Р Е Ш
Е Н И Е №
1618
гр. Пловдив 15.11.2010 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданска колегия, ХV гр.с., в публично заседание на 14 октомври 2010 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря М.Л. и на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №
1952/2009 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Делото е образувано по искане на Комисия за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ против Б.Г.С. ЕГН
**********, М.Д.С. ЕГН ********** и А. В.Ш. ЕГН
**********, предявено на осн. чл. 28, ал.1 от
ЗОПДИППД.
КУИППД моли да се
постанови решение, с което се отнеме от ответниците в полза на държавата
имущество на стойност 689 111.50 лв., както следва:
1. от Б.Г.С. и от М.Д.С. на основание чл. 9 и чл. 10, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД:
1.1. апартамент 61, находящ се ** жилищен етаж, блок № **, вх. *, състоящ се от три стаи, готварна, със застроена площ от
85.35 кв.м, при граници: ап. 62, отгоре ап. 73, отдолу ап. 49, ведно с избено
помещение № 16 със застроена площ от 3.95 кв.м, при граници: изба 15, коридор,
изба 17, ведно с 1.215 % от общите части на сградата и от правото на строеж
върху припадащата се част от терена, придобит с нот. акт № 94, том VІІ, рег. № ІІ-5743,
н.дело № 796 от 09.12.2002 г. /вх. № 11642, акт №
159, том 50, дело № 11851/02 на Служба по вписвания – Пловдив/;
1.2.
поземлен имот, находящ се в землището на ****”,
съставляващ имот № 012108, с площ от 2.995 декара, с начин на трайно ползване: овощна градина, пета категория, при граници:
имот № 012111 – овощна градина на Е.С.Д., имот № 012110 – овощна градина на
Й.С.Г., имот № 012094 – овощна градина на П.К.Т., имот № 012050 – овощна
градина на Н.М.К. и имот № 012089 – полски път на община Марица;
1.3. поземлен имот,
находящ се в землището на ***, съставляващ имот № 034078, с площ от 2.998 декара, с начин на трайно
ползване: нива, пета категория, при
граници: имот № 034079 – нива на Е.С.Д., имот № 034040 – нива на О.С.К. и др.,
имот № 034021 – нива на наследници на Д.Г.Р., имот № 034022 – нива на
наследници на Б.Д.А. и имот № 034062 – полски път на община Марица, придобити с
нот. акт № 68, том ІІІ, рег. № 2191, дело №
467 от 19.05.2005 г. /вх. № 14063, акт № 66, том 49, дело №
10970/2005 г. на Служба по вписванията – Пловдив/;
1.4. апартамент „Ж 5”, находящ се на ** етаж от сградата /***/, на кота + 8.25 м, със застроена площ от 58.13 кв.м,
състоящ се от кухненски бокс, дневна, спалня, баня с тоалетна, склад, антре и
два балкона, при граници: ул. Петър Стоев, калкан, вътрешен двор, стълбище,
апартамент „Ж 6” на етажа, отгоре – апартамент „Ж 8”, отдолу – апартамент „Ж
4”, ведно с 4.542 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена;
1.5. апартамент „Ж 6”, находящ се на ** от сградата /** жилищен/, на кота + 8.25 м, със застроена площ от 74.88
кв.м, състоящ се от кухненски бокс, дневна, спалня, баня с тоалетна, склад,
антре, коридор, тоалетна и тераса, при граници: ул. Петър Стоев, калкан,
стълбище, апартамент Ж 7 на етажа, отгоре – апартамент „Ж 9”, отдолу –
апартамент „Ж 4”, ведно с 6.084 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена;
1.6. гараж „Г 3” с площ от 16.77 кв.м, при
граници: гараж Г 4, проход, стълбище, машинно отделение, калкан, отгоре –
апартамент „Ж 2”, както и 1.278 идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, ведно с 11.904 % идеални части от терена,
представляващ УПИ ХVІ-1237 от кв. 49 по
плана на кв. „Христо Ботев – север” – гр. Пловдив, на ул. ***, при граници за имота: ул. Петър Стоев, УПИ ХVІІ–1238, УПИ ІІ-1234, УПИ ІІІ-1235 и УПИ ХV-1236, придобити с нот. акт № 21, том І, рег. №
143, н. дело № 21 от 24.01.2007 г. / вх. № 860, акт №
66, том 3, дело № 605/2007 г. на Служба по вписванията – Пловдив/;
1.7. 604/1454 идеални части от поземлен имот № 99087.504.363 по
кадастралната карта на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, с адрес: гр. ****, площ по кадастралната
карта на целия имот 1.454 дка, с трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, стар идентификатор пл.
номер 146, кв. 28, п. VІІІ-146 и ІХ-146,
при граници и съседи: поземлен имот 37.95 - пасище, мера, временно стопанисвано
от общината, поземлен имот 504.321, улица на община Асеновград, поземлен имот
504.361 - двор на К.К.Х., поземлен имот 504.362 – двор на И.И.М., поземлен имот
37.95 – пасище, мера, временно стопанисвано от общината, поземлен имот 37.35 –
изоставена нива на наследници на А. С.И., поземлен имот 504.364 – на
неидентифициран собственик, ведно с построените в този имот сгради: 01,2 МЖ-44
кв.м, 02, ПС – 17 кв.м, 03, ПС-39 кв.м, придобити с нот. акт № 18, том VІІІ, рег. № 9080, н.дело № 1418 от 09.11.2005 г. /вх.
рег. № 3944, акт № 16, том ХІV, дело № 2896/2005 г. на Служба по вписванията –
Асеновград/;
1.8. лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е 220
ЦДИ”, с ДК № ****, рама № WDB2100061A988686, двигател № 61196130151278, придобит с договор за
покупко-продажба от 31.01.2006 г.;
1.9. 100 дружествени дяла на стойност 5 000 лв. от капитала на „Шопи” ЕООД - гр. Пловдив, рег. по ф.д. № 1852/2003 г. по описа на
ПОС, с едноличен собственик и управител – М.С..
2. от А. В.Ш., на основание чл. 8, вр. чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД:
2.1. апартамент № 51 по нот. акт, а по
номерация на входа № 15, находящ се в гр. ***, в сградата на блок 1505, във вход „А”, на пети етаж,
състоящ се от три стаи, готварна и сервизни помещения, със застроена площ от
85.35 кв.м, при граници за жилището: ап. 50, ап. 52, отгоре – ап. 63, ведно с
изба № 15, с площ от 4.72 кв.м, при граници за избата: изба 14, коридор и изба
16, както и 1.212 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, дарен с нот. акт № 72, том VІІІ, рег. № 5496, н. дело № 1467 от 29.12.2005 г. /вх.
рег. № 38387, акт № 103, том 133, дело № 30118/2005 г. на Служба по вписванията
– Пловдив.
3. от Б.Г.С. на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД:
3.1. сумата от 195 583 лв., придобита от
продажба на двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 38,10
кв.м, построена на основание отстъпено право на строеж в парцел ІІ, целият с
площ от 900 кв.м, в кв. 10 по плана на с. ***, ведно с направените други подобрения и насаждения в
парцела, отчуждени с нот. акт № 20, том І, рег.№ 142, н. дело № 20 от
24.01.2007 г. /вх.рег.№ 859, акт № 65, том 3, дело № 604/2007 г. на Служба по
вписванията - гр. Пловдив/;
3.2.
сумата
3 969 лв., придобита от продажба на лек автомобил „Рено”,
модел „Клио”, с ДК № ****, рама № VF1C57R0509782652, двигател № FB706D002100.
4. от Б.Г.С. и от М.Д.С., на основание чл. 9 и чл. 10, вр. чл. 4, ал.
2 от ЗОПДИППД:
4.1. сумата 9 179,50 лв., получена
от продажба на апартамент № 2, находящ се в гр. ****, в сградата на блок №
1552, на І-ви етаж, със застроена площ от 45,88 кв.м, състоящ се от две стаи,
готварна и сервизни помещения, при граници на жилището: ап. 1, ап. 3, отгоре -
ап. 14, ведно с изба № 2 с площ от 4,95 кв.м, при граници на избата: изба № 1,
коридор, абонатна станция, както и 0,661 % ид.ч. от правото на строеж върху
терена, отчужден с нот. акт № 153, том ІІ, рег.№ 2027, н. дело № 327 от
08.06.2000 г. /вх.рег.№ 6620, акт № 77, том 19, дело № 4348/2000 г. на Служба
по вписванията - гр. Пловдив/;
4.2. сумата от 5 100 лв., получена от
продажба на гараж № 20, находящ се в гр. ***, в сградата на блок 1504,
със застроена площ от 20,37 кв.м, както и 2,911 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, при граници на гаража: отляво -
гараж 19, отдясно - гараж 21 и улица, отчужден с нот. акт № 36, том І, рег.№
402, н. дело № 36 от 27.01.2006 г. /вх.рег.№ 1229, акт № 146, том 4, дело №
902/2006 г. на Служба по вписванията - гр. Пловдив/;
4.3.
сумата от 800 лв., получена от продажба
на мотоциклет „Хонда”, модел „Пантеон”, с ДК № ****, рама №
ZDCKF02A0WF000243, двигател № HIKF02E0000174, отчужден с договор от 06.03.2007
г.;
4.4.
сумата
от 900 лв., получена от продажба на лек
автомобил „Роувър”, модел „Рендж Роувър”, с ДК № ****, рама №
SALLHAME8FA373642, двигател - без номер, отчужден с договор от 30.03.2006 г.;
4.5.
сумата от 1 500 лв., получена от
продажба на лек автомобил „Ауди”, модел „А 3”, с ДК № ****, рама №
WAUZZZ8LZVA029871, двигател № AGR011756, отчужден с договор от 13.03.2007 г.;
4.6.
сумата от 16 100 лв., получена от
продажба на лек автомобил „Ланд Роувър”, модел „Фрилендер”, с ДК № ****,
рама № SALLNABB8XA670755, двигател № 20T2N18N002729, отчужден с договор от
24.01.2007 г.;
4.7.
сумата от 800 лв., получена от продажба
на лек автомобил „Форд”, модел „Пума”, с ДК № ****, рама №
WF0CXXGAECWA26198, двигател № MHAWA26198, отчужден с договор от 24.01.2007 г.;
4.8. сумата
от 3 278 лв., получени от продажба
на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № ****, рама №
WVWZZZ1EZRK007256, двигател № AAM353045, отчужден с договор от 17.05.2005 г.
Ишецът твърди, че са налице всички предпоставки, визирани
в ЗОПДИППД, по отношение на процесното имущество. Подробни съображения са изложени от процесуалните
представители на ищеца в писмена защита. Претендира се и присъждане на
разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците оспорват изцяло искането като недопустимо и неоснователно.
Подробни съображения са изложени от процесуалния им представител – адв. Б. в
писмена защита. Претендират присъждане на разноски по представен списък.
Прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде
уважено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, срещу Б.С. е
образувано с решение № 156/29.VІІ.2008 г. на КУИППД на основание събраните
данни по проверка по преписка № 888/07 г., образувана по повод постъпило
уведомление от РП Пловдив за започнало наказателно преследване срещу лицето за
извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 от НК.
С присъда № 265 от 5.12.2001 г., постановена по нохд
360/01 г. на Пловдивски районен съд,
влязла в сила на 7.І.2002 г., ответникът Б.С. е признат за виновна за
това, че на 26.07.2000 г. с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и в периода 26.7.2000 – 23.11.2000
г. е поддържал у Е.К. заблуждение, че ще му даде информация от кого е бил отнет
и къде се намира лекият му автомобил МЕРЦЕДЕС 320, предмет на кражба на
13.V.2000 г. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв. –
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. По
отношение на това обстоятелство не се спори между страните и същото се
установява от приложения препис от присъдата, както и от свидетелството за
съдимост на ответника. Престъплението е
от категорията на визираните в чл.3, ал.1, т. 8 от ЗОПДИППД.
С решение № 283/15.07.2009 г. на КУИППД е решено да се
внесе мотивирано искане до Окръжен съд Пловдив за отнемане в полза на държавата
на процесното имущество на обща стойност 689 111.50 лв.
От страна на ответниците се поддържа становище за
недопустимост на внесеното искане за отнемане на процесното имущество,
респективно същите желаят прекратяване на производството по делото като
недопустимо. Подробните им съображения са изложени с отговора на исковата
молба, като същите са свързани с неспазване на процесуалните срокове по
ЗОПДИППД в хода на извършване на проверката: образуване на производството с
решение 156/29.7.08 г. повече от 15 месеца след получаване на уведомление от РП
Пловдив, което е в нарушение на нормата на чл. 15, ал.2 от закона, че
проверката не може да продължи повече от десет месеца, а по изключение може да
бъде удължен с три месеца; неспазване на 6-месечния срок за приключване на
производството, определен в решение № 156/29.7.08 г., доколкото решението за
внасяне на искане в съда е взето едва на 15.07.09 – половин година след
изтичането на определения шестмесечен срок; липса на протоколи за приобщаване
на събраните писмени доказателства в хода на проверката, което прави невъзможна
проверката дали писмените доказателства са събрани в срока по чл. 15, ал.2 от
ЗОПДИППД; невалидност на решението за образуване на производство поради
обстоятелството, че при вземането му са гласували четирима членове вместо
законния петчленен състав.
Съдът намира, че възраженията за недопустимост на
производството са неоснователни. Оплакванията на ответниците за допуснати в
хода на извършената проверка нарушения, свързани с неспазване на
законоустановени срокове, се явяват основателни, но в настоящето съдебно
производство по своя характер не е административно такова, в което да се
проверява законосъобразността на постановените актове от ищеца в хода на
извършената проверка. Няма основание да се приеме, че неспазването на срока по
чл. 15, ал.2 от закона, както и на шестмесечния срок за приключване на
производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
определен в решение 156/29.7.08 г. води до преклудиране на процесуалното право
да се внесе искане за отнемане на имущество по реда на специалния закон в съда
или до погасяване на самото материално право. Същото се отнася и до евентуални
допуснати нарушения при вземане на самото решение 156/29.7.08 г. Внесеното
искане има роля и значение на искова молба и неговата допустимост следва да се
преценява от гледна точка изискванията на Гражданско-процесуалния кодекс, които
в случая са спазени, поради което няма условия производството да бъде
прекратено като недопустимо.
Неоснователни са и възраженията, че всички доказателства,
които не са събрани в законоустановения срок, са невалидни и само поради това
съображение следва да се изключат от доказателствения материал. Позововаването
на чл. 234, ал.7 от НПК е неоснователно, тъй като нормите на НПК в случая са
неприложими. Събраните доказателства, приложени към искането – искова молба тяхната
истинност и доказателствена стойност, ще се преценяват от съда съобразно
правилата на ГПК.
В случая е налице основание за провеждане на производство
по реда на ЗОПДИППД по чл. 3, ал.1 от същия закон, тъй като ответникът С. е
осъден с влязла в сила присъда за престъпление от категорията на тези, визирани
в чл. 3, ал.1,т.8 от закона, като е налице придобито имущество на значителна
стойност по смисъла на закона. Съгласно пар.1, т.2 от ПЗР на закона „значителна
стойност” е стойност над 60 000 лв. Основателни са изразените в писмената
защита на ищеца доводи за приравняване на посочената от закона стойност към
минимални работни заплати към момента на влизането му в сила, а именно 400 МРЗ,
предвид дългия период, който подлежи на проверка по силата на закона,
настъпването на съществени промени в икономическите условия, включително
покупателната способност и процесите на инфлация и деноминация. В случая
придобитото от ответника имущество е на стойност по-голяма от 400 МРЗ, по което
обстоятелство не се повдига спор от страна на ответниците.
Във внесеното искане за отнемане на имущество е посочено,
че при извършен икономически анализ на събраните в хода на административното
производство доказателства е установено, че от страна на ответниците С. са
реализирали приходи в общ размер на 1 655.25 МРЗ, а са извършили разходи в
размер на 5 543.24 МРЗ, при което се явява отрицателна разлика в размер на
3 887.99 МРЗ. Размерът на приходите е установен на база данни подавани
данъчни декларации и данни за осигурителен доход на М.С.. Размерът на разходите
е преценен въз основа „справедливи пазарни цени” при закупуване на недвижимите
имоти и движими вещи при използване на данните от назначените в хода на
производството оценъчни експертизи, минималната издръжка по данни на НСИ, като
са включени и разходи за осъществени пътувания в чужбина на стойност 358.06 МРЗ
на база Наредба за командировките в чужбина.
От страна на ответниците не се оспорва придобиването на
процесните имущества, но са направени редица възражения от правно и фактическо
естество, по отношение на които съдът намира за установено следното:
Наведено е възражение, че имотът, описан в т. 1.7 от
титулната част на решението, а именно - 604/1454 идеални части от поземлен имот № 99087.504.363
по кадастралната карта на кв. Горни Воден, гр. Асеновград, с адрес: гр. ****, придобит с нот. акт № 18,
том VІІІ, рег. № 9080, н.дело № 1418 от 09.11.2005 г., следва да бъде изключен от категорията на имотите,
придобити по възмезден начин, в режим на СИО от Б. и М. С., тъй като се касае
за привидна сделка, прикриваща действително дарение, по която сделка М.С. не е
платила посочената продажна цена от 2 480 лв., като прехвърлителят –
бащата на М.С. и понастоящем продължава да живее в този имот. Заявява се, че сделката е оформена по този
начин поради опасения от страна на ответницата, че брат й от предходен брак на
баща й могат да го подведат да продаде имота, в който живее, и по този начин да
остане без покрив. Сочи се, че останалата част от собствеността върху имота е
придобита от М.С. с нот.акт № 99, т.7, д. 2640/95 г. на 15.12.95 г. на Нотариус
при РС Асеновград, по която сделка ответницата С. също в действителност не е
заплащала продажна цена на баща си. Във връзка с това възражение се представя
нот.акт № 100, т.І, д. 177/91 от 31.01.1991 г. /л. 547 от делото/, с който
бащата на ответницата – Д.Ш. е придобил по дарение имота от своите родители.
Наведени са възражения, че ответниците са получили
съответни суми от М.К. /майка на Б.С./, нейния съпруг В.К. /нейн съпруг/ и А.
Ш. /майка на М.С./ както следва:
Твърди се, че Б.С. е получил от майка си М.К. следните
суми:
- 2 000 000 гръцки драхми, равняващи се на
2 891 478.33 лв. – на 28.11.96 г., които му били предадени чрез М.Е.
– представят се разписка от 28.11.96 т.,
подписана от Е.М. и разписка от 25.11.96 г., подписана от М.М. в Атина, към
отговора на исковата молба /л. 386-388 от делото/;
- 350 000
гр. драхми – на 20.10.99 г.; 2 500 евро на 6.6.2002; 2 500 евро – на 6.4.2003; 2 500 евро – на 9.7.2003; 2 500
евро – на 11.7.2004; 2 500 евро – на 5.9.2004; 2 500 евро – на
20.12.2004; 2 500 евро – на
6.4.2005; 4 000 евро – на 22.6.2006; 4 000 евро – на 10.7.2006; 10
000 евро – на 30.12.2007; 3 500 евро – на 7.7.2008, за които суми се
представят разписки от съответните дати, приложени към декларацията на Б.С. по
чл. 17 от ЗОПДИППД /л. 325-336 от делото/
- 292 700 лв. – получени от продажба на недвижим
имот- апартамент *** собственост на майката на Б.С., осъществена от него като
нейн пълномощник, обективирана с нот. акт № 14, т. 5, нот.д. 3039/98 г.от
13.03.1998 /л. 300 от делото/, за която се твърди, че му е заплатена като
пълномощник /изрично отбелязано в нотариалния акт/, като сумата е останала на
негово разположение като заем за послужване; Освен цитирания нотариален акт е представено
пълномощно от 9.12.97 г. от М. М. в полза на сина й Б.С. / л. 391 от делото/ за
продажба на два апартамента в ЖК „Тракия”, с клауза да получи продажните суми и
да може да се разпорежда в бъдеще с тях, като закупи апартамент на нейно име
или по друг начин, както намери за добре. Заявява се, че това пълномощно е било
изготвено предварително, но не е могло да послужи за осъществяване на сделките,
тъй като не е отговаряло на формалните изисквания на закона, поради което при
осъществяване на самите сделки се е наложило изготвяне на нови пълномощни;
Твърди се, че М.С. е получила от майка си А. Ш. следните
суми:
-10 000 лв., предоставени й с разписка от 1.ІІ.02
г., която сума била получена от А. Ш. *** – представена е разписка от същата
дата, приложена към декларацията по чл. 17 от закона /л.289 от делото/, както и нот.акт № 7, т. 3,
рег.4582, д. 390/01 г. от 3.09.01 г. – л. 290,291 от делото/
- 2 550 евро – на 8.V.05, предоставени й за
предстояща покупка на апартамент – представена е разписка от същата дата,
приложена към декларацията по чл. 17 от закона – л. 306 от делото;
- чрез банкови преводи: 1000 евро – на 27.ІІІ.2006 г. ;
1200 евро – на 14.VІ.2006; 700 евро – на 7.ІХ.2006 г.; 500 евро – на
24.VІІІ.2006 г.; 2000 евро – на 8.ІІ.2007 г.;
2000 евро – на 21.ІІІ.2007 г.; 1 500 евро – на 4.V.2007 г.; 500 евро –
на 11.VІ.2007 г.; 2600 евро – на 4.VІІ.2007 г.; 1000 евро – на 6.VІІІ.2007 г.;
1000 евро – на 5.Х.2007 г.; 1500 евро – на 4.ІІІ.2008 г.; 1000 евро – на 29.ІV.2008 г.; 6300 евро – на
20.Х.2008 г.; 600 евро – на 17.ХІ.2008 г., 8000 евро – на 30.12.2008 г., във
връзка с което се представя заверено копие от спестовна книжка на М.С. в
Пиреусбанк и подробна разпечатка от
цялостното движение по сметката – л. 463-478/.
Представя се копие от международен паспорт на А. Ш. /л.
395/, от който е видно, че същата е напуснала страната през ГКПП Кулата на
8.ІІ.2002 и е влязла отново на 21.12.2005 г., както и копие от международен
паспорт, издаден на *** г. /л. 396/, от който е видно, че лицето е напуснало
отново РБългария на 25.І.06 г.
Представени са и редица документи, свързани с внасяне на
осигурителни вноски, заплащане на възнаграждение на А. Ш. за работата й като
домашна помощница в Гърция, известяване за условията на личен трудов договор,
аналитични периодични декларации, удостоверения за получаване на ръкописни
квитанции – л. 397-459 от делото.
Твърди се, че М.С. е получила от свекърва си М.К. по
банков път общо 16 000 евро, от които 5 000 евро на 12.V.03, 1000
евро на 11.VІ.03 и 10 000 евро на 30.01.06, както и 17 000 евро от
нейния съпруг В.К., от които 10 000 евро на 21.08.2007, 1000 евро на
29.08.08 и 6 000 евро на 15.10.08 г. За преводите от В.К. ответниците се
позовават на данните по спестовната книжка на М.С. в Пиреусбанк и представената
разпечатка от движението на сметката. Представят се и банкови документи за
осъществените преводи от М.К. – л. 296-299 от делото, приложени към
декларацията по чл.17 от закона, л. 487-501 от делото, представени в хода на
съдебното производство.
Освен това са представени доказателства, касаещи доходите
на В.К. – данъчни декларации за 1999, 2000 и 2001 г./л. 502-516/, уверение за
доходи, от които е видно, че лицето имало заплата за 2003 в размер на 37 868.84 евро, за
2004 – 38 589.05 евро, за 2005 – 33 064.56 евро, за 2006 –
33 808.33 евро, за 2007 – 36141.28 евро, за 2008 – 42014.33 евро /л.
517-534/
Твърди се, че от М.К. са получени и 8 279 лв., която
сума произлиза от продажба на недвижим имот – апартамен в ЖК Тракия 84-А-7,
собственост на майката на Б.С., осъществена на 1.10.99 чрез нейния пълномщник
М.С., за която сума се заявява, че е изплатена изцяло на М.С. като нейн
пълномощник, като е останала на разположение на семейството. Представя се
нот.акт № 192, т. ІІ, рег. 3710, д. 483/99 от 1.10.99 г. – л. 302 от делото, в
който изрично е записано, че сумата е заплатена изцяло на пълномощника на
продавача – М.С.. Ответниците се позовават и на пълномощното от 9.12.97,
приложено на л. 391 от делото.
По делото са разпитани като свидетели и лицата М.Б.К.,
В.П.К. и В. Д.Ш., в съдебно заседание на 12.ІІ.2010 г.
Свидетелката В. Д.Ш., сестра на ответницата М.С.,
заявява, че нейната майка А. Ш. е заминала за Гърция през 2002 г. и точно преди
заминаването си е продала апартамента на улица *****, за около 10 000 лв.
Заявява, че преди заминаването си майка й оставила парите на М., за да ги
съхранява и да закупи по-късно жилище с тях, като за това била съставена
разписка. Твърди, че майка й първоначално пребивавала незаконно в Гърция, като
престоят й впоследствие бил легализиран – след около пет години, като през
цялото време работила като домашна помощница в къща. Заявява, че при този тип
работа през цялото време живее на разноски на работодателя, включително и
прехраната е от него. Твърди, че първоначално майка им изпращала пари по
различни хора, които пътували за България – сравнително малки суми, по около
100 евро, а след като престоят й бил легализиран, започнала да им изпраща пари
по банков път с уговорката някой ден да й ги върнат. Твърди, че не са и известни
точните суми, които майка й получава за работата си в Гърция, но ориентировъчно
знае, че получава около 600 евро месечно. Заявява, че майката на Б. също живее
в Гърция, където е омъжена, като й е известно, че тя много често дава пари на
Б. – при всяко идване в България му носила парични суми.
По отношение на сделката за къщата в ****, свидетелката
твърди, че била фиктивна, като М. не била давала никакви пари на баща си за
този имот. Сделката била оформена като продажба поради това, че баща им имал
дете от предходен брак, като се опасявал, че някой ден синът му А. може да му
вземе имота. Понастоящем в имота продължавал да живее техният баща.
Свидетелката М.Б.К., майка на ответника Б.С., заявява, че
живее в Атина, Гърция от 1995 г., където
е и омъжена. Твърди, че синът и снаха й са идвали нееднократно в Гърция, при
тях на гости, като винаги са поемали всичките им разноски – мъжът й ги канил и
посрещал всички техни разноски във връзка с престоя им; в по-ранните години за
идването им били необходими покани, включително декларации, че се поемат
разноските по пребиваването, включително и здравните осигуровки, което е било
задължително условие за снабдяване с визи.
По отношение на А. Ш. заявява, че със съпруга си са й
помогнали да се устрои в Гърция, като първоначално те са я посрещнали,
предоставили легло, храна, помогнали са й да си намери работа като домашна
помощница. В Гърция домашните помощници живеели в къщата на работодателя, който
осигурявал освен подслон и храна, при което получаваното възнаграждение оставало
чист доход. Първоначално престоят на А. Ш. бил нелегален, но след около пет
години тя легализирала пребиваването си в Гърция.
Свидетелката заявява, че Е.М. била първата й
работодателка в Гърция. Веднъж, през 1995 или 1996 г., когато Е. пътувала за
България, свидетелката й предала 2 000 000 гръцки драхми, за да ги
предаде на сина й Б.; подписали и разписка, тъй като и двете желаели да има
писмен документ. Разбрала, че Е. е предала сумата на Б. при телефонен разговор
с него. Заявява, че сумата била от получавано възнаграждение като домашна
помощница именно на лицето Е.М. Свидетелката също работила като такава в
Гърция, като разпространена практика между работещите в Гърция била да изпращат
пари на близките си в България чрез лица, които идват в страната.
Свидетелката заявява, че е сключила брак с В. през 1999
г., след което престанала да работи. Идвала си поне веднъж годишно в България,
а през някои години – и повече от един път. Двамата със съпруга й се грижили
единствено за Б., на него разчитали той да се грижи за тях, ако един ден
пристигнат в България или нещо се случи с тях. Давала различни суми на Б.,
когато идвала в България, като парите били назаем от нейния съпруг. Всеки път,
когато си идвала в България, му оставяла някаква сума пари – от порядъка
на 1000, 2500, 3000, 5000 евро, които
суми били пренасяни през границата в брой.
Свидетелят В.П.К. заявява, че живее с М. от 1998 г., а
през 1999 г. сключили брак. Когато Б. и М. идвали в Гърция, той им изпращал
покана, тъй като преди време не можело свободно да влязат в Гърция, като
декларирал, че ще поеме всичките им разноски по престоя в Гърция, включително
здравните осигуровки. Твърди, че при всяко гостуване той е поемал изцяло
издръжката им в Гърция, независимо дали Б. е идвал сам или с М.. Заявява, че
първоначално посрещнал в къщата си и А.Ш., като й помогнал да си намери работа
като помощница на възрастна жена. Тогава тя нямала разрешение за пребиваване и
не можела легално да си намери работа. След 3-5 години бил издаден закон, който
узаконил престоя на такива работници в Гърция, при което и на А. й дали
разрешение за работа. Домашните
помощници в Гърция живеели при работодателя, там спели, там се хранили, за
негова сметка, като заплатите, които получавали изпращали.
Заявява, че подписът на декларацията на л. 486 от делото
е негов, че разбира написаното и го поддържа, а именно, че е поемал разноските
на Б. и М. С. при гостуванията им в Гърция.
Твърди се от ответниците, че вилната сграда в Храбрино,
закупена през 1997 г., както и лекият автомобил „Рено 5”, закупен през същата
година, описани в т.3 от титулната част на решението, са придобити със
средства, предоставени на ответника С. от неговия баща Г.С., както и от сумата,
предоставена от майка му чрез М.Е. в размер на 2 000 000 гръцки
драхми на 28.11.96 г. В тази връзка се представят доказателства за получаваното
трудово възнаграждение от Г.С. /л. 312-316 от делото/ - към декларацията, както
както и бракоразводно решение от 18.08.75 г., с което е прекратен бракът между
родителите на ответника Б.С. /л. 548 от делото/.
В тази връзка е разпитан и свидетелят Х.А.А., без родство
със страните, който заявява, че е познавал покойния Г.С. от малък; С. работел
като **** в предприятие „Юрий Гагарин”,
имал най-високия разряд и най-високата заплата. Освен това, след 1990 г.
работил и на частно, бил търсен много, дори по време на работа идвали да го
взимат; занимавал се и с отглеждане на цветя; след развода с майката на Б. не
създал друго семейство, живеел скромно, не на широко; Б. му бил единствен син и
Г. работил за него, купил му вила в Храбрино. Свидетелят заявява, че и лично е
участвал в извършван ремонт на вилата, тъй като била закупена стара къща, която
трябвало да се подобри; всички средства за вилата ги давал бащата Г.С.. Освен
това твърди, че Г. купил на Б. и някаква кола, доколкото си спомня - „Рено”,
червено.
В тази връзка е прието и заключение на вещо лице Т.Р. –
т. ІІ.1 от заключението от 9.VІ.2010 г., в което на база събраните писмени
доказателства за доходите на Г.С., както и дадените свидетелски показания за
начина му на живот, вещото лице е мотивирало извод, че за периода 1976-2001 г.
излишъкът на средства /превишението на приходите над разходите/ за Г.С. възлиза
на 1 149.85 МРЗ. Конкретните величини, изследвани от вещото лице, относно
получени доходи, разходи за живот, размер на МРЗ и т.н. са онагледени в таблица
3 от заключението – л. 714 от делото.
Освен горното се възразява, че през проверявания период
ответникът Б.С. е получил заемни средства от други лица както следва:
- 10 000 щ.д., получени като безлихвен заем от
бившата му тъща Е.М., който бил предоставен на 2.ІІІ.99 г. с десетгодишен срок
за връщане на сумата, като сумата била върната на 15.V.2008 г. – представена е
разписка от 2.ІІІ.99 за получаване на сумата, както и разписка от 15.V.08 за
връщането й – л. 392, 393 от делото;
- 10 000 лв., получени от Н.К. като заем на
22.10.2005 г., която сума е върната на 8.ІІ.2007 г. – представят се договор за
заем за послужване /л. 322 от делото/ към декларацията по чл. 17 от закона, в
който е уговорен тригодишен срок за връщане,
както и разписка от 8.ІІ.07 г. за връщане на сумата /л. 394 от делото/.
В тази връзка е разпитан като свидетел Н.К., който
заявява, че към края на 2005 г. е предоставил сума в размер на 10 000 лв.
на Б., който му ги върнал след около година и половина. Заявява, че и в двата
случая били съставени документи – договорът от 22.10.05 г., чийто текст бил
изписан от съпругата на свидетеля, а той самият със собствения си почерк
написал трите си имена и се подписал, като потвърждава, че подписът под
договора е негов, както и разписката на л. 394 от делото. Твърди, че
собственоръчно е изписал думите „получих сумата изцяло и в брой по разписката”,
като подписът също е негов. Заявява, че и двата документа са съставени на
съответно посочените дати – 22.10.2005 и 8.ІІ.07 г. Имал парите от продажбата
на наследствен апартамент на ул. ***, който продал за 25 000 лв. и услужил
на Б. с поисканата му сума вместо да държи тези пари в сейф.
Представен е и нот.акт № 52, т. ІІІ, рег.№ 4652 с. 450/05
от 6.10.2005 г., с който Н.К. е продал собствен недвижим имот, индивидуална
собственост, несемейно жилище за сумата 24 160.60 лв. /приложен на л. 677
от делото/.
Разпитана като свидетел е и Е.М.М., която заявява, че Б.
е неин бивш зет – дъщеря й В. била омъжена за него. Твърди, че с него и до
настоящия момент поддържат добри, нормални отношения. Спомня си, че към март
1999 г. му дала 10 000 щатски долара в заем, като парите й били върнати
през м. V.2008 г. И двата пъти били съставени документи, като съставянето им
било на датите, когато парите били дадени и съответно върнати. По отношение
показания й договор за заем – л. 321 свидетелката заявява, че това е нейният
почерк, включително е написала трите си имена и се е подписала, като посочената
дата е тази, на която е съставен документът. По отношение на разписката за
връщане на сумата – л. 392 заявява, че горната част е написана с нейния почерк,
а текстът отдолу е написан от Б.. Заявява, че подписът е неин, като разписката
била съставена именно на посочената дата – 15.V.08 г. Парите ги имала, тъй като работила 18
години в Либия като медицинска сестра и имала спестявания в бА., освен това
била взела капаро за продажба на апартамент, която продажба окончателно била
осъществена към 24.ІІІ.1999 г.
Освен горното се възразява, че в искането на КУИППД не са
взети предвид и други законни източници на приходи, а именно:
- сумата 302 940 лв., получена от М.С. при продажба
на неин собствен недвижим имот, осъществена още преди брака й с Б., сключен на
26.4.98 г., която продажба е обективирана с нот.акт № 44, т. 97 от 17.12.97 г –
приложен на л. 389 от делото; заявява се, че тази сума е била налична към
момента на сключване на брака и следва да се преценява като законен източник на
приход за семейството;
- 960 лв., получени през м. ІІІ.2002 г. от Б.С. в
качеството му на единствен наследник на Г.С., която сума представлява
неизплатено преживе трудово възнаграждение на последния;
- 24 138.30 лв., получени на 19.VІІ.02 г. от Б.С.
при продажба на апартамент, получен по наследство от неговия баща Г. *** Г.,
обективирана с нот.акт № 94,т.3 от 19.7.2002 г. /л.105 от делото/ - представя
се и нот.акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение за собствен
недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 63, т.1, нот. д. 104/84 г., легитимиращ
Г.С. като собственик на продадения имот с нот.акт 94 от 19.7.02 г.;
- 2 237.82 лв., получени от Б.С. при продажба на
ценни книжа, получени по наследство от неговия баща Г.С. – представят се
удостоверение от Централен депозитар за това, че Г.С. е притежавал 20 бр. Акции
от капитала на „Юрий Гагарин-БТ” АД, договор за извършване на дейност като
регистрационен агент, нареждане за прехвърляне на ценните книжа при наследяване
в полза на Б.С. и разходен касов ордер за изплатена сума от 2 237.82 лв.
на Б.С. /л. 317-320 от делото/;
- 4 725.10 лв., получени по договор от 12.9.02 г. за
продажба на л.а. Ауди 80,**** по договор от 12.9.02 г. /приложен на л. 208 от
делото, който лек автомобил е придобит
чрез замяна с недвижим имот в гр. Обзор с нот.акт № 134, рег. 2694, д. 449/02
от 4.9.02 г. /приложен на л. 619 от делото/, който недвижим имот е бил подарен
на ответницата М.С. с нот.акт 4, т.ІІІ, рег.№ 2609, д. 431 от 29.08.02 г.,
приложен на л. 618 от делото;
- 5 000 лв., получени при продажба на недвижим имот
– 1/8 ид.ч. от УПИ ХІ-918, намиращо се в гр. ***, обективирана с нот.акт № 62,
т. ІІІ, рег. № 2269, д. 459/08 г. от 26.VІ.08 г. /л. 462 от делото/, който
недвижим имот е придобит чрез замяна с МПС–
л.а. СЕАТ ТОЛЕДО ****, който л.а. е бил подарен на ответника Б.С. с
договор от 14.ІІІ.08 г., приложен на л. 460 от делото.
- 5 000 лв., която сума представлява изтеглен
капитал от капитала на „Шопи” ЕООД с едноличен собственик М.С., за която се
твърди, че е използвана за лични и на семейството нужди от ответниците след
изтеглянето й;
- 8 000 лв., представляващи счетоводна печалба на
„Шопи” ЕООД, която също била използвана от ответницата М.С. за лични и на
семейството нужди независимо от обстоятелството, че не е разпределян
дивидент;
Освен горното се възразява, че за периодите, в които Б.С.
е бил в казарма 3.ІV.87-27.12.88 г. и е бил в затвора 5.ІІІ.01-21.ІІ.02 г. не
следва да се изчисляват разходи за издръжка, тъй като такива не са били
направени. Представя се копие от военна книжка и удостоверение, че ответникът
С. е служил в армията от 3.10.86 до 27.12.88 г. /л. 479, 480 от делото/, както
и служебна бележка от Пловдивски затвор за това, че С. е бил задържан в
Пловдивския затвор на 6.ІІІ.01 в изпълнение на присъда 360/01 на ПРС и е бил
освободен на 21.ІІ.02 г. /л. 481 от делото/. /Това възражение е
съобразено при изготвяне на заключението на ССЕ във всичките й варианти, като
за тези периоди не са изчислявани разходи за издържка за ответника С../
По делото е прието заключение на строително-оценъчна
експертиза с в.л. В.С. /л. 659 и сл./, с което са определени пазарни стойности
на недвижимите имоти, описани в т. 1.
1-7, 2.1. в титулната част на решението, към момента на тяхното придобиване,
както и към настоящия момент.
Прието е и заключение на тройна автотехническа експертиза
/л. 685 и сл./, с което са определени пазарни стойности на МПС, описани в т.
1.8, 3.2, 4.3-8 от титулната част на решението, към момента на тяхното
придобиване и към настоящия момент.
Приети са основно и допълнително заключение на назначена
съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице Т.Р.
/л. 707 и сл. и л. 753 и сл./ , в които са разработени различни варианти
на отговор на въпроса за съотношение между приходи и разходи през проверявания
период в зависимост от исканията на страните:
-
първи вариант, при който
резултатът е недостиг на средства /превишение на разходи над приходи в размер
на 1 516.65 МРЗ - онагледен в таблица 1, съдържаща данни в абсолютни суми,
и таблица 2, в която е осъществено преизчисляване към МРЗ за съответните
периоди - към заключението, прието на 17.VІ.2010 г. При този вариант за
придобивна стойност на недвижимите имоти и МПС вещото лице е използвало
пазарните стойности съгласно приетите заключения на строително-оценъчната и
тройната автотехническа експертиза, цитирани по-горе. Включени са всички
разходи и приходи на ответниците, посочени в искането на КУИППД, с изключение
на разходите за командировка в чужбина, тъй като според вещото лице в случая
липсват данни за определяне на пътни разходи и такива за нощувка, нито пък в
искането е посочено как са изчислени. При този вариант вещото лице условно е
приело, че всички недвижими имоти са закупени от ответниците, независимо от
техните възражения, като не са включени като приходи сумите, за които
ответниците твърдят да са получили от своите родители. Изключени са разходи за
издръжка за периодите, в които Б.С. е бил в казармата и в затвора съгласно
данните по представените удостоверения, налични по делото;
-
втори вариант, при който резултатът е излишък
на средства в размер на 2 708.22 МРЗ /превишение на приходите над
разходите/ - онагледен в таблица 4, съдържаща данни в абсолютни суми, и таблица
5, в която е осъществено преизчисляване към МРЗ за съответните периоди – към
заключението, прието на 17.VІ.2010 г. Този вариант е разработен въз основа
възраженията и твърденията на ответниците – като разходи за придобиване на
съответните недвижими имущества и МПС са взети сумите, посочени в съответните
договори и нотариални актове. Включени са като доходи всички посочени от
ответниците суми като получени от техните родители и от трети лица;
-
вариант трети /първи вариант от
допълнителното заключение/, при който резултатът е излишък от 2 742.46 МРЗ
– превишение на приходи над разходи, който вариант е онагледен в приложение
1.1. и 1.2 към допълнителното заключение. При този вариант са взети предвид
всички подробно направени от ответниците възражения ;
-
вариант четвърти /втори вариант от
допълнителното заключение/, при който резултатът е излишък от 871.17 МРЗ –
превишение на приходи над разходи, който вариант е онагледен приложение 2.1 и
2.2 към допълнителното заключение. При този вариант са изключени като приход
всички суми, които се твърди, че са получени от М.К. и А. Ш., за които са
представени единствено разписки, оспорени от ищцовата страна по отношение
достоверността на датата на съставянето им,
както и получените заеми от Н.К. и от Е.М.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеното искане се явявя недоказано и
неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено изцяло.
Заключението на в.л. по вариант първи, разработен по
искане на ищеца, не може да се възприеме като база, въз основа на която да се
мотивира противоположен извод, поради следните съображения:
Първо, сравнението между приходи, включващи цени на
продадени МПС и недвижими имоти по документи, и разходи, включващи пазарни цени
на закупени недвижими имоти и МПС, е сравнение между несъпоставими величини,
поради което се явява погрешно. Ако се приеме априори тезата, че при
осъществяване на сделки с недвижими имоти и МПС в документите обичайно се
посочват занижени цени, равняващи се на данъчните, респ. застрахователните
оценки, а не действителните стойности на сделките, това според съда означава,
че този подход следва да се приложи както по отношение на сделките за
закупуване на тези имущества, така и по отношение сделките за разпореждане с
тях. Алогично е да се твърди, че занижени цени са посочени само в случаите на
покупка, но не и в случаите на разпореждане. Съдът споделя възраженията на
ответниците, че при така извършеното сравнение между разходи и приходи са
заложени принципно несъпоставими величини, което опорочава сравнението, тъй
като в графата „разходи” по принцип се залагат по-големи величини, респ. разходите
се завишават, без да се държи сметка, че същият подход следва да бъде приложен
и при оценка на приходите.
Освен това, по делото са безспорно доказани редица
приходи на ответниците, които не са взети предвид в този вариант, разработен по
поставената от ищеца задача. Доказа се безспорно по делото, че са получени
парични средства чрез банкови преводи от лицата А. Ш., М.К. и В.К. общо в
размер на 65 200 евро, от които 6000 евро през 2003, 13400 евро през 2006,
20600 евро през 2007 и 25200 евро през 2008 г. За така осъществените преводи са
представени убедителни писмени доказателства, които не са оспорени от ищцовата
страна в хода на съдебното производство.Съобразно данните в таблица 2 размерите
на МРЗ за съответните години са както следва: за 2003 – 110 лв., за 2006 – 160
лв., за 2007 – 180 лв., за 2008 – 220 лв. Т.е. за тези години са получени
парични средства, преизчислени към МРЗ, като се вземе предвид курса на еврото
по фиксинга на БНБ, са както следва: 106.68 МРЗ за 2003, 163.80 МРЗ за 2006, 223.83 МРЗ за 2007, 224.03 МРЗ за 2008 – или
общо 718.34 МРЗ.
Не са включени и други безспорно доказани източници на
доходи, а именно:
- 302 940 лв., получена на 17.12.97 г., от продажба
на собствен недвижим имот на ответницата М.С. по приложения нотариален акт на
л. 389 от делото. Действително сумата е получена преди датата на сключване на
брак между ответниците С. /април 1998 г./, но това само по себе си не е
основание същата да се изключи от преценката за материалните възможности на
ответницата, още повече, че същите са предмет на изследване по делото както с
оглед възможностите на семейството като цяло, така и с оглед преценка дали е
оборена законовата презумпция за принос на съпругата при придобиване на
имущество като СИО от двамата ответници. Съобразно данните от таблица 2 към
заключението на вещото лице за 1997 г. МРЗ е 33 914.17 лв., или получената
от М.С. сума се равнява на 8.93 МРЗ;
- 960 лв., получени през м. ІІІ.2002 г. от Б.С. в
качеството му на единствен наследник на Г.С., която сума представлява
неизплатено преживе трудово възнаграждение на последния. Получаването на тази
сума е безспорно установено от приложеното към декларацията по чл.17 от закона
удостоверение /л. 316 от делото/. Същата представлява равностойност на 9.60 МРЗ
/МРЗ за 2002 г. е 100 лв./;
- 24 138.30 лв., получени на 19.VІІ.02 г. от Б.С.
при продажба на наследствен апартамент
на ул. *** /нот.акт на л. 105 от делото/ - представляваща равностостойността на
241.38 МРЗ;
- 2 237.82 лв., получени на 18.12.2007 г. от Б.С. от
продажба на ценни книжа, получени по наследство от неговия баща Г.С., равняващи
се на 12.43 МРЗ;
- 4 725.10 лв., получени на 12.9.02 от продажба на
л.а. Ауди 80,****, придобит чрез замяна срещу недвижим имот, подарен на
ответницата М.С., т.е. тази сума се явява единствен приход от описаните три
сделки, като за придобиването му не са направени разходи. Сумата се равнява на
47.25 МРЗ;
- 5 000 лв., получени на 26.VІ.08 г. от продажба на
недвижим имот на ул. ***, който имот е заменен срещу лек автомобил, подарен на
ответника С., т.е. тази сума се явява единствен приход от описаните три сделки,
като за придобиването й не са направени разходи. Сумата се равнява на 22.73
МРЗ.
За всички описани приходи са представени писмени
документи, които не са оспорени по никакъв начин от ищцовата страна в хода на
производството. Общият размер на тези безспорно доказани приходи се равнява на 1 060.66
МРЗ, които всъщност не са взети предвид при разрабтване на вариант първи към
основното заключение на вещото лице.
Освен това съдът намира за доказани и основателни
възраженията, направени във връзка със закупуването на имотите по т.3 от
титулната част на решението – вилна сграда в с. *** и л.а. „Рено Клио” ****, е
именно, че същите са закупени със средства, предоставени на ответника от
неговия баща Г.С.. Съдът кредитира показанията на свид. Х.А., които са дадени
убедително и безпристрастно, като има предвид и обстоятелството, че същият няма
родствена връзка със страните, няма причини да се счита, че е заинтересован от
изхода на делото. От същите се установява, че след развода си с майката на Б.
неговият баща не е създал друго семейство, ползвал се е с име на добър
работник, бил е търсен за поръчки на
частно, като е имал частна практика след 1990 г., живеел е скромно, като е
осигурил средствата за закупуването на имота в *** и за неговия ремонт, както и
за закупуването на лек автобил Рено за единствения си син. Съдът възприема и
заключението на вещото лице. В подкрепа на възражението е и приетото заключение
на вещо лице, в което на база доказаните с писмени доказателства по делото
доходи на Г.С. и свидетелските показания за начина му на живот, е мотивиран
извод, че на същия остават свободни средства, равняващи се на 1 149.85
МРЗ. Пазарната стойност при придобиване
на вилната сграда и лекия автомобил Рено Клио възлиза общо на
4 196 930 лв., равняващи се 123.75 МРЗ, при което се налага извод, че
са били налице обективно материални възможности за бащата на Г.С. да предостави
тези средства на своя син. Разходи в размер на 123.75 МРЗ са заложени във
вариант първи от заключението на вещото лице, което се явява в противоречие с
доказаното по делото възражение на ответника.
Съдът намира за основателно и доказано и направеното
възражение, че закупуването на имота в *** от ответницата М.С. от нейния баща
Д.Ш. всъщност е фиктивна сделка, по която ответницата не е заплатила никакви
суми на своя баща. Установява се от свидетелските показания на В. Ш., че
действителната воля на страните не е била да се извърши възмездно прехвърляне
на собствеността върху недвижимия имот, както и че по извършената сделка не са
заплатени каквито и да било средства от М.С. в полза на нейния баща, който
продължава да живее в същия имот и понастоящем. Това било направено поради
опасения, свързани със сина на баща им от предходен брак А. Дадените
свидетелски показания съдът счита за житейски правдоподобни и убедителни
въпреки наличието на родствена връзка между свидетелката и ответницата С.,
поради което намира, че няма основание същите да бъдат дискредитирани. Във
вариант първи към заключението на ССЕ са включени разходи за придобиване на
този имот, при това в размер на пазарната стойност на имота – 23 019 лв. =
153.46 МРЗ /при МРЗ за 2005 г. равна на 150 лв./, което е допълнително
основание този вариант да не бъде възприеман от съда като основа за вземане на
решение по спора.
Подкрепя се от доказателствата по делото и твърдението,
че ответницата М.С. е получила от своята майка сумата 10 000 лв,
предоставени й през м. февруари 2002 г., преди заминаването на майка й в
Гърция, която сума е получена от продажба на апартамент на ул. **.
Представената разписка от 1.ІІ.02 г. действително е оспорена от ищеца по
отношение достоверността на датата, но това твърдение се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства. Представен е нотариален акт от 3.9.01 г., с
който е продаден апартамента на ул. *** за сумата 10 980 лв., представени
са доказателства, че А. Ш. е заминала за Гърция на 8.ІІ.2002 г. Твърдението се
подкрепя от свидетелските показания на В. Ш., която твърди, че сумата от
продажбата на този апартамент е била оставена на съхранение у нейната сестра
М.С. с уговорката същите да бъдат
използвани в бъдеще за покупка на друго жилище. Свидетелските показания
кореспондират с представените писмени доказателства и с често срещани житейски
практики, дадени са убедително, няма събрани доказателства, които да ги
опровергават или да всяват съмнение в тях, поради което съдът намира, че няма
основание да не бъдат кредитирани. Съобразно размера на МРЗ за 2002 г.
получената сума се равнява на 100 МРЗ.
Съдът намира за доказано и възражението за получени през
1996 от майката на ответника Б.С. 2 000 000 гръцки драхми,
включително и по размер. Разписките, представени по делото за тази сума,
предадена чрез лицето М.Е., са оспорени от ищеца по отношение достоверността на
датите, но същевременно са събрани свидетелски показания – тези на М.К., които
подкрепят възражението. Свидетелските показания в тази им част са конкретни,
включително за размера на дадената сума, времето, начина на предаване и съдът
счита, че следва да бъдат кредитирани. Не са налице и процесуални пречки тези
отношения да бъдат доказвани със свидетелски показания, тъй като се касае за
такива между роднини по права линия. Съгласно заключението на вещото лице към
датата на предаване на сумата курсът на лева към драхмата е 100 гр.драхми =
145.42 лв. или равностойността на получената сума в лева е 2 908 400 лв.
или 760.37 МРЗ /за 1996 година МРЗ, посочена от вещото лице възлиза на 3825
лв./
Що се отнася до твърденията за останалите получени суми
от М.К., за които също са представени разписки с оспорване на достоверността на
датите на съставяне, показанията на свидетелката са неконкретни, поради което
не могат да мотивират извод за дадени суми в посочените в разписките размери.
Свидетелката посочва, че всеки път, когато се е връщала в България, е давала на
сина си някакви суми, но не е в състояние да посочи конкретния им размер
Т.е. по вариант първи към заключението на вещото лице не
се включени приходи в размер на 1060.66 МРЗ /банкови преводи от Гърция и други
доходи, за които са представени безспорни доказателства/, 760.37 МРЗ /получени
2 000 000 гръцки драхми през 1996 г. от майката на ответника/, 100
МРЗ /получена сума от майката на М.С. преди заминаването й в Гърция/, като
същевременно са включени разходи в размер на 123.75 МРЗ /за закупуването на
вилния имот в *** и лекия автомобил Рено Клио/ и 153.46 МРЗ /за закупуването от
ответницата на имот от баща й/, които с оглед събраните доказателства съдът
счита, че не са направени. Съобразяването на тези обстоятелства изцяло
елиминира отрицателната разлика между приходи и разходи, които вещото лице е
изчислило на 1 516.65 МРЗ.
Горното е достатъчно основание да се отхвърли изцяло
предявеното искане за отнемане на имущество в полза на държавата като неоснователно,
тъй като са събрани достатъчно доказателства за наличие на средства у
ответниците, които имат законен източник.
Освен това, и за пълнота на настоящето решение, следва да се посочи, че по отношение
на ответницата М.С., искането се явява неоснователно и поради следните
съображения: Съгласно чл. 10 от закона се отнема в полза на
държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска
имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за
придобиването му. В случая законоватата
презумпция за принос на съпругата М.С. не е оборена. Напротив, по делото се
събраха достатъчно доказателства, че същата е имала доходи, получени от
разпоредителни сделки с нейни собствени имущества, от предоставени суми от
нейната майка, включително и по банков път и т.н, подробно описани по-горе в
настоящето решение. При това положение няма основание законовата презумпция за
принос на съпруга да се смята оборена, а това води до извод, че по отношение на
ответницата М.С. искането за отнемане на имущество, придобито в режим на СИО, е
изцяло неоснователно по аргумент от чл. 10 от ЗОПДИППД. Това се отнася както за
наличните имущества, описани в т.1 от титулната част на решението, така и за
тези, по отношение на които са извършени разпоредителни сделки, описани в т. 4
от титулната част на решението.
Що се отнася до възражението за несеквестируемост на имотите по т. 1.4, 1.5
и 2.1 поради обстоятелството, че същите представляват единствени жилища
съответно на съпрузите С. и на А. Ш., съдът намира по принцип същото за
неоснователно. Несеквестируемостта е институт на принудителното изпълнение,
като е противопоставимо на взискатели с парични вземания, каквито в случая не
са налице. Несеквестиуемостта не е
относима към основания за отнемане на имущество, предвидени в специалния закон,
приложим по настоящия казус. Тези доводи
обаче не
рефлектират върху крайния извод на съда, мотивиран по-горе, тъй като
искането се явява неоснователно по други, вече изложени съображения.
В обобщение, следва да се постанови решение, с което предявеното искане да
бъде отхвърлено изцяло като неоснователно, тъй като презумпцията по чл. 4, ал.1
от специалния закон, че придобитото е свързано с престъпната дейност на
ответника С., следва да се счита оборена съобразно изложеното по-горе.
При това положение претенцията на ответниците за
присъждане на разноски се явява основателна. Списък на разноските не е
представен. Ищецът следва да бъде осъден да им заплати направените по делото
разноски, които съдът констатира в размер на 8 227.45 лв. /заплатено
адвокатско възнаграждение от 7 000 лв., възнаграждения за вещо лице в
размер на 800 лв., 427.45 лв. за преводни и копирни услуги по представени
фактури към отговора на исковата молба/.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането, предявено на осн.
чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД от Комисия за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност /КУИППД/ против Б.Г.С. ЕГН **********, М.Д.С. ЕГН ********** и А. В.Ш. ЕГН **********, за отнемане от ответниците в полза на държавата
имущество на стойност 689 111.50 лв., както следва:
1. от Б.Г.С. и от М.Д.С. на основание чл. 9 и чл. 10, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД:
1.1. апартамент 61, находящ се на ** жилищен етаж, блок № ***, състоящ се от три стаи,
готварна, със застроена площ от 85.35 кв.м, при граници: ап. 62, отгоре ап. 73,
отдолу ап. 49, ведно с избено помещение № 16 със застроена площ от 3.95 кв.м,
при граници: изба 15, коридор, изба 17, ведно с 1.215 % от общите части на
сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена, придобит с
нот. акт № 94, том VІІ, рег. №
ІІ-5743, н.дело № 796 от 09.12.2002 г. /вх. № 11642, акт №
159, том 50, дело № 11851/02 на Служба по вписвания – Пловдив/;
1.2.
поземлен имот, находящ се в землището на с. ****, в местността „***”,
съставляващ имот № 012108, с площ от 2.995 декара, с начин на трайно ползване: овощна градина, пета категория, при
граници: имот № 012111 – овощна градина на Е.С.Д., имот № 012110 – овощна
градина на Й.С.Г., имот № 012094 – овощна градина на П.К.Т., имот № 012050 –
овощна градина на Н.М.К. и имот № 012089 – полски път на община Марица;
1.3. поземлен имот,
находящ се в землището на с. ****, съставляващ имот № 034078, с площ от 2.998 декара, с
начин на трайно ползване: нива, пета
категория, при граници: имот № 034079 – нива на Е.С.Д., имот № 034040 – нива на
О.С.К. и др., имот № 034021 – нива на наследници на Д.Г.Р., имот № 034022 –
нива на наследници на Б.Д.А. и имот № 034062 – полски път на община Марица,
придобити с нот. акт № 68, том ІІІ, рег. №
2191, дело № 467 от 19.05.2005 г. /вх. № 14063, акт №
66, том 49, дело № 10970/2005 г. на Служба по вписванията – Пловдив/;
1.4. апартамент „Ж 5”, находящ се на *** етаж от сградата /*** жилищен/, на кота + 8.25 м, със застроена площ от 58.13
кв.м, състоящ се от кухненски бокс, дневна, спалня, баня с тоалетна, склад,
антре и два балкона, при граници: ул. ***,
калкан, вътрешен двор, стълбище, апартамент „Ж 6” на етажа, отгоре – апартамент
„Ж 8”, отдолу – апартамент „Ж 4”, ведно с 4.542 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена;
1.5. апартамент „Ж 6”, находящ се на
четвърти етаж от сградата /трети жилищен/, на кота + 8.25 м, със застроена площ
от 74.88 кв.м, състоящ се от кухненски бокс, дневна, спалня, баня с тоалетна,
склад, антре, коридор, тоалетна и тераса, при граници: ул. ***, калкан, стълбище, апартамент Ж 7 на
етажа, отгоре – апартамент „Ж 9”, отдолу – апартамент „Ж 4”, ведно с 6.084 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена;
1.6. гараж „Г 3” с площ от 16.77 кв.м, при
граници: гараж Г 4, проход, стълбище, машинно отделение, калкан, отгоре –
апартамент „Ж 2”, както и 1.278 идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, ведно с 11.904 % идеални части от терена,
представляващ УПИ ХVІ-1237 от кв. 49 по
плана на кв. „Христо Ботев – север” – ***, при граници за имота: ул. ***, УПИ ХVІІ–1238, УПИ
ІІ-1234, УПИ ІІІ-1235 и УПИ ХV-1236, придобити с
нот. акт № 21, том І, рег. № 143, н. дело
№ 21 от 24.01.2007 г. / вх. № 860, акт № 66, том 3, дело № 605/2007
г. на Служба по вписванията – Пловдив/;
1.7. 604/1454 идеални части от поземлен имот № 99087.504.363 по
кадастралната карта на кв. ***, с адрес: гр. ***, площ по кадастралната
карта на целия имот 1.454 дка, с трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, стар идентификатор пл.
номер 146, кв. 28, п. VІІІ-146 и ІХ-146,
при граници и съседи: поземлен имот 37.95 - пасище, мера, временно стопанисвано
от общината, поземлен имот 504.321, улица на община Асеновград, поземлен имот
504.361 - двор на К.К.Х., поземлен имот 504.362 – двор на И.И.М., поземлен имот
37.95 – пасище, мера, временно стопанисвано от общината, поземлен имот 37.35 –
изоставена нива на наследници на А. С.И., поземлен имот 504.364 – на
неидентифициран собственик, ведно с построените в този имот сгради: 01,2 МЖ-44
кв.м, 02, ПС – 17 кв.м, 03, ПС-39 кв.м, придобити с нот. акт № 18, том VІІІ, рег. № 9080, н.дело № 1418 от 09.11.2005 г. /вх.
рег. № 3944, акт № 16, том ХІV, дело № 2896/2005 г. на Служба по вписванията –
Асеновград/;
1.8. лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е 220
ЦДИ”, с ДК № ****, рама № WDB2100061A988686, двигател № 61196130151278, придобит с договор за
покупко-продажба от 31.01.2006 г.;
1.9. 100 дружествени дяла на стойност 5 000 лв. от капитала на „Шопи” ЕООД - гр. Пловдив, рег. по ф.д. № 1852/2003 г. по описа на
ПОС, с едноличен собственик и управител – М.С..
2. от А. В.Ш., на основание чл. 8, вр. чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД:
2.1. апартамент № 51 по нот. акт, а по
номерация на входа № 15, находящ се в гр. ***, в сградата на блок ***, във вход „**”, на пети етаж, състоящ се от три стаи, готварна и
сервизни помещения, със застроена площ от 85.35 кв.м, при граници за жилището:
ап. 50, ап. 52, отгоре – ап. 63, ведно с изба № 15, с площ от 4.72 кв.м, при
граници за избата: изба 14, коридор и изба 16, както и 1.212 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, дарен с нот. акт
№ 72, том VІІІ, рег. № 5496, н. дело №
1467 от 29.12.2005 г. /вх. рег. № 38387, акт № 103, том 133, дело № 30118/2005
г. на Служба по вписванията – Пловдив.
3. от Б.Г.С. на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД:
3.1. сумата от 195 583 лв., придобита от
продажба на двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 38,10
кв.м, построена на основание отстъпено право на строеж в парцел ІІ, целият с
площ от 900 кв.м, в кв. 10 по плана на с. ***, ведно с направените други подобрения и насаждения в
парцела, отчуждени с нот. акт № 20, том І, рег.№ 142, н. дело № 20 от
24.01.2007 г. /вх.рег.№ 859, акт № 65, том 3, дело № 604/2007 г. на Служба по
вписванията - гр. Пловдив/;
3.2.
сумата
3 969 лв., придобита от продажба на лек автомобил „Рено”,
модел „Клио”, с ДК № ****, рама № VF1C57R0509782652, двигател № FB706D002100.
4. от Б.Г.С. и от М.Д.С., на основание чл. 9 и чл. 10, вр. чл. 4, ал.
2 от ЗОПДИППД:
4.1. сумата 9 179,50 лв., получена
от продажба на апартамент № 2, находящ се в гр. ***, в сградата на блок №
1552, на І-ви етаж, със застроена площ от 45,88 кв.м, състоящ се от две стаи,
готварна и сервизни помещения, при граници на жилището: ап. 1, ап. 3, отгоре -
ап. 14, ведно с изба № 2 с площ от 4,95 кв.м, при граници на избата: изба № 1,
коридор, абонатна станция, както и 0,661 % ид.ч. от правото на строеж върху
терена, отчужден с нот. акт № 153, том ІІ, рег.№ 2027, н. дело № 327 от
08.06.2000 г. /вх.рег.№ 6620, акт № 77, том 19, дело № 4348/2000 г. на Служба
по вписванията - гр. Пловдив/;
4.2. сумата от 5 100 лв., получена от
продажба на гараж № 20, находящ се в гр. ****, в сградата на блок 1504,
със застроена площ от 20,37 кв.м, както и 2,911 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, при граници на гаража: отляво -
гараж 19, отдясно - гараж 21 и улица, отчужден с нот. акт № 36, том І, рег.№
402, н. дело № 36 от 27.01.2006 г. /вх.рег.№ 1229, акт № 146, том 4, дело №
902/2006 г. на Служба по вписванията - гр. Пловдив/;
4.3.
сумата от 800 лв., получена от продажба
на мотоциклет „Хонда”, модел „Пантеон”, с ДК № ****, рама №
ZDCKF02A0WF000243, двигател № HIKF02E0000174, отчужден с договор от 06.03.2007
г.;
4.4.
сумата
от 900 лв., получена от продажба на лек
автомобил „Роувър”, модел „Рендж Роувър”, с ДК № ****, рама №
SALLHAME8FA373642, двигател - без номер, отчужден с договор от 30.03.2006 г.;
4.5.
сумата от 1 500 лв., получена от
продажба на лек автомобил „Ауди”, модел „А 3”, с ДК № ****, рама № WAUZZZ8LZVA029871,
двигател № AGR011756, отчужден с договор от 13.03.2007 г.;
4.6.
сумата от 16 100 лв., получена от
продажба на лек автомобил „Ланд Роувър”, модел „Фрилендер”, с ДК № ****,
рама № SALLNABB8XA670755, двигател № 20T2N18N002729, отчужден с договор от
24.01.2007 г.;
4.7.
сумата от 800 лв., получена от продажба
на лек автомобил „Форд”, модел „Пума”, с ДК № ****, рама №
WF0CXXGAECWA26198, двигател № MHAWA26198, отчужден с договор от 24.01.2007 г.;
4.8.
сумата от 3 278 лв., получени от
продажба на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № ****, рама №
WVWZZZ1EZRK007256, двигател № AAM353045, отчужден с договор от 17.05.2005 г.
ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност /КУИППД/ да заплати на Б.Г.С. ЕГН **********, М.Д.С. ЕГН ********** и А. В.Ш. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 8 227.45 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Р Е Ш Е Н
И Е № 30
гр. Пловдив 06.01.2011 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданска колегия, ХV
гр.с., в закрито заседание на 06
януари 2011 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №
1952/2009 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Постъпила е молба от адв. Б. като пълномощник на
ответниците Б.Г.С., М.Д.С. и А. В.Ш. за поправка и допълване на мотивната част
на постановеното по делото решение от 15.11.2010 г.
Сочи се, че
съдът е пропуснал да посочи в мотивната
част на решението получени банкови преводи от А. Ш. в размер на 3 000 евро
на 28.08.08 и 1000 евро на 01.12.2008 г., които фигурират в отговора на
ответниците и за които са представени доказателства, като общият сбор от двете
суми да се прибави към сбора на сумите от 65 000 евро, посочен от съда на
стр. 14 от решението.
Сочи се, че
е допусната грешка по отношение на сумата от 10 000 евро, получена на
30.01.06 г., като погрешно в мотивите е прието, че същата е получена от А. Ш.
вместо от М.К..
На ищцовата
страна е изпратен препис от молбата, но в дадения срок от същата не е постъпил
отговор.
Съдът намира,
че в случая не са налице хипотези по чл. 247 и 250 от ГПК, поради което молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Явна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК е налице тогава, когато диспозитивът
на решението противоречи на изразената воля на съда в мотивната част. В
случая такова противоречие не е налице, поради което няма основание за
допускане на поправка на постановеното решение.
Основание за
допълване на решението по чл. 250 от ГПК е налице когато съдът не се е
произнесъл по цялото искане – такава хипотеза също не е налице в настоящия
случай.
Допуснатите
от съда грешки в пресмятания, други пропуски относно преценката на
доказателствата не подлежат на поправка по реда, предвиден в горните правни
норми. Същите подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол, по който
могат да бъдат отстранени доколкото са се отразили на правилността на
постановеното решение.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 37170/7.12.2010 г., подадена от адв. Б. като пълномощник на
ответниците Б.Г.С., М.Д.С. и А. В.Ш., за допълване и поправка на решението от
15.11.2010 г., постановено по настоящето дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: