МОТИВИ към Решение
№ 260000 от 26.01.2022 г., постановено
по АНД № 20/2021г. по описа на Районен съд Гълъбово
Производството
е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от Стара Загора,
Териториално отделение - Гълъбово с предложение обв.П.Р.Р. с ЕГН ********** и обв.Р.П.Р.
с ЕГН ********** да бъдат освободени от наказателна отговорност за това, че на
24.05.2020г., в гр. Гълъбово, в съучастие по между си като съизвършители,
са причинили на Г.Ц.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК–
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на всеки от тях бъде наложено
административно наказание „глоба” на основание чл.78а, ал.1 от НК.
Производството
пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІІ
от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение - Гълъбово
поддържа становище за доказаност на обвинението срещу
всеки от обвиняемите и изразява позиция размерът на глобата да бъде определен
над минималния такъв.
В
съдебно заседание обвиняемите редовно призовани, се явяват лично и с
упълномощен защитник – адв.Т.В. ***. Не се признават
за виновни и оспорват констатациите на РП изложени в постановлението.
Защитникът им пледира, че подзащитните му не са
извършили деянието, за което са предадени на съд и че не е доказано по един
несъмнен начин обвинението.
Районният
съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обвиняемите П.Р. ***.
Обвиняемият Р.Р. е син на обвиняемия П.Р..
Свидетелите Г.Ц.К.
и С.Е.С. живеят на съпружески начала и са от град Гълъбово. Св.К. притежава
питейно заведение „Ч.“в град Гълъбово, в близост до кръстовището между улиците
„Христо Ботев” и бул. „Република”, в непосредствена близост до кооперативния
пазар в град Гълъбово. Заведението е построено в УПИ IX по плана на гр.Гълъбово,
собственост на св.К.. Западно от заведението се намира парцел от 300 кв.м.,
също собственост на св.К.. Този парцел е обособен като паркинг за автомобилите
на клиенти на ресторанта. В същия парцел бил разположен временен павилион за
продажба на плодове и зеленчуци. В парцела са поставени табели с надписи
„Забранено спирането. Само за клиенти на обекта”.
На 24.05.2020г.
(неделя) св.С. продавала плодове и зеленчуци във временния павилион до
ресторант „Ч.”. В около 12.00 часа, обвиняемите П.Р. и Р.Р.,
с лек автомобил, марка „Хюндай Санта Фе”, с рег. № *******, управляван от обв.П.Р., спрели пред павилиона за плодове и зеленчуци,
където работела св.С.. Обвиняемите П.Р. и Р.Р.
възнамерявали да закупят плодове и зеленчуци от кооперативния пазар. Св.С.
направила забележка на обвиняемия П.Р., че е паркирал автомобила пред павилиона
й, като му обяснила, че това е частен паркинг и че е само за клиенти на нейния
павилион.
Свидетел К.Т.И. - охранител във фирма „Б и Ч”
- Гълъбово, който същия ден работил като охрана на кооперативния пазар, също
обяснил на обвиняемия П.Р. да премести автомобила си, тъй като е спрял в частен
терен, а в непосредствена близост се намира обособен общински паркинг, който
обслужва кооперативния пазар. Обвиняемият П.Р. отказал да премести автомобила
си като започнал да спори със свидетел С., оспорвайки обстоятелството, че е
спрял автомобила си върху частен имот.
Св.Г.Ц.К. чул, че
става разправия и излязъл от ресторанта и също поискал от обвиняемия П.Р. да
премести автомобила си от неговия имот и да отива на намиращия се в близост общински
паркинг.
Обв.П.Р. се качил на шофьорското място в
автомобила, а обв.Р.Р. на
предната дясна седалка. Обв.П.Р. и св.Г.К. си разменяли реплики на висок тон. Обв.П.Р. потеглил с автомобила към св.К.. Св. К. се
придвижил до предната лява врата на автомобила му и попитал обв.П.Р.
защо постъпва така. Междувременно, св.К. с тялото си бутнал страничното
огледало на автомобила и го завъртял. Обв.П.Р.
помислил, че св.К. е счупил огледалото му, загасил автомобила и излязъл от
него. Обв.П.Р. и св.Г.К. застанали между спрения
автомобил на обвиняемите и друг паркирал лек автомобил и започнали да се бутат
един друг и да се обиждат. Обв.Р.Р.
излязъл от автомобила и първоначално се опитвал вербално да успокои двамата, но
изведнъж, намирайки се зад гърба на св.К. му нанесъл удар с юмрук, при което Г.К.
паднал на колене. Тогава двамата обвиняеми нанесли множество удари с ръце и
крака по св.К..
Побоят над св.Г. К.
бил прекратен едва след намесата на свидетелите К.И., С.С.
и С.Д.Р.. Св.Р.Т.Р. сигнализирала за случилото се в Районно управление на МВР -
Гълъбово. Свидетели на случката станали множество хора.
Видно
от назначената при разследването съдебно-медицинска експертиза в резултат на
нанесените му удари от обвиняемите П.Р. и Р.Р., свидетелят
Г.Ц.К. получил множество кръвонасядания, охлузвания и
отоци по челото и слепоочните области на лицето в дясно и ляво, външния нос,
клепачите на лявото око и лявата скулна област на
лицето, разкъсно-контузна рана по външния нос, кръвонасядания и охлузвания на двете колена.
Тези
травматични увреждания са причинили на пострадалия К. разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Касае се за причинена лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Г.Ц.К., К.Т.И., Ц. Стоянова Т., С.Е.С., Р.Т.Р., С.Д.Р., В.Г.П., Д.Н.Д.
и Г. Атанасов Анастасов, заключението на СМЕ и писмените доказателства, приети
по делото.
При
анализа на гласните доказателствени средства, съдът установи, че същите,
условно, могат да бъдат разделени в три групи.
В
първата група попадат показанията на Г.Ц.К., К.Т.И., Ц.
Стоянова Т., С.Е.С., Р.Т.Р., С.Д.Р..
Във
втората група попадат показанията на В.Г.П. и Д.Н.Д..
В
третата група попадат показанията на св. Г. А.А..
Признакът,
по който се оформиха трите групи е степента на непосредствено възприятие на
факти и обстоятелства, относими към предмета на
делото. Първата група гласни доказателствени средства е носител на информация,
относно събитията на 24.05.2020г. пред павилиона за зеленчуци Свидетелите от
тази група са очевидци на инцидента. Същите завиха по категоричен начин, че са възприели
как обв.П.Р. и обв.Р.Р. са нанесли удари на св.Г.К..
Що
се отнася до втората група гласни доказателствени средства, то те са насочени
по-скоро към изясняване на обстоятелствата относно събитията след инцидента,
тъй като показанията на свидетелите се отнасят за събития в по-късен момент.
Свидетелите В.П. и Д.Д. са полицейските служители
посетили местопроизшествието, след като двамата обвиняеми са си тръгнали и
пресъздадоха това, което са възприели от намиращите се на място, очевидци.
Относно
показанията на св. Г. А.А. следва да се отбележи, че
същите с нищо не допринасят за установяването на факти и обстоятелства от
предмета на делото. Св.А. не е очевидец, а пресъздава какво бил дочул и явно
недоразбрал.
Следва
да се посочи, че именно, поради различния фактически обхват и времеви период,
за който се отнасят, между трите групи гласни доказателствени средства, не са
налице съществени противоречия.
Съдът кредитира изцяло
горепосочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, т.к.
те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду си, като
абсолютно достоверно очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът
не дава вяра на обясненията на обвиняемия П.Р., дадени в съдебната фаза на
процеса, в частта им, в която отрича да е нанасял удари над пострадалия като
сочи, че единствено се е предпазвал от неговите удари и е паднал на земята, тъй
като св.К. го е „налагал”.
Съдът
не дава вяра на обясненията на обвиняемия Р.Р.,
дадени в съдебната фаза на процеса, в частта им, в която отрича той да е
нанасял побой над пострадалия като сочи, че св.С.С. е
съборила на земята баща му, а св.К. го е „натиснал отгоре”. Обв.Р.Р. заяви: „На татко му беше разкъсана ризата, а на човека
му нямаше нищо”.
Очевидно е, че обясненията на
обвиняемия П.Р. и на обвиняемия Р.Р. са израз на
заетата от тях защитна теза, а не източник за фактите от обективната
действителност. Съдът не даде вяра на техните твърдения първо, защото ги намери
за вътрешно противоречиви. Според обвиняемия П.Р. св.К. го е блъснал и затиснал
на земята. Според обвиняемия Р.Р., пък, баща му е
хванат и блъснат на земята от св.С.. Това несъответствие и противоречие в
техните твърдения бе достатъчно те да се изключат като недостоверни.
Отделно от това техните
твърдения категорично се опровергават от всички останали гласни доказателства.
Дори да се приеме, че св.Г.К. и живеещата с него на семейни начала св.С.С. са заинтересовани от изхода на делото, то останалите
свидетели са абсолютно незаинтересовани. Свидетелите К.И., Ц.Т., Р.Р. и С.Р. са очевидци на нанесения побой и обективно
пресъздават своите възприятия. Категорични са, че двамата обвиняеми са нанесли
многократно удари с ръце и крака над св.К., включително и след като последния е
бил паднал на земята.
На последно място, но не по
значение, обясненията на обвиняемите се опровергават и от заключението на СМЕ,
в която са посочени множеството травматични увреждания на пострадалия, механизма
на причиняването им – от действието на твърди и тъпи предмети и същите
отговарят да са получени по време и начин, описани в досъдебното производство.
Вещото лице е приело показанията на св.Г.К., К.И., Ц.Т.
и С.С., описващи ударите, нанесени на св.К. от обв.П.Р. и Р.Р. като
съответстващи на съдебно медицинското удостоверение на живо лице, издадено при
прегледа на пострадалия – непосредствено след инцидента – в 14.00 часа на
24.05.2020г. Заключението на вещото лице относно травматичните увреждания на
св.К. е несъвместимо с описаното и от двамата обвиняемия „предпазване” от
удари.
По
описания начин с деянието си обвиняемите П.Р.Р. и Р.П.Р.
са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131,
ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
Двамата
обвиняеми, в съучастие, като извършители, са причинили по хулигански подбуди
лека телесна повреда на Г.Ц.К., изразяваща се в причиняване разстройство на
здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. С причиняването на тази
телесна повреда обвиняемите П.Р.Р. и Р.П.Р. са целели
грубо да нарушат обществения ред и да изразят явно неуважение към обществото.
Телесната
повреда е причинена от двамата обвиняеми на публично място - пред питейно
заведение в непосредствена близост до кооперативния пазар в град Гълъбово, като
деянието е извършено пред множество лица, включително и пред малолетната дъщеря
на пострадалия К..
Деянието
е осъществено от и двамата обвиняемия умишлено - при пряк умисъл. Всеки от
обвиняемите е предвиждал и конкретно е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т. е. действал
е с пряк умисъл съобразно материалноправната
характеристика по чл.11, ал.2 от НК.
И двамата обвиняеми са имали
представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав,
включително и квалифициращия, т. к. всеки от тях е съзнавал, че действа
демонстративно, през светлата част на денонощието, изненадващо за пострадалия,
в присъствието и на множество други лица. Деянието е извършено по хулигански
подбуди и от двамата обвиняеми, тъй като техния мотив се е изразил в стремежа на
всеки от тях да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото, като
публично, на обществено място, в присъствието и пред погледите на множество хора
всеки от тях е проявил незачитане на личността на пострадалия, посредством
накърняване на телесния му интегритет чрез употреба на груба сила, по начин, че
да покаже себе си и да унижи пострадалия. Обстоятелството, че преди това обвиняемите
са били подразнени от поведението на св.К., който не им е разрешавал да
паркират в имота му и че са били емоционално повлияни от поведението му, не
изключва хулиганските подбуди на всеки от обвиняемите. Те не са имали право да
дават воля на раздразнението си и да нанасят телесни увреждания над
пострадалия, но са сторили това по начин, несъвместим с общоприетите норми за
поведение.
Следва да се отбележи, че
съдът не споделя наведените от защитника на двамата обвиняеми, аргументи, че
конфликтът е предизвикан от св.Г.К., който е нанесъл удари по автомобила и по обв.П.Р.. Нищо не би могло да оправдае проявената от
двамата обвиняеми агресия и нанасянето на побой над св.Г.К. – пред множество
хора, включително и пред малолетното му дете.
Съдът счете,
че са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен
чл.78а от НК за обвиняемите П.Р.Р., ЕГН **********
и Р.П.Р., ЕГН **********. Същите не са осъждани за престъпления
от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент. За извършеното от обвиняемите
престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 от НК е предвидено наказание до три
години „Лишаване от свобода“.
При тази фактическа обстановка съдът
намери, че внесеното постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и
същото следва да бъде уважено, като обвиняемите П.Р.Р. с ЕГН ********** и Р.П.Р. с ЕГН **********,
бъдат освободени от наказателна отговорност и им се наложи административно
наказание.
Относно П.Р.Р. с ЕГН **********
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
конкретното деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на
пострадалия, както и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване
на деянието. Същевременно, обвиняемият П.Р. е личност с ниска степен на обществена
опасност. Не е осъждан и е пенсионер. Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание
на дееца и недостатъчната му способност за психо-физически самоконтрол. Съдът
отчита фактите, че за престъплението по чл.130,
ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и обстоятелствата,
че обв.П.Р. е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от
общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
императивната разпоредба на чл.78, ал.1 от НК- за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и като отчете
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът счете, че на обв.П.Р., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание „глоба” ориентирано
над минималния предвиден в закона размер, а именно - 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
с което ще се постигнат целите на административното наказание. За да определи
такъв размер на глобата, съдът съобрази и семейното, материално положение и
имотно състояние на обвиняемия и изходи от степента на вината му.
Относно Р.П.Р. с ЕГН **********
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
конкретното деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на
пострадалия, както и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване
на деянието. Същевременно обвиняемият Р.Р. е личност
с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и трудово ангажиран. Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в ниското правосъзнание на дееца и
недостатъчната му способност за психо-физически самоконтрол. Съдът отчита
фактите, че за престъплението по чл.131,
ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и обстоятелствата,
че обв.Р.Р. е пълнолетен,
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК-за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание-глоба.
Предвид това и като отчете
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът счете, че на обв.Р.Р., след като бъде
освободен от наказателна отговорност, следва да бъде наложено административно
наказание „глоба” над минималния предвиден в закона размер, а именно - 1500 /хиляда и петстотин/ лева, с
което ще се постигнат целите на административното наказание. За да определи
такъв размер на глобата, съдът съобрази и семейното, материално положение и
имотно състояние на обвиняемия и изходи от степента на вината му.
Съдът осъди обвиняемите П.Р.Р. и Р.П.Р. да заплатят по сметка на ОД на МВР Стара Загора,
направените по делото разноски, всеки в размер на по 100.65 лв., представляващи
възнаграждение на експерта, изготвил съдебно-медицинската експертиза.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Воден от горните мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/