Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр. София, 11.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия : ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа
докладваното от мл.съдия Чернева в. гр. дело № 12948 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК. С решение №136340/30.06.2020
г. постановено по гр. д. №79447/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 168 състав, Р.
България представлявана от министъра на финансите К.А.е осъдена да заплати на „Я.Е.“
ЕООД на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ сумата от 6957.21
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени на основание чл. 35а вр. чл. 35б и чл. 35в ЗЕВИ такси в размер на
20% от приходите от производство на електроенергия от възобновяеми енергийни
източници за периода 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., обявени за
противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на
Република България, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.12.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 588.33
лева (петстотин осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) - разноски по
делото. Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника - Държавата, представлявана от министъра
на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., с оплаквания за недопустимост, евентуално
неправилност и необоснованост на решението поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и в противоречие със задължителната съдебна
практика. Сочи се процесуална недопустимост на исковете, тъй като Държавата не отговаря за предявения иск за
обезщетение за вреди. Вредите се претендират като настъпили в резултат на
дейността на Народното събрание (НС), което е надлежен ответник по този иск.
Финансовият министър няма качеството на възложител на работа на НС. Дори и да
се приеме, че е налице възлагане на работа по чл. 49 ЗЗД, приложение следва да
намери разрешението по т. 3 от ППВС № 17/1963 г., че ако юридическо лице
възложи работа на друго юридическо лице, което от своя страна я възложи на
друго юридическо лице, отговорност носи юридическото лице, възложило
съответната работа, а именно НС. Твърди се, че държавата не може да носи
отговорност във връзка със законодателната дейност на НС, като се позовава на
чл. 149, ал. 1, т. 2 и чл. 7 КРБ като приемането на противоконституционни
разпоредби от НС не е противоправно деяние и не е налице противоправно
бездействие на НС, което следвало да преуреди последиците от действието на
процесните разпоредби по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС. Иска обезсилване на
обжалвания акт и прекратяване на производството или отмяна на акта с отхвърляне
на исковете по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД. Претендира разноски. В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Я.Е.“
ЕООД с доводи за неоснователност и искане същата да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционното решение
- потвърдено
като правилно и законосъобразно. Моли съда
присъдената сума да бъде уважена на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, или при
евентуалност на основателността на иска по чл.45 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД. Сочи се,
че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 7 КРБ, с който се търси гаранционно –
обезпечителната отговорност на Държавата, която отговорност е обективна.
Претендира присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова
молба, с чийто петитум се претендира да бъде осъден ответника Република
България, представлявана от министъра на финансите К.А.да заплати на ищеца „Я.Е.“
ЕООД сумата от 6957.21лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени на основание чл. 35а вр. чл. 35б и чл. 35в
ЗЕВИ такси в размер на 20% от приходите от производство на електроенергия от
възобновяеми енергийни източници за периода 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., обявени
за противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд
на Република България, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.12.2018 г. до окончателното плащане. Страната е
предявила три иска, като главният иск е на
основание чл. 59 от ЗЗД. Направено е искане в петитума на исковата молба, в
случай, че не бъде уважен така предявеният главен иск, че ищеца предявява и
моли да бъдат разгледани в условията на евентуалност искове срещу ответника в
следната поредност: иск по чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 49 от ЗЗД.
С
доклада по делото, инкорпориран в определение от 07.08.2019г., по реда на
чл.140, ал.1 от ГПК е спазена поредността на предявените от ищеца искове, като
главният иск е на основание чл.59 от ЗЗД, а в условията на евентуалност се
претендира сумата на основание чл.45 от ЗЗД, евентуално - иск по чл. 49 от ЗЗД. В съдебно заседание на 11.10.2019 год.,
делото е докладвано, съгласно проекто- доклад по горното определение.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока
по чл.259,
ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:
В настоящия случай,
безспорно е обстоятелството, че първоинстанционният съд не е разгледал
предявените искове, така както са заявени по петитума на исковата молба, която
не е уточнявана или изменяна, като главният иск не е бил разгледан от
съда. Предметът на спора, по който следва да се
произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически
състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
При евентуално съединяване по
почин на ищеца, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск, ако отхвърлил
главния. Евентуалният иск се счита предявен под условие, което
има вътрешнопроцесуален характер. Постоянна и непротиворечива е съдебната
практика, че съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало
условието, от което зависи разглеждането му, т. е. в случаите на отхвърляне
/прекратяване на производството по главния иск. Произнасяйки се по иск, за
който не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждането,
първоинстанционния съд бил постановил едно недопустимо решение, като
постановено по непредявен иск.
В процесния случай, настоящият
въззивен състав, приема, че недопустимо първоинстанционният съд е разгледал,
като главен, предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.49, ал.1 от ЗЗД. В случая главен иск на заявеното основание в исковата молба
не е бил разгледан от първоинстанционният съд.
Предвид изложеното и доколкото
въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение,
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на
първоинстанционния съд и за ново разглеждане от друг състав на същия съд за
произнасяне по предявените от страната искови претенции в заявения от нея
порядък /едва при отхвърляне на главния иск, първоинстанционният съд ще държи
произнасяне по евентуалната претенция/.
Предвид изхода по
делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото
производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл.270, ал.3 от ГПК Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение
№136340/30.06.2020 г. постановено по гр. д. №79447/2018 г. по описа на СРС, II
ГО, 168-ми състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане
от друг състав на същия съд на действително предявените искове, съгласно мотивите
на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. /
2. /