О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургас, 10.01.2017 г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев
като разгледа гр. д. № 1891/2016 г., съобрази следното:
Делото е висящо пред БОС за втори път, след като с Решение № 129 от 21.11.2016 г. по т. д. № 1095/2016 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, е отменено по реда на чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК влязлото в сила Решение № 468 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 1736/2014 г. по описа на БОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия по връчване на препис от исковата молба.
Производството е образувано по повод исковата молба на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Варна чрез старши публичен изпълнител Кремена Неделчева Желева, ИРМ Русе, с адрес за призоваване: гр. Русе, ул. Майор Атанас Узунов № 19, ет. 2, против: (1) ССУ-България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Свобода № 7, ет. 5, ап. 70, представлявано от Хосе Хавиер Морено Корреа, и (2) В.С.С., ЕГН **********, със заявен от нея в хода на производството постоянен адрес:***, и съдебен адрес:***, офис 1А, чрез пълномощника й адв. Пламен Калев от БАК.
Относно редовността на исковата молба, размяната на книжата и допустимостта на производството:
При първоночалното разглеждане на делото след изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК и отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба, преписи от нея и от приложенията са връчени на ответника “ССУ-България” ООД по реда на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление. В срока по чл. 47, ал. 2 ГПК дружеството не е изпратило представител, който да получи съдебните книжа. При това положение съдебните книжа на първия ответник се считат за редовно връчени и по отношение на него е била преклудирана възможността да подаде отговор на исковата молба. Ето защо при новото разглеждане на делото на този ответник не са изпращани отново преписи от исковата молба и доказателствата.
Преписи от исковата молба, уточняващите молби и приложения при новото разглеждане на делото са били връчени на ответницата В.С., която в срока по закон е депозирала отговор на исковата молба.
Ответниците не са повдигнали възражения относно редовността на исковата молба и допустимостта на производството. Служебната проверка, извършена от съда, не установява наличието на процесуални пречки или липсата на процесуални предпоставки за разглеждането на исковете. Съдът приема, че с редовна искова молба са предявени допустими искове, които следва да се сложат за разглеждане по същество.
Относно доклада:
С настоящото определение на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
Ищецът ТД на НАП - Бургас заявява следните фактически твърдения:
Със заповед № 1000106/28.06.2010 г. било възложено извършването на данъчна ревизия на ответника “ССУ-България” ООД. Заповедта била връчена на задълженото лице на 08.07.2010 г.
На 08.09.2010 г. с Нотариален акт № 148, том VІ, рег. № 6239, дело № 1075/2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК, с район на действие РС Несебър, ответното дружество продало на ответницата В.С. следния свой собствен недвижим имот: апартамент, представляващ СОС с идентификатор 51500.502.820.1.13 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Несебър, заедно с 10/2255,41 кв.м. от ПИ с идентификатор 51500.502.820 по КККР, срещу продажна цена в размер на 24000 евро с вкл. ДДС.
Данъчната ревизия завършила с ревизионен акт (РА) № 03251000228 от 12.05.2011 г., който бил връчен на дружеството на 26.05.2011 г. С РА били установени данъчни задължения на дружеството в общ размер от 11835435,41 лв - главници и лихви за просрочие към 12.05.2011 г. РА бил обжалван и бил потвърден частично. В частта за корпоративния данък за 2007 и 2009 г. и за ДДС за м. септември 2010 актът бил изменен. В частта за установените задължения за данък по чл. 194 ЗКПО и чл. 195 ЗКПО актът бил върнат за нова ревизия с решение № 475/30.11.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Варна при ЦУ на НАП. Издаден бил нов РА № 03251300061 от 10.10.2013 г., който бил връчен на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК и влязъл в сила на 23.11.2013 г.
По посочените два ревизионни акта на дружеството-ответник били установени задължения в общ размер от 12669734,98 лв към 10.10.2013 г. Към момента на депозиране на исковата молба в съда задълженията били нараснали до 15453438,75 лв, от които 9271101,26 - главници и 6182337,49 лв - лихви.
Според ищеца са налице предпоставки по чл. 216, ал. 1 ДОПК за обявяване на сделката между ответниците за недействителна по отношение на държавата. Сделката била сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия на дружеството. Продажната цена на имота била 46939,92 лв (равностойност на 24000 евро) при положение, че данъчната оценка на имота била 68771,38 лв. Това показвало, че даденото от продавача по сделката надхвърля значително полученото от него. Наред с това сделката била сключена от продавача с намерение да се увреди публичния взискател. Притежаваното от дружеството-длъжник било на стойност, която не позволявала да бъде удовлетворен кредитора. В хода на започналото принудително изпълнение в резултат на проведена публична продан на част от имотите на длъжника била събрана сумата 191745,23 лв.
Ищецът отправя следните искания:
(1) Да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сделката, сключена с описания нотариален акт, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК - поради това, че даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото;
(2) Евентуално, ако първият иск не бъде уважен: Да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сделката, сключена с описания нотариален акт, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК - поради това, че сделката е сключена с намерение да бъде увреден публичния взискател.
Претендира разноските по делото.
Ответникът “ССУ-България” ООД не е е отговорил на исковата молба. Не е заявил становище, не е отправил искания.
Ответницата В.С.С. е представила отговор на исковата молба. Оспорва исковете като неоснователни. Повдигна следните възражения:
Сделката с първия ответник не попадала под хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и даденото от продавача по нея не надхвърляло значително полученото от него. Данъчната оценка не била предвидено в закона мерило за еквивалентност на престациите и не отразявала пазарната стойност на един имот. Пазарната стойност можела да се установена само чрез оценка от вещо лице. В случая действителната пазарна цена на имота, закупен от ответницата, била в пъти по-ниска от данъчната оценка. Наред с това хипотетичното несъответствие на стойността на престациите по сделката следвало да е “значително” (два и повече пъти), за да е налице фактичееския състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Сделката била сключена по време на икономическа криза, при която имало значителен спад в цените на недвижимите имоти и отлив на купувачи, а продавачън по същото време се нуждаел от постъпления, за да извърши належащи разплащания.
Неоснователна била и евентуалната претенция по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Твърдянато от ищеца намерение за увреждане не се предполагало, а следвало да се докаже от него чрез установяването на конкретни факти от поведението на управителя на дружеството, което да материализират неговото намерение за увреждане на публичния взискател. Такива не били налице. Обстоятелството, че към датата на сделката, дружеството е притежавало друго недвижимо имущество, показва според ответницата липса на намерение за увреждане у продавача.
Ответницата претендира разноските по делото, вкл. сторените пред ВКС в производството по чл. 303 и сл. ГПК.
Предявени са евентуално субективно съединени искове на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК: на първо място се иска разглеждане на иск за прогласяване недействителност по отношение на държавата на сделка, сключена след датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения, по която сделка даденото от първия ответник като задължено лице значително надхвърля по стойност полученото, а евентуално, ако първият иск не бъде уважен, се иска разглеждане на иск за прогласяване недействителност по отношение на държавата на същата сделка, сключена след датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения, с намерение да се увредят публичните взискатели.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ищецът носи тежестта да установи по делото: съществуването на публични задължения на продавача, установени преди сключването на процесните сделки или след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения; стойността на престациите на страните по сделката, респ. че даденото от продавача значително надхвърля стойността на полученото и (евентуално) намерение на продавача по сделката да увреди публичните взискатели. На ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за това, че стойността на даденото значително надхвърля тази на полученото от продавача, както и за намерението за увреждане при сключване на сделката.
Ответницата, при така направени възражения, не носи процесуална тежест да доказва конкретни заявени от тях факти.
Относно доказателствените искания:
Представените от страните писмени доказателства са относими към предмета на делото и ще се допуснат.
Ответницата с отговора е направила доказателствени искания, част от които са неоснователни. Основателно е искането за назначаване на експертиза за установяване на пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на сделката, но задачата на експерта следва да се ограничи до стойността към 08.09.2010 г. Неоснователно е искането за допускане разпит на свидетели за установяване на обстоятелствата относно състоянието на апартамента към момента на преговорите между продавача и купувача, извършваните огледи, от кого били водени преговорите и т.н. В тази връзка ответницата не е заявила с отговора на исковата молба конкретни фактически твърдения, които да бъдат доказвани по този начин. Неоснователно е и искането за изискване от Община Несебър на строителната документация за апартамента. Доколкото тези документи имат отношение към предмета на делото, те ще бъдат изследвани и съобразени от вещото лице, което ще даде оценка на имота.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 21.02.2017 г. от 10,00 часа.
Да се призоват страните като им се изпратят преписи от настоящето определение.
Да се изпратят на ищеца преписи от писмения отговор на ответниците В.С. заедно с приложенията.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съобразно с мотивната част на определението.
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че стойността на даденото значително надхвърля тази на полученото от продавача, както и за намерението за увреждане при сключване на сделката.
ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа експертиза по делото, вещото лице по която след запознаване с доказателствата по делото и техническата документация, съхранявана в Община Несебър, да даде заключение за действителната пазарна стойност на недвижимия имот, предмет на нотариален акт № 148 от 08.09.2010 г. към датата на сделката.
Експертизата да се извърши от вещото лице Здравка Андреева след внасяне на депозит за възнаграждението му в размер на 500 лв от ответницата в едноседмичен срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответницата.
Определението не може да се обжалва.
Окръжен съдия :