ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 918
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.СТ.К
като разгледа докладваното от В.СТ.К Частно наказателно дело №
20231110202674 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 9142/20.02.2023 г., депозирана от
пострадалото лице Н. Д. Б. чрез адвокат Е. Д. срещу Постановление на
прокурор от СРП от 06.02.2023г., с което е прекратено досъдебното
производство (ДП) № 5158/2022 г. по описа на СДВР и пр.пр. 9142/2022 г.
по описа на СРП за престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В жалбата си пострадалото лице Б. чрез адвокат Д. инвокира подробни
и изчерпателни съображения, въз основа на които релевира искане да бъде
отменено обжалваното постановление на СРП, тъй като е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени
и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, намира за установено следното:
I. Жалбата с вх. № 9142/20.02.2023 г., депозирана от пострадалото
лице Н. Д. Б. чрез адвокат Е. Д., е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като
подадена в законоустановен срок след връчването на постановлението на СРП
на 14.02.2023 г., от активно процесуално и материално легитимиран субект
обвиняем) с обоснован правен интерес, пред родово, местно и функционално
компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка
в производство по съдебен контрол на основание чл.243, ал.5 от НПК.
Разгледано по същество – ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА и
следва да се остави без уважение.
II. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
При изложение на фактическата обстановка съдът не установява по-
различна такава от възприетата в постановлението на СРП за прекратяване на
досъдебното производство, а именно:
1
Свидетелите М. А. Б., П. В. В., Н. Д. Б., Л. Д. Т, Т. Д. Т, Ш. Б. С, С. Д. С,
М. М. М.-Т. и Н. В. М. били съсобственици на поземлени имоти – 6 (шест)
броя ниви в местността Адъта в землището на село Крушето, община Горна
Оряховица.
Свидетелят М. М. М.-Т и обвиняемия Н. В. М. се легитимирали като
собственици по силата на завещание, а останалите били такива - вследствие
на наследяване по закон. На 08.10.2013 г. обвиняемият Н. В. М. , сключил
договор за аренда, по силата на който предоставил ползването на
земеделските земи на земеделския производител Р. Й. Т. Обвиняемият Н. В.
М. подписал и декларация, че рентата, който ще получава, ще разделя с
останалите наследници съобразно дяловете им.
През годините обвиняемият Н. В. М. получавал рента, но не плащал на
останалите съсобственици съответните части от нея. Свидетелят Н. Д. Б.
провеждала телефонни разговори с обвиняемия Н. В. М. по какъв начин
останалите наследници могат да си получат парите от договора за аренда,
които той получавал от името на всички наследници. Уговорката била, след
като той получел парите от арендатора, да им даде техния дял, без да се
уговорят за начина, по който следва да се случи плащането на дяловете. При
разговорите обвиняемият Н. В. М. казвал, че не бил получил парите и
обещавал, че когато това станело, щели да ги получат. Свидетелят Н. Д. Б.
позвънила по телефона на арендатора Р. Й. Т., който й заявил, че парите били
преведени по банков път на обвиняемия Н. В. М. Срещу последния било
образувано гражданско дело по предявен конститутивен иск срещу
завещанието, чрез което той наследявал от наследеното имущество единия от
дяловете от земите. Преди предоставянето на земите на арендатора Т. за
земеползване, обвиняемият М. бил получил рента в размер на неговия дял от
по-стария арендатор.
На обвиняемия Н. В. М. били изпратени два броя нотариални покани за
сумите, които дължал на останалите съсобственици.
Нотариална покана от 07.06.2018г. е била връчена на 10.08.2018г. по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК, а другата покана от 08.06.2020г., също връчена на
27.07.2020 г. по реда на чл.47, ал.1 от ГГ1К.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в
нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал
данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
2
съобщението.
Впоследствие, обвиняемият М. се свързал със свидетеля М. М-Т. и
поискал да й изплати обезщетение във връзка с договора за аренда. На
24.08.2020г. двамата сключили споразумение, по силата на което той й
заплатил сумата от 1500.00 лева за обезщетение за получената рента за нейна
сметка за периода от сключването на договора до стопанската 2018г.-2019г.
включително, след приспадане на разходите за набавяне на документи за
собственост и разчистване на ниви. Свидетелят М. М.-Т. нямала претенции
към обвиняемия М.
Постановлението на СРП е мотивирано принципиално, съдържателно и
всестранно от фактическа и правна страна с аргументативен анализ на
фактите по делото с изложение на правните съображения на прокурора като
тяхно логическо и последователно продължение. Ръководно-решаващият
орган на ДП е извършил доказателствен анализ на събраните по реда и
способите на НПК доказателства и доказателствена средства по правилата на
тълкуването и принципите на формалната логика. Въз основа на
доказателствения анализ, прокурорът е извел фактическите обстоятелства,
свързани с предмета на инициираното по НПК разследване. Изложил е
правни изводи.
Прокурорът е обосновал своето решение, че не се доказва субективната
страна като съставомерен елемент от изпълнителното деяние по състава на
чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Постановлението на СРП от 06.02.2023 г., според настоящият съдебен
състав е постановено при изяснена в пълнота, всестранно, обективно и
професионално фактическа обстановка, с оглед характера на контролно-
отменителното производство по реда на чл.243, ал.6 от НПК. В този смисъл,
настоящата съдебна инстанция приема за законосъобразни, правилни и
обосновани изводите на СРП досежно изложената фактическа обстановка и
подкрепящите за нея събрани в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства. При оценката на доказателствените материали от
прокурора, настоящата инстанция установи, че е съобразено действителното
им съдържание и обективност.
Настоящата инстанция установи, че не е извършено тяхно превратно
тълкуване или игнориране. По отношение на доказателствата и
доказателствените средства не се отчита и не се установява да им е придадено
на същите съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата
на формалната логика изводът, до който прокурорът правилно е достигнал –
безспорна липса на установеност на субективната страна от извършеното
деяние.
Изложената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в ДП писмени доказателства, съдебни експертизи, събраните
писмени и гласни доказателствени средства, както и от показанията
разпитаните свидетели - свидетелите М. А. Б., П. В. В. , Н. Д. Б., Л. Д. Т. , Т.
Д. Т., Ш. Б. С. , С. Д. С. и М. М. М.-Т.
Следва да бъде отчетено по отношение на гласните доказателствени
3
средства от показанията на М. А. Б., П. В. В. , Н. Д. Б., Л. Д. Т., Т. Д. Т, Ш. Б
.С. , С. Д. С. и М. М. М.-Т. , че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки от
разпитаните свидетели да описва някои детайли по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни,
но и от субективни фактори.
В тази насока, съдът кредитира писмените доказателства, веществените
доказателства, събраните писмени и гласни доказателствени средства, както
и от показанията разпитаните свидетели - свидетелите М. А. Б., П. В. В., Н.
Д. Б., Л. Д. Т., Т. Д. Т, Ш. Б. С., С. Д. С., М. М. М.-Т. като пълни,
последователни, изчерпателни, кореспондиращи, взаимодопълващи,
добросъвестни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като
предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с
всички доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
III. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на
образуваното ДП и след извършеният от съда доказателствен анализ на
събраните в наказателното производство на СРП по реда и способите на НПК
доказателства, доказателствени средства и изпълнените експертизи, съдът
излага от правна от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на
правото) следното:
За да е налице престъпление по чл.206, ал.1 НК деецът следва
умишлено да е присвоил чуждата движима вещ, като се е разпоредил с нея
или противозаконно да е отказал да я върне. Престъпното присвояване може
да се изразява и в противозаконен отказ да бъдат върнати вещите, ако
правното основание на което се владее вещта бъде прекратено и лицето бъде
поканено, и едва след това не връща вещта, каквато е константната съдебна
практика на ВС и ВКС. Престъплението по този законов текст може да се
осъществи от субективна страна само при форма на вината пряк умисъл.
Съгласно решение № 275/11 г. по н. д. № 1424/11 г. на I н. о. и решение
№ 231/01 г. по н. д. 166/01 г. на I н. о. и Решение № 230 от 27.06.2019 г. на
ВКС по н. д. № 741/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Б. Ч., че когато
изпълнителното деяние на обсебването се изразява в отказ да се върне вещта,
то този отказ също следва да е противозаконен.
Прокурорът правилно е достигнал до крайния извод за безспорна липса
на установеност на субективната страна от извършеното деяние. Наказателна
отговорност не може и не следва да се обоснова с фингирано връчване по
чл.47 ГПК на двете нотариални покани до обвиняемия М. От показанията на
свидетеля Б. съдът не установява доказателства в телефонните разговори с
обвиняемия М. последният да е бил канен от нея да възстанови арендните
суми. Не се установяват факти, според които обвиняемият М. да е отказал
изрично да върне част от взетите суми на останалите наследници, след като е
бил уведомен с устна или писмена покана, която да му е била лично връчена.
4
Липсват юридически факти, които да обуславят действията и бездействията
му като противозаконно присвояване на чужди движими вещи по смисъла на
чл.206, ал.1 НК чрез противозаконен отказ. Не може да се направи и преценка
кога връщането на инкриминираните вещи е станало изискуемо, след който
момент и задържането им и отказът да бъдат върнати е противозаконно.
Невъзможността да се установи момента на изискуемост води до обективна
невъзможност за съда да прецени, дали отказът да бъдат върнати вещите
представлява по своето естество противозаконен такъв, сочещ на намерение
да се присвои незаконно вещта. В тази насока е Решение № 260275 от
26.04.2021 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 690/2021 г.
Съгласно Решение № 141 от 17.02.2020 г. на СГС по в. н. о. х. д. №
4168/2019 г. същевременно отказът на дееца да върне вещта при поискването
й от собственика сам по себе не може априори да се третира като акт на
имуществено разпореждане, винаги сочещо на присвоителна дейност.
Необходимо е във всеки отделен казус внимателно да се изследва и
преценява същността на основанието, въз основа на което се отказва връщане
на инкриминираната вещ.
Правилно прокурорът е съобразил, че по отношение на част от
инкриминирания с постановлението за привличане период през 2015г. – 2018
г. е налице произнасяне по прекратеното наказателно производство по ДП №
297/15г. по описа на РУ-МВР-Горна Оряховица, пр.пр.№1714/14г. по описа на
ГОРП.
Отношенията между страните са изцяло граждански и правния интерес
на неполучилите част от арендните плащания съсобственици е защитим по
реда на ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.1 от НПК,
СРС, 9-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ПРОКУРОР ОТ СРП от 06.02.2023г., с което е
прекратено досъдебното производство (ДП) № 5158/2022 г. по описа на
СДВР и пр.пр. 9142/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл.206, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
СГС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6