Р Е
Ш Е Н
И Е № 1459
гр.Сливен, 13.12.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ВАСИЛКА КЪЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2461 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди, се че ищецът е държавен служител и за исковия период от 01.04.2018 година до 30.06.2018 година е положил извънреден труд, който не му е заплатен. Изложени са подробно съображения в подкрепа на предявените искове, включително и с позоваване на разпоредби от нормативни актове.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 429.52 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 56 часа положен извънреден труд за периода от 01.04.2018 година до 30.06.2018 година, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 34. 96 лева представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2018 година до 14.05.2019 година.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Изложени са съображения в подкрепа на твърдения за недължимост на процесните вземания, като от съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковете по основание, а по отношение на размера им изменя исковете, както следва: иска за заплащане възнаграждение за извънреден труд да се счита предявен за 572.36 лева - брутно възнаграждение за 77.45 часа извънреден труд, а акцесорният иск за мораторна лихва върху сбора на всички възнаграждения за извънреден труд да се счита предявен в размер на 43.00 лева.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник,
който оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът И.П.И. работи по служебно правоотношение като държавен служител - младши оперативен дежурен в ответната ОД на МВР - Сливен. За второто тримесечие на 2018 година продължителността на работното му време е общо 440 часа, при индивидуална норма 384 часа. Извънреден труд, който е положил ищеца за периода е 56 часа, които преобразувани с коефициент 1,143 от нощни в дневни часове общо възлизат на 77.45 часа. За извънредния труд не е заплатено полагащото се възнаграждение, възлизащо но сумата 572.36 лева, - брутен размер, от който при изплащането му следва да се удържи данък. Размерът на дължимата лихва за забава върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд, от датата на настъпване на изискуемостта на вземането до датата на подаване на исковата молба е 43.00 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени
документи, свидетелски показания и заключение на вещото лице, тъй като са
допустими, относими и взаимно допълващи
се.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размера след
изменението. Безспорно ищецът е работил в ответното юридическо лице по служебно
правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са
приложими разпоредбите на ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове.
Несъмнено е установено, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период
- второ тримесечие на 2018 година и ответната страна не му е заплатила
полагащото се възнаграждение в общ брутен размер на 572.36 лева. До този размер, който е съответен
на търсения иска следва да се уважи, като се присъди и законната лихва, считано
от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Акцесорната претенция с правно основание чл. 86
от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за
извънреден труд за периода до завеждане на исковата молба е допустима, а
разгледана по същество е основателна до пълния претендиран след изменението
размер от 43.00 лева. С
неплащането в срок на полагащото се на ищеца възнаграждение ответникът е изпаднал
в забава и дължи обезщетение, в горепосочения претендиран размер, който дори е
по-малък от действителния. Поради това иска следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода
на процеса на ищеца следва да се присъдят разноски по делото, които са в размер
на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Присъжда се пълният търсен и
доказан размер на направените от ищеца разноски, като се приема неоснователност
на възражението за прекомерност.
Предявените искове са два и възнаграждението не е прекомерно.
По правилата на
процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната
власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева / по 4%
върху всеки уважен иск, но не по - малко от 50 лева за всеки от тях/, както и
разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Сливен, с адрес гр. Сл., бул. ” Г. С. ” № .
ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И. с ЕГН-**********
***, както следва:
-сумата 572.36 лева /петстотин седемдесет и два лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща брутно неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд в периода от 01.04.2018 година до 30.06.2018 година, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2019 година до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба в
размер на 43.00 лева /четиридесет и три лева /.;
-сумата 400 лева /четиристотин лева /, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Сливен, с адрес гр. С., бул. ” Г. С. ” № . ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
по сметка на Районен съд -Сливен държавна такса в размер на 100 лева /сто лева / и разноски за вещо
лице в размер на 200 лева /двеста
лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: