Р
Е Ш Е
Н И Е №5
гр. Видин, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВИДИН, НО, II – ри наказателен състав, в публичното заседание на
четинадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л. Л.
ЧЛЕНОВЕ:1.В. С. 2. Д. В.
при секретаря А. А. и с участието на прокурора Л. Ц., като разгледа докладваното от мл. съдията Д. В. в. н. о. х.
д. № 166/2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 172/07.07.2020 г., постановена по НОХД 112/2019 г. РС – Видин е признал подсъдимият Л.В.Л., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, безработен, със средно образование, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 14.11.2015 г. в с. Ивановци, обл. Видин се заканил на Л.Т.М. *** с престъпление против неговата личност - убийство, отправяйки следната реплика: „Сега да те гръмна ли циганин" и насочвайки срещу него пушка и това заканване би могло да възбуди основателен страх у М. за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр с ал.1 от НК, за което и на основание чл.144, ал.3, във вр с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ”, като съвкупност от следните пробационни мерки:
1 .Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от осемнадесет месеца.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осемнадесет месеца.
С присъдата подс. Л. е осъден да заплати и сумата от 800 (осемстотин) лева на Л.Т.М., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 14.11.2015 г. до окончателното плащане на сумата, като до пълния размер от 5000 (пет хиляди) лева гражданският иск е отхвърлен като недоказан.
Подсъдимият е осъден също така да заплати и сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалваната от подс. Л. чрез служебния му защитник – адв. Л.М.,***, с искане атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна такава.
В срока по чл.
322 НПК не са постъпили писмени
възражения от страните.
По
реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че разглеждането на делото в
тази инстанция не предполага провеждане на съдебно следствени действия, необходими
за разкриване на обективната истина.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение счита, че присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена като такава. Излага подробни аргументи в тази насока.
В хода на съдебните прения ЧОГИ М. моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
В хода на съдебните прения адв. М. – служебен защитник на подс. Л. - моли съда да приеме, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че са налице съществени процесуални нарушения, също така, че в мотивите на първоинстанционния съдебен акт не се обсъдени противоречията в свидетелските показания. Освен всичко се посочва, че липсва и субективният състав на престъплението.
Подс. Л. в лична защита – твърди, че не е извършил това, за което е обвинен. Предоставя на съда да реши по справедливост.
При предоставена последна
дума на подс. Л., на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, същият моли да бъде оправдан.
Видинският окръжен съд, като съобрази изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Видно от материалите по делото, настоящото досъдебно
производство №1786 ЗМ 737/2017 г. по описа на РУ - Видин е образувано екс леге
по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването, а именно с
разпит на свидетел.
Вследствие е проведено разследване и в стадия „Действия на
прокурора след приключване на разследването“ е изготвено окончателно обвинение.
Делото е внесено с обвинителен акт в съда на 24.01.2019 г. срещу Л.В.Л., с ЕГН: **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско
гражданство, безработен, със средно образование, женен, неосъждан, за това, че на неустановена
дата от началото на м. май до края на м. юни 2016 г. в с. Ивановци, обл. Видин
се заканил на Л.Т.М. *** с престъпление против неговата личност - убийство,
отправяйки следната реплика: „Сега да те гръмна ли циганин" и насочвайки
срещу него пушка и това заканване би могло да възбуди основателен страх у М. за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр с ал.1 НК.
В
съдебно заседание на 11.06.2020 г. прокурорът се е възползвал от правомощието
си, регламентирано в чл. 287 НПК, и е поискал изменение на обвинението /стр. 159 от първоинстанционното
производство/. Контролираният съд е допуснал изменение на обвинението,
както следва: За това, че на 14.11.2015 г. в
с. Ивановци, обл. Видин, се заканил на Л.Т.М. *** с престъпление против неговата
личност - убийство, отправяйки следната реплика: „Сега да те гръмна ли циганин"
и насочвайки срещу него пушка и това заканване би могло да възбуди основателен
страх у М. за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр с ал.1 НК.
Прави
впечатление, че в при обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК в разпоредителното
заседание, защитата е поискала прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Аргументите за това се изразяват в
обстоятелството, че на 19.09.2016 г. РП – Видин се е произнесла по същия казус
с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Твърди се, че
този отказ не е обжалван, след което е пусната нова жалба от пострадалия и е
образувано настоящото наказателно производство.
Контролираният
съд в кратки мотиви е инкорпорирал твърдението си, че няма основание за
прекратяване на наказателното производство, тъй като постановление, с което се
отказва образуване на досъдебно производство не подлежи на съдебен контрол,
поради което няма „нужния материален стабилитет“ /стр. 26 – 28 от
първоинстанционното производство/.
Протоколното
определение е подлежало на обжалване и протест пред ОС – Видин, но не е
атакувано от страните.
Въззвиният
съд се запозна детайлно с материалите по настоящото наказателно производство, с
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 19.09.2016 г.
по пр. пр. 2765/2015 г. на ВРП, както и с пр. с вх. № 178600 – 8627/2016 г. по
описа на РУ – Видин, която е приобщена от контролирания съд по реда на чл. 283 НПК.
Вследствие
счете, че действително постановлението от 19.09.2016 г. по пр. пр. 2765/2015 г.
на РП – Видин касае същия случай, между същите лица, на същото място и за същите
техни действия и поведение, за което се води и настоящото
наказателно производство /стр. 68 от
първоинстанционното производство и стр. 129 от досъдебното производство/.
Първоначално единствената разлика във фактите е била
датата на осъществяване на деянието, която е преодоляна след изменение на
обвинението от прокурора в съдебното заседание, проведено на 11.06.2020 г.
Следва
да бъде пояснено, че пр. с вх. № 178600 – 8627/2016 г. по описа на РУ – Видин
включва в себе си постановление от 12.02.2016 г., с което е направен първия
отказ на ВРП да образува досъдебно производство по пр. пр. № 2765/2015 г.
относно същите факти, предмет на настоящото наказателно производство, и между
същите лица. То е отменено от прокурор при ВОП с постановление от 11.05.2016 г.
След което е последвал нов отказ за образуване на досъдебно производство по пр.
пр. № 2765/2015 г. на 19.09.2016 г., за който между кориците по делото няма
доказателства да е бил обжалван по реда на чл.
213, ал. 1, изр. 2 НПК, респ. да е бил отменен.
При тези факти, въззивният съд счита, че присъдата, постановена по НОХД №112 по описа на ВРС за 2019 г., е произнесена в нарушение на изискванията на процесуалния закон при заобикаляне
на забраната non (ne) bis in idem.
В чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е
предвидено, че не се образува наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато: "спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или
влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото".
Смисълът на посочената разпоредба е подчинен на принципа "ne bis in
idem" / "не два пъти за същото“/, който
е основополагащ във вътрешното ни право и в приложимото международно право. По
въпросите за обхвата на този принцип е постановено Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСНК ВКС,
по т. д. № 3/15.
По настоящето дело е налице нарушение на правилото "ne bis in idem", тъй като срещу
едно и също лице са водени две производства с наказателен характер и с един и същи предмет.
Предварителната проверка, която се провежда на основание
чл. 145 ЗСВ има наказателен характер по смисъла на
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
наричана по – натам Конвенцията. Този извод произтича от критериите „Енгел“,
които определят дали една процедура
е наказателна по смисъла на Конвенцията и по – конкретно от
първия критерий - квалификацията на деянието по националното право. Същността му се изразява в това, че ако приложимото национално право
квалифицира нарушението като престъпление, то автоматично става такова и за целите
на член 6 от Конвенцията. В тази връзка непосредствена
задача на предварителната проверката е да се провери наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер, като необходима предпоставка
за образуване на досъдебно производство.
Действително предварителната
проверка не се води срещу конкретно лице, респ. нейното провеждане не цели
събирането на данни за личността на евентуалния извършител, тъй като чл. 211,
ал. 2 НПК не го поставя като условие за образуване на досъдебно производство. В
настоящия случай обаче, може да се твърди, че проверката фактически е водена
срещу конкретно лице, имайки предвид фактите, а именно твърденията на Л.М., че Л.Л.
се е прицелил с пушката си в него, откъдето произтича и идентитетът между
лицата в двете производства.
След като е приключена
предварителната проверка, прокурор от ВРП е
издал постановление за отказ да се образува досъдебно производство,
което не е отменено.
За абсолютно същите факти по –
късно е образувано досъдебно производство, делото е внесено с обвинителен акт в
съда, вследствие първоинстанционният съд е произнесъл осъдителна присъда. За
второто по ред производство, което се явява настоящото, обезателно няма съмнение,
че също е наказателно.
На практика се е стигнало до една
абсурдна ситуация, в която по едни и същи факти, са налице коренно
противоположни решения. В първия случай е налице отказ за образуване на
досъдебно производство, защото не са събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер, а в другия наказателното производство се
разглежда по същество и е висящо пред въззивната инстанция. Това категорично е
заобикаляне на НПК и на правилото ne bis in idem.
От изложеното може да се направи
извод, че постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно
производство има последиците на правилото ne bis in idem. В този смисъл има и произнасяне на
ВКС по Р – 38 – 2019 г. – III Н.О., с докладчик съдията К. Х..
На последно място следва да бъде обърнато внимание на
обстоятелството, че първоинстанционният съд отказва да прекрати наказателното
производство с аргумент, че постановлението на ВРП от 19.09.2016 г. не се ползва с последиците на неотменимостта, тъй като няма пречка
във всеки един момент и неограничено във времето (до момента на изтичане на
давностният срок за наказателно преследване) същото да бъде отменено от
горестоящата прокуратура, в случая от ВОП. Действително постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство не се ползва с последиците на неотменимостта. В тази връзка и
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора в
досъдебна фаза не се ползва с последиците на неотменимостта, в случай, че не е
обжалвано и/или протестирано пред съд, тъй като може да бъде отменено от
горестоящия прокурор в определени срокове, а в изключителни случаи и от главния
прокурор извън въпросните срокове, до изтичане на
давността за престъплението, по реда на чл. 243, ал. 10 НПК. Това обаче не означава,
че то не представлява основание за прекратяване на наказателното производство
при положение, че съществува в правния мир, респ. не е отменено. Следователно
чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК не поставя подобно изискване.
Въпреки, че
постановлението на прокурора за отказ за образуване на досъдебно производство
формално не фигурира в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, предвид всичко
изложено, настоящият въззивен състав счита, че атакуваната присъда се явява неправилна, тъй като е
постановена в нарушение на правилото “ne bis in idem”.
Ето защо
същата следва да бъде отменена, а наказателното производство по делото
прекратено изцяло на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
С оглед на
това не следва да бъдат обсъждани другите събрани по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, респ. не следва да бъде обсъждан
изобщо спора по съществото на делото.
Така
мотивиран и на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, Окръжен съд – Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 172/07.07.2020г. по НОХД №
112/2019г. по описа на Районен съд - Видин.
ПРЕКРАТЯВА изцяло
наказателното производство по ДП № 737/2017 г. по описа на РУ – Видин, пр. пр.
№ 01904/2017 г. по описа на ВРП, образувано с първото действие по разследването
на 19.09.2017 г., за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и водено срещу Л.В.Л., с ЕГН: **********.
Решението
подлежи на касационно обжалване и/или протест пред ВКС в 15 - дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: