ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …….../…...04.2018
год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 43 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 896/10.01.2018 г.,
подадена от „Тексима трейдинг“ ЕООД срещу
„България-Катар селскостопанска компания" ООД, с която са предявени
обективно съединени искове чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожност на решенията на общото
събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД,
проведено на 15.03.2016 г., обективирани в
Констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, № 70 от 15.03.2016 г. на нотариус
рег. № 214 на НК, и в „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците
в „България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г.,
подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ
съдружника „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД.
С молба от 20.01.2018 (л.
63) ищецът е уточнил изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения като поддържа нищожност на процесните решения на ОС
/вписани в представените протоколи на същото/, като неволеизявени
от легитимирания съдружник „Катар менижджмънт ейджънси" ЕООД, т.е. като липсващи /невзети/ решения.
С отговора
на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
исковете поради наличие на висящ спор между същите страни с идентичен предмет.
С подаване в
законоустановените срокове на допълнителна искова молба и допълнителен отговор
на исковата молба размяната на книжа е приключила.
Съгласно чл. 374 от ГПК съдът, преди да пристъпи към разрешаване на другите въпроси, следва да
провери допустимостта на иска.
Съдът намира
предявените искове за недопустими на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК,
последните съображения:
На съда е служебно
известно, че по искова молба вх. № 12852/03.05.2016 г., подадена от „Тексима трейдинг" ЕООД срещу „България-Катар селскостопанска
компания" ООД е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване на нищожност на решенията на ОСС на ответното дружество, обективирани в протокол от заседание на ОСС от 15.03.2016
г., с твърдения че на 15.03.2016 г. в 12.00 часа е било проведено само едно
общо събрание, което е обективирано в констативен
протокол рег. № 2110/2016, том 1, № 70/15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на
НК, съответно решенията обективирани в „Протокол от
заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска
компания" ООД“ от 15.03.2016 г., подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани
като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси"
ЕООД, са липсващи, невзети решения. По така предявената искова молба е образувано
т.дело № 663/2016 г. по описа на ВОС, което с определение № 1744/19.05.2016 г.
по т.д. № 380/2016 г. на ВОС е присъединено към т. дело № 380/2016 г. на ВОС за
общо разглеждане и постановяване на общо решение, на основание чл. 213 ГПК.
С решение №
516/21.7.2017 г., постановено по т. дело № 380/2016 г. на ВОС, съдът частично е
уважил предявения иск, като е признал за нищожни решенията на общото събрание
на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД за: актуално
разпределение на капитала в размер на 5000,00 лева, който става изцяло
собственост на „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД;
промяна правната форма на дружеството от ООД на ЕООД; освобождаване на
досегашния управител Янко Карамфилов Пашов и продължаване на управлението само
от управителя Мохамед Жасим Ал-Тани; приемане на нов учредителен акт на дружеството,
съобразен с промените, всички обективирани в
„Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар
селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г., подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани
като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси"
ЕООД г., и е отхвърлил исковете за: прогласяване на нищожността на решенията на
общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска
компания" ООД за изключване на „Тексима
трейдинг" ЕООД като съдружник в „България-Катар селскостопанска компания“
ООД; поемане на дружествените дялове на „Тексима
трейдинг“ ЕООД от „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД;
предявяване на искове срещу управителя Янко Карамфилов Пашов, обективирани в същия протокол от 15.03.2016 г.
Според
съобразителната част на решението на ВОС по т. дело № 380/2016 г., на
15.03.2016 г. от 12.00 ч. е проведено едно общо събрание на съдружниците в
„България-Катар селскостопанска компания" ООД, което е взело решения за
изключване на „Тексима трейдинг" ЕООД като
съдружник в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД, поемане на
дружествените дялове на „Тексима трейдинг“ ЕООД от
„Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД и предявяване на
искове срещу управителя Янко Карамфилов Пашов, обективирани
в два протокола – констативен протокол № 2110/2016 г. на нотариус Тикова и протокол от 15.03.2016 г., подписан само от Мохамед
Ал-Тани. Тези решения съдът
е приел че са действително взети, поради което не са нищожни, докато останалите
решения, обективирани единствено в протокол от
15.03.2016 г., подписан само от Мохамед Ал-Тани, съдът е приел, че са липсващи, невзети на заседанието на общото
събрание на съдружниците проведено на 15.03.2016 г., поради което са нищожни на
това основание.
Решението по т.
дело № 380/2016 г. на ВОС по установителните искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК не е влязло в сила, тъй като срещу него
са подадени въззивни жалби от двете страни, съответно
в уважителната и отхвърлителната части, по които е
образувано в.т.д. № 642/2017 г. по описа на ВАпС.
Исковете, предявени
с искова молба вх. № 896/10.01.2018 г., подадена от „Тексима
трейдинг“ ЕООД срещу „България-Катар селскостопанска компания" ООД, които
са предмет на настоящото т.д. № 43/2018 г. по описа на ВОС, са за прогласяване
на нищожността на същите решения на общото събрание на съдружниците проведено на
15.03.2016 г., обективирани в същите два протокола,
като се твърди от ищеца, че основанието за нищожност по новопредявените
искове е, че решенията „не са волеизявени“ от
съдружника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, а от физическото лице Мохамед Жасим Ал-Тани,
което не е съдружник, поради което се касае за други искове, на друго основание
– различно от основанието на вече разгледаните.
Съдът намира, че е
налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като установителните
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, предмет на настоящото дело, са между
същите страни, на същото основание и за същото искане, като исковете, предмет
на висящото в.т.д. № 642/2017 г. по описа на ВАпС. Налице
е съвпадение между страните и обективно тъждество на производствата като
резултат от еднакви спорни предмети на двете висящи дела. Това е така, защото
предмет на спора е дали решенията на ОСС от 15.03.2016 г., обективирани
в двата цитирани протокола, са били действително взети или са липсващи, невзети
решения, поради което са нищожни.
Основанието на
исковете, предмет на настоящото производство, е отрицателният факт, че на
състоялото се на посочената дата общо събрание на съдружниците, не са били
приети решенията, невярно отразени според ищеца в съставените протоколи като
действително взети решения на ОСС. Отрицателните факти, поради естеството си на
нещо, което не се е случило, нямат място във времето и пространството и не
оставят информационна следа, поради което сами по себе си не могат да бъдат
доказани пряко. Те могат да бъдат доказани с положителни факти, от които може
да бъде направен извод за отрицателния факт. Посоченият отрицателен факт, а
именно, че решенията на единственото проведено на посочената дата общо събрание
на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД, са
липсващи, невзети, е основанието и на исковете предмет на висящото в.т.д. № 642/2017
г. по описа на ВАпС.
Изложените в
обстоятелствената част на исковата молба турила начало на настоящото
производство други, различни от заявените в производството по т.д. № 380/2016
г.на ВОС, положителни факти – за направени на събранието изявления от физическо
лице в лично качество, а не като представител на съдружника юридическо лице, от
които ищецът извежда извод за отрицателния факт, предвиден в хипотезата на
правната норма – липса на волеизявление на съдружника юридическо лице,
съответно липса на решение на ОСС, не може да подмени основанието на
предявените искове. Основанието на предявените искове е отрицателният факт
липсващо решение, а не различни положителни факти, от които се прави извод за
него, и това основание е едно и също в двете висящи производства – невзети
решения на общото събрание, невярно отразени в протоколите като действително
приети.
Посочените в т. ІІ
на исковата молба (л. 5) други основания за нищожност, а именно: гласувани
решения без наличие на валидно свикано общо събрание, без валидно определен
дневен ред и без валидно отправено предупреждение по чл. 126, ал. 2 от ТЗ,
представляват основания за незаконосъобразност на взетите решения, поради което
след констатиране на противоречието им с отправеното до съда искане, на ищеца са
дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, които са отстранени с молба
от 22.01.2018 г. В последната ищецът заявява, че поддържа като основание на
исковата претенция липсващи /невзети/ решения, поради което съдът приема, че не
е сезиран с иск за отмяна на незаконосъобразни решения, който в случая би бил
недопустим поради предявяването му след изтичане на преклузивния
срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, а единствено с иск за прогласяване на посочените
решения за нищожни.
Ето защо, поради констатирано
наличие на друго висящо дело между същите страни, на същото основание и за
същото искане, съдът намира исковете, предявени с искова молба вх. №
896/10.01.2018 г., подадена от „Тексима трейдинг“
ЕООД, за недопустими.
Производството по настоящото
т. дело № 43/2017 г. по описа на ВОС като по-късно заведено от т. дело №
380/2016 г. по описа на ВОС, следва да бъде прекратено служебно от съда.
Воден от горното и на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 43/2017 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: