Определение по дело №302/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от С. А. Д., ЕГН *,с постоянен А. Г. Г. Д., общ. Г. Д., обл. Б. против Решение №2224/13.06.2011г., постановено по Г. дело №1157/2010г. по описа на Районен съд Г. Д. в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище от жалбоподателя и М. Н. Д.. От въззивния съд се иска да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде предоставено ползването на семейното жилище на жалбоподателя.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от М. Н. Д. от Г. Г. Д., обл. Б.- ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №2224/13.06.2011г по Г. дело №1157/2010г. по описа на Районен съд Г. Д.. От въззивния съд се иска да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен брака поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи, да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца на ответницата, както и да бъде постановено същата да продължи да носи брачното си фамилно име- Д., като решението в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване и от двамата съпрузи да бъде потвърдено, а частта, в която се определя режима на лични отношения и издръжка да се измени досежно лицето, задължено да плаща издръжка и да ползва режима, като това лице да бъде определено ицеща.

В съдебно заседание жалбоподателят – ицещ в първоинстанционното производство С. Д., редовно призован, лично и чрез процесуалния си представител А. Р. поддържа жалбата.

Жалбоподателят М. Д. – ответник в първоинстанционното производство, редовно призована, лично и чрез процесуалния си представител А. В., поддържа жалбата.

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, А.1 ГПК и срещу обжалваем С. акт.

За да се произнесе по основателността на жалбите, съдът обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Между страните е сключен граждански брак на 08.06.1996г. По време на брака са родени двете деца- Асен Станиславов Д., роден на 31.03.1997г. и Ралина Станиславова Д., родена на 24.01.1999г.

По време на брака страните са придобили недвижими имот- поземлен имот с площ 567 кв.м. ведно с построената в него къща, находяща се в Г. Г. Д., У. “С. С.” №13. С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №129, том І, рег. №2661, дело 0 121 от 2010г. на нотариус Алина Хаджиева Джугданови са дарили при равни дялове 1/3 идеална част от собствения си недвижим имот в режим на СИО, а именно поземлен имот с площ 567 кв.м. ведно с построената в него къща, находяща се в Г. Г. Д., У. “С. С.” №13 на двете си деца- Асен и Ралина. Върху процесния имот е учредено пожизнено право на ползване на Катерина И. Д.- майка на съпруга. От заключението на назначената и приета в първата инстанция съдебно- техническа експертиза се установява, че притежаваното от страните жилище е проектирано и изпълнено като еднофамилно.

От показанията на свидетелите Биджекова, Симеонова и Чанева, дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че отношенията между съпрузите са влошени и не живеят като семейство от около 2 години. От показанията на същите свидетели се установява също така, че съпругата не полага грижи за домакинството, семейството и децата, като грижите са поети изцяло от бащата и неговата майка, която живее със семейството.

От показанията на свидетелите К., Попов и Грънчаров се установява, че Д. е добър служител, изпълнява трудовите си задължения. Същите свидетели са я виждали със синини по лицето, като с Попов и Грънчаров е споделила, че същите са от съпруга й.

Пред първата инстанция са изслушани в съдебно заседание децата – Асен и Ралина Джугданови. Те са изразили желание да живеят при баща си.

Пред първата инстанция съпругата М. Д. е изразила становище за запазване след развода на брачното фамилно име.

От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията на ицеща в исковата молба, отговора на ответника и показанията на свидетелите Биджекова, Симеонова и Чанева, се установява, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от около две години. Съпругата не полага грижи за семейството и децата, същевременно е поддържала извънбрачна връзка. В съпружеските отношения е налице отчуждение, което съдът намира за трайно и непреодолимо. Брачната връзка е лишена от предписаното от закона съдържание по вина на съпругата.

Родителските права по отношение на родените от брака ненавършили пълнолетие деца първоинстанционния съд е предоставил на бащата. От събраните по делото доказателства се установява, че изключително той полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Такова е и изразеното желание на децата. Неоснователни са възраженията на съпругата- ответник, че бащата полага нощни смени, пътува в командировки. Бащата живее заедно с бабата на децата и тя би могла да се грижи за тях, когато е нощна смяна. Командировките са в рамките на установеното работното време и в този смисъл е без значение дали полага труд на обичайното си работно място или е в командировка.

Оплакването на жалбоподателя, че районният съд не е обсъдил в цялост доказателствения материал са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи за основателност на посочените искови претенции за прекратяване на брака по вина на съпругата, предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака Асен Станиславов Д. и Ралина Станиславова Д. на съпруга, режима на лични отношения на майката и размера на присъдената издръжка.

По изложените съображения решението на Районен съд Г. Д. като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в частта, с която брака е прекратен с развод по вина на съпругата, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата Асен Станиславов Д. и Ралина Станиславова Д. на бащата С. Д., определен е режим на лични отношения на майката с децата и е осъдена да заплаща издръжка в размер на 80 лв. за детето Асен Станиславов Д. и 70 лв. за детето Ралина Станиславова Д..

По отношение въззивната жалба на М. Д. относно фамилното име след развода, същата е основателна по следните съображения:

В исковата молба ищецът е предявил иск след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Маринова, който районният съд е уважил. Във връзка с фамилното име след развода, чл.53 СК предвижва право само на съпруга, който е променил името си, да поиска възстановяване на предбрачното фамилно име. Това потестативно право кореспондира с установеното в чл.12 СК право всеки от сключващите брак да избере сам фамилното си име по време на брака. Сега действащия Семеен кодекс не предвижда право на другият съпруг да поиска промяна на фамилното име на съпруга, нито да се противопостави на запазването на брачното фамилно име. Такъв иск е недопустим и решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част- прекратено. Тъй като съпругата- ответница в първоинстнационното производство не е предявила иск за възстановяване на предбрачното фамилно име, след развода тя следва да продължи да носи брачното – Д.. При новия Семеен кодекс противопоставянето на съпруга е без правно значение.

По отношение въззивната жалба на С. Д. за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, същата е основателна по следните съображения:

Искане за предоставяне на ползването на семейното жилище са направили и двамата съпрузи. При решаването на въпроса за ползването му следва да се приложат разпоредбите на параграф 1 от ДР вр. с чл.56 СК, както и указанията, дадени с ППВС №12/1971г., които не са загубили действието си. Според параграф 1 ДР на СК семейно е жилището, обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. В настоящия казус семейното жилище е съсобствено между съпрузите и техните деца, като върху същото има учредено право на ползване на майката на съпруга. Страните нямат друго жилище. За да се разпредели семейното жилище, следва да се установи възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им. Видно от заключението на вещото лице, семейното жилище е еднофамилно и следователно не може да се разпредели за отделно ползване от двамата съпрузи. Когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 56, А.5 СК - интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между съпрузите са нетърпими, те не могат да общуват помежду си и съвместното им живеене би се отразило негативно на психическото развитие на децата. Следва да се вземат предвид и другите обстоятелства, посочени в същата норма, а именно вината за разстройството на брака на съпругата. В настоящия казус интересите на децата налагат семейното жилище да бъде предоставено за ползване на съпруга, на който е предоставено упражняването на родителските права- бащата.

Въз основа на изложеното, въззивният състав приема, че претенцията на съпруга за предоставяне ползването на семейното жилище е основателна и следва да бъде уважена. Тъй като изводите на въззивната инстанция и първостепенният съд не съвпадат, решението на Районен съд Г. Д. следва да бъде отменено в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване съвместно от двамата съпрузи.

Жалбоподателят С. Д. е направил искане за присъждане на разноски, сторени в настоящата инстанция, за което е представил списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на делото М. Н. Д. следва да заплати на С. Д. разноски в размер на 200 лева, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №2224 от 13.06.2011г., постановено по Г. дело №1157/2010г. по описа на Районен съд Г. Д. в частта, с която съдът е постановил след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Маринова, като недопустимо.

Прекратява производството в тази част.

След прекратяване на брака жената запазва съгласно чл.53 СК фамилното име Д..

ОТМЕНЯ Решение №2224 от 13.06.2011г., постановено по Г. дело №1157/2010г. по описа на Районен съд Г. Д. в частта, с която съдът е предоставил ползването на семейното жилище, намиращо се в Г. Г. Д., У. “С. С.” №13 от С. А. Д. и М. Н. Д., и вместо него постановява:

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо еднофамилна жилищна сграда в град Г. Д., община Г. Д., област Б., У. “С. С.” №13 на С. А. Д..

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2224 от 13.06.2011г., постановено по Г. дело №1157/2010г. по описа на Районен съд Г. Д. в останалата част.

ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН *, А. Г. Г. Д., обл. Б., У.”С. С.” №13 да заплати на С. А. Д., ЕГН *, Г. Г. Д., обл. Б., У. “С. С.” №13 сумата в размер на 200 /двеста/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: