№ 209
гр. гр. Добрич, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20243200500341 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на „***“ЕООД – гр.София, чрез упълномощения адвокат,
срещу решение №90/29.01.2024г. по гр.д.№1284/2023г. на Добричкия районен
съд в частите, в които уволнението на С. А. С. от гр.Добрич, извършено със
заповед №21/24.03.2023г. на управителя на „***“ЕООД, е признато за
незаконно и е отменено, С. А. С. е възстановен на предишната заемана от него
длъжност „*** – филиал Добрич” в „***“ЕООД и „***“ЕООД е осъден на
основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ да заплати на С. А.
С. сумата 7 063.20 лева, както и сумата от 933 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, а така също и по сметка на съда държавна такса и разноски за
вещо лице.
Решението се обжалва като неправилно. Възразява се срещу приетото
от първоинстанционния съд, че уволнението на работника С. А. С. е
незаконно. Изложени са подробни съображения и въз основа на анализ на
събраните по делото гласни доказателства се поддържа становище, че
работникът е извършил нарушението, за което му е наложено
1
дисциплинарното наказание „уволнение“. Възразява се срещу извода на
първоинстанционния съд, че прекратяването на трудовото правоотношение е
извършено от работодателя без спазване на предварителната закрила по чл.333
ал.1 от КТ. Работникът не уведомил работодателя, че аортната му клапа е
подменена и, макар при връчването на уволнителната заповед да декларирал
трудоустрояването си, не представил на работодателя официален документ за
това. Работникът умишлено въвел работодателя в заблуждение, че не е
трудоустроен и не се ползва от закрила, следствие което и неспазването на
изискванията на горната разпоредба от работодателя не следвало да му се
вменява в тежест. Освен това в решението на ТЕЛК, на което се позовавал
ищецът, не било посочено работникът да е трудоустроен, причините за
трудоустрояването, противопоказните условия на труд. Самият ищец никога
през времетраенето на трудовото правоотношение не се бил позовавал на
решението на ТЕЛК с искане да бъде трудоустроен на подходяща за здравето
му работа, а се позовал на това единствено само за нуждите на предявения от
него иск. Уволнението на ищеца било законно, а искът за отмяната му,
съответно и исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ били неоснователни.
Настоява се за тяхното отхвърляне след отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част, в която същите са удовлетворени.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В съдебно заседание въззиваемият С. А. С., чрез адвоката си, оспорва
жалбата и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
След извършената в съответствие с изискванията на чл.269 от ГПК
служебна проверка и по посоченото в жалбата въззивният съд намира
първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната част за
допустимо и правилно.
Решението е постановено по предявените от С. А. С. срещу „***“ЕООД
искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ – да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед №21/24.03.2023г. на
управителя на „***“ЕООД, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, за възстановяване на ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност „***“ и за осъждането на ответника да заплати
на ищеца обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без работа за
шест месеца поради незаконното уволнение, претендирано в размер на 7 848
2
лева.
Решението на районния съд в частта, в която искът по чл.344 ал.1 т.3 от
КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над присъдените
7 063.20 лева до пълния претендиран размер от 7 848 лева, не е предмет на
въззивно обжалване.
Установено е по делото, че по силата на трудов договор
№194/19.12.2018г. страните са били в трудово правоотношение, като ищецът
С. А. С. е бил назначен на длъжността „***“, филиал Добрич, в предприятието
на ответника „***“ЕООД
Със заповед №21/24.03.2023г., издадена от управителя на „***“ЕООД, на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което трудовото
правоотношение между страните е прекратено. Видно от заповедта,
дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 23.03.2023г. в 8.30 часа
ищецът бил засечен да източва гориво от поверения му за управление
сметосъбиращ автомобил, както и всеки ден, включително и на 23.03.2023г., за
автомобила се установявали липси на гориво, респ. преразход над допустимо
определената норма. Изложените обстоятелства са посочени в заповедта като
съставляващи извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187 ал.1 т.6 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и
съставляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение
и прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно чл.190 ал.1 т.4 от КТ
и чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Видно от отбелязаното в нея, заповедта е връчена на
ищеца на 27.03.2023г.
В исковата си молба ищецът е оспорил законността на уволнението на
няколко основания. Отрекъл е да е източвал гориво от поверения му за
управление автомобил на 23.03.2023г., а и в който и да било друг ден.
Отбелязаното в заповедта, че във всеки ден били установявани липси на
гориво, съответно преразход над определената норма, било равнозначно на
липса на мотиви за санкционирането на ищеца, защото не ставало ясно
какви конкретни действия, съставляващи дисциплинарно нарушение,
работодателят е приел за осъществени от работника. В заповедта не се
съдържали мотиви за налагането на именно това дисциплинарно наказание –
уволнение, което не съответствало на тежестта на нарушението /ако се приеме
нарушението за извършено/. Работодателят наложил дисциплинарното
3
наказание уволнение и прекратил трудовото правоотношение с ищеца, без да
се съобрази, че ищецът е с трайно намалена работоспособност.
С оглед тежестта на въведените от ищеца основания за незаконност и с
оглед разпоредбата на чл.344 ал.3 от КТ, на първо място следва да се обсъди
възражението за уволняването на ищеца, без съобразяване, че същият е с
трайно намалена работоспособност.
Касае се за това, че с експертно решение №3726/10.11.2020г. на ТЕЛК при
„МБАЛ – Добрич“АД – гр.Добрич ищецът е освидетелстван с 40% трайно
намалена работоспособност, за срок до 01.11.2023г. В т.15 „противопоказни
условия на труд“ /стр.2/ е вписано – тежък физически труд. Според
решението, ищецът страда от *** и е в състояние след пластика на аортната
клапа.
Няма спор, че преди датата на връчване на уволнителната заповед,
ищецът не е представял на работодателя си решението на ТЕЛК, както и не го
е уведомявал, че е освидетелстван с намалена работоспособност и с дадени
предписания за противопоказни условия на труд. Няма данни тези
обстоятелства по друг начин да са станали известни на работодателя.
На 27.03.2023г. ищецът е дал декларация, че е трудоустроен и, че боледува
от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Декларацията е дадена пред работодателя, по негово искане/запитване, при
връчване на ищеца на уволнителната заповед, както следва от изложеното от
ответника в отговора на исковата молба и във въззивната му жалба.
С исковата молба ищецът е представил писмо, с което работодателят го
поканил в срок до 30.03.2023г. да представи решение за трудоустрояване
и/или документ, удостоверяващ заболяването му, като му е указано, че, ако не
стори това, връчената на 27.03.2023г. уволнителна заповед ще бъде
регистрирана в НАП. Както е посочено в писмото, то е отправено по повод
декларираното от ищеца наличие на обстоятелства, поставящи го под закрила
при уволнение. Писмото няма дата на изготвяне, не е отбелязано и няма
доказателства кога е връчено на ищеца, но от цялостното му съдържание е
ясно, че искането е изготвено и връчено на ищеца, след като на 27.03.2023г.
вече му е била връчена уволнителната заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, работник, който е
трудоустроен или, който страда от болест, определена в наредба на министъра
4
на здравеопазването, може да бъде уволнен на осн.чл.330 ал.1 т.6 от КТ от
работодателя с предварително разрешение от инспекцията по труда, дадено за
конкретния случай.
В настоящия спор заболяването на ищеца, каквото се установява от
вписаното в експертно решение №3726/10.11.2020г. на ТЕЛК при „МБАЛ –
Добрич“АД – гр.Добрич, не е от тези по чл.1 от Наредба №5/1987г. на
министъра на здравеопазването и ищецът не е от категорията работници по
чл.333 ал.1 т.3 от КТ.
Но с посоченото решение на ТЕЛК ищецът е освидетелстван с трайно
намалена работоспособност и е посочен трудът /тежък физически/, който му е
противопоказен. Това означава, че са налице и двете предпоставки за
определянето на ищеца като трудоустроен по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 от КТ
/решение №60/13.06.2017г. по гр.д.№3186/2016г. на 3-то ГО на ВКС, решение
№246/11.11.2015г. по гр.д.№1305/2015г. на 3-то ГО на ВКС, решение
№259/21.04.2021г. по гр.д.№112/2020г. на 4-то ГО на ВКС и др./. Разпоредбата
не свързва трудоустрояването с процента намалена трудоспособност, нито с
това дали фактически заеманата от работника длъжност съответства на
дадените предписания, като обратно поддържаното от въззивника е
неоснователно. За определянето на работника или служителя като
трудоустроен по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 от КТ е достатъчно кумулативното
осъществяване на двете условия – освидетелстването на работника и
служителя с трайно намалена работоспособност и даването на предписания за
противопоказни условия на труд. Вярно е, че трайното намаляване на
работоспособността на ищеца не е признато пожизнено, а за определен срок,
но към датата на уволнението този срок не е бил изтекъл и ищецът е бил
трудоустроен.
Следователно и в съответствие с чл.333 ал.1 т.2 от КТ работодателят е
можел да прекрати трудовото правоотношение поради наложено
дисциплинарно наказание уволнение само с предварителното разрешение на
инспекцията по труда.
Такова разрешение няма и не е искано от работодателя. Противно на
поддържаното от ответника, липсват обстоятелства, които да навеждат, че
ищецът умишлено го е въвел в заблуждение, че не е трудоустроен. Не следва
друго от факта, че до 27.03.2023г. на работодателя изобщо не му е било
5
известно работникът да е трудоустроен. Това е така, защото на 27.03.2023г.,
при връчване на уволнителната заповед, ищецът е декларирал
трудоустрояването си. Ако декларираното не е било достатъчно убедително за
работодателя, то тогава, преди да връчи заповедта за уволнение, той е
трябвало да изиска от работника документа за трудоустрояването и да поиска
разрешение от инспекцията по труда за уволнението преди да връчи
уволнителната заповед. Вместо това и, въпреки че вече му е било известно
вероятността ищецът да е под закрила, работодателят му връчил заповедта.
В съответствие с чл.335 ал.2 т.3 от КТ връчването на заповедта поражда
ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Към момента на
настъпването му е липсвало изискуемото по чл.333 ал.1 т.2 от КТ условие за
едностранното му осъществяване от работодателя – предварително
разрешение от инспекцията по труда и липсата му е по причини, стоящи
единствено у работодателя. Отправеното след прекратяването на трудовото
правоотношение искане от работодателя работникът да представи документа
за трудоустрояването е правно ирелевантно; липсата на предварително
разрешение от инспекцията по труда не би могла да бъде санирана по никакъв
начин със следващи прекратяването действия на работодателя, а обещаното в
писмото му нерегистриране на прекратяването на трудовия договор в НАП
може да има други последици, но не и такива, относими към прекратяването
на трудовото правоотношение, настъпило с връчването на уволнителната
заповед.
Следователно ответникът е прекратил трудовото правоотношение на
осн.чл.330 ал.1 т.6 от КТ поради наложено на ищеца дисциплинарно
наказание уволнение, без да е спазил изискванията на чл.333 ал.1 т.6 от КТ за
предварително дадено разрешение от инспекцията по труда. Това е особено
съществено нарушение, възведено от разпоредбата на чл.344 ал.3 от КТ в
самостоятелно достатъчно основание за незаконност на уволнението и
неговата отмяна, без спорът да се разглежда по същество.
Незаконността на уволнението на ищеца е предпоставка за основателност
на претенцията по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност, както и на претенцията по чл.344 ал.1 т.3 от КТ
за обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение.
По последния иск е установено, че в шест месеца след уволнението ищецът не
6
е работил при друг работодател и в съответствие с чл.225 ал.1 от КТ той има
право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за този
период от шест месеца. Съгласно заключението на вещото лице, брутното
трудово възнаграждение в случая възлиза на 7 848 лева. С
първоинстанционното решение на ищеца е присъден по-малкият нетен размер
от 7 063.20 лева, но, както се посочи по-горе, решението в отхвърлителната
част по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ не е обжалвано.
От изложеното следва, че в обжалваната му част, в която предявените
искове са удовлетворени, решението на районния съд е правилно и следва да
се потвърди. Съответно, решението следва да се потвърди и в частта,
осъждаща ответника за разноски на ищеца, както и за държавна такса и
разноски по сметка на районния съд.
С оглед този резултат от въззивното производство и на осн.чл.38 ал.2 от
ЗА ответникът - въззивник следва да бъде осъден да заплати на адвоката,
предоставил безплатна защита на въззиваемия ищец, възнаграждение в размер
на 933 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №90/29.01.2024г. по гр.д.№1284/2023г. на
Добричкия районен съд в обжалваната част, в която уволнението на С. А. С. с
ЕГН **********, извършено със заповед №21/24.03.2023г. на управителя на
„***“ЕООД – гр.София, район „Изгрев“, ***, е признато за незаконно и е
отменено, С. А. С. е възстановен на предишната заемана от него длъжност
„*** – филиал Добрич” в „***“ЕООД и „***“ЕООД е осъден на основание
чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ да заплати на С. А. С. сумата
7 063.20 лева, както и сумата от 933 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, а така също и по сметка на съда държавна такса и разноски за
вещо лице.
ОСЪЖДА „***“ЕООД – гр.София, район „Изгрев“, ***, да заплати на
адвокат К. Н. К., сумата 933 лева – възнаграждение за предоставена на С. А.
С. безплатна адвокатска защита във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от
7
ГПК пред ВКС в месечен срок от датата на обявяването му –29.07.2024г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8