Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.06.2020 год. Град
Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен
състав
на десети юни
две хиляди и двадесета
година
в публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар:
Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД номер 134 по описа на съда за 2020 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е от административно
наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила
жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, срещу наказателно постановление № ***год. на Кмет на Община Царево, с което
на основание чл. 237, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 223,
ал. 1, т. 11 от ЗУТ, „***“ ООД, ЕИК *** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 6000,00 лева, за нарушение по чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то
да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и
процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира НП да бъде отменено.
За ответника по жалбата, се явява представител-
адвокат. Пледира за потвърждаване на оспореното НП.
По делото бяха събрани писмени
доказателства. Разпита се актосъставителя, както и водения от страна на
жалбоподателя свидетел.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното:
При извършване на служебна проверка от
актосъставителя, на 11.12.2019 год. било констатирано, че жалбоподателя- в
качеството си на строител- съгласно Договор за строителство от 12.08.2019 г. е
допуснал нарушения при изпълнението на строителни и монтажни работи, на строеж:
„жилищна сграда“ в УПИ III, кв. 18 по плана на община Царево. Било установено, че в нарушение
на съгласувания на 19.10.2019 г. от община Царево ПБЗ, строежът не е обезопасен
с плътна ограда, не са монтирани фургони за работниците, склад за материали,
временна тоалетна, предупредителни знаци, не всички работници са с лични,
предпазни средства, строителните материали са складирани на тротоара.
Констатираните
нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на
административно нарушение № 02/ 17.01.2020 год. в който нарушението е описано ясно,
точно и конкретно. Актът бил съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт, наказващия орган, издал атакуваното наказателно
постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 169,
ал. 3, т. 3 от ЗУТ и е санкционирано по чл. 237, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Горната фактическа обстановка се съда
установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на свидетелите, които съда кредитира изцяло. Същите са обективни,
безпротиворечиви, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства,
дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за
предубеденост или заинтересованост.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно-
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена
сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това
производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до
доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава,
че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да
бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на
нарушението е съставен от служители на Община Царево, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Кмет на Община Царево, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя в
качеството си на строител е допуснал сочените в АУАН и НП нарушения. Съда
приема това за доказано от показанията на актосъставителя и писмените
доказателства по делото.
Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на
установената в ЗАНН процедура. Съда намира тези възражения за основателни.
На
първо място, съгласно чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове за
физическа защита на строежите. Видно е, че нито в АУАН, нито в атакуваното НП, по
отношение на препращащата норма на чл. 169, ал. 3, т. 3- сочена като нарушена-
не е посочено изискването на кой нормативен акт за физическа защита не е
спазено. По този начин се възпрепятства възможността на субекта да осъществи
пълноценно правото си на защита, което представлява основание за отмяна на НП,
поради нарушение на процесуалния закон.
На следващо място, като състав на нарушението е
посочено, че не са монтирани фургони за работниците, склад за материали,
временна тоалетна, предупредителни знаци, не всички работници са с лични,
предпазни средства, строителните материали са складирани на тротоара, т.е.
сочат се различни нарушения, част от които дори не попадат под нормата на чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ- каквото безспорно е твърдяното,
че строителните материали са складирани на тротоара.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати
съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че
незаконосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се отмени изцяло, само на това основание.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ***год. на Кмет
на Община Царево, с което на основание чл. 237, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 239,
ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, на „***“ ООД, ЕИК *** е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000,00
лева, за нарушение по чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване,
пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: