Р Е Ш Е Н И Е
№ 2146
гр. Русе, 18.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5585 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и иск с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България“ ЕАД срещу С.М.О.,
в която се твърди, на 28.01.2016г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги, въз основа на който ответницата е станала абонат на ищцовото дружество
с клиентски № ***и титуляр на мобилен номер ***. На 28.08.2017г. било сключено
Допълнително споразумение между страните, с което наличното между тях
правоотношение било новирано. Абонатът започнал да ползва нов абонаментен план
с месечна такса от 17,99лв. за срок от 24 месеца - до 28.08.2019г. Също така
абонатът сключил и Договор за лизинг на същата дата, по силата на който получил
мобилно устройство ***, модел ***на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на всяка от които 27.59лв.
За потребените от
ответницата услуги за периода 01.08.2017г. до 31.12.2017г. били издадени
фактури: №***/01.09.2017г. за отчетен период на потребление 01.08.2017г. до
31.08.2017г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 36,00лв. /с ДДС/, от които 16.23лв. /без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Тотал, 27,59лв. за месечна лизингова вноска и потребление,
разходвано извън месечния пакет в размер на 24.11лв. /без ДДС/, от които
22,43лв /без ДДС/ за международни разговори, 0,03лв. /без ДДС/ за мобилен
интернет и 1,65лв. /без ДДС/ за роуминг таксуване (общо). Дължимата сума е платима
в срок 16.09.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер; №***/01.10.2017г. за отчетения период на потребление
01.09.2017г. до 30.09.2017г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 45,82 лв. /с ДДС/, от които 14.99лв. /без ДДС/
за месечен абонаментен план Тотал, 27,59лв. за месечна лизингова вноска и
потребление извън пакета в размер на 0,20лв. /без ДДС/, генерирано за роуминг
таксуване (общо). Дължимата сума е платима в срок 16.10.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; №***/01.11.2017г.
за отчетения период на потребление 01.10.2017г. до 31.10.2017г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 45,58лв. /с ДДС/от
които 14.99лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и 27.59лв. за
месечна лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 16.11.2017г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 127,40лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца – за м.август, м.септември и
м.октомври 2017г. С кредитно известие от 01.12.2017г. за извършена корекция по
дълга на абоната е формирана сума на -6,00лв. с ДДС за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси. Начислена била и
лизингова вноска в размер на 27,59лв. и отразен незаплатения баланс в размер на
127,40лв. за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане
възлязло на сума в размер на 148,99лв.
Неизпълнението от
абоната-ответник на задължението да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на посочената стойност, ангажирало договорната му отговорност
по т.11 от процесния договор, която разпоредба във връзка с чл.75 и с чл. 19б,
буква „в“ от Общите условия на мобилния оператор, дала основание последният да
прекрати едностранно договора си с ответника за ползваните абонаменти и услуги
и да издаде по абонатния му номер на 01.01.2018г. крайна фактура с № ***с
начислена обща сума за плащане в размер на 1023,04лв. В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на 322,25лв.; фактурирана е цената, дължима за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в
размер на 551,80лв. и е включена сума за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 148,99лв.
Твърди се, че в настоящото производство
ищецът-оператор няма претенции по отношение на начислената неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и същата не е част от предмета на иска.
Поради неизпълнение
задължението на ответницата за дължимите от нея суми без неустойката, било
депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №***/2019г.
по описа на Районен съд – Русе и издадена Заповед за изпълнение за сумата от
общо 700,79лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената
заповед, ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено на основание чл.422 ГПК по отношение на ответницата С.М.О.,
че дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 148,99лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен №***за периода
от 01.08.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и се претендира
ответницата да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на
551,80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
28.08.2017г. за мобилно устройство ***, модел ***за периода м.01.2018г. до
м.07.2019г. Претендират се присъждане и на направените в настоящото и в
заповедното производства разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От приложените по
делото договор за мобилни услуги от 28.01.2016г., допълнително споразумение от
28.08.2017г. и договор за лизинг на мобилно устройство от същата дата, се
установява възникването на твърдяните в исковата молба договорни отношения
между страните. Представените пет броя фактури удостоверяват предоставените на
ответницата – абонат услуги и дължимите за тях суми, съответни на изложените
обстоятелства в исковата молба. Неоспорени тези доказателства дават основание
да се приеме, че претенциите на ищеца са вероятно основателни, който извод не
се променя и след служебно извършената проверка от съда за наличие на
неравноправни клаузи в процесните договори, от които да произтичат исковите
претенции.
В полза на ищцовото
дружество и срещу ответницата е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2019г.
по описа на РС-Рус за сумите: 700,79лв. – главница за неплатени парични
задължения по Договор за мобилни услуги от
28.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2019г. до
окончателното й изплащане, 205лв. разноски за заповедното производство. Заповедта
е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което
съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си.
Предмет на
предявеният установителен иск в настоящото производство е за част от сумата по
издадената заповед за изпълнение, а останалата част, представляваща предсрочно
изискуеми лизингови вноски е претендирана като осъдителен иск. Няма пречка за
подобно съединяване на искови претенции, след като дължимостта на част от
сумата по издадената заповед по чл.410 ГПК произтича от различно основание от
посоченото в заявлението на кредитора, в случая не от договор за мобилни
услуги, а от договор за лизинг.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
255лв. и тези в заповедното в размер на 205лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.О.
с ЕГН********** с адрес *** дължи на
„Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парка
София, сграда 6, представлявано от процесуалния представител адв. В.Г. сумата
от 148,99лв. – главница,
представляваща общ сбор на незаплатени услуги по Договор за мобилни услуги от
28.01.2016г. с абонатен №***за периода 01.08.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.05.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед
№*** от 15.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА С.М.О. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парка София, сграда 6, представлявано от процесуалния
представител адв. В.Г. сумата от 551,80лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.08.2017г. за мобилно устройство ***, модел ***за периода м.01.2018г. до
м.07.2019г.
ОСЪЖДА С.М.О. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парка София, сграда 6, представлявано от процесуалния
представител адв. В.Г. сумата от 255лв. разноски за настоящото
производство, както и сумата от 205лв.
разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен
съд - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: