РЕШЕНИЕ
гр.С.,
18.07.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ДЕЛЯН ДИЛКОВ
с участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора Димитър
Арабаджиев след като разгледа докладваното от съдия Борисова внохд №123/2012
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда от 27.10.2011г.
постановена по НОХД №12076/2006г. по описа на СРС, НО, 108 състав с която
подсъдимия И.В.Д. е признат за невинен и оправдан за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.3 вр. с чл. 194, ал.1 от НК
за това, че на 17.08.2005 г. около 12.30 - 12.45 ч., в гр. С., на кръстовището
на бул. „М. ***, в посока към Централна гара, от страната на ДНСП, е отнел
чужда движима вещ - 1 банкнота с купюр от 100лв от владението на А.В.Д. с ЛНЧ: **********,
гражданин на Кралство В., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е извършено чрез използване на специален начин - особена
ловкост и умение /незабелязано от свидетеля Д. отнел банкнотата от задния
външен ляв джоб на панталона му/.
С протеста се
твърди, че постановената присъда е неправилна. Твърди се, че единствените
свидетели очевидци на престъплението
свидетелите А.В.Д. и С.И.Т. са заличени от първоинстанционния съд след
щателното им издирване, а свидетелката М.В.Й. се е възползвала от правото си да
не дава показания съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 от НПК. Моли се
присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед
искането в протеста на прокурора не се излагат доводи.
С определение, постановено по реда на чл.327 НПК, въззивният съдебен
състав е приел, че за правилното решаване
на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие.
В хода на
съдебното производство пред въззивната инстанция представителя на Софийска
Градска прокуратура не поддържа протеста подаден срещу присъдата на СРС, но не
го оттегля. Посочва, че първоинстанционния съд правилно е заличил от списъка за
призоваване двамата свидетели и е постановил своята присъда на наличните по
делото доказателства. Ето защо, счита че по този начин правилно и основателно
съда е постановил оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.
Процесуалният
представител на подсъдимия Д., адв.М. моли въззивния съд да потвърди изцяло
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Моли
протеста на СРП да бъде оставен без уважение, т.к. районния съд мотивирано и
последователно е обсъдил в своите мотиви както фактите, така и събраните
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на
страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери
за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела
прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства
относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна
проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка
е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява
проверка на изведените фактически констатации.
Правилно районния съд е приел за установено възоснова на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства и проверени в хода на съдебното
следствие, че от обективна страна подсъдимия Д. не е извършител на
престъплението за което му е повдигнато обвинение от Софийска районна
прокуратура както от обективна, така и от субективна страна.
В тази насока правилно районния съд е приел от
фактическа страна, че на 17.08.2005 г. свидетеля К. работещ като полицай във 2
РУ”П” - СДВР бил изпратен, заедно с колегите си Г. и Ц., в района до сградата
на ДНСП в гр. С. по повод сигнал за извършена кражба. Там установил,
че свидетелката С.Т. е задържала
свидетелката М.В.Й. /сега М.И.Д./. Свидетелката Т. разказала на полицаите, че
докато с приятеля й - Д., пресичали бул. „С." в поска ДНСП, група лица ги
притиснали и някое от тях взело от джоба на дрехата на свидетеля Д. банкнота от
100 лева, след което се разбягали. Свидетелката Т. успяла да задържи едно от
лицата – сивдетелката М.В.Й.. Свидетелката Й. била отведена в сградата на2
РУ”П”-СДВР.
В хода на досъдебното производство е извършено процесуално следственото действие разпознаване на лице, при което свидетеля Д. посочил подсъдимия Д. като лицето, което му е взело парите от задния джоб.
По
предвидения в НПК ред са били събрани от първостепенния съд гласни и писмени доказателствени средства и
доказателства.
Първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото относими към предмета на доказване анализирайки събраните в хода на съдебно следствие гласни доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля К., както и тези дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 НПК; протокол за разпознаване на лице; справка за съдимост и характеристика на подсъдимия.
Въззивната съдебна инстанция
намира, че районния съд е интерпретирал
правилно доказателствената съвкупност и е извел обосновани съждения относно
фактите, които е приел за установени. В хода на първоинстанционното съдебно
следствие са събрани всички гласни и писмени доказателства, достатъчни за
изясняване на значимите обстоятелства, които е възможно да бъдат установени с
необходимата степен на категоричност чрез този вид доказателства.
При формиране на фактическите си
изводи съдът правилно е кредитирал показанията на свидетеля К. и не е ползвал
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Т. и Д.,
поради липсата на дадено от страна защитата и подсъдимия Д. съгласие за
прочитане на техните показания по смисъла на чл.281, ал.5, вр. с ал.1 от НПК.
Законосъобразно районния съд е изключил от доказателствената съвкупност и
показанията на свидетелката Й., поради обстоятелството, че същата се е възползвала
от дадената й процесуална възможност по чл.121, ал.1 от НПК да не свидетелства
срещу своя съпруг. Видно от приложеното по делото акт за сключен граждански
брак №4/13.09.2007г. между подсъдимия Д. и свидетелката Й. е, че двамата са съпрузи
считано от 13.09.2007г.
На последно място законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд в частта в която намира протокола за разпознаване на
лица за изолирано доказателствено средство, което не е подкрепено от други
проверени и приобщени по делото писмени и гласни доказателствени средства
съгласно предвидените за това способи за неговата проверка по НПК. В подкрепа
на изводите на районния съд в тази част от мотивите, въззивната съдебна
инстанция намира, че следва да допълни и още едно обстоятелство, което е
останало незабелязано от първата инстанция. Целта на протокола за разпознаване
на лица и предмети е да закрепи по надлежния и законосъобразен ред предвиден в
НПК проведеното процесуално следствено действие разпознаване на лица и
предмети, поради което представлява писмено доказателствено средство. Ето защо,
при неговото провеждане се цели да се закрепят по един категоричен начин
изнесените от дадено лице данни във връзка с установяването на извършителя на
престъпното посегателство, а именно след като по реда на чл.170 от НПК
разпознаващото лице посочи идентифициращите белези на лицето подлежащо на
разпознаване да може и да го разпознае впоследствие именно по тези белези. В
конкретния случай са налице достатъчно разминаващи се белези относими за
разпознаваното лице, които са посочени от свидетеля Д. при неговия разпит и
впоследствие при самото разпознаване. Свидетеля Д. посочва извършителя на
престъплението като 30 годишен, докато разпознатото лице – подсъдимия Д. към
момента на проведеното процесуално следствено действие е на 24 години. Друго
което фрапиращо прави впечатление при проведеното разпознаване на лица е, че са
съпоставени от разследващите органи лица, които са с доста голяма разлика във
възрастта. Съпоставените са с възрастова разлика помежду си от 10 години, като
между най-възрастния и най-младия разликата във възрастта е 30 години. Към
протокола за разпознаване на лица не е приложен и фотоалбум на лицата участвали
в проведеното разпознаване на лица и предмети, което е друго обстоятелство
наред с възрастовите различия, което води до извод за незаконосъобразно
проведено процесуално следствено действие. По изложените съображения протокола
за разпознаване на лица и предмети следва да бъде изключен от доказателствената
съвкупност, като негодно доказателствено средство чрез което да могат да се
проверят показанията на свидетеля Д..
При това положение показанията на разпитаните свидетели и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства, които са
проверени чрез всички способи за тяхната проверка са правилно интерпретирани от
районния съд при тяхното обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност, както и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
В обобщение на гореизложеното въззивният съд приема за
напълно обосновани доказателствените изводи на първостепенния съд. В изложения
смисъл заключението на първостепенния съд
е правилно и законосъобразно, който е приел, че авторството на инкриминираното
деяние с оглед събраните по делото доказателствени материали, не е установено
по категоричен и несъмнен начин по отношение на подсъдимия Д..
От значение за изпълнителния състав на престъплението,
за неговата съставомерност са фактическите обстоятелства, чрез които се
обективира неправомерната дейност на подсъдимите, предшестващите и последващи
престъплението изяви на автора на престъпното посегателство, конкретиката на
противоправните действия и механизма на тяхното осъществяване. След като по
делото не се установяват както преки, така и косвени доказателства относно
наличие на съпричастност на двамата подсъдими към инкриминираното деяние за
което им е повдигнато обвинение, то правилно и законосъобразно първостепенния
съд е достигнал до своя краен извод за липса на каквото и да е участие на подсъдимия
Д. към извършване на престъплението в което е обвинен по чл. 195, ал.1, т.4,
предл.3 вр. чл. 194. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
оправдал.
При така
установените факти въз основа на събрания и проверен доказателствен материал,
и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд правилно е
възприел, че подсъдимия не е осъществил от обективна страна състава на престъплението
за което му е повдигнато обвинение от Софийска районна прокуратура.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка на
обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха
констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или
необоснованост, даващи основание за изменение
или отмяна на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски Градски съд, НО, ХIII въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 27.10.2011 г., постановена по н.о.х.д.
№ 12076/2006г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 108 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
|
|