№ 4271
гр. Соф., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следн.
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Н. ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110140098 по описа за 2021 година
Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в изпълнение на сключен договор
за застраховка Каско на МПС Хюндай модел I 10 с рег.№ ., заплатил обезщетение в размер
на 148.92 лв. за щети резултат от ПТП настъпило на 8.03.2020 г. Щетите, изразяващи се в
увреждане на задна дясна гума, били получени при ПТП, настъпило при попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. Соф., на ул.
Шипченски проход и бул. Ситняково. Тъй като на Столична община е възложено
поддържането на общинските пътища, ищецът поканил общината да му възстанови
платеното обезщетение, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, което ответникът не
сторил. Ето защо ищецът моли да се осъди общината да му плати сумата, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди липса на основание за плащане на
обезщетението поради липса на покрит риск относно увредената гума. Оспорва
настъпването на ПТП и механизма му, оспорва вредите и причинната им връзка със
събитието и твърди че са завишени. Релевира възражение за съпричиняване на ПТП от
водача на автомобила поради движение с несъобразена скорост /чл. 20, ал.2 ЗДвП/. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски, а при услов.та на евентуалност, ако искът
бъде уважен, да се осъди третото лице помагач, което моли да се конституира на негова
страна – Х., да плати сумите, които бъде осъден да плати на ищеца за обезщетение и
разноски, на основание обстоятелството, че на това дружество е възложено поддържането
на пътя, където е настъпило ПТП. В тази връзка ответникът твърди, че бил сключен договор
рег.№ СО19-ДГ55-382/11.6.2019 г., по силата на който на Х. било възложено поддържането
и ремонта на уличната мрежа в участъка, където настъпило ПТП. Поддържа, че по силата на
този договор отговорността за настъпилите щети от неизпълнение на задължен.та по
поддържане на уличната мрежа носи изпълнителят.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Х..
Приет е за съвместно разглеждане предявен.т от ответника Столична община срещу Х.
1
обратен иск за осъждането му да плати сумите, които бъде осъдена Столична община да
плати на ищеца за обезщетение и лихва за забава.
Ответникът по обратн. иск не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахован. срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае се
до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на вредата
да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това си
право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахован.. Предпоставките на тази законова суброгац. са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увреден. с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увреден. срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действ.. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенц.та не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправн. резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действ., но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължен.та, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС Хюндай модел I 10 с рег.№ .. Обектът на застрахователно
покритие е уговорен по Клауза Пълно каско, която съгласно Общите услов. /налични на
интернет страницата на дружеството/ включва като покрит риск и щети на МПС от ПТП в
движение/паркирано състояние. Ето защо съдът приема, че с ищеца е възникнало
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение на
увреденото МПС.
Установява се и че в срока на действие на застрахователн. договор /11.10.2019-
10.10.2020 г./ е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е увреден автомобилът, предмет на застраховката – на 8.03.2020 г. при
движение в гр. Соф., на ул. Шипченски проход и бул. Ситняково /ул. Шипченски проход
свършва при бул. М. Еминеску, който е продължение на бул. Ситняково/ при преминаване
на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, била увредена
задна дясна гума. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени
доказателства, заключението на САТЕ и гласните такива. За така настъпилото произшествие
2
не е било необходимо съставянето на протокол за ПТП. Разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП
предписва само задължителните случаи, в които при настъпило ПТП задължително се
съставя протокол от органите на МВР. Съгласно чл. 6, т.4 от Наредба №Із-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшеств. и реда за
информиране между МВР, Комис.та за финансов надзор и Гаранционн. фонд, не се
посещават от органите на МВР-"Пътна полиц." и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго МПС, освен когато повредите са причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход. Настоящ.т случай е именно такъв, поради което водачът на
застрахован. автомобил е уведомил само застрахователя за произшествието и за
обстоятелствата, при които е настъпило същото. В уведомлението е посочено, че ПТП е
настъпило при преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В
показан.та си свидетелката А., водач на увреден. автомобил, сочи, че пътувала вечерта,
когато се спукала задна дясна гума поради дупка на пътното платно, която не видяла, тъй
като било тъмно. Гумата била сменена и тя продължила пътуването. В заключението на
вещото лице по САТЕ е възприет този механизъм, при който е възможно да се получат
увреждан.та на автомобила.
За настъпилото застрахователно събитие водачът на увреден. автомобил подал
уведомление до застрахователя, въз основа на което е била образувана преписка по щета
44012132006788. С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на
покритите рискове /настъпилото събитие не е сред изключените рискове по застраховката/,
за застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в
полза на застрахован. в размер на претърпяната вреда. По делото се установява, че ищецът е
определил и заплатил на собственика на автомобила Ирена А. обезщетение в размер на
69.72 лв. /в тази насока са приложените списък с щети на клиенти и ликвидационен акт/.
Няма доказателства за определяне и плащане на друго обезщетение, а недоказан.т факт
съдът следва да счете за неосъществен.
Според заключението на автотехническата експертиза и уточнен.та в съдебно
заседание, описаните щети са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на
сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск
- ПТП, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с
изплащане на застрахователно обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на
застрахован. срещу причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на територ.та на Столична
община. Следователно, задължението по поддържане на пътя, където е настъпило ПТП, се
носи от ответника. В т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е дефинирано "Поддържането на
пътищата" като дейност по осигуряване на необходимите услов. за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата, която предвижда,
че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка
и сигнализац. за съответн. клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
услов. за бързо и сигурно придвижване. Това задължение е конкретизирано в разпоредбата
на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, според която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятств.та по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. В §1, т. 37 от 37 от допълнителните разпоредби към Закона
задвижение по пътищата, е посочено, че «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. В този смисъл намираща се на пътното платно
3
неравност - дупка представлява препятствие по смисъла на закона. При така изложената
правна уредба се налага изводът, че за поддържането на пътя, където в случая е настъпило
увреждането, е отговорен ответникът, който е следвало да осигури безопасността на
движението по пътното платно. Наличието на неравности по пътя води до извода за
неизпълнение от страна на ответника на вменените му от закона задължен., а именно
осъществяването на правно регламентирана дейност чрез негови или наети от него
работници и служители по поддържане в изправност на пътното платно и отстраняване на
съществуващите опасности, в причинна връзка с което са настъпили вреди. Осъществен е
съставът на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице
предпоставките за суброгиране на обезщетил. вредите застраховател в правата на пострадал.
срещу причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно право е равен на
по-малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увреден. автомобил изчислена на база средни пазарни цени /за части и
труд/ е 150.97 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
от своя страна не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на
имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към
датата на настъпване на събитието, тъй като в нейните предели застрахован.т може да
замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с установената
от вещото лице стойност на вредите се съизмерява регресното право на ищеца. Тъй като
посочената сума надвишава размера на платеното от ищеца застрахователно обезщетение,
който определя обема на регресното му право, отговорността на ответника е до размера на
извършеното от ищеца плащане от 69.72 лв. и направените ликвидационни разноски от 15
лв., общо 84.72 лв. /обемът на вземането на застрахователя е нормативно определен – на
възстановяване подлежи платеното обезщетение и разноските за определянето му/.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносн. резултат от страна на
водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увреден. по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
сам.т е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действ. или бездействие. В случая,
ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърден.та си за извършено от страна на водача нарушение на установените в ЗДвП правила
за безопасно движение, включително няма данни последн.т в нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя скорост. По тези
съображен. следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображен. съдът намира, че предявен.т главен иск е основателен за
сумата от 84.72 лв. и следва да се уважи за този размер.
С оглед основателността на главн. иск, съдът следва да се произнесе по предявен.
обратен иск. Уважаването на главн. иск е предпоставка за уважаването на евентуалн., като
специфичното при обратн. иск е, създаването на условно изпълнително основание - правото
на изпълнение по този иск се поражда едва след като главното задължение е погасено, т.е.
след като привличащ.т ответник е удовлетворил ищеца-кредитор.
Искът е с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря неизправната
4
страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79, ал.1 ЗЗД, а именно да иска
изпълнение заедно с обезщетение или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82
ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване. Основателността на претенц.та за
обезщетение за договорно неизпълнение за причинените имуществени вреди е обусловена
от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно договорно
правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение
/пълно или частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Видно от представен. договор от 11.06.2019 г., възложителят Столична община е
възложил на изпълнителя „Хидрострой“ АД да извършва дейности по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа в шеста зона, включваща райони Искър, Слатина, Изгрев и
Средец, които дейности включват и ремонт и поддържане на пътната настилка. Срокът на
договора е 48 месеца. От приложени 6 към договора е видно, че цел.т булевурд Шипченски
проход, от бул. М. Еминеску до ул. Иван Димитров, попада в териториалн. обсег на
договора и то в ниво на поддръжка Б, което изисква текущо поддържане на пътя, а не само
по конкретно възлагане, и включва съгласно чл. 1, ал.2 от договора и поддържане на
пътната настилка. Ето защо „Хидрострой“ АД отговаря за поддържането на пътя, където е
настъпило процесното ПТП, съответно следва да отговаря пред възложителя, ако той
претърпи вреди от некачественото поддържане на пътя. Това следва и от чл. 16, ал.2 от
договора, според който всички вреди понесени от възложителя поради некачествени СМР са
за сметка на изпълнителя. В случая изпълнителят не е изпълнил всички свои задължен. по
договора, след като е допуснал наличието на необезопасена дупка на пътната настилка, в
която е пропаднал автомобилът и така е настъпило процесното ПТП. От друга страна с
настоящото решение главн.т иск против общината е уважен и същата е осъдена да заплати
част от платеното вече застрахователно обезщетение. В този смисъл съдът приема, че е
налице и втората предпоставка за възникване на претендираното право на обезщетение.
Следователно, в полза на ответника съществува вземане за обезщетение от неизпълнение на
задължен.та по договора, съответно ответникът по обратн. иск на свой ред следва да бъде
осъден да заплати на Столична община обезщетението, което ще плати общината на
застрахователя. Ето защо следва да се постанови решение, с което осъдителн.т иск против
„Хидрострой“ АД се уважи за сумата от 84.72 лева главница, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до изплащането й.
Относно разноските:
Предвид изхода на правн. спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенц.та на ищеца за
разноски е основателна съразмерно с уважената част от иска и от направени разноски за
държавна такса 50 лв., депозит вещо лице 250 лв., депозит свидетел 20 лв. и адвокатско
възнаграждение 168 лв., следва да се присъдят 252.22 лв. Съразмерно с отхвърлената част
от иска, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
58.49 лв. /от 120 лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. Соф., ., представлявана от кмета на
общината, ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на
5
управление гр. Соф., ., на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 84.72
лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди от
ПТП настъпило на 08.03.2020 г. в гр. Соф., ведно със законната лихва считано от 08.07.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
252.22 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 84.72 лв. до пълн.
предявен размер от 163.92 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
Соф., ., да заплати на Столична община, с адрес: гр. Соф., ., представлявана от кмета на
общината, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 58.49 лв. разноски по делото.
Решението по главн. иск е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника – „Хидрострой“ АД.
ОСЪЖДА „Хидрострой“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. Соф., ., ДА
ЗАПЛАТИ на Столична община, с адрес: гр. Соф., ., представлявана от кмета на общината,
на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 84.72 лв., обезщетение за неизпълнение на договор
от 11.06.2019 г. с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжен., ведно със законната лихва считано от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, ПРИ УСЛОВИЕ, че сумите за главница и лихва бъдат заплатени от Столична
община на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съд. при Софийски районен съд: _______________________
6