РЕШЕНИЕ
№74
гр.Добрич,09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на единадесети февруари през 2020г. в състав:
Окръжен съдия:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №147 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова
молба с вх. № 2088/ 30.03.2017 г., уточнена с молба вх.№5486/07.09.2018г., подадена
от Й.Х. Р. с ЕГН ********** ***, пл.“С.“№*, вх.*, ет.*, ап.*/в хода на производство поставена
под пълно запрещение с влязло в сила на 21.03.2018 г. решение № 42 от 1.03.2018
г. по гр.д.№ 575/2017 г. по описа на ДОС и понастоящем действаща чрез настойник
Х.И.Р.- удостоверение
№ 94Х-00-38/19.04. 2018 г. на Органа по настойничество и попечителство при Община
гр.Д. на л.122/, е предявен срещу Р.М.М. с ЕГН **********
***, иск за унищожаване на сключен между страните на 16.06.2014 г., с нот.акт №160, том І, рег.№1803, нот.д.№139/2014
г. на Нотариус с рег. №***на НК, договор за дарение на 6/10 идеални части от поземлен имот-дворно
място, находящо се в гр.Д., бул.“***с.“№**, ЦГЧ, с площ от 290кв.м. по документ за
собственост/308кв.м.по скица/ с
идентификатор *** по КК на града, както и от построената в имота сграда с
идентификатор ***.1 по КК на града с площ от 173 кв.м., при наличието у
дарителката към сключването на договора на
душевна болест „деменция с болестта на Алцхаймер, по причина на която не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.
Фактическите твърдения в исковата и уточняващата молби се свеждат до извършено
от ищцата на 16.06.2014 г. с договор
за дарение, сключен с нот. акт № 160, том
І, рег.№1803 нот.д.№139/2014 г. на нотариус с рег.№***на НК, разпореждане в полза на ответника със собствените си 6/10 идеални
части от поземлен имот с площ от 290 кв.м.
по нот.
акт и от
308 кв.м. по
скица, с идентификатор № *** и от построената в него сграда с площ от
173 кв.м. и изба от 113,24 кв.м. – сграда за обществено хранене,
с идентификатор № ***.1 по
КК на град Д., одобрена в 2005 г.; за възраст на дарителката
92 години; за заболяване „ деменция с болестта на Алцхаймер ” с начало в 2009 г.; прием на силни медикаменти
с успокоително и отпускащо действие/луцетам и кавинтон форте/; липса на способност
да разпознава хора от най-
близкото си обкръжение; рязка
смяна в настроението й , имала неосъзнато и неадекватно поведение; сделката е сключена от нея в състояние
на невъзможност да разбира свойството
и значението й и да ръководи действията си.
Ответникът оспорва иска с доводи за недопустимост и неоснователност, като отрича наличието на правен интерес от водене на процеса и надлежното упражняване
на правото на иск, както и твърдените от ищцата обстоятелства във връзка с атакувания договор
за дарение, без това за
сключването и съдържанието му, в това число, че ищцата не е разбирала свойството и значението на акта за
дарение- изгубване на собственическите права след сключване на сделката. Излага
и доводи във връзка със субективната цел/мотива/на дарението-изпълнение на един
нравствен дълг на дарителката за полаганите от дарения грижи, относими към спор за отмяна на дарение, какъвто настоящия
не е.
Обосноваващите
иска обстоятелства за неспособност на ищцата да разбира свойството и значението
на действията си поради душевно заболяване, без да се твърди, че е била
недееспособна/поставена под запрещение/ или се е намирала в процедура за
установяване на недееспособността и по исков ред, дават основание за
квалификация на иска за недействителност на атакуваната сделка по чл.31 ал.1 от ЗЗД.
Като лице,
сключило сделка при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД ,т.е. при невъзможност да
разбира и да ръководи действията си без да е поставена под запрещение
/отнемането на дееспособността и е постановено в хода на производство и има
действие за в бъдеще, т.е от 21.03.2018 г. насам/, ищцата е легитимирана да
защити правата си чрез предявяване на настоящия иск и има правен интерес от
воденето му, защото до унищожаването му договорът за дарение е основание за
прекратяване на вещното й право върху дарения имот. Правото си на иск е упражнила преди датата 21.03.20`8г., а именно
на 30.03.2017г. чрез лично упълномощено от нея лице - адв.Г.Л./пълномощно
на л.145, представено в срок с молба с вх.№ 7807/14.12.2018 г. по указанията на
съда с определение № 693 от 3.12. 2018 г./. Вън от това, в производство по
чл.129, ал.2 от ГПК, предявяването на иска е потвърдено по чл. 28,ал.4 от ГПК от
законния представител на недееспособната ищца– назначения и настойник Х.И.Р. с писмена декларация от 11.12. 2018 г., приложена
към молбата от 14.12. 2018 г ., с ефекта по чл. 129,ал.5 от ГПК. Исковата молба
е поправена срочно с писмени изявления на упълномощения от настойника адвокат Д.С.
, отговаря на всички изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128 от ГПК/с необжалваемо разпореждане № 741 от 7.09.2018 г. ищцата е
освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото/. В този
смисъл възраженията на ответника по допустимостта на иска по обсъдените причини
са неоснователни.
Безспорно е, установява се и от представените
доказателства, че на 16.06.2014 г.,
с нот.акт №160, том І, рег.№1803, нот.д.№139/2014
г. на Нотариус с рег. №***на НК, Й.Х. Р. е дарила на Р.М.М.
собствените си 6/10 идеални части от поземлен имот-дворно място, находящо се в гр.Д., бул.“***с.“№**, ЦГЧ, с площ от 290кв.м. по документ за
собственост/308кв.м.по скица/ с
идентификатор *** по КК на града, както и от построената в имота сграда с
идентификатор ***.1 по КК на града с площ от 173 кв.м.
Безспорен е факта, че към датата на сключване на
оспорения договор за дарение ищцата-дарителка е била на 90години.
За установяване на здравословното и състояние към
датата на сключване на договора са изискани от РЗОК медицински документи от пациентското и досие
в Интегрираната информационна система на НЗОК, - отчетени амбулаторни листи,
издадени от ОПЛ и лекари-специалисти за извършени и прегледи и изследвания за
периода 01.01.2009г.-27.01.2011г., с изричното
отразяване в съпроводителното писмо на РЗОК/л.216/ относно липсата на
информация за отчетени прегледи на лицето за периода 28.01.2011г.-31.12.2014г.,
неоспорени по надлежния ред.
Така в периода 2009г. -2011г. , т.е. преди сделката, д-р Т.Д.
А.- Р., общопрактикуващ лекар и личен лекар на ищцата
от 2000г./съгласно удостовереното със справките от РЗОК/, е издала амбулаторен
лист №2797/20.05.2009г., в който е вписана основна диагноза „стенокардия“,
„придружаващи заболявания „хипертонична болест на сърцето“ и снети анамнестични данни „опресия зад
гръдната кост, нередовно главоболие, лесна умора при физически усилия“. Ищцата
е посещавала личния си лекар през всеки следващ месец от 2009г., което се установява от представените
амбулаторни листи, съставени на датите 17.06.2009г., 17.07.2009г.,
27.08.2009г., 29.09.2009г., 28.10.2009г., 23.11.2009г., от които само в листа
от 28.10.2009г. е отразена нова диагноза „старческа катаракта“. Във връзка с
това заболяване са документирани два прегледа на ищцата от офталмолог, за което
са издадени медицински заключения от Очна клиника „Св.Петка“гр.В. - на
23.09.2010г. и на 07.12.2010г. последният съставен от д-р А.-Р. за 2009г.
амбулаторен лист от 27.11.2009г. е за
извършен годишен общ медицински преглед, в който няма отразена констатация за
заболяване, различно от отмразеното в издадените до тогава амбулаторни листи, а
именно „стенокардия, хипертонична болест на сърцето“. Непроменена остава
диагнозата и в амбулаторните листи, издадени от личния лекар при посещенията на
ищцата през 2010г. на датите 19.02.2010г., 24.03.2010г., 29.04.2010г.,
31.05.2010г., 30.06.2010г., 12.07.2010г., 26.08.2010г., 27.09.2010г.,
26.10.2010г., 29.12.2010г., както и на 27.01.2011г..
На датата
30.03.2010г. са издадени общо 4броя амбулаторни листи от ОПЛ и
лекари-специалисти за извършени прегледи на ищцата. В издадения амбулаторен лист №1629/30.03.2010г.
в 14.56часа, д-р А. е вписала основна
диагноза „синдром на вертебробразиална артериална
система” а като придружаващи заболявания „стенокардия,
хипертонична болест на сърцето“ при липса на промяна в анамнестичните
данни. Няма промяна и в терапията, назначавана от личния лекар в периода
2009-2011г. На същата дата 30.03.2010г., в 15.20часа за извършен преглед на ищцата е издаден
амбулаторен лист №850 от д-р К.Р.Г.-невролог/съгласно посочения в листа код
специалност 10/, в който е вписана същата основна диагноза „синдром на вертебробразиална артериална система”, а като придружаващи
заболявания „стенокардия, хипертонична болест на сърцето“, при което
лекарят-специалист е предписал лекарства, които не са били включени до сега в
терапията, назначена от личния лекар, а именно Луцетам
и Кавинтон форте. Документиран е и извършен в 15.40часа
преглед на ищцата с издадения амбулаторен лист №1280/30.03.2010г. от д-р И. И. М.-кардиолог/съгласно
посочения в листа код специалност 08/, в който е вписана основна диагноза
„остър субендокарден инфаркт на миокарда“, в графата
„терапия“, наред с предписаните лекарства, различни от предписаните от ОПЛ и
невролога, е вписано „отказва стационарно лечение“. По късно на същата дата
30.03.2010г., в 18.00часа, д-р К.Р.Г.-невролог е документирал извършването на
нов преглед с издаването на амбулаторен лист №858/30.03.2010г./л.36, т.1/
в който е вписана същата като в първия издаден
от него лист основна диагноза „синдром на вертебробразиална
артериална система”, а като придружаващи заболявания „стенокардия, хипертонична
болест на сърцето“ и е предписана същата терапия с Луцетам
и Кавинтон форте.
В издадения
амбулаторен лист №2828/02.06.2010г., личният лекар д-р А.-Р. е вписала основна диагноза „изкълчване,
навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното“ и анамнестични данни „оплаква се от болки в дясна глезенна област след травма“, като е препоръчала
консултация с ортопед-травматолог. На следващия ден, 03.06.2010г. е извършен
преглед и издаден амбулаторен лист №2344 от доц.д-р В.В.-ортопед/съгласно
посочения в листа код специалност 13/, в който е вписана основна диагноза
„друга вторична артроза“.
По данни от епикриза от
ортопедично отделение на МБАЛ-Д./л.209,т.2/ в
периода 24.08.2010г.-13.09.2010г., ищцата е била хоспитализирана с диагноза „пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост“, приета по
спешност на 24.08.2010г., оперирана на 01.09.2010г.
На 19.07.2016г.,
т.е. месец след датата на атакуваната сделка, е издаден амбулаторен лист
№3733/19.07.2016г./ л.58, т.1/от личния лекар д-р Т.А. –Р., в който е вписана
основна диагноза „съдова деменция, неуточнена“, придружаващи
заболявания „хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност“ и снети анамнестични данни: от
няколко години според близките и станала объркана и не можела да се оправя сама.
Насочена е за консултация с психиатър.
За извършен на ищцата медицински преглед от д-р Ж.Н.със
специалност психиатрия /съгласно посочения в листа код специалност 18/, е
издаден амбулаторен лист №635/21.07.2016г.
/л.43, т.1/, в който е вписана основна диагноза „деменция
при болестта на Алцхаймер с късно начало“ и снети анамнестични данни: около седемгодишна давност на сериозно
променено и влошено психично състояние, задълбочило се по интензивност
значително във времето, в ежедневието предимно вяла и отпусната, почти
постоянно в леглото, но навременно доста дезорганизирана и оживена, безучастна
към заобикалящото я, не познавала близките си, говорела объркано, понякога
показвала добър спомен за отдавна отминали преживявания, забравяла, през нощта
будувала В амбулаторния лист е отразена констатацията на лекаря за обективното
състояние към момента на прегледа- цялостно забавена психомоторика,
нелепо усмихната, неинформативен словесен контакт, напълно страдаща алопсихична ориентация, емоционално несъответна,
мислене-отделни понятия, тежък когнитивен дефицит.
Относно здравословното състояние на Й. Р. за времето
преди, както и непосредствено след сделката, са
събрани и гласни доказателства. Св.Л.С.Б. познавала Й. Р. от пролетта на 2010г. Запознали се по повод
поискана консултация в качеството и на специалист-психолог от племенника на
ищцата Х.Р., който взел телефона и от техен общ познат, каквато консултация,
и по възможност с
психиатър, му бил препоръчал лекар-невролог/съобразно обсъдените по-горе
писмени доказателства преглед от невролог е извършен на ищцата на 30.03.2010г./.
Прегледът на ищцата свидетелката извършила
в кабинета си в гр.С. и съвместно с д-р К.- психиатър. След като я
прегледали написали документацията/л.37-42, т.1/, която да бъде предадена на
невролога, който я изпраща, и следващите лекари. Психиатърът снел данни от
анамнезата, а свидетелката направила тестта „Self-Administered Gerpcognitve Examination“, който преценила като по-информативен от теста
„Mini-Mental“ ,
давал възможност да се изследва памет,
внимание, аналитични възможности. В процеса на прегледа на свидетелката и
направило впечатление, че ищцата има така наречения „живот в миналото“. Твърдяла,
че има майка, има баща – възрастни, живи родители, като коригирала и казвала
кое е вярно и кое не е вярно. Казала, че майка й вчера я видяла и много и се е
карала, защото не учила, а тя трябвало да учи езици, а не учи. Описвала
поведението на братята си, отдавна починали, и казвала, че баща им много често
се кара с тях, защото те са по-непослушни от нея, но тя не била такава. Помнела
далечното си минало, преди 50 г., с детайли и подробности, но какво е яла
вчера, не можела да каже. Не можала да каже кой ден е, коя година е. За времето
изобщо не можала да се оправи. Казвала „не знам“, казвала някакви години. Кой
ни е министър-председател не знаела. Само свивала раменете и казвала „не знам“.
Нямала аналитични способности, не можела да анализира ситуацията, да прецени
последиците и действията си, и да вземе съответно адекватно решение.
Паметта й бела увредена
и вниманието и. За планирането на разходи свидетелката не я питала, но ищцата
не знаела таблицата за умножение. Договорили се за още едно посещение, с оглед
проследяване на състоянието и, но малко
след това свидетелката разбрала от Х.Р., че ищцата си счупила бедрената кост,
станала трудно подвижна и не можела да дойде в град С.. Свидетелката виждала
ищцата когато си идвала в родната къща в гр.Ш. още два пъти през лятото на 2011
г. и 2012 г. -месеците юли и август, в дома и в гр.Д.. При тези посещения на
свидетелката направило впечатление, че ищцата е влошена. Поговорили си, като тя
отново разказала на свидетелката за своите братя, как баща й вдига много шум с
един чук и им пречи. След това загубили връзка. Едва миналото лято/разпита на
свидетелката е проведен на 27.05.2019г./свидетелката срещнала Р. в гр.Ш. и го
попитала какво става с ищцата, с мисълта, че е починала, тъй като според
свидетелката не била много добре, но той казал, че тя е жива и все си е така.
Свидетелката Ц.И.Р., племенница на ищцата, споделя да е забелязала промени
в поведението на леля си още от 2004 г. Ищцата сама и казвала, че много често
забравя, че и се вие от време на време свят. Започнала да ходи „неглиже“, с
петна. Много често я викала да ходят заедно на разходка, на пазарлък. На 80
годишнината си /родената през 1924г. ищца е навършила 80години през
2004г./ извикала свидетелката в 16.00 ч.
да и помогне. Когато свидетелката отишла, видяла всичко в безпорядък- едно нещо
започнато, друго недовършено. Не обяснила защо е този безпорядък, но според свидетелката
никога не е било така. Ищцата правела много хубави торти и тогава била
направила, но всичкия крем на тортата в хладилника течал. Ищцата казала на
свидетелката, че е изморена и си легнала. След известен период от време поискала
жени, които да я гледат или по-скоро по 2-3 часа да и помагат. Свидетелката
водела жени, но ищцата непрекъснато ги гонела.
Казвала , че приказват много. В къщи било същото положение, ищцата
започнала нищо да не прави. Излизала повечето със свидетелката, защото казвала,
че се страхува. Казвала на свидетелката, че се е случвало да се обърка и да не може
да намери пътя до вкъщи. През 2010 г. се оплакала, че е много зле, че много и
се вие свят, че не може да разбере някои неща и си търси лекар, който да не е
от Д.. По нейно желание се наложило ходене в гр.С., не искала да посети лекар в
гр.Д., а искала да е от гр. С.. Свързала се с брата на свидетелката и с него отишла
в град С.. След това почнала да пие хапчета „Piramen“,
имала и други заболявания- нещо на сърцето. За сърцето ходели при нейната лична
лекарка, на кардиолог, обикаляли кабинетите заедно. През месец с. 2010 г. си счупила крака. Свидетелката била в чужбина,
но съпругът и отишъл да я види в
болницата и казал на свидетелката, че ищцата викала на докторите, била агресивна,
не искала да я лекуват, не искала да и
правят операция. След това ищцата почти никъде не излизала, не ставала. Освен със свидетелката и с брат и,
контактувала и с тяхната братовчедка. Докато разберяла коя е, минавало време. Започнала
да води диалог с мъртви близки на глас. Връщала се в миналото и разговаря с
въображаеми хора, предимно починали -
брат й, другите и двамата братя, майка й, братовчеди, с които е била
близка. След като си счупила тазобедрената става през 2010г. не излизала от
дома си изобщо. От тогава за нея денонощно се грижели жени. Ответникът Р.М. и
носел наема за къщата/не е спорно между страните че имота е бил обект на наемно
правоотношение между съсобствениците и представлявано от ответника ЕООД/, имала
и пенсия, но разполагала най-вече с
наемите. От жените свидетелката разбрала, че Р. взимал и пенсията й. Той и
носел храна и лекарства. Звънял от долу и жените слизали, за да я вземат.
До месец с. 2010 г.,
докато си счупи крака, тя можела да си взима сама лекарствата, след това жените
и ги давали. Едната от жените се била оплакала, че е станала много агресивна, ударила
я с бастуна и изгонила без причина. Ищцата не могла да обясни и даже отрекла,
че е направила това. През 2014г. чантата с личните й документи, с която спяла,
изчезнала, но ищцата не се усъмнила в никого, не можела да обясни какво е
станало. Нова лична карта и изкарали през 2018г.
Свидетелят Д.М.В., съпруг на св.Ц.Р., твърди да е посещавал ищцата
често и винаги когато му се обади и има нужда от помощ за отстраняване на
повреди в дома и по ел.инсталацията, за ВиК-ремонт,
купувал и лекарства, носел и плодове. Случвало се да и звъни и тя да му звъни
по телефона. Преди 2014г. си спомня за случай когато го помолила да доведе
личната и лекарка д-р Р. защото не се чувствала добре. Лекарката и изписа лекарства,
той ги взел, но не знаел за какво са. Преди да си счупи тазобедрената става
заварвал при нея нейни приятели. След това трябвало да има при нея придружител,
трудно се движела и трудно контактувала. Понякога, когато отидел да я види не
искала да контактува. Често споделяла за старата си къща, където искала да
отива. Казвала, че апартамента в който живее не е неин. В по близкото време не била
добре, заварвал я да лежи. Казвала, че си е пила кафето, лекарствата, но не се
чувства добре. Не можела да се справя сама в къщи. Може би след 2010 г. - 2011
г., след като си счупила крака, при нея
вече имало две госпожи, които се грижели денонощно за нея. Ищцата не се чувствала много добре и преди счупването
на крака. Преди
време съпругата му казала, че бялата чанта, където били личните документи на
ищцата я няма. Няма спомен кога е издадена новата й лична карта, но знае, че съпругата
му ходила да помоли в полицията да дойде
фотограф, който да я снима в къщи, за да и се издаде нова лична карта.
Свидетелят Ю. Г. Д.-К. е нотариусът , изповядал атакуваната сделка,
както и извършил удостоверяването на подписа на ищцата в декларация от
22.07.2016г./л.214,т.2/във връзка с действия на трети лица по отношение на
ищцата от предния ден, и в молба от
31.03.2017г./л.5, т.1/ за отказ от
настоящия иск, депозирана в съда 04.04.2017г с
вх.рег.№2162. Свидетелката твърди, че първата и среща с Й. Р. е по повод изповядване
на сделката от 16.06.2014 г. за дарение на идеална част от магазина. Ищцата се
явила лично в нотариалната кантора и свидетелката провела обичайното за всяка
сделка беседване. След обичайните проверки и прочитане на акта, провела беседа със
страните защо се случва сделката, макар, че в самия подготвен от страните
проект на нотариалния акт имало яснота - че е от благодарност за извършени предварително
услуги. Имала леко завишено внимание към
сделката, тъй като установила, че страните нямат родство, което е обичайно при
даренията. За удостоверяване на подписа
на ищцата в декларацията от 22.07.2016г. свидетелката била извикана от адвокат М.П.,
който я придружил до адреса. Текстът на декларацията бил предварително
подготвен. Свидетелката заварила ищцата разстроена. Прочела и текста, тя
потвърдила случилото се предния ден в дома и и се подписала. Свидетелката
останала с впечатление, че това е жена, която действа разумно, преценява.
Разбрала в свободен разговор, че ищцата разбира смисъла на изявлението, била адекватна.
Във връзка с удостоверяването от 31.03.2017г. с прости думи я попитала дали
действително иска да води дела срещу Р. за отмяна на тази сделка, тя разбрала
съдържанието на молбата, която била представена от самата нея и подписана от
нея пред свидетелката. За това удостоверяване не е категорична дали от Р. или
от адв.П. е извикана на адреса, но си спомня, че заварила
жената седнала на леглото, облечена нормално, в приветлив вид, спокойна, не
като при предходния път, когато била видимо разстроена. И при трите действия на
свидетелката била представена личната карта на ищцата и тя я сравнила.
Свидетелят Т.Г.Б., лекар- специалист обща медицина, твърди да е посещавал
Й. Р. в дома и по молба на негов пациент, Р.М., който му казал, че е поел
грижите за възрастната жена. Свидетелят
не е сигурен кога е посетил за първи път ищцата в дома и, но е сигурен, че
първия преглед е свързан с предхождащ преглед при кардиолога д-р И. М.
/обсъдените по-горе писмени доказателства удостоверяват извършването на такъв
преглед през м.март 2010г./. При визитата установил /показана му била
медицинска документация/, че са и изписани множество лекарства заради стенокардия, около 5 медикамента, от
които тя била с много ниско кръвно налягане, главозамайване, залитане. Преценил,
че за да се почувства по-добре трябвало да се редуцира част от лекарствата, тъй
като и тя самата била отказала прием на всякакви лекарства, а състоянието й
изисквало един по-стабилен контрол на нейното кръвно налягане, овладяване на стенокардната симптоматика, да се осигури добра циркулация
за мозъка, да се предпази от евентуални падания. Доколкото бил запознат тя вече
била падала и чупила крак/установено е с представената епикриза
настъпването на такова травматично увреждане на
24.08.2010г./. Направило му впечатление, че била доста скептична към
приема на лекарства, държала всяко едно лекарство да й се обясни, защо трябва
да го приема. Описала състоянието си като обща отпадналост и главозамайване. Нямала
симптоматика от страна на сърдечно - съдовата система, нямала стягане на гърдите,
просто стойностите й били ниски. При снемане на анамнеза тя споменала, че първо е посетила личния си
лекар в ДКЦ І, по преценка на който било издадено направление за кардиолог,
прегледана била от д-р И. М., било и назначено лечение. Някъде около седмица до
10-тина дена била приемала медикаментите на д-р И. М., вследствие на което не се е чувствала добре и
казала, че отказва да ги взема повече. В рамките на 2 години свидетелят имал
общо 5-6 визити при ищцата по различни поводи. Викан бил за сравнително остри
състояния, които са обезпокоили околните. Едната от визите била поради изразено
безапетитие, имала обострен хроничен гастрит,
характерен за възрастните хора, имала едно кратко депресивно състояние, заради
което свидетелят и назначил прием на „Деанксит“ със
сравнително добър ефект по отношение на настроението, по отношение на желанието
за излизане. Тя много желаела да се разходи из центъра на града. Последно бил
повикан заради висока температура. Тази последна визита била в началото на 2017
год. По
време на неговите визити водил абсолютно адекватен диалог с ищцата. Тя била в
състояние да обясни оплакванията си, тревогите си и нежеланието си да бъде
тъпкана с много лекарства. Била с тежка артрозна болест и редуциран физически капацитет. Самото
ставно-дегенеративно заболяване я правело частично годна да осъществява своето
самообслужване. При визитата по повод депресивно състояние на ищцата, свидетелят провел
по задълбочен разговор търсейки причината за състоянието и-тъжни мисли,
нежелание да живее, тя уклончиво съобщила, че е имала контакт с някаква далечна
нейна родственица, нищо повече.
Свидетелката Е.Т.З.е нотариусът извършил удостоверяването на 25.07.2016г.
на подписа на ищцата в пълномощно/л.211, т.2/, снабдяващо ответника с
представителна власт пред „СИБАНК“АД, РУСО, НОИ, да получава полагащата и се
пенсия, социални помощи, обезщетения, ренти, дивиденти, да оперира с дебитната
и карта. Удостоверителните
действия свидетлката извършила в един апартамент на
центъра по главната улица. Бабата била на легло. Удостоверяването се извършило
в присъствието на гледачка, която се грижела за нея и упълномощеното лице. Пълномощното
било обикновено- да получава пенсията, защото пък той, бил поел нейната
издръжка. Свидетелката останала с впечатления, че упълномощителката
и упълномощения са в д. хармонични отношения. Тя го познавала добре. Казала му:
“Искам да идваш по- често“. Нищо не породило съмнение у свидетелката относно
нейната вменяемост. Самия факт, че била извършила удостоверяването, говорели за
преценката и, че упълномощителката разбира свойството
и значението на това, което върши.
За нуждите на производство е
изслушана комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза с
вещи лица д-р К.К.-психиатър и кл.психолог
Р.Г..
Заключението на вещите лица е за
наличието към релевантния за спора момент /датата на сделка – 16.06.2014г./заболяване
у ищцата - съдова деменция, която се отнася към
органичните заболявания на мозъка, при което се увреждат множество висши корови функции, включително памет, мислене, ориентация,
разбиране, смятане, възможност за заучаване, език и съждения, при непомрачено
съзнание. При съдовата деменция според вещите лица е
характерно постепенното начало и стъпалообразното или
флуктуиращо/вариращо/ прогресиране на симптомите, с
възможност в началото на моменти на просветление, периоди на флуктуация на състоянието. Настъпващата постепенно деменция е с прогресиращ и необратим характер. Довежда до
липса на критичност от страна на индивида, което води до възможност за лесното
манипулиране на волята и действията му. Според вещите лица основните клинични
характеристики на съдовата деменция са били налични у
ищцата още към 2010г. Още от тогава са били наблюдавани нарушения на интелекта,
паметта и конгнитивните функции, а към 16.06.2014г., по
причина на заболяването си ищцата е била лишена от психичните годности да ръководи пълноценно своите работи и да извършва
правни действия по начин, който да разбира и осъзнава изцяло свойството и
значението на действията си, да защитава своите права и интереси в пълен обем.
Заключението на привлечените
специалисти съдът възприема като дадено при обективна и безпристрастна преценка
на всички налични и достатъчни писмени и гласни доказателства при
ретроспективен анализ и с оглед настоящото състояние на ищцата. Установеното от
вещите лица заболяване деменция, имайки пред вид и възрастта на ищцата към датата на сделката /90
години/, прекарания инфаркт на миокарда, наличието на хипертонично заболяване, на
очно заболяване/катаракта/, травматичното увреждане на опорно –двигателния
апарат, отразило се на начина й на живот /социална изолация и денонощно обгрижване от домашни помощници/ ,
обосновават извод, че към 16.06.2014г. ищцата не е била в състояние разумно, съзнателно,
свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с
вещните си права. Този извод на съда не се разколебава от показанията на
свидетелите Т.Б., Ю. Д.-К. и Е.З., с оглед
епизодичността и краткосрочността на техните възприятия при това добити при
професионален контакт с конкретна цел.
Следователно, макар и да е била формално
дееспособна към датата на сделка
16.06.2014г., ищцата-дарителка Й. Р. не е била психично годна,
в състояние да формира валидна воля. Доказателствата по делото установяват неспособност да се разбират
и ръководят действията по причина имаща
отношение към нуждата от запрещение,
т.е. наличието на предпоставките на чл.31, ал.1 от ЗЗД, по която причина в хода на
производството същата е поставена под
запрещение.
При така
установеното, искът е допустим и основателен и следва да бъде уважен.
На осн.чл.78 ал.1 от
ГПК и с оглед изхода от спора право на разноски има ищцата,
която претендира сторените такива по настоящото дело, както и сторените в
производството по в.ч.гр.д.№336/2017г. на ВАпС по обжалване на
определение №256/11.04.2017г. за прекратяване на настоящото производството, вкл.
в производство по касационно обжалване по ч.гр.д.№85/2017г.на ВКС за отхвърляне
на частната и жалба, приключили с положителен за нея резултат. Условие за
присъждане на съдебни разноски те действително да са направени и съответно това
обстоятелство да е удостоверено. В случая ищцата е удостоверила извършване на
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 6500лева с представения
договор за правна защита от 28.08.2018г. и разписка/л.412,413, т.2/. Разходите за адвокатско възнаграждение ответникът
не дължи в пълен размер поради основателност на възражението му по чл.78 ал.5
от ГПК за прекомерност. По правилото на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 106 340.76лева/посочената
цена на иска/, предвидения минимум възлиза на сумата от 3656.82лева. При
преценката за прекомерност /дали размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение е адекватен на естеството на извършените процесуални действия/ следва да се съобрази и
фактическата и правна сложност на делото, в случая в степен над средната,
съобразно изследваните факти, събраните за установяването им голям обем писмени и гласни доказателства,
наличието на релевирани искания и възражения,
обосноваващи усилия на защитата над обичайните, провеждането на седем открити
съдебни заседания, при което съобразно нормата на чл.7, ал.8 от същата наредба,
при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лева. В този смисъл, съдът намира в случая
да са налице предпоставките за намаляване на адвокатско възнаграждение до сумата
от 5 000лева. Социалната
справедливост като цел на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК изисква
адвокатското възнаграждение да е справедливо и обосновано, но не задължава съда
винаги да редуцира разноските за адвокатско възнаграждение до размера на
абсолютния минимум.
В производството по
в.ч.гр.д.№336/2017г.на ВАпС с положителен за ищцата
резултат, същата е удостоверила извършването на разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000лева/договор за правна защита л.194 от
в.ч.гр.д.№336/2017г.на ВАпС, разходи за
възнаграждения за вещи лица общо 555.81лева /390лева по СПЕ и 165.81лева по
СГЕ/, за държавна атакса-15лева, както и разходи в производство по касационно обжалване
по ч.гр.д.№85/2018г.на ВКС с постигната отмяна на обжалваното определение на
въззивната инстанция - 900лева адвокатско възнаграждение/договор за правна
защита л.6 от ч.гр.д.№85/2017г.на ВКС/ и държавна такса 30лева. Разходите за
държавни такси и за възнаграждения за вещи лица се следват на ищцата в пълен
размер. Съобразно възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК и предвижданията
на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липсата на задължение
на съда за редуциране на адвокатското възнаграждение до нормативно установения
минимум, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за защита по въззивното частно обжалване в размер на 600лева/при
съобразяване на обстоятелството, че жалбата е разгледана в открито съдебно
заседание при събиране на доказателства, вкл.чрез две експертизи/, и за защита
по касационното частно обжалване в размер на 200лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
предвид на това, че ищцата е освободена от държавна такса и разноски по делото
на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи в полза на бюджета държавна
такса в размера по чл.1 от ТДТГПК във вр.с чл.71,
ал.2 от ГПК , равняваща се на сумата от 1063.41лева.
С оглед гореизложеното, Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл.31,
ал.1 от ЗЗД сключения на 16.06.2014 г., с нот.акт
№160, том І, рег.№1803, нот.д.№139/2014 г. на нотариус
с рег. №***на НК, с район на действие района на ДРС, договор за дарение на 6/10
идеални части от поземлен имот-дворно място, находящо
се в гр.Д., бул.“***с.“№**, ЦГЧ, с площ от 290кв.м. по
документ за собственост/308кв.м.по скица/,
с идентификатор *** по КК на града, както и от построената в имота
сграда с идентификатор ***.1 по КК на града с площ от 173 кв.м., между Й.Х. Р.
с ЕГН ********** ***, пл.“С.“№*, вх.*, ет.*, ап.*, като дарител и Р.М.М. с ЕГН ********** ***, като
дарен.
ОСЪЖДА Р.М.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Й.Х. Р. с ЕГН ********** ***, пл.“С.“№*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез настойника и Х.И.Р. с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски както следва: по гр.д.147/2017г.на ДОС в размер на 5000лева адвокатско възнаграждение; по в.ч.гр.д.№336/2017г.на ВАпС
в размер на 600лева адвокатско възнаграждение, 555.81лева възнаграждения за
вещи лица и 15лева държавна такса; по ч.гр.д.№85/2018г.на ВКС в размер на 200лева
адвокатско възнаграждение и 30лева държавна такса.
ОСЪЖДА Р.М.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Д.ки окръжен съд държавна такса
в размер на 1063.41лева
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: