№ 7490
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110101547 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Н Н. И. с ЕГН ********** и адрес: АДРЕС, съдебен
адрес: АДРЕС, Търговски комплекс „СМо“, офис 14, адвокатска кантора МЗ.“, чрез адв. Б. З.
срещу „ФИРМА” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от Н. ПП, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск –
допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ проверка дали сумите, наредени по сметка на СРС с
представени от адв. Б. З. платежни нареждания са постъпили по сметката на съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.04.2023 г.
от 11.10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Н Н. И. с ЕГН ********** и
адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, Търговски комплекс „СМо“, офис 14, адвокатска
кантора МЗ.“, чрез адв. Б. З. срещу „ФИРМА” ООД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление АДРЕС, представлявано от Н. ПП, с която се моли съда да:
- признае за установено в отношенията между страните че чл.6.2 – неустоечната
клауза от сключения между тях договор за потребителски кредит № ***** е нищожна и
- осъди ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 50.00 лева /петдесет
лева/, частична претенция от общо 207,27 лв., представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем № *****, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
1
Ищецът твърди, че на 04.05.2022 г. Н. И. е сключил договор за паричен заем №
***** със „ФИРМА” ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер
на 500 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 3, размерът на
месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 6.1 от Договорът е посочено, че заемателят се
задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. В чл. 6.2 страните са договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 207,27 лв.
Сочи се, че Н. И. е изплатил изцяло всички претендирани суми по процесния
договор.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен
размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Излагат се съображения за нищожност на клаузата, с която в процесния договор
за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави
обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени
съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит,
както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Сочи се, че
неустойката накърнява добрите нрави. Сочи се, че в нарушение на императивното правило
на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „ФИРМА” ООД не е включило в ГПР разходите
за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Поддържа се, че грешното посочване на размера
на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1
1, ал. 1, т. 9 ВР. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави-
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
2
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Иска се да на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължено ответното дружество
да представи извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги по Договор за паричен заем № *****, включително да предостави и копие от договора
и СЕФ.
Иска се да да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза,
по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното
дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е
общата сума, която е изплатена на ответното дружество по Договор за паричен заем №
*****, включително и чрез рефинансиране на заема? 2. Моля вещото лице да посочи
размера, датата и разпределението /по пера/ на постъпилите суми за погасяване на
начислени задължения на всяко извършено плащане на ответника по Договор за паричен
заем № *****. З. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума
по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор
за паричен заем № *****, като включи в него дължимата неустойка?
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да ни послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ с адрес: АДРЕС на база на което да ни бъде предоставена
информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между
„„ФИРМА” ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
представлявано от Н. ПП и кредитополучател Н. Н. И. с ЕГН **********, както и данни за
движението по тях.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Не се спори, че между Н. Н. И. и „ФИРМА“ ООД е сключен договор за паричен
заем № ***** от 04.05.2022г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 500
лева, както и, че заемните средства са предоставени от „ФИРМА“ ООД на потребителя,
съобразно условията в договора.
Твърди се, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
Сочи се, че видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит, в
същия са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на
годишния процент на разходите. Като неправилно се определя твърдението, че в размера на
ГПР следва да бъде включен и размерът на неустойката, както и, че действително
приложеният в договора за кредит ГПР е различен от посочения в него. Сочи се, че клаузата
на договорната лихва и ГПР НЕ са неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и, че не
3
е налице заблуждаваща търговска практика, довела до неравнопоставеност на уговорката за
ГПР.
Оспорва се процесната неустойка да противоречи на добрите нрави. Сочи се, че
обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от
кредитора риск и страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на
поетото задължение в договора за предоставяне на обезпечение в една от двете форми.
Поддържа се, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от
волята и действията на потребителя, като при процесния кредит ищецът не е представил
каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на
кредитора от връщането на сумата по договора за заем.
Представени са писмени доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ответника е да установи, че във връзка с непредставяне на
обезпечение по Договор за паричен заем № ***** от страна на ищеца, е възникнало вземане
за неустойка по валидно уговорена неустоечна клауза за неизпълнение на задълженията по
чл. 6.1.
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване на сумата в размер на 207.27 лева е с валидно възникнало
правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ответника да представи копие от
Договор за паричен заем № ***** и СЕФ.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от
ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото СУ.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
4
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5