№ 15753
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Частно гражданско дело
№ 20221110148118 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление, подадено от „С. в.“ АД, в което е
обективирано искане за издаване на Заповед за изпълнение срещу Д. К.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение срещу която
длъжникът е възразил, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск в
едномесечен срок от съобщението.
Заявителят, изрично предупреден за последици от непредявяване на иск в
законоустановения срок, не е изпълнил същите в предоставения от съда срок, поради което
производството по делото е прекратено.
В депозираното по делото възражение е инкорпорирано искане за присъждане на
направените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, осъществено при
условията на безплатна правна помощ, съгласно обективираното в представения по делото
договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира искането за присъждане на разноски, релевирано от длъжника за
основателно, поради следното, а именно:
Правилата, регламентиращи заповедното производство се съдържат в част V-та от
ГПК, очертаваща правната уредба на изпълнителното производство, от което следва, че
заповедното производство следва да се разглежда като част от изпълнителното производство
и спрямо него да се прилагат в случай на липсата на изрична уредба в раздела за
заповедното производството, правилата, регламентиращи изпълнителното производство.
В случая, изхождайки от горното, приложима е по аналогия, при следване
правилата на съответното тълкуване, разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, съгласно
която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В конкретната хипотеза заявителят се е отказал да предяви иск с правно основание
1
чл. 422 от ГПК пред гражданския съд, за да установи вземането си, което е било оспорено от
длъжника чрез възражение по чл. 414 от ГПК, своевременно подадено пред заповедния съд,
като в резултат на бездействието на кредитора на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, съдът е
констатирал, че заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена, а производството по
делото – да се прекрати.
Ето защо, дезинтересирайки се от предприемане на по-нататъшни процесуални
действия по защита на претендираното притезателно право в рамките на състезателен исков
процес, който следва да се развие по реда на чл. 422 ГПК, заявителят следва да понесе
разноските, направени от длъжника в рамките на заповедното производство, като тази тези
разноски следва да се присъдят на същия с настоящия акт на основание чл. 81 от ГПК-
разпоредба, която се намира в раздела от ГПК, регламентиращ общите правила.
В случая, както се посочи по-горе процесуалното представителство на длъжника е
осъществено при условията на безплатна правна помощ, като разноските за същото,
определени съгласно правилата на Наредба № 1/9.07.2004г., възлизат на сумата от 300 лв.
От заявителя е направено възражение за прекомерност на претендираните от
длъжника разноски за адвокат, в производството по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът намира така релеверираното възражение за основателно по отношение на
разноските, претендирани от длъжника поради следното, а именно:
При извършване на преценката за това дали са прекомерни претендираните от
ответника разноски за адвокат в заповедното производство следва да се отчете фактическата
и правна сложност на делото, тъй като действията на процесуалния представител на
ответника се изразяват само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
С оглед едностранния характер на настоящото производство в него не са събирани
доказателства по делото, не са извършвани други процесуални действия, усложняващи
процедурата и фактологията по делото, като след иницииране на процедурата по чл. 415
ГПК производството по делото е прекратено.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност по искане на
насрещната страна съдът да намали претендираните от другата страна разноски за
адвокатско възнаграждение, ако прецени, че възнаграждението е прекомерно спрямо
фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС - т. 3 основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай.
В Наредба № 1/2004г не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при
2
съобразяване на извършеното процесуално действие.
Процесуалното действие на процесуалния представител на длъжника се изразява в
попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г.,
който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да
се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004г –изготвяне
на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лв. в
редакцията на Наредбата, действаща към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие - октомври 2022 г.
Неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се
съотнесе само към заявителя, а не и към защитата на длъжника срещу заповедта. / в този
смисъл са и разясненията, дадени в Определение № 3262 от 1.10.2017 г. на САС по в. гр. д.
№ 3474/2017 г./.
По тези съображения съдът приема, че следва да се намали адвокатското
възнаграждение за депозиране на възражение в заповедното производство до сумата от 50.
00 лв.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определението от 21.12.2022 Г., в частта за присъдените разноски
като в неговата диспозитивна част след ИЗРАЗА: "ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕДТА за
изпълнение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото"
СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК еик, да заплати на адв. Д. Ч. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лв.“.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3