Определение по дело №460/2019 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 287
Дата: 12 декември 2019 г.
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20193250100460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

     

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                                      №…..

                                                гр.Тервел 12.12.2019 година

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Тервелски районен съд  в закрито заседание, проведено на  дванадесети   декември,през    две хиляди и  деветнадесета    година в състав:

                                                         Районен съдия : Росен Балкански

       като разгледа гр.дело №460/2019 година по описа на Тервелски районен съд и за да се произнесе взе  предвид следното:

            

                Първоначално   производството  е образувано  по искова молба от  14.01.2019 година от   „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,  район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, представлявана от  Ани Василева Ангелова – изпълнителен  директор  и  Прокуриста – Маихаил Танев Патков ,   чрез  процесуалния им  представител  Юрисконсулт Л.Ч.Х.  срещу Г.Р.К.  с ЕГН-********** *** в качеството на  кредитополучател по договор за   студентски кредит  от 05.11.2010 година .

          Предявени са ОСИ при условията на евентуалност ,както следва – главен иск :

      Положителен  установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във  вр. с чл. 422  ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК  и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК   във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , като по същия се претендира  да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента  на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  по което е образувано ч. гр. Дело №567/2018 година по описа на Тервелски районен съд , в полза на ищцовото дружество съществува парично  вземане против ответницата  общо в размер на  9622,55  лева от които : редовно падежирала главница в размер на  2105,73 / два  хиляди сто и пет лева и  73  ст. / лева  за периода от  20.04.2015 година до  20.08.2018 година ,  предсрочно изискуема  главница в размер на 5697,76 / пет  хиляди  шестстотин  деветдесет и седем лева и  76  ст. / лева ,изискуема редовна / възнаградителна / лихва в  размер на  1370,42 /  хиляда триста и седемдесет лева и   42  ст. /  лева  начислен аза  периода от 20.10.2015 година до  27.08.2018  година  изискуема наказателна  хива в размре на   448,64 / четиристотин четиридесети  осем лева и 64  ст. /  лева  начислена за периода от  20.10.2015 година тдо  17.10.2018 година ,ведно със законнат алихва върху сумите от дата на  депозиране на  заявлението  при съда – 23.10.2018 година до окончателоното  изплащане на  задължението .

          При условията на евентуалност  в случай , че главния установителен иск бъде отхвърлен  изцяло или частично като неоснователен , то на основание чл. 79 във вр. с чл. 86 от ЗДД се заявяват претенции да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца  сумите  представляващи вземания по  Договор за студенстки кредит от 05.11.2010  година и  Анекс  № 1  к от  13.05.2015  година.

 

        При уважаване на  исковете се претендират законни лихви за забава върху всяко едно от  отделно  претендираните вземания  от  дата на входиране на  исковата молба при съда -   14.01.2019  година до окончателното  изплащане на  задължението .

         Заявяват се претенции съдът да се произнесе   относно разноските сторени по заповедното производство , като  се претендира и съдът да се произнесе по направените разноски по настоящото дело / платена  ДТ евентуални разноски по вещо лице /, включително и се претендира юрисконсулстко възнаграждение в размер на 735,00 / седемстотин тридесет и пет лева  / лева  .

 

   С Разпореждане № 42864 от  18.02.2019  година състав на  Софийски районен съд   III гражданско отделение  по  гр. Дело    2056 / 2019  година на основание чл. 131  от ГПК  е  разпоредил на ответницата да се връчат  съдебните книжа  / искова молба и  доказателлствата към нея  /  .

    По делото е  депозиран писмен отговор на исковата молба . мх. № 5052433  от  26.03.2019  година  - ответницата  чрез  процесуалния си  преддставител  адвокат Дончо Анастасиев  Дончев – САК, със съдебен адрес ***.

      В цялост  ИМ се оспорва – На  първо място е направено възражение за  подсъдност , исковете се считат за недопустими, като си  сочат твърдения че  поидентично вземане е налице влязло в сила решение и  предмета на спора  не може да бъде пререшааван – като ив  тази връзка с дадения  писмен отгоор  да депозирани и копия от съответни  съдебни  решения .

    Ответницата чрез процесуалния  си  представител приема че  Договора за кредит е недействителен , като и  мотивира претенцията си в тази насока .

      По делото е  депозирано  становище от  ищцовата страна касаещо дадения  писмен отговор – вх. № 5136457 от  16.08.2019 година .

       Според   становището на  процесуалния  представител на   ищцовата страна  обективирано в даденото  становище не  е налице  хипотезата на  чл. 299  от ГПК, тъй като видно  от представините съдебни  решения те касаят Договор за студентски кредит от 29.10.2010  година  а но настоящито дело  претенцията си  ищцовата страна   основава на вземания по  Договор за стунеднтски кредит  от   05.11.2010  година и  Анекс  № 1 от  13.01.2015  година .

     Оспорват се твърденията на  отнетницата, че в договора не е бил посочен максимален размер  на договора, като се твърди ,че по  договора  в чл. 1 е описана целта – заплащане на 5 / пет / броя такси за обучение и всяка такса  в  какъв размер се явява. Според становището икономическите последици са ясни  за клеинта  - инвестирайки в семе си чрез  обучение ползва  гратисен рериод   / сълг. Чл.4.2 от Договора  / като ще се  издължава  в един бъдещ период  от време.

   С даденото  становище се твърди, че по  Договора  има техническа грешка касаеща  периода, но погасителната схема е била  предоговорена  и потвърдена от кредитополучателя  в чл. 2.2 от Анекс № 1 към договора. Въпросния начин на погасяване уговорен в чл. 2.2 от Анекса  според процесуалния  представител на  ищеца елиминира  и слледващите възражения на ответника основаващи се  на чл.  24  ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти .

     С   Определение  № 217959 от  16.09.2019  година по  гр. Дело  № 2056 / 2019  година  състав на  съда  претратява производството по делото, като делото е  изпратено  за разтлеждане по  компетентност  на   Тервелски  районен съд  на  основание  чл. 119    ал. 3  във вр. с чл. 113 от ГПК .

Съдът на основание чл. 140 от ГПК преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да изготви писмен доклад , който да бъде съобщен на страните .

          Предявения иск  е процесуално допустим и вероятно основателен .

          Като допустими и относими към решаването на спора от фактическа страна следва да  бъдат приети представените  от ищцата  писмени доказателства, депозирани  с исковата молба .     

 

                Частно  гр. Дело  № 567  / 2018  година е  образувано   по заявление от по заявление от  „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,  район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, със законни представители Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков  чрез пълномощник юрисконсулт Л.Ч.Х. ***-20  срещу Г.Р.К.  с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес ***   в качеството на  кредитополучател по договор за   студентски кредит  от 05.11.2010г.  за издаване на за издаване на заповед за изпълнение за вземане на парична сума в размер на 2105,73 /две хиляди сто и пет лева и 73ст./ лева- представляваща редовно падежирали главници за периода 20.04.2015г. до 20.08.2018г., 5697,76 /пет хиляди шестотин деветдесет и седем лева и 76ст./ лева-  представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със  законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 23.10.2018 година до окончателното изплащане на сумата;  1370,42 /хиляда триста и седемдесет лева и 42ст./ редовна лихва, натрупана  за периода 20.10.2015г. до 27.08.2018г., 448,64/ четиристотин четиридесет и осем лева и 64ст./ лева- наказателна лихва   натрупана за периода от  20.10.2015г. до 17.10.2018г., както и законна лихва за забава за периода от 18.10.2018г. до изплащане на вземането.

    Претендират се и направените съдебно деловодни разноски в размер на 192,45 /сто деветдесет и два лева и 45ст./ лева, представляваща платена държавна такса и 150,00 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

  С  Разпореждане  № 976  от  25.10.2019  година  по  ч.  гр. Дело №567 / 2018 година съдът е  уважил заявлението.

    Издадена е Заповед за  изпълнение на парично  задължение  № 419 от 25.10.2018 година – съобщена на длъжника на 20.11.2018  година. Видно от  доказателтсвата приложени по  ч.  гр. Дело    567 / 2018  година по описа на  РС Тервел -  приобщено към настоящото дело  на  03.12.2018 година – вх. № 3225  е   постъпило  възражение  от длъжника- което същата е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

  Именно и на  основание  депозираното   възражение ,  съдът с  с Разпореждане   № 1110  от 04.12.2018  година е  указал на   заявителя, че може да   предяви  иск относно вземането си . Възражението е направено в двуседмичният срок по чл.414 от ГПК и е процесуално допустимо, поради коетосъдът е  разпоредил  на заявителя, че  може да  предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса

     Именно като  пряка  последица от  това разпореждане е и предявения положителен установителен  иск с правно основание чл. 124 от ГПК във  вр. с чл. 422  ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК  и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК   във вр. с чл. 432  ал. 1  от  ТК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

   При   Тервелски  районен съд  делото е администрирано  под      Гр. Дело  № 460 / 2019  година .

    С  Разпореждане    от  03.12.2019  година, съдът по   гр. Дело №  460 / 2019  година изиска за прилагане към настоящото дело цялото производство  по  гр. Дело № 471 /  2015  година и  прилежащото към него търговско дело    324  /  2017  година по описа на  Добрички окръжен съд .

            Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК .

       Претенцията е обоснована  с представения  Договор за  студентски  кредит от 05.11.2010  година и   анекс Анекс  № 1 от  13.01.2015  година , към същия договор .

 

      Твърди се от ищцовата страна, че  кредита е предоставен на ответницата за заплащане на 6  / шест / броя такси за обучение всяка една от тях в размер на 1550,00 лева .

       По исковата молба е посочено ,че като краен срок за  погасяване на кредита  страните приемат  20.02.2025 година /  съгл. Чл. 1 от Анекса към договора 

     Съгласно чл. 3.1 от Договора страните са били  уговорили размера на възнаградителната лихва – за отпуснатия кредит – в размер на  7 % начислявана върху   усвоената и  непогасена  главница, като  и в  чл. 3 .2.  страот  Договора  страните са  уговорили  е наказателаната лихва която ще се  заплаща   при забава на заплащането на вноски по кредита .

     В  чл.2 от Анекс 1  към договора   страните са  били   уговорили  реда з апогасяване на кредита  - за първите  72 месеца от Договора  счетано от  дата на подписване на на договора до   20.02.2015  година кредитополучателя ще ползва гратисен период, през който заплащането на вноски по кредита е   отложено ,като за посочения  период  / гратисен /   страните с апостигнали съгласие  да се начислява възнаградителна лихва върху усвоената  и непогасена главница, кояато към края на периода се капитализира към главницата .

    Съгл чл. 2.2  от Анекса   от 13.01.2015  година страните са постигнали съгласие кредита да бъде издължен на  120 равни анюитетни вноски / месечни погасителни вноски  /, вклйючващи главница и лихва  платима на  20-то число на съответниямесец счетано от 20.03.2015  година до 20.02.2025  година включително .

    Съгл.  Чл. 3 от  Анекса във вр. с чл. 6 , чл. 6.2  от Договора страните  са постигнали съгласие при неплащане от страна на кредитополучателя на най- малко три последователни месечни вноски банката – кредитора да има  правото  да обяви  всички  суми по кредита  за предсрочно изискуеми. Твърди се ,че  кредитополучателя не  е  заплатил  вноски с падежни дати: от  20.04.2015 година до  20.08.2018  година .

    На  07.06.2018  година е обявена предсрочната изискуемост на вземанията по договор  за студенски кредит  от  05.11.2010  година  и  Анекс  № 1   от  13.02.2015 година към същия договор, като кредитополучателя е уведомен за предсрочната  изискуемост  с писма   изх. № ИЗХ-001-12996  от 07.06.2018 година  и   ИЗХ-001-12997  -  по  постоянени настоящ адрес .

   Според  процесуалния  представител на ищцовата страна видно от  приложените  с  исковата молба копия от обратни  разписки  писмата са достигнали  до адресите  на кредитополичателя посочени в титулната част   от Договора  и  Анекс  № 1  към същия  договор , като на основание  чл. 9.3.- от Договора  писмата се считат за получени .

       Поради неизпълнение ищцовата страна приема, че в нейна полза са възникнали вземанията посочени  и в петитума на исковата молба  и  преди това претендирани със  заявление  по реда на  410  от ГПК .

 

        Като допустими и относими към решаването на спора от фактическа страна следва да  бъдат приети представените  от ищцовата  страна  с исковата молба писмени доказателства.

        Като допустими и относими  към  решаването на спора  следва да се  приема  писмените  доказателства депозирани с дадения  от  ответницата писмен отговор на исковата  молба,  както и   становището   по дадения писмен отговор дадено от  ищцовата страна .

      Като допустими и относими следва да бъдат приобщени по настоящото дело и писмените доказателства съдържащи се по ч. гр. Дело № 567 /2018 година и  тези  по  гр. Дело № 471 /  2015  година и  прилежащото към него търговско дело    324  /  2017  година по описа на  Добрички окръжен съд .

 

        Водим от  горното и на основание чл. 140 от ГПК съдът

         О П Р Е Д  Е Л И  :

    Съобщава на страните писмения доклад по делото а именно :

    Обстоятелства от които произтичат претенциите на ищеца: страните  са   встъпили в облигационно отношение, като са обвързани с Договор за  студентски  кредит от 05.11.2010  година и   анекс Анекс  № 1 от  13.01.2015  година , към същия договор.Ответницата  в качеството на кредитополичятел    е длъжник по цитирания  договор, вземането по който  е  обявено  от кредитора за пресрочно изискуемо, поради неплащане на три месечни вноски посочени по –горе.

       В тежест на  ищцовото дружество е да установи в съдебно заседание следните обстоятелства :

    Да установи  с годни доказателства твърдяното обстоятелство, че  с ответницата са в  облигационни отношения, както и да установи  сложния фактически състав довел  до възможността  да бъде обявявено вземането  за предсрочно изискуемо.

     В тежест на ответницата е да установи с годни по смисъла на ГПК доказателства, че е заплащала месечните вноски  по кредита, дължими за периода- от  20.04.2015 година до  20.08.2018  година .

      По претенцията да бъде допусната и назначена по делото съдебно – счетоводна експертиза с поставените от  ищцовата страна задачи, съдът ще вземе становище  в първото съдебно заседание след изслушването на страните .

      По правопогасяващите  изявления  на  ответницата  сторени с дадения  писмен отговор на  исковата молба, съдът ще  се произнесе в  първото съдебно заседание, като  и  предоставя  възможност на страните да  се запознаят с  писмените  доказателства  съдържащи се  по ч. гр. Дело № 567 /2018 година и  тези  по  гр. Дело № 471 /  2015  година и  прилежащото към него търговско дело    324  /  2017  година по описа на  Добрички окръжен съд .

       Указва на страните по настоящото дело, че имат правото най – късно в първото  съдебно заседание  да  вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото  и да предприемат съответните процесуални действия, включително ангажиране на доказателства, като в случай че не извършат това своевременно те губят възможността да направят това по- късно , освен ако  пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на новооткрити  доказателства станали известни на страните  преди депозирането на исковата молба и дадения писмен отговор   от един от ищците .

     ПРИКАНВА  страните към спогодба .

     НАСРОЧВА СЪДЕБНО  заседание за  03.02.2020 година от 13,30 часа  за която дата да се призоват страните.

     Към призовките за страните да бъде приложен препис от настоящото определение. 

     Към призовката  за ответницата да се  изпрати  и препис от  Становище на   ищцовата страна  -  от   16.08.2019 година    

    Определението не подлежи на обжалване.

      

                                             Районен съдия :