Решение по дело №3476/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 865
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20197180703476
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 865/26.4.2021г.

Град Пловдив, 26, 04, 2021 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, V състав, в открито съдебно заседание на 02,03,2021 година, в състав:

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СТОИЛ БОТЕВ

участието на секретар В. К., като разгледа докладваното  адм. д. №  3476 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Жалбоподателят - Е.С.Х., ЕГН ********** *** , чрез адв. Б.  оспорва Заповед № 18-10175-02.10.2019 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, общ.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица – проект № 15-891725-02.10.2019 г., състоящо се в:

Нанасяне на нови обекти в КККР:

поземлен имот с идентификатор 56784.517.531:площ: 375 кв.м., начин на трайно ползване: Високо застрояване (над 15 m) , собственост на Е.С.Х. и Е.С.Х.

поземлен имот с идентификатор 56784.517.532:площ: 1 кв.м., начин на трайно ползване : За второстепенна улица, собственост на Е.С.Х. и Е.С.Х.

сграда с идентификатор 56784.517.531.1:площ:62 кв.м., предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, собственост на Е.С.Х.

сграда с идентификатор 56784.517.531.2:площ: 44 кв.м., предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, собственост на Е.С. Х.-Ш.

сграда с идентификатор 56784.517.531.3:площ: 53 кв.м., предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, собственост на Е.С.Х. и Е.С.Х.

Заличени обекти от КККР:

Поземлен имот с идентификатор 56784.517.137:Площ: 376 кв.м., начин на трайно ползване: Високо застрояване (над 15 m), собственост на Е.С.Х. и Е.С.Х.

сграда с идентификатор 56784.517.137.1:площ: 62 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, собственост на Е.С.Х.

сграда с идентификатор 56784.517.137.2:площ: 44 кв.м., предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, собственост на Е.С. Х.-Ш.

сграда с идентификатор 56784.517.137.3:площ: 53 кв.м., предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, собственост на Е.С.Х. и Е.С.Х.

В жалбата , както и в писмените защити на страните се иска  отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, като се претендират и съдебни разноски.

Ответникът- началник на СГКК- Пловдив не се представлява в съдебно заседание, а в  постъпилите писмени становища (листи 2 и 82) твърди неоснователност на жалбата, както и че непълнотата и грешката се състои в разминаване на границите на УПИ VІІІ-177, кв.12 по плана на кв. “Младежки хълм“ – гр.Пловдив и ПИ с ИД 56784.517.137 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив в югозападния ъгъл на имота, което е видно от всички представени материали на съда.

Възразява се за размера на претендираното  адвокатско възнаграждение, като делото не се счита за  такова с фактическа и правна сложност.

Заинтересованото лице - Е. Ш., чрез адв. Б. в представената защита иска отмяна на оспорената заповед и претендира разноски.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбите съдът констатира, че оспорената заповед (л.12.) е получена от жалбоподателката на 07,10,2019г., а жалбата /л.7/ постъпва в деловодството на ответника на 21.10.2019г. или в рамките на законоустановения срок,  поради което следва да се приеме , че за жалбоподателя е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

Предвид горното  жалбата като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, предвид приложените по делото доказателства се явява процесуално  допустима, а разгледана по същество  е и основателна.

Според разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в КК и КР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект.

Предвид приложените по делото доказателства , следва да се приеме за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, според чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти. А според легалното определение на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, “непълноти или грешки” са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Според чл.56, ал.1 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-5), измененията в КК и КР се извършват от СГКК по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган.

  В случая  съдът от фактическа страна установи , че инж. Ч. е изготвил проект / л. 29/  за изменение на КК относно процесния ПИ № 517.137  за прилагане на  РП  на Пловдив , за кв. „Младежки хълм“ одобрен със заповед № ОА 1382/ 16,07,93 и заповед № ОА 1090/ 11,06,2002г. на Община Пловдив.

Според обяснителната записка на проекта (л.30), предмет на проекта е разделяне на процесния ПИ на два нови с номера 517.531 и 517.532 поради  несъответствие на границите  на ПИ по КК и одобрения  РП .

В съдебното производство е приложена админ. преписка /АП/  спор по пълнотата на която между страните няма.

 По искане на жалбоподателката  и на заинт. Страна Ш. съдът е  допуснал СТЕ с в.лице арх. В. , който следва да отговори на въпросите поставени  в техни молби / л. 88 , 90/.

Съдът е приел СТЕ на в.л. / л. 110-123/ което е прието от страните , неоспорено , и от което се установява , че действащия ПУП е по Заповед № ОА-1382/16,07,1993г. а   Заповед № ОА-1090/11.06.2001 г.  уточнява регулационните граници между два имота,  на жалбоподателите и този в северната част. В.л. посочва , че по  отношение на застрояването - в парцел VІІІ 177 става на четири - 6 етажно ново застрояване на калкан с парцел VІІ 178 и се променя  застроителното петно.

В.л. е отговорило , че променянето на площта на застрояване,  променя и  действителния ПУП.

Експерта е отговорил , че по принцип  решението на ВАС няма отношение към скосяването на ъгъла на имота, а се отнася между двата имота на жалбоподателите и северния имот, както и че процедурата  по чл.15, ал.3 от ЗУТ  в случая не е приложима, тъй като се касае за прехвърляне на имоти, няма делба, а се касае за отразяване на регулационния план в кадастралния.

Съдът е изискал  от техническа служба на голяма община Пловдив  Заповед № ОА-1382/16.07.1993 г, за която вещото лице твърди, че е одобрила действащия ПУП и това е сторено , като същата е представена с писмо на л. 163, ведно със ситуационен план и план за застрояване.

Съдът е задължил Община Пловдив да представи доказателства относно приложена ли е уличната регулация за УПИ VIII - 177 от кв.12 по плана на кв. „Младежки хълм“ гр.Пловдив, а в момента по кадастрална карта и кадастрални регистри ПИ с идентификатор 56784.517.137, съгласно Заповед № ОА-1382/16.07.1993 г. на Кмета на Община Пловдив.

С писмо на Община Пловдив от 13.01.2021 г., се уведомява съда, че съгласно § 22, ал.1, т.1в от ПР на ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства и в случая по отношение на УПИ VIII - 177 от кв.12 по плана на „Младежки хълм“ гр.Пловдив, уличната регулация е приложена.

Въз основа на горното  твърдение , че уличната регулация е приложена и са изплатени обезщетения по отчуждителното производство, съдът е задължил общината да представи  всички документи, които се изискват от Закона за Общинската собственост,  включително:    1,Окончателен договор за прехвърляне на собствеността.  2 Документи доказващи изплатеното обезщетение по отчуждителното производство. 3. Решението Общинския съвет – Пловдив за отчуждителното производство и обявлението му.

В последното оз. Общината отговаря / л.198/ че регулацията не е приложена.

Съдът от правна страна излага следното:

При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочи се вече, че според чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти. А според чл.54, ал.2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред; при необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки; влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1. Аналогично, с разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5 е предвидено, че началникът на СГКК издава отказ за изменение на КК и КР при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите- предмет на проекта. Разпоредбата на чл.72 от Наредба №РД-02-20-5 установява, че отказ за отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването ѝ е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. А според легалното определение на §1, т.16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5, “спор за материално право” по смисъла на чл.70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

Въз основа на установеното от вещото лице , както и от представените писмени доказателства от община Пловдив , настоящият състав на съда приема за установено, че е налице спор за материално право по смисъла на Наредба №РД-02-20-5, респективно по смисъла на ЗКИР.

Въпреки , че заповедта е издадена на основание чл.51, ал. 1, т.2 ЗКИР, доколкото Община Пловдив уточнява , че уличната регулация не е приложена и не е извършено отчуждаване на имота, това обстоятелство е от  съществено значение относно преценката за законосъобразност на процесната заповед , доколкото се  дава отговор  на въпроса относно наличието на непълноти и грешки , а отделно от това дава преценка доколко е спазена разпоредбата на чл. 43,  ал.1, т.5а от ЗКИР при изменението на КК и КР, според която  в КК и КР следва да намират отражение единствено данни от: действителното състояние на имота в съответствие с правото на собственост , а не бъдещо строителство.

В случая няма доказателства , че процесния проект на инж. Ч.  е одобрен и подписан от всички съсобственици, както и че е съставен договор за доброволна делба на имота.

Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик,  е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение па КК и КР.

Отделно от горното  се установява , че не е налице влязло в сила съдебно решение за делба на процесния имот

Съобразно   Решението на ВАС, по ад. № 10540/2002г.  на  л. 24 , съдът счита, че  в случая с процесната заповед се нарушава материалния закон , тъй като с нея се отменя ПУП-ПР за имота  и заповед № ОА- 1090/ 11,06,1991г.

Налице е нарушение и на чл. 26 от АПК , тъй като няма доказателства  Ш. да е била уведомена за стартирането на админ.производство.  В проекта на инж. Ч. е посочено , че се изготвя по заявления на двете сестри , но същият е подписан само от жалбоподателката , а  уведомлението на л. 16 , по чл. 26 от АПК до Ш. не е получено.

Предвид многобройните нарушения на материалните норми и предвид очерталия се изход на делото, исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя и заинт. Страна следва да бъдат частично уважени.

По делото няма представен списък за разноски. Такива се претендират в последното оз.  от жалбоподателката , както и в представената от нея защита в размер на 15 лв. ДТ , 1080 лева хонорар за адв. Н. , 300лева хонорар за адв. Б. и 200лева за приетата СТЕ.

В становището на ответника се възразява за размера на претендираното  адвокатско възнаграждение, като делото не се счита за  такова с фактическа и правна сложност.

Съдът установи че в  договора за правна помощ на адв. Н. на л. 139 е отразено за  договорено и изплатено възнаграждение в размер на 1080лева. Въпреки направеното възражение за прекомерност на претендираното  адвокатско възнаграждение, съдът приема че същото е в размера на чл. 8 , ал. 2 , т. 1  от Наредба № 1 от 2004г.  и следва да се уважи. Същевременно съдът не присъжда адв. Хонорар за жалбоподателката по второто й пълномощно с адв. Б. , тъй като на осн. Чл. 143 от АПК , страната има право на разноски  само за един адвокат. На Х. следва да й се присъдят и разноските по приетата СТЕ в размер на 200 лева.

На заинтересованото лице – Е.С.Х. – Ш. с ЕГН **********,***. Д. Николаев №90,. следва да се присъдят претендираните  разноски в размер на 452 лева , съобразно приложените доказателства на л. 81 и л.86.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  по жалба на Е.С.Х., ЕГН ********** ***  Заповед № 18-10175-02.10.2019 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, общ.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица – проект № 15-891725-02.10.2019 г..

ОСЪЖДА  АГКК-гр. София да заплати на  Е.С.Х., ЕГН ********** ***  съдебни разноски в размер на 1295/хиляда двеста деветдесет и седем/ лева.

ОСЪЖДА  АГКК-гр. София да заплати на  Е.С.Х. – Ш. с ЕГН **********,***. Д. Николаев № 90  съдебни разноски в размер на 452  / четиристотин петдесет и два/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................