императивен начин, че животновъдните обекти подлежат
на регистрация по реда на чл.137, като неспазването на това задължение
съставлява административно нарушение – арг. чл.449а от ЗВД. От събраните по
делото доказателства се установява, че действително е налице визираното
нарушение. Видно от цитираната в обстоятелствената част на предписанието
Заповед № РД12-66 от 23.01.2023г., директорът на ОДБХ – Шумен е наредил
заличаване регистрацията на животновъден обект кравеферма с вет. рег.
№9783-0137, предназначен за отглеждане на говеда, намиращ се в с. Каменяк, община
Хитрино, област Шумен, стопански двор, имот 272, собственост на С.А.В. и е
обезсилил Удостоверение за регистрация на животновъден обект №17/30.03.2018г.
поради допуснати системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания. Със
същата заповед е разпоредено на основание чл.60 от АПК нейното предварително
изпълнение. Т.е. – с издаването на въпросната заповед и предвид разпореждането
за нейното предварително изпълнение, животновъдният обект се явява
нерегистриран по съответния ред, което обуславя преустановяване отглеждането на
селскостопански животни в него, в какъвто смисъл са дадените указания. Правилно
издателят на акта е посочил, че отглеждането на животни в процесния обект е в
нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВД, тъй като животновъдният обект се явява
нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВД. На база установените факти са изведени обосновани изводи,
които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата
цел.
Изложените аргументи налагат извода, че оспореният
административен акт - Предписание №2/23.01.2023г. на главен инспектор при ОДБХ
– гр.Шумен, официален ветеринарен лекар, е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните
предпоставки, регламентиращи процесните отношения и целта на закона, поради
което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че в полза на ОДБХ - Шумен
(в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на С.А.В. ***, против Предписание №2/23.01.2023г. на главен инспектор при ОДБХ
– гр.Шумен, официален ветеринарен лекар.
ОСЪЖДА С.А.В. с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: