№ 489
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Т. Т. срещу решение от 18.12.2021 г. по
гр.д. №36908/2018 г. на Софийски районен съд, 73 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „Ф.“ ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1
и т.2 КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението и, извършено със заповед
№3/13.03.2018 г. на управителя на „Ф.“ ЕООД, и с правно основание чл.328 ал.2 КТ - за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник „Финансов отдел“,
като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото е установено наличието на
сключен договор за управление, както и че е заемала ръководна длъжност по смисъла на
пар.1 т.3 КТ. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което обаче не е
посочено от работодателя. Твърди също, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не
е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ф.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за отмяна на
уволнението, извършено със заповед №3/13.03.2018 г. на управителя на „Ф.” ЕООД – чл.344
ал.1 т.1 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – чл.344 ал.1 т.2 КТ.
От представените по делото трудов договор №ТД-5/01.04.2005 г. и допълнителни
споразумения към него, се установява, че ищецът е заемал по силата на безсрочно трудово
правоотношение длъжността „Ръководител, финансов отдел”.
Видно от представената по делото заповед №3/13.03.2018 г. на управителя на
ответното дружество, връчена на ищеца чрез нот. Т.М., трудовото правоотношение на
ищеца с ответника е прекратено, считано от 17.04.2018 г., на основание чл.328 ал.2 КТ –
договор за управление на дружеството, което обстоятелство не е спорно по делото.
Фактическият състав на уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ включва
кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се
цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на
собственост на капитала – държавна, общинска или частна; лицето, чието трудово
правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието – да му е
възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по
– късно от 9 мес. след сключването на договора за управление и по конкретно – не по –
късно от 9 мес. от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от
управителя. Съдебната практика приема и че е необходимо с договора за управление да са
поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на
приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и че правото на уволнение по
чл.328 ал.2 КТ може да бъде упражнено от управителя еднократно – подборът по отношение
на завареното ръководство е предоставен на новия управител еднократно.
Доказателствената тежест за установяване наличието на тези предпоставки се носи от
ответника – работодател.
Съгласно трайната практика на ВКС, основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ се
включва изискването да е сключен договор за възлагане управлението на предприятие, като
съдържанието на договора за управление се определя свободно от страните, които са
ограничени само от императивните разпоредби на закона. Това е граждански договор, с
който собственикът на едно предприятие или негов представител, възлага на друго лице
управлението на предприятието, с оглед да бъде постигната определена стопанска цел.
Тълкуването на правната норма на чл.328 ал.2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за
2
управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други
договорености, уредени в самия договор за управление. Право да приложи специфичното по
цел уволнително основание на чл.328 ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор
за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с
който се предава управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу
възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат,
респективно следва да е налице или договор с нов управител или нов договор - за нов период
и задачи, сключен със същия управител /решение №351/31.10.2013 г. по гр.д. №2188/2013 г.
на ІV ГО на ВКС.
Сключването на валиден договор за управление на ответното дружество е установено
при условията на пълно и главно доказване от представения по делото договор за възлагане
на управлението на „Ф.” ЕООД от 05.03.2018 г., сключен между Х.Р.Г. – Управител, и
Л.М.Д. и М.Д.С. - Директори на „Ф.” ЕООД, с който договор на Х.Р.Г. е възложено
управлението на дружеството за срок до 05.03.2014 г., както и описаната по-горе процесна
уволнителна заповед, подписана от Х.Р.Г. в качеството му на управител на ответното
дружество по силата на договор за управление от 05.03.2018 г.
Ответното дружество е издало и връчило процесната уволнителна заповед от
13.03.2018 г., породила правно действие, считано от 17.04.2018 г., поради което следва да се
приеме, че ответникът – работодател е спазил и предвидения в нормата на чл.328 ал.2 от КТ
9–мес. срок, в който законът му дава право да упражни потестативното право да прекрати
едностранно трудовото правоотношение на ищеца при наличие на предвидените в закона
останали предпоставки.
Константната съдебна практика на ВКС възприема становището, че за да е
законосъобразно упражняване на правото по чл.328 ал.2 КТ от страна на управителя, е
необходимо договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно -
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой
работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата
управляващият е длъжен да предложи бизнес програма, която следва да изпълни по време на
действието на договора, но не е необходимо програмата нито да е нова, нито да е
разработена от новия управител. В Приложение А към договора са посочени стопанските
цели и задачи, т.е. има съставен бизнес план с поставени стопански цели и задачи с
конкретни икономически показатели, които трябва да бъдат постигнати.
Настоящият въззивен състав намира, че по делото е установено, че заеманата от
ищеца длъжност е ръководна. Дали една длъжност е ръководна се преценява от гледна точка
на разпоредбата на пар.1 т.3 ДР на КТ, който сочи че ръководството на предприятието
включва ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление /стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/. В съдебната
практика и в правната теория се наложи разбирането, че други лица по смисъла на
изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. обособени
звена. Това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на
отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели. Също така
трайно ВКС приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя от
длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния
класификатор на длъжностите. В този смисъл са решение №259/02.06.2011 г. по гр.д.
№1725/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение №165/06.07.2011 г. по гр.д. №1611/2009 г., ІV ГО на
ВКС и решение №800/22.03.2011 г. по гр.д. №776/2009 г. на ВКС, ІV ГО.
3
В този смисъл, за да се определи като ръководна една длъжност, не е непременно
необходимо в трудовите и функции да са включени правомощия за самостоятелно,
еднолично вземане на решения; за разпореждане с бюджета; за вземане самостоятелни
решения за назначаване на служители; за наличие на пряко подчинени служители.
Достатъчно е на лицето да са възложени организирането и планирането на трудовия процес,
разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране на тяхното
изпълнение - в този смисъл решение №68 от 07.04.2015 г. по гр.д. №2712/2014 г. на ВКС, ІІІ
ГО. Следва да бъде отбелязано също така, че за определянето на функциите на даден
служител като ръководни, не е задължително на ищеца да е възложено вземането на всички
решения самостоятелно и то – без одобрение от най – висшите служители от ръководството
– управителите на дружеството. Дори за част от решенията, съпътстващи трудовия процес в
дружеството, на ответника да са установени правила да се вземат след изричното одобрение
на управителите, това не изключва извода за определяне длъжността на ищеца като
ръководна, доколкото няма пречка и е обективно логично окончателните решения да се
вземат именно от управителите на дружеството, като най – висши ръководни кадри в него.
За да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му бъде
възложен само един етап или фаза от трудовия процес /в този смисъл решение №78/1995 г.
на ВКС/, да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в поверените му
звена и от него да зависи постигането на определени цели /решение № 452/2000 г. на ВКС/.
Основните функции и задължения на длъжността „Ръководител, финансов отдел –
Директор, счетоводство и съответствие, отдел „Финансов” във „Ф.” ЕООД в случая са
установени от приложената по делото длъжностна характеристика, утвърдена от управителя
на ответното дружество и връчена на ищеца на 15.09.2017 г., от която е видно, че заемащото
длъжността лице ръководи процесите в счетоводния отдел; управлява, организира,
контролира и отговаря за цялата счетоводна дейност; отговаря за управлението на
финансите и финансовите системи; управлява, организира и осъществява контрол върху
работата на счетоводния екип; организира, планира, ръководи и контролира цялата
счетоводна и финансова дейност на компанията; управлява годишния процес на одит;
управлява и организира приключването на счетоводните и финансови операции;
осъществява и контролира комуникацията с данъчните и регулаторни органи; изготвя
структурата и управлява разпределението на работата и натовареността на счетоводния
екип; предлага новоназначения, преназначения и освобождаване на служители, за които
отговаря; дава предложения за награждаване или дисциплинарни наказания; участва в
разработването на вътрешната счетоводна политика. От представената структура се
установява, че длъжността е подчинена на Главния финансов директор на дружеството.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжността
„Ръководител, финансов отдел – Директор, счетоводство и съответствие, отдел „Финансов”
е от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, тъй като заемащото я
лице ръководи, организира и контролира цялостния трудов процес в административното
звено, което отговаря за счетоводната дейност. От анализа на длъжностната характеристика
и фактически осъществяваните от ищеца функции се установява, че той е управлявал
цялостния счетоводен процес на ответното дружество, вкл. и е контролирал работния процес
на счетоводния екип. Основанието по чл.328 ал.2 КТ намира приложение независимо дали
служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством
други служители в управленската структура на предприятието /решение от 13.09.2016 г. на
ВКС по гр.д. №117/2016 г., IV ГО/. То е приложимо по отношение на всички лица, на които
е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на
предприятието, и в този смисъл доводите на ищеца-въззивник в настоящето производство,
че заеманата от нея длъжност не е ръководна, тъй като не е подчинена пряко и
непосредствено на управителя на ответното дружество, са неоснователни.
4
Ирелевантни за законността на процесното уволнение са извършените след него
структурни промени в ответното дружество, както и промените в щатните разписания на
същото. По принцип настъпили структурни промени не лишават управителите от
законоустановеното им право за подбор на управленски екип, респ. от правото за
прекратяване на трудовите им правоотношения, а и в случая се сочи наличието на
настъпили такива, но след процесното уволнение. Ирелевантно за законността на
процесното уволнение е и дали е налице друго основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Съдът е длъжен да се произнесе за законността на уволнението,
съобразно посоченото в уволнителната заповед основание.
Неоснователни са доводите на въззивника, че е налице злоупотреба с право. Съгласно
чл.8 ал.2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното
уволнение, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или
служителя - в този см. е и решение №232/13.06.2011 г. по гр.д. №781/2010 г. на IV ГО на
ВКС и др. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на процесното
уволнително основание би било налице, когато се установи, че единственото му желание
чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник, т.е. сключването на договора за
управление е било с единствената цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с
ищеца. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно
главно доказване да е установено, че правната възможност по чл.328 ал.2 КТ е използвана
целенасочено. Съдът не е компетентен да се произнася имало ли е обективна необходимост
или не от сключването на такъв договор; тези обстоятелства са без значение за преценката
дали работодателят е действал при злоупотреба с право. В рамките на настоящето
производство не се установиха факти и обстоятелства, които да обосноват извод за
недобросъвестност от страна на работодателя – договорът за управление да е сключен
единствено с цел уволнението на ищеца. Твърденията, а и представените доказателства в
тази насока, относно водени между ищеца и работодателя разговори за прекратяване
трудовото правоотношение на друго основание, както и доводите за прекратяване трудовото
правоотношение на ищеца на процесното основание с цел невъзникване на задължения за
плащане на обезщетение за оставане без работа и за искане разрешение за уволнението по
чл.333 ал.1 т.4 КТ, сами по себе си не могат да обосноват извод за недобросъвестност на
работодателя.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че процесното уволнение се
явява законосъобразно, а искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ – неоснователен. Предвид
неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователен се явява и
акцесорният иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност, доколкото основателността на този иск включва извод за незаконосъобразност на
уволнението.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №305052/18.12.2019 г., постановено по гр.д.
№36908/2018 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА М. Т. Т. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******“, *******, да
заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: гр. София, бул. „******* връх“ №*******, на
основание 78 ал.3 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6