Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260050
гр. ВРАЦА, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание 19.03.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА
АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
в присъствието на секретаря Миглена Костадинова, като
разгледа докладваното от съдията Ангелова-Методиева
търговско дело №80 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Окръжен съд – Враца е постъпила искова молба с вх.№5009/22.07.2020г.
от П.М.К. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен
представител В.Ц.Н. с ЕГН **********; В.Ц.Н. с ЕГН **********, в лично качество
и И.Ц.М. с ЕГН **********, всички представлявани от пълномощника им адв. А.С.И.
от САК, с искане да бъде осъдена Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. ***,
да заплати на ищците следните обезщетения:
1. на П.М.К.,
представляван от законния си представител В.Ц.Н.,
сума в размер на 60 000.00 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 12.04.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от 14.02.2020г., до датата на пълното изплащане
на дължимите суми и разноските по делото. Искът е предявявен като частичен иск
от 100 000.00 лв.
2. на В.Ц.Н.,
сума в размер на 26 000.00 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.04.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от 14.02.2020г.,
до датата до датата на пълното изплащане на дължимите суми и разноските по
делото. Искът е предявен като частичен иск от 30 000.00 лв.
3 на И.Ц.М., сума в размер на 80 000 лева,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.04.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от
14.02.2020г., до датата на пълното изплащане на дължимите суми и разноските по
делото. Искът е предявен като частичен иск от 150 000.00 лв.
Твърди се, че на 12.04.2019г., на път Н-13 от гр. Долни
Дъбник към гр. Искър, е настъпило ПТП между лек автомобил "Фолксваген",
модел "Голф" с peг. № ЕН *** КН и лек
автомобил "Хонда", модел "HRV"
с peг. № М *** ВА,
управляван от И.Ц.М.. Поддържа се, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек
автомобил "Фолксваген", модел "Голф" с peг. № ЕН *** КН, който е нарушил разпоредбите на чл. 16 т. 1
ЗДП; чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДП; чл. 21 ал. 1 ЗДП; чл. 44 ал. 1 ЗДП, като навлиза
в лентата за насрещно движение, при наличие на непрекъсната разделителна линия
между пътните ленти, където реализира ПТП, с движещия се правомерно и в
противоположна посока лек автомобил "Хонда", модел "HRV" с peг. № М *** ВА.
Посочва се в исковата молба, че в следствие на описаното
ПТП са причинени неимуществените вреди на ищците, съответно като пътници на
задна седалка и водач на лек автомобил "Хонда", модел "HRV" с peг. № М *** ВА. Поддържа се, че нанесените на пострадалите телесни
травми, са в пряка връзка с описаното ПТП: 1/ П.М.К.: контузия
на главата; мозъчна контузия с контузионно огнище 13-10 мм. в дясна фронтална
част на мозъка; фисура на главата на лява раменна кост. 2/ В.Ц. Н.: контузия на главата; контузия на
лявото рамо; контузия на дясно коляно и лява подбедрица, съпроводени с оток. 3/
И.Ц.М.: контузия на гръдния кош; фрактури на 4-то, 5-то, б-то, 7-мо и 8-мо
ребра, като на 4-то и 5-то фрактурата е разместена; контузия на бял дроб;
подкожен емфизем; пневмоторакс.
Наведени са доводи, че причинените травми са довели и до
значителни физически болки и морални страдания, неудобства и ограничения в
личния живот на пострадалите, свързани са с продължително лечение и съответни
негативни изживявания. Поддържа се, че молителите са получили силен стрес и от
самия пътен инцидент, а В.Ц.Н. и от факта, че в ПТП е пострадало малолетното й
дете.
Посочва се, че гражданската отговорност на водачите на
лек автомобил "Фолксваген", модел "Голф" с peг. № ЕН *** КН, към 12.04.2019г. е била покрита по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД, като застрахователното дружество е отчело и регистрирало
посочената полица в регистъра към ГФ по чл. 571 КЗ, видно от който тя е действала
към датата на ПТП и не е прекратявана.
Твърди се, че на основание чл. 380 КЗ ищците са направили
искане до застрахователя за доброволно уреждане на спора, като е предявена
претенция, с приложени изискуемите документи, съгласно чл. 496 КЗ. Сочи се, че
застрахователното дружество има официално предложение за доброволно уреждане на
спора, само по отношение ищцата И.М., за сумата от 18 000.00 лв., която е
крайно недостатъчно и несправедлива за репариране на получените от нея вреди. С
исковата молба са представени следните доказателства: протокол за оглед от ДП
ведно със снимките; епикриза - 2 броя; амб.листа за преглед на пациент; Удостоверение за раждане; извлечение от
регистъра към ГФ; доказателства за
предявените претенции и отговорите на застрахователя.
Представените доказателства са относими и допустими, не
са оспорени от ответника и същите са приети.
С депозирания отговор ответникът твърди, че пред
застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от ищците за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от
12.04.2019г., във връзка с което са образувани застрахователни преписки
№0000-1000- 03-20-7066, №0000-1000-03-20-7067, №0000-1000-03-20-7068 от
24.01.2020г.Посочените застрахователни преписки са били разгледани, като
представените при образуването документи, са били недостатъчни за изясняване на
обстоятелствата, при които се е осъществил транспортният инцидент, поради което
ищците били уведомени чрез пълномощника им за необходимостта от представяне на
допълнителни документи.
Оспорва изцяло предявената искова претенция за
неимуществени вреди - по основание и по размер.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното
произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача на
посочения лек автомобил "Фолксваген", модел "Голф" е peг. №ЕН***КН. В тази връзка ответникът оспорва изложения
механизъм на процесното произшествие. Поддържа, че произшествието от
12.04.2019г. е настъпило в причинна връзка от поведението на лицето управлявало
лек автомобил "Хонда", модел "HRV",
с peг. №М***ВА - И.Ц.М.,
поради извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Оспорва се твърдението, че заявените като предмет на спора
нематериални вреди на ищците да са настъпили по причина от виновно
противоправно поведение на водача на лек автомобил "Фолксваген",
модел "Голф" с peг. №ЕН***КН, тъй
като същата не е установена по безспорен начин. Излага становище, че с исковата
молба не се представят доказателства за етапа, на който се намира образувано по
случая досъдебно производство, а съобразно разпоредбата на чл. 17 ГПК,
гражданския съд може да взема становище по всички въпроси от значение за
решаване на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените
неимуществени вреди. Оспорват се и твърденията за негативно отражение на
събитието върху здравословното и емоционално състояние на ищците, предвид
липсата на медицински документи, установяващи заболявания на ищците, доказано
възникнали в причинна връзка с произшествието.
Оспорва се твърдението за настъпване на риск, покрит по
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лек автомобил "Фолксваген",
модел "Голф" е peг. №ЕН***КН.
Поддържа се, че пострадалите са съпричинили настъпването на заявените
неимуществени вреди, чрез поставянето си в риск.
Ответникът оспорва размерът на предявената по чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането искови претенции за неимуществени вреди,
като поддържа, че същите са прекомерни и заявени в противоречие както с чл. 45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Според
изложеното в отговора исковата сума посочена за всеки един от ищците е в
изключително завишен размер, като не съответства на обективните критерии,
определящи понятието "справедливост". Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/ 1968г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Изложени са данни относно установена
практика на Върховен касационен съд на Република България и по специално
Решение № 50/ 18.05.2017г. на ВКС по т.д.№ 598/2016г., II т.о., ТК и цитираната
в това решение практика на ВКС/.
Оспорва изцяло исковата претенция за присъждане на лихва
по претенцията за неимуществени вреди като неоснователна. Искът за лихви е
акцесорен и неоснователността на главния иск, води до неоснователност на иска
за лихви.
С депозираната в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителна
искова молба е заявено становище във връзка с всички направени от ответника
оспорвания.
Според ищците по образуваните застрахователни преписки
№0000-1000- 03-20-7066, №0000- 1000-03-20-7067, №0000-1000-03-20-7068 от
24.01.2020г.,са били представени документи, които са достатъчни за изясняване
на обстоятелствата, при които се е осъществил транспортният инцидент, с оглед
задължителните указания в чл. 496 ал. 3 КЗ. По преписката са представени всички
налични документи от воденото ДП и застрахователят не е имал основание да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, поради недоказан механизъм на
ПТП.
Поддържа изцяло твърденията в исковата молба, че
процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на
водача на посочения лек автомобил "Фолксваген", модел "Голф"
с peг. №ЕН***КН. В тази връзка, поддържат се и твърденията за
механизъма на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата
молба, както и че се е осъществил само поради нарушение на правилата за
движение от страна на водача на лекия автомобил "Фолксваген", модел "Голф"
с peг. №ЕН***КН.
Оспорва се възражението на ответника, че произшествието
от 12.04.2019г. е настъпило в причинна връзка от поведението на лицето
управлявало лек автомобил "Хонда", модел "HRV", с peг. №М***ВА - И.М., поради извършено нарушение на
разпоредбите на ЗДвП. Изтъква се, че не може да се ползва аргумент от
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, защото ДП е прекратено поради настъпилата в
инцидента смърт на виновния водач на лек автомобил "Фолксваген",
модел "Голф" с peг. №ЕН***КН.
Поддържат се заявените нематериални вреди на ищците да са
настъпили по причина от виновно противоправно поведение на водача на лек
автомобил "Фолксваген", модел "Голф" с peг. №ЕН***КН. Вината е задължителен елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, но в гражданското право тя се презюмира,
предвид чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се възражението на ответника, че пострадалите са
съпричинили настъпването на заявените неимуществени вреди, чрез поставянето си
в риск.
В допълнителната искова молба се поддържат изцяло
твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени като основание на
предявените в настоящето производство искови претенции, като и твърденията за
причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и механизма на
произшествието. Поддържат и изложените в исковата молба твърдения за интензитет
и проявление на твърдените неимуществени вреди, както и за негативно отражение
на събитието върху здравословното и емоционално състояние на ищците, предвид
липсата на медицински документи, установяващи заболявания на ищците, доказано
възникнали в причинна връзка с произшествието.
Исковите претенции са съобразени с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, икономическата конюнктура в страната
към датата на ПТП, както и съдебната практика за сходни случаи. В този смисъл
поддържам исковете, относно предявената цена. В тази връзка също са изложени данни за установена съдебна практика на
Върховен касационен съд на Република България в тази връзка. Посочена е и
конкретна практика.
В срока предвиден в чл.373,ал.1 ГПК не е постъпил отговор
на допълнителната искова молба.
Предявените в условията на
обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 ичл.52 от ЗЗД и чл. 429 ал.3 ТЗ, във
вр. счл.86 ЗЗД.
Предявените в условията на обективно и субективно
съединяване осъдителни искове за дължимост на вземане са допустими. Налице е и
процесуална легитимация на страните. Исковете са предявени от надлежна страна
против надлежна страна.
Няма спор между страните, че по отношение на л.а "Фолксваген
" модел "Голф" с peг. №ЕН***КН към
датата на ПТП е била налице валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със Застрахователна компания "ЛЕВ
ИНС" АД.
По делото е приложено постановление
за прекратяване на наказателното производство от 25.03.2020г. постановено по ДП
№77/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.
Приложени са и 2 бр. споразумения
№810/16.10.2020г. и №811/16.10.2020г. по силата на които ищците В.Ц.Н. лично и
като майка и законен представител на П.М.К. са получили обезщетения по
предявените от тях претенции.
За изясняване на делото от
фактическа страна са изслушани съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-автотехническа експертиза и съдебно – психиатрична експертиза.
От заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза се установява, че В.Н. е получила контузия на
главата, лявата подбедрица, ляво рамо и дясно коляно, които травми са причинили
на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на
възстановяване 1 месец. В заключението е посочено, че ищеца П.К. е получил
контузионно огнище в мозъка, в ляво и дясно фронтално/челно/ с кръвоизлив в
мозъка под паяжиновидната мека мозъчна обвивка и травматична костна увреда на
главата на левия хумерус.Според експерта, ищеца К. е получил разстройство на
здравето временно опасно за живота, като периода на възстановяване е определен
на 6 мес. По отношение на ищцата И.М., експерта е посочил, че същата е получила
контузия на гръдния кош с подкожен емфизем
и фрактури на ребра, вдясно от 3-то, 5-то, 6-то ребра, с дислокация на фрагментите
при 4-то и 5-то.Експертът е посочил, че счупването на ребрата е причинило
продължително разстройство на здравето, неопасно за живота, което е довело до
затруднение на движенията на снагата за срок от около 3 месеца. Вещото лице е
посочило, че от описаната медицинска документация, от епикризата на УМБАЛ
"Д-р Георги Странски" гр. Плевен не са документирани усложнения по
отношение на белия дроб, вследствие на травмата. В съдебно заседание експерта
посочва по отношение на подкожния емфизем, че същия се е получил при пробив на плеврата, т.е.
обвивката в плевралната кухина, но това е било краткотрайно. Въздухът е отишъл
в подкожието и в последствие се е резорбирал т.е. отшумял и не са налични данни
за пневмоторакс и засягане на белия дроб на ищцата. Заключението не е
оспорено от страните и съда приема същото за обективно и компетентно дадено.
От заключението на изслушаната съдебно –психиатрична
експертиза се установява, че И.М. в следствие настъпилото ПТП е получила остра
стресова реакция, която е била по –протрахирана и се изразява в тревожност, потиснатост
и разстройство на съня и не е отзвучала, а е преминала в разстройство на
адаптацията, което се изразява в невъзможността й да изпълнява обичайните си
задължения. Експертът е посочил, че това разстройство на адаптацията е
продължило около 4 месеца и ищцата М. е приемала успокоителни лекарства. Към
момента на освидетелстването М. е психически здрава, няма психично заболяване,
което да има причинно-следствена връзка с ПТП. Същата се страхува да шофира и е
останал спомен в нея за тежкото ПТП и психотравмата, която е претърпяла. Заключението не е
оспорено от страните и съда приема същото за обективно и компетентно дадено.
От
заключението на изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
процесното ПТП е станало на 12.04.2019г. около 13.00ч., на второкласен път П-13
от гр.Долни Дъбник към гр. Искър, в светлата част от
денонощието, при нормална видимост и мокро платно за движение, изградено от
асфалтова настилка, без неравности в условия на прав участък от пътя с надлъжен
наклон на спускане около 5%. Експертът е посочил, че лекият автомобил "Фолксваген
Голф" с peг. №ЕН***КН, собственост и управляван от Р. В. П. от гр. Искър
се е движил в дясната лента на платното за движение в посока от гр. Долни
Дъбник към гр. Искър, със скорост от около 74 км/ч. В същото време лекият
автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА, управляван от И.М. *** се е
движил в срещуположната лента на платното за движение в посока от гр. Искър към
гр. Долни Дъбник, със скорост от около 75 км/ч. В
определен момент според вещото лице, лекият автомобил "Фолксваген Голф"
е изгубил напречна устойчивост, поради неправилни действия с органите за
управление на водача му, извършил е зигзагообразно движение, след което е
преминал от дясната в лявата срещуположна лента на платното за движение, по
която правомерно се е движел лекият автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА.
Лекият автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА,
поради липса на време и разстояние, достигайки на мястото на удара, в опасната
му зона на спиране е блъснал с предната лява част лекия автомобил "Фолксваген
Голф" в предната лява част, като ударът между тях е бил челен, кос.В
следствие на удара между двата автомобила и настъпилите ударни импулси, лекият
автомобил "Фолксваген Голф" с peг. №ЕН***КН се е завъртял на около
180° в посоката обратна на движение на часовниковата стрелка, след което се е
върнал в обратна посока и след изминаване на разстояние от около 3,5 метра се
установил в покой на място, отразено в Протокола за оглед на ПТП. Лекият
автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА се е завъртял на около 60° в
посока на движение на часовниковата стрелка след което се е върнал в обратна
посока и след изминаване на разстояние от около 4,5 метра се установил в покой
на място, отразено в Протокола за оглед на ПТП. В резултат на станалото ПТП
водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" Р. В. П. и Н. В. П.,
която е била на задната седалка в детско столче са починали на място, а С. Х.
П., която е била на задната седалка е получила описаните в медицинските
документи наранявания.
Вещото лице е установило, че водачът на лекия
автомобил "Хонда HRV" И.М. и пътниците В.Ц.Н. и синът й П.М.К. са
получили, описаните в медицинските документи наранявания.
В резултат на станалото ПТП
лекият автомобил "Фолксваген Голф" с peг. №ЕН***КН и лекият автомобил
"Хонда HRV" с peг. №М***ВА са получили големи повреди и деформации. Причина за настъпване на ПТП според автоексперта са субективни
действия с органите за управление на водача на лекия автомобил "Фолксваген
Голф' с рег.№ЕН***КН, което е довело до загуба на странична устойчивост и
навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение, с което е поставил сам
себе си и водача на насрещно движещият се лек автомобил "Хонда HRV" с
peг. №М***ВА в полагащата му се лента за движение. Скоростта на лекия автомобил "Фолксваген Голф" преди ПТП е била
около 74 км/ч., а тази на лекия автомобил "Хонда
HRV" преди ПТП и в момента на удара е била около 75 км/ч. Дължината
на опасната зона на спиране на лекия автомобил "Фолксваген Голф" при
движение със скорост от 74 км/ч е била около 57 км/ч.Дължината
на опасната зона на спиране на лекия автомобил "Хонда HRV" при
движение със скорост от 75 км/ч е била около 58 км/ч.
От техническа гледна точка,
момента на възникване на опасността за водачите на двата автомобила е настъпил,
когато лекият автомобил "Фолксваген Голф" е загубил напречна
устойчивост и се намирал на около 23 метра от мястото на удара. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил "Фолксваген
Голф" с рег.№ЕН***КН при движение със скорост от 74 км/ч не е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП с аварийно спиране. Водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с
рег.№ЕН***КН е могъл да избегне възникването на ПТП, ако не е предприемал
рисковано изпреварване на друг лек автомобил, при което е загубил странична
устойчивост на автомобила.Заключението не е оспорено от страните и съда приема
същото за обективно и компетентно дадено.
По делото са събрани гласни
доказателства, разпитана е св.В. Ц. Е. - сестра на ищцата И.М., които показания съдът цени в светлината на чл. 172 от ГПК. Свидетелката твърди, че след катастрофата е видяла
сестра си в болницата и тя е била в много лошо състояние, почти неадекватна.
Сочи, че е имала рани, имала е синини по тялото, в областта на гърдите, с
охлузвания на десен крак и дясна ръка, с кръвоизлив в корема, счупени ребра. Св.
Е. споделя, че е гледала сестра си през цялото време в болницата и състоянието й
е било критично. Свидетелката посочва, че сестра й е била в болницата около
седмица, след като е била изписана тя я е гледала в дома й, била е на памперси,
не е могла сама да се обслужва сама в болницата, а след това и в дома си. Същата
посочва, че сестра й И. изпитва страх да шофира и да ходи на работа, стресирана
е, уплашена е. Според Е., сестра й и сега трудно движи дясната си ръка,
променена е, като мисли, че и занапред ще бъде трудно възстановяването й,
напълно като нормален човек, каквато е била преди.
При така изведеното от фактическа страна съда приема за
установено следното:
От представените по делото доказателства се установява,
че на 12.04.2019г. около 13.00ч., на второкласен път П-13 от гр.Долни Дъбник към гр. Искър, в светлата част от денонощието, при нормална
видимост и мокро платно за движение, изградено от асфалтова настилка, без
неравности в условия на прав участък от пътя с надлъжен наклон на спускане
около 5%, лек автомобил "Фолксваген Голф" с peг. №ЕН***КН,
собственост и управляван от Р. В. П. от гр. Искър се е движил в дясната лента
на платното за движение в посока от гр. Долни Дъбник към гр. Искър, със скорост
от около 74 км/ч. В същото време лек автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА,
управляван от И.М. *** се е движил в срещуположната лента на платното за
движение в посока от гр. Искър към гр. Долни Дъбник, със скорост от около 75
км/ч., като лек автомобил "Фолксваген Голф"
губи напречна устойчивост, поради неправилни действия с органите за управление
на водача му, извършил е зигзагообразно движение, след което е преминал от
дясната в лявата срещуположна лента на платното за движение, по която
правомерно се е движел лекият автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА.
Лекият автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА,
поради липса на време и разстояние, достигайки на мястото на удара, в опасната
му зона на спиране е блъснал с предната лява част лекия автомобил "Фолксваген
Голф" в предната лява част, като ударът между тях е бил челен, кос.В
следствие на удара между двата автомобила и настъпилите ударни импулси, лекият
автомобил "Фолксваген Голф" с peг. №ЕН***КН се е завъртял на около
180° в посоката обратна на движение на часовниковата стрелка, след което се е
върнал в обратна посока и след изминаване на разстояние от около 3,5 метра се
установил в покой на място, отразено в Протокола за оглед на ПТП. Лекият
автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА се е завъртял на около 60° в
посока на движение на часовниковата стрелка след което се е върнал в обратна
посока и след изминаване на разстояние от около 4,5 метра се установил в покой
на място, отразено в Протокола за оглед на ПТП. В резултат на станалото ПТП
водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" Р. В. П. и Н. В. П.,
която е била на задната седалка в детско столче са починали на място, а С. Х.
П., която е била на задната седалка е получила описаните в медицинските
документи наранявания.
Вещото лице е установило, че водачът на лекия
автомобил "Хонда HRV" И.М. и пътниците В.Ц.Н. и синът й П.М.К. са
получили, описаните в медицинските документи наранявания.
В резултат на станалото ПТП
лекият автомобил "Фолксваген Голф" с peг. №ЕН***КН и лекият автомобил
"Хонда HRV" с peг. №М***ВА са получили големи повреди и деформации. Причина за настъпване на ПТП са субективни действия с органите за
управление на водача на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ЕН***КН,
което е довело до загуба на странична устойчивост и навлизане на автомобила в
лентата за насрещно движение, с което е поставил сам себе си и водача на насрещно
движещият се лек автомобил "Хонда HRV" с peг. №М***ВА в полагащата му
се лента за движение. Скоростта на лекия автомобил "Фолксваген
Голф" преди ПТП е била около 74 км/ч., а тази на лекия
автомобил "Хонда HRV" преди ПТП и в момента на удара е била около 75
км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил "Фолксваген
Голф" при движение със скорост от 74 км/ч е била около 57 км/ч.Дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил "Хонда
HRV" при движение със скорост от 75 км/ч е била около 58 км/ч.
От техническа гледна точка,
моментът на възникване на опасността за водачите на двата автомобила е
настъпил, когато лекият автомобил "Фолксваген Голф" е загубил
напречна устойчивост и се намирал на около 23 метра от мястото на удара. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил "Фолксваген
Голф" с рег.№ЕН***КН при движение със скорост от 74 км/ч не е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП с аварийно спиране. Водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с
рег.№ЕН***КН е могъл да избегне възникването на ПТП, ако не е предприемал
рисковано изпреварване на друг лек автомобил, при което е загубил странична
устойчивост на автомобила.В тази насока, от представеното по делото
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №77/2019г.
по описа на Окръжна прокуратура – Плевен от 25.03.2020г. също се установява,
че принос за настъпилото ПТП има единствено
водача на лек автомобил "Фолксваген Голф" с
рег.№ЕН***КН- Р. В. П.. В резултат на неговите неправомерни действия при
управление на лекия автомобил е настъпило процесното произшествие и смъртта на Р.
П. и Н. П., както и телесни увреждания на И.М., П.К. и В.Н..Наблюдаващият
досъдебното производство прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен е прекратил
производството на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.2 НПК.
Поради
горното, съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил "Фолксваген Голф"
с рег.№ЕН***КН след проведено
пълно и главно доказване на фактите осъществява признаците /обективни и
субективен/ на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно налице са всички кумулативни предпоставки: деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди. СлЕ.телно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана,
като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
1. Относно
размера на иска за неимуществени вреди по отношение на ищцата И.М., съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието "справедливост"
не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и прочие.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата вреди от следните травматични увреждания, а именно: контузия
на гръдния кош с подкожен емфизем и фрактури на ребра, вдясно от 3-то, 5-то,
6-то ребра, с дислокация на фрагментите при 4-то и 5-то.От заключението на
изслушаната съдебно – медицинска експертиза се установява, че счупването на
ребрата е причинило продължително разстройство на здравето, неопасно за живота,
което е довело до затруднение на движенията на снагата за срок от около 3
месеца. Вещото лице е посочило, че от описаната медицинска документация, от
епикризата на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен не са
документирани усложнения по отношение на белия дроб, вследствие на травмата. В
съдебно заседание експерта посочва по отношение на подкожния емфизем, че същия
се е получил при пробив на плеврата, т.е. обвивката в плевралната кухина на
белия дроб, но това е било краткотрайно. Въздухът е отишъл в подкожието и в
последствие се е резорбирал т.е. отшумял и не са налични данни за пневмоторакс
и засягане на белия дроб на ищцата.
В случая
следва да бъде отчетен преживения от ищцата стрес, който е довел до негативни
изживявания за същата. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на
ПТП представлява значителен стресогенен фактор.От изслушаната съдебно –
психиатрична експертиза се установява, че в следствие настъпилото ПТП М. е
получила остра стресова реакция, която е била по –протрахирана и се е изразила
в тревожност, потиснатост и разстройство на съня и не е отзвучала, а е
преминала в разстройство на адаптацията, което се изразява в невъзможността й
да изпълнява обичайните си задължения. Експертът е посочил, че това
разстройство на адаптацията е продължило около 4 месеца и ищцата М. е приемала
успокоителни лекарства. Към момента на освидетелстването М. е психически
здрава, няма психично заболяване, което да има причинно-следствена връзка с
ПТП.От показанията на св. Е., сестра на св. М. се установява че след катастрофата е видяла сестра си в болницата и тя е била
в много лошо състояние, почти неадекватна. Сочи, че е имала рани, имала е
синини по тялото, в областта на гърдите, с охлузвания на десен крак и дясна
ръка, с кръвоизлив в корема, счупени ребра. Св. Е. споделя, че е гледала сестра
си през цялото време в болницата и състоянието й е било критично. Свидетелката
посочва, че сестра й е била в болницата около седмица, след като е била
изписана тя я е гледала в дома й, била е на памперси, не е могла сама да се
обслужва сама в болницата, а след това и в дома си. Същата посочва, че сестра й
И. изпитва страх да шофира и да ходи на работа, стресирана е, уплашена е и
всичко това й се е отразило твърде негативно, като сестра й вече не е същия
човек.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищцата, възстановяването й,
както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 40000.00 лв., в
който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран
размер от 80000.00 лева, частичен, от 150 000 лева, следва да се отхвърли като
недоказан.
От
ответната страна е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, по което съдът дължи произнасяне. На база на събраните в хода на
производството доказателства, съдът приема, че пострадалата М. не е допринесла
за вредоносния резултат, предвид факта, че се е движила в рамките на
разрешената скорост за движение за този участък. Установи се, че проведеното
лечение е адекватно, в хода на производството не се установи наличие на
техническа изправност на нейния автомобил, което да е в причинна връзка с
вредоносния резултат-настъпилото ПТП, при което ищцата е пострадала.
Съдът, в
тази връзка, приема, че не се ангажираха доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата М..
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
Основателността на главния иск обосновава
основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
в чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл.
429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл.
429, ал. 2 и ал.
5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя. В настоящия случай, считано от 13.03.2020г.
датата на постановяване на отказа за плащане по отношение на претенцията
депозирана от ищцата М., следва да се
приеме за меродавно по отношение претенцията за лихва.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният от И.М. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП,
се явява основателен и доказан за сумата от 40 000.00 лева ведно със законната
лихва от 13.03.2020 г. датата на постановяване на отказа за плащане
по отношение на претенцията депозирана от ищцата пред застрахователя и следва
да се присъди, считано от тази дата до окончателното изплащане, като за сумата
над 40000.00 лева до претендираните 80000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
2. По делото
е установено още, че В.Ц.Н. лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния П.К.
е сключила извънсъдебни споразумения с ответника ЗД "Лев Инс"АД
№810/16.10.2020г. и №811/16.10.2020г. по силата на които е получила обезщетения
по предявените от тях претенции в размер на 1500 лв. за ищцата Н. и 28 000.00
лв. в полза на малолетния П.К..
При
сключеното извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, с което са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за
вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги
покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите
вреди отново и по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, така и от делинквента
по чл.
45 ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за
уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени
вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с
основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с
изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното
споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу
застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. Увреденото
лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно
съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на уговорения в
споразумението размер на обезщетението. С получаването на уговореното
обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното
на пострадалия с чл. 432, ал. 1 КЗ пряко право на иск срещу
застрахователя на делинквента.
Ето защо, при
удовлетворяване на увредените лица В.Н. и П.К., с изплащане от страна на
застрахователя на уговорените в споразумението обезщетения в договорения размер,
претенцията на пострадалите в настоящето производство се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора, на страните следва да се присъдят направени разноските по
делото, съобразно уважената част на иска /за ищеца/ и съобразно отхвърлената
част на иска /за ответника/.
Ищците по
делото са освободени от заплащане на държавни такси, като В.Н. и П.К. са
освободени от заплащане и на разноски в производството. В случая, иска предявен
от ищцата М. е в размер на 80000.00 лв., същият е уважен в размер на 40000.00
лв., поради което дължимата държавна такса в случая е в размер на 1600.00 лв. и
същата следва да се възложи на ответника.
По делото
от страната на ищцата не е депозиран списък с разноски, само от ответника,
който е претендирал разноски в размер на 1700.00 лв., поради което с оглед
изхода на спора в тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника
разноски в размер на 850.00 лв. по съразмерност на отвхърлената част от иска.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ищците претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Същият твърди, че по
отношение на ищците П.К. и В.Н. за тях е сключено споразумение, но то е след
завеждане на исковата молба, в който смисъл дори исковете да бъдат отхвърлени,
то ответника е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски. Съдът намира,
че в полза на адв. А.И. следва да бъдат присъдени разноски в размер на за
адвокатско възнаграждение, предвид цената на уважения иск, съгл. чл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1730.00 лв., платими от ответника.
С оглед отхвърлянето на иска по отношение на ищците В.Н. и П.К., съда намира,
че не следва да присъжда адв. възнаграждение в полза на адв. И..Представената
от адв.И. съдебна практика е неотносима към случая и наведените от него доводи
са присъждане на адв. възнаграждение с оглед осъществената от него правна помощ
по отношение на ищците Н. и К. са неоснователни.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П.
В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. *** да заплати на И.Ц.М., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата в размер на 40 000.00 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило на 12.04.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения размер от 40 000.00
лв. /четиридесет хиляди лева/ до претендирания от 80 000.00 лв. /осемдесет
хиляди лева/, предявен като частичен иск от 150 000.00 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Ц.Н. с ЕГН ********** с адрес *** и П.М.К., с ЕГН **********,
представляван от неговата майка и законен представител В.Н., с адрес ***,
искове за заплащане на неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 12.04.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане
на главницата като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. ***
да заплати на адв. А.С.И. от САК, с адрес *** сумата в размер на 1730.00 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение, предвид цената на уважения иск от 40 000.00лв.,
съгл. чл.
7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П.
В. Д., Г. Н. Г., с адрес гр. *** да заплати в полза на Окръжен съд – Враца
сумата в размер на 1600.00 лв./хиляда и шестстотин лева/ държавна такса
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Ц.М.,
ЕГН ********** с адрес ***,да заплати в полза на Застрахователна компания
"ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, представлявана от М. С. М. - Г., П. В. Д., Г.
Н. Г., с адрес гр. *** сумата в размер на 850.00 лв./осемстотин и петдесет
лева/ представляваща направените от ответника разноски по съразмерност на
отвхърлената част от иска.
Решенето
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: