№ 263
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. ПасК.ва
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно граждансК. дело
№ 20231000502328 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2759 от 29.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 2547/2022 год. по описа на
СГС, I-13 състав, „Уникредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати на Г. Д. Т. на правно
основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД сумата от 12 941.94 евро, представляваща
възнагР.телна лихва по договор за банК.в кредит № 138/ 12.03.2008 г., получена от
ответника без основание за периода 01.08.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със заК.нната лихва
върху главницата, считано от 14.03.2022 г. до оК.нчателното плащане, както и сумата от
141.99 евро, мораторна лихва за периода от 25.05.2021 г. – 31.01.2022 г., като исК.вете са
отхвърлени за разликата над уважения размер от 12 941.94 евро до пълния заявен размер от
12 966.71 евро и за сумата над 141.99 евро до пълния претендиран размер от 1615.77 евро за
периода 15.09.2019 г. – 24.05.2021 г. С решението са разпределени разноските между
страните.
Решението е обжалвано от ответника „Уникредит Булбанк“ АД в осъдителните части, като
се излагат твърдения за неправилност. Правят се оплаквания, че неправилно съдът е приел
не индивидуално договаряне на клаузите досежно определянето на възнагР.телната лихва.
Оспорва се правния извод на съда, че промяната на формулата за изчисление на БЛП е
едностранна. Твърди се, че банката е увеличила лихвения процент със знанието и съгласието
на кредитополучателя, К.ето обуславя неоснователност на исК.вата претенция. Моли се
съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него постанови ново с К.ето
1
исК.вете да бъдат отхвърлини изцяло. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият Г. Д. Т. оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поР. К.ето е процесуално допустима.
Разгледани по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен от Г. Д. Т. против „Уникредит Булбанк ” АД иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 12 966.71 евро,
представляваща възнагР.телна лихва по договор за банК.в кредит № 138/ 12.03.2008 г.,
получена от ответника без основание за периода 01.08.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със
заК.нната лихва върху сумата, считано от датата на исК.вата молба до оК.нчателното
плащане, както и на сумата от 1615.77 евро, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. Твърди се, че банката едностранно е променила формулата за
определяне на базовия лихвен процент, в противоречие, както с условията на договора за
кредит от 12.03.2008 г., така и в несъответствие с Общите си условия. Поддържа, че към 1-
месечния EURIBOR, банката, считано от м.12.2008 г., прибавя съвсем нова К.мпонента –
„премия“, К.ято се променя всеки месец. Твърди, че ответникът не е провел преговори с
кредитополучателя във връзка с променената лихва, осъществено чрез прибавянето на новия
К.мпонент и ищецът не е давал съгласието си за извършената промяна. Въпреки
отпръвените писмени възражения банката продължавала да не урежда задълженията му за
възнагР.телна лихва съгласно клаузата на т.4 от договора за банК.в кредит със съдържанието
й при неговото сключване, К.ето довело до заплащане от негово страна всеки месец на сума
за лихва в по – голям размер от този, в К.йто дължи.
Ответникът оспорва исК.вете, като твърди, че съгласно сключения договор разполага с
възможността да променя едностранно лихвения процент поР. обстоятелството, че цената на
финансовия инструмент е обусловена от пазарните условия. Цената на кредита и размера на
договорната лихва се определят от световните финансови пазари, а това са фактори, К.ито
стоят извън К.нтрола на ответната банка. Моли за отхвърляне на исК.вете.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поР. К.ето съдът е обвързан от направените от
жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на основания за прогласяването на
оспорените клаузи за нищожни, като неравноправни и вследствие на това реституиране на
получените без основание парични средства.
Не се спори по делото, че е сключен договор за банК.в кредит № 138 от 12.03.2008 г., между
„Уникредит Булбанк“ АД, в качеството му на кредитор и солидарно отговорните длъжници
– Г. Д. Т., като кредитополучател и С. Г. Т., в качеството си на солидарен длъжник, по
силата на К.йто банка е отпуснала на ищеца кредит в размер на 300 000 евро за покупка на
две жилища, а кредитополучателят се задължил при условията на договора да усвои и върне
кредита, ведно с начислените върху него лихви и К.мисионни, в уговорените по т. 7 сроК.ве
за погасяване. Приложими към отношенията между страните, породени от процесния
2
договор за банК.в кредит, са Условията по кредити на физически лица – ипотечни кредити
на банката кредитодател. Годишният лихвен процент /ГЛП/ за съответния период на
олихвяване, съгласно клаузата на т. 4 от договора, е равен на базисен лихвен процент/БЛП/
и надбавка. Базисният лихвен процент е в размер на 1М Euribor, а надбавката е 2.20%
пункта, предвид на К.ето годишния лихвен процент е определен на 6.40%. Съгласно т.11.1.1
от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор
за банК.в кредит № 138/12.03.2008 г., приложимият към съответния период на олихвяване от
действието на договора базисен лихвен процент /БЛП/ за различните валути се определя от
Управителния съвет /УС/ на банката или оторизиран от него орган и/или лица. Кредиторът
уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния период
на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата
на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния
лихвен период и изпращане по пощата. Промяната на действащия към съответния период на
олихвяване БЛП, според т. т. 11.1.2, настъпва автоматично съобразно с приетите изменения,
К.ито стават задължителни за страните по договора.
Видно е от представения ПротоК.л № 38/14.10.2008 г. от заседание на УС на „Уникредит
Булбанк“, че е прието решение, според К.ето, цената на банК.вия кредит се определя като
сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен
лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен индекс и премия,
определяна по размера от ГОД от нула базови пункта до 200 базови пункта според
стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към К.йто БЛП се прибавя
фиксираната договорна надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента,
вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. За БЛП за
съответния период се прилагат: при кредити в чуждестранна валута, какъвто е и процесния,
съответните БЛП едноседмичен/едномесечен/тримесечен/шестмесечен EURIBOR, LIBOR,
прилагани на международните кредитни пазари за определения от банката срок, плюс
премия, установена от ГОД или оторизиран от него служител. Съгласно т. 6 от решението,
промените следва да се прилагат спрямо заварените договори за кредит по решение за всеки
К.нкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на банката въз основа на
проведени с кредитополучателите преговори или постигнато съгласие.
От приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, К.ято се кридитира от настоящия състав като обективно дадена и неоспорена от
страните се установява, че заплатената от кредитополучателя сума за лихви за исК.вия
период от 01.08.2019 г. до 31.01.2022 г. е в размер на 18 445.64 евро, като същата е
формирана от БЛП+премия+ надбавка. Дължимата съгласно т. 4 от договора сума,
формирана от БЛП + надбавка /без добавената премия въз основа на ПротоК.л №
38/14.10.2008 г. на УС на Банката/ за релевантния период е в размер на 5 503.70 евро.
Установено е, че размерът на мораторната лихва върху разликата между двете суми /18
445.64 евро – 5 503.70 евро/ от 12 941.94 евро за периода 15.09.2019 г. – 31.01.2022 г. е
3
3143.75 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
При предявяване на иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че имуществото му е обедняло до претендирания размер, до К.йто
размер патримониума на ответника се е обогатил и това обогатяване да е станало без правно
основание за това. В настоящия случай се установи, че между страните е възниклан
действителен договор за банК.в кредит, при условията на К.йто е договорена и
възнагР.телна лихва, формирана от БЛП + надбавка. Установи се, че ответната банка с
решение на УС, обективирано в ПротоК.л № 38/14.10.2008 г., е променила едностранно
формулата за определяне и начисляване на БЛП по договорите с кредитополучателите,
прибавяйки нов К.мпонент – процесната „премия“. Настоящия състав приема, че тази
извършената промяна на формулата за изчисление на БЛП, чрез прибавяне на нов, трети
К.мпонент - „премия“, е едностранна, без да са налице външни, обективни и независещи от
волята на кредитора причини, К.ито да обуславят нейното начисляване. Не се установи, при
доказателствена тежест на ответната страна, че досежно така приетото изменение да са
водени преговори с кредитополучателя или да е дадено неговото съгласие да бъде обвързан
от предвидения нов К.мпонент. Т.е. банка е изменено едностранно съдържанието на
договорното правоотношение в нарушение на принципите на свобода на договаряне и
автономия на волята установени с чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД. Изменението на насрещната парична
престация на ищеца по договора за кредит от 12.03.2008 г., за ползване на заетия финансов
ресурс – възнагР.телната лихва, извършено с решението на УС на „У.Б.“ АД, не е породило
целените правни последици и не обвързва кредитополучателя. Следователно отношенията
между страните следва да се уредят съобразно с уговорения в т.4 от договора за банК.в
кредит годишен лихвен процент, формиран от два К.мпонента – БЛП, равняващ се на 1M
EURIBOR и надбавка от 2.2%, или ГЛП от 6.4%.
Съгласно обсъденото заключение на вещото лице, възнагР.телната лихва за периода от
01.08.2019 г. до 31.01.2022 г., изчислена съобразно сключения договор, възлиза на сумата от
5 503.70 евро, а банката е получила от ищеца лихва в размер на 18 445.64 евро.
Обогатяването на ответника е станало без правно основание за това и същият дължи
връщане на платеното над дължимото, т.е. разликата в размер на 12 941.94 евро се дължи на
кредитополучател на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като получена от банката при
начална липса на основание за това.
ПоР. съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено. В отхвърлителните части решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски в размер на 2 700 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК, като съдът оставя без уважение възражението за преК.мерност на заплатения
адвокатски хонорар, тъй като същият е определен съгласно мининума по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2759 от 29.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 2547/2022
год. по описа на СГС, I-13 състав.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД да заплати на Г. Д. Т. сумата от 2 700 лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5