№ 823
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на ХР. Т. Т., ЕГН: **********, и М. ЦВ.
Т., ЕГН: **********, чрез пълномощника им адвокат Д., против Определение
№ 1886 от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 19619 по описа на РС –
Пловдив за 2021 г., с което производството по делото е спряно до
приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 19406 по описа на РС –
Пловдив за 2021 г.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на
обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд
за наличие на преюдициална връзка между двете производства. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото в
районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
КР. ЯН. ЯН., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника адвокат Д., в
който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се отправя молба за
потвърждаване на обжалваното определение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
В посочения срок е постъпил отговор на частната жалба и от Д. ХР. Т.,
ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника адвокат Н., в който се взема
становище за основателност на жалбата и се отправя молба за отмяна на
обжалваното определение като неправилно.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните
и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от
ХР. Т. Т. и М. ЦВ. Т. – дядо и баба по майчина линия на малолетната М.К.
Я.а, против нейните родители КР. ЯН. ЯН. и Д. ХР. Т. иск с правно основание
чл. 128 СК за определяне на мерки за лични отношения с детето. С отговора
на исковата молба ответникът КР. ЯН. ЯН. е направил искане за спиране на
производството по делото до приключване на гр.д. № 19406/2021 г., НЧХД №
7635/2021 г. и гр.д. № 19600/2021 г. по описа на РС – Пловдив. След
извършена служебна справка първоинстанционният съд е констатирал, че по
искова молба на КР. ЯН. ЯН. е образувано гр. д. № 19406 по описа на РС –
Пловдив за 2021 г. От представения по делото препис от исковата молба е
видно, че предмет на разглеждане по посоченото дело е предявен от бащата
КР. ЯН. ЯН. против майката Д. ХР. Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК
за изменение на определения режим на упражняване на родителските права и
предоставянето им на бащата, а в условията на евентуалност – за изменение
на режима на лични отношения на бащата с детето. В срока по чл. 131 ГПК Д.
ХР. Т. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения
иск, като от своя страна е предявила насрещен такъв за изменение на
определената на детето месечна издръжка, както и на режима на лични
отношения на бащата с детето. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е приел, че решението по гр. д. № 19406 по описа на
РС – Пловдив за 2021 г. би имало решаващо значение за правилното
разрешаване на спора, с който е сезиран.
Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото е
приложимо, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. В посочената
хипотеза спирането се налага заради връзката на преюдициалност между
делата, при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването
на спора по другото дело, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо
относно право или правоотношение, релевантно за признаването или
отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.
Според настоящия съдебен състав спорът между родителите на малолетното
дете, предмет на производството по гр. д. № 19406 по описа на РС – Пловдив
за 2021 г., няма преюдициално значение за производството по чл. 128, ал. 1
СК за определяне на режим на лични отношения на детето с неговите дядо и
баба по майчина линия. Както мерките относно упражняването на
родителските права, така и мерките за лични отношения се определят от съда
с акт на спорна съдебна администрация. При постановяване на тези мерки или
съответно на тяхното изменение по реда на чл. 59, ал. 9 СК съдът не
правораздава – не признава и не отрича материални субективни права, а
2
определя ред за упражняването им. По тази причина съдебните решения, с
които приключват тези производства, не се ползват със силата на пресъдено
нещо. Това от своя страна изключва възможността между тях да е налице
съотношение на преюдициалност, което е необходима предпоставка за
спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Освен това, следва да се има
предвид, че правото на лични контакти на бабата и дядото с детето е
самостоятелно такова. Режимът за упражняването му следва да бъде
определен от съда след съвкупната преценка на всички конкретни фактически
обстоятелства от значение за най-добрия интерес на детето, независимо от
това на кого са били предоставени родителските права или при кого живее
детето (в този смисъл Определение № 60253 от 13.09.2021 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2401/2021 г., IV г. о., ГК).
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 81
ГПК следва да се произнесе първоинстанционният съд при постановяване на
крайния си акт съобразно изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1886 от 18.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 19619 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което производството по
делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 19406 по
описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3